Публикувано: 04.11.08 23:52. Заглавие: Обяснение и Допълнение на Стандарта на Породата от Mrs. Patricia Dunstan (Strangways - Австралия)

Благодаря на Иглика за ценния линк, който ми посочи. Аз се захванах да го превеждам, но ще става бавно, защото имам време само понякога вечер, а и този текст специално никак не е лесен. Ще пускам отново на части.

Предварително се извинявам за всички неточности. Нямам нищо против някой да ме поправи или да помогне с част от превода.

Ето това е линка: http://www.southbanklabradors.com/LabradorBreedStandardv3-20Jan08Final.pdf<\/u><\/a>

Лабрадор Ретривърът

Обяснение и допълнение на Стандарта на Породата
Съставено от Mrs. Patricia Dunstan
Strangways Labrador Retrievers
(Януари 2008)

Лабрадорът е внимателно селектиран преди време от Британското спортно съсловие от кучета, докарани в Англия през 19ти век от едновремешните китоловци и рибари от Нюфаундленд. Оказало се, че тези кучета имат уникални отличителни черти, които ги правели изключителни апортьори и на суша и във вода. Кучетата били специалисти в апортирането и носели в ръка предмети, които иначе не биха могли да бъдат открити.

Те са били здраво сложени, компактни, много активни кучета, решително развъждани с изключително силни ретривърски инстинкти и желание да се харесат. В допълнение на тези характерни качества, те са имали някои отличителни белези, които са им позволявали да работят при всякакви условия. Трябва да се придава особено значение на тези отличителни белези и по думите на покойната Mary Roslin-Williams: “Това не са въображаеми точки, а по умел начин те довеждат до правилния Тип Лабрадор.”

Отличителните белези са:

Главата

Двойната Водонепроницаема Козина

Видровата Опашка

Характерните качества на Лабрадора направиха това куче много привлекателен ретривър за спортните стрелци от 19ти век, чиито развлечения ставаха все по-популярни с навлизането на оръжията, зареждащи се отзад. Кучето спечели някои запалени богати покровители, сред които беше втория Граф Malmesbury и неговия приятел – петия Херцог на Buccleush. През 1822 г. Граф Malmesbury закупи „черно водно куче” от Нюфаундленд, което открил да носи пръчки в Пристанището Pool, a има сведения, че Херцогът на Buccleush е купил няколко от тези кучета между 1825 и 1835.

Почти по същото време третият Граф Malmesbury започна сериозно да развъжда тези внесени кучета и намирайки името „Lesser Newfaundland” за твърде дълго, реши да нарече породата Лабрадор.

До края на 19ти век Лабрадорът се установи добре, въпреки че преди този период, породата беше позната само на шепа хора. През 1903г. Лабрадорът беше признат от Kennel Club като отделна порода, като за пръв път CC титли за Лабрадор се дадоха на тяхната Изложба, проведена в Crystal Palace.
Преди това Лабрадорът се състезаваше в кучешки спортни събития, като разновидност на ретривър, а не като отделна порода. Той се състезаваше в смесени класове, които бяха квалифицирани като „Flat Coated or Wavy Coated Retrievers of any Colour”. От тези времена популярността на Лабрадора нарастна, тъй като беше признат за неговите изключителни ретривърски умения, чудесен темперамент и забележителна приспособимост.

В отговор на заинтересоваността The Kennel Club да позволи развъдените помежду си Ретривъри да бъдат регистрирани като породата, на която най-много наподобяват, през Април, 1916 г. беше учреден Лабрадор Клуб. Клубната Комисия състави поредица правила и стандарт с отличителни черти, които бяха представени на The Kennel Club, който ги прие и ратифицира като първия Стандарт на Породата Лабрадор.

Първоначално изглеждаше, като че ли Лабрадорът щеше да се раздели на две разновидности от една и съща порода. През 1925г. се узна за формирането на Жълтия Лабрадор Ретривър Клуб, който разработи неофициален Жълт Стандарт. Причините за отделен Жълт стандарт бяха обяснени от Helen Warwick в нейната книга „The Complete Labrador Retriever”. Цитирам:

„Беше съставен Жълт Стандарт, за да се опишат правилните отличителни белези и да се обърне внимание на нежелателните черти, често срещани по времето на съставяне на Стандарта. Имаше такива отклонения в тип, строеж и форма в онези дни, че стана наложително той да се създаде заради бъдещето на тази разцветка; заради неизменното придържане към типа и за елиминирането на колкото се може повече злини.”

