Публикувано: 03.02.09 16:34. Заглавие: Интервю с Ани Тейлър – Fabracken

Интервю с Ани Тейлър – развъдник Fabracken http://www.geocities.com/fabracken/
Интервюто е на Yellow Diamond от форума Мой лабрадор http://mylabrador.ru/phpBB/index.php?showtopic=3232&st=0&gopid=86629&#entry86629


1. Кои са отличителните черти на кучетата Fabracken? Как можем да ги разпознаем сред много други лабрадори?

Надявам се че те са познаваеми като типични лабрадори, а не като съвременни шоу кучета. Те са добре сложени и не са претоварени, имат правилна козина и опашка. Също се отличават със способността си за работа цяла зима в полето, а са и прекрасни домашни любимци.


2. Вие се занимавате с развъждане и съдите кучета в продължение на много години. С какво съвременния лабрадор се отличава от лабрадорите 20-30 години назад? Подобрила ли се е породата с годините според вас?

Съвременния лабрадор доста се отличава от този, който беше преди 20 -30 години. Днешните лабрадори имат по-здрави кости, краката им са по-къси, а гръдния кош по дълбок. Тези изменения са довели до скъсяване дължината на тялото и сега на лабрадорите не им достига свобода на движение и гъвкавост – неща които са необходими за работното куче. Изражението също се е променило - заради по-широкия череп и скули, силно изразения стоп, по-късата муцуна и по-кръглите и тъмни очи. Честно казано не смятам че породата се е подобрила. Възможно е кучетата в ринга да са започнали да изглеждат по-еднородно, но тяхната способност да функционират в качеството си на работна порода, несъмнено е под голямо съмнение. Много от тях могат да носят топка или чучело на птица по равен терен, но могат ли да работят ден след ден, месеци във всякакви местности, да носят тежки птици и дивеч на големи разстояния, отново и отново.

3. Какъв тип кучета предпочитате вие? Какво разбирате под понятието „съвършен „ лабрадор? Идеалните лабрадори според вас от миналото и настоящето – кои са те?

На мен ми харесват „умерените лабрадори”, без излишества. Кучета с достатъчна дължина на тялото и крайниците, с типично меко изражение, плътна козина и видрова опашка, правилен строеж който им позволява много и ефективно да работят в продължение на целия ловен сезон. Аз се възхищавам на всеки лабрадор, който съответства на тези изисквания. Що се отнася до развъдниците аз се възхищавам на тези, чиито кучета са познаваеми и са действително типични лабрадори, такива като как Mansergh of Mary Roslin Williams, Ballyduff of Bridget Docking. Също много ми харесва развъдника Charway of Janice Pritchard.

4. Какви проблеми имаше при вашите първи лабрадори, ако разбира се е имало такива и как успяхте да ги поправите в следващите поколения и какви черти евентуални сте загубили?

Разбира се аз исках много да подобря своите първи лабрадори. Във всяко поколение аз оценявам женските индивидуално, гледам техните достойнства и недостатъци. След това се опитвам да намеря мъжки, който вероятно може да поправи недостатъчните им, както със своя екстериор, така и с това което той носи в родословието си. Кучетата които стоят пред мъжкия с много голяма вероятност ще окажат влияние на това какви кученца ще дава той. Също в опит да се поправят някой черти , е сложно да не се загуби това което вече сте подобрили в миналото поколение.

5. Кои недостатъци смятате за най-сериозни при лабрадорите? От кои недостатъци е най-трудно да се избавим?

Физическото и психическото здраве са най-важни за лабрадора, също и работните качества. Съответствието на кучето със стандарта на породата също е много важно. Ако говорим за отклонения от стандарта, много важен е типа, кучето трябва да изглежда като лабрадор и по никакъв друг начин. Изражението трябва да е правилно ( в дадения момент това не е така), кучето трябва да има правилна козина и опашка. Тези три черти правят лабрадора лабрадор. В строежа ние имаме повече проблеми с отпред – твърде прави ъгли, с къса са раменна кост. При някой кучета има излишно изразени ъгли на задните крайници.

