Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.
Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.
Това е тема, която слагам с голямата надежда, много рядко да я посещаваме. Но все пак трябва ни място на което да си спомним за тези които много сме обичали, а вече ги няма. Можете да сложите пост в памет на предишното ви куче, дори и то да не е лабрадор.
Отворих темата понеже на скоро разбрах , че е починала майката на Багира - BEL ZINGARA GREYSE
Много ми е мъчно, още повече, че е починала от отравяне, от добронамерени съседи. Младо 5 годишно куче, с прекрасен темперамент, нежна и любеобвилна. Навсякъде по света е пълно с изроди.
Почивай в мир мила Бел и дано да си на по-добро място сега. Багира те целува нежно!
Пост N: 2063
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
2
Фото:
Публикувано: 15.11.07 11:47. Заглавие: Не знам, и е тъжно, ..
Не знам, и е тъжно, и дава повод за размисъл, нека всеки миг да се наслаждаваме на любимите си същества, нека забравим за всичко дребно, злободневно и глупаво ( спорове, интриги, караници), защото може да няма утре.
Погребала съм 2 любими душички , много тъжно . Болката все още е в мен,когато си спомня за последните минути ,когато сме били заедно...................
Пост N: 657
регистриран: 23.11.06
Откъде: България, София/ Варна /Кранево- по малко във всички! ;)
Рейтинг:
0
Фото:
Публикувано: 15.11.07 12:16. Заглавие: Не знаех за майката ..
Не знаех за майката на Багира... Даже не знаех, че изглежда така... Ужасен е начина по който е починала! Била е много красива!!! Братя на Багирка прилича сташно много на нея... Много мъчна тема, но няма как, все някога се случва и с най-любимите ни същества...
Пост N: 109
регистриран: 06.07.07
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
0
Публикувано: 15.11.07 14:38. Заглавие: Познавах един човек ..
Познавах един човек /в минало време защото за мен той е мъртъв/ много приятен на вид и за разговор, обичащ съседските деца, усмихнат и любезен до момента в който уличната кучка, която всички гледахме и хранехме до офиса където работя роди. Тогава той взел малките и ги удавил в Марица да не се множали. Майкат на кченцата умря а с нея и този човек за мен. Вече ми е трудно дори да се разминавам с него на улицата. Та ... има и такива "хора" а защо ли ги има?
Пост N: 176
регистриран: 08.06.07
Откъде: България, Самоков
Рейтинг:
0
Публикувано: 15.11.07 14:57. Заглавие: ПОД ТОВА ДЪРВО ПОГРЕ..
ПОД ТОВА ДЪРВО ПОГРЕБАХ МОЯТА МАЛКА ПРИНЦЕСА,КОЯТО ПОЧИНА НА 30.04.2006 Г.ИЗБРАХ ТАЗИ СНИМКА,ЗАЩОТО САМА ПО СЕБЕ СИ ГОВОРИ МНОГО /ДЪЛГИЯ ПЪТ.................
Пост N: 72
регистриран: 25.05.07
Откъде: България , Пловдив
Рейтинг:
0
Публикувано: 15.11.07 16:53. Заглавие: Месец март загубих Р..
Месец март загубих Рита, с която бяхме заедно 16г, беше в много добро здраве и най-неочаквано почна да кашля, оказа се сърцето и за 2 дни почина . Бях толкова тъжна, все още ми става тъжно, като се сетя за моята сладка фъстъчка. Все още ми лиспва Ето това е тя :
Пост N: 2080
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
2
Фото:
Публикувано: 15.11.07 17:19. Заглавие: Не не е целта да се ..
Не не е целта да се натъжиш, а да си ги спонш в най-хубавите им моменти с радост и любов! Съжалявам, че имаше обратен ефект, но накак си и това е част от живота ни с нашите любимци.
Пост N: 493
регистриран: 09.08.07
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
1
Публикувано: 15.11.07 17:36. Заглавие: Vili пишет: За таки..
Vili пишет:
цитат:
За такива човеци , съм безмилостна и мога да бъда жестока с тях!