За щастие, цветовете не бяха разделени, но неофициалният Жълт Стандарт от 1925г. не беше деклариран като излязъл от употреба от Жълтия Клуб до 1959г. След това Жълтият Лабрадор Клуб прие официалния стандарт.

Стандартът от 1916г. беше написан, имайки предвид работните умения на Лабрадора и остана в сила до поправката през 1950г. Докато все пак в основите e версия на оригиналния стандарт, новият стандарт даде по-пълно описание на отличителните характеристики на породата. Сред допълненията бяха обясненията за всичките три цвята и подкосъмът беше приет за водоустойчив. През 1982г. бяха направени малки промени, като мерните единици за височината бяха обърнати в сантиметри, за да съответстват с метричната система. Следващи изменения бяха направени през 1986 г., когато The Kennel Club изиска всички породни стандарти да имат една форма и да използват унифицирана терминология.

Стандартът на Лабрадора от 1986 г. остава Стандарта, който се използва днес.


следва продължение

 Публикувано: 06.11.08 15:58. Заглавие: Стандартът на Порода..

Стандартът на Породата Лабрадор

Общ изглед




Здраво сложен, компактен, много подвижен; с широк череп; широки и дълбоки гърди и ребра; широка и силна поясница и задни крайници.

Описанието обрисува добре балансирано, атлетично куче, чиято конституция му дава възможност да функционира като ловно куче – ретривър, позволявайки му да стои, като поставено в квадрат и да се движи свободно по земята и през водата. За да прави това, Лабрадорът трябва да е не е прекалено масивен и да няма никакви слабости в конструкцията. Той трябва да бъде масивен, без да е едър, набит или тежък. Също така, не би трябвало да има слаби кости или да изглежда като уипет. Трябва да се помни, че той е активно работно куче, способно да носи тежък предмет нежно, докато прескача препятствие или да донася отстреляна птица от водата. Неговият широк череп показва, че има добри умствени способности и интелигентността да изпълнява задачите си.

Отличителни черти

С добър нрав, много активен. С отлично обоняние, мека захапка, страстен любител на водата. Приспособим, верен компаньон.

Истинският Лабрадорски темперамент е може би най-голямото предимство на Лабрадора и е толкова важно, както и неговите три най-отличителни физически черти. Неговият характер е приятелски към човек и куче, благ, отзивчив, послушен и интелигентен, с изключително желание да угоди и със силно развит ретривърски инстинкт. Когато се съди, винаги трябва да се помни, че всяко агресивно поведение спрямо хора или животни или плашливост при зрели кучета, трябва да бъде строго наказвано, тъй като това поведение не е типично за породата.

Неговото отлично обоняние е свързано със силно развитото му чувство за миризма, неоценимо при търсене на паднал дивеч. Неговата захапка трябва да бъде мека, така че да не нарани дивеча, който донася. Обаче нито една от тези характерни черти, както и неговата любов към водата не могат да бъдат оценени, докато се съди.

С течение на времето, Лабрадорът се развил като разностранно куче с много таланти. Оставайки брилянтен ретривър, той се е адаптирал, за да поеме ролята на куче - компаньон, куче – водач на слепите, полицейско и митничарско куче, куче в армията и най-обичан домашен любимец. Всички тези роли ангажират и използват съществените характеристики и физически отличителни черти, заради които се развъжда.

Темперамент

Интелигентен, енергичен и послушен, със силно желание да се хареса. Добродушен, без следа от агресия или неоправдан страх.

Това е обстойно разгледано в предишния параграф и тъй като Стандартът обхваща съответните отличителни черти, винаги трябва да се помни, че темпераментът на Лабрадора е първостепенен.

Глава и череп

Широка с изразен стоп. Ясно очертана, без месести бузи. Челюсти със средна дължина, мощна незаострена муцуна, добре развити ноздри.

При анализиране на главата, трябва да се помни, че Стандартът е съставен от хора, които са ползвали Лабрадора като работно куче. Те са изисквали глава, която може да донесе дивеч, без да го нарани, нито на суша, нито във вода и изразителна глава с очи, които биха могли да изразят добрия нрав и охота на кучето.