6. Когато съдите на изложба обръщате ли внимание на това как е представено кучето? Как мислите добрия / лошия хендлинг може ли да повлияе на оценката която кучето получава?

Аз не обръщам особено внимание на това как кучето е поставено и на хендлинга. Изложбата за кучета не е някакъв конкурс за красота, а това е отбор на бъдещите производители. Разбира се приятно ми е да видя добре представено куче, това говори за това че стопанина / хендлера се занимава с него, но това не повлиява моята оценка. Въпреки това аз съм сигурна, че много съдии обръщат внимание на това как кучето е представено.


7. Как вие подбирате партньор за женска – разглеждате родословието на мъжкия, неговия тип и какво още? Какво развъждане предпочитате да използвате - линейно развъждане или аутокрос?

Въпрос за 10 милиона долара! Подбора на мъжкия това е просто кошмар. Как да подобриш едни черти и в същото време да не загубиш други? Оценявайки моята собствена женска аз започвам да оглеждам мъжки, търся типичен представител на породата ( това не означава обезателно успешно шоу куче), без недостатъците, които има женската. След това гледам родословието. В някой случай използвам мъжки в родословията на които има това, което аз търся, дори и ако в самите мъжки няма нищо специално. Но мъжкия несъмнено трябва да е качествен. Също са нужни добри резултати от тестването на здравето, добър темперамент и много желателно наличие на работни качества или в краен случай работни качества при предците на този мъжки. Това съвсем не е просто ...
Аз предпочитам линейното развъждане, но понякога използвам аутокрос, за да прибавя определени черти в моите линии. В този случай по възможност мъжкия трябва да подхожда по тип на моите кучета.

8. Според вас по-сложно ли се развъждат шоколадовите лабрадори? Ако е така защо?

Да така е. Най-очевидните трудности – това е получаването на добър цвят на очите и пигмент, като добавка към останалите неща. Когато шоколадовите кучета започнаха да се появяват, те бяха много малко и не се харесваха на всички. Постепенно те станаха по-популярни и в днешно време са наистина много популярни, особено в качеството си на домашни любимци. За нещастие тази популярност доведе до това, че хората започнаха да ги развъждат само заради цвета без да обръщат особено внимание на физическото и психическо здраве на кученцата, които получават.
Козината на шоколадовите кучета е предмет на постоянно обсъждане. При жълтите и даже черните кучета съществуват различни оттенъци на цвета. За това ми е непонятно защо хората от кол и въже смятат, че шоколадовите кучета трябва да са много тъмни и под косъма трябва да съвпада по цвят с основната козина? Аз съм съдила много шоколадови лабрадори по целия свят и ми се струва, че най-тъмно шоколадовите кучета често не им достига подкосъм. Структурата на козината трябва да е много по-важна от цвета.

9. На каква възраст избирате най-доброто кученце? На какво обръщате внимание на първо място? Според вас може ли да се определи перспективността на кученце на възраст например 8 седмици?

Първоначално аз оценявам своите кученца примерно на 6 седмици. Започвам от този момент и ги наблюдавам постоянно , гледам как тичат и играят, как се променят техните пропорции. На 8 седмици аз предавам кученцата на новите им стопани и може би си оставям две на до отглеждане. От 8 седмици до 6 месеца моите кученца растат съвършено различно, но обикновено аз обръщам внимание на тези, които растат равномерно . Аз нямам нищо против дългите крака и несъмнено не ми трябва куче, което може да влезе в ринга на 6 месеца и при това да изглежда като на годинка. Аз смятам че може да се познае качественото куче на възраст 8 седмици, но в никакъв случай не може да се предскаже, че то ще стане шампион. От днешните лабрадори се изисква пълна зрелост за много кратко време. Това е лошо и за кучетата и за породата като цяло. От полза за породата ще е ако можем да се върнем към тези дългокраки подрастващи, които някога са смятани за нормални. Кучето трябва да възмъжее постепенно, достигайки пълния си разцвет не по рано от средна възраст.