та това човеци ли са? много меко казано те са изроди, изчадия! Искренно съжалявам за Бел!!! Иглика, права си, че трябва да си спомняме само щастливите моменти (а те са толкова мнооооого), но те вървят заедно с болката, че го няма любимото същество. Аз не мога да спра да плача за Алба. Погребах няколко кучета, но някак си бях психически подготвена, че вече е време да се случи това. А при Алба беше толкова внезапно...
Пост N: 498
регистриран: 09.08.07
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
1
Публикувано: 15.11.07 18:17. Заглавие: :sm1: мен постоянн..
мен постоянно ме подиграваха, че имам лабровайлер. Характерът й не се отличаваше кой знае колко от този на Альоша. Даже посрещаше хората (дори и непознатите) много по-радушно от него. Като обичаш едно животно, грижиш се за него с много любов и внимание - и то става добродушно. Пък нали кучетата приличат на стопаните си А иначе на снимката Албичка е още малка, на 1 г. Нямам много нейни снимки.
Пост N: 46
регистриран: 30.10.07
Откъде: BG, Kazanlyk,Plovdiv,Sofiq
Рейтинг:
0
Публикувано: 15.11.07 20:33. Заглавие: Ние на село при баб..
Ние на село при баба ми имахме каракачанска овчарка,мъж-Джери,беше огромен и с мн твърд характер.Не даваше на никого освен баща ми и дядо ми да го докосва.Те каракачанските са си своенравни,де.Преди 4-5 години пак там дядо ми взе Кавказка овчарка-Джаки.Джери остаря,а с него и баба и дядо и не можеха да се грижат и за двете кучета и въпреки старателното ни умоляване(аз и сестра ми),сърдене и дори заплахи,един ден като отидохме,Джери вече го нямаше.Дядо ми каза,че го е дал на някакъв овчар и аз изобщо не разпитвах повече,защото ми се искаше това да е истината.Но ми е тоолкова мъчно за него...Въпреки че беше мн лош като цяло,беше толкова предан на дядо ми и правече всичко за него.Веднъж един циганин с мечка беше дошъл там и Джери не спираше да лае и да се дърпа,а когато мечкарят и мечката се доближиха до дядо,той вече се отскубна от там,където беше вързан и се нахвърли върху мечката. Все още когато минавам покрай този край,ми се струва ,че чувам негоеото лаене-имаше прекрасен дълбок и плътен глас,който заглушава всичко останало... Добре,стига толкова за джери,че вече ми се насълзиха очите
Пост N: 42
регистриран: 17.11.07
Откъде: Россия, Москва
Рейтинг:
0
Публикувано: 29.11.07 08:12. Заглавие: Большое горе.... Ког..
Большое горе.... Когда уходят взрослые собаки, как то еще понимаешь, что, наверное, пришло время... Но когда маленькие щенки.... Они остаются с нами всегда в нашем сердце... Я до сих пор проверяю... нет ли под столом собаки, которая очень любила там сидеть и лежать... прошло уже 2 года... Время не лечит, просто боль притупляется и всегда ищешь для себя оправдание, что чего то не успел или не сделал...., потому что очень больно...
Публикувано: 29.11.07 13:25. Заглавие: У меня глаза тоже по..
У меня глаза тоже польные... Иги,благодря ти за темата... Това истината - не можем без любов, а тя ни прави зависими от тези, които обичаме... Не мога да пусна снимки на Джилда, която почина преди три години и беше почти 14г с нас... Странно, но наистина времето не лекува. Да не говорим как страда майка ми, която най-много се грижеше за нея... Все още очаквам да се спъна в топлото и голямо тяло пред вратата на спалнята... Както и при хората, така и при любимците ни - след раздяла остава надеждата, че нещата не са приключили завинаги.
А по повод отравянето... косата ми настръхва и се надявам никога да не ми се случи, както и на никой от вас!
Публикувано: 01.12.07 22:18. Заглавие: Ние на София имахме ..
