ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Ето и следващото интервю с Jaana Railamaa, собственичка на финландския развъдник Adventurer's, http://www.advlabs.net/.

Кажете няколко думи за това как сте започнали вашата работа.

Съпругът ми и аз завъдихме първия си лабрадор през 1988 г. След това взехме още три мъжки преди да помислим за възможността да развъждаме лабрадори. През 1993 г при нас дойде нашата кучка – основоположник IN CH Nerocas Cuurankukka, а през 1994 г. друга кучка – основоположник FIN & EST CH Mellows Killing Fantasy. През 1994 г. се роди и първото ни кучило.

IN CH Nerocas Cuurankukka

FIN & EST CH Mellows Killing Fantasy

Кои са основните отличителни черти на кучетата от вашия развъдник? Кое позволява да ги отличим и разпознаем от останалите лабрадори?

Кучетата, които развъждаме са пълни с енергия. Те не се отличават толкова по външен вид, че да можете да определите, че това са лабрадори от развъдник Adventurer’s, колкото по техния характер. С малки изключения нашите кучета са винаги готови да изпълнят всяка комадна, те се движат добре, не са прекалено тежки.

Как си представяте идеалния лабрадор?

Здрав лабрадор, който не се бои от нищо и има чувство за хумор.

Към какво се стремите в развъдната си дейност? Какво сте постигнали и какви са вашите планове за в бъдеще? Какви проблеми имахте с вашите първи кучета, ако сте имали такива, удаде ли ви се да ги поправите във вашите поколения и какви черти е възможно да сте загубили?

За разлика от повечето развъдчици аз се старая да развъждам компаньони и приятели на своите стопани. Външният вид има значение, но характерът винаги е по-важен, а следващото най-важно за мен – това е здравето. Имала съм проблеми с лактите, но като започнах да използвам определени кучета почти се избавих от тях. Мисля, ако говорим за това, че частично загубих в своите кучета ентусиазмът за работа във вода. Не ме разбирайте неправилно – моите кучета плуват и донасят дивеч, но моите първи лабрадори правеха това без спиране. Ето тове е нещо, което е нужно да поправя.

Как се отнасяте към твърдението за съществуването на вътрешнопородни типове лабрадори? Какви типове лично вие бихте изтъкнали? /британски, скандинавски, американски и др./ Опишете с две думи техните основни отличителни характеристики.

Според мен американските лабрадори са твърде тежки. Английският тип е този, към когото се стремя, а скандинавският – би могъл да бъде по- здрав /силен/.

Кой тип кучета са ви най-близки? Имате ли предпочитание към цвета?

Смес от английския и скандинавския тип. Шоколадовото определено не е моя цвят.

Кои недостатъци считате простими за лабрадора? Какво можете да кажете относно следните недостатъци: къси лапи, разтегленост, неправилна опашка, липса на повече от три зъба?

Всички изброени по-горе недостатъци наистина се явяват такива, но ако вие не продължавате упорито да използвате в развъдната си дейност кучета с такива недостатъци, не бих им придала особено значение. Необходимо е да признаете недостатъците на своите кучета и да ги кръстосвате с такива, у които те липсват. Не е задължително да използвате кучета с такива недостатъци, но те не са чак толкова сериозни, за да изключите кучето от развъдна дейност. Следва да се обърне повече внимание на сегашните заболявания като епилепсия и т.н.

Само с ваши кучета ли работите или привличате кучета и отвън? От какво първо се ръководите като подбирате двойка, избор на мъжки за връзката?

Използвам както свои, така и чужди кучета. Старая се да използвам мъжки, които мисля, че ще балансират кучката. Понякога успешно, понякога – не.

Кое за вас е основното при отглеждането на кученце? Известно е, че много развъдчици се придържат към свои методи.

Позволете му да расте бавно и спокойно, постарайте са колкото се може по-често да го пускате навън, за да се научи да бъде независимо.

Как избирате най-доброто кученце от кучилото? На каква възраст? На какво обръщате внимание най-напред?

Обикновено на възраст от 6 седмици. Първо избирам, след това го наблюдавам, а после правя сравнение по снимки на мои приятели, които също развъждат тази порода.

Разкажете ни подробно за „съсобственичеството” на кучета в развъдника. Как става това, при какви условия, има ли смисъл да се създава развъдник при условия на „съсобственичество”?

Имам много кучета, които са в съсобственичество, защото нямам достатъчно време и енергия да си оставя всички кучета при мен. Съсобствениците се грижат добре за кучетата и така ги взимат в съсобственичество като имат право на избор от кучилото. Имам кучета на съсобственичество с други развъдчици и честно да ви кажа това никога не е било проблем. Ако човек основе развъдник са му нужни кучета, а ако той се сдобие с куче на съсобственост, той ще получи най-доброто от кучилото.

Обръщате ли внимание на работните качества на вашите лабрадори и техните предци в развъдната си програма? Има ли по ваше мнение разделение сред съвременните лабрадори на работни и шоу кучета?

Да, и както казах вече, аз трябва да отделя на това повече внимание. Да, лабрадорите