Публикувано: 13.09.07 09:17. Заглавие: Ревност

Нашия Флик , нали е болнав с тези алергии и аз постоянно го оглеждам водя го редовно на лекар, разпитвам други стопани на кучета , изобщо от всякъде погледнато , център на внимание. Може наистина да прекалявам , ама моя мъж взе много да мърмори, че прекалено съм се втелясвала , щяло да му мине като на куче и т.н. Вие имате ли подобни проблеми? Като гледам повечето във форума сме жени а ние наистина сме по- жалостиви и притеснителни. Как се справяте. ама я кажете как да не се притеснявам???

 Публикувано: 28.09.07 08:20. Заглавие: Re:

marsch пишет:

цитат:

гранулата ми намирисва на "химия"

и на мен. За пръв път давах гранула на ротвайлерката ми по съвет на развъдчика. Като стана така с нея, отначало бях решила, че може да е от гранулата - преди да разбера другите подробности. Бях решила да не давам на Альоша гранула, но Елена също ме посъветва да го храня с гранула - уж били балансирани. Не мога да проумея. Та нали при много висока температура се изпичат - какви витамини ще останат?
А относно стомаха му - мъжа ми вече твърдо е убеден, че Льошка има нещо прасешко в кръвта си - омита всичко, каквото му попадне за ядене, без да подбира и се чувства прекрасно. Да не му е уруки!

 Публикувано: 28.09.07 09:08. Заглавие: Re:

цитат:

мъжа ми вече твърдо е убеден, че Льошка има нещо прасешко в кръвта си - омита всичко, каквото му попадне за ядене, без да подбира

Явно това е типична за лабрадора черта Сетерите ми всички са били капризни за храната. Ама с толкова зор ги хранеех. И гладни са стояли, и на инат съм се хващала с тях-не им ли допада яденето, не кусваха. Трудно беше. И боклуци не ядяха по улиците. Е, това не важеше за ароматните кравешки и човешки изпражнения. Но и тук имаха предпочитания-да се овъргалят в тях, вместо да ги ядат

 Публикувано: 02.02.08 16:04. Заглавие: Здравейте, Не знам ..

Здравейте,
Не знам дали това, което искам да попитам като съвет е за тази тема, но се надявам някой да ми даде съвет.
Става въпрос за Лъки и как той не е понасян от човек на който държа. От малък Лъки си е много енергичен, сега като порасна поулегна поне малко, но днес за пореден път проблема се изяви. Имам една много добра приятелка, която от малък, не го понася. Преди половин година ми вдигаше само скандали, за него. Как съм можела да го свалям толкова често до долу да пика и ака / той тогава все още се учеше и не можеше много да стиска/, как му обръщам внимание, а не трябва, че не било нормално да го водя на лекар, когато му има нещо и изобщо съм му обръщала внимание, като на член на семейството, а той е само куче. Гледах, когато се виждаме, той да го няма, спрях да говоря за него пред нея, а тя все ме пита, той как е какво прави и т.н. Казва ми да разкажа как е минала разходката и т.н
Минаха няколко месеца, миналата седмица го видя, той се държа добре, не е правил почти нищо, не скача по хората, стана по-културен, но днес беше пак поредният скандал. Каза ми че това моето било прекалено, не било нормално да ходя сутрин с него на разходка, да ставам рано, да му давам вода, когато иска / той си рови в купата, когато му се пие вода и няма/, че трябва да се съобразява той с нас, а не ние с него. Играела съм си с него, обръщала съм му внимание, а не трябвало така. Той бил много голям и тежък, като се радвал и докосвал някой боляло, че опашката му тежяла. Че той пречел на нашите отношения и съм се променила. Не било нормално аз да се притеснявам и да не искам да го оставям сам в колата Бях изумена, как може едно куче да пречи и да има нещо общо с отношенията между хората.Както и че не е нормално майка ми и баща ми да питам той как е, когато не са в града. Направо нямам думи. В чудо съм се видяла, незнам какво да правя. Аз ли нещо не съм наред, наистина ли е права? Вие как мислите?

 Публикувано: 02.02.08 16:21. Заглавие: Мисля да смениш прия..

Мисля да смениш приятелката!
Никой който е некучкар никога няма да те разбере.В очите на много хора ние сме луди. А и колкото и да обясняваш, че това ти е като член от семейството, пак виждаш един леко притеснен поглед насреща си " Тази не е добре" Обичай си кучето. Научи близките ти да го обичат. Научи децата си да го обичат. И от тях ще станат едни много по-добри хора. А другите да приказват каквото си щат.
Това написа мой много добър приятел в призива си Помощ за Багира, когато и поставиха окончателната диагноза.
"Кучкарите сме странно племе. В очите на другите може би изглеждаме малко луди. Но ние кучкарите сме най-нормалните хора на света. Хора, които могат да обичат и да получават любов. Хора, които могат да се грижат за любимците си и да си помагат един на друг във всякакви ситуации."

Разплака ме тогава, разплаква ме и сега. Радвам се, че познавам човека който може да изрече такива думи. Радвам се колкото повече такива хора съществуват. Пък нека да ме мислят за луда, както казва Пепи, аз съм най-нормалната на света.

 Публикувано: 02.02.08 16:24. Заглавие: Kim, мисля, че задав..

Kim, мисля, че задаваш отговори. Предполагам, че никой в този форум няма да ти каже, че приятелката ти е права. Това, че не споделя твоите интереси и любовта ти към кучето, не значи, че не трябва да ги уважава или поне да не взима отношение по въпроса. Никой от приятелите ни, включително тези, които нямат НИКАКВО отношение към кучета, никога не си е позволил да каже лоша дума по въпроса за нашата пристрастност. Приемат го за факт и уважават нашата "слабост". Дори имаме приятелско семейство и жената много се страхува от кучета, защото са я нападали и хапали, но е идвала у нас и вече е преодоляла страха от Арчи и Дюк, че даже станаха почти приятели с нея и тя почти се опитва да ги гали. Даже последния път каза, че хич и не я е било вече страх от тях двамата.

