Публикувано: 14.06.07 09:55. Заглавие: Станете приемно семейство

Какво ви носи решението да станете приемни стопани на бъдещо куче водач на слепи?

* Гордостта да отгледаш служебно куче
* Професионален опит в обучение на кучета в послушание
* Удоволствие от тренировките и разходките на открито и от възхитените погледи на гражданите
* Радостта да превърнеш сладкото двумесечно бебе в красиво, добре възпитано и социализирано младо куче
* Личното удовлетворение да бъдеш полезен

Какво ще ви струва решението да станете приемни стопани?

* Ще трябва да инвестирате много любов и търпение
* Ще трябва да отделяте ежедневно време за разходки и тренировки
* Ще трябва да се примирите (в началото) с локвичките и "подаръците" по пода в къщи
* Може би ще се простите с любимите си пантофи и обувки
* Нито ден не трябва да забравяте, че това не е вашето куче и че след една година ще трябва да ни го върнете
* Ще подпишете договор с нас за отглеждане на кученцето

Какво ще получите от нас през тези 12 месеца?

* Обучение от нас как да бъдете приемен стопанин
* Бебе от породата голдън или лабрадо ретрийвър на 2 месеца
* Всички необходими аксесоари - купи за хранене и вода, постелки, нашийници, поводи, играчки
* Подходящата за кученцето храна, витамини и добавки
* Ветеринарно-медицинска профилактика и грижи
* Личен инструктор за тренировките по послушание и социализация
* Служебна карта - "Приемен стопанин на бъдещо куче водач на слепи"

Трябва да сте от София

Повече информация на
http://www.e4p-bg.com/

 Публикувано: 14.06.07 10:04. Заглавие: Re:

Любопитно

Във връзка с кучетата водачи на слепи хора, вече по света има програми в които кучето водач е заменено с пони водач.

 Публикувано: 14.06.07 18:56. Заглавие: Re:

Много малко това пони, пък какви обувки носи

 Публикувано: 15.06.07 08:10. Заглавие: Re:

:)много интересно,не съм предполагала,че може и пони да е водач на слепи...а относно приемното семейство на куче...аз не ставам...прекалено много обичам животните,в случая кучето,привързвам се и ще ми е много тъжно и неприятно,когато се разделя с него...

 Публикувано: 15.06.07 08:35. Заглавие: Re:

То затова тази работа не е за всеки. Много хора предполагам, че ще се привържат към кучето и ще им е трудно да се разделят с него, но както пише в сайта на фондацията "кучето не е ваше, то е собственост на фондацията" и това не трябва да се забравя.

 Публикувано: 15.06.07 12:03. Заглавие: Re:

По енимъл планет даваха такава програма в която затворници са като приемни семейства за такива служебни кучета. Уж загрубели престъпници, а плакаха, като деца, като дойдоха да им вземат кучетата. После разбира се им докараха нови бебета и едната емоция, замести другата. Но човек е разумен и някак си ще се пребори с емоцията, на мен винаги ми е било мъчно за кучетата. Вярно мисията им е много благородна, но цял живот сменяй стопани, учене, учене, работа, чак до дълбока старост. Кучетата водачи, вярно спокойни са, ама ми се струват и малко тъжни.Колко по-безгрижене живота на нашите лигльовци.И така трябва да бъде, за да те дарявакучето само с положителни емоции.

