Пост N: 312
регистриран: 13.09.08
Откъде: Bulgaria, Haskovo
Рейтинг:
0
Публикувано: 07.05.09 16:56. Заглавие: Творчество
Ако някой от вас пише -стихотворения, песни, есета, разкази или просто нещо, което би искал да сподели, да го направи тук Аз имам няколко подобни, но нека да видим дали темата ще ви хареса и дали ще има кандидати
Пост N: 313
регистриран: 13.09.08
Откъде: Bulgaria, Haskovo
Рейтинг:
0
Публикувано: 08.05.09 20:23. Заглавие: Това го написах мно..
Това го написах много спонтанно, но няма да издавам от какво бях вдъхновена - може да се досетите за един много специален човек в живота ми ...
Фонтаните
Ах, как мечтая под тез фонтани с теб да съм И заедно да сбъдваме всеки наш сън. . . Покорена от законите на свободата Безспирно около нас се разпръсква водата.. Всяка капка се ражда И всяка предишна награжда. Силен шум от игра весела, Бунтува се водата, нов свят преоткрила. От предната пресечка усещам Как този звук в себе си преобръщам. И всеки стон от красота Трансформирам в моята душа. Аз и ти, под мелодията нежна, Обвити в непрестанна надежда. Погалваш ме, а аз те гледам И в очите ти себе си намирам. Фонтани от вода, Фонтани от красота... Съчетават в себе си изящност И вдъхват вечност на всяка простосмъртност Нощните светлини и тази на луната Чудесно допълват се една друга. Под тях вижда се уникален танц- Песен на водата и някой среднощен щурец Преплитат се неочаквано . . . Аз и ти, очите си затваряме И в любовта на другия силно вярваме И сякаш чувам вълшебство, Сякаш няма другиго. . . Фонтани от вода блестяща Фонтани от вода изящна. . Рисуват и мен, и теб, и тях, и онзи там, Посочват ми какво да ти дам . . Небето среднощно е така непредсказуемо, Всичко е сякаш от фонтаните обладано. И всичко кротно мълчи, В затишие неверояно стои И всичко, и аз, и ти Слушаме вода във фонтани . . .
Пост N: 315
регистриран: 13.09.08
Откъде: Bulgaria, Haskovo
Рейтинг:
0
Публикувано: 10.05.09 00:01. Заглавие: Току що написах това..
Току що написах това :) надявам се да ви хареса
Любов търсеха и я намериха ...
Търсенето на великолепие Често предизвиква разочарование … Трепри сърцето в очакване И търсим нечие завръщане … Изкачваме се по стълбите на живота свой, Без замисъл, защото крещи нещо в мен „бленувай ! ‘’ Неотъпкани пътеки, Без оставени стъпки … Бродим, откривайки – Крием се, търсейки Срещаме някой и без дъх „Здравей!” се провикваме Дори и самите себе си в тези думи не откриваме Смисъл забравяме да намерим И после бягаме себе си да открием Забравяме и нещо в нас изстива И всеки в себе си нещо преокрива … Очите на любимия търсим … Нощ така мелодична И птича песен тежка, Защото нощ е и тя плаче, Загубила своето земно другарче.. С вик разцепва тишината, Тишината в на хората сърцата Утре слънцето отново ще се роди И тя сама света ще трябва да преброди До вчера с любов огласяха небето И заедно щастливо кацаха в полето… До вчера всеки величието тяхно познаваше И нямаше нужда песен да търсеше.. На всеки достатъчно му беше Всеки с тях в гората вървеше … Но тази нощ тежко звучи Сама е птицата и няма утеха, Докато не дойде сутринта. Защото мисли, че е изоставена Сама, в безкрайната Вселена, Помни тя как раниха любимия й А как някой нея подгони.. Остави го .. трябваше да бяга … Но не знаеше, че човешка ръка е там Под небосвода тъй голям И превърза тя малкия врабец, А през нощта край него бе щурец И слънце пак се роди, Зад високите планини, Изправи се врабеца и полетя Да потърси своята любима … А тя сгушена утрото едва дочака, Нощта с тежка песен дарявала … Летяха един подир друг Както кон бяга без мундщук Заедно бяха две влюбени души И небето в щастие огласяха всички врабци Любов търсеха и я намериха ! . . .