Ние на София имахме 2 кучета Рони и Бенджи...безпородни,единя взет от училището срещу къщата,а другия намерен на един паркинг...Но Рони имаше лошия навик когато вкарат топка,от училището в двора,да я пука.Един ден едно момче каза че ако Рони спука още една топка ще го убие.Ние не му повярвахме.Още същия ден Рони пак им спука топката.Но ние бяхме игнорирали това което ни беше казало момчето..Но сутринта отидох да го видя...го той береше душа...Понеже незнаех какво да правя извиках всички от къщата.Обадихме се на ветеринаря,обяснихме му състоянието на кучето и той каза че е натровен,но понеже е от другия край на София,ни каза докато дойде да му даваме прясно мляко докато не повърне.Това и правехме...Отидох да донеса още мляко и когато се върнах много се зарадвах като видях че около Рони има някаква течност...Но се оказа само разляно мляко...Когато дойде ветеринаря му би някакви инжекции и разни други работи...Но въпреки всеобщите ни усилия Рони почина...След като го погрибахме се върнах в Ботевград...а когато пак отидох на София видях че и Бенджи го няма.Попитах каде е,а всички ме казваха че бил в някво село...Но не им повярвах...Много добре знаех че и той беше отровен...от същото момче...Никога няма да забравя как всяка сутрин кагато бях на София се гонехме тримата...Бросто с тях беше незабравимо...Дано са на мо хубаво място сега!!! P.S.Извинявам се ако съм допуснала грешки но немога да го прочета...едвам го написах а за четени да не става дума
Пост N: 2464
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
4
Фото:
Публикувано: 01.12.07 23:55. Заглавие: Колко грозно, че сре..
Колко грозно, че сред хората живеят такива изроди, които могат с лека ръка да посегнат на живот. Аз съм на мнение, че всичко се връща и това момче няма да има щастливо бъдеще. Душичките Рони и Бенджи са на по-хубаво място със сигурност
Большое горе.... Когда уходят взрослые собаки, как то еще понимаешь, что, наверное, пришло время... Но когда маленькие щенки.... Они остаются с нами всегда в нашем сердце... Я до сих пор проверяю... нет ли под столом собаки, которая очень любила там сидеть и лежать... прошло уже 2 года... Время не лечит, просто боль притупляется и всегда ищешь для себя оправдание, что чего то не успел или не сделал...., потому что очень больно...
Пост N: 3038
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
6
Фото:
Публикувано: 13.01.08 20:45. Заглавие: превод Голяма болка...
превод Голяма болка... Когато си отиват възрастни кучета, все пак разбираш, че навярно им е дошло времето... но когато това са малки кученца... Те остават завинаги в сърцата ни... Аз и до днес проверявам... не е ли под масата кучето, което много обичаше там да играе и лежи... а минаха вече 2 години... Времето не лекува, просто притъпява болката и винаги си търсиш оправдание, за нещо, което не си успял да направиш..., защото е много тежко
Пост N: 182
регистриран: 26.11.06
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
2
Фото:
Публикувано: 20.09.08 11:15. Заглавие: Намерих ги случайно..
Намерих ги случайно днес снимките на моят първенец и малък рошльо ...... Това са снимките който му направих (без да го зная разбира се ) ден преди да ме напусне завинаги .....
Бяхме заедно почти 17 години
Толкова много ми липсва понякога (макар и да имам пълна къща) Макси си е Макси
Даже на стари (негови) години независимо ,че навън ги гонеше вкъщи свикна с Миша
Макар и не винаги да бе съгласен с нея разбира се :)
Беше доста своенравен и проклет характер но ......ми липсва ..... Знам,че е някъде където е щастлив ..............
Пост N: 1191
регистриран: 23.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
4
Публикувано: 03.12.08 23:24. Заглавие: Днес си отиде Рем.....
Днес си отиде Рем...
В такива моменти думите са малко и са излишни. Боли да кажеш "сбогом", но нека дългите и незабравими щастливи години, прекарани заедно останат завинаги у вас като един красив спомен...