 Публикувано: 23.06.07 13:21. Заглавие: Re:

цитат:

Днес неочаквано имах голям късмет! Пътувахме по работа в Тел- Авив , и аз прекарах няколко часа в компанията на истински лабрадор водач. ето това прелестно куче ( той вече е мой кумир) Боже какво куче! Изключително спокойно. Няколко часа наоколо тълпа, горещина адска, а той все едно нищо. Много ме учуде колко уверено се чувства стопанина заедно с такова куче. Първо човека беше без традиционния бял бастун.Второ неговата походка беше толкова уверена и доволно бърза, съвсем не приличаща на походка на сляп човек.Та нататък, аз много съм чела за тези водачи, и съм гледала филми, но етжо какво научих днес ВЪПРЕКИ всичко видяно и прочетено.Лабрадорите водачи различават сигнала на светофара- не само това той различава обикновения светофар от пешеходния. По-рано съм чела, че водачите верено водят стопанина само по познати маршрути. Ха! Ние днес изминахме в самия център на Тел- Авив около километър в едната посока и обратно - кучето си ходеше всякаш цял живот се е разхождало точно там. А колко внимателно той показваше на стопанина си къде има стълби и бордюр.Аз исках да помогна на слепия човек да отиде до банката ( и двамата трябваше да платим квитанции) но така и не зная кой, кого водеше - кучето със стопънина така бързо ходеха, че аз подтичвах зад тях. Нататък, преди аз бях чувала че водача не може да прецени разстоянието от движеща се кола и слепия трябва да помоли за помощ, когато пресича през улицата- как ли пък не!Лабрадора смело тръгваше да пресича, чакаше докато минат колите и чинно минаваше от другата страна.И най-важното!Дадоха ми да се хвана за гешира. Команда "работа" и кучето започна да работи. Затваряш очи, плътното тяло се приближава към твоя крак и тръгва напред

Това е разказа на една рускиня, която живее в Израел. Пише в този форум като Genby http://www.retriever-dog.ru/phpBB2/viewtopic.php?t=4202&start=225

Много ми хареса, разказа и го преведох. Хареса ми и темата в която е пуснат - "Ума на лабрадора мит или реалност" та мисля да си направим такава тема и тук.

 Публикувано: 28.06.07 09:57. Заглавие: Re:

Наистина интересен разказ. Аз тук никъде не съм виждала куче водач, затова и нямам наблюдения по темата

 Публикувано: 28.06.07 11:18. Заглавие: Re:

Има няколко кучета, които работят. Единият е Танго - черен лабрадор, точно от Израел внесен. На него Мила кръсти своя Танго. Преди няколко години, една жена, която помага на собственика на Танго, докато го разхождала го изгубила. Намериха го едни хора, с лабрадорче, които имаха телефона на Мартин и ни се обадиха. Мартин отиде и прибра кучето, почти бяхме сигурни, че е точно това куче водач, но нямахме телефона на собственика, затова издирвахме Албена Алексиева- претседателката на фондацията очи на 4 лапи. Тя не беше в къщи и му намерихме дом за през ноща, водихме го на доктор, нахранихме го с роял канин. Въобще обгрижен отвсякъде. Мартин реши да провери това ли е въпросното куче, задава му команди на български, немски, руски, английски кучето не реагира. Даже взехме да се съмняваме, обаче тогава лабрадорите не бяха толкова много, та черен мъжки с татуировка, кастриран на около 6 години, нямаше как да е друг. И си викаме ние е гати възпитанието.
Късно вечерта към 11-12 часа се свързахме със стопанина му, който се беше побъркал от притеснение и даже беше викнал полиция. Заведохме му кучето, радост голяма. Като попремина еуфорията Мартин попита, какви са му командите на кучето, че на нищо не реагира, оказа се, че командите са на иврит. Иди че се сети. Стопанина му игра в Стани Богат навремето, излиза заедно с кучето може и да сте го гледали. Игра, за да съберат средства за фондацията, тогава тя беше още в началото.
А от тук обучените със сигурност знам, че работи голдънката Амбра. В някакъв малък провинциален град, но не помня точно къде. Води незряща жена.

 Публикувано: 28.06.07 13:02. Заглавие: Re:

Ако е същата, мисля, че гледах преди доста време филм за нея и стопанката и! В Пазарджик са, ако не греша.

