ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Искаме да ви разкажем няколко адски несправедливи истории, които за жалост ни сполетяха!Приятели сме, всички живеем в квартал Редута, много обичаме животни и от както се помним имаме поне по един четирикрак член на семейството. За жалост в последните няколко месеца на всички ни се наложи да се обърнем по различни причини към „специлистите” от ветеринарен кабинет „Зооландия” в квартала – д-р Мими Георгиева и д-р Драгомир Камбуров. Тяхната намеса в здравословните проблеми на нашите животни се оказа фатална при ВСИЧКИ НИ!
Тъй като, по никакъв начин не можем да получим подкрепа тези хора да бъдат наказани и да не практикуват повече, решихме да споделим нашите истории в интернет, като се надяваме повече хора да разберат за тези „ветеринари” и да се опитаме да предпазим други от нашата грешка.
Ето ги и тях – една по една:

Казваше се Джейми – мопсче на 1 г. и 3 месеца. От малък си остана много дребничък, което ми даваше възможността да го водя почти навсякъде с мен. Слагах го чанта си и ходех всеки ден на работа с него. Колегите ми го обожаваха, както и той тях - всяка сутрин закусваха ябълки, а следобед – солети, което си беше станало като ритуал между тях . Оставях го на бюрото ми, когато трябваше да изляза за обяд, а като се връщах той се изправяше, прибираше ушичките си назад и започваше едно махане с опашка, с крака и виждах най-искрения и радостен поглед. Вкъщи обичаше да си играе с другото ни куче- лабрадор, Джак. Джейми обожаваше да се качва върху него и така заспиваха един върху друг, а когато Джак тръгнеше да се намества, Джейми се стряскаше и започваше да лае истерично, полу-заспал към вратата.
Идилията ни започна да „залязва” преди около две седмици. Джейми започна да повръща и го заведохме във въпросния ветеринарен кабинет „Зооландия”. Доверихме се на двамата лекари – д-р Георгиева и д-р Камбуров , които ни увериха ( без изследвания или каквито и да било прегледи), че много кучета били на това ‘дередже’, защото имало стомашно-чревен летен грип. Започнаха да му бият антибиотици няколко дни, повръщането спря, но също така и апетитът му изчезна и той спря да се храни. 10 дни не беше поемал никаква храна, а те ни казваха (отново без дори да го преслушат или да му опипат коремчето), че го боли гърлото и не можел да преглъща и затова не ядял- да сме му давали чай с мед. Последните няколко дни започнаха да му вливат и глюкоза, защото момченцето ми не се хранеше и беше станало буквално „кожа и кости”.
Видяхме, че нещата не вървят хич на добре и потърсихме второ мнение. В момента, в който отидохме при вторите лекари, първото нешо, което направиха беше да му опипат коремчето и да намерят всъщност първопричината за всички му болежки. Беше глътнал няколко малки камъчета, които бяха запушили стомаха му. Правихме снимки, видяха всичко.С няколко не-толкова приятни интервенции успяха да му изчистят коремчето. Взеха му кръв за изследвания, а ние започнахме строга диета за захранване и видимо момченцето ми се чувсташе по-добре.
Миналият вторник ( 21/07/2009/) Джейми се усложни рязко. Получихме и резултатите му , който бяха отчели, че с прости думи : Блъскането с антибиотик, който не му е бил нужен, и фактът, че не е потърсена причината за всичко толкова дълго време са му съсипали вътрешностите и най-вече черния дроб.
За да не ви разказвам с подробности, защото не бяха никак приятни , ще ви кажа че малкото ми бебенце почина на 21/07 късно вечерта, отиде си буквално за един следобед. Беше прекалено късно да му се помогне, а е могло.....
Когато отидохме да кажем на Георгиева и Камбуров какво е станало, те ни казаха че са били абсолютно прави и че са го лекували от ларингит ( Вие да чухте досега някъде да се е споменвало за ларингит!!!!!!).......Затова са му давали чай с мед и глюкоза, защото ларингитът при хората се лекувал така....!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Аз нямам думи , с които да опиша мъката си и разочарованието си ....изумена съм от това какви хора има и как ми убиха момченцето без да им мигне окото....
