ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

На 12.02 с приятеля ми направихме 4 месеца и през деня аз се заинатих и казах, че довечера ще имаме кученце. С цялата си наглост написах в гугъл "подарявам лабрадорче". И в 21ч на 12.02 аз поех в ръцете си 20 дневната мъничка душица... Беше пълен с бълхи и глисти, защото майка му е гледана на двора. На другия ден рано сутринта беше заведен на доктор, който го отърва от гадинките, които го мъчеха.
Нямах търпение да го пусна да тича и да препуска на воля, но Оги (приятеля ми) не ми позволи да направя тази глупост докато не минаха всички необходими срокове след 3тата ваксина :)
Бари много плачеше, когато се отдалечим само... Затова си го водехме заедно с нас на работа :) (работим в звукозаписно студио) Бях най-щастливото момиче!
Той изпълни всеки мой дъх живот. И го обожавах безмерно!!!! Не мога да не плача докато пиша това... Ще се побъркам от липсата му..
Водехме го на всеки концерт на Оги, при всяко излизане беше с нас и правеше дивотии.
Заведохме го на любимото ми място - Иракли, заведохме го и той видя как морето се разбива в скалите от самия нос Емине.... Скочи в река Вая и направи първото и последно плуване в живота си..
Когато в онази черна събота го видяхме на спирката безжизнен- исках да легна до него и да тръгна с него... Дупка.... черна дупка.. апатия и сълзи- това е ежедневието ми сега.
Оги го взе и си го прибрахме от там... Утре ще ни дадат урничката му и мисля да я разпилея над морето в което така и не се изкъпа..
Той ще ни чака след моста на дъгата. Някой ден ще сме си заедно завинаги
Не искам да купувам живот, той е безценен. Срамота е да се търгува с душичките. Според мен поне.
Целунете вашите лабчета по коремчетата от мен, както аз целувах Бари.. Една сърдечна масова целувка :)
Благодаря ви на всички, приятели!