РЕМ беше най-симпатичния дядо, обичан и глезен, за който се полагаха толкова грижи, а той даваше толкова обич и доживя до дълбока старост...
Пост N: 5490
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
13
Фото:
Публикувано: 03.12.08 23:44. Заглавие: Всички знаем дори ощ..
Всички знаем дори още когато си взимаме кучето, че рано или късно ще дойде този ден. Въпреки това ни боли и то много. Не знам дали има думи които да помогнат или да направят болката по-малка. Ще ми се да вярвам, че Рем сега е на едно много по-хубаво място, че вече не изпитва болка и тъга, че е млад и щастлив, такъв какъвто би искал да го помните. Почивай в мир малка звездичке. Деси, Крис приемете най искрените ни съболезнования.
Публикувано: 04.12.08 10:16. Заглавие: Макар да не го позна..
Макар да не го познавам се разплаках.... Деси, много съжалявам и както каза Нина, остави само хубавите спомени да царуват в съзнанието ти. Знам колко е трудно...
Пост N: 44
регистриран: 09.03.08
Откъде: Bulgaria, Sofia
Рейтинг:
1
Публикувано: 04.12.08 15:14. Заглавие: Деси и Крис, Приемет..
Деси и Крис, Приемете искрените ни съболезнования... - Чувстото на загуба е едно от най-тежките... - Ние не се съмняваме, че всички те отиват на едно по-добро място.
Публикувано: 04.12.08 16:37. Заглавие: Деси, Крис и цялото ..
Деси, Крис и цялото ви семейство, приемете моите съболезнования. Все още не мога и не искам да повярвам.... не знам какво да напиша. Мъчно ни е на всички. Бъдете силни!
Пост N: 3274
Info: Рем, Лени и Вито
регистриран: 06.01.07
Откъде: България, София
Рейтинг:
8
Фото:
Публикувано: 27.03.09 15:15. Заглавие: Не стой на гроба ми ..
Не стой на гроба ми да плачеш; Аз не съм там, аз не спя. Аз съм хилядите ветрове, които веят. Аз съм диамантените отблясъци на снега. Аз съм слънчевият лъч върху узряло жито. Аз съм кроткият есенен дъжд. Когато се събудиш в тишината на утрото, аз съм бързото прошумуляване от ятото кръжащи птици. Аз съм нежните звезди в нощта. Не стой на гроба ми да плачеш; Аз не съм там, аз не умрях.
Пост N: 208
регистриран: 26.11.06
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
2
Фото:
Публикувано: 19.04.09 12:06. Заглавие: Инсулт е не е инфарк..
Инсулт е не е инфаркт ,след разходка просто пада и се парализира Опитаха всичко ,но единственото решение бе да се приспи............ Гадно е и то много това е Акси като бебе ......
а това са двамата братя в беня в който взех Криско
Пост N: 212
регистриран: 26.11.06
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
2
Фото:
Публикувано: 09.05.09 23:50. Заглавие: Преди малко премина ..
Преди малко премина моста моята малка прицеса ..... Тя бе малка ,толкова нежна и мила Почивай в мир моя малка ШУШИ........................
Просто стана за миг просто падна докато ходеше и в следващия момент просто я нямаше ... Ще ни липсваш на всички малка бубо ОБИЧАМЕ ТЕ Кака ДЖО ,Батко КРИС и МАМА МИША ..........
Не се плаши,ако трябва да се cбогуваш за да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота
Лъчо, ужасно съжалявам. Не зная какво е да загубиш любимо животно и все се надявам, че ще ми се размине, ама няма. Живот е такъв, гости сме на този свят. Приеми искрените ми съболезнования!
Публикувано: 27.07.09 23:18. Заглавие: Съжалявам, че на мен..
Съжалявам, че на мен се пада честта, но ми e изключително тежко да ви съобщя, че още една легенда за лабрадорите си отиде преди около две седмици, на почти 14 години. GBCH.Int.Norw.Swe.Fin.CH Carpenny Walpole 1995 - 2009
Публикувано: 06.08.09 19:47. Заглавие: Аз съм просто в шок!..
