ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Превода е на Татяна - огромни Благодарности

КОРЕКЦИЯ НА ПОВЕДЕНИЕТО.
Деструктивно или разрушително поведение на куче

Възможните причини за деструктивно поведение на нашите кучета могат да бъдат следните: всички видове стрес, в това число и страх от самота, изследователско поведение, игрово поведение, неудовлетвореност на някакви потребност, физиологично състояние на кучето и някои болести, привличане на внимание, навик за такова поведение или неправилно хранене. Изразността на разрушителното поведение може да се определя от породата, от ранния опит на кученцето и от възпитателните способности на стопанина. Когато е самотно, т.е. изпитва социален стрес, кучето се опитва да снеме това безпокойство, като извършва действия, свързани с положителни емоции или по навик. За да се коригира предизвиканото от страх разрушително поведение, понякога е достатъчно да се отстрани първопричината (виж Страхове. Природа и причини). Деструктивното поведение на младите кучета често е следствие от потребността от изследване и игра. Децата разглобяват играчки или „чупят” битови уреди не защото са лоши, а само защото „за да разберат вкуса на пудинга, трябва да го изядат”. Друг път няма! А при кучетата на всичко отгоре функциите на ръцете изпълняват не лапите, а устата, в която зъбите се считат за пръсти. А е крайно необходимо да се изследва. От това зависи правилността на текущото и прогнозирането на правилното бъдещо поведение. И за всичко, затова трябва да се знаят свойствата на външния свят. Да се играе също е необходимо, и особено важно. Играта за животните е голямо училище. По време на игра и чрез играта животните се обучават на всичко онова, което ще им потрябва в бъдеще: да ловуват, да се отбраняват, да нападат, да бъдат полов партньор и т.н. Зоопсихолозите наричат този процес „придобивка на превантивното въоръжение”. Разбираемо е, че за играта трябват партньори или играчки. Ако няма подходящи, става всичко, каквото попадне – като започнем от обувките и завършим с краката на мебелите. Може да омаловажим привличането на внимание, като причина за деструктивно поведение, обаче това съвсем не е така. Целият ден е преминал в самота; какво получава младото куче вечерта? Е, около петнадесет минути! След това мием пода, перем, гледаме телевизор, пием бира, възпитаваме децата, пишем, четем или, както се казва, почиваме и т.н., без да забелязваме съществуването на почти себеподобния четириног! Т.е. социалният стрес на нашето куче продължава! Затова те много бързо разбират, че стресът може да се прекрати, като грабнат чехлите, шапката, възглавницата, нещо от масата или като хрупат крака на стола. Вие можете да ми възразите, че в резултат на такова поведение кучето постига негативно внимание: викат му, ръмжат му, пляскат го и всячески го „наказват”. Но дайте да обърнем внимание на това, че нежелателното поведение не изчезва, въпреки нашите наказателни действия. Това е така, защото, първо, вашето внимание за кучето е по-важно, отколкото онова, което вие смятате за „наказание”. Второ, онова, което вие смятате за „наказание”, не е такова за кучето, тъй като честичко (ама много често!) не надвишава прага на чувствителността му към болка. Така е то! Ако някоя потребност на организма не може да бъде удовлетворена, организмът не изпитва радост от това, а даже обратното. В такава ситуация и ние, и нашите кучета се стараем да понижим състоянието на неудовлетвореност (вътрешен конфликт), като поставяме лесно постижими цели, бързичко ги постигаме и ... се успокояваме. Т.е. ние преадресираме желанията си, активността, в това число и двигателната. Такова поведение се нарича „заместващо” или „преадресирано” поведение, и то значително облекчава живота ни. Когато сутрин оставяме кучето само, ние на практика го оставяме така: един на един с множество неудовлетворени потребности – изследователска, игрова, двигателна, социална и т.н., така че кучето има всички основания да изпитва състояние на дискомфорт и има право да прави това, което прави. Има още една потребност, която е крайно неудовлетворена при нашите кучета – потребността да гризе. Това, как ние храним кучетата си е особено неадекватно на природата им. В естествените условия и най-близките роднини на кучетата, и самите диви кучета ядат много груба храна. За да се почувстват сити, те трябва много да гризат и да дъвчат. В почти същата ситуация са и нашите деца, но тук сме намерили изход и успокояваме мускулатурата на устата им със залъгалка. Би било добре да се предложи същото и на кучетата. Причини за разрушителното поведение могат да бъдат също и физиологичното състояние на кучето и някои болести. Най-често пикът на разрушителната активност на кучето е по време на периода на смяна на зъбите. От една страна, дъвченето е прекрасен начин да се избави от разклатилите се млечни зъби, от друга страна, това успокоява сърбежа на венците. При възрастните кучета повишената активност за гризане може да бъде предизвикана от възпалителни процеси на устната кухина, от заболявания, придружени от възпаление на стомаха или червата. Липсата на някои вещества в порциона кара кучетата да ги търсят под тапетите, в стените, обувките или книгите. Ако поведението по гореизброените причини веднъж се е оказало полезно, то се запомня и се повтаря, т.е. инструментализира се и става навик. Във връзка с навика, лесно се възпроизвежда в съответната обстановка, но да се борим с такова поведение е най-трудно от всичко. Забелязано е също, че колкото по-възбудимо е кучето, толкова по-често възниква проблема с разрушаването. Кученцата флегматици през по-голямата част от времето са активно неподвижни. Значително влияние върху степента на изразяване на разрушителното поведение на кучето оказват възпитателните мерки на стопанина му. Колкото по-малко време за възпитание отделяме, толкова повече ще трябва да отделяме за корекция на поведението.

