Развъждане по външност. Повечето развъдчици планират връзките си изключително според външността на кучетата, а не според техните родословия или родствените връзки на предполагаемите родители. Това се нарича асортативно кръстосване ( подобен с подобен), за да се закрепят притежаваните черти и отрицателни асортативни кръстосвания ( подобен с не подобен) когато целта е да се поправят или да се внесат нови черти, които може би не достигат в наличните развъдни животни.
Някой екземпляри могат да имат подобни желани характеристики, но да ги унаследяват различно. Това важи с най-голяма сила за полигенните черти - типа и постава на ушите, захапката и дългите пред рамене. Кръстосването на две фенотипно подобни, но генотипно различни кучета няма да доведе задължително до възпроизводството на тези черти. И обратно всеки екземпляр с аналогично родословие не е задължително да прилича на друг екземпляр с подобен произход.
Развъждането не трябва да се планира само на основата на произхода или външността на екземпляра. Връзката трябва да се основава на комбинацията между родословието и външността. Ако се опитвате да закрепите определена черта – например горна линия – и тя се среща при родителите и лайнбедрените предци на две родствени кучета, то можете да сте сигурни, че в крайна сметка ще постигнете своята цел.
Генетично разнообразие Някой породни клубове имат етически кодекс, който възпрепятства използването на лайнбридинга и инбридинга като опит да се увеличи генетичното разнообразие в породата. Това предположение е основано на фалшиви предпоставки.Инбридинга и лайнбридинга не предизвикват загуба на гени от гения фонд на породата.Това се случва чрез отбора – използване или не използване на развъденото потомство в развъдната работа. Ако някой развъдчици правят лайнбридинг на определени кучета, то като цяло генетичното разнообразие се подържа на необходимото ниво.
В теоретично кръстосване с четири потомци ние разглеждаме четири генни двойки. Бащата е хомозиготен в 50% от своите генни двойки ( две от четири), а майката е хомозиготна в 75% от генните си двойки ( три от четири). Разумно е да се предположи, че тя е по-инбедрена от бащата.
Основния принцип на популационната генетика се състои в това, че това колко пъти се среща гена в генома е величина която не се променя от родителската генерация към потомството. Това се случва независимо от хомозиготността или хетерозиготността на родителите или това дали връзката е аутокрос, лайнбридинг или инбридинг. Това е природата на генетичната прекомбинация.
Теоретична връзка с четири потомци Тук недостига на генно разнообразие е в първата ( тъмно зелена) генна двойка, защото от дадените производители може да се получи само един тип генна комбинация – хомозиготна тъмнозелена. Тъй като бащата е хомозиготен светло зелен в третата двойка, а майката е хомозиготна синя в същата двойка, всички потомци ще бъдат хетерозиготни в третата двойка. В зависимост от това дали зеленото или синьото е доминантен ген, при всички потомци се проявява доминантната черта заради постоянната хетерозиготност на тази двойка.
Ако потомъка Д стане популярен като производител, а неговите братя или сестри не се използват толкова много, то честотата на гена в генома на породата ще се промени. Тъй като кучето Д не му достига оранжев ген във втората двойка и виолетов ген в четвъртата двойка за това честотата на тези гени в породата ще намалее. Те ще бъдат заменени с по-голям брой червени и розови гени. Това променя общия генофонд и генетичното разнообразие на породата. Естествено кучетата имат повече от 4 генни двойки и злоупотребата с кучето Д с изключване на другите братя и сестри може да загуби част от количеството на гена в геном от хиляди гени .И отново, тук отбора ( например използването на кучето Д и изключване на другите му братя и сестри), а не типа на връзката от която са получени променя количеството на гена в генома.
Селекционерите трябва да избират най-добрите екземпляри от линиите на своя развъдник, за да не създават нови генетично слаби ( уязвими) места. Сред многото развъдчици съществува тенденция да се базира тяхното развъждане основно на производители ( мъжки), които са си извоювали име на известни Шоу победители. Не зависимо от популярността на породата, ако основното количество развъдчици се стремят да получат потомство от един единствен мъжки ( синдрома на популярния производител) то генома на породата ще забоксува по курса на това куче и ще загуби генетичното си разнообразие. Твърде широкото използване на един производител дава на генната група нестандартна доза от неговите гени което включва и относително вредни рецесиви, които той може да носи и които ще се разкрият в следващите поколения. В бъдещето това може да предизвика генетични заболявания в породата- това явление генетиците наричат ефект на основателя.
Кучетата които се оказват посредствени представители на породата не трябва да се използват само за това да се подържа разнообразието. Кучетата роднини притежаващи желателни качества, могат да подържат генетичното разнообразие и да подобрят породата. Развъдчиците трябва да се концентрират на отбора на производители максимално съответстващи на стандарта на породата, които имат идеален характер, работоспособност и телосложение, а също и не страдат от основните породни заболявания.