 Публикувано: 28.06.07 13:37. Заглавие: Re:

би трябвало да е същата, те не са толкова много

 Публикувано: 03.07.07 14:34. Заглавие: Re:

Бих казала, че хич не са много. В един от парковете, в които се разхождаме има едно голденче, което е дадено на едни хора да го гледат за година и е по тази програма. Много е мило и сладко и хората са много привързани към него. Даже стопанката му ми спомена, че тайно се надява да не издържи изпитите за куче водач и да си остане при тях.

 Публикувано: 03.07.07 15:03. Заглавие: Re:

Аз като се замисля, не мога да участвам, просто защото знам, че няма да имам никакви сили да мога да го дам, когато е нужно. За 5м. вече съм безумно влюбена в моят мъник и не мога да си представя, че ще го дам някъде другаде . Може и да е доста егоистично, но пък си признавам. Вие бихте ли могли да станете приемно семейство?

 Публикувано: 03.07.07 15:33. Заглавие: Re:

Определено мога да кажа, че не ставам Не мога да си представя, че ще гледам едно куче година и после ще трябва да се разделим дори и в името на такава благородна кауза.

 Публикувано: 03.07.07 15:38. Заглавие: Re:

Аз също! Категорично! Прекланям се пред хората, които го могат!!! Но аз не съм от тях! Бих искала да помогна с каквото друго мога, но не бих се разделила с кучето, което е станало член на семейството ми за 1 год.

 Публикувано: 04.07.07 12:34. Заглавие: Re:

Не бих могла, да се разделя с него! Много ще страдам! Няма да взема такава животинка! То ми е , като дете!

 Публикувано: 05.07.07 10:49. Заглавие: Re:

Тази програма е подходяща за хора, чиито деца много искат имат куче у дома, но те/родителите/-не. Това е едно временно решение на проблема и изпит, както за децата, така и за техните родители. Дали ще могат да се справят с ангажимента, наречен куче. И да преценят дали да си вземат домашен любимец след време или не. Само който не е гледал животинка вкъщи, той не знае какъв огромен ангажимент си е това. Все едно 12-15 г. да имаш бебе. Че и по-трудно. Въпреки всичко, смятам, че раздялата ще е ужасна. Ще се отрази, както на животното, така и на приемните му стопани. Аз лично мисля, че хората не знаят какъв емоционален стрес е това. Но ако знаят-евала им, че се нагърбват. То не е лесно да живееш с някой и след време просто да го предадеш-като една вещ-в други ръце. Каузата е благородна, но аз не съм за нея.

ПС Преди време взех от улицата натирен сетер. Беше 8 кг и приблизително 7 месечен. Гледката беше повече от ужасна Гледах го като бебе, оправи се, косъма лъсна. Бе заприлича на сетер. Случи се така, че ходих на очни в София и мъжа ми го изгубил. Тя слушаше само мен. Много страдах. И направих всичко възможно да я намеря, но не успях. Ще добавя само, че Лори бише при нас не повече от 4-5 месеца. Но доста си поплаках, като разбрах, че вече я няма.

 Публикувано: 05.07.07 10:52. Заглавие: Re:

Все пак добре, че има хора, които взимат за отглеждане такива кучета, нищо че ние не сме от тях. Едва ли точно можем да си представим какво е за един незрящ такова куче - другар, спътник, необходимост, живот...

 Публикувано: 07.07.07 01:19. Заглавие: Re:

ne moga da si smenia bukvite na BG i se izviniavam predvaritelno!

