ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Развъдник за лабрадори Mardas

Помолиха ме да напиша За живота ми с кучетата за международно списание за лабрадори. От детските си години аз винаги съм се занимавала с кучета.Даже взимах кучетата на съседите, за да мога да имам повече на разходката – едно или две кучета винаги ми бяха недостатъчно. За мен не беше важно, чистопородни ли са или не, те бяха това, което аз обичах и най вече този с когото обичах да си прекарвам времето. Когато бях на 11-12 години се преместихме да живеем в град Лидс. Един ден аз взех, както обикновено няколко съседски кучета и тръгнах на дълга разходка през полето и площадка за игра на голф. Отидох доста на далече, стана и много късно, а за да се върна в къщи трябваше да вървя дълго. Затова аз седнах със всичките кучета в автобуса. Въобще не се замислих, кучетатат винаги са били около мен и това ми се струваше нормално. Но съдейки по лицата на пътниците и кондуктура, те бяха на друго мнение. Трудно ми беше да сляза на необходимата ми спирка, без да загубя никого от моите космати приятели защото те през цялото време бяха напрегнати, подскачащи и искаха да слязат по-рано.Уморена, но щастлива успях да отведа всяко куче в къщи.
Ако някое куче дойдеше в училищния двор, именно аз исках позволение да го заведа обратно в къщи, никога детето на което то принадлежеше. Аз прекарах много щастливи часове заедно с кучета и напълно естествено , за мен беше да ткрия развъдник.
В миналото ние с Дейвид имахме пойнтери, кокери, спрингър и кламбър шпаниоли и бордър териери. В различно време ние представяхме на изложби всички тях. Но трябваше да решим на коя порода да се концентрираме. Решихме това да бъдат лабрадорите, макар и не веднага. Взимайки решението за лабрадори, трябваше да си изберем и име. Mardas – това е смес от «Mar» Марлен, «D» от Дейвид ( името на мъжа ми и средния ми син) «A» от Андрю, най-големия ми син и «S» от Стефан, най-малкият ни син. При регистрацията ни искаха да им дадем няколко вариянта за имена, а те да направят избора. Всички наши други вариянти се състояха от същите букви, включително Damas, което ми харесваше повече от всички останали имена. Но избора беше Mardas. В началото бях разочарована, но поглеждайки назад ми се струва, че нито едно име нямаше да си отива така както Mardas. И аз не бих искала да го сменя сега.
Двамата ми синове не се интересуват от радвъждане на кучета и представяне на изложби. Те имат и кучета и котки, но само в ролята на домашни любимци. Когато синовете ми бяха малки, ние ги водехме на всички изложби и ги карахме да стоят тихо и да се държат прилично. В резултат мисля че унищожихме, цялото им желание да се заинтересуват от развъждане и изложби още в ранно детство..
Движехме се нататък, от малки опън шоу изложби на растояние 25 мили, до пътешествия от единия край на страната до другия, според това как качеството на нашите лабрадори ставаше все по добъро. Ние бяхме и съдии на много клубни изложби по много страни от света.
За тези години ние произведохме много победители Junior Warrant ( това е награда която се печели на възраст 6-18 месеца) Сега Клуба на развъдниците промени изискванията и титлата се връчва на възраст 12-18 месеца. След това ние преминахме км доста по-висок стандарат, който изисква кучето да е спечелило първо, второ или трето място Лимитирана или Открита изложба от шампионата. Тази награда се нарича номер в племената книга (Stud Book Number), и е много важна част в историята на развъждането на лабрадори, ако я спечелите. Този който я получи се счита за много качествено животно , няма значение дали е станал шампион или не. Stud Book Number също дава на кучето постояна квалификация на Cruft’s всяка година. Аз мисля, че ние спечелихме 20-30 такива награди през тези години.
След това ни провървя да произведем 5 английски шоу шампиона , няколко кандидат шампиона и Резервни кандидати за шампиони.Струва ми се, че нашите най-известни шампиони са Шоу шампиона Martin of Mardas, Шоу шампиона Mardas Master Mariner спечелил 6 СС и ВОВ плюс няколко rСС. Жълтия Шоу шампион Mardas Corndilly – нашата първа женска шоу шампион в развъдника. С времето всичко се повтаря, преди да умре Martin, произведе Топ лабрадора и племенен мъжки, шампиона Fabracken Comedy Star, а преди това, преди да почине Fabracken Comedy Star, той произведе Шоу-шампиона Ramsayville Rain Dancer, и сега техните внуци печелят СС и rСС.