10. Как смятате кое е най-важно при израстването на кученцето?

Да позволите на кучето да остане кученце, не пришпорвайте неговия растеж, неговото физическо и психическо развитие трябва да се случват постепенно. Занимавайте се и играйте с него в разумни граници и развивайте неговия интелект.

11. Какво ще посъветвате начинаещия развъдчик?

Да не се опитва да тича преди да се е научил да ходи. Не взимайте много кучета твърде бързо, особено с ниско качество. Гледайте хубавите кучета и общувайте с известните развъдчици. За да научите нещо трябва да мине време, това не става за един ден. В крайна сметка колкото повече се занимаваш с кучета, толкова повече разбираш колко малко всъщност знаеш. Стремете се да имате кучета само висок клас, а това е възможно само в случай, че сте много критични към тях. Не затваряйте очи за недостатъците на вашите кучета, а за да видите тези недостатъци трябва първо да се научите и да разбирате. Само в такъв случай вие ще можете да направите нещо по-добро. Бъдете търпеливи за всичко което правите и се наслаждавайте на вашите кучета – все пак ние ги имаме точно за това.


Оригинала на интервюто, защото може да има неточности, понеже аз превеждам от руския вариянт
1. What are the main distinctive features of Fabracken dogs? How can we recognize them among other Labradors?
I hope they are recognisable as being typical Labradors, not modern day show dogs. For their overall conformation and unexaggerated build. For their correct coats and tails. And for them being capable of working all winter in the shooting field and making easy family pets.

2. You have been breeding and judging Labradors for many years. How does a modern Labrador differ from a
Labrador of 20-30 years ago? In your opinion, has the breed improved over the years?The modern day Labrador is quite different to what it was 20-30 years ago. Today’s Labrador is heavier built, with shorter legs and a deeper chest. With these changes comes lack of scope and flexibility. Things that are needed in a working dog. Its expression is also different being created by a broader skull and cheek, more stop, less length of muzzle and rounder darker eyes. I can't honestly say that I think the breed has improved. The standard of dogs may be more even in the show ring, but their abilities to function as a working breed must be in grave doubt. Many could go out and retrieve a ball or a dummy on flat land, but could they work day after day, for months, on all sorts of terrains, bringing back heavy birds and game over distances again and again.

3. What type of Labradors do you like most? What is your idea of a perfect Labrador? Who are your ideal Labradors of the past, and of today?
I like a middle of the road type of Labrador with not too much of anything. A dog who has scope, a typical kind expression, a dense coat and an otter-like tail, and who’s overall conformation would allow him to work hard and efficiently during the shooting season. Any Labradors who conform to this I can admire. As far as kennels I admire because they could produce a definite type of really typical Labrador then it would probably be the Manserghs of Mary Roslin Williams, and the Ballyduffs of Bridget Docking. I was also a great admirer of Janice Pritchard’s Charway kennel.

4. What problems of your first Labradors, if there were any, you were able to improve in the next generations, and what features you might have lost?
Of course there were many things I wanted to improve on with my first Labradors. With each generation I assess the individual bitch and look at her faults and her virtues. I then try and find a dog for her who is likely to improve where she fails, both in the way he looks and very importantly with what is in his pedigree. What is behind a stud dog is very likely to influence what he will produce. In trying to improve certain points it is difficult to also not lose certain things that you have bred to get over the generation.