Naistina e trudno da gleda6 edno ku4e i posle da go dade6, no nikoi ne e kazal tuka, 4e tova ku4e ti se podariava i posle ti se iztrugva na sila. Stava vupros za otglejdane na SLUJEBNI KU4ETA- ku4e koeto vzima6 s misulta, 4e NE E TVOE! Triabva oba4e da moje6 da se privurje6 tolkova, 4e ku4eto da se 4ustva obi4ano i zakriliano i ne tolkova, 4e kogato doide vremeto da se razdelite da ne e tolkova tejko i za dvamata. Ku4eto su6to minava prez "niakolko" semeistva- imam vpredvid, 4e poniakoga ku4etata se razmeniat m/u priemnite semeistva, za da moje da svikne s razli4nia na4in na jivot pri horata, da znae i to, 4e tova niama da e postoainnoto mu semeistvo. Kogato vzeh Ashley biah samo na 16 i znaeh 4e tova 6te e edinstvenoto s koeto moga da pomogna. Nikoga ne sum si predstaviala 4e 6te ostane za men i o4akvah da ia predvam vseki moment. leka no6t za sega

 Публикувано: 15.08.07 16:59. Заглавие: Re:

И това е куче-водач- ЛАБРАДОР?? Прилича на пит бул! Тия хора от фондацията не спряха да си правят майтап с тия строги нашийници! Аз не мога да повярвам-честно!

 Публикувано: 15.08.07 17:40. Заглавие: Re:

не разбрах какво се майтапят с нашийниците?!

 Публикувано: 16.08.07 08:14. Заглавие: Re:

mimelota пишет:

цитат:

Тия хора от фондацията не спряха да си правят майтап с тия строги нашийници! Аз не мога да повярвам-честно!

От Фондацията ли задължават кучетата да са със строги нашийници? Що за глупост?!

 Публикувано: 16.08.07 08:16. Заглавие: Re:

Ами лабрадор и строг нашийник- не се връзва много! Те са нежни създания!

 Публикувано: 16.08.07 10:16. Заглавие: Re:

е,не през цялото време са нежни създания,като искат нещо може и ръката да ти откъснат.

 Публикувано: 16.08.07 11:00. Заглавие: Re:

Подкрепям Мимелота. Решат ли нещо...По-добре да не се случва. Аз винаги съм подготвена, че може да ме дръпне и то яко

 Публикувано: 16.08.07 12:07. Заглавие: Re:

И аз така Не помня ръката с повода да е била отпусната някога! Дано е от възрастта. Естествено,трябва и обучение

 Публикувано: 16.08.07 14:50. Заглавие: Re:

лабрадорите са кучета с мноооого силни вратове. аз също пробвах нашия с такъв нашийник , по съвет на вета. Честно имаше резултат, но гледах да му го слагам само като го водя аз , че ако е някой друг да не се улиса и да го нарани , та вече не се сещам да го ползвам. Май има нужда от време на време от по твърда ръка. Колкото до " приемно семейство" в никакъв случай!!! Че аз исках да се връщам от морето на втория ден защото не успяхме да уредим и той да дойде...

 Публикувано: 16.08.07 15:12. Заглавие: Re:

а ние пък звъняхме всеки ден по два пъти да питаме какво прави,ял ли е,разходен ли е...

 Публикувано: 16.08.07 15:55. Заглавие: Re:

Ами то си е като твое детенце,как да го върнеш?.... Особено,ако си го отгледал от бебенце... Скоро ми се чудеха и се замислих,че не ме е гнус от нищо гнусно на Зази - нито да й събирам акитата,нито да й бърша пишаните истории,нито повръщаното...от всеки друг би ме било гнус Как съм я целувала по устата,при положение,че знам,че яде лайна? Ами как,ей тъй! Обожавам я,за мен тя си е мойто малко бебче,а като се разнежи и ми затегли едни езици,се размазвам! Та,как да стана приемник?... То си е до нагласа,де,ама.... Явно не е за мен тая работа

 Публикувано: 17.08.07 07:48. Заглавие: Re:

mimelota пишет:

цитат:

е,не през цялото време са нежни създания,като искат нещо може и ръката да ти откъснат

по тази причина взех на Альоша от тези нашийници, оо забравих как се казват...."саморегулиращи се" (не строг, а по-скоро душещ). И сега сме с 2 нашийника. В началото на разходката му слагам този с надеждата да не ме дърпа много. Няма голям ефект от него, но все пак помага. После, като мине еуфорията, сменям нашийниците

 Публикувано: 17.08.07 08:12. Заглавие: Re:

Хи хи Всеки си намира начин...

