Публикувано: 08.07.08 16:32. Заглавие: ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ (продължение)

Джон Фишър
ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Превод от английски - Людмила Войтюк
Think Dog! An Owner's Guide to Canine Psychology (c) John Fisher, 1990, 1995


Посвещава се на моите родители, на които им е трудно да обяснят на хората с какво си изкарвам хляба, посвещава се на жена ми, чиято подкрепа ми помогна да напиша тази книга, и на сина ми Джесън, който винаги е искал името му да попадне в книгата.


СЪДЪРЖАНИЕ
Увод

Част І КУЧЕТА. КОИ СА ТЕ?
1. Произход на кучетата
Предци на кучетата
Какъв е бил той, вълкът?
2. Как се развива умствената дейност на кучето
Неонатален период (от 0 до 13 дни) ...
Социализация на кучето (от 14 до 49 дни) ..
Социализация в обществото на хората ........
Период на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици) .
Период та инстинкта за бягство (от 4 до 8 месеца)
Настъпване на полова зрялост (от б до 14 месеца) .
Зрялост (от 1 до 4 години)
3. Куче в човешката глутница.
Смяна на ролите в глутницата "човек - куче"
4. Как се учат кучетата.
Отрицателен тигмотаксис .
Чувствителност на осезанието
Възприемчивост към шума
Острота на зрението
Чувствителност на психиката
Поведение, характерно за определени породи
5. Методика на положителната подкрепа.
Как действа положителната подкрепа.
Как да се прилага положителната подкрепа.
6. Методика на отрицателната подкрепа ...

Част ІІ ПОЗИТИВЕН ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО
7. Проблеми на стопаните, свързани с дресировката
8. Проблеми, свързани със стреса
9. Проблеми на храненето: ключ към разрешаването им
10. Проблеми на храненето: факти .
"Юкануба" ("Eukanuba") .
Специални лечебни диети
Натурална диета
Как да четем етикетите
Изводи
11. Ветеринарни проблеми
12. Последствия от неправилната дресировка
13. Проблеми вътре в "глутницата"
Кучета и бебета
Кучета и деца
Кучета и възрастни
Отношения между кучетата
14. Проблеми с агресията
Наследствени причини
Агресивност на нервното куче
15. Проблеми със страховете (тревожност)
16. На какви игри да си играем с кучето си
Игри в домашна обстановка
Игри в градината
Игри в парка или на дресировъчната площадка

Част III РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ от А до Я
Агресивност
Аномално поведение
Безумна страст към пътуване с автомобил
Лаене
Възбудимост .
Вой
Хиперактивност
Деструктивно поведение
Диета и свързаните с нея проблеми
Побойничество
Естествени нужди и разходка
Дъвчене .
Копане .
Хапещо куче
"Любители да бяг в тръст"
Маркиране на територии
Качване
Нервозност .
Облизване
Лов и преследване
Охрана
Бягане
Извикване
Изяждане на екскременти
Гризване
Молене
Посетители
Навик да цапа вкъщи
Навик да дърпа повода
"Сексуални желания»
Кучета и възрастни хора
Собственически инстинкт
Тревожност

 Публикувано: 24.01.09 12:39. Заглавие: Следват някои предло..

Следват някои предложения, които се оказах полезни в миналото и могат да помогнат на клубните инструктори отчасти да се справят с проблеми, които редовно възникват в клубовете. Тези предложения също могат да помогнат да се повиши успеха при обучение.

1. Никога не позволявайте на начинаещ инструктор да вземе група с начинаещи. Може би, с времето ще стане превъзходен дресьор на кучета, но да се учат други хора е особено изкуство. Необходимите навици рядко са дадени от природата. Дайте на начинаещ инструктор възможност да помагат на квалифициран и опитен инструктор или му дайте да се пробва във втора група или по-горна. Прекалено често виждам, че най-младият преподавател ръководи „първи клас”, а именно този клас има нужда от най-компетентни съвети на опитен и знаещ специалист.

2. Винаги започвайте занятията с всички членове на начинаещата група в един ден. Практиката на гъвкаво записване, когато новите членове могат да се присъединят към групата по всяко време, не е справедлива към целия клас и поставя в трудно положение новия член и кучето му, което е също безусловно несправедливо. Новият ученик има нужда от допълнително внимание, а когато с групата работи само един инструктор, то може да е в ущърб на останалите членове на групата. Даже ако има специален асистент за индивидуална работа с новия член, той често има усещането, че останалите го наблюдават. Най-важното е грижата за кучето. Онези кучета, които се занимават редовно в групата, след кратко време образуват нещо като глутница диви кучета. Може би, тук не възниква твърда структура, като в „домашната глутница”, но все пак кучетата се запознават и в групата се установява един вид йерархия. Всяко ново куче става неканен гост, има редица демонстрации на заплашителни пози. Новакът знае, че е нахълтал там, където вече има формирана група и заради това се чувства много неуверено. А неувереното в безопасността си куче не е способно да се учи.

3. Преди да започнете занятията с новата група, изяснете дали някое от кучетата не проявява агресивност към другите кучета. Ако това е така, ще е разумно да помолите стопанина да остави кучето в колата докато останалите кучета от учебната група не се успокоят и не започнат да се чувстват свободно. в началото на занятията на всяка нова група всяко куче счита себе си за нарушител на границите на чужда територия, затова рядко възникват някакви неприятности. Когато се установи непринудена атмосфера, може да се доведе побойника. той ще почувства, че тук всички са свои и това ще намали агресивността му. Тази проста процедура ще ви позволи да обедините новата група без особени проблеми. Независимо от породата, размерите и генетичния статут, всички кучета знаят законите на територията и именно затова даже най-спокойните кучета гонят други кучета от собствеността си. Стопанинът на кучето ще бъде повече от щастлив да се подчини, защото най-вероятно агресивността е била основната причина за решението му да се запише в групата. Като се покаже, че агресията може да се сдържа, ще дадете стимул за продължаване на занятията. ако обясните на останалите членове на групата какво трябва да стане, възможността да се предвиди поведението на кучето ще им се стори привлекателна. това ще положи началото на осъзнаването на това, че обучението на куче представлява нещо доста по-сложно, отколкото натискане на копчета или дърпане на конци.

 Публикувано: 24.01.09 13:18. Заглавие: 4. Никога не започва..

4. Никога не започвайте занятията от командата „На ред!”. Високите звуци и бързото движение засилват възбудата на кучетата и повишават риска от агресивни сблъсъци. Целта на всеки инструктор трябва да бъде създаването на спокойна обстановка за обучение както на хората, така и на кучетата. Статичните упражнения, като например, командите „Седни!” или „Легни!” ще ви помогнат бързо да постигнете желаното. Сложете всички в кръг и кажете на стопаните да държат кучетата си на повод, но да не им дават никакви команди. Много скоро повечето от кучетата спокойно ще легнат до стопанина си или, ако поискате, ще седят мирно. Докато чакате всички да се успокоят, може да се поговори за целите на дресировката и да разкажете какво се очаква в края на занятията. Много е полезно да се обясни защо урокът започва именно по този начин. Когато стопаните разберат принципната важност на околната обстановка за процеса на обучение, те няма да очакват, че веднага след първото занятие кучето ще стане обучено. През това време може да се поговори за порциона, за помощните материали или даже за значението на структурата на „глутницата” вкъщи. Правилно построеното първо занятие, на което няма упражнения за движение е ключът към успеха на целия учебен курс.

5. Ако през следващите седмици едно от кучетата започне да влияе лошо на другите, особено, ако то започне да проявява агресивност към другите, избягвайте наказанията. Целта на всяко от упражненията е да научим кучето как да се държи приемливо винаги, а не само под заплаха за наказание. Методът на „камшика” може да научи кучето да не проявява агресия само в клуба, когато има душач. Това е обучение чрез страх, а ако кучето се страхува от действията на стопанина, способността му да се научи на друго се намалява. Кучето задължително ще усвои, че присъствието на друго куче е прелюдия към наказание, а значи, трябва по-скоро да се изгони натрапника докато не го е видял стопанина. С други думи, наказанието може да задълбочи проблема и обикновено така става. Един от начините за обуздаване на агресивността при кучетата в условия на клубни занятия се състои в това, да се даде друга насока на инстинкта да събира „глутницата”, да я пасе. (Важно е да се отбележи, че долуизложената процедура трябва да се прилага само под наблюдение). В центъра сложете водача с кучето, то трябва да е на повод и с обикновен нашийник. Това е важно, защото целта на упражнението не е да накаже, а просто да ограничи свободата. Трябва да се избягва всякакво въздействие чрез болка, което може да провокира агресия. Позата на кучето е свободна, не трябва да се дават никакви команди. Около тях образувайте кръг от другите водачи с техните кучета на такова разстояние, че контактът да е невъзможен, даже ако кучето в центъра и едно от другите кучета се спуснат едно срещу друго. Обикновено, за този тренинг са достатъчни 4-5 кучета, внимателно подбрани. Прекалено покорните или, обратното, авторитарни животни не трябва да се включват в групата. Движението в кръг започва със спокойна крачка обратно на часовниковата стрелка. Това позволява на водачите да „пасат” кучетата си, които, на свой ред, „пасат” кучето в центъра. Поначало то ще се нахвърля на едно или няколко кучета, които вървят в кръга, и може да получи същата реакция в отговор. Трябва да се следят проявите на агресия от двете страни, но не трябва да се дават положителни или отрицателни команди. След няколко минути кучето в центъра ще стане по-спокойно и опашката му ще започне да се отпуска. В този момент външният кръг може малко да се доближи към него. След няколко кръга ще видите, че кучето в центъра избягва да гледа в очи кучетата във външния кръг. Когато това стане, кръгът може да се отвори и кучето да се изведе за около 10 минути. Ако упражнението се повтори, кучето в центъра може да направи символичен опит да нападне, но такива опити ще са кратки и трябва да се прави същото, както и преди. Когато кръгът се свие, ще видите слаби признаци на покорност у кучето в центъра. Отново направете почивка и повторете упражнението след около 10 минути. Този път кучето в центъра ще положи всички усилия, за да излезе от кръга: с това завършва укротяването на агресивно куче с помощта на глутницата. Обикновено, тренингът дава продължителен ефект в това обкръжение и дава допълнителен "knock-on ефект" по отношение на кучета извън него. Обаче, важно е да не се прекали с този начин и да се използва само след като всички други начини са били изпробвани без успех. Имам предвид промяната на порциона, промяната в структурата на глутницата, медицинска консултация и т.н.

