ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Ще се опитам малко по малко да преведа части от книгата на Carole Coode - "LABRADOR RETRIEVERS Today".

Мисля, че е много ценна и полезна за всички любители на породата, а и много ми допада начинът на мислене и изразяване на Керъл Кууд.

ГЛАВА ПЕТА

ИЗЛОЖБЕНИЯТ РИНГ

СТАРТ В СВЕТА НА ИЗЛОЖБИТЕ

През моите ранни години с лабрадорите, ми бяха казали, че отнема поне пет години, за да разбереш какво харесваш в твоята порода, да се проявяваш добре в изложбите и да си изясниш мисленето относно това как да интерпретираш Стандарта на Породата. Може би по онова време, аз не повярвах напълно на това, но поглеждайки назад, бих казала, че пет години са консервативна преценка. Mисля, че повечето хора виждат техния първи Лабрадор през „розови очила”. Отнема няколко години да разбереш, ако изобщо някога разбереш, че твоето прекрасно куче има недостатъци и слаби страни и че ти никога няма да достигнеш до върха в класацията на шоу. Това не би трябвало никога да омаловажи факта, че това първо куче (или две, в нашия случай) е много много специално, но доколкото външния вид има значение.... е, би могло да бъде и по-добре!

И така, няколко години по изложби, ти се взимаш все по-насериозно – и ето те, с по-добър Лабрадор с изложбени преспективи. Твоето куче може да изглежда в твоите очи точно толкова добро, колкото и тези, собственост на „великите развъдчици”, но ти все още не успяваш да ги победиш на изложби. Може да отнеме години за някои хора да се научат как да хранят, упражняват и представят куче на оптималното ниво, а други никога не се научават. Говорейки като съдия, когато имам шест или повече наистина добри кучета в клас, за да направя класирането, аз трябва да се фокусирам върху вторичните детайли. Следователно, кучета с по-гъста козина, тези, които са в по-добра кондиция, тези с по-стегнати глезени и тези, които не са с наднормено тегло, ще имат предимство. Съдията може също да се повлияе от по-майсторското представяне на куче (новите хендлери често са притеснени и нервни и имат склонност да объркат и изнервят кучето твърде много). Всички тези фактори се взимат предвид и тогава опитният развъдчик излиза на преден план.

„Големите развъдчици” не са недостъпни – ние всички обичаме да говорим за нашите кучета и може само да сме щастливи да получим информация и някои сведения, които ще ни бъдат полезни за развъждането и изложбения свят. Така че никога не се срамувайте да задавате въпроси: това, което може би за вас е главна трудност, би могло да бъде решено доста лесно от някой с повече опит.

Въпреки, че сега аз имам репутация на „известна личност” в породата, години наред бях много мълчалива (повярвайте ми, истина беше), седях и слушах по-възрастните и по-добрите. Така научих много. Спомням си много ясно един ден, няколко години след като се завърнах в тази страна, когато Mrs. Woolley (Follytower), Mr. Kelly (Bradking) и Mrs. Macan (Timspring) ме заобиколиха и казаха „Наистина, Керъл, крайно време е да започнеш да ни наричаш с малките имена.” Аз отговорих, че за мен би било удоволствие, но бях чакала да бъда помолена. Бях дошла от старите училища, където не наричаш хората по малко име, докато не те помолят да го направиш – а със сигурност не и тези, които бяха по-възрастни или по-нагоре в йерархията. До известна степен аз харесвам днешната липса на официалност, но мъничка част от мен все още копнее за по-официалните обноски на миналото.

Добър съдия на животно (не само в ринга) не се произвежда. Това е нещо, което или имаш или нямаш. Можеш да научиш много, но тази финална, съществена част е нещо, с което си роден и много малко са достатъчно късметлии да го имат. Моят ветеринарен доктор винаги се изненадва, че добрите развъдчици могат така бързо да забележат леки аномалии в техните кучета. Но всеки път, когато гледаш на собствените си кучета, ти оценяваш без да ги познаваш и някоя малка особеност, която ако не звънне като истинска монета, ще забие после камбани за тревога. Това може да е липса на блясък в очите или козината, или кучето може да не се движи толкова свободно. Ако не успееш да забележиш тези детайли, може да се получи така, че съдия с по-набито око да те накаже в ринга.

Никога не преставайте да се учите. Аз и сега посещавам класовете за хендлинг и установявам, че все още попивам ценни неща от други хендлери и учители. Тези, които всичко знаят, след като са били в породата няколко години, няма никога да се развият, тъй като съзнанието им да възприемат вече е затворено. Те ще бъдат чудо за пет или десет години. Пет години е средно срокът за хора да навлязат в порода и да излязат от нея без илюзии. Някои го правят и до десет години и чак тогава изпадат от пътя. Останалите от нас продължават – само някои достигат върховите точки – но много са щастливи да се занимават с това на подходящите места, без да са непременно на някаква висота.

В крайна сметка всички ние имаме нещо общо - безкрайната любов към нашата порода - Лабрадора.

...................................................................
(следва продължение)