Джули
Преди 5 години, насред зима, дядо ми се прибра вкъщи и извади от якето си много мъничко оранжево котенце, умряло от студ, почти безжизнено. Вълнено парченце плат и малко мляко бяха достатъчни, за да започне неговата история, като част от моето семейство, по-известен като Жълтурко. Стана голям, пухкав, много оранжев и много, много добър.
Драматичната история започна преди 2 месеца. Котето не искаше да яде, криеше се, не се движеше и го заведохме на лекар – във ветеринарен кабинет „Зооландия”, при д-р Камбуров. Той каза, че било някакво неразположение, сигурно настинка. Каза ни да му даваме витамини един месец, щял да се оправи след няклко дни. Минаха 2 седмици на витамини, но...Жълтурко не само не се подобри, но вече не можеше да си изправя главата и започна да стои свит, а като се изправяше залиташе. Заведохме го отново при д-р Камбуров и той каза, че стоял наведен, защото...цитирам: „Това е поза за ловуване”....!!!!!!??????????? В този миг ни стана ясно, че ни трябва друго мнение. Заведохме го при друг ветеринар и се оказа, че котенцето е получило инсулт, за което специалист много лесно може да се усъмни, поради сериозно втвърдяване във врата му, което и аз можех да напипам – по това време той вече имаше тикове.Въпросното втвърдяване беше признак за частчна парализа. Докторът каза, че тъй като е минало много време има огромен шанс да получи и втори и, ако е било започнато лечение веднага е щял да се оправи. Въпреки това започна лечение, водехме го всеки ден на инжекции, поръча му хапчета от Холандия и Жълтурко си стъпи на краката и се съвзе.
Две седмици по-късно, обаче, поради прекалено късната адекватна лекарска намеса, той получи втори инсулт и умря.....Ветеринарите от „Зооландия” успяха поради КРАЙНАТА си некадърност да убият моето котенце!! Наистина не мога да повярвам как е възможно!!!!
Мила

Имам черен лабрадор, на име Бъртън. Когато го взехме беше новородено бебенце на около 38 дни. Когато стана на около 3 месеца му се появи кашлица. Веднага го заведохме в „Зооландия”, където д-р Георгиева и д-р Камбуров му поставиха диагноза – ларингит (както в последствие разбрахме, тя май им е любимата), който бил причинен от дърпането на каишката(!!!!!!!!). Казаха ни да започнем лечение с чай с мед. Естествено той не се подобряваше, а аз го водех всеки ден в продължение на седмици, като всеки път ми казваха да продължавам с чая и да започна да му правя инхалации(!!!!!!)! И така горе-долу след месец и половина чай с мед и с кучето над котлона му се появи ужасно дълбока кашлица, давеше се и беше повече от явно, че Бъртън имаше секрет, който не можеше да изкара. Тогава от „Зооландия” започнаха да му дават антибиотици, които в последствие се оказа, че са дали много и непоправими усложнения. Давахме му антибиотици около седмица, а подобрение никакво! „Лекарите” ми казаха че не могат да му дават повече антибиотик и че сам щял да се оправи!!!!!!!!!!! Веднага го заведохме за друго мнение- при сегашните ни лекари. Както си му е реда, веднага му взеха кръв, направиха му снимки, от които стана ясно, че Бъртън около два месеца е имал двустранна пневмония. Дробовете му бяха пълни с вода.......Най-фаталното от всичко е, че антибиотиците, са увредили сърцето му и то е придобило двойни рамери , което всъщност си и остана,....... оказа че животът му е скъсен наполовина. Представете си как се почувствах , когато го чух. Последното усложнение беше гастрит, породен отново от блъскането на антибиотици, неподходящи за малки кученца.
Силвия
Това преживяхме ние! Подведени от милото посрещане, което получихме , се доверихме на ветеринарен кабинет „Зооландия” и на „специалистите” там и се разделихме с част от нашите семейства завинаги!
Надяваме се, че споделяйки нашите истории ще успеем да ви предпазим от фатална грешка!