6. Трябва да се признае фактът, че някои кучета не се поддават на дресиране в условия на клуб. Трябва постоянно да следите дали кучетата в групата ви нямат признаци на стрес. Някои кучета могат да дадат реакция на стрес в някои определени упражнения. Такива реакции обикването могат да се смекчат, като се промени методиката. За някои кучета даже простото пребиваване в групата може да се окаже стресова ситуация. Ако това е така, те никога няма да се научат на нещо. Добрият инструктор ще посочи на стопанина признаците на стрес и ще може да даде съвет и да предложи помощ във вид на части занятия или в група.
За жалост, много от дресьорите отказват да признаят, че курсът им не е за всички кучета, и упорито продължават да учат необучаемо куче, като недвусмислено стоварват цялата вина за недостатъците на кучето върху плещите на стопанина му. В резултат на това, много кучета насилствено се довеждат до стрес, а инструкторите вместо да помогнат на стопаните да се справят с такива кучета, фактически създават нови проблеми, които кучето е нямало преди занятията. Много клиенти са ми казвали, че при второто или третото посещение на занятия, кучето им отказвало да ходи там. Неизменно те са получавали един и същ съвет: накарайте кучето да се подчини. И не е важно дали кучетата са били в състояние на паника или са били кръвожадни. Фактът, че кучетата не са искали да ходят на поредното занятие, трябва да ни отвори очите за някои неща....

 Публикувано: 24.01.09 13:34. Заглавие: 13 Проблеми вътре в..

13
Проблеми вътре в "глутницата"

Тази глава изцяло ще е посветена на истински случаи от практиката ми и на това, как успяхме да се справим с проблемите. В нея се анализират проблеми, свързани с отношенията между кучета и деца (в това число бебета), кучета и възрастни, както и между самите кучета. В тази глава идеята за необходимостта от подхода към проблемите „от гледна точка на кучето” е в максимално остра форма, защото препоръчвам метод, основан на поощряване на такова поведение, което много хора биха сметнали да напълно неприемливо.
Като чуят предложението да се даде лакомство на кучето, ако то ръмжи, повечето от твърдоглавите дресьори на кучета ще изпаднат в ужас. Те определено ще решат, че ние поощрявате нежелателно поведение. Обаче, ако вие наистина разбирате кучетата, ще осъзнаете (при условие, че са отчетени всички фактори, които могат да повлияят на поведението, и сте сигурен, че всичко е наред), че единствената причина, по която кучетата лаят, ръмжат срещу вас или хапят – това е недоверието към вас. Подходът от „гледна точка на кучето” е разработен за успокояване на кучето, което се страхува от това, какво имат намерение да му сторят хората.
Следва да се отчете, че за повечето клиенти помощта ми е последната надежда. Обикновено, те са изправени пред факта, че ако моят съвет не им помогне, ще се наложи да приспят кучето си. Преди да дойдат при мен, те обикновено са се обръщали за съвет към различни източници и почти винаги безуспешно са прилагали методът на конфронтация: „Покажете му кой е стопанинът!”. Много често проблемът в резултат на изпълнението на такива препоръки се е задълбочавал. Работата ми е: адаптиране на кучето към живот в семейство, което подразбира пълна промяна на установения семеен начин на живот. Широко се прилага диетотерапията, защото е ефикасна и, след като внимателно се анализират описаните процедури, ще разберете защо е именно така.

 Публикувано: 24.01.09 21:24. Заглавие: Страшно е интересно ..

Страшно е интересно

 Публикувано: 01.02.09 13:17. Заглавие: Кучета и бебета &#..

Кучета и бебета

"Драги г-н Фишър!
Моят уест-хайленд териер Бен започна да се държи агресивно към 11-месечния ми син Джейсън. Те досега много се разбираха. Откакто Джейсън започна да лази (преди около 2 месеца), Бен започна да го избягва, но досега не проявяваше каквато и да е агресивност. През последната седмица семейството боледува от грип. За щастие, нито Джейсън, нито бавачката му не се заразиха. За всеки случай бавачката се грижеше за Джейсън по-усърдно от обикновено. Вчера се почувствах много по-добре и бавачката позволи да се видя с Джейсън. Когато той пълзеше към вратата на спалнята ми, Бен стана на леглото ми и много сърдито започна да му ръмжи. Заповядах на Бен да се махне, а мъжът ми го шляпна и го затвори в кухнята. Бен знаеше, че е постъпил лошо, затова до края на деня беше много потиснат. Същата вечер, когато мъжът ми приготвяше вечеря за Бен, Джейсън допълзя в кухнята. Бен без каквато и да е причина му се нахвърли и го ухапа по лицето. За щастие, нараняването не беше силно, само се отбелязал зъбът под дясното око и на горната устна. Мисля, че детето беше повече изплашено, отколкото да е пострадало. Не искаме да приспиваме Бен, но се страхуваме, че случаят ще се повтори. Моля да ни помогнете. Сега не разрешаваме на Джейсън да се приближава до Бен, но така не може да продължи.
Мисис У. Болто”
При всички случаи, когато съобщават, че има агресивно поведение към деца, винаги питам стопаните дали са сигурни, че искат за запазят кучето. В повечето случаи успявам да отстраня проблема, но докато не е решен, винаги остава риск, че на детето може да бъде причинена сериозна физическа вреда, да не говорим за психологическите травми. В този случай стопаните решиха да дадат шанс на Бен. Макар да бях напълно сигурен, че съм разбрал къде е причината за агресията и зная как да се действа, за по-голяма сигурност посъветвах преди всичко да подложат Бен на обстоен лекарски преглед (Удивително е колко често се сблъсквам със случаи, когато поведението на кучето се променя заради инфекциозно заболяване на ушите или уплътняване на аналните жлези, пък и фактически всякакъв здравословен проблем). Ветеринарят потвърди, че Бен е здрав. Беше очевидно, че предупредителните сигнали на кучето са изтълкувани неправилно. Фактът, че откакто Джейсън е започнал за пълзи, Бен предпочита да стои настрани от него показва, че кучето е променило отношението си към детето. Вероятно, то вече не се чувства сигурно в присъствието на Джейсън и, което е по-вероятно, го възприема като нарастваща подвижна заплаха. Именно тогава е трябвало да се чуе камбаната на тревогата, но аз разбирам колко е лесно да се пропуснат тези сигнали, ако сте свикнали да имате доверие на кучето и да не се опасявате, че то ще навреди на детето. Балансът между стремежът на кучето да избегне контакти с детето и явната заплаха с цел да го накара да стои по-далеч е бил нарушен именно от промяната на домашния ред, свързан с болестта на семейството, особено болестта на майката на Джейсън. Това е довело, че няколко дни майката е отделяла по-малко внимание на Джейсън и повече на Бен, защото той е прекарвал много време, свит на кравайче в леглото й.
Статутът на Бен съществено се е вдигнал в сравнение със статута на Джейсън и, възможно, дори и на родителите му (в очите на Бен). Такива промени на статута стават лесно, ако ние не осъзнаваме опасността. Простото действие на Джейсън, нахълтал в помещението, което Бен счита за една от своите „зони за сън”, е подтикнало кучето към предупредително ръмжене. Това, че са го наказали, за напълно естественото (но въпреки това неприемливо) поведение, е объркало Бен. Неговата потиснатост изобщо не е проява на чувство за вина – той просто е реагирал на тревожното и мрачно общо настроение.
Характерът на травмата, която Бен е нанесъл на Джейсън в момента, когато стопанинът е приготвял храна за него, показва, че атаката е била само дисциплинарна мярка. Наистина, това не е било истинско ухапване, мускулите не са били пуснати в ход, за да стиснат челюстта. Било е ясно кучешко предупреждение: „Стой далеч от храната ми!”. Именно така куче с по-висок ранг би заплашило куче с по-нисък ранг. Бедата е, че човешката кожа е много по-уязвима, отколкото кучешката. Следва въпросът: „какво право е имало кучето да мисли, че то трябва да призове към ред бебето?”
И така, истинските факти в този случай говорят, че когато Джейсън е започнал да пълзи, Бен е избягвал бебето, като му е позволявал свободно да се предвижва. Бен не е бил в особен възторг, но ясно е виждал, че няма право да пречи на Джейсън да пълзи. Като са предоставени някои допълнителни привилегии на песа и му е отделяно повече внимание, а в същото време Джейсън е изолиран, стопаните (от гледна точка на Бен) са повишили статута му и са понижили статута на Джейсън.
Относно Бен, той е имал пълното право да прояви агресивно отношение към Джейкън като наказание. Ако помислим, това не е същото, както агресивност като черта на характера. Препоръчаната от мен смяна на ролите в „глутницата” предотврати възникването на всякакви проблеми в бъдеще.