През 70 десете се роди Шоу шампиона Martin of Mardas и на две години стана нашия първи Шоу Шампион на Англия. Също спечели Junior Warrant много бързо в клас Млади на изложбите от шампионата. Ние не извеждахме Мартин в ринга, за да освободи път за Mardas Seamus, който се представяше много добре, печелеики СС и rСС. След Seamus дойде шоу шампиона Mardas Samurai постоянен победител на изложбите от шампионата и много приличащ по линии на Шампиона на Америка Mardas Brandlesholme Sam’s Song Той винаги печелел в своя клас на Крафтс – от бебе до лимит клас. Той почина на възраст 14 години и полувина. Той произведе в красив шоколадов цвят син на име Special Edition Of Mardas, който спечели 1 СС, преди да го дам на възраст 3 години, защото по това време много малко съдии признаваха този цвят и трябваше буквално да се боря с отношението но съдиите към този цвят. Усещах, че просто си губим времето и дадох Special Edition в семейство, като компанион и домашен любимец. И сега все още старото ми момче е в своето любимо семейство, което прекрасно се грижи за него. В същото време ние сме един от малкото развъдници печелилил СС и със трите цвята лабрадори.
След това беше връзката Martin с Mardas Moonglow от която се родиха 11 черни кученца - 10 мъжки и една женска. От това кучило аз си оставих мъжкия Mardas Master Mariner (Buster).Той беше първия на име Master Mariner, след това приблизително по същото време бяха регистрирани още 5 лабрадора с такова име. Buster стана шампион много бързо и спечели около 6 СС и няколко rСС. Розалин Уилямс използва Martin и Buster – всеки по два пъти – в течение на изминалите години, което за мен е голяма чест.
Нашата жълта женска Шоу шампиона Mardas Corndilly на своята първа изложба от шампионата спечели Най-хубаво бебе на изложбата при много уважаваната по това време съдия Гуен Броудли. Тя спечели първия си СС с първото си явяване в Женския Джуниър класна иложба от шампионата.Стана и най-добър представител на породата.Тя бързо спечели и другте си два СС, а след това и още няколко ВОВа и СС.
Нейния брат беше продаден в Нова Зеландия на възраст 8 месеца Пет Вулстон – развъдник «Southerley», дълго чака хубав, переспективен жълт мъжки, и Barley замина в Нова Зеландия. Той стана шампион и аз съм сигурна, че съпруга на Пет, Майк го води сас себе си на лов.Майк също използва Barley като модел, когато описва строежа на кучетата и в частност на лабрадорите. Barley беше и домашен любимц и го използваха за телевизията. Той стана многоцелево куче. Той почина преди около 18 месеца, а неговата сестра Cordilly на възраст десет и полувина години. До смъртта си тя плуваше с часове и почина щастлива в съня си. Майк Гетинг – един от най-добрите ветерани в Нова Зеландия. Пег и Майк, заедно с госпожа Джоан Антробус, купиха няколко женски от моя развъдник, които могат да се видят в родословията на много Топ лабрадори в Нова зеландия , включително и топ лабрадора граkд шампиона Southerley Shadow.
През следващите няколко години ние печелехме СС и rСС. Но поради непредвидени обстоятелства в семейството ни временно беше необходимо да преместим кучетата на заден план, докато не дойде време, когато отново да се концентрираме на изложбите в развъдника. В последните одини ние печелехме СС, ВОВ и развъдна група на изложбата от шампионата в Дарлингтон с Mardas Move With Style. Mister печелеше много като бебе, включително и най-добро бебе на изложбата, но ставайки по-голям, той загуби и тегло и изложбена кондиция. Затова аз реших, че най-доброто за него ще е да го дам в семейство. Неговия сегашен собственик има дистрибутурска компания и му трябваше компанион в пътешествията с кола или с камион. Това е което Move With Style обича и никга не го оставят в къщи.