5. What faults do you consider the most serious in a Labrador? Which of them are the most difficult to get rid of?
Physical and mental soundness in the Labrador are very important, as is working ability. Then how the dog conforms to the breed standard. If you are talking about breed standard faults and failings then type is all important, the dog must look like a Labrador and nothing else. The expression must be right (which at the moment it isn't), and the dog must have the correct coat and tail. These three things make a dog a true Labrador. In actual structure we have major problems with our fronts. Our fronts are far too upright, especially being short in upperarm. And we have too much angulation in the hindquarters in some animals.

6. As a judge, do you pay attention to a dog's presentation? Do you think good/bad handling can influence a dog's result in the ring?
Personally I’m not that interested in the dog’s presentation, either is whether he is well groomed or in how the handler presents their dog. A show is not a beauty event, a show is to find the best breeding stock for the future. Of course a well presented dog is good to see, proving his owner/handler takes care of him, but it does not influence how I assess that dog. However I am sure many judges are influenced by presentation.

7. How do you choose a stud dog for a bitch, do you look at his pedigree, his type or something else? Do you prefer to use linebreeding or outcross?
The 10 million dollar question! Choosing a stud dog is an absolute nightmare. How to improve on certain features, and yet not lose others. Having assessed my own bitch I then look at various dogs. I’m looking to see they are typical of the breed (not necessarily successful show dogs) and that they do not have the same faults as my bitch. Then I look at their pedigree. On occasions I have used a dog whose pedigree has what I’m looking for even if the dog is not outstanding himself. But he does have to have some quality to him. And of course acceptable health test results. And temperament, and preferably some known working ability or at least some known ability behind him. Easy isn't it……………………….. I prefer to linebreed but occasionally do an outcross mating to bring certain points in, though I like that dog to be of a similar type to my own if possible.

8. Do you think it is more difficult to breed chocolate Labradors? If so, why?
Yes it is. The obvious difficulties are breeding good eye colour and pigmentation, on top of all the usual things. When chocolates/livers first appeared they were very much in the minority, and not really liked. Gradually they became more popular and now they are significantly more popular, especially as pets. Because of this increase in popularity it is unfortunate that people have bred to just get the colour with not enough regard for the physical and mental soundness of the puppies they are producing. Coats are talked about a lot. Think of yellows, and even blacks, and the variation in the shading of the colour. So why is it that people go overboard about all chocs needing to be as dark as possible and their undercoat being the same colour as their topcoat. Having judged many of them around the world it seems to me that the totally dark coated dogs often have little undercoat. The texture of the coat should be far more important than the shade of the coat.

9. At what age do you choose the best puppy from the litter? What do you look for in a puppy in the first place? Do you believe it is really possible to see if a puppy has "show potential" at the age, say, 8 weeks?
I normally first look at my pups at about 6 weeks. From then until about 8 weeks I look at them constantly, watching them run and play and seeing how their proportions change. At 8 weeks I will let most of the litter go onto their new homes, and perhaps run-on a couple of pups. Between 8 weeks and about 6 months my pups can grow in all sorts of ways but in general I’m looking for the one who grows steadily. I don't mind some leg length and I’m certainly not looking for the finished product who can go into the ring at 6 months looking like a 12 month. I think at 8 weeks it is possible to look at a puppy and see if it has quality. But in no way can I look and say that it will become a Champion. Today’s Labrador is brought on to be far too mature too quickly. This isn't good for them, or good for the breed. We could do a lot of good if we could get back to the leggy adolescents that we used to think of as normal. Maturity should come gradually and the dog should not reach its peak until it is well into middle age.

10. What do you think is the most important in rearing a puppy?
Let the puppy be a puppy. Don't bring it on too quickly, let it physically and mentally mature gradually. Let it play and exercise within reason, and give it mental stimulation.

11. What would you advise to novice breeders?
Don't run before you can walk. Don’t collect a lot of dogs too quickly, especially poor quality ones. Spend time watching good dogs and talking to top breeders. You can only learn by absorbing information over a period of time, it doesn't happen overnight. In fact the longer you are in dogs the more you realise how little you do know. Aim to have the best quality dogs you can in your kennel. You can only do this by being critical of your own dogs. It’s no good ignoring their faults and failings, and in order to see these you need to first learn what they are. Then you can improve. And overall be patient in everything you do, and enjoy your dogs. That’s why we have them.