 Публикувано: 01.02.09 13:48. Заглавие: " Драги г-н Фишъ..

" Драги г-н Фишър!
Опитахме се да запознаем нашия 3-годишен боксер Бруно с новородения ни син. Песът така се възбужда, че скача и го драска с лапи. Четохме, че трябва да сложим детето на пода и да дадем възможност на кучето да го подуши, като не му позволяваме да ближе лицето на детето, но се боим, че Бруно може да му навреди. Бруно изобщо не е агресивен, но винаги разкъсваше с нокти пакетите, които донасях от магазина. Никога не съм забранявала това. Работата е там, че винаги първо проверявах дали пакетът, който Бруно може да разкъса, е точно този, в който е кокалчето за него. Сигурна съм, че Бруно мисли, че заедно с детето е завито нещо за него. Карам го да седне, но щом кажа „Виж, Бруно, това е новото ти братче”, той скача и започва да драска с лапи. Какво да правя? Мисис Н. Ендфилд. Лондон”
Типичен пример за придобито поведение. В този конкретен случай посетих дома: трябваше не само да помогна кучето да се запознае с детето, но и да изясня дали присъства елемент на агресия в опитите на кучето да скача върху детето. Нямаше нищо подобно.
Когато майката на бебето се връщаше вкъщи с покупки, тя прибираше всички пакети, при това Бруно обикновено седи и чака. Щом пакетът с кокалчето е пред него, стопанката винаги казвала: „Я виж, Бруно, какво има тук” и Бруно се нахвърля на пакета и го разкъсва с нокти, докато не намери кокалчето. Когато учим кучетата на такива глупави дреболии, никога не се замисляме за възможните последствия. Като държи малкия вързоп и кара Бруно да седне, стопанката разиграва прелюдията към думата-команда „Виж”. И така, сега трябваше да се внуши на Бруно сигурността, че за него няма нищо интересно във вързопа с детето. Стопаните казаха, че Бруно е готов да си продаде душата за парче бял шоколад. Съмнявам се, че дивият му роднина – вълк би набелязал шоколада като плячка по време на лов. Но щом шоколадът харесва на Бруно, струваше си да се възползваме от това. Майката седеше и държеше детето, а на масата до нея имаше 3-4 парчета шоколад. Пуснаха Бруно да влезе и той се насочи право към нея. Тя му заповяда да седне, което той направи с изражение на очакване. Без да казва нищо, тя ме даде парче шоколад от масата. След това около половин минута не обръщаше никакво внимание на Бруно докато си говорехме, а след това кучето получи още едно парче. Към този момент Бруно изцяло се съсредоточи в масата, без да обръща внимание на детето. Повторихме процедурата няколко пъти, докато шоколадът не свърши. Инструктирах майката да каже на Бруно това, което обикновено му казва когато нещо свърши. Бруно се смири със ситуацията, мимоходом подуши детето и легна до стопанката си. Възбудата му беше свалена.
Тя направи тази процедура още 3-4 пъти, и Бруно бързо усвои, че присъствието на бебето е прелюдия към нещо приятно, но не и към получаване на това, което е завито заедно с детето. По-късно ме развесели разказът на стопанката: на следващия ден след визитата ми пристигнала свекървата й и много се обезпокоила, като видяла, че Бруно седи до детето и пуска лиги.

Разказах тази история, за да покажа, че не е толкова просто да се донесе новородено бебе в къща, където вече живее куче с формирани навици. Ако отношението на кучето със стопаните е поставено правилно, то кучето по естествен начин възприема новия член на семейството (за него „глутницата”). Винаги съветвам клиентите си в никакъв случай да не изолират кучето, когато хранят, къпят или обличат детето, а да включват в тези действия кучето, като отвреме-навреме му говорят. Ако младите родители поне малко се грижат за отношенията между кучето и детето, добре е да се използва методът, както при случая с Бруно. Дайте на кучето парченце за дъвчене и в същата стая и тогава, когато се грижите за детето и се постарайте кучето да получава такова лакомство само в това време и в никое друго. Скоро кучето ще счита детето за същество, с което е приятно да бъде заедно.
Малко родители ще оставят бебето само с кучето, независимо от характера му. Аз нарочно подчертавам това, особено в случаите, ако детето е изцапало пелената. Кучешките ценности са различни от нашите, и за кучето мръсната пелена е предмет, който трябва да се изследва. Опитите да подскочи и да подуши миризмата, която се носи от количката или преносимото креватче, може да имат ужасни последствия. Преобърнатите колички или креватчета обикновено водят до това, че бебетата плачат, кучетата се плашат, стопаните са гневни, а кучето несправедливо обвиняват за това, че то се опитва да измъкне детето от количката. Резултатът е приспиване на кучето.

 Публикувано: 01.02.09 14:16. Заглавие: Най-странният случай..

Най-странният случай в практиката ми е свързан с бебе и 2-годишен боксер Сам. Той живееше със стопанката си и малкото й бебе. Мъжът на стопанката служеше във военната флота и дълго отсъстваше от къщи. Проблемът, с който стопанката се обърна към мен, беше, че кучето няколко пъти ръмжи на мъжа й. Този младеж много се страхувал от кучета и, за да му се помогне да преодолее страха си, те купили кученце. Затова, когато кучето ръмжало, наказвала го стопанката. Ужасих се, като чух нейния метод на наказание: тя хапела Сам за ухото. Не, защото ми е жал за кучето. Просто аз за нищо на света не бих приближил лицето си към всякакво, дори и най-доброто куче, което ръмжи. Прощалните думи на мъжа преди да се върне от кораба били: „Или вкарай кучето в пътя, или трябва да се избавим от него”. На пръв поглед – типичен случай на авторитарна агресия. Възрастта на песа, това, че в отсъствие на стопанина той е главният мъжки в глутницата, и продължителността на отсъствието на стопанина – всичко сочеше именно тази причина за конфликта. В подобни обстоятелства не са рядкост случаите, когато кучето отправя предизвикателство на стопанина и претендира за лидерство.
Препоръчах програма за понижаване на ранга на кучето и разясних на стопанката, какво трябва да прави мъжът й, когато се върне вкъщи. Тъй като стопанката имаше много високо общо ниво на способност да контролира поведението на кучето, предполагах, че имаме работа с проблем в отношенията, а не в дресирането.
След няколко седмици стопанката ми се обади и ми съобщи, че мъжът й си е у дома и Сам го тероризира до такава степен, че веднъж той бил принуден да се затвори в кухнята докато тя се върне от магазина. Мъжът й бил непреклонен и считал, че песът трябва да бъде приспан. И двама решиха да дойдат при мен заедно с детето, като се надяваха да разберат защо Сам не се поддава на въздействието на програмата, която аз препоръчах.
Съдейки по отговорите, които получих, стопаните правеха всичко правилно. Вероятно, при тези обстоятелства да се надяваме на пълна промяна би означавало да очакваме прекалено много, но ситуацията все пак би трябвало да се променя към по-добро, а не към по-лошо. В същия момент на нашия разговор детето заплака и Сам изпадна в страшна възбуда, до такава степен, че започна да скача по стопанката си. Мъжът й направи опит да стане, вероятно, за да дръпне кучето, но веднага седна, защото Сам го „строи”. Признавам си, и аз бих седнал. Сам явно имаше предвид: „Седни!” Стопанката успя да се справи със Сам, но той беше все още много възбуден заради плача на детето; наложи се да го заведат в колата, за да продължим разговора и за да може мъжът да помръдне без страх. Стопанката обясни причината, защо Сам се държи така. Причината беше в това, че тя кърмеше детето и се налагало да изведат Сам от стаята. Попитах дали такава ситуация е обичайна по време на кърмене (Винаги съветвам това да се избягва в къща, където вече живее куче, защото могат да възникнат проблеми, ако кучето усвои, че го изолират всеки път, когато майката иска да отдели внимание на детето, да го нахрани, изкъпе, смени пелената или т.н.)
„Да, принудена съм така да постъпя със Сам, иначе той се опитва да изблъска детето” – отговори тя.
„Защо прави така?” – попитах, без да подозирам нищо.
„Знаете ли, аз имам много мляко. Акушерката ми каза, че ако давам излишъците на Сам, това ще помогне да се установи тясна връзка между него и детето”.
Преди някоя от младите майки, които вероятно четата тези редове, да побърза да кърми кучето си с мляко, позволете ми да ви уверя, че подобна практика никак няма да се отрази на взаимоотношенията между вашето дете и кучето. Извън всякакво съмнение е, че акушерката е имала предвид, че майката трябва да изцеди излишното мляко преди да го даде на кучето. Стопанката на Сам явно неправилно е разбрала съвета. И до днес изтръпвам от мисълта, че някой кърми пораснал мъжкар – боксер. Но този случай даде отговор на много въпроси. Нищо в кучешкия кодекс толкова не повишава ранга, колкото способността пръв да се добере до най-млечната гърда.

