Длъжен ли съм да развъждам своя лабрадор? В повечето случай отговора е
НЕ ! Породата Лабрадор ретривър набира популярност заради която плаща голям данък. Всеки, който по някакъв повод притежава лабрадор смята че задължително трябва той да има поколение, защото е прекрасен. Сега за сега желаещите да си вземат лабрадорче са много и повечето „домашни” кучила намират реализация, но това много скоро ще се промени и един куп лабрадорчета развъдени за бърза печалба ще останат на улицата – мястото на което сме свикнали да се оттърваваме от неудобните домашни любимци. Много стопани поблазнени от това да отглеждат умно и лесноводимо куче си купуват лабрадор, но лабрадора вместо да се държи възпитано започва да унищожава къщата и се налага „да го дадем”, но къде -развъдчика не го иска обратно. Развъдените по домашному лабрадори все по-рядко приличат на лабрадора описан в стандарта. Много от лабрадорите които срещам в парка се движат ужасно и трудно поради неправилната структура на тялото. Да не говорим какво се случва с любимата ни лабрадорска муцуна и кадифения поглед, вместо тях имаме крокодилска глава и жълти очи. А къде остана доброто неагресивно градско куче компанион ?Това ли и искаме за любимата си порода?
Ако не ви е безразлична съдбата на породата, моля, вземете под внимание следното:
КАЧЕСТВО – преди да развъдите своя лабрадор убедете се, че той е достоен представител на породата. Обикновено за това свидетелстват успехите по изложбените рингове. Един начиннаещ много рядко е способен да оцени трезво и не емоционално своето куче.
Вашия ветеринарен лекар може да оцени здравето на вашия лабрадор, но ако той не е развъдчик или екстериорен съдия по породата, той не може да ви помогне в оценката на неговото качество. Вие сте длъжни да узнаете силните и слаби страни на вашето куче. Например ако то няма добра горна линия трябва да се заплоди с лабрадор с перфектна горна линия, ако е много дребно трябва да се заплоди с куче с идеален за породата размер.Ако заплодите две кучета с еднакъв проблем, то вероятноста да затвърдите същия проблем в потомството е 100%.
ЗДРАВЕ – погрижете се вашия лабрадор да премине през всички необходими изследвания ( в България това са : тест за тазобедрена дисплазия, изследвания на очите за катаракта и атрофия на ретината, аз бих добавила и Лакътна дисплазия, защото е въпрос на време да стане задължително изискване ) Освен това кучето не трябва да страда от заболявания които са мъчителни и се предават по наследство, като демодекоза, ентропия, епилепсия, силна алергия и т.н
ТЕМПЕРАМЕНТ – всеки лабрадор претендиращ за развъждане трябва да има типичен лабрадорски характер. Да е весел, контактен и дружелюбен с хората без следи от агресия .Да е стабилен не страхлив, да не се плаши от истрели и с желание да влиза във водата. Ако кучето ви е страхливо, агресивно, нервно по добре го кастрирайте или стерилизирайте. От куче с проблемен характер се раждат други кучета с проблемен характер и те не са типични лабрадори.
РОДОСЛОВИЕ – Какво знаете за предците на вашето куче? Вие трябва да съберете колкото се може повече информация за тяхното качество, здраве, темперамент и т.н. – за всяко куче от 4-поясното родословие. Ако не можете да получите тази информация – не развъждайте кучето. По някога далечните предци имат много по-голямо значение за качеството и здравето на бадещото потомство от преките родители.
ЗНАНИЯ – какво знаете вие за развъждането? То е много по-сложно от това да пуснеш двете кучета да се чифтосат в задния двор. Преди заплождането трябва да се направят тестове за бруцелоза и изследвания за стефилококи и на двет кучета. Скачката може да не протече гладко. Достатъчно ли знаете за бременността, раждането и отглеждането на здрави кученца? Ще можете ли да отреагирате на проблемите възникнали при раждането, за да преотвратите летален изход за майката или кученцата? Знаете ли какво трбва да правите с женската след раждането както и с малките кучеца, как да се грижите за тях, как да ги предпазите от зарази, инфекции и опаразитявания? Ще съумеете ли правилно да ги възпитате и социализирате в този толкова ранен, но съществено важен за бъдещото куче период? Ще можете ли да предложите съответната дресировка и да давате съвети за решаването на проблеми, възникнали при купувачите на вашите кученца? Ако не, не развъждайте своето куче.
ВРЕМЕ – За отглеждането на кучилото трябва много време. Планирайте, че някой възрастен трябва де е постоянно при женската 5 дни преди и 5 дни след раждането. При много съвестни развъдчици женската ражда в тяхната спалня или те самите спят на дюшек при родилния сандък.
Първите 2-3 седмици женската, като цяло, сама се грижи за кученцата. По нататък това е ваша работа. Кученцата цапат. Ще ви се наложи да подреждате мястото и да почиствате на малките по няколко пъти на ден. Къщата ще мирише на животни и урина. А ако трябва да дохранвате или недай си боже ако майката почине, знаете ли как да отглеждате сираци?
Купете вестници. Ще ви са необходими много вестници. Ще ви се наложи също да приучите към тоалетни навици и да възпитавате тези малки, които няма да продадете веднага. Колкото са по отраснали, толкова повече време трябва да им посвещавате. Лудият “тийнейджър”, с лоши маниери едва ли ще ви се отдаде въобще да продадете.
РАЗХОДИ – Бъдете готови да вложите куп пари, преди да видите някакви приходи (ако изобщо видите). Бъдете готови да похарчите една прилична сума за заплождането с мъжкия. Допълнителното хранене с висококачествени храни, ваксинацията на кученцата, обезпаразитяващите средства, чипове и други мероприятия ще добавят към разходите ви. За реклама може да отиде цяло състояние, особено ако сте наченаещ и купувачите още не са отъпкали път до вашият дом. Част от кученцата могат да се задържат при вас с месеци, преди да намерите купувачи за тях.
Опитните развъдчици смятат кучилото за сполучливо, ако дори едно от кученцата оправдае техните надежди и не са загубили прекалено много за останалите кученца. Развъждането – това е труд заради любовта, а не заради търговията.
ОТГОВОРНОСТ – Искате ли да поемете отговорност за благополучието на вашите кученца през целият им живот? Ако някой от собствениците не може повече да задържи кученцето, готови ли сте да му намерите нов подходящ дом? Ако половината от кученцата се върнат при вас, ще се намери ли място за тях при вас, преди да успеете да им намерите нови стопани? Ако не, не развъждайте вашето куче.
Собствениците, безотговорно използващи своето мъжко куче, могат да нанесат още по-голяма щета на породата. Мъжкото куче може да произведе чудовищно количество кученца през своя живот. Важно е качеството, а не количеството на потомците.
Собственикът на мъжкото куче носи такава отговорност за благополучието на кученцата, каквато и собственика на женското. Ако собственика на женската не успее да пристрой кученцата, готови ли сте вие да поемете отговорността за тях, или потомците на вашето куче ще бъдат приспани в някой приют?
А ако собственика на кученцето се откаже от него след 2 години, ще се съгласите ли да го вземете обратно? Ако не желаете да устройвате съдбата на вашите кученца, стерилизирайте вашият мъжкар и оставете развъждането на отговорни хора.
Ако нямате забележително куче, с безупречен характер, преминало през всички ветеринарни изследвания, ако не сте готови да носите отговорност за кученцата пожизнено,
МОЛЯ, НЕ РАЗВЪЖДАЙТЕ СВОЕТО КУЧЕ! Статията е взаимствана от тук
http://www.dalportal.net/content/view/132/27/lang<\/u><\/a>,bg/
и преработена за породата лабрадор ретривър
По въпроса прочетете още и това
http://www.dalportal.net/content/view/139/27/lang<\/u><\/a>,bg/
Копирайте целия линк и го пейстнете в нов прозорец.