Публикувано: 15.10.08 18:32. Заглавие: Ами сега ?!

Нека и аз се разпиша в тази графа.Аз си знам, че всеки от нас си има подобни случки и е хубаво, че има място да ги споделяме.

Един късен следобед нашето момче решава да избяга пред очите ми.Стоя си аз пред къщи и си го гледам ... точно след около 30 сек той се загуби в края на улицата.Разбира се аз след него бягам,но не разполагам с още един чифт крака, за да го стигна (което се случва понякога с малко късмет).И той както си обича реката на града - хоп всеки път в нея ...
Върнах се аз да си взема колелото и отивам точно до реката (знам му аз номерцата), викай,викай няма и няма го... реката ни пресича целия град и отидох до единия й край.Гледам няма никой,пак викам, но изведнъж нещо "се жълтее".Казах си-"чакай да видим какво е това на другия бряг".. застоях се и гледам нашия жълтурчо си щука насам-натам и веднага извиках името му:"Джиджооо" (ама с радост ) в този момент просто бях в такъв възторг...той директно скочи от другия браг долу в коритото(което разбира се не е пълно, има една ивица от вода само :p) и седи и ме гледа, скача .. не може да повярва горкото...
Последва луд бяг той долу в коритото, а аз отгоре с колелото.Постоянно се спирахме, за да се уверим, че няма да загубим един друг,аз гледам надолу, търсейки него и той поглеждаше всеки път нагоре с надежда да съм там .. да, аз бях ... докато не стигнахме първия голям мост и се наложи да мина от другия бряг,защото знаех, че там има място,макар и ужасно стръмно, от където мога да забера моето слънчице.С "бясна скорост", почти без да се оглеждам, се озовах на мястото малко след моста, от другия край на реката.Буквално захвърлих колелото си,което иначе не давам драскотина да има по него,(естествено, че това ще се случи - слънчицето ми или колелото хаха..) и слезнах долу.
А той остана много назад,където за последно ме е видял, скачаше нагоре, лаеше без да спре и гледаше само нагоре...на около 50 м аз го виках и той отначало не можа да повярва... .. гледа ме и само като ме разбра коя съм... луд кариер срещу мен .. помислих си, че ще нагази в реката, но той със засилката, която имаше от радост я прескочи ..дойде в мен и двамата се гушнахме така силно ...
После се прибрахме благополучно, през цялото "пътуване" той бягаше неотлъчно до мен...
Така страшно и невероятно беше поредното приключение, което за щастие завърши с хепи енд

Пожелаваме всекиго моментите, в които осъзнаваш, че няма нищо по ценно в цялата Вселена, от съществото, готово да скочи в канал.. да те следи с всяко сетиво .. да заплаче,в момента който те изгуби... да бяга с все сила към теб.. да прескочи реката.. да се гушне в теб.. да пробяга разтоянието с теб... КАКВОТО И ДА МУ СТРУВА!

 Публикувано: 15.10.08 18:59. Заглавие: duffy & d , чуде..

duffy & d , чудесно си го разказала!

duffy & d пишет:

цитат:

Пожелаваме всекиго моментите, в които осъзнаваш, че няма нищо по ценно в цялата Вселена, от съществото, готово да скочи в канал.. да те следи с всяко сетиво .. да заплаче,в момента който те изгуби... да бяга с все сила към теб.. да прескочи реката.. да се гушне в теб.. да пробяга разтоянието с теб... КАКВОТО И ДА МУ СТРУВА!

Нека винаги всичките ваши премеждия завършват с хепи енд!

 Публикувано: 16.10.08 07:49. Заглавие: Всичко е добре когат..

Всичко е добре когато завършва добре сладура сигурно си е изкарал акъла ....

 Публикувано: 16.10.08 08:41. Заглавие: Джижо още по-самосто..

Джижо още по-самостоятелна акция предприел...Голямо премеждие е преживял. Дано си вземе поука и не бяга повече от стопанката си! Радвам се, че всичко е минало и заминало.

 Публикувано: 16.10.08 09:03. Заглавие: Кате, сега бях в тем..

Кате, сега бях в темата на Джижо...Не се сърди, но това момче честичко бяга. Трябва мнооого да внимаваш. И не го пускай така без повод, щом се отдалечава и хуква да търси премеждия разни. Един ден може да се случи непоправимото-да не го намериш...
duffy & d пишет:

цитат:

Пожелаваме всекиго моментите, в които осъзнаваш, че няма нищо по ценно в цялата Вселена, от съществото, готово да скочи в канал.. да те следи с всяко сетиво .. да заплаче,в момента който те изгуби... да бяга с все сила към теб.. да прескочи реката.. да се гушне в теб.. да пробяга разтоянието с теб... КАКВОТО И ДА МУ СТРУВА!

Това аз да ти призная не си го пожелавам. Преживях вече едно такова страшничко приключение. С тази разлика, че черния не отиде на другия край на града да се гмурка, а използва преминаването ни покрай реката...И преди това си знаех, че Арчи ми е скъп. Не искам да се убеждавам допълнително....

 Публикувано: 16.10.08 12:29. Заглавие: Това се случи някъде..

Това се случи някъде лятото .. сега вече момчето (мисля аз ) си има много наум... пък и в квартала има доста кучета и през онзи период нашия му щуква нещичко ... благодаря за предупрежденията
Разбира се - знам, че всекиго и дори без този моменти лабрадорчото му е скъп... аз само казвам за онези случеи, когато го изгубиш..
Дано никому такива неща..или както казвам-хепи енд, мили хора,хепи енд

 Публикувано: 19.10.08 19:49. Заглавие: Чудесно си го разказ..

Чудесно си го разказала