Спечелихме също rСС и най-добро куче на изложбата от всички породи с нашите женски. Имаме много най-добри бебета по изложбите.През 1997 ние спечелихме СС при женските и Най-добър представител на породата, най-голямата титла на шампионата на Клуба.СС и ВОВ на изложбата от шампината Графство Мидленд, СС и ВОВ на изложбата от шампионата на Шотландската Асоциация на кучетата компаниони – в продължение на 3 седмици.. После спечелихме СС при женските с Mardas Mona Lisa но изложбата на асоциацията на Развъдниците, собственици на които са жени, през 1997 година. 1998 година спечелихме СС при женските на изложбата на шампионата в град Бат с Mardas Side Saddle. Mardas Berberis спечели 3 rСС и СС при мъжките на изложбата на Клуба на Развъдниците от Уелс.
Сега наближава края на месец август. Аз все още ще показвам моите кучета на екстериорни изложби, но след като пристигнахме тук – преди пет години, ми се отвори възможност да водя лабрадорите на лов. Винаги съм се старала да развъждам лабрадори за работа. Въпреки, че
Есто ни описват като Шоу развъдник, това не е истина. Аз съм продавала лабрадори на хора и тук и зад граница, за работа и ми е приятно да споделя, че всички наши кучета оправдават възлаганите им надежди. Нашия развъдник никога не е спряган,като развъдник за производители, но Mardas Played Truant произведе няколко красиви дъщери победителки. Две жълти сестри спечелиха Най-хубаво бебе на изложба и Най-хубаво женско бебе на изложбта, съответно на две изложби от шампионата на Клуба на Лабрадорите. Друго нейно потомство печели и заема призови места на изложби. Затова аз сом много доволна от няколко отбрани женски в нашия развъдник, които съм чифтжсволо също с ноши мъжки.
Моя живот е толкова свързан с лабрадорите, че при мен винаги са един или два лабрадора. Ето и сега докато пиша, при мен тихо спят две черни женски.
Наред с темата кой е станал шампион, ние имаме много победители СС, които по различни причини не станаха Шоу шампиони.За да бъдат пълни шампиони кучетата компаниони, победител СС може да се съревновава на полето, за да получи място в списъка на победителите. Това дава възможност да се нарече шампион.
Сега в развъдника имаме 2 жълти, 4 шоколадови и останалите черни лабрадори.Също така подържаме доминираща черна линия, която започна от Мартин.

Имаме си и достойнства и недостатъци, но да оставим това на страна, познаваме много, много мили хора и имаме много добри и преданни приятели. Огледайте се около себе си и съм сигурна,че ще можете да кажете честно, че вашите лабрадори са ви дали много и именно благодарение на тях сте срешнали искрени и истински приятели.Лично аз покрай заниманията ми с лабрадори съм била в много страни в качеството си на съдия, но никога не бих напуснала Англия. В момента имам няколко красиви млади лабрадора, затова с надежда гледам напред в бъдещето. Ще ги представям на изложби и ще се срещам с приятели из Англия и зад граница.
Разрашате да пожелая, на вас и вашите кучета, ярко и щастливо бъдеще.

Марлен Харпър

Mardas Divinsky (Declan)

Mardas Vigoro

Интервю с Марлен Харпър ( публикувано в списание “ Ретривер” ( русия))
На руските собственици на ретривъри е много интересно развъждането на кучета в Англия.. Възползвайки се от възможността, дадена ми от редакцията на списание “ Ретривер” попитах любители на кучета ( това са известни развъдчици или просто собственици на лабрадори) Да зададат към вас интересуващите ги въпроси. Ето ги и тях:
1. Кога и как се появи вашия развъдник? Как взехте първото си куче, свързвахте ли живота си с кинологията отначало или чак когато получихте първото кучило, виждайки чудото на раждането, проследявайки целия път на кученцата от слепи безпомощни създания към върастни красиви кучета? Как стигнахте до решението да се занимавате с развъждане професионално? Как това решение повлия на вашия живот и на живота на вашите кучета?
