ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Много интересна статия от тук
http://ebt.hit.bg/articles/razni_16_e.html#tuk1

Копирам я да не зачезне някъде

ОКАЗВА ЛИ ХРАНАТА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СТАВНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Дегенеративните ставни заболявания като HD и OCD не са рядкост при кучетата. Но дори при наследствено предразположение към тези фактори като поведението и храненето биха могли да повлияят върху развитието и тежестта на заболяването. Тук от особен интерес са т. нар. гликозамин-гликани. Кучета от всички възрасти могат да развият дегенеративни ставни заболявания. Дори само от съображения за защита на животните човекът, носещ отговорност за дадено куче, би трябвало да направи всичко възможно (с разумно влагане на средства), за да го предпази от подобни хронично-дегенеративни, болезнени и ограничаващи качеството на живот заболявания. Развъдчиците на т. нар. предразположени породи, които държат на доброто си име, а също и собствениците на кучета, които желаят да се радват възможно най-дълго на своя домашен любимец, трябва да се запознаят с връзката между развитието на дегенеративни ставни заболявания и тяхната профилактика.
Във ветеринарната практика от години се наблюдават най-вече две дегенеративни заболявания на ставите, които засягат предимно големите и тежки кучета и причините за чието възникване са подобни: дисплазия на тазобедрената става (HD) и разсеян остеохондрит (OCD). Тази статия се занимава в по-голямата си част с обсъждането на HD, тъй като се среща по-често от OCD.

Анатомични особености

Преди да преминем към заболяванията и тяхното възникване, трябва да обсъдим някои особености, без които разбирането на тези болести няма да бъде пълно.
Хрущялът (фиг. 1) е еластична многопластова тъкан, която се състои от хрущялни клетки (хондроцити), фибрили на съединителна тъкан (колагенови влакна) и основна субстанция (междуклетъчно вещество). Калцираната зона съдържа малък брой клетки, намира се директно над костната повърхност и е прикрепена към нея. Тази "сглобка" има за цел да предотвратява отделянето на хрущяла от костта при натоварване. За тази цел клетките в калцираната зона са снабдени с рецептори за витамин D3, с чиято помощ доставят калций и сами регулират натрупването му. Средните зони (лъчеобразна зона, преходна зона) съдържат голям брой клетки, съединителна тъкан и междуклетъчно вещество. Тези зони действат като един вид въздушна възглавница, която може да поема и разпределя големите товари, действащи върху хрущялната повърхност. Намиращата се най-близо до ставната цепнатина допирателна зона показва особени структури на съединителна тъкан като наредени паралелно на повърхността фибрили, чрез които хрущялната тъкан се разграничава от ставната цепнатина.
Една става изпълнява функцията на гъвкава връзка межу две кости. Ставите се състоят от краищата на костите с хрущялното им покритие, както отчасти от съединителна тъкан, наречена лигамент, която скрепява непосредствено краищата на костите и ги стабилизира отвътре. В ставните кухини се намира т. нар. ставна течност (синовия), която се грижи за правилното приплъзване на хрущялните повърхности и освен това предоставя на хрущялните клетки ценни хранителни вещества. В големите стави (например тазобедрената) откриваме хиалинения хрущял, който се отличава с особено високо съдържание на вода. Големите стави са обвити от ставна капсула; накрая мускулите и сухожилията стабилизират ставата отвън. Влакнестият хрущял се среща най-вече в интервертебралните хрущяли (гръбначен стълб).

Заболявания на ставите. Дисплазия на тазобедрената става (HD)

HD е заболяване, което засяга преди всичко големите, тежки породи кучета, но все повече се среща и при средноголемите. От много години кучкарите, съюзите за развъждане на кучета и ветеринарните лекари се опитват заедно да се преборят или поне да ограничат това заболяване, вземащо все по-големи размери. В общите им усилия са били предлагани многобройни решения на проблема от повече или по-малко компетентни лица - факт е обаче, че както преди, така и сега HD е най-често срещаното заболяване при определени породи (табл. 1).
Ако по-рано е било разпространено мнението, че HD е преди всичко генетично обусловен проблем, то днес е доказано, че възникването му се определя най-малко от още един тематичен комплекс: погрешно хранене на кучето! Нефизиологични видове движения (например спортове като бягане с препятствия) като че ли играят второстепенна роля.
Въпросът какъв е процентният дял на съответния тематичен комплекс в проявлението на болестта все още предизвиква противоречиви спорове. Авторите Хацевинкел и Виганд отдават заболяването в 20 до 50 на сто от случаите на генетични фактори, следователно други фактори могат да благоприятстват за развитието на HD 50 до 80 процента.
Когато говорим за възникването на дадено заболяване, винаги трябва да вземаме под внимание две понятия, които взаимно си влияят: (пре)диспозиция и кондиция. Под диспозиция разбираме съвкупността от наследените от родителите предразположения - те са природна даденост. Под кондиция разбираме съвкупността от всички придобити качества.
Лошата кондиция (например чрез нездравословно хранене) може, но не е задължително, да разруши една добра диспозиция. Известен е обаче фактът, че животни с диспозиция (единият или и двамата родители може да са я наследили) са по-склонни да развият предразположение (например към HD), отколкото животни без тази диспозиция.
Сравнително лесно можем да се подсигурим срещу тематичния комплекс на унаследените предразположения, като внимаваме, когато купуваме куче, и двамата му родители да не са боледували от HD - в идеалния случай - или поне да са развили заболяването в незначителна степен. Такава класификация се извършва чрез стандартни рентгенови снимки. Наред с радиологията прегледът за HD трябва да включва винаги и оценка на "степента на опъване" на ставата.
HD се проявява анатомично чрез това, че ставната кухина и ябълката на бедрената кост са неконгруентни, т. е. не съвпадат правилно една с друга. Следователно при разчитането на рентгеновата снимка на преден план трябва да стоят конгруенцията на ставните повърхности на ставната кухина и ябълката на бедрената кост (фиг. 2), както и измерването на т. нар. ъгъл на Норберг.
Вторият тематичен комплекс, погрешното хранене, до голяма степен допринася за възникването на HD, както е известно днес. Според повечето автори показателни са три основни грешки в храненето:

- Прехранване (енергийни и хранителни вещества)
- прекомерно снабдяване с калций
и/или
- прекалено високо съдържание на витамин D3 в храната.

При подобни грешки в храненето дори една добра диспозиция не може да предотврати възникването на HD. Възрастни кучета, които приемат дневната си дажба под формата на висококалорична храна, обикновено наддават прекомерно на тегло, стават лениви и е възможно по-късно да развият органични или болести на обмяната на веществата, които се дължат на свръхтеглото. Нещата при малките кученца (предразположени) стоят по-различно. Тазобедрената става на новороденото отначало се състои от хрущял. Процесите на калциране, чрез които възниква готовата става, нарастването на дължина на костите и теглото са съгласувани по природа. Богатото на енергийни вещества хранене води до бързо наддаване на тегло, което започва да уврежда особено намиращите се в процес на съзряване стави с техните еластични хрущяли - дори когато кученцата " изглеждат здрави". Вследствие на това HD не се развива спонтанно, а през първите 15 месеца от живота на кучето.
Друг фактор за образуването на HD е прекаленото даване на калций или калциеви съединения (специална кучешка храна с добавки на калций). Този вид добавки се препоръчва само при рахит или в "домашно ядене", докато готовата храна за малки кученца обикновено е подходящо балансирана. Освен това не става дума само за абсолютното съдържание на калций в храната; трябва да се вземе под внимание и евентуалното съдържание на витамин D3, което повишава усвояването на калция от организма. Прекалено високите стойности на калций в кръвта водят след себе си до ускорени процеси на преструктуриране на костите, които обикновено завършват с недостиг на минерали ("тънки", чупливи кости). Трябва да бъде споменат още ефектът от промяната на киселинно-основното равновесие на организма, обусловена от храненето, или извънмерното наличие на определени йони - например натрий, калий, хлорид.

Фиг.1 Надлъжен разрез на хиалинен хрущял, отличаващ се с особено високо съдържание на вода

При HD на младото куче са описани две различни картини на заболяването.
Кучета на възраст до около 15 месеца често проявяват внезапна неохота за движения и болезненост на (засегнатите) задни крайници, изправят се с мъка и не обичат да се движат. Мускулатурата на задните крайници е слабо развита, тя не може да следва растежа на костите, затова цялото натоварване трябва да бъде поето от големите стави, при което хрущялите се претоварват. Макар рентгенът да не показва още нищо, измененията вследствие на претоварване на хрущялите под формата на микрофисури (малки пукнатини) и първите патологичнш белези вече са започнали.
При по-възрастните кучета с доказана от рентгена HD обикновено прави впечатление една хромавост след по-голямо натоварване, те държат задните си крака по типичен начин с повече или по-малко обърнати навътре скакателни стави, походката им е клатеща се, а при стоеж заемат щадящо положение (фиг. 3). Деформацията на тазобедрената става при тези животни води до хронични видими (маркантни) третоварвания на хрущялите със засилени прояви на износване (фисури и патологични белези), които могат да се изразят във възпаления и болки и допълнително да увеличат инконгруенцията.
И в двата случая ставният хрущял не е готов за натоварването, по него се появяват отначало малки, а по-късно и по-големи пукнатини (фисури), които се възпаляват и срастват. Тъй като тези срастнати участъци не функционират правилно, те продължават да се нацепват и в резултат се получава загуба на субстанция. Често в тези възпалени участъци се натрупват калциеви соли, които водят до образуване на т. нар. шипове. Тези вкостенели "шипове" са изпъкнали и по-твърди от срещуположната хрущялна повърхност, така че и тя бива разрушена.

Разсеян остеохондрит (OCD)

Възникването на OCD е обусловено от множество фактори и е много подобно на това на HD, затова тук е нужно да се спрем само на картината на заболяването. Обикновено OCD поразява лакетните стави на предните крайници на едрите породи. Засяга почти изключително младите кучета. В повечето случаи податливи на заболяването са животни на възраст между четири и осем месеца, хромавостта настъпва спонтанно или след травма. Причината са микрофисури, които стават все по-дълбоки. За разлика от HD тук става дума за отлепване на по-голяма част от хрущяла, която после се врязва в ставата.