Здравейте ! Ето нещата написани от последните дни Надявам се да ви харесват ...
Ако
Ако имах всички звезди, Половината щяха да са твои. Ако имах цялото море, щях да ти го дам като наивно дете. Ако имах прекрасна дъга, Щях на теб да дам цялата й красота. Ако птиците докосвах, и с полет света прекосявах бих ти дала билета . . . Ако имах хоризонта безширен и другаря му-вятъра, див и непредвидим щях да ти подаря миговете им . . . Ако като реката преминавах, през стръмната планина се търкалях, щяха твои да са ручейте и бързеите . . . Ако като трева гъста след пожар, или като безстрашния в нощта овчар – на теб бих дала смелостта си ! Ако цветовете на живота бяха в ръцете ми, Щеше твой да е аромата им. Ако мелодията от изгрева чувах И тази на залеза тихомълком изпращах, щях на теб да поверя волята й ! Ако като буря от ъгъла се появявах и после тъй бързо изчезвах – твоя щеше да е скоростта . . . Е, нямам всичко това – тогава бих притежавала света . . . Себе си с цвете изразявам и на теб плахо го подавам – пази ме ! Имам нещо още за теб – сам открий го, ако не си го сторил вече ...
МИГ
Бяг волен и кръстопът необхватен ! Поглед един и глас непоколебим ! Дума силна и усмивка прекрасна ! Сърце в галоп и син небосвод ! Звезди многобройни и птици волни ! Дъх на свежест и непоклатима нежност ! Ръка в ръка, заедно пред света ! Пеперуди в сихрон и цветя в унисон ! Свежа трева и непокътната роса ! Луната застива и идва изгрева ! Вятър див и тъй игрив ! Песен на тишината в зората ! Песен на вълнение и нечие вдъхновение ! Песен на среща поредна – между слънце и луна ! Песен на красота, света обгръщаща ! Докосване и дерзане ! Мечти и желания сбъднати ! Миг в реалността, миг в магия ! Миг неповторим и незабравим ! Миг в сърцата и по лицата ! Миг овековечен . . .
Пост N: 432
регистриран: 13.09.08
Откъде: Bulgaria, Haskovo
Рейтинг:
0
Публикувано: 28.08.09 22:48. Заглавие: Имам няколко нови з..
Имам няколко нови заглавия, но ще споделя само едно от тях, защото другите са адресирани
ТАЗИ НОЩ
Тази нощ сърцето ми препускаше през полята. Летях, реех се, търсех! Бродих из родното, търсейки те. Знаех, че си там. Знаех, че някъде ме чакаш. Знам, че дълбоко в сърцето си, всеки от нас знае, че обича ! . . . Тази нощ не броях звездите! Гледах, мълчах, дерзаех! Мислите ми си проправяха път през звездното море. Знаех, че и ти гледаш нагоре и търсиш из небосвода. Знаех броя на звездите. Защто ако една умираше, друга се раждаше и така небето никога не се превръщаше в тъмна и бездънна яма без лъч светлина. И нямаше нужда да броя . . . Тази нощ докосвах тревата. Прокарвах пръсти през всяко стръкче! Забивах ги в пръста и в юмрук скътавах малко от родното. Знаех, че и ти свеждаш глава и погледът ти кръстосва между стръковете. Знаех, че неподправено скиташ из между цепнатините на прашната земя . . . Тази нощ усещах дъха ти във вятъра! Вдишвах, изтръпвах, съпреживявах! Възползвах се от мистичното в среднощния вятър. Знаех, че и ти вслушваш се как композира из клоните на дърветата. Знаех, че и ти търсиш като мен природен творец, който да изобрази слънцето и бурята, вихрещи се в душата ти . . . Тази нощ нямаше ги зверовете. Или поне аз не ги усещах. Другаде бях, надругаде пътувах, за другаде копнях! Мудно изръщах поглед. Знаех, че и ти загубваш своя нейде из тъмата . . . Тази