 Публикувано: 01.02.09 22:14. Заглавие: Това е изумително, с..

Това е изумително, само на американка може да и хрумне да кърми кучето

 Публикувано: 02.02.09 16:19. Заглавие: Проблеми в глутницат..

Проблеми в глутницата: Кучета и деца

Често когато имам работа със случай на така наречената хиперактивност при куче, се установява, че децата в семейството също са хиперактивни. Обкръжението, в което живее кучето оказва огромно въздействие върху поведението – няма съмнение в това. Ако вземете 2 малки кученца от едно кучило и дадете едното на възрастна, много спокойна двойка, обикновено при тях ще порасне спокоен, добре възпитан пес. Дайте другото на семейство с 2-3 шумни, подвижни деца –като порасне, кученцето ще се държи по същия начин. Много е характерно за „зелените” да винят хранителните добавки, оцветителите и т.н. за това, че децата са хиперактивни. Убеден съм, че в някои случаи те наистина предизвикват такъв ефект – и при децата, и при някои кучета. Обаче се придържам към мнението, че ако има някакво химическо въздействие, то детето или кучето ще са неуправляеми докато не се прекрати действието на химическия агент. Сблъсквам се с прекалено голям брой случаи на повишена активност при кучета, които се отглеждат в семейства, където растат така наречените хиперактивни деца. Един от моите пациенти беше кастриран спрингер шпаньол на 1,5 г. Той беше кастриран, тъй като стопаните били посъветвани да направят това, за да го успокоят. Напълно е възможно хиперактивността да се проявява в случаите, когато проблемът е свързан с ендокринни нарушения и аз съм напълно „за” стерилизацията както на мъжки, така и на женски кучета, особено, ако е установено, че коренната причина е хормоналният дисбаланс. Но в този случай беше друго.
В кабинета ми кучето още от самото начало ходеше напред-назад, скачаше върху мебелите, драскаше вратата и изобщо се държеше отвратително, но по същия начин се държеше и осемгодишното момче на клиентите. Казваше се Адам и след 3 минути след като дойде, прекъсна възрастните с думите „Татко, искам вкъщи”. Баща му отговори: „За малко сме, Адам”. Срещата ни беше достатъчно дълга, макар че аз правех тънки намеци, че ми е много трудно да водя разговор-изследване, когато постоянно ме прекъсват. Майката измърмори нещо за хиперактивността, причината за която не могат да изяснят. През цялото време се опитваха да успокоят Адам. Дадоха му книги от рафтовете, без да поискат разрешение. Казаха му „Слушай, Адам, този човек се старае да направи така, че нашето куче да не се държи повече лошо”. Попитаха го дали не иска да види нашите коне, на което той отговори „Не, искам вкъщи”. Бях му много благодарен за този отговор, защото не ме попитаха може ли Адам да отиде в конюшнята, а аз много обичам конете си и не виждам основание да им натрапвам компанията на Адам.
През това време жена ми работеше в съседната стая и можеше да слуша всичко. След това ми каза, че е останала с впечатление, че момчето е умствено изостанало. Много се учуди като разбра, че това не е така. Като изтърпях около 40 минути демонстративното му поведение, което имаше за цел да привлече вниманието ни, аз напълно се убедих, че нито майката, нито бащата нямат никакво намерение да предприемат нещо и реших да се намеся. Дочаках поредното „Искам вкъщи!” и казах „Адам, наистина ли искаш вкъщи?” Той отговори: „Да.” Тогава аз отворих врата и казах „Тръгвай тогава. Майка ти и баща ти сега не могат да дойдат с теб, защото още не сме решили какво ще правим с вашето куче. А ти можеш да тръгваш, щом искаш”.
Адам беше в ужас, а бащата и майката сконфузено се усмихваха. Адам пренасочи вниманието си към майка си, седна на коленете й с „много разстроен вид” сложи главата си на гърдите й и повече не прекъсна разговора ни. А аз просто преодолях отклоненията в поведението на момчето, които бяха предизвикани от действието на хранителни добавки, консерванти и прочее.
Кучето изглеждаше почти благодарно и след няколко минути стана спокойно. Аз ликвидирах стимулите, които караха и него, и мен да се чувстваме като натегнати пружини.
Нямам затруднения като обяснявам на стопаните как да контролират поведението на кучетата си, но не си позволявам да им говоря как да контролират децата си, само подчертавам значението на влиянието на обкръжаващата обстановка върху животните и се надявам, че родителите разбират намека. За съжаление, някои не разбират.

„Драги г-н Фишър!
Децата ми на възраст 8 и 10 години не могат да канят приятелите си да поиграят, защото 10-месечната ни женска коли ходи след тях и ги хапе леко, ако те започнат да тичат. По принцип, тя не е агресивна, но, явно, се превъзбужда, когато наоколо се шуми и тича. Можете ли да ни предложите начин да я накараме да не се държи лошо? Мисис Ф. Хантингтън. Йорк”
Вроденият стремеж на колито да пасе стадото е добре известен. Именно с това се е занимавало кучето в този случай. Проблемът, обикновено, се корени в това, че колито не получава достатъчно впечатления. Породата е изведена за работа, но заради популярността й все повече и повече кучета попадат в домашна обстановка, като получават 1-2 разходки на ден. В резултат, не стават много потиснати и започват да търсят изход на естествените си инстинкти. При вида на група деца с техните бързи движения и звънливи гласове, колито се чувства на седмото небе. Децата даже повече го възбуждат, отколкото стадо овце, които пред повечето време са вкупом и само трябва да ги кара да се движат. А децата тичат на различни страни и за колито е истинско удоволствие да осъществи контрол над тях, макар това да изисква усилия.
Стопанката на колито е права. Колитата по принцип не са агресивни. Въпреки това, всеки контакт на човешка кожа с кучешки зъби трябва да се разглежда като ухапване или извънредно произшествие. Ако имате коли, трябва да разбирате специфичните потребности на породата и да се погрижите за тяхното удовлетворяване. Не е достатъчно само да разхождате колито, на него му е необходимо нещо да прави по време на разходка, за да работят не само мускулите, но и главата.
Тъй като поведението се управлява от инстинкта, наказанието не е продуктивно решение. Можете да постигнете кучето да се страхува да ”пасе” децата във ваше присъствие, но вие няма да унищожите потребността му да пасе стадо. Какво трябва да направите, за да постигнете кучето да се чувства добре до децата? Трябва те спокойно да приветстват кучето и да го черпят, когато дойдат – това ще помогне да се променят представите на кучето, свързани с група деца. Даже ако организирате тиха игра под наблюдение, например „в търсене на лакомство”, кучето ще има възможност да намери приложение на работните си способности. След това приберете кучето, за да може децата да поиграят на други игри. Когато децата се успокоят, преди да си тръгнат, пуснете пак колито, за да може то спокойно да пообщува с тях и да получи удоволствие. Вероятно, подобен режим ще свали напрежението в ситуацията, а когато децата пораснат малко и станат по-спокойни, същото ще стане и с вашето куче.
Този съвет, ориентиран към избягването на проблемите, може да ви се стори странен, тъй като е даден от специалист, от който хората очакват помощ при решаването на проблеми, но аз преднамерено разказах за конкретната ситуация с колито, за да подчертая следните моменти:
1. Ако искате да държите декоративно куче, не си вземайте голям датски дог!
2. Ако искате спокойно куче, не си вземайте куче от някоя от стражевите породи!
3. Ако не искате кучето ви да „пасе” всички, не си вземайте коли!
4. И най-главното – в каквото и да се състои същината на проблема, ако той е свързан с деца, не рискувайте!

 Публикувано: 02.02.09 16:20. Заглавие: Кучета и възрастни ..