Аз съм просто в шок!!! За няма и 10 дена научавам, че второ мое любимо куче, че и доста по любимо от предното си е отишло и то не на такава преклонна възраст, не си е поживял милият ми Док.............. ! Gregoires Lastcast Off Dock беше кучето, заради което имах толкова много планове и толкова много мечти..... Никога няма да си простя, че не направих всичко, което исках по-рано и макар и да знаех, че рискът щеше да е огромен, щеше да си струва да опитам. Много ми е тежко да ви съобщя точно тази новина, някои от вас знаят колко много обичах това куче и как мечтаех за неговите деца тук в България... Просто съм в шок, не мога да си представя собствениците му как се чувстват!
Gregoires Lastcast Off Dock 02/18/05 - 08/01/09
Почивай в мир, мило златно кученце... винаги ще живееш в сърцата на всички, които те обичаха!
Публикувано: 25.09.09 10:01. Заглавие: Помните ли мъничкия ..
Помните ли мъничкия кафяв Танго? Който наскоро се регистрира тук? Ами той вече не е сред нас. Не знам дали е моя работа да пиша за това, но съм толкова възмутена, потресена и натъжена, че просто не издържах!!! Искам просто да знаете какви хора има около нас, а и не съм сигурна дали стопаните му ще имат сили да пишат за случилото се. Та... разхождали малкия шоколадчо по плажа и той като всяко любопитно пале отишъл при някакъв изрод. Казаха ми че този "човек" станал и така ритнал малкия в главата, че го убил на място. Потресена съм! Дори сега плача докато пиша това! Как може да има такива хора???!!!
В каква държава живеем хора ? Страх ме е всекидневно за Ники, който по цял ден е зад волана, страх ме е като пътувам с маршрутка, страх ме е като разхождам кучето на повод сутрин и вечер. Нима трябва да живеем непрекъснато в страх за най-близките ни ?
Пост N: 1244
регистриран: 25.11.06
Откъде: България, Плевен
Рейтинг:
6
Публикувано: 25.09.09 10:42. Заглавие: Почивай в мир мъничъ..
Почивай в мир мъничък Танго и ако можеш прости на лошите хора.................нямат край изродите.........но защо си отиват най-добрите и мили душици...........
Пост N: 6309
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
14
Фото:
Публикувано: 28.09.09 16:11. Заглавие: Почивай в мир мъничк..
Почивай в мир мъничка звездичке!!! За съжаление изроди много, просто си пазете кучетата. Този ритал, друг вади пистолет, на едни познати кучето им е с пречупен гръбнак и на количка от един изрод на преклонна възраст с бастун.
Пост N: 460
регистриран: 13.09.08
Откъде: Bulgaria, Haskovo
Рейтинг:
0
Публикувано: 28.09.09 17:02. Заглавие: Верно, наистина има ..
Верно, наистина има много ама много страхливи хора, на които другите не вярват .. Но наистина страхът си е страх - аз доскоро не се плашех от никакво куче! Но откакто ме гониха едни диваци, вече треперя не точно от всяко- примерно немска овчавка, питбул и т.н., от които наистина си е за треперяне, но предвид,че преди се приближавах, за да ги погаля, а сега ... ! Но според мен трябва да има информираност на населението за породите, защото поради непознаването на нашата порода много невинни душици го "изяждат" За съжаление много от хората дори не са виждали камо ли да знает какво представлява самата порода ...
Пост N: 1023
регистриран: 06.07.07
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
3
Публикувано: 01.10.09 13:57. Заглавие: Много ми е тъжно и т..
Много ми е тъжно и трябва да споделя с вас, не че ще ми олекне. Стопаните не са на себе си и не могат да пишат, затова ще го направя аз, заедно да се помолим за белият красавец Саша, приятелчето на Оскар, който преди час премина под моста на дъгата. Отиде си безкрайно обичан от всички, но много, много млад. проклетите папиломи, които от две години се лекуват от всички възможни лекари с всички възможни средства и методи го погубиха. Последните дни бяха много мъчителни. Стопаните му Митко и Тони обиколиха всички възможни лекари, кучето изтърпя всички процедури стоически, но......рака се оказа безмилостен. Спи спокойно миличък, на място без мъка и болка ! Всички много те обичаме и безкрайно тъжим за теб ! Почивай в мир!!!