Главата е един от трите отличителни белега на породата и добрата глава завършва картината на типичния Лабрадор. Главата трябва да е съразмерна спрямо цялото куче, никога груба или прекалено голяма или фина и заострена. Когато някой погледне директно главата, той трябва да добие впечатление за доброта, благост, интелигентност и благородство, като полът на кучето би трябвало веднага да бъде разпознаваем. Главите на кучките трябва да бъдат женствени, но никога слаби, докато главата на мъжкия трябва да бъде определено мъжествена, но не груба или извън баланса с тялото.

Черепът трябва да е широк, но не прекалено, позволявайки достатъчно възможност за умствени способности. Трябва да има изразен стоп и бузите трябва да бъдат ясно оформени, гладки и никога месести. Мощната муцуна със средна дължина, която е инструмент на кучето – ретривър, не би трябвало да бъде нито дълга и тясна, нито къса и широка / сбита, а трябва да има квадратен вид. Правата носна кухина завършва в широк нос с добре развити ноздри, създадени за отлично обоняние. Относно цвета на носа, той обикновено е черен при черните и жълтите, и кафяв / „liver”* при шоколадовите. Понякога може да избледнява през зимата, но това не е сериозно. Обаче розов нос, лишен от пигмент (познат като „Dudley’s Pink”) и лош пигмент около очите, нарушава цялостното изражение на главата и би трябвало да бъдат наказвани. Нос и пигмент с цвят „liver”* понякога има и при Жълтите. Това само индикира, че въпросното жълто куче носи шоколадов (кафяв)/ „liver”* ген и е природен феномен. Равнините на черепа и носната кухина би трябвало да бъдат успоредни.
Устните трябва добре да покриват кучешките зъби и леко да образуват дъга към гърлото. Те не би трябвало да са квадратни или висящи.

_________________________________
* liver - черен дроб, но не знам как да преведа този цвят на български, не мога да се сетя за подходяща дума








следва продължение...

 Публикувано: 07.11.08 09:27. Заглавие: Ушите Нито твърде г..

Очите

Средни по размер, изразяващи интелигентност и добър нрав, кафеви или лешникови.

Очите трябва да излъчват милото, добродушно приятелско и будно изражение, което е толкова важен отличителен белег на породата. Те трябва да са поставени правилно и достатъчно нашироко отдалечени и да имат почти ромбоидна форма. Очите не бива да изпъкват или да са поставени надълбоко, тъй като могат да бъдат наранени по време на работа в храсти. Цветът е кафяв или лешников. Очи, които са прекалено тъмни или прекалено светли не са желателни, тъй като придават сурово изражение, което не е типично.


Ушите

Нито твърде големи, нито тежки, прилягат близо към главата, поставени сравнително назад.

Среден размер правилен постав на уши, със средна дебелина, дава защита на ухото и баланс на главата. Ухото трябва да е окачено умерено близо до главата, поставено по-скоро доста назад и малко ниско върху черепа. Формата е триъгълна. Тежки уши, с постав твърде надолу придават вид на хаунд (хрътка), а малки, с висок постав – на териер. И двата типа уши са нежелателни и придават несвойствено изражение на главата.


Устата

Силни челюсти и зъби с перфектна правилна и пълна ножицовидна захапка, т.е. горните зъби плътно да покриват долните и да са разположени под прав ъгъл спрямо челюстта.

Силните челюсти със силни правилни зъби и ножицовидна захапка позволяват на Лабрадора да държи предметите, които носи сигурно, лесно и без да ги нарани. Пълната зъбна формула е желателна.


Врат

Добре оформен, силен, мощен, поставен добре спрямо рамената

Вратът трябва да бъде с подходяща дължина, за да позволява на кучето да изпълнява лесно ретривърската функция. Той трябва да бъде мускулест, без увиснала гуша и трябва да е с умерен свод. Трябва да прелива плавно към дълго полегато добре поставено рамо. Както „овчия”, така и късия дебел врат са неправилни.




Предница




Дълги и полегати рамене. Предни крайници с добри кости и прави от лакътя до земята, гледано отпред и отстрани.

Разположението на врат спрямо дълги полегати рамена е изключително важно за способността на кучето да вдига и да носи. Горното рамо не би трябвало да бъде твърде късо, докато ъгълът формиран между раменнат лопатка и горното рамо трябва да бъде около 90 градуса. Правилното заъгляване дава на кучето точния баланс, за да носи лесно дивеча. Прави раменни лопатки, къси горни рамена, силно замускулени или претоварени рамене, ограничават свободните движения и са нежелателни.