Кучета и възрастни

На другия край на жицата: „Само исках да му взема храната, а той ме ухапа!”
Едва се сдържах да не кажа: ако искате кучето да не яде, не му давайте храна. Вместо това разпитах подробно за обстоятелствата на случилото се. Оказа се, че жената на стопанина очаква дете и те решили, че ще е добре да свикнат кучето си, че могат във всеки момент да му вземат храната, даже когато яде. Стопаните мислили за дните, когато детето ще започне да пълзи и може да се случи да отиде до купата с храна. По принцип, това беше мисъл, пронизана с голяма грижа, и прекрасно демонстрира как мъдро някои хора се отнасят към представянето на новороденото бебе. Казах „представянето на новороденото бебе”, защото почти винаги кучето е вкъщи преди появата на бебето. През първия ден не е имало проблеми. Кучето махало с опашка и изчакващо гледало нагоре. Същото било на втория и третия ден. На четвъртият ден стопанинът забелязал, че когато се приближава, песът замръзва и навежда глава към купата. Той решил, че песът знае какво ще стане и престава да яде, за да даде възможност да му вземат купата. Като взел купата, песът не реагирал никак. Затова стопанинът бил учуден, когато на петия ден песът глухо изръмжал, щом той се навел да му вземе купата. Плеснал кучето и взел купата. Този път той не дал купата 5 минути, за да научи кучето следващия път да не ръмжи. На шестия ден ръмженето станало по-силно, затова стопанинът ударил песа по-силно и за наказание изхвърлил храната му. На седмия ден, когато искал да вземе купата с храна, песът го ухапал. От най-добри подбуди стопанинът научил кучето си агресивно да пази храната си.
Ако се разгледа ситуацията от гледна точка на кучето, става ясно, че именно това е станало. Около устата на кучето съществува критична област, която е по-точно да се нарече забранена зона. Всичко в пределите на тази зона принадлежи на кучето. На съвременното домашно, винаги сито куче обикновено не е свойствено такова поведение. Наистина, много клиенти казват, че кучетата им имат забележителен характер, защото позволяват да им се вземе от устата всичко, без каквито и да е протести. Аз обикновено отговарям: „Не хранете кучето една седмица, а после пробвайте да му вземете кокала от устата”. Основният инстинкт ще победи, независимо от възпитанието.
Даже на воля най-покорните животни защитават храната си от най-авторитарните екземпляри. Шансовете за успех при това са минимални. Ако защитата мине успешно, кучето ще демонстрира пълно подчинение на този, който го обижда, почти като извинение. Ако йерархията е такава, че притежателят на лакомото парче заема много ниско положение, а нападателят – много високо, той ще продължи борбата и ще победи само, ако наистина е гладен. Куче с по-нисък ранг не би се осмелило дори да се опита да предизвика животно с по-висок ранг, въпреки мъките от глада.
Това трябва да покаже колко е важен закона за собствеността в кучешкото общество. Това също така показва колко са послешни повечето от нашите домашни кучета, защото ги храним редовно.
Ако анализираме обстоятелствата в изложения по-горе случай, ще видим, че отначало песът, когото са хранили добре и когото никога не са предизвиквали, се е смирявал с това, че му вземат храната. В края на краищата това му омръзнало и той е заел класическата неподвижна поза – реакция на приближаването на чужд към плячката му – храната му. Стопанинът е изтълкувал неправилно, а после просто е игнорирал това ясно кучешко предупреждение към всички останали да стоят по-далеч.
Тъй като предупреждението не е подействало, кучето е подсилило предупреждаващия сигнал и е започнало да ръмжи. Стопанинът е заел позиция: „Никакво куче не може да ми ръмжи” и го ударил. Сега ситуацията е станала такава, че не само има място борба за храната, но е и агресивна. Как кучетата демонстрират агресивност? Ами просто хапят! Когато стопанинът разбра какво именно е станало и защо кучето го е ухапало, беше много просто да му разясня алтернативната програма. Предложих следното:
1. Да се промени режимът на хранене: от 1 път на ден да се премине на 2 пъти на ден, като се раздели същото количество храна на 2 хранения.
2. Да се смени мястото на хранене и купата, за да няма зрителни стимули в обкръжаващата обстановка, които биха могли да провокират недоверие.
3. да купи 2 еднакви купи и храната за следващите хранения да приготвя в присъствие на кучето, като сложи празната купа на пода (това е много смешно да се наблюдава. Кучето се бута в купата, а след това учудено гледа нагоре, после пак гледа надолу, след това се оглежда и се опитва да погледне под купата преди отново да погледне нагоре с изражение, все едно иска да каже: „Глупчо, тук няма нищо!” А вие трябва да кажете: „Колко съм глупав! Това не е същата купа!” и да се наведете и да сложите в празната купа 2 лъжици храна от пълната. Тъй като пълната купа е у вас, кучето няма какво да пази. Кучето ще оближе мигновено малката порция и ще започне да проси допълнително, като гледа нагоре. Повторете процедурата докато не свърши храната в пълната купа. От гледна точка на кучето, вие всеки път приближавате купата, за да му дадете храна, а не да вземете купата.
4. Следващата стъпка е да дадете на кучето половин купа храна. Когато тя свърши, навеждате се и слагате останалата храна. Продължавайте този стадий до момента, в който ще слагате остатъкът от храната точно преди кучето да дояде първата половина от порцията. Сега вие се приближавате към плячката му, но все пак с намерение да дадете, а не да вземете. Скоро ще можете да вземете купата, когато в нея още има малко храна. Кучето ще усвои, че вие имате още много храна, която имате намерение да му дадете. В течение на тези стадии ще се наложи да стоите до купата докато кучето яде, т.е. в пределите на забранената зона. Причината, поради която можете да си го позволите, е проста: кучето, от своя страна, счита, че се намира във вашата забранена зона.
5. Сега трябва да сложите купата с храна на пода, да излезете от забранената зона и отново да влезете в нея, без да се подлагате на опасност от агресия. Сложете купата с храна на пода и се отдалечете, но само до хладилника, където наистина сте оставили лакомо парче. Извадете го и тръгнете към купата, като наблюдавате дали няма заплашително-предупредителен сигнал (обикновено – застинала поза). Ако забележите този знак – спрете и от мястото си му хвърлете лакомото парче в купата, като кажете „Ето, забравих да ти сложа това”. След това се дръпнете. Не доближавайте купата, ако кучето дава предупредителен сигнал, иначе ще унищожите доверието, което е било постигнато.
Повечето кучета бързо приемат процедурата по изземване, връщане и награда. Други членове на семейството могат да влизат в помещението, когато кучето яде, да отидат до хладилника и да черпят кучето, като отначало не навлизат в забранената зона, но след известно време те също ще могат да влизат в нея и кучето ще маха с опашка. След това може да се прилага принципът на произволна награда.
В упоменатия случай напрежението беше свалено много бързо, и стопанинът успя да възстанови загубеното доверие толкова бързо, колкото го разруши...

Мистър и мисис Флет са бездетна двойка, и двамата на повече от 40, имат едър четиригодишен датски дог Атлас. След много проблеми на кучето, имаше и такъв: Атлас маркирал вратата на спалнята им, а ако успявал да влезе в спалнята, маркирал леглото. Всъщност, Атлас е на мисис Флет, още преди тя да срещне мистър Флет и да се омъжи за него. Преди Атлас спял в спалнята, но след сватбата започнали да го оставят в кухнята за през нощта. Той все още се смятал за водач и, разбира се, е бил такъв преди появата на мистър Флет. От гледна точка на Атлас, това, че на мистър Флет се разрешава да заема спалнята, а в същото време Атлас е изолиран в кухнята (най- отдалеченото от спалнята помещение в къщата, и, следователно, в периферията, където спят членовете на глутницата с най-ниско положение в йерархията), понижава ранга му през нощта. Затова през деня Атлас изпитвал потребност да възстанови статута си. Той маркира спорната територия при всяка възможност, което е абсолютно нормално поведение за куче. Това трябва да даде сигнал на другите мъжки: „Тук е моя територия, всички останали членове на глутницата да стоят далече!” Мистър Флет е имал късмет, че характерът на Атлас не е такъв, че да доказва правата си на лидер чрез агресия. През деня, без да съзнават, мистър и мисис Флет предоставят на Атлас всички привилегии, които се полагат на фигура от по-висок ранг, а след това през нощта се опитват да му понижат ранга. Този сценарий означава, че се е образувал порочен кръг, началото на който е положено от това, че на Атлас са дадени привилегии.
Решението на проблема беше доста просто. Стопаните трябваше да се погрижат и през деня рангът на Атлас да не се повишава. Това беше постигнато с помощта на принципи, описани в глава „Смяна на ролите в глутницата”. Примерът на Атлас показва как кучетата гледат на възрастните в ситуация, когато съставът на глутницата е постоянен. Всякакви изменения на ситуацията, да речем заминаване за постоянно или чести делови пътувания на мъжа, или нов член на семейството, който е в дома за дълго време, често водят до изменения на поведението, които понякога достигат ниво, на което възникват проблеми.

 Публикувано: 02.02.09 17:19. Заглавие: Отношения между куче..