Първия лабрадор ние взехме от приют. Буквално се влюбихме в него, а всички, които виждаха нашия златист красавец, ни казваха, че трябва да го покажем на изложба. Аз реших да му оправя документите, но не можахме да го регистрираме Киноложкия Клуб, което е необходимо изискване за участие в изложби. Аз си бях загубила ума по лабрадорите и специално за изложби купих два жълти лабрадора, мъжки и женска от развъдника Longley. Наистина мъжкия се плашеше даже и от собствената си сянка и трябваше да остане просто домашен любимец. Женската беше много мила, но с неправилна захапка, затова и тя не ставаше за изложби. След това купих мъжки на име Keithray Venturesome, победител в шампионата и на Open Shows. След това взех женска на име Keithray Anthea, също черна. В подходящия момент аз я чифтосах с мъжки от развъдника Ballyduff, което доведе до раждането на Bridget of Rosevilla ( тогава още не бяхме мислили да подаваме в клуба заявка за име на развъдник Mardas). После ми излезе късмета с Bridget с Ventursome, и се роди черна женска –победител на име Mardas Vivette Нея чифтосахме с мъжки от Ballyduff, собственик на който в 1970 година беше г-жа Бриджит Докинг, и от това кучило аз си избрах Sh. Ch. Martin of Mardas. Бриджит стана моя близка приятелка и съветник, от нея научих много неща. Аз не се занимавам с развъждане на лабрадори професионално. Просто ми харесва да развъждам и да показвам лабрадори – това е моето хоби. Лабрадорите са основна част от моя живот и от живота на моето семейство вече повече от 45 години, и никога не съм съжалявала за това, нищо, че моите роднини може и да не мислят така.
2.Вие толкова много години и толкова успешно се занимавате с тази изключителна порода. С какво съвремения лабрадор развъден във вашия развъдник се отличава от лабрадора 30-40 години назад? Кое запазихте от предишния лабрадор и с кое се разделихте на драго сърце?
Бих казала ,че преди 30-40 години съдиите не бяха много взискателни към лабрадора, доколкото те работеха с кучетата искаха преди всичко кучето да е добре сложено и да има добър тип глава. По това време стопа на лабрадора не беше така добре изразен, както сега. Сега много хора смятата, че колкото по-широка е главата и по-ясно изразен стопа, толкова по-добре. Това е неверен подход, ако ние не искаме главата на лабрадора да се превърна в глава на ротвайлер.. Лапите на много днешни лабрадори са твърде къси. Тялото на лабрадора трябва да е балансирано.
Винаги съм се стремила към това при моите кученца да има добри ьгли и свръзки на предните крайници – това е признак за добра дължина и разположение на рамото. Правилно сформирано предрамо. Къса поясница. Силна задна част, здрави кости и красиви движения, които са много важни. Ако кучето е добре сложено , то съотвено се движи правилно. Освен това на мен ми хресва, когато при лабрадорите има плътни, кръгли лапи ( така наречената котешка лапа) Дългите разтворени пръсти са недопустими и това считам за дефект.Главата трябва да бъде типична за лабрадорите, но все пак най-важни си остават нещата, които описах горе. Забелязала съм, че формата на главата и изражението на муцуната се оформят на възраст около 2 години.Старая се да изключвам от развъждането си така оценената като “ Проста” глава и експресия, които понякога се проявяват даже и след много години. Вие няма да можете да отстраните от развъждане един или друг нес.достатък от развъждане, даже в течение на много години. Тези недостатъци така или иначе съществуват и могат да се проявят , ако развъдчика не е последователен в своето развъждане.
3. Какъв тип кучета ви е по-близък ? А имате ли предпочитания за цвета? Как вие провеждате своята развъдна работа , работите само със свои кучета или използвате кучета от други развъдници и други линии? На какво принципи построявате развъдната си програма? Често ли оставяте за себе си бебета от кучила на ваши кучета? За какъв период от време си съставяте план за развъдна работа или предпочитате да не гадаете?
Аз търся качествени кучета, ненавиждам грубите тела и не много типичните глави, както и нетипичните глави и изражения на муцуните. Когато ми се налага да съдя, аз взимам окончателното решение по движенията на кучето. Ако то е неспособно правилно и леко да се движи, то няма да може да работи в полето. Нямам предпочитания за цветове.Имах късмета и удоволствието да бъдаедин от немногто азвъдчици, при които в развъдника има шампиони от всичките три цвята. В моя развъдник преобладаватчерните и шоколадови кучета, доколкото до този момент не съм развъдила жълт лабрадор, който да считам за подходящ за показване и заслужващ шампинска титла. Имахме изключителна жълта жевска на име Mardas Corndilly. Ако не получа куче подобно на нея няма да оставям в развъдника жълто куче.