Корекцията на разрушителното поведение.

Метод 1. Формиране на липса на нежелателно поведение. Този метод е най-подходящ за кученца, но някои негови елементи могат да се използват и за корекция на поведението на възрастни кучета. Смисълът му е в това, че вие активно формирате правилното поведение на кученцето. Преди всичко, погрижете се някой да бъде с кученцето през по-голямата част от активното му поведение. И не просто да бъде, а да си играе с него на позволени игри и с позволени играчки. Като забележи, че кучето се опитва да се занимава с непозволени неща, веднага да му предложи играчка и игра с нея. На подрастващо куче, хванато на местопрестъплението, може да се скарате, да го шляпнете, но веднага да му предложите игра. Ако вие сте си вкъщи, провокирайте ситуация – оставяйте достъпни привлекателни за кученцето предмети и навреме пресичайте опитите да се заеме с тях, като веднага предлагане своя вариант на поведение. Не просто забранявайте (невъзможно е да се отмени игровата мотивация, тя е генетично програмирана), но предлагайте друг начин за удовлетворяването й. И още, не жалете време! Колкото по-често се занимавате с възпитателни игри, толкова повече ще бъде гарантирано правилното поведение на кучето.

Метод 2. Отстраняване възможността за нежелателно поведение. Най-простият път е кучето да не се учи да дъвче всичко, което му попадне под краката, да се предотврати достъпа до ценни и опасни предмети. Вдигнете кабелите по-високо, махнете дистанционните и личните си вещи от ниските масички, дивани и фотьойли, приберете обувките в шкаф и затворете плътно вратичките му. Сложете кофата за боклук по-далеч. Дръжте вратите затворени. Научете се на ред и хвалете кучето истински, когато то дъвче играчките си. Докато вашето куче още не е унищожило къщата и прилежащата територия, това може да се предотврати, като се ограничи свободата му във ваше отсъствие. Кучето може да се сложи в клетка, бокс, на терасата (ако е приспособено за това!), в отделна стая (но не в банята или тоалетната!), накратко, там, където няма особено ценни вещи. Буквално затрупайте тази стая с играчки. Смисълът на такава акция е в това, че ако няма какво да се гризе, ще се наложи да се научи да дъвче играчките. Понякога помага и намордника, особено ако трудно се сваля, а вие излизате за малко.