Отношения между кучетата

Като пряк потомък на вълка, домашното куче си остана хищно животно. Част от инстинкта на хищника е знанието: ще бъдеш ранен, ако не можеш да ловуваш. Ако не можеш да ловуваш, няма какво да ядеш. Ако няма какво да ядеш, ще умреш. По тази причина всички прояви на агресивност при кучета към други кучета обикновено е само демонстрация на сила. Ако ги оставим и им позволим да се бият, даже най-ужасното според нас сбиване рядко ще свърши с нещо повече от незначителни увреждания.
Причините кучетата да се бият не са в кучетата, а в хората. Щом едно от кучетата покаже и най-малки признаци на агресивност, ние се хвърляме с викове и писъци. Това обикновено обърква кучетата, плаши ги и ги кара да заемат неправилни пози и да влезнат в нова фаза на взаимодействие, която обикновено взема формата на бой с употреба на предни зъби и „фехтовка” със зъби (устите им са отворени, устните вдигнати нагоре, контактът е уста към уста). Такава демонстрация на сила е страшно да се наблюдава и обикновено ни кара активно да се намесим: нивото на виковете достига децибел и ние даже встъпваме в бой, като се опитваме да хванем едно от кучетата. И пак нашата намеса нарушава естественото развитие на събитията, ние още повече задълбочаваме ситуацията, като боят преминава в следващия стадий. Обикновено, тук ние прилагаме въздействието на болката, като нанасяме удари с повод, юмрук или крака. Именно в този стадий се нанасят телесните увреждания – понякога на едно от кучетата, но най-често на стопаните, участващи в боя.
Повечето клиенти, които се обръщат към мен и се жалват на кучетата си, агресивни към другите кучета, са станали веднъж жертва на травми, получени, когато са разтървавали смъртоносни (според тях) схватки. Когато питам какви увреждания е получило кучето им, те обикновено отговарят, че травмите са били незначителни или изобщо не е имало такива. Когато питам какви рани нанася агресивното им куче на другите кучета, се изяснява, че никакви. Причината, поради която кучето излиза от боя в най-лошо състояние, се крие в това, че повечето стопани преди всичко хващат кучето си и с това правят положението му по-уязвимо.
Много е трудно да се приложи на практика следното теоретично знание: ако се обърнете и се махнете от 2 кучета, които са решили да премерят сили, обикновено сблъсъкът се ограничава само с шум и няма никаква физическа вреда за побойниците. Още по-трудно е това да се обясни на старата мисис Смит, чийто любим пудел лежи по гръб под вашия ротвайлер. Ще трябват много усилия, за да я убедите, че ротвайлерът ще затвори челюстта си на гърлото на пудела й само, ако тя удари ротвайлера по главата с чадъра си. Записките ми наистина потвърждават теорията. Кучетата рядко получават сериозни травми, за сметка на това често се случва с хората, които се намесват в боя им. Разбираемо е защо стопаните на оперени кучета създават порочен кръг, но много често те с действията си само задълбочават проблема. Разхождат кучето само на повод, а за стимулация на психическата дейност на кучетата са нужни разходки без повод.
Когато стопаните на куче-„побойник” видят, че приближава друго куче, не опъват повода и с това намаляват критичната дистанция на взаимодействие. Опънатият повод кара кучето да заеме бойна поза с високо вдигната глава, което насрещното куче възприема като заплаха. Ако вие с кучето си вървите по територия, която другото куче счита за своя, и вашето куче с позата си изразява претенция за превъзходство, неприятностите няма да се разминат. Кучето ви в същото време може да си мисли: „Заради всичко свято, дай ми да си наведа главата! Нарушавам правото му и го знам. Не искам да оспорвам правото на чужди владения, но ти ме караш.”
За да се модифицира поведението на куче-побойник, трябва не само прецизно да се изучи здравето му, диетата, социалния статут в „глутницата” (семейството), резултативните средства за контрол и т.н. Трябва също подробно да се изясни как самите стопани неумишлено въздействат и с това задълбочават проблема. По-нататък трябва да се внуши на стопаните сигурност, че са способни да се справят с проблема, което е трудно да се направи, тъй като ситуацията засяга чужди кучета. Повечето от хората се примиряват с поведението на кучетата си докато някой друг не се оплаче. И едва тогава възниква проблемът на поведението.

„Драги мистър Фишър!
Имаме възрастен мъжки риджбек. Той не е особено приветлив с другите кучета. Не се бие с тях, но определено не е настроен дружелюбно. Искаме да си вземем още едно куче от същата порода, но, по принцип, жена ми напълно е съгласна да вземем унгарска визла. Не можете ли да ни посъветвате на коя порода да се спрем при тези обстоятелства и как по-добре да запознаем кучетата. Мистър Х., Мейдстън, Кент”

Старая се да не се намесвам в семейни спорове, особено за това, коя порода е по-добра. Разбира се, съществуват проблеми, типични за едни или други породи, но кучето винаги си остава куче. Но в това семейство явно нямаше спор. Те просто искаха от самото начало да правят всичко правилно. Моят съвет в такива случаи е такъв:
1. Вземете куче от която и да е порода, на която сте спрели избора си, но се погрижете то да се различава по характер, темперамент или отношение към околния свят от кучето, което вече живее в дома ви. Например, двама мъжки с еднакъв статут по-нататък ще ви създадат трудности, защото всеки от тях постоянно ще се стреми да заеме положението на лидер, независимо от това, как вие ще утвърдите авторитета си. Йерархията има значение за всеки член на глутницата. И двете кучета могат да считат стопанина за водач и да се примирят с това, но им е необходимо да определят своето място в йерархията вътре в глутницата. Независимо от това дали ще се борят за позиция №2 и №3, или №8 и №9, за тях все ще е много важно. За да избегнете проблеми, полезно е да вземете малко кученце, в поведението на което не се проявяват характерни за лидера черти. Обаче, даже такова кученце, докато расне, ще се самоутвърждава.
2. Ако имате мъжки, като вземате второ куче, по-добре да изберете женска, и обратното. Ако не искате да имате потомство от тях, целесъобразно е да кастрирате и двете.
3. Ако кучето ви има силно изразен инстинкт за защита та територията, запознайте го с новите членове на глутницата някъде извън тази територия, например, в дома на развъдчика или в градината на ваши приятели. Не донасяйте новото куче вкъщи за първа среща. Връзката между тях ще е по-здрава, ако кученцето се научи да се доверява на новия възрастен на неутрална територия преди по-възрастния пес да го научи на правилата, които действат в къщата или в бокса (ако не държите кучетата си вкъщи).
4. Ако вашето възрастно куче реши да накаже малкото кученце, не се намесвайте. Много често стопаните се карат на възрастното куче, защото то ръмжи или хапе малкото. Те не разбират, че на възраст 18-20 седмици кученцето е в период, който отговаря на подрастващия период при хората. Следователно, вашето възрастно куче счита новото куче за парвеню, на което трябва да преподаде някои правила на поведението. Ако ние се намесваме, ще предизвикаме неприемане на новото куче или ще нарушим йерархията, като повишим статута на новото и понижим статута на кучето, което има право на по-висок ранг. Йерархичните взаимоотношения могат да се променят впоследствие, когато младото животно достигне зрялост, и тук ние пак не трябва да се намесваме.

Основно, моят съвет е същият, както и към стопаните на кучета, които те считат побойници – кучетата си остават кучета. Предоставете им възможността да общуват на своето ниво, и няма да има проблеми.
Намесите ли се – ще възникнат проблеми. Ако вие имате намерение да вземете ново куче във вече формирана структура на смесена глутница („човек – куче”), най-просто е да вземете куче от друг тип, при това не е задължително да изберете свилия се от страх пъзльо. Ако сте решили да постъпите по друг начин, защото ви се иска да вземете непременно още едно куче от същата порода и същия пол, просто не забравяйте да погледнете ситуацията „от гледна точка на кучето”.

 Публикувано: 07.03.09 20:30. Заглавие: 14. Проблеми с агрес..