 Публикувано: 19.02.09 10:37. Заглавие: Тук има една добавка..

Тук има една добавка към интервюто за петната на Боло и петната на гърдите.
"Аз ценя високо кученцата които имат истински петна на Боло. Истинските това не са бели снобчета между възглавничките, а бели петна над въглавничките на задната страна на лапите, достатъчно големи, че да могат да се видят без да се приближаваш съвсем до кучето. По рано тези петна са се срещали по-често от колкото сега, вероятно защото някой съвременни развъдчици ги смятат за недостатък.
Что се отнася до бялото петно на гърдите това е малко по-различно. Ако се има предвид колко различни съставни части се изискват за качествения лабрадор няколко бели косъма на гърдите са съвсем маловажни.
Малко бяло петно е допустимо, но ако това е дълга бяла ивица или лесно видимо по-голямо петно то това е недостатък. Лично аз не бих използвала мъжки с бяло петно на гърдите по-голямо от няколко косъма. Но когато съдя в ринга то няма да намаля за това оценката."

 Публикувано: 22.02.09 09:12. Заглавие: Тук продължавам да д..

Тук продължавам да добавям, задали са и впръс защо цени високо кученцата с петна на Боло. Отговора е
"I treasure the Bolo marks because so often dogs with them have good Labrador coats."
Или в превод "Аз ценя петната на Боло, защото много често кучетата с такива петна имат добра Лабрадорска козина."
Ако ви интересува още нещо от Ани Тейлър авторката на интервюто е предложила да ги зададем и да получим отговори от нея.

 Публикувано: 02.03.09 08:48. Заглавие: Аз не се сдържах и з..

Аз не се сдържах и зададох на Ани Тейлър някой от въпросите от интервюто с Памела Свенсон. Ето част от тоговорите

Какво смятате за непълната зъбна формула? Прилагате ли специални програми за развъждане на кучета при които липсват премолари или молари?

Ако челюстите на кучетатат са с правилна дължина и ширина, то липсата на няколко зъба въобще не ме вълнува ( има много по-важни неща за които да се безпокоя). Подбирайки мъжки аз никога не му разглеждам устата и не се старая специално да търся мъжки с пълна зъбна формула за женска с не пълна зъбна формула.


По какъв начин можем да съхраним добрата пигментация на носната гъба при жълтите лабрадори - в комбинация с друг мъжки с добра пигментация или с черен? как се унаследява цвета на носната гъба при лабрадорите?

Аз бих кръстосала куче с добър пигмент с друго куче имащо добър пигмент ( като под това нямам предвид въгленово черна пигментация, тъй като тя не е правилната за лабрадора). Някой хора смятат, че не трябва да се кръстосват жълти кучета със шоколадови и в отделни случай са прави. Понякога от такива връзки се получават кученца с хубав пигмент, но аз самата не съм правила подобни връзки. Ако говорим за цвета като цяло аз смятам, че от двойките от един цвят ( жълт или черен) се получават по-равностойни кучета особено по тип. Ако аз развъждам шоколадова женска, то винаги се старая да и намеря черен мъжки. не задължително с цел да се подобри пигмента, а за подобряване на качеството като цяло, тъй като много малко шоколадови мъжки имат родословие, което им позволява да бъдат подобрители.

Какво е вашето отношение към високо и ниско поставената опашка? Кой от двата вариянта е по-коварен в развъждането? Какво смятате за добре поставената но високо носена "весела" опашка? Може ли да се използва куче с "весела" опашка в развъждането и на какво трябва да се обърне особено внимание?