Метод 3. Отстраняване или понижаване на мотивацията. Не е по силите ни да забраним потребностите, които водят до деструктивно поведение. Но ние можем да ги понижим или да повишим други потребности, което ще накара кучето да се занимава с безопасни форми на поведение. Например, като отивате на работа, създайте за кучето изразена потребност от почивка – изморете го (изморете!) с разходка така, че като се върне вкъщи то да иска само едно – да спи. Това, разбира се, ще ви коства допълнителни усилия и време, но затова пък ще опази не един чифт обувки, пък и просто ще бъде полезно за вашето здраве. Кученцето, което се оставя само, трябва да бъде сито, за да не възникне поведение за добиване на храна във ваше отсъствие. Като нахраните кученцето, преди да тръгнете може още веднъж да напълните купичката с храна или да оставите голям кокал или, в най-лошия случай, „кокал от сухожилие”. Но има случаи, когато кученцето прекалено добре го хранят и то няма нужда дълго да смуче кокали. В този случай, обратното, не го хранете или му сложете малко храна, за да се появи желание да се занимава с кокалите. Пропуснатото хранене може да се компенсира като се върнете. Моркови, ябълки, кучешки бисквитки, еластични здрави играчки ще помогнат да се намали сърбежа на венците, който се появява при смяната на зъбите. Големият брой разнообразни предмети за игра ще удовлетвори потребността от игра. За много от кучетата е важно играчките да се съпротивляват. За тях ушийте от стари дънки голям „салам” или „дюшече”, натъпкани с парцали, или им предложете парчета от дебел гумен маркуч. Пробвайте да използвате играчки, вързани за ластик. На всички кучета им харесват топките. Ето още един съвет. Вземете голям брой разнообразни играчки, например, 16-20. Половината от тях оставяйте на кученцето през първата седмица, другата половина - през втората седмица. Броят играчки даже не е толкова важен, колкото типа на играчките. Добрата играчка предизвиква желание да я подъвче. За да се премахне скуката и да се удовлетвори потребността на кученцето от нова информация, измисляйте играчки-изненади и играчки-гатанки. Например, като излизате, съберете разхвърляните играчки в кашон. Ако вчера сте оставяли сгънати вестници, днес ги навийте на тръба. На някои кучета много им харесват играчките-пищялки, а на други – едрите. Днес те с интерес си играят с гумени играчки, утре – с дървени. Бъдете готови за всичко. Направете играчките още по-привлекателни за кучето. За тази цел може да ги намажете с привлекателно за кучето масло, месо, салам, кашкавал, да ги потопите (или сварите) в пилешки или телешки бульон, може да пъхнете в дупчицата на твърда гумена играчка малко парченце кашкавал или пушен кренвирш. Или вземете парче от най-дебелия гумен маркуч, пробийте дупки в него, напъхайте салам или кашкавалче, а страничните дупки запушете с дървени тапи. Направете в играчките дупчици или кухини и налейте там малко от привлекателно за кучето масло. Кученцето може да къса тапети и затова, защото лепилото може да е казеиново или костно. Пробвайте да му оставите парче костно лепило или, като излизате, му сложете в купичката казеиново. А да гризат стени и да копаят дупки в тях им се иска при липса на минерални вещества, които се съдържат във всяко парче тебешир. И още, научете се да излизате. Когато стане време на излизате, просто излизайте. Не казвайте „довиждане” на кучето си, не му обръщайте внимание и не го целувайте за довиждане. Вместо това около 5 минути преди да излезете не обръщайте на кучето внимание. Повишеното внимание, рязко сменено със самота, по-скоро ще предизвика състояние на дискомфорт. И още една малка тайна. Нека всички забележителни за кучето предмети и явления се появяват във връзка с вашето излизане.