14. Проблеми с агресията

Много е модерно да се слагат прилагателни при отделянето на различни видове агресия при кучетата: „териториална агресия”, „агресия при превъзходство”, „нервна агресия”, „агресия, свързана с болка” и така нататък. Определянето на вида агресия няма да успокои човека, който току е бил ухапан. Ухапването от куче е ухапване от куче. То причинява болка, ако кучето е ухапало заради стремежа да докаже превъзходството си, и болката е същата, ако ви е ухапало нервно куче.
Очевидно, за отстраняване на проблема трябва да се определи коренната й причина. Но вместо да се занимаваме с изследването на „типовете” агресия, по-добре е да се постараем да установим мотивите й.
Агресията, безусловно, е най-разпространеният от проблемите, с които се сблъсквам. Не защото е най-разпространения поведенчески проблем, от който страдат кучетата, а защото с този проблем стопаните не могат да се примирят. Вероятно, те биха се съгласили да търпят куче, което се изхожда вкъщи, даже ако заради това трябва да го държат само в кухнята или на двора, но те не биха търпели куче, което хапе самите тях, приятели или странични хора. Напълно очевидно е, че такава черта на поведението, проявата на която много хора не искат да признаят за тяхното куче, и някои стопани дълго говорят с мен, особено по телефона, но при това всячески се стараят да избегнат разговор за същината на проблема.
Скоро на жена ми се обади някаква дама, която казала, че проблемът на нейното куче е в това, че то „дъвче”. След доста продължителен разговор се изясни, че стопанката на кучето отговаря много уклончиво на повечето въпроси. И едва когато жена ми я попитала дали кучето дъвче нещо определено, т.е. дърво, килими, мебели и т.н., станала ясна причината за толкова уклончивите отговори. Кучето „дъвчело” хора. „Имате предвид, че кучето ги хваща за ръцете със зъби?” – попитала Лиз. „Да, да. Бедата е там, че то „пуска кръв”.
Кучето хапело, а стопанката не желаела да погледне истината в очите и е убедила себе си, че все пак произшествията са били нещастни случаи.
Има и друга разновидност стопани: за тях щастието е в неведението. Следващата история може да послужи като класически пример. Започна от телефонен разговор с подобно съдържание:
„Джон Фишър ли е?”
Колкото и да се старая, не мога да се въздържа. Обичам да класифицирам гласовете. Този глас приличаше на стопанин на ротвайлер.
„Да, слушам”
„Казвам се Питър... Казват, че вие дресирате кучета, истина ли е?”
„Да, нещо подобно. А какъв е проблемът?”
„Проблем няма, приятел, просто имам ротвайлер и трябва малко да го строим, разбирате ме, искам да кажа, трябва да се обучи”
Така си и знаех. След кратко обсъждане се договорихме, че те ще дойдат на консултация.
В определения час Питър влезе в приемната с жена си Клер и един от най-едрите, дебели и злобни на вид ротвайлери, каквито съм виждал. Казваше се Бандит. Беше на 21 месеца и веднага се втренчи в мен с типичния тревожен поглед на ротвайлер. Поглед, който все едно казваше: „Да, чувал съм за теб, Фишър, този път имаш работа с достоен противник”.
Питър започна разговора, като още веднъж заяви, че те нямат никакви проблеми с Бандит. Просто той понякога не слуша.
Попитах Питър какво има предвид, като говори за „непослушание”, и тогава той обясни, че Бандит дърпа повода, не идва, когато го викат, и се налага да го затварят, ако някой дойде у тях, защото той не обича странични хора. Както сигурно се досетихте, последната забележка ме накара да изпитам лека тревога, особено защото към този момент Бандит вече беше без повод и продължаваше да ме гледа толкова втренчено.
Което беше по-съществено, а забелязах, че от минутата на влизане в приемната Бандит нито веднъж не погледна към стопаните си. Обикновено това е признак на пълно неуважение към стопаните: те, според него, явно заемат подчинено положение в йерархията. Такова отношение не отговаряше на твърдението на Питър, че „нямат проблеми”. Затова зададох няколко въпроса на стопаните няколко въпроса за това, как се държи Бандит в една или друга определена обстановка.
„Вие можете ли да се приближите до купата му, когато той яде?” – попитах.
„Какво? Ние дори не можем да влезем в стаята! Но, от друга страна, той много обича да похапва, затова считам, че тук всичко е наред” – отговори Питър.
„И вие не смятате това за проблем?” ?” – попитах.
„Честно казано, не. Аз също не обичам някой да ми пречи да ям” – отговори той.
„Качва ли де на леглото и другите мебели вкъщи?”
„Да, той много обича удобствата”
„А той ще се махне ли, ако му заповядате?” ?” – попитах.
„Ами ние не му заповядваме да се махне. Мислех, че не си струва кучетата да се обезпокояват докато спят. Освен това, той се сърди, когато сядаме до него на леглото или на дивана”.
Просто не вярвах на ушите си. Тази двойка си е взела едно от потенциално най-агресивните кучета с най-изразени лидерски качества, каквито ми се е случвало да видя за толкова години, и те дори не подозираха за това, защото нито веднъж не са встъпили в конфликт с Бандит.
Докато размислях как по-добре да им съобщя тази новина, аз се облегнах на облегалката на стола и веднага направих грешка – кръстосах краката си. По-късно не веднъж се убеждавах и стигнах до извода, че да сложиш крак върху крак в присъствието на куче-лидер е почти равносилно на това да го предизвикаш.
Възможно е, когато вдигате крака си във възприятието на кучето това да предхожда вашето следващо действие: да сложиш „лапата” си на холката на кучето, както прави кучето лидер по отношение на по-покорен съперник. Във всеки случай, научих се да не допускам този жест докато не утвърдя по-високия си ранг, който ми дава право на такова поведение.
В този случай забравих за това. Бандит незабавно се напрегна, сложи лапата си на коляното ми и започна силно да го натиска, при което Клер каза: „О, вижте! Той ви харесва”.
Тя беше толкова далеч от истината, колкото изобщо е възможно. Аз, без да посмисля, с позата си предизвиках Бандит, който само това чакаше от момента, в който се срещнахме. Аз седях, а песът стоеше, нямах никакъв друг избор, освен бавно да си отклоня очите, като избягвам погледа му и също толкова бавно да сваля крака си на пода. Това почти го удовлетвори. Не случайно казвам „почти”. Това, което той направи после, ми подсказа, в каква насока трябва да сепробва за решаването на проблемите, за съществуването на които стопаните досега даже не подозираха.
Бандит издаде глухо ръмжене, което беше като вълна от крайчеца на опашката му по зялото тяло, направи кръг из стаята и .... вдигна крак, като насочи струйка към панталона ми.
След дълго обсъждане Питър и Клер се съгласиха да го кастрират, което беше част от програмата ми за понижаване на ранга в домашното обкръжение. Разбираемо е, че подобна програма не трябваше да съдържа никаква пряка конфронтация или изпитания на сила, т.к. Бандит би бил наистина щастлив да приеме предизвикателството им и отново да утвърди превъзходството си, т.е. по-високия си ранг.
Съветът ротвайлерът да се кастрира бе даден не само заради установяването на лидерство, но и заради това, че отвреме-навреме той маркирал територията в къщата, постоянно маркирал територията извън къщата и често демонстрирал сексуални прояви с възглавници, а понякога и по отношение на Клер. Организмът му явно произвеждаше излишно количество мъжки хормони, и предполагах, че след кастрацията ще стане по-приятно куче. Аргументите за и против кастрацията са изложени в глава „Проблеми вътре в глутницата”. Както разбрах по-късно от стопаните, всичко е направено според приетия план, и Бандит станал не такъв „непослушен” извън къщи, а вкъщи започнал повече да се съобразява с желанията на стопаните. В този особен случай успяхме да потиснем агресията в зародиш. Ако бяха позволили агресията да разцъфне, несъмнено щях да имам работа с куче, отнасящо се към типа „агресивни лидери”. Каквато и да е тази характеристика, аз се радвам, че се сетих преди стопаните да разпознаят проблема, а не след това.
Причините или мотивите за агресия при кучетата са разнообразни, почти не може да се изброят. С изключение на отделни особености, поведенческият подход се оправда при решаването или, поне при контрола на проблема с агресията, и се прилага постоянно. Съществуват две обрасти на агресията, когато пълната корекция на поведението почти е невъзможна, ние можем само да го подобрим.
Единият случай е наследствената агресивност, а другият, който също може да бъде наследствен, е агресивността на нервното куче.

 Публикувано: 07.03.09 22:21. Заглавие: Много е интересно, Б..

Много е интересно, Благодаря ти, Танче за труда!

 Публикувано: 07.03.09 23:06. Заглавие: Супер мерси за прево..

Супер мерси за превода

 Публикувано: 08.03.09 10:19. Заглавие: Наследствени причини..

Наследствени причини на агресия

Краткият Оксфорски речник определя думата „наследствен” като „предаващ се по наследство, предавани от едно поколение на друго качества, сходни с родителските или същите, като при тях”.
Когато се занимавам с куче, което се отличава с повишена агресивност, преди всичко се стремя да изясня на каква възраст се е проявило това качество за пръв път и ако стопаните са взели кучето от малко – дали са виждали майката или и двамата родители на кучето си.
Много е трудно да се установи дали повишената агресивност е вродена или придобита. Проблемите, предавани по генетичен път, стават постоянни и неизменни характеристики. Физическите качества могат да се променят, но гените, които управляват поведението, ще останат и ще бъдат предадени на потомството. Това важи и за темперамента, който също е вродено свойство, той не може да бъде променен, но това не означава, че кучето трябва да остане неуправляемо.
Ако в резултат на терапията поведението на кучето се промени до такава степен, че няма нужда то да бъде контролирано, тогава, най-вероятно, проблемът не е бил генетически обусловен. Някои кучета усвояват чертите на поведение на родителите чрез подражание.
При подозрение за вродена агресивност на кучето, аз обикновено препоръчвам първо програма за модификация на поведението, целта на която е да се променят онези нежелателни черти на поведението, върху проявата на които може да се повлияе. Ето една от забележките, които често чувам от клиентите си: „Ние трябваше да предвидим това. Видяхме, че кучката е агресивна, и още тогава трябваше да се досетим, че кученцата ще са същите”. Обаче, като няма възможност да се види кучката, не е възможно са се каже дали агресията е вродена или придобита. И в двата случая тя се предава от едно поколение на друго, но ако първата може само да се контролира, то с другата можем да се справим.
При условие, че кучето е взето малко (на възраст около 7 седмици), а новите стопани имат достатъчно знания и колкото може по-рано приучат младото куче да се държи правилно в обществото както на хора, така и на кучета, обикновено много бързо се справят с придобитата агресивност. Ако агресивните тенденции в поведението на куче се проявяват по-късно, почти е сигурно, че са резултат от някакво друго влияние. Ако въпреки гореупоменатите условия и мерки поведението на кучето остава също толкова агресивно, то моята прогноза обикновено е такава: агресивността може да се контролира, но едва ли ще бъде изкоренена.

