ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

АЗОВЕ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

превод Татяна

Много ти благодарим, че правиш тази информация достъпна за всички!!!

-най-главното в социализацията на кученцето е осигуряването на максимално възможен брой положителни контакти с хората. Това, което вие ще правите през първите 6 месеца, ще определи бъдещия тип куче, което расте при вас.

-не се страхувайте да разглезите кученцето с любовта си. Това не означава, че вие трябва да му давате храна от масата и да поощрявате всички негови глупости (с такова куче после ще живеете тежко), но не притеснявайте да прекалите с ласката, игрите и изразяването на любовта си – после това ще ви се върне с любовта на вашето куче.

-основното правило в социализацията и подготовката на кученцето за бъдещите тренировки: поощрявайте положителното поведение и се старайте да не допускате негативно.

-помнете следното правило: каквото е забранено на възрастното куче, същото е забранено и на малкото кученце. Например, ако нямате намерение по-нататък вашето куче да лежи на дивана, да спи в леглото ви, не пускайте там и малкото кученце.

- не поощрявайте, когато кучето ви лае на стъпки във входа, на лая на уличните кучета.

-много е важно да се скрият всички електрически кабели и всичко, което кученцето може да изгризе и изяде, като с това си навреди. Препоръчвам отначало да махате обувките и ценните вещи. В този аспект на отглеждането, основното правило трябва да бъде: не провокирайте кученцето, тоест като излизате, оставяйте само онези предмети, с които кученцето може да играе, и играчки трябва да има много.

-помнете, че кучетата много бързо се учат един от друг. Затова ако ще се разхождате с друго куче, което има някакви специфични навици, каквито вие не бихте искали да има вашето, по-добре не се разхождайте с това куче, защото вашето може да прикачи тези навици, при това много бързо (например, това може да е навика да рие със задните крака след тоалетна; гонене на котки, облайване на други кучета). Това, което може да е свойствено на другите кучета по силата на вродените им черти на характера, като: доминантност, агресия, неуравновесеност и т.н. – може да стане просто лош навик при вашето куче, което няма тези черти на характера.

-най-първата ви команда и, трябва да се каже, най-леката и най-полезната – това е командата „чакай” (макар че като дресирате лабрадор, едва ли ще ви се стори, че някоя команда е прекалено сложна за него). Отработва се много просто в процеса на хранене. При това се прави веднага, щом донесете кученцето вкъщи, не трябва да се отлага за после. И така, вие се каните да храните кученцето. Викате кученцето, поставяте купичката на подставка (или на пода, ако нямате още подставка), при това не пускате кученцето до купичката, а го придържате с ръка. След това го слагате да седне пред купичката (леко натискате задната част и придържате отпред гърдите), казвате командата „чакай” и го държите 1-2 секунди, след което давате команда „яж” и чак след това го пускате (а не първо го пускате, а след това давате команда). Първия път занятието трябва да е много кратко. След това постепенно, всеки път или през 2-3 пъти увеличавате с по 1-2 секунди времето между командите „чакай” и „яж”. Много скоро вие ще видите, че като си махнете ръцете кучето седи и чака командата „яж”. Това е много полезна команда за издръжливост. Може понякога да увеличите времето между командите до 2-3 минути. Но не трябва да се злоупотребява с продължителен период на чакане, при тази конкретна команда. Мисля, че за кучето няма да е полезно 10-20 минутно чакане пред купичката с храна. В обикновения живот, когато аз вземам купата, кучето само сяда пред мястото, където го храня, аз поставям купата, изчаквам 3-6 секунди и давам команда „яж”. И още, времето на изчакване не трябва да е винаги еднакво, защото кучето накрая и без вашата команда може да започне да яде, например след 10 секунди, тоест времето на изчакване трябва да варира.

-добрият ретривър има генетично заложена страст към апортиране. Но основната грешка на стопаните е безкрайното хвърляне на апорти (пръчки, шишарки и други подобни). Това води към следните нежелателни последствия: изработване на хиперактивност и възбуденост, скука от пренасищане, бягане с предмета или хвърлянето му, за да вземе по-интересен, неиздръжливост на кучето. По време на разходка е достатъчно 3-5 апорта. При това ако вие хвърляте пръчка, сложете кучето да седне до вас от ляво, придържайте за нашийника, хвърлете пръчката, изчакайте 5-20 секунди, след това дайте команда „апорт” и едва тогава пуснете кучето. Когато казвате „апорт”, може да покажете с ръка ясно по посока на пръчката. Това ще ви е от полза при по-нататъшната дресировка. Но най-добре да носите предмет за апортиране и да хвърляте само него. Особено важно е онези, които планират да ловуват с кучето, правилно да го обучават на апортиране.

В заключение на този раздел искам да кажа, че ако вие имате трудности във възпитанието на кучето, и ви е тежко да се справите с някой елемент на поведението, не мъчете кучето и себе си, обърнете се за консултация към развъдчика или опитен инструктор, на който имате доверие. Не експериментирайте с психиката на кученцето и не занемарявайте проблема, защото после тежко ще се разреши. Макар че с лабрадора възникват малко проблеми. Това куче лесно се поддава на възпитание и винаги се стреми да достави удоволствие на стопанина си.