Метод 4. Изработване на несъвместимо поведение. Смисълът на метода е в това, че кучето не може да прави две неща едновременно. И ако вие намерите на кучето си постоянно занимание, достатъчно безопасно за мебелите, дрехите и обувките, всички ще са доволни и щастливи. Кучето ще знае, какво трябва (а не просто „може”) да прави вкъщи и, ако това стане навик за него, само определени предмети ще се асоциират с игровата и дъвкателната дейност. Наистина, за това ще трябва време. Обаче, да се занимава с разрешените предмети - това също е поведение несъвместимо с непозволеното. Затова винаги хвалете кучето, когато видите, че то си играе със своите играчки. Научете го да намира или да показва играчките. Разхвърляйте играчките в целия апартамент и ги търсете заедно с кучето. Когато кучето ви донася играчка, хвалете го колкото се може по-изразително и си поиграйте с него. Сега, когато вашето куче разбира какво е играчка, докажете му, че да се занимава с играчките е доста по-интересно, отколкото с обувките, чорапите или краката на столовете. Започнете от фокус: подгответе кутия (кашон) с играчки, вземете най-любимата кучешка играчка и я хвърлете в кутията пред очите на кучето и кажете: „Къде е играчката (назовете играчката!)? Къде е кутията?”. (Помнете, че вашите думи трябва да са еднакви в течение на няколко седмици обучение, затова изберете за себе си най-удобните думи и ги запишете, за да ги запомните.) Започнете да ровите в кашона заедно с кучето, като му помагате да намери нужната играчка. Ако кучето проявява активност, хвалете го, ама с много щастлив глас. Когато вие с кучето намерите играчката, нека кучето я вземе в уста, а вие го похвалете, дайте му награда (например, кашкавал) и поиграйте на воля с играчката. Винаги дръжте кашона с играчките на достъпно за кучето място. Но ако кученцето гризе краката на масата, сложете кашона под масата. Не слагайте всички играчки в кашона. В зависимост от това, какво още гризе вашето кученце, те ще потрябват за отвличаща терапия. Сложете играчките в непосредствена близост до предметите, които се ползват с голямо внимание от кучето. Ако то гризе възглавници, то поне до подстъпите към възглавницата кучето трябва да намери три типа различни играчки, подходящи за тази работа. Ако кученцето краде от шкафа обувки, а вратичките не могат да бъдат заключени, сложете там още играчки, на които то да се натъкне преди да се добере до обувките. Често физиологичното състояние на кученцето оказва влияние върху предпочитанието му към играчките. По време на смяната на зъби то може да предпочита натъпкани играчки, картонени играчки или парченца лед (те толкова приятно охлаждат възпалените венци). Именно затова често им харесва да дъвчат намокрени във вода и след това замразени парчета въже. Повишеният интерес към дъвчене може да се появи още и на възраст 8, 9 или 10 месеца, когато излизат последните коренни зъби. Към това време кучето има вече мощна дъвкателна мускулатура и големи здрави зъби, и ако вие не сте го научили на „цивилизовано” дъвкане, то може да нанесе осезаеми загуби на вашия бюджет. На тази възраст обикновена натурална пръчка може да привлече кучето. Може да имате много такива и едната да я натриете с кашкавал, другата с месо, третата с риба, а четвъртата с дроб. Онези, които смятат, че не е хубаво да гризе пръчки, че даже е и вредно за кучето, нека да пробват да му обяснят, че краката на мебелите също са от дърво. Ето още един интересен начин за изработване на несъвместимо поведение. Всеки път, когато се връщане вкъщи, настойчиво карайте кучето да ви посреща с играчка в уста. Отначало ще ви се наложи да питате кучето: „А къде е играчката ти? Донеси я тука!” и да му помагате да намери нужната играчка. Не „поздравявайте” кучето, т.е. не извършвайте ритуала по посрещане, без играчка в устата му. С времето, когато кучето свърже вашата поява с играчката, то автоматично ще започва да я търси, за да инициира (ускори, предизвика) вашата поява и да ви приветства. Логично е да се предположи, че ако играчката се окаже в устата на кучето, то ще започне да дъвче нея, а не мебелите, за да премахне дискомфорта. Често разрушителното поведение е през първия час на вашето отсъствие. Пробвайте да научите кучето да ви чака. Например, изпратете кучето на „място”, облечете се и излезте от апартамента. Веднага се върнете, ако кучето тръгне насреща, отново го изпратете на „място”, там го и поздравете. Отново го сложете на „място”. Когато кучето изпълни командата, похвалете го – най-добре с кокалче. След около десет минути повторете упражнението. Този път изчакайте няколко минути повече зад вратата. Продължавайте тренировките в течение на няколко седмици, като винаги приветствате кучето на „място” и му предлагате нещо много вкусно.