Етап 1. Променете йерархичния ред в глутницата „човек – куче” (виж глава „Смяна на ролите в глутницата Човек – Куче”)
Етап 2. Използвайте въздействието на звуков сигнал за пресичане на нежелателно поведение (виж глава „Как да се прилага методиката за отрицателна подкрепа”).
Етап 3. Използвайте положителната подкрепа за стимулиране на желателното поведение (виж глава „Методика на положителната подкрепа”).
Етап4. Като се справите с агресивността като най-остър поведенческа проблем, при необходимост засилете общия контрол върху поведението на кучето с помощта на курс по обща дресировка (т.е. командите „седни”, „легни”, „стой” и т.н.). Тези четири етапа се препоръчват при всякаква проява на агресивност, независимо от коренната й причина.
Някои вариации са възможни само във вид на допълнителни мерки в случаите, кога о трябва да се промени порциона, или да се използват хомеопатични лекарства, или да се обърнете за помощ към ветеринар, или да се откажете от използването на нашийник-душач и да го замените с някакъв друг вид нашийник (виж главата „Навик на дърпа повода”).
За успешното преодоляване на агресивността в поведението на кучето не е достатъчно просто да се минат тези четири етапа. Жизнено важна част от програмата за рехабилитация на кучето е обучаването на неговите стопани как да се държат с кучето. Много често това, как преди се е държал стопанинът, може да „вдъхнови” кучето да демонстрира повишена агресивност. Долният пример ще поясни мисълта ми (виж раздел „Агресивност на нервното куче”).

 Публикувано: 08.03.09 10:35. Заглавие: Агресивност на нервн..

Агресивност на нервното куче
Записките ми с истории, свързани с този особен поведенчески проблем, сочат, че е провокирана от прекалено късната социализация на кучето.
Като се сблъска с реалния живот, младото куче не чувства достатъчна увереност в себе си и застава в агресивна, по мнение на стопанина, позиция по отношение на всичко около нея. Именно в този период на адаптация стопанинът е способен да повлияе върху характера на поведението на кучето по-нататък, като го промени в по-добра или по-лоша страна. Нека да разгледаме агресивността с нервен произход (която се проявява и към кучета, и към хора) от гледна точка на кучето „агресор” и тогава много от нещата ще ни станат по-ясни.

Агресивност към кучета
Стопаните за пръв път извеждат младото си куче в парка и обикновено на повод, защото се боят, че то може да избяга.
Към тях се приближава голямо, уверено в себе си, но дружелюбно настроено куче, което иска да се запознае с новака. Стопаните се страхуват, че младото им куче може да пострада, и се стремят да избегнат контакта. Младото куче не може с достойнство да посрещне непознатото възрастно куче, но също то не може нито да избяга, нито да демонстрира подчинение, защото поводът е много опънат и прекалено грижовният стопанин го дърпа настрани.
Единственото, което му остава е да заръмжи и лае. Беглият поглед ще отбележи, че кучето прави всичко това, като е заело отбранителна поза, ушите са притиснати и то се опитва да увеличи разстоянието между себе си и непознатото куче. Кучетата разпознават такава поза и неизменно реагират на нея горе-долу така: „Кой пък ще иска да си играе с глупак?” и се махат, за да потърсят по-дружелюбен приятел за игри.
Хората възприемат смисълът на позата само частично (като проява на страх) и успокояват кучето, ободряват го, галят го, ласкаво говорят с него, подобно на това, както успокояват уплашено дете. Обаче кучето възприема подобни действия като поощрение на агресивното си поведение: то ръмжи и лае – стопаните го хвалят и галят, а чуждото куче бяга далече. За да се закрепи подобен модел на поведение, достатъчно е 3-4 повторения на подобна ситуация. Ако, без да обръщат внимание на страха на кучето, на него му бе предоставена възможност самостоятелно да общува с другото куче, то би разбрало, че няма от какво да се страхува и би станало по-дружелюбно, а неговата нервна агресивност не би получила нежелателна подкрепа и в края на краищата би изчезнала безследно.

 Публикувано: 08.03.09 11:04. Заглавие: Агресивност към хора..

Агресивност към хора

Сходни обстоятелства могат да превърнат куче, което се чувства неуверено в присъствие на странични хора, в агресивно към чуждите хора, злобно същество. Трябва да се има предвид, че външно агресивната реакция на кучето често е само проява на защитно-отбранителен рефлекс. Стопанинът ще постъпи правилно, ако се постарае да разреди обстановката, вместо това, неволно да поощрява агресивността на кучето си.
Обикновено, кучетата не се вълнуват от проявата на лоши обноски и те просто се махат, в същото време хората, въпреки всичко, се опитват да се харесат на кучето. Общуването е дълго и травмира психиката на кучето. Непознатите обикновено са убедени, че ако успеят да погалят кучето, страхът му ще мине. Кучето пък възприема опитите да се приближат като заплаха, а стремежа на стопанина да го успокои – като поощрение: „Хубаво куче, именно такова поведение ми харесва”. На този етап повечето стопани могат да поправят нещата, ако предоставят на животното по-голяма свобода, като отпуснат повода и помолят другия човек да помогне. За тази цел той трябва вместо фронталната и малко заплашителна позиция да заеме положение от страни на кучето, и да продължи разговора без да обръща внимание на кучето. По този начин агресивното поведение на кучето няма да бъде възнаградено. Ако стопанинът заговори с непознат, повечето кучета в края на краищата ще се заинтересуват и, макар и с опасение, ще се приближат да се запознаят. Не следва да се обръща внимание на кучето, докато то не придобие увереност, а след това стопанинът трябва да му даде за награда лакомство, а непознатият трябва да си тръгне. Следващия път може да дадете лакомството на нов непознат – той да почерпи кучето (но само след като кучето се приближи, а не за да го примами). В резултат на тази процедура кучето постепенно ще промени мнението си за присъствието на непознати, защото ще получава награда не защото дава назад и лае, а защото проявява дружелюбие. За да се коригира поведението на по-голямо куче, от стопанина се иска по-твърд контрол върху развитието на отношенията на кучето с новия познат, и ще трябват редица предварителни консултации, за да може стопанинът напълно да усвои как да провежда такива срещи в бъдеще.

За кучетата агресивното поведение е напълно нормално явление, тъй като те могат да изразят емоциите си, но в повечето случаи проявата на агресия е защитна реакция. Куче, което по някакви причини усеща надвисваща опасност, има три възможности: да се бие, да избяга или да замръзне. Тези модели на поведение отговарят на активните отбранителни рефлекси (АОР) или на пасивните отбранителни рефлекси (ПОР).
Реакцията „замръзване” се среща рядко, но тя може да доведе кучето в състояние, когато животното повече не може да контролира ситуацията, това е форма на ПОР. Обикновено се срещат двете други реакции: сбиване или бягство. Някои породи се славят с отбранителните си рефлекси, макар при представителите на една и съща порода могат да се проявяват по различен начин. Ротвайлерът и Джак Ръсел Териерът веднага се възприемат като породи, които имат активна отбранителна реакция. Голдън ретривърът или шотландското пастирско куче, обикновено, ще демонстрират пасивна отбранителна реакция. Ако кучето реши, че вашите действия са заплаха за неговата безопасност или благополучие, сработва един от тези рефлекси. Куче с АОР, вероятно, ще се опита да атакува. Куче с ПОР по-скоро ще избяга, но ако го притиснете в ъгъл ще прибегне към атака като последна защитна мярка.
Ако агресията се провокира от една от тези рефлекторни реакции, кучето обикновено се счита агресивно. Такава гледна точка не е вярна: правилно е да се каже по друг начин: кучето се държи агресивно, а това е съвсем друга диагноза. Може да разграничат случаи на агресивно поведение, обусловено от отбранителен рефлекс, като следствие на недоверие от страна на кучето към това, какво възнамерявате да правите. Именно недоверчивостта е общият знаменател в случаите на агресивно поведение и една от причините, заради която препоръчвам социализация в най-ранна възраст. Ако кучето е възпитано правилно и е приучено към обществото на хора и кучета, то е уверено в себе си, а такива кучета обикновено не хапят.

 Публикувано: 07.04.09 07:41. Заглавие: Много благодаря за п..

Много благодаря за превода! Впечатлена съм от написаното!

 Публикувано: 08.04.09 13:22. Заглавие: tatjana Агресивност..

tatjana
Агресивност към хора много ми помогна. Сега ще се опитам да го приложа.