Хранително-технически възможности. Правилното съставяне на дажбата

Няма общовалидно правило за състава на дажбата. Потребността от енергия на едно куче зависи от породата, възрастта и физическата му активност. Готовите кучешки храни по принцип са съобразени с възрастта или теглото и ако се подават правилно, задоволяват нормалните нужди. Тъй като и кучетата обичат разнообразното ядене, тези специални храни могат да се смесват с диетична извара, варен ориз, овесени ядки или зеленчуци. Съдържанието на витамини и минерали няма да се загуби и ще бъде достатъчно. Животни, хранени само с "домашни ястия", често страдат от недостиг на минерали и микроелементи, поради което могат да се появят смущения в развитието на скелета.
При запитване институтите за хранене на животните при ветеринарните факултети могат да изготвят оценка на порциите. Това се препоръчва, когато от страна на родителите съществува предразположение към HD или собственикът на кучето се чувства несигурен.

Допълването на дажбите с вещества, предпазващи хрущяла

От няколко години на хуманната медицина са известни естествени, полезни за ставите вещества, познати като гликозамингликани (GAG). Различават се сулфатни (например хондроитин-сулфат) и несулфатни (като хиалуронова киселина) вещества: първите могат да бъдат подавани заедно с храната, което значително опростява приемането им. Чрез специфичен метод в хрущялите на гръбначните животни може да бъде установено наличието на значителни количества сулфатни GAG. Специално третиране позволява GAG да бъдат извлечени от хрущялната суровина и да бъдат употребени за производството на висококонцентрирани продукти, например гранулати.
Днес някои автори съобщават, също и въз основа на нарастващото клинично приложение, за успешното прилагане на хрущялни екстракти при млади и по-възрастни кучета със ставни проблеми. Някои публикации сочат, че дългосрочният ефект е по-голям, когато GAG се приемат от кучетата още в ранна възраст. В основата на прилагането на GAG са залегнали два принципа. И двата се базират на укрепването на собствената телесна защита.

Междуклетъчното вещество се състои главно от "основен" скелет, който съдържа протеин и GAG, и от вода. При един възпалителен процес на хрущяла GAG (особено хондроитин-сулфатът) се изтласкват от съединението им с протеина чрез различни ензими, участващи във възпалителния процес. Така се губи ценно междуклетъчно вещество, чиято основна функция е привличането на вода за подхранване на хрущялните клетки и предпазване от удари, хрущялът става нееластичен и рискът от образуването на пукнатини се увеличава. Поетият заедно с храната хондроитин-сулфат пречи на повечето от тези ензими да рушат междуклетъчното вещество и така служи за запазване на хрущяла. Освен това възспирането на тези ензими подобрява и качеството на ставната течност.

В процеса на остаряване хрущялните клетки образуват повече кератинов сулфат, който притежава значително по-малка способност от хондроитин-сулфата да свързва водата. И тук последствията са загуба на еластичността на хрущяла чрез намалено водно съдържание в междуклетъчното вещество. Приемът на хондроитин-сулфат може да повиши водното съдържание на междуклетъчното вещество и така да подобри еластичността на хрущяла.
Опити със специално приготвен хондроитин-сулфат са доказали трофичност (подхранване) на хрущялната тъкан, т. е. хондроитин-сулфатът се концентрира в хрущяла. Приеманият през устата хондроитин-сулфат може да се намери като биологичен продукт до около 75 процента (в зависимост от това доколко е пречистен) и по правило е достатъчно да се дава веднъж на ден. В началото се препоръчва по-висока доза, тъй като по този начин ще се натрупа по-бързо в ставите. Повишаването на дозата по принцип не е препоръчително, защото резултатите обикновено не се подобряват, но за сметка на това може да се получи метеоризъм (подуване на корема поради събиране на газове в червата). При правилна употреба на устно приемани сулфатни гликозамингликани досега не са били наблюдавани други странични явления.

Обобщение

Наред с генетиката храненето на младото куче оказва решаващо влияние върху възникването на дегенеративни ставни заболявания. Особено внимание трябва да се обръща на прехранването, на снабдяването с калций и на приема на витамин D3, защото тежките увреждания на скелета, докато кученцето е малко, ще го съпътстват цял живот и често могат да бъдат отстранени само чрез хирургическа намеса.
Освен това добавката на сулфатни гликозамингликани се препоръчва, за да се подобри кондицията на хрущялната субстанция, особено при предразположени животни. Някои по-нови публикации показват, че възникването на тежки ставни заболявания може поне да се отложи чрез приема на сулфатни гликозамингликани. Така гликозамингликаните могат да подарят на кучето дълъг "подвижен" живот.
Д-р Щефан Юнг

В оригиналната статия най-отдолу има линк към статистика на HD при различни породи кучета в Швейцария.