Трябва да кажа, неправилния постав на опашката е един от най-неприемливите за мен недостатъци. Хубавото куче може да бъде просто разрушено от лош потав на опашката. Качественото куче с правилен постав на опашката това е прекрасно създание. Неправилната опашка ме кара да мисля за две неща - първо кучето с подобна опашка простее и в торо завитата опашка може да е свързана с неправилен темперамент. не винаги разбира се, но по някога е така. Стандарта допуска веселата опашка, но не и завита над гърба. Във всеки случай опашката която се вдига много по-нагоре от линията на гърба е недопустима. често такиво кучета имат неправилна постройка на задната част на тялото. Същото се отнася и за кучета с ниско поставени опашки - обикновенно причината за това е неправилния наклон на таза. Аз смятам, че за да се избавиш и от двата недостатъка е сложно, но хората, както ми се струва не обръщат внимание на завитите опашки и виждат само скосените крупи. Това много ме очудва. Когато постава на опашката принципно е правилен, но кучето носи опашката си твърде високо - това означава че или постава все пак е неправилен ( може би съвсем малко) или това е проблем на темперамента. Трябва да отбележим, че не трябва твърде строго да критикуваме мъжките, ако си вдигат опашката в определени ситуации. Те все пак са мъжки и ако постава на опашката е правилен няма защо да се вълнуваме.

На мен лично ми бяха много интересни тези отговори и благодаря на Елена (Yellow Diamond) за това че ги зададе на Ани Тейлър.

 Публикувано: 19.03.09 15:21. Заглавие: Какво е вашето отнош..

Какво е вашето отношение към кучета с ръст различен от препоръчителния в стандарта - по ниски и по-високи кучета2 До колко такова отклонение е допустимо ако кучето е добре сложено и балансирано и по всички останали критерии отговаря на стандарта?

Аз не виждам проблем в известно отклонение от стандартния размер стига кучето да не е твърде високо или дребно. лабрадора, това е работно куче, което работи в различни терени. По някога ти е полезно да имаш по-високо и дългокрако куче за работа в полето и не много високо за работа в гъсти храсталаци, където ще му се налага да се провира под клоните. Това което не ми харесва са излишно тежките кости и кучетата с къси крака, които в наше време се срещат доста често. Известна дължина на краката трябва да има и гърдите не трябва да са много дълбоки.
Некоторая длина ног должна присутствовать, и грудь не должна быть слишком глубокой.

Какъв според вас е типичния лабрадорски темперамент, като изключим страхливите или агресивни кучета, какво още е недопустимо? Според вас трябва ли лабрадора да е непрестанно весел или трябва да е по-скоро уравновесен? Как бихте описали идеалния характер на лабрадора към който се стремите?

Идеалния темперамент за мен това е куче с лек характер, което е щастливо да ми угоди, като работи иизпълнява команди и не по-малко щастливо когато го накарам да се успокои. Когато аз дресирам кучета аз гледам колко силно е желанието им да работят и изпълняват команди и до колко ме слушат. не ми харесват постоянно възбудените кучета, които дърпат стопанина си на повод и непрекъснато махат с опашки без всякаква причина. Подобни кучета не слушат и угаждат единствено и само на себе си. Живота с такова куче би приличал на кошмар, подобен темперамент е нетипичен за лабрадора.

Какъв режим на хранене препоръчвате вие?

Преди хранех с месо и сухари, но преди няколко години когато ми се наложи да се лекувам в болница, преминах на суха храна със средна цена, за да облекча работата на хората, които се грижиха за кучетата ми. Трябва да призная, че те се чувстваха добре и на суха храна и от тогава ги храня така. понякога им давам месо но вероятно това е нужно повече на мен от колкото на тях. Те също получават остатъците от кухнята и хапват плодове и зеленчуци от градината. Не харесвам скъпите високопротеинови храни. В миналото лабрадорите са живели на каквото дойде и могат прекрасно да преживяват на по малко добра диета, от тази която им препоръчват.