 Публикувано: 17.08.07 08:34. Заглавие: Re:

а за приемните семейства - според мен трябва предварителна, ясно осъзната нагласа, че кучето е само временно при теб и раздялата с него е неизбежна, както и да не се забравя нито за миг, че това куче ще помогне на някой да живее по-добре, че не трябва да сме егоистични и да мислим колко много обичаме животното и колко ще ни липсва - все пак това е едно благородно дело. Така раздялата с него ще е по-поносима. Също и да имаш поне едно свое куче, за да не чувстваш толкова остро пустотата, която остава след раздялата. А и на животинките ще им е по-добре. Ние с мъжа ми обмисляхме идеята да станем приемници. Аз се колебаех дали ще се справя, защото едно е на теория да ми е ясно какво трябва да стане, а съвсем друго - да го приложа на практика. Явно няма да разбера, защото не живеем в София, а прочетох, че това е едно от условията.
Не съм съгласна с Нина, че програмата е подходяща за деца, които искат да имат куче, а родителите им не искат. Атмосферата вкъщи няма да е добра, и отношението на родителите също - все пак животното ще им е натрапено. Такива хора, обикновено, не обичат животните. Сблъсквала съм се с подобни случаи, когато родителите не искат куче, но остъпват, за да угодят на децата си. Резултатът от това е страдание за кучето. В единия случай, животното след известно време се оказа в таванското помещение, а в другия - в мазето. Да не говоря за случаите, когато хората не искат куче, нямат идея, че това е живо същество, което яде и т.н., но за да угодят на децата и защото това е модерно (!?!?!) вземат животно, а после се чудят какво да го правят. През 90 г. така попадна при мен Ричи (коли), живяхме добре с него 11 години и с моя наперен мелез

 Публикувано: 17.08.07 08:42. Заглавие: Re:

Татяна, може и да си права. Не бях погледнала от тая гледна точка-че когато родителите просто изпълняват един каприз на детето, няма да се грижат добре за кучето. Но тъй като за мен кучо е член на семейството и през ум не ми е минало такова нещо. Мислех си, че това с приемното семейство би могло да бъде нещо като тест за всички-и деца и възрастни. И че посвещавайки една година от живота си на тази гадинка, биха разбрали какво точно е да имаш куче. А че това е супер благородно-спор няма. Просто знам, че не бих могла да бъда част от това начинание. И си възхищавам на всички ония, които го правят.

 Публикувано: 17.08.07 09:35. Заглавие: Re:

Имам куче от 10 годишна. Тогава моите родители също ми угодиха на каприза, защото майка ми я беше страх от кучета. Но като взехме Топчо, той беше едно сладко пухкаво обло мъниче и майка ми много бързо се привърза към него и преодоля страха си към кучетата изобщо. Сега не мога без куче. Последните 4 години постоянно нещо ме глождеше, такава липса имаше вкъщи! Но сега вече съм щастлива - Альошка е у дома, купона е голям, вчера се разделих поредния чифт обувки...
По стечение на обстоятелствата, съм се сблъсквала с много най-различни случаи. Няколко пъти сме прибирали у дома кучета. Около година след като взехме Топчо, тогава живеехме в Русия, наши съседи, българи, си бяха взели болонка от развъдник в Москва, с добро родословие, бяха я заплодили с идеята, че ще роди в България и ще продадат скъпо кученцата... хора всякакви... Обаче сметките им излезнаха криви.. Първо, че бащата беше неизвестен, а и кучето роди 20 дни преди да си заминат за България. Продадоха набързо по-едрите кученца, а изтърсачето искаха да го хвърлят!!!!! Ние я взехме у дома. Така у нас дойде Джина на 20 дни. Топчо полудя от радост, а аз и майка се редувахме да я храним с пипетка. Нямаше си късмет животинката. Пролетта пропадна в локва под леда (ние бяхме на север) и умря от пневмония, не можаха да я излекуват.
Второто куче, което прибрахме, беше така наречената източно-европейска овчарка, също от развъдник в Москва. Един млад безотговорен младеж си беше взел кучето, за да се перчи. Но, разбирате ли, кучето пишкало вкъщи и го заряза отвън на студа, през зимата! Баща ми няколко пъти говори с него, но младежът явно беше напълно безотговорен. Кученцето започна да влачи задницата си. Тогава баща ми го прибра. Заведохме го на лекар, 1 месец беше във ветеринарна болница. Успяха да го спасят. Порасна голям хубавец, Балкан. Но и той си нямаше късмет, ако си спомняте, имаше един период по онова време, когато по някаква идиотска наредба убиваха кучетата...Беше 1989 г.
А за Ричко вече писах, той беше едно много обичливо куче