нощ имаше полумесец. Но не се виждаше от моя тъй голям прозорец. И въпреки това аз вярвах, че го има и не стихваше съзнанието ми, защото го бе познало вече. Знаех, че и ти си се вгледал в негои с тежка въздишка, заблудата не могъл си да вложиш . . . Тази нощ не чувах птици. Бяха от другата ми страна. И аз все тъй усърдно търсех да чуя тяхната среднощна изповед. Но аз вече я бях чула и знаех, че отново ще я дочакам. Знаех, че и ти себе си търсеше в песента им . . . Тази нощ пееше тишината. Унило и непреклонно, пееше тя. Бягаше заедно с тъмата. Знаех, че това е изкуство. Знаех, че и ти себе си там откриваш . . . Тази нощ нямаше думи. С тях и гласът ми застиваше. Виках на ум, защото само така можеше да ме чуеш. Знаех, че чакаше да доловиш моите мисли и ти успя . . . Тази нощ с въздишка посрещнах. Но има много вяра, много надежда, много любов в тази нощ! Макар и плахо прикити в сянката на така видимия страх, те бяха там. Знаех, че и двамата знаем за тях! Тази нощ Бог не Бе спрял Своето Дело! Кръговратът вечен пак бе тук. Знаех, че и ние участвахме в него затова не сме спряли . . . Тази нощ моята утеха си ти ! Тази нощ, макар и далеч, аз отново търся твоите сини очи! Тази нощ те обичам . . . Тази нощ като всяка друга - пълна с уникалност, вълшебство! Любов и още нещо . . .
28.08.2009г. нощем с тишината за него . . . вдъхновена, написана, посветена на човека, когото обичам . . . най-специалния!
Пост N: 517
регистриран: 13.09.08
Откъде: Bulgaria, Haskovo
Рейтинг:
0
Публикувано: 12.12.09 22:35. Заглавие: Нещо ново написах то..
Нещо ново написах току що, вдъхновено от всички чувства, които изпитвам в момента и първият сняг, гушнал града ни ...
Изповед
Среднощната белота поглъща дъха ми, Среднощната тъма извръща погледа ми. Всяка звезда знае моята история, Често съм я разказвала . . . Песен на мрачна нощ, Изповед на неочакват гост . . . Полет през зимния небосвод, Там където всеки крие тайни – Дори и старец белобрад И самодиви омайни . . . Не зная как промъкна се зимата И обгърна ме със студена прегръдка . . . Онези топли усмивки още греят И така ще е – Дори и бури да се сипят ! Не мога да забравя прелестта, Аз живея със своята мечта . . . Не осъзнавам как обръщам се назад И припомням си, че всичко е кръговрат. Тъй потъвам безкрайно, И от себе си бягам тайно. . . Сили ще достигнат ли да извикам, Дъх ще достигне ли да вдишам ... Пейзаж от страх и самота, Сгушени в скута на мека топлина. И крилати фрази сякаш преминават, И само малка следа в нас оставят . . . Да броя ли звездите ? Да броя ли мечтите ? .. и копнежите Колко пъти разказвам историята И забегва плавно в мъглата . . Среднощни гласове пак ме викат, Звездите отдалеч зоват .. И протягам ръка към света, Но соча само една посока.. Побягвам през мислите И търся своето призвание.. Изгубих ли се ? Вятърът шепти ... Вее през косите ми ... Отприщих себе си пред нощта, Трябва ли да спра ? Чете ли се в погледа ми всичко ? Всяка звезда знае историята ми, Често съм я разказвала ....
Вдъхновено, написано, посветено на човека когото обичам ... най- специалния !!!
- участникът е във форума - участник не е във форума
Всички дати във формат GMT
2 часът. Хитове днес: 3
Права: смайлчета да, картинки да, шрифтове не, гласувания не
аватари да, автопромяна на линковете вкл, премодерация вкл, поправка не