Пост N: 1108
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
1
Фото:
Публикувано: 07.06.07 11:15. Заглавие: Стихове посветени на кучета
Сещайки се за поемите на Нина, реших да направя нова тема. Ето какво съчиних по действителен случай.
Багира белята
Моята Багира е дивак голям Първо не се спира, второ няма срам Държи цялото внимание А Баркли все на разстояние.
Вчера бабата на Виктор беше ни на гости И донесе на детето малка детска топка Виктор много и се радва хваща я с ръчички И я носи все със него даже на разходка.
А Багирската хитруша топката открадна Поигра със нея сладко, веднага я нападна. Вместо Вики да си има топка чисто нова Вече има дупка с дрипи хапана на пода.
Пост N: 1109
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
1
Фото:
Публикувано: 07.06.07 11:15. Заглавие: Re:
Тук слагам и поемите - автор Нина Атанасова
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
(по Шекспир,съвременен вариант)
Действащи лица:
Нора Блондфел – разгонена Ричи – кварталният любовник, порода наподобяваща Шелти Пухчо – страхлив ухажор, порода Подуенска подобрена Други кучета от мъжки род
Ранна утрин във неделя, топла пухена постеля, как да станеш в тоя здрач, просто иде ти до плач! Ала Нора дава зор, веч мечтае за простор, да, но виж каква беля - Нора станала жена!!! Олеле, ами сега? Тъжно клати тя глава. Все прилягва и се чуди - ”Тези трябва да са луди!” Искам аз навън, а те – все едно съм аз дете. На каишка и със пръчка, и с една ленива крачка ... Искам аз да тичам бясно, искам да лудея страстно, но не би .... нещастна аз, кой ще ме спаси от вас?! Подир някой ден и друг господ чу тоз вопъл глух и под нашите балкони се строиха легиони. Все момчета, все напети, тичат, душат с носовете, вият жално и в захлас – „Нора, погледни към нас!” Ала Нора не поглежда, няма никаква надежда. Повечето огладняват, постепенно оредяват. Само Ричи гордо там отстоява своя блян – денонощно е на пост, не допуска даже гост. Пухчо също се присламчва ала бива победен – Ричи като рицар същ отвоюва си терен. Крепостта е непристъпна, дамата е недостъпна! Тъжно взира се нагоре, сякаш ей ще проговори. А пък горе на балкона като истинска кокона Нора гордо се оглежда и главата нежно свежда – просто като примадона. Боже мой каква е гледка, също като в оперетка – той – Ромео, тя пък Жулиета сякаш Шекспир смига от портрета. В тази тъй „красива драма” драмата ми е голяма, че не мога крачка аз да направя без тоз страж. И съседите роптаят, кучетата ни ругаят. Боже, боже, дайте лек За тоз Шекспиров сюжет! Много мина, мъничко остана!!!!
„Радини” вълнения, хиляди приготовления. Нора, наш’та рожба отива на изложба.
Мама, татко и децата стягат весело колата. Чака ни добро представяне и чудесно преживяване.
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО
Нагласили са се всички с чанти, раници, торбички. Двете „свати” – Ади и Марина кроят плановете за чужбина.
Но във пиковия час падна бомбата сред нас – вместо топка за апорт Нора сдъвкала паспорт!
Ужас!!! А сега – какво? Нора, но защо, защо?! Не разбираш ли сега колко лошо е това!
Нора гузничко лежи, само гледа и мълчи. Разтоварваме колата, ядосано плачат децата.
Край на първо действие
ДЕЙСТВИЕ ВТОРО
В този миг Радецки пристигна със гръм...
Бате Бойко се притича, щото Ади взе да срича, че не иска във чужбина да отива без Марина.
Кастро също е вбесен: „Ама че побъркан ден! Може ли на воаяж без Блондинка от „Визаж”?!”
Завъртяха телефони, занатискаха бутони. И реши се изведнъж „Ще рискуваме веднъж!”
Тръгваме в комплект в зори. И Блондинката дори. Дано всички граничари да са ни добри другари!
Край на второ действие.
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО
Ранно утро. Шест часът. Всички хора мирно спят. Само нашата дружина се строява за чужбина.
Едно, две, три .... пет, бате Бойко най-отпред, граничаря убеждава и виж ти – работата става.
Продължаваме напред. Нора имаше късмет! Йода четата повежда към изложбата с надежда.
Край на трето действие.
ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО
Гонг! И почва изложение. Цари радостно вълнение. Нашата задружна група аплодира Айк със купа!
После Ади влиза в ринга – с Кастро са като картинка! Но госпожата съдия сляпа е за тази красота! Явно падаше си тя по по-дебелички така.
Сръбските ни братовчеди по-харесваха се май! Нищо, че от наш’та гледка мязаха на табуретка.
Групата посърна малко (колко жалко, колко жалко) щом и Баркли-шампиона пренебрегнаха със слона!!
Нора, грешницата наша, мисли:”Няма да се плаша! Мечка страх, а мене – не! Ей сега ще видят те!”
И под вещата Игликина ръка взе да кърши тя снага. И дотолкова успя да омае тя съдия, че изпроси си награда. Наказанието й отпада!
После българската шпага, тайно скрита в голден Топси, се размаха и размаза всичко, що на куче мяза!
Край на четвърто действие.
ДЕЙСТВИЕ ПЕТО
Вечер е. Среднощен час. Ей мотелът е пред нас. Кучовците мирно спят и сънуват розов свят.