Предни крайници – Този цитат от Американския стандарт дава много акуратна картина на предните крайници: „Когато се гледат отпред, крайниците трябва да са прави с добри силни кости. Твърде големи кости са нежелателни, така както и твърде малки, а късокраки екземпляри с тежки кости не са типични за породата. Погледнати отстрани, колената трябва да са директно под холката, а предните крайници да са перпендикулярно към земята и добре под тялото. Колената трябва да са близо до ребрата, без хлабавини. Сближаване на колената или раздалечване оказват влияние на свободното движение и са сериозни недостатъци. Глезените трябва да бъдат силни и къси и трябва да са леко наклонени спрямо перпендикулярната линия на крака.”


Тялото



Гръден кош с добра ширина и дълбочина, с добре извити „бъчвообразни ребра” Равна горна линия. Широка поясница, компактен и силен.

Гърдите и добре заоблените ребра осигуряват място за сърце и бял дроб, за да поддържат активната работа на кучето. Гръдният кош трябва да е с добра широчина, нито твърде широк, нито твърде тесен. Ако раменете са натоварени (тежки) и гръдният кош е твърде широк, кучето ще има затруднения при плуване и тичане. Относно дълбочината (дължината) на гръдния кош, гръдната кост или ръб трябва да достигат до нивото на коляното. Трябва да има забележимо, но не прекалено развито предгърдие. Точката на ръба трябва да може да се напипва при оглед. Правилното предгърдие (prosternum**) обикновено показва правилен постав на рамо, горно рамо и извиване на ребро. Крайниците от коляното до земята не трябва да са по-къси отколкото височината между холката до коляното.

Бъчвообразният гръден кош трябва да бъде добре добре заоблен, широк и дълбок с малко разстояние между последното ребро и поясницата. Погледнати отпред ребрата се извиват от гръбнака преди да продължат надолу, за да стигнат гръдната кост.
Кучета с дълги плоски гръдни клетки не са типични за породата. Трябва да се вижда някакъв лек наклон при гръбнака, но от тази гледна точка, гърбът трябва да е равен с опашката, която е за предпочитане да продължава директно от гърба.

Широката поясница е компактна и силно силно замускулена. Тя трябва да бъде малко по-тясна. Лесна насока за дължината на поясницата е грубо ширината от три до четири пръста.

Долната линия не трябва да бъде с прекомерно завиване.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------
** PROSTERNUM - Това не знам как да го преведа. Моля някой да помогне, ако може.
ЕДИТ: Вече уточнихме, че е ПРЕДГЪРДИЕ (fore chest). Благодаря!



Задница




Добре развита, не се спуска към опашката, добре извити коленни стави. Добре оформени скакателни стави, кравешки (x-образни) задни крайници са силно нежелателни.

Задницата е от изключителна важност, тъй като силните добре заъглени крайници дават на Лабрадора неговите двигателни умения, а късите скакателните стави с добри кости, спускащи се добре надолу помагат при засилване на кучето напред (изтласкване) и при завой. Неговите мощни задни крайници трябва да изглеждат така, сякаш изтласкват земята навън след него.

Задницата трябва да е широка, силна и със здрави мускули, бут и бедра. Подбедрицата трябва да добре развита, бут с добра ширина и добре извити коленни стави, но не прекалено. Когато се гледат отзад, задните крайници трябв да бъдат прави и успоредни. Когато се гледат отстрани, заъгляването на задните крака трябва да е в баланс с предницата.

Крупата не трябва да да е наклонена надолу към опашката, а трябва да продължи линията на гърба директно към постава на опашката. Наклонена горна линия не е типична за породата.

Кравешките задни крайници с прави скакателни стави (правите скакателни стави обикновено са придружени от прави коленни стави) намаляват тласъка на кучето напред и би трябвало да се наказват при съдене.





Лапи

Кръгли, компактни; пръсти с добър свод и добре оформени възглавнички.

Лапите, описани в Стандарта са предназначени да не бъдат лесно наранявани и следователно удобни за работно куче. Лапите трябва да са кръгли и компактни, с добре оформени, удобни и с добър свод пръсти, къси нокти и с много кожа при възглавничките, в продължение на леко наклонените глезени Дълги тънки заешки лапи са неправилни, както и много тесни котешки лапи, с кости оформени право надолу към стъпалото. Размерът на лапите трябва да бъде в баланс с кучето, нито твърде голям и груб, нито твърде малък и изящен.