Метод 5. Отрицателна подкрепа. Методът на отрицателната подкрепа, може би е най-разпространения сред препоръчваните и има много варианти. Започнете от най-простото. Ако сте хванали кучето на местопрестъплението, вие трябва или да използвате условната (да викнете, да се скарате), или натуралната (да напляскате, да напръскате с вода и т.н.) отрицателна подкрепа. След това незабавно намерете заедно с кучето една от играчките му и си поиграйте с нея. Това може да научи вашето куче да не дъвче ценни предмети, но няма да даде пълна гаранция, че кучето няма да извърши забранено действие, когато не сте вкъщи. Макар че и в този случай има изход. Направете ценните за вас вещи непривлекателни за кучето. Направете така, че самите вещи да „наказват” кучето за недостойното му поведение. Вече има достатъчно много спрейове и сосове, които като ги нанесете върху предметите, последните стават не само безопасни, но и неприятни за кучето. Защо, ще се пита кучето, да дъвча нещо невкусно и неприятно, когато има много толкова ароматни и вкусни играчки? Ако в най-близкия зоомагазин не намерите отблъскващи спрейове, сами пригответе лют сос. Вземете белтъка на едно яйце, разбийте в него супена лъжица млян червен пипер и нанесете с четчица този коктейл върху привлекателните за кучето вещи. Животните имат много остър нюх и странни предпочитания към миризми. Затова повечето кучета не обичат аромата на парфюм и одеколон. Пробвайте да смесите парфюм с вода (1:10) и за напръскате с този разтвор предметите, които искате да опазите от зъбите на вашия домашен любимец. По-добре да използвате евтин парфюм – животните не могат даже да стоят до него. Пък и вие няма да направите големи разходи (М. Хофман „Вашият четирикрак домашен любимец” Москва, Крон-Прес, 1997). Може да съвместите гореописаните два начина, като при това усилите ефекта от маркирането с миризма. Кучетата винаги предварително душат това, което смятат да изядат. Това дава основание за изработване на условна отрицателна реакция. Например, намокрете салфетка със сос от пипер, мента или одеколон, дайте на кучето да подуши, а след това натрийте добре с тази салфетка венците на кучето. Уверявам ви, че кучето ще е особено много възмутено. А вие със същото намажете предметите (Х.Е. Вайтли „Кучетата - наши приятели”, Москва, Фаир, 1997). Малко по-сложен вариант предлага Дж. Фишер („За какво мисли вашето куче” Санкт-Петербург, Азбука, 1999): „Средството трябва да бъде извънредно неприятно за кучето, ако искате да постигнете гарантиран успех. Ще ви трябва бутилка „Bitter Apple” („Горчива ябълка”) в аерозолна опаковка, две салфетки и евтин парфюм. Напръскайте едната салфетка с парфюма, като го разредите с много вода, а другата с „Горчива ябълка”. Предложете на кучето напарфюмираната салфетка и, веднага щом я подуши, пъхнете салфетката с „Горчива ябълка” в устата на кучето и я подръжте затворена за няколко секунди – това е много неприятно. След това вземете любимата играчка (но такава, която няма да ви е жал да изхвърлите), която кучето хваща веднага, щом я види. Напръскайте я с „Горчива ябълка” и я оставете някъде на достъпно място. Съвсем близо до играчката, откъм страната, откъдето ще дойде кучето, разпръскайте водния разтвор на парфюма. Вашето куче ще се приближи, ще усети миризмата на евтиния парфюм и или ще си спомни предходния опит, или ще го игнорира. Във всеки случай в паметта му ще се фиксира миризмата. Ако то приближи, за да вземе играчката, то ще я изплюе и ще започне да бяга из стаята, като „плюе” и се отърсва. Сега играчката може да се изхвърли и да се замени с нещо друго. След това напръскайте с разреден във вода парфюм около онези вещи, които искате да опазите от кучешките зъби. Любимите предмети също трябва да се напръскат с „Горчива ябълка”. Смисълът е в това, че вие с помощта на миризмата давате сигнал на кучето, че продължаването на онези действия, за които то се е настроило, няма да доведе до нищо добро. Тъй като парфюмът е разреден с вода, напълно изчезва миризмата, която човек е способен да възприеме. Та нали чувствителността на органите на обоняние при кучето е стотни пъти по-голяма от нашата. Като се приближава до набелязаната жертва, за да я подъвче, кучето усеща миризмата-сигнал. Изхождайки от миналия опит, кучето си мисли: „Само не и това!” – и се връща назад”. Използвайте мишеловка. Кучето ще бъде „приятно” изненадано, ако отвори вратичката на шкафа с обувки и намери там скачащо устройство.

Метод 6. Ориентировъчно спиране. Този метод е много близък към метода на отрицателната подкрепа, но не води до болка или неприятни усещания. Просто кучешките опити да вземе в устата си непозволени предмети трябва да предизвикват някакви необикновени явления. Слагайте капани със звукови и светлинни ефекти – падащи дрънчащи предмети, падащи върху кучето грах, сачми и други подобни. Например, завържете чехъла за голяма алуминиева тенджера и я сложете на етажерката за обувки. В рамките на този метод може да се използва мишеловката. Неочакваният й ефект приятно ще удиви кучето. Още повече, ефектът от действието е именно в неочакваното и ново явление. Кучетата изобщо не обичат всичко необичайно и след 2-3 „мишеловни” урока кучето ще заобикаля „удивителното” място. Уверявам ви, че през последните сто години нито едно куче не е пострадало от мишеловка, но ако все пак ви вълнува техниката за безопасност, покрийте мишеловката с лек лист хартия. Това не само ще ви успокои, но и ще усили шумовия ефект.

Метод 7. Наказание. Като метод за корекция на нежелано поведение е много неефективен. Наказанието не учи на нищо. Като наказваме кучето, ние просто изливаме върху него яда си и обидата за повредените вещи.

Метод 8. Погасяване. Всякакви акции, в резултат на които кученцето няма да използва непозволените предмети за удовлетворяване на многобройните си потребности, рано или късно ще доведат до това, че то ще престане да ги разглежда като жизнено необходими.

Метод 9. Ветеринарен. Ако не помага поведенческата терапия, посъветвайте се с ветеринарния си лекар за медикаментозните средства за лечение на разрушителното поведение. Когато разрушителната активност е предизвикана от поникване на зъби, може да се намали болката и сърбежа с масаж на венците. Понякога в такива случаи съветват на кученцето да се дава да подъвчи кубчета лед, замразени зеленчуци и плодове или парцали, намокрени във вода и замразени във фризера (забележка: но бъдете внимателни да не простудите кучето).

Кандидат на ветеринарните науки, инструктор по дресиране

В.В. Гриценко
по материалите на сайта http://www.sobachnik.org<\/u><\/a>

Още информация за СТРАХА ОТ САМОТА може да прочетете тук
http://dog.bg/forum/index.php/topic<\/u><\/a>,3076.0.html