 Публикувано: 03.09.07 17:53. Заглавие: Re:

Лабрадорите наистина може да са със силни вратове, но винаги има начин да накараш едно куче да се дърпа без да използваш душачи и шипове и столове с ток... Когато обучаваш куче, трябва да подхождаш правилно, за това има хора минали вече по този път от които можеш да вземеш съвет, никой няма да ти откаже! Едно куче-водач трябва да е овладяно до съвършенство- представяте ли си сляп човек летящ след лабрадор тръгнал да гони нещо? Не става! Когато ни дават кучетата ни задължават да ходим на кучешкото училище където ни обясняват всичко! Не е изобщо нормално едно куче току-що излязло на разходка след ваксинките да се води с шипове! Тези шипове изобщо не бива да влизат в употреба на тази порода, както и на много други! Та нали кучетата-водачи ходят с гешир а не с ШИПОВЕ!

 Публикувано: 03.09.07 20:20. Заглавие: Re:

Вярно е, че най важен е подхода , но не е за подценяване и времето за обучение което отделяме на ден. При нас малко липсва , така че нещата стават по-бавно , и по-трудно ( за съжаление) Инак животинките не са виновни за нищо Но все пак да не забравяме че всяко куче си има характер и не всички от тези дадени на приемни семейства после стигат до професията ВОДАЧ НА НЕЗРЯЩИ даже си мисля че процента на успелите кучета не е много голям

 Публикувано: 03.09.07 20:25. Заглавие: Re:

mi6eto_i_ashley пишет:

цитат:

Та нали кучетата-водачи ходят с гешир а не с ШИПОВЕ!

А какво е гешир?

 Публикувано: 04.09.07 07:39. Заглавие: Re:

Ми това, дето им е през гърдите. С твърда дръжка за човека, който водят.

 Публикувано: 04.09.07 23:37. Заглавие: Re:

Вярно е, че не от всяко куче става водач, но в ръцете на приемните стопани не попада и току-така някакво куче- то се избира още докато е бебе с куп тестове. А време трябва много, не може да взмеш кученце и да го оставиш на самоотглеждане... което не, че не се е случвало още с първите наши! Всяко куче може да бъде обучено не зависимоот възраст и порода! А както знаете голдъните и лабрадорите се обучават доста бързо, именно за това Фондация очи на 4 лапи е избрала тези 2 породи! В другие страни се обучават всякакви кучета, както и бездомни- влизат доста добре в употреба както и Иглика ви показа и понита и т.н. А иначе е верно и, че всяко куче си има характер и именно за това се съобразяваме с характера на кучето когато го обучаваме, така че няма извинения в тази насока
Това е гешир:

 Публикувано: 05.09.07 08:26. Заглавие: Re:

mi6eto_i_ashley пишет:

цитат:

Това е гешир

Разбрах, благодаря!

 Публикувано: 05.09.07 10:16. Заглавие: Re:

какво значи гешир?