Опашка



Отличителен белег, много дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха. Средна дължина, без дълги косми, но плътно покрита отвсякъде с къса, плътна, гъста козина, което й придава „кръгъл” вид, описан като „Видрова опашка”. Може да бъде носена радостно, но не трябва да се извива над гърба.

Лабрадорската отличителна „Видрова” опашка е уникална за породата и това е с цел, да служи като кормило при плуване и да помага за баланса на кучето, когато стои или се движи. Както Стандартът казва, трябва да бъде много дебела в основата, постепенно изтъняваща към върха, без дълги косми. Късата плътна Лабрадорска козина придава на опашката кръгъл вид и плътния „Видроподобен” вид, който е толкова типичен за породата.Погледната отдолу, плътната козина на опашката трябва да се слива, за да оформи шарка на рибена кост (херинга).

Поставът на опашката е най-важен с опашката, продължаваща линията на гръбначния стълб. В идеалния случай, трябва да следва горната линия при движение или в покой, обаче стандартът позволява опашката да бъде носена над нивото на горната линия, но никога завита над гърба. Ако кучето повдига или снишава опашката си, поставът трябва да остава същия. Поставът никога не трябва да бъде нисък, идвайки от скосена крупа. Опашката трябва да завършва баланса на Лабрадора, като придава на кучето плавна линия от върха на главата до върха на опашката. Тя също помага да се индикира неговия радостен дружелюбен характер. Опашка със средна дължина, стигаща до скакателните стави, дава балансиран вид, докато твърде дълги, тънки или къси опашки не са типични и са нежелателни. Също така, при опашка приличаща на плътна лисича опашка, се губи типичността. За да обобщим „Видровата Опашка”, аз ще цитирам покойната Mary Roslin – Williams: “Куче с наистина типична опашка е почти винаги наистина типичен Лабрадор, правилен изцяло и странното е, че обикновено има правилния характер.”

следва продължение...........
___________________________________

П.П. (бел. пр.) Поправила съм формата на очите, така както трябва да звучи по-правилно, според най-големите специалисто в породата и в английския в България. (ромбоидна, а не диамантена) Съгласих се с тях. Не се чувствам като престъпник, че съм направила такава грешка, но няма лошо някои хора да се забавляват с това, щом си нямат по-забавни теми за разговор.

 Публикувано: 07.11.08 20:12. Заглавие: Alb благодаря за ..

Alb благодаря за превод, много интересно

 Публикувано: 08.11.08 19:41. Заглавие: Походка и Движения ..

Походка и Движения

Свободни, с добър разкрач, праволинейни и естествени, гледани отпред и отзад

Движенията на Лабрадора са най-важни. Те трябва да бъдат свободни и без усилия и ако кучето е конструирано правилно, то ще се движи правилно. Лабрадорът е работно куче и като такова, би трябвало да върви с походка, която ще му позволи да работи цял ден. Когато движенията на лабрадора се оценяват в ринга, той трябва да ходи в тръс със СТАБИЛНА крачка, а не да препуска из ринга.

Кучето трябва да се движи правилно, идвайки и отдалечавайки се. Когато идва към вас, трябва да виждате само предните крайници, с добро протежение / разкрач и успоредни един на друг. Вие не трябва да виждате куче, при което лактите са навън или лапите навътре, нито да виждате „загребващи”*** или зигзагообразни движения.
Когато се гледа отстрани, раменете трябва да се движат свободно и без усилия, с предните крайници, с добро протежение близо до земята, с добър разкрач. Къси, променливи движения биха могли да означават право рамо, докато „загребващи”*** движения биха означавали дълги и слаби глезени. Тези два вида движения би трябвало да се наказват.



Наблюдавайки движенията отзад, Вие трябва да виждате куче, което се движи с мощ и енергично, тласкано напред от добре замускулени задни крайници, с добре прегъващи се скакателни стави, които избутват (придвижват / тласкат) кучето напред.

Обърнати навътре или „кравешки” (x–образни) задни скакателни стави, както и обърнати навън „сърповидни” (о-образни) такива, ще причинят сериозна загуба на двигателна сила.

Тези недостатъци би трябвало да се наказват.

За да обобщим, Лабрадорът трябва да се движи стабилно, с походка с минимални усилия. Задвижван отзад, с предни крака с добро протежение.