А двукраките стопани Пак на масата са сбрани И надигат чаши, бири..... Музиката нежно свири..... Имаше ракия, вино....... Много скари и салати..... Ох, натам ви е познато......
ВАЖНОТО ЗА ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Имахме ний поръчение, що изпълнихме достойно и докладвахме обстойно. Нора бе реабилитирана и с наградки субсидирана. Наш’та весела дружина границата ни премина. Ей ни на и пак сме тук на кутсуза си напук!
Пост N: 312
регистриран: 06.01.07
Откъде: България, София
Рейтинг:
0
Публикувано: 07.06.07 11:59. Заглавие: Re:
А това ми е любимото:
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КУЧЕ
Тя тича свободна като горски пожар и нейните зъби са страшни. Тя много надменно извръща глава и се усмихва с опашка. Тя чува, когато тревата расте, познава цвета на тъгата... Тя има очи на пленена принцеса и лапа на близък приятел. Походка на скитник и господар - земята е нейно владение! ...Но тя е родена да търси свой Бог, а за Бог е намерила мене! Тя вярва, че мога да я защитя от цялата скръб на земята, от злия съсед, от дъжда, от нощта, от вятъра и самотата... А аз се измъквам през задния вход, зад вещи и думи се крия... Какъв Бог съм аз, щом във този живот не мога до край да съм силен! Сгреши ли - с виновен, безмълвен въпрос очаква присъдата свита - с такова смирение в топлия нос, с такава надежда в очите! А мен ме ласкае лесната власт законите сам да създавам... Но тайно се питам: какъв Бог съм аз, щом не зная дори да прощавам! Тя може да чака с безкрайно търпение ласката на моя поглед и стига й даже нищожно парче от моя хляб и моята обич! А аз й подхвърлям - забързан, разсеян - къс безразлична консерва... Какъв Бог съм аз, щом не умея да бъда наистина щедър! Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня, тя вдишва света без остатък, леко тича по крехкия край на съня и разбива с гърди тишината. А аз се извръщам уплашен встрани, скован в страхове и тревоги... Какъв Бог съм аз, щом не мога дори в сърцето си да съм свободен! Но ако с безмилостно, грозно лице съдбата поиска да страдам - аз знам - с голи зъби и с голо сърце пред мен тя ще скочи и в ада! А аз ще отстъпя две крачки назад, ще избягам далеч, ако мога... Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх зад олтара на нейната обич! И излизам от там - развенчан, победен - и я гледам виновен и мрачен: „Всъщност, виж - аз изобщо не съм съвършен, и се питам какво ли очакваш...'', обаче тя тича към мен като горски пожар, тя с очи на принцеса ме гледа: „В моя живот се избира веднъж - аз избрах да повярвам във тебе..." ...И тръгвам до нея с походка на Бог. но в мен препъват се мислите сякаш... Ах, защо ли не мога да вярвам и аз тъй просто и щедро във някой?...
Пост N: 1112
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
1
Фото:
Публикувано: 07.06.07 17:38. Заглавие: Re:
Едно с неизвестен автор от един форум
Феодалното куче
Кучето е феодално същество. То често има буен нрав и може непрекъснато да плюска. Дъхът му зле мирише и космато е - съвсем като дружинник в графска свита. То цял живот работи ангария. За него служба и любов, и вярност чак до гроб са все едно и също. Не подозира за абстрактните понятия, дори е буквалист и без да знае буквите. За разлика от всеки рицар горделив, не заговорничи. Играе си с децата ти и пази къщата, защото просто е лоялно. Честта е във кръвта му - то няма да те изостави, дори да си чудовище. Предупреждава с гръмък лай, когато иска да се бие. Почита те, глава пред тебе свежда, когато го погледнеш във очите. Прехраната си взима от ръцете ти. Пред стаята ти спи и не издава тайни. Та, както вече казахме, е феодално същество. Когато взимаш куче, подготви се - прегледай книгите си по история.
Пост N: 328
регистриран: 06.01.07
Откъде: България, София
Рейтинг:
0
Публикувано: 08.06.07 10:24. Заглавие: Re:
А това е мото от последната книга на Шърли Макклейн,посветена изцяло на нейното куче:
“Пред перлените двери нека да остана! Ще обясня- Свети Петър няма да се сърди ... Дори без лай, без никому да преча ще те чакам- в смирение, търпеливо- без да се помръдна!
Ще дъвча бавно звездния си кокал- Та времето тук няма никакво значение ... А сам да влезна там- без теб е немислимо! То няма да е Рай, а цяло заточение!”
Пост N: 101
регистриран: 23.03.07
Откъде: BG, Варна
Рейтинг:
0
Публикувано: 08.06.07 10:37. Заглавие: Re:
Никога не съм и предполагала,че белите,които правят кучетата и радостта,която носят,могат да бъдат такова вдъхновение за поетите по душа! Но поемата за Нора по Шекспир и Радини вълнения ме шашнаха!
- участникът е във форума - участник не е във форума
Всички дати във формат GMT
2 часът. Хитове днес: 6
Права: смайлчета да, картинки да, шрифтове не, гласувания не
аватари да, автопромяна на линковете вкл, премодерация вкл, поправка не
Но поемата за Нора по Шекспир и Радини вълнения ме шашнаха! 
Даже и роман може да спретнеш 
- участникът е във форума
- участник не е във форума