Публикувано: 16.05.09 15:08. Заглавие: изгубен е черен мъжки лабрадор на 4 месеца
Изгуби се на 16.05.2009г. в кв Лагера. Има бяло тетънце на вратлето и едно петно на гърдичките. Носи чеврен нашийник. Ако някой го е видял или прибрал, много Ви моля, обадете се на 0886 88 23 14 или на 0882 52 95 75. На който го намери, ще се отблагодарим!
Намерихме си го...но, късно. Беше опитал да пресече трамвайната линия непосредствено до блока на баба ми, но не е успяло милото ми слънчице.... ;( Никога не съм била по-нещастна и празна..
Ужас.........................Много съжалявам, това вече е наистина загуба. Каквото и да напиша, знам, че няма да ти олекне, нито ще ти помогне да го приемеш........Не знам, може би времето ще ти помогне донякъде......
Публикувано: 19.05.09 13:55. Заглавие: Благодаря ви за съчу..
Благодаря ви за съчувствието, приятели.. За мен в момента няма никаква утеха... Мисля, че ще полудея, толкова ми липсва моето мъничко диво слънчице... и отчаяно искам помощ, съвет... не зная какво, но искам да ми олекне малко, а не става....
Пост N: 97
регистриран: 28.03.08
Откъде: България, София
Рейтинг:
0
Публикувано: 19.05.09 14:38. Заглавие: Аз също съм загубила..
Аз също съм загубила едно черно съкровище, мина повече от година и мога да кажа, че е все така тежко и мъчно и не мисля, че някога ще го преживея Само не забравяй, че въпреки мъката си, можеш да направиш щастливо и обичано някое друго сладурче. Толкова са много тези, които чакат някой, като теб да ги вземе и да ги обича.
Пост N: 641
Info: Dark
регистриран: 29.06.08
Откъде: София
Рейтинг:
0
Публикувано: 19.05.09 16:56. Заглавие: mssina пишет: няма ..
mssina пишет:
цитат:
няма ли да е предателство спрямо него?
Разбира се, че няма. Той ще види, че ти си готова да дадеш любов и че обичаш и се грижиш за едно малко същество; той ще те чака там някъде, след моста над дъгата, за да споделите пътя си, когато му дойде времето...
Пост N: 911
регистриран: 06.07.07
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
4
Публикувано: 20.05.09 13:20. Заглавие: не мисля, че е преда..
не мисля, че е предателство, той наистина е там някъде зад моста на дъгага и мисля че страда от твоята мъка, и не иска да ти е зле.Наистина може да звучи грубо но "клин клин избива". Ще видиш че ще ти олекне ако имаш друго съкровище. ще го обичаш пак толкова макар и без да забравиш Бари никога. изживяла съм част от твоята мъка, когато откраднаха Алек. Знам как се задушавах отвътре и не виждах изход. Всички пишещи тук много ми помогнаха. Споделената мъка е по поносима. Много е трудно, но огледай се за друго малко същество, което ще намали болката ти. Сигурна съм, че в сърцето има още много любов, която можеш да дариш на друга животинка. така спомените за Бари няма да са толкова болезнени.
Публикувано: 20.05.09 15:29. Заглавие: Това написах само на Ени, но сега ще го споделя и с вас...
На 12.02 с приятеля ми направихме 4 месеца и през деня аз се заинатих и казах, че довечера ще имаме кученце. С цялата си наглост написах в гугъл "подарявам лабрадорче". И в 21ч на 12.02 аз поех в ръцете си 20 дневната мъничка душица... Беше пълен с бълхи и глисти, защото майка му е гледана на двора. На другия ден рано сутринта беше заведен на доктор, който го отърва от гадинките, които го мъчеха. Нямах търпение да го пусна да тича и да препуска на воля, но Оги (приятеля ми) не ми позволи да направя тази глупост докато не минаха всички необходими срокове след 3тата ваксина :) Бари много плачеше, когато се отдалечим само... Затова си го водехме заедно с нас на работа :) (работим в звукозаписно студио) Бях най-щастливото момиче! Той изпълни всеки мой дъх живот. И го обожавах безмерно!!!! Не мога да не плача докато пиша това... Ще се побъркам от липсата му.. Водехме го на всеки концерт на Оги, при всяко излизане беше с нас и правеше дивотии. Заведохме го на любимото ми място - Иракли, заведохме го и той видя как морето се разбива в скалите от самия нос Емине.... Скочи в река Вая и направи първото и последно плуване в живота си.. Когато в онази черна събота го видяхме на спирката безжизнен- исках да легна до него и да тръгна с него... Дупка.... черна дупка.. апатия и сълзи- това е ежедневието ми сега. Оги го взе и си го прибрахме от там... Утре ще ни дадат урничката му и мисля да я разпилея над морето в което така и не се изкъпа.. Той ще ни чака след моста на дъгата. Някой ден ще сме си заедно завинаги Не искам да купувам живот, той е безценен. Срамота е да се търгува с душичките. Според мен поне. Целунете вашите лабчета по коремчетата от мен, както аз целувах Бари.. Една сърдечна масова целувка :) Благодаря ви на всички, приятели!
Публикувано: 08.06.09 11:38. Заглавие: Почти месец след кат..
Почти месец след като изгубих най-милото и диво създание - Бари, сега вкъщи една малка черна топчица на име Верди опикава всичко, което му падне :) Надявам се, че наистина не е предателство спрямо моя малък принц. Скоро ще ви покажа малко снимки на Верди :)
- участникът е във форума - участник не е във форума
Всички дати във формат GMT
2 часът. Хитове днес: 36
Права: смайлчета да, картинки да, шрифтове не, гласувания не
аватари да, автопромяна на линковете вкл, премодерация вкл, поправка не