Той трябва да има добър разкрач, с праволинейни и правилни движения, гледани отпред и отстрани.



______________________________
*** a paddling action – аз го превеждам „загребващи” движения от „paddle” – гребло, но ако някой има друго предложение как да се преведе или тълкува това, моля да каже



Козина

Отличителен белег, къса, гъста, без вълнисти и стърчащи части. Придаваща чувство за сравнителна твърдост при допир, устойчив на времето подкосъм.

Голямо значение трябва да се отдаде на правилната козина, тъй като тя е един от трите отличителни белега, които обозначават правилния тип Лабрадор. Късата, права, гъста двойна козина дава покритие, устойчиво на времето и водата и това е от жизнена необходимост за кучета, работещи в гъсти шубраци или леденостудена вода. Тя трябва да придава сравнително чувство за твърдост при допир и да има подкосъм, устойчив на времето и водата. Когато козината е правилна, това ще придаде хубав закръглен външен вид, който е толкова типичен за Лабрадора.

Подкосъмът обикновено е по-светъл отколкото горната козина и може да варира в цвят от тъмносиво (сивкав / матов въглен), през всичките нюанси на мишия цвят, до сиво при „liver” / шоколадовите кучета и бледо жълто или крем при жълтите. Той не се вижда през горната козина, но обикновено дава матов завършен вид.

Макар че Стандартът казва, че козината не би трябвало да бъде с вълнисти или стърчащи части, малко вълнисто надолу по гърба е допустимо и често придружава наистина добрата козина. Това вълнисто образование не би трябвало да бъде наказвано. Куче в пълна космена покривка ще носи умерено количество по-дълги плътни косми в задната част [не дълги и стърчащи] (тук пише “breeching not feathering”), което хубаво ще заобли неговите задни части.

При козина, която е открита и мека на пипане, ще липсват необходимите водоустойчиви качества, служейки за топлина и защита, както и единичните козини, които са лъскави, тънки, открити и нямат нужния плътен подкосъм. И двата типа козина трябва да бъдат наказвани, тъй като им липсва един от най-важните детайли за породата. Когато се отсъждат кучета с недостатъчно козина (в момент на смяна) трябва да понесат наказание поради гореизложените причини.

При оценяването на козината на Лабрадор, правилният начин да се провери за подкосъм е да се прокарат пръсти срещу посоката на косъма върху страната на гръдния кош и по протежение на поясницата. Ако кучето има правилния подкосъм, това ще остави следа или линия. Важно е да се помни, че подкосъм НЕ може да се открие по протежение на гръбначния стълб или в основата на опашката.

Цвят

Изцяло черен, жълт или шоколадов. Жълтото е в диапазона от светло кремаво до лисиче рижаво. Допустимо е малко бяло петно на гърдите.

Забележете, че позволени са само едноцветни, въпреки че е допустимо малко бяло петно на гърдите.

Черните, когато са в пълна козина, трябва да са наистина черни, макар че когато я сменят, някои могат да станат с доста ръждив цвят. Някои черни и шоколадови ще имат бели косми на възглавничките и отзад на лапите. Това се наричат „петна на Боло”, тъй като ги е имало на знаменития Dual Ch. Banchory Bolo и не би трябвало да бъдат наказвани.

Жълтите могат да варират от светло жълто до лисиче червено, като всеки от тези нюанси официално се причислява към жълто. Повечето жълти са с нюанси в цвета на ушите и козината.

Шоколадовите могат да варират в нюанс от млечно шоколадово до тъмен шоколад, като и двата са допустими.



Размер

Идеална височина при холката: Мъжки 56-57 cm (22-22,5 in); Женски 54-56 cm (21-21,5 in)

Макар че думата “идеален” в Английския Стандарт дава възможност за благоразумна преценка при съденето на цялостния Лабрадор, Стандартът очевидно се стреми към съвсем определено единство в размера и е добър ориентир, с който да се работи.

Височината на кучето се мери от холката.


Следва продължение

 Публикувано: 08.11.08 23:33. Заглавие: В предишния си пост ..

В предишния си пост добавих за Козина, Цвят и Размер. Тук слагам само финала.

Заключение

Днешният Стандарт е писан от хора, които искрено са вярвали в работното предназначение на породата. Mакар да е минало много време от неговото създаване, ние трябва да помним, когато съдим Лабрадор, че никога не трябва да губим позицията за работния потенциал на породата, дори ако знаем, че нашите кучета може никога да нямат възможността да изпълняват тяхната роля в полето.

