ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

От тук<\/u><\/a>

Това беше написано и пуснато с разрешението на „AOL Bichons Board”, с официалното съгласие на автора му, който каза:
„Да, може да използвате моята история навсякъде, където може да помогне.”...
и ето я тук за вас, с разрешението да се разпространи.
_____________________________________________________________________________________________________________

„Исках да споделя тази история още преди Коледа, но чак сега сядам и я пиша. С това преживяване аз научих труден урок и по-важното беше, че ми стана още по-съвестно за всички онези „ангели – спасители”, които толкова се жертват, за да спасят захвърлените домашни любимци.

Някои от вас може би си спомнят моята история. Аз имам два бишона (б.пр. става дума за породата бишон фризе) - момче TJ и момиче Annie. Моята Ани е толкова сладка, че си мислех, преди да я кастрирам колко хубаво и забавно би било да има кученца поне веднъж. И така, миналия юли аз я заплодих с бишона на моята сестра и на 01. септември тя роди 1 женско и 2 мъжки кученца.

От самото начало аз имах двама приятели, които плануваха да си вземат кученца, а едно трябваше да отиде при майка ми. Нямах намерение да ги продавам с цел печалба. Всичко, което исках за тях беше да имат домове, в които да ги обичат. Гледах малките кученца докато те навършиха 12 седмици и колкото и да ми беше трудно, ги дадох на новите им семейства. Имайте предвид, че те всички напуснаха моя дом с по един голям контейнер (за храна), пълен с нови играчки, кокали, нашийници и поводи, кучешки легла, книги на тема как се гледа бишон фризе и четки за зъби. А, да не забравя - те имаха също и всички ваксини, бяха и с микрочипове, в случай, че се изгубят. Ясно заявих на всички нови стопани, че ако по някаква причина не могат да се грижат за новото кученце, трябва да ми го върнат обратно Никога не съм си и представяла това, което се случи после.

Три дни след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади жената, която взе малкото момиче Моли. Изглеждаше, че Моли страда от силно безпокойство, когато остане сама и плачеше силно, винаги когато нейната нова „майка” излезе от стаята. Тъй като те живееха в апартамент в общежитие, бяха получили оплаквания за този „плач” и домоуправителят беше казал на стопанката, че или кученцето трябва да се махне, или тя трябва да напусне жилището. И така, тя ми докара Моли обратно.

Три седмици след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади другата приятелка, която каза, че не е била осъзнала каква отговорност е да имаш куче и тя и нейният съпруг са решили, че „те просто не са хора, които могат да имат куче”. И така, тя ми докара обратно Симон.

Конър, последното кученце трябваше да остане с мен докато го науча на основните неща и после се очакваше да отиде при майка ми. Знаете ли колко трудно е да обучаваш и гледаш три малки кученца едновременно?

И така, след като те всички бяха отново с мен, аз осъзнах, че няма начин да позволя моите „бебета” да отидат при хора, които не познавам. При положение, че моите приятели, на които имах доверие и с най-добрите намерения искаха да бъдат „родители” на моите кученца се отказаха от тях! Не можех да понеса мисълта, че кучетата ми могат някога да попаднат в приюти или дори да се скитат бездомни по улиците, само защото хората просто са решили, че не ги искат!

И тъй, тази седмица сестра ми взе Моли (тя има сега три бишона). Майка ми ще вземе Симон следващата седмица (вместо Конър), а аз и съпругът ми ще гледаме Конър.

Поуката от тази история е – КАСТРИРАЙТЕ ВАШИТЕ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ!!! Недейте да правите „само едно кучило”! Въпреки, че аз обичам всички мои бишони повече от всичко, това обърна живота ми емоционално наопаки. Това беше невероятно преживяване и всички мои кученца станаха като мои деца. Колкото и трудно да беше да ги дам, още по-тежко беше всичко да се провали при новите им стопани.

Извинявам се на всички вас „спасители” и „приемни родители”. Имам огромно уважение към това, което правите ежедневно, за да спасите нежеланите бездомни домашни любимци. Аз научих труден урок, но ще постъпя правилно, като обичам моите кученца и поема пълна отговорност за любота и грижата към тях до края на дните им. (Ани вече е кастрирана!)

И така, ако някой от вас обмисля „само едно кучило”, не го правете! Това е егоистично. Има толкова много нежелани кучета навън, които се нуждаят от домове, не прибавяйте още към този проблем!

Kmac and the macpherson bichons T.J., Annie, Molly, Simon and Connor "