Пост N: 1025
регистриран: 06.07.07
Откъде: България, Пловдив
Рейтинг:
3
Публикувано: 01.10.09 14:35. Заглавие: Извинявам се че сним..
Извинявам се че снимките не са една под друга и се разтегна темата, но просто много съм разстроена! Сашенка издъхна в ръцете на стопаните си на връщане от поредното посещение в клиниката!!
Пост N: 1256
регистриран: 25.11.06
Откъде: България, Плевен
Рейтинг:
6
Публикувано: 01.10.09 14:55. Заглавие: Не мога да повярвам...
Не мога да повярвам.............толкова много съм се радвала на снимките на Оскар и Саша, всички вкъщи ги гледахме с възхищение, такава хубава двойка, нали постоянно мърморя за още един лабрадор.......Боже, защо тия душици, а не гадовете, има ги толкова много...... Тичай си на воля там, миличък, под моста на дъгата, винаги ще бъдеш обичан......
Нямам думи!!! Не знам какво да кажа просто, преживявам го лично, знаете защо!!! Знаех за проблема, но нямах идея, че е чак толкова сериозен и мислих, че отдавна всичко е минало!! Ох...... какво да кажа.... много ми е мъчно... разплаках се.. направо си представих моя глиган, защото и той имаше папиломи като малък, но наистина Сашинка имаше голям проблем. Почивай в мир, слънчице! Съболезнования на стопаните му, които го обичаха толкова много!
Пост N: 3290
регистриран: 03.05.07
Откъде: Ямбол
Рейтинг:
4
Публикувано: 01.10.09 19:46. Заглавие: Оф, тази тема....Про..
Оф, тази тема....Просто не знам какво да кажа. Много ми е мъчно. Дано е намерил по-добър свят там някъде....И дано стопаните на Саша се оправят по-бързо от тежката загуба....
Пост N: 457
Info: Lucky & Victor
регистриран: 25.05.07
Откъде: България , Пловдив
Рейтинг:
4
Публикувано: 02.10.09 10:24. Заглавие: Ех, много мъчно и тъ..
Ех, много мъчно и тъжно Едно прекрасно куче си отиде Почивай в мир Саша А на стопаните му много кураж и сили желая да се справят с огромната болка и празнота. Прегънете Оскар и бъдете до него, на него също много му е тъжно и трудно. Бъдете силни заради него!
Пост N: 1455
регистриран: 23.11.06
Откъде: България, София (и Варна)
Рейтинг:
1
Фото:
Публикувано: 11.10.09 10:40. Заглавие: Вчера се разделихме ..
Вчера се разделихме с нашия дядо Алекс... Момчето ни имаше шипове по целия гръбначен стълб, ходеше все по-трудно и накрая рухна за 3 дни. Трудното решение да го приспя се падна на мен. Минахме през клиники, системи и т.н., но беше сигурно, че кучето повече няма да се изправи... Евала на апетита с който си отиде! Момченцето ни си отиде лесно и тихо- просто заспа гушнат в прегръдките ми... Погребахме си го на "нешето си място", близо до лабрадорката Лора (на Ина с Бари). Почивай в мир мило момче, ние никога няма да те забравим и винаги ще те обичаме!!!
Наистина ужасно тъжна тема Но когато болката от загубата е споделена чувстваш малко успокоение, а и мисълта че си направил всичко и любимото същество си отива обичано помага. Вярвам с цялото си сърце , че там където е му е добре! Почивай в мир, на място без болка!!!!!
- участникът е във форума - участник не е във форума
Всички дати във формат GMT
2 часът. Хитове днес: 11
Права: смайлчета да, картинки да, шрифтове не, гласувания не
аватари да, автопромяна на линковете вкл, премодерация вкл, поправка не