Лабрадорът не е лесно за съдене куче. Макар и да сте прочели Стандарта на Породата, който излага точните изисквания за добрия Лабрадор, Вашата главна задача е да се научите вярно да идентифицирате Тип и да знаете, че Тип и Здраво телосложение вървят ръка за ръка. Куче, което няма здрава конструкция не е типично за породата.

Гледайте на кучето като на балансирано цяло, а не като съвкупност от отделни парчета и помнете трите уникални черти, които го правят това, което е – Глава, Козина и Опашка.

Помнете също, неговия изключителен темперамент, неговото желание да се хареса, неговата сила без грубост и неговата способност да се адаптира към безброй различни обстоятелства. Това са неща, които го правят това, което е днес, Лабрадор Ретривърът за Всякакви Цели, обожаван и обичан от толкова много хора по целия свят.

 Публикувано: 09.11.08 07:39. Заглавие: Албена, огромни благ..

Албена, огромни благодарности за превода.



Без значение, кой какво и как тълкува аз съм на мнение че всяка подобна гледна точка е добре дошла, интересна и полезна.



PROSTERNUM e предгърдие STERNUM е гръдна кост, про е представка за пред от латински.
Alb пишет:

цитат:

paddling action – аз го превеждам „загребващи” движения

Мисля, че загребващи е най-точно, като се има предвид, че са предизвикани от слаб глезен. Просто си представям как се движи куче със нестабилен глезен и точно лапата се обръща, все едно загребва.
Късите и насечени движения според Рашел Пейдж Елиът идват от недобро съчленяване в раменолопатната става или по точно от така нареченото право рамо.

 Публикувано: 09.11.08 22:47. Заглавие: Ето и малко информац..

Ето и малко информация за авторката на този материал - Mrs. Patricia Dunstan. Ако намеря снимки на някои от споменатите кучета в нета, ще пусна и тях. Тук съм дала само линкове към някои родословия.


PAT DUNSTAN - развъдник "STRANGWAYS" (New South Wales, Australia)

Като запален ловец, Pat Dunstan e купила нейния първи лабрадор за ретривър – компаньон през 1954г. Навлизането й в конкурентния кучешки свят става през 1965г. със закупуването на Aust. Obedience Champion Larkhall Jonah CM като малко кученце, от комбинацията на ранния Ch. Sandylands Tan, Ch. Wendover Jonah. Първото й кучило е произведено през 1971 г. от развъдена по лайн-бридинг на Tan женска Ch. Glowlight My Fair Lady. Lady се доказва като препотентен производител и за тип и за работни качества. Някои от забележителните нейни наследници са: Ch. Strangways Buff, Strangways Statesman (баща на Triple Ch. Kadnook the Prophet), Ch. Berida the Admiral и исключителното куче Aust. NZ. Ch. Strangways Sorrel. Dual Ch. Strangways Top Hat CM е постигнал целта да произвежда типични, добре изглеждащи, здрави Лабрадори с разностранни работни качества. През 1985г. от развъдник „Timspring” на покойния Joan Macan, Англия е внесен Ch. Timspring Comfrey. Той се доказва като друг велик производител и като куче, което доставя истинско удоволствие. Следва внос и на други: две кучета в съсобственост в Нова Зенландия – NZ Ch. Carpenny Chateau Cranspire (спечелил две шампионски титли CC преди да напусне Англия) и Cranspire Revenue – плюс Ch. Timspring Penny Post, собственост на Pat. Традицията продължава с NZ Obedience Ch. Strangways Stardust и младата звезда в работните изпитания Strangways Goshawk и неговата сестра Strangways Bellbird. Разъдникът е сред първите в борбата срещу наследствените болести и също, работи тясно с „Royal Guide Dogs for the Blind” (кучета – водачи за слепите), като осигурява екземпляри за развъждане и малки кученца.


Ch. Sandylands Tan: A highly influential import from the UK.



Aust. NZ Ch. Strangways Sorrel, a son of Ch. Glowlight My Fair Lady

 Публикувано: 10.11.08 08:02. Заглавие: Да явно е некомпетен..

Да явно е некомпетентна жената и развъжда Английско Динго в Австралия.

Останалите коментари по темата са отделени в темата Коментари към коментарите на стандарта<\/u><\/a>