Периодично, само при необходимост аз използвам чужди мъжки за връзки с моите женски. Избирам развъдник само с качествени лабрадори, подходящи по тип на моите кучета. Но по принцип придпочитам да използвам собствени, тъй каг.то добре познавам родословието им и съм сигурна в техните качества, които се проявяват в децата им. Моите кученца не се раждат в развъдник навън. Те винаги се раждат и растът в моя дом. Исками се, когато те отворят очи и започнат да порастват, да слушат домашните звуци, да усещат миризмите на готвеното ядене, и прочее, което способства за тяхната социализация. Кученцата живеят в къщата примерно до 6 месечна възраст, до първата изложба. След това отиват да живеят в развъдника, къдетотрябва да съжителстват в обществото на по-сторшите женски. Не планирам кучилата си отрано. Не правя кучила за продажба.. Правя кученца само за своя развъдник и за участия в изложби. При мен няма списък на чакащи кученца потенциални собственици. Повечето мои кученца се продават само чрез препоръка.
4 Случвало ли ви се е да имате разочарования и неуспехи?Каква е скалата за оценка успех или неуспех при развъждането на кучета? Кое е това което можете да наречете свой успех или пък неуспех или разочарование?
Всеки развъдчик, ако е достатъчно честен и порядъчен, ще ви каже, че ако вие дълго се занимавате с развъждане на кучета, неуспехите и разочарованията ви ще са повече от успехите. И да ви е странно, разочарованието подсилво радостта от успеха. Късмети успех на развъдника Mardas са донесли Sh. Ch. Martin of Mardas, Sh. Ch. Mardas Master Mariner, Sh. Ch. Mardas Samoori, Sh. Ch. Mardas Side Saddle, Sh. Ch. Mardas Mona Liza и Sh. Ch. Mardas Corndilly. Удивително, но с изключение на последното куче, както вече казах, жълто на цвят, всички останали бяха черни. Произведените от мен лабрадориса ставали шампиони в различни краища на света. Да знаеш, че твоите кучета са победители, това ти доставя огромна радост, дори и да не живеят при теб.Получила съм много СС (Challenge Certificates )с други кучета от моя развъдник, много кучета имат титли Junior Warrant и Stud Book No ( титлата Junior Warrant се присъжда в Англия на кучета на възраст между 6 и 18 месеца, след като кучето спечели в класа си на няколко изложби , набирайки 25 точки. Титлата Junior Warrant дава постояна квалификация за Crufts. Титлата Stud Book No това е място в специална Племена книга, потвърждение за това, че кучето, което го притежава , има превъзходно качество и е победител на изложбата Crufts . Това е голямя чест и имащия Stud Book No, може да се използва вместо номера на родословието Lindall Double Honour for Mardas и Greenworth Vincent O'Brien at Mardas имат имеют Junior Warrant и Stud Book No)
5. Можете ли да се разделите с вашите най-добри производители? Кое за вас е по-приемливо, куче под наем или неговата покупка?
