Публикувано: 26.07.07 12:26. Заглавие: късно ли е след год. и половина за обучение?

нашия лабрадор е много кротък по природа. По цял ден е пуснат свободно да си играе на двора , лошото е че ако се наложи някъде да го разходя сред хора само се дърпа , не смея да го пусна защото не идва и т.н. Ако сме сами на полето навън е много послушен идва веднага , върви наред без повод , но има ли друго животно или човек , изобщо не ми обръща внимание. Определено познава основните команди , но ги изпълнява когато му е кеф. Какво да направя ? Има ли спасение или вече е много късно? Благодаря

 Публикувано: 08.10.07 15:24. Заглавие: Re:

Имаме 5-метров повод и започваме тренировки. Това за сега ми е най големият проблем. Мечтая за времето когато ще мога да го пусна свободно да тича и като го викна да идва. Дано успея, понякога губя надежда и си тичам с опънат повод.

 Публикувано: 08.10.07 15:28. Заглавие: Re:

цитат:

Така за няколко дни ще усвои командата и ще я свързва с нещо приятно, затова ще бърза да дойде.

Татяна, в пълна грешка си! Ела да видиш как НЕ се идва, дори и нагрдата да е факт. Командата "тук" се изпълнява след като е постигнал своето. Нашите младежи са лу-ди Тежко ми, че и годинките вече....

 Публикувано: 08.10.07 16:13. Заглавие: Re:

малеее, не ви завиждам тогава . Аз не мога да се оплача, умно ми е детето , схваща бързо. Единственото непослушание, засега, е като стане дума за ядене на боклуци и като види други кучета наоколо. Не знам какво да посъветвам .
Аз преди много глезех кучетата, но откакто "управлявах" ротвайлер, осъзнах, че послушанието е много важно. До такава степен се бяхме обучили и двете с нея, че като дам команда "На ред" подминаваше дори котките, а в същото време потреперваше, щото много обичаше да ги гони - само на игра, в момента, в който котката спре да бяга, губеше интерес към нея . Разбира се, това перфектно обучение го постигнахме с и чужда помощ от дресьор на служебни кучета, но и аз научих много.
Сега се хващам, че пак продължавам с глезотиите, както преди ротвайлерката, но не чак толкова.
Льошко в момента без проблем идва, сяда (дори по "мълчалива" команда - вдигам пръста нагоре) и чака закован на място няколко минути (постепенно увеличавам времето). Наясно е с думите "вкъщи", т.е. прибираме се у нас - разходката е свършила, "място" - неговото място в хола, "разходка" - веднага е пред вратата и седнал чака да му сложа каишката, "манджа" - ядем по команда, а дотогава чака мирно да му сложа в купата. Милия, някой път като му слагам месце чак лигичката му потича, но не смее да доближи купата. В момента се учим да ходи "на ред", да сяда преди пресичане на улицата и да ляга. Командата "Фу" (т.е. не яж) я знае отлично, но не мога да се похваля с успехи, засега я изпълнява избирателно Та така, да се похвалим малко