Редките породи с малки групи от гени имат проблем с генетичното рознообразие. Проблема с генетичното разнообразие в чистокръвните популации произлиза от вредните рецесивни гени, които в хомозиготно състояние носят съществена вреда на здравето. Леталните рецесиви създават оттечка в генните групи или във вътре утробния период или преди да настъпи репрудоктивната възраст. Други вредни рецесиви предизвикват болести без да засягат репродуктивността.
Проблемите от недостига на генетично разнообразие възникват на ниво локуси ( местоположение на гените) Няма никакво определено ниво или процент на инбридинг, който да причинява вреда на здравето или енергията. Съществуват множество линии които процъфтяват при висока степен на инбридинг, в същото време има други линии които просто боксуват. Ако няма никакво генетично разнообразие ( непроменими генни двойки в породата ), но тази хомозиготност не носи никаква вреда , то отсъствието на разнообразие няма никакъв ефект на здравето на породата. Особеностите които развиват породата и съответстват на стандарта са непроменими двойки ( хомозиготни) Генетичните проблеми за здравето възникват в породата, когато вредния алел увеличава своето количество и хомозиготност.
Генетично съхранение. Постоянното повдигане на спора за генните групи, са заставили някой клубове да призовават за аутокрос за всички кучета. Изследванията на генетичното съхранение и изучаването на редки породи са показали, че тази практика, фактически дава своя принос в загубата на генетично разнообразие. С еднородно кръстосване на всички линии в породата вие отстранявате различията между тях и следователно разнообразието между екземплярите. Тази практика при размножаването на домашния бик значително е намалила разнообразието и е предизвикала загуба на уникални редки породи. Поддържането на здрави линии и семейства и не честото смесване с други линии, а след това развъждане „назад” е способно да подържа разнообразието в генните групи.
Като пример породата доберман е много разпространена и генетично разнообразна. Веднъж породата има проблем във вид на болести vonWillibrand – автоимунно рецесивно заболяване на кръвта. Някой изследователи оценяват, че близо 60 % представители на породата могат да са хомозиготни ( тоест болни) по този дефектен ген, а повечето оставащи кучета хетерозиготни. Следователно генетичното разнообразие в тази порода намалява количеството в локуса на гена vWd. Сега за развъдчиците на добермани съществува програма за генетичен тест и мониторинг. Те могат да идентифицират болните кучета и носителите и да намалят честотата с която се среща дефектния ген в генома чрез отбор на нормално потомство за бъдещо развъждане.Не само да се отстранят носителите, но и да се заменят с нормално тествано потомство в бъдещото развъждане – така ще се съхрани генетичното разнообразие.
Вместо заключение. Решението за използване на лайнбридинг, инбридинг или аутокрос трябва да се основава на знания за характеристиките на индивидуалното куче и на знанията и характеристиките на неговите предци . Инбридинга бързо идентифицира полезните и вредни рецесивни гени в родителите и потомството. Ако нямате предварителни сведения за това какво се е получило при кученцата на по умерен лайнбридинг на общи предци то вие трябва да се подготвите ( както и да подготвите купувачите на вашите кученца) за възможния риск от генетични дефекти. Ако развъждате посредством лайнбридинг ( с увеличение процента кръв) на определени предци във вашето поголовие се увеличава процента на инбридинг.
Не се опитвайте да постигнете твърде много цели във всяко поколение иначе вашето влияние на всяка черта ще бъде слабо. Ако не сте доволни от резултатите получени в лайнбридинга, то веднага прелейте в своята линия не родствена за нея кръв и създайте аутокросна линия като въведете нови черти. Повторението на аутокроса в опит да се замаскират вредни рецесивни гени е желателния метод за контрол над генетичните заболявания. Рецесивните гени, обаче не могат да бъдат разтворени – тях или ги има или ги няма.Аутокросните куриери се размножават и по този начин пренасят дефектните гени в общия генофонд. Ако кучето е доказан преносител или има висок риск да е носител ( по изводи от развъдния анализ) то трябва да бъде изключено от развъждане и заменено от един или двама качествени потомци. Тези потомци на свой ред трябва да бъдат заменени от тяхното собствено качествено потомство с надежда да се изгуби дефектния ген.
Опита да се развие собствена развъдна програма от научна гледна точка може да бъде труден, но това са и полезни усилия. Без да нервничите се запознайте с различните типове достъпни схеми на развъждане след което можете да се концентрирате върху целта да създадете „кучето на мечтите си”
Препоръчани книги от автора на статията Ако ви е интересно да научите повече по тази тема, прочетете следните книги:
Отклонения при животните компаниони: Анализ на наследствеността - С.У. Фоули, Дж. Ф. Лесли, Г.Д. Освайлер - Айова 1979 година
Генетика за развъдчици на кучета - Ф.Б. Хат, У.Н. Фрийман Сан Франсиско Калифорния 1979
Ветеринарна генетика - Ф.У. Николас Оксфорд, Англия 1987
Генетика за развъдчици на кучета - Р. Робинсън Оксфорд, Англия 1990
Генетика на кучетата - М.Б. Уилис - Ню Йорк 1989