Аз не продавам възрастни кучета от моя развъдник. От една женска се ражда само едно или две кучила на година. Затова, ако аз не плланирам повече да я показвам на изложби и тя няма да има повече кученца, давам кучето на мои приятели или я оставям в дома си до нейната смърт. Аз не взимам под наем нито мъжки, нито женски. Само веднъж купих мъжки за връзка с моите женски. Неговото име е Aris at Mardas, и го взех от гръцкия развъдник Posidonio ( http://www.labrador.gr/ ), тъй като неговата майка е Int. Ch. Mardas Opera Babe, а баща му Mallorns Famous Groose. Аз усетих резутата от връзката на този мъжки с дъщерите на Greenworth Vincent O'Brien at Mardas, родиха се здрави и качествени шоу кученца. Надявам се, че съм права и резултата от тази връзка ще се окаже успешен и за мен и за развъдчика от Posidonio. Също в бъдеще се надявам да използвам мъжкия Mardas Divinsky (Declan), като производител на женски в своя развъдник. http://www.timlabs.ru/mardas/index.php
6. На кого по право принадлежи първия избор на кученце от кучилото? Готови ли сте да дадете правото на пръв избор а кученце на руски купувач?Кажете, това влиае ли на цената на кученцето и дава ли първия избор някакво преимущество на бъдещия собственик? А какво е вашето отношение към “първия избор”? На каква възраст вие правите сво окончателен избор.Затова аз с радост си оставям отказаното кученце.Аз никога не си позволявам да продавам кученце, ако не съм уверена, че то е достатъчно добро да победи тук в Англия, на нашите шампионати. Цената на моите кученца не подлежи на коментар.. Потенциалния клиент може да ми каже, какви качества за него са важни, и аз ще се постарая да му предоставя кученце , максимално съответсващо на неговите изисквания. Например, ако човека иска кученце с красива глава , ще се постарая да му изпратя точно такова изложбено кученце. Обикновено аз още при ражднето на кучето мога да определя какво ще бъде. Красивото и провилно построено кученце привлича погледа. Всеки път, когато разглеждате кучило именно такова кученце ви привлича вниманието. Когато кученцата укрепнат и могат да стоят в стойка , вече могат да се оценят и да се видят качествата необходими за изложба. Както вече казах, готова съм за това, че главата и изражението се появяват после. Но някой хора искат да вземат кученцето на много ранна възраст. Често това е така наречения екземпляр с ранна готовност.. В процеса на растежа и развитието кучешката глава може да стане по-масивна. Аз правя свая избор на кученце скоро след раждането и обикновенно не си променям мнението.
. 7. Отказвател и връзки със женски, които не са на нивото на вашите мъжки кучета? Давате ли препоръки за връзка вслучай на отказ?Колко често пускате своите производители? С кой предпочитатае да свържете важ изявен мъжки: с изявена женска на друг собственик или само със своя, но не така изявена?От какво главно се ръководите при избора на двойка? Родословието? И кое конкретно? Или по фенотип.
Да отказвала съм на женски връзки със своите мъжки кучета.Ако според опита си съм убедена, че ще има проблеми с екстериора или при връзки с определени развъдни линии възникват проблеми със здравето, не чифтосвам такива кучета. Винаги искам на женската да са направени сертифицирани изследвания, например, сертификат за офталмогично изследване на очите. Сертификати, че кучето не страда от лакътна или тазобедрена дисплазия и други.Ако женската няма тези документи не правя връзка с мой мъжки. Отделяммного време и средства, за това, всичките ми лабрадори да минават на прегледи за потвърждение на това, че са здрави и очаквам това и от другите развъдчици. Смятам, че родословието е много важно. Ако можете да “четете “ родословието и знаете какви дефекти и проблеми се крият в дадена линия в продължение на много години, ще знаете какво можете да очаквате от връзката с куче от тази линия. Но не лъжете себе си : проблемите могат да се появят след 20 години и изведнъж да излезе на яве резултата от дадена комбинация от пресичащи се линии. Затова трябва да изучавате и помните всички възможни проблеми, които виждате и за които чувате в настоящия момент. Това знание ще ви е от полза в бъдеще за оценка на здравето на кучетата при изучаване на родословията. Моите мъжки не се използват за развъдна работа извън рамките на развъдника, но понякога позволявам на други развъдници да ги използват. Но преди всичко, моите мъжки, в моя развъдник служат за заплождане на моите женски.
8 Как смятате, явното и не явно деление на кучетата на шоу и работни кучета вреди ли на породата като цяло, или това са просто различен тип кучета?
Да в настоящето съществува деление на лабрадорите на два типа – шоу и работни лабрадори. Преди развъдчиците наблягаха преди всичко на работните качества и чак след това на кучета за изложби. Те отбираха добре балансираните животни с “двойна “ козина и подкозина. Тези кучета имаха необходимата дължина на опашката, а самата опашка, нещо което е важно беше точно видрова. Главата беше значително по-проста, отколкото при днешните лабрадори
9. Как се отнасяте към модата на различните типове кучета? Какво оценявате на пръв поглед? Кои недостатъци в кучето за вас са приемливи като развъдчик и кои като съдия? Когато съдите в ринга, как възприемате кучето, като производител или само, като красиво животно?