П.П.: Сега видях, че с Иглика сме писали едновременно. Тя го е казала още по-точно от мен.

 Публикувано: 02.02.08 18:03. Заглавие: Благодаря за отговор..

Благодаря за отговорите.Странното е че и тя си има куче, но няма да ви казвам горкото как го забравят все. И като се замисля, след като човек не уважава другия и неговите "странности" и вижда, че това го наранява, то какво остава

 Публикувано: 03.02.08 06:51. Заглавие: Жалко за кучето и. Я..

Жалко за кучето и. Явно не и е по душа. Защо тогава го глед не ми е ясно.

 Публикувано: 03.02.08 09:20. Заглавие: Гадното е че ти е бл..

Гадното е че ти е близка . И на мен хора са ми казвали че съм откачена и прекалявам , но за щастие не са ми близки и спокойно им казвам да си гледат работата и спират да ме дразнят на тази тема ( още повече че всички които ме познават знаят че при минус 15 градуса съм пътувала с рейс на 20 км . от нас само за да видя и погаля коня който яздя въпреки че има хора които се грижат за него) та повечето ме намират за странна , но никой близък не си позволява да ми говори чак така. В крайна сметка и аз мисля, че тя не ти е чак такава приятелка щом не уважава твоите желания и страсти.

 Публикувано: 03.02.08 09:38. Заглавие: ким,тази жена не ти ..

ким,тази жена не ти е приятелка.и мен много хора не могат да ме разберат,но такива коментари никога не съм чувала.живота и кучето са си мои и ще правя с тях каквото си искам,още повече,че имам подкрепата на близките си.дори и от мъжа ми,който е ловец и мисли за животните също като мъжа на татяна.знам,че не са му приятни много неща в къщи откакто дойде кучето,но пък и виждам че се съобразява,заради мен и децата.ей,така според мен трябва да се държи и приятелката ти,ако държи на теб.и наистина е жалко,че и тя самата има куче.питала ли си я защо го гледа?и май наистина е най-добре както казва иглика да смениш приятелката

 Публикувано: 04.02.08 17:38. Заглавие: То според мен прияте..

То според мен приятелката няма толкова против кучето, колкото ревнува, както е кръстена и темата И начина, по който се изразява е доста неподходящ и дори глупав. Много добре те разбирам, защото в момента, в който си взех кучето и мен ме нападна една моя приятелка и до ден днешен ми говори иронично за Флори и се опитва всякак да ми намекне, че не съм в час. Също ме пита периодично как е минала разходката, особено ако навън е студ, мраз и дъжд, тогава го прави с нескрита наслада. Но аз изобщо не й обръщам внимание.... дори когато ми казва, че моето куче не е нормално като другите кучета и ми пили на главата кога най-после ще го възпитам това куче. Не пропуска да ми каже и колко много харесвала еди кое си куче, което не било лошо като моето.
Та така. Ако иска да ти е приятелка, трябва да те уважава, теб и твоите особености. Това трябва да й стане ясно, т.е. да й го обясниш твърдичко, дори и с риск да се скарате. Ще видиш, че ще й дойде акъла в главата.

 Публикувано: 05.02.08 07:50. Заглавие: :sm36: Ким , според..

Ким , според мен , това не е приятелство , а по-скоро иска тя да ти даде / наклон на шпагата/Обаче............... ако ти е истинска приятелка не би правила такива грозни неща , по някакъв начин ,иска да ти определя живота ПОМИСЛИ !Сложи на кантар хубавите и лошите преживявания с нея и ,ако натежи някое от тях повече,сама прецени! Истинските приятели обичат и приемат всичко!!! Обърни внимание и на любовта , която ти дава кучето! То ще те обича , дори и коричка хляб само да му дадеш,обича те и когато му се скараш,когато бъде по-дълго време само,когато си болна!Това е истински приятел!

 Публикувано: 05.02.08 10:36. Заглавие: аз пък пресичам таки..

аз пък пресичам такива нападки много категорично с думите, че напълно осъзнавам, че съм си лудичка и ако иска да запазим добрите си отношения, по-добре да не се говори за МОЕТО КУЧЕ, защото лудостта ми се проявява особено бурно Това го казвам с шеговит тон, но твърдо и обикновено има ефект. Наясно съм, че не ме разбират и не приемат отношението ми към кучето, но поне не говорят пред мен и не ме дразнят с "поучения". Вярно е, че по този начин се появява една тема "табу" в нашите разговори, но според мен това е по-добрият вариант отколкото постоянните безмислени спорове, защото нито аз, нито пък отсрещният ще промени мнението си по въпроса.
А в случая не мога да разбера приятелката ти, след като тя също има куче. Защо не й предложиш заедно да се разхождате с кучетата? Може пък да има двоен ефект - от една страна да се премахнат "разногласията" помежду ви, а от друга - тя да осъзнае колко са прекрасни миговете, прекарани с кучето и повече да не изоставя собственото си куче.

 Публикувано: 05.02.08 11:59. Заглавие: ей,такива хора ме из..

ей,такива хора ме изнервят...нямат ли си други неща за правене,че да се бъркат в твоя живот...такива дето дават акъл без да им се иска са ми едни от най-досадните същества...хайде,да си гледа досадния и злобен живот и да не се меси...Kim ти пък какво се впечатляваш?!