Не ми харесват по тежките и груби лабрадори. Старая се да помня факта, че моите лабрадори трябва да работят в полето. Продавам зад граница лабрадори, които трябва да работят в полето и да печелят на шоу – ринга, затова кучето да може да стане полеви ишоу шампион. Аз по-скоро съм склона да простя на кучето малко по-простоватата глава, отколкото глава, като на рогтвайлер, това се отнася и за кучетата от моето развъждане, и за кучетата които трябва да оценявам на изложби. Смятам своите лабрадори за красиви животни, достойни за любов и грижи, а не като същества, които се взимат за да се печелят оттях пари и слава.

10. Ние знаем, че няма предел на съвършенството. Как мислите, има ли достижимо съвършенство при развъждането на кучета? Според вас какви кучета по тип са близки до съвършените?
Нито едно куче не е съвършенно, и никой не може да направи идеалното животно. Нужно е просто да погледнеш животното, да видиш всички негови положителни черти и да ги запомниш, даже да си ги запишеше. След това да отчетеш всичките му дефекти.. Ако кучето има повече достойнства и изглежда по-добре от последното произведено от вас куче , запазете го. Ако кучето има повече дефекти, отколкото достойнства – дайте го в любящо семейство, като домашно животно , където ще го обичат и ще се грижат за него да смъртта му.
11 случвало ли ви се е да имате такова интуитивно желание да свържете женска с мъжки, който никога не се е явявал на изложби и никога с нищо не се е отличил? Слушате ли своята интуиция? Какво се получава от това? Ще се доверявате ли и зав бъдеще на своите чувства?
Развъждала съм лабрадори, които никога не са участвали в изложби. Има много причини поради които доброто куче не излиза на шоу-ринга. Ако кучетата, обаче има подходящ ектериор и родословие , можете да ги кръстосате. Не винаги могат да се получат добри кученца от Шоу-шампиони.. Така една от моите женски имаше отлично родословие и беше прекрасно сложена, имаше и хубави движения, но главата и беше простовата. Затова след връзката си с подходящ мъжки тя роди Sh. Ch. Mardas Master Mariner и Sh. Ch. Mardas Samoori. Да следвам собствената си интуиция и резултатите винаги оправдават моите очаквания. И винаги слушам интуицията си при развъждането или когато избирам кученце.
12 На всички е известно, че Англия е страната която е своеобразен законодател в областта на развъждането на лабрадори, която изнася своите кучета. Но от къде вие самите взимате нова кръв? Внасяте ли кучета от други страни? И откъде? Възможно ли е в някакво бъдеще време да ви се сторят интересни кучетата именно от Русия? Има ли според вас, в Русия, тенденция към стабилно и неотклонно повишаване на качеството на кучетата?
Аз никаго не съм виждала руски лабрадори, затова не мога да отговоря на този въпрос.Купила съм само един мъжки из зад граница, от Гърция ( от женска от моя развъдник, продадена там и заплодена с Финландския Mallorns Famous Groose) и никога не съм взимала женска от вън.

13. Какво количество кучета трябвада има в развъдника за неговото стобилно развитие? Какво правите с кучетата, които повече не използвате за развъждане? Как се отнасяте към различните правила на изложбита в различните международни киноложки организации? Считате ли за оправдано делението по рингове за различните цветове лабрадори? Има ли значение в коя международна организация ще бъде регистрирано кученце купено от вас?
Не мога да кажа точно колко кучета трябва да има в развъдника, за това да се получи качествено поголовие. В развъдника може да има голямо количество лабрадори, но те да не произвеждат качествени кученца.. Добрия развъдчик с опит и с набито око е способен да произвежда шампион след шампион имайки и не много голямо количество кучета в развъдника.Защото той в развъждането използва своя опит. Когато съдя кучета зад граница, аз се старая да се придържам към правилата в тази страна в която ства отсъждането. Не приветствам съденето по цветове. Ако кучето е наистина добро, то трябвя дя победи в своя клас независимо от цвета. За участие на моите кучета на изложби, кучето трябва просто да е регистрирано в съответната киноложка организация на страната в която се провежда изложбата.
14. Как се отнасяте към непълната зъбна формула? Използвате ли кучета с непълна зъбна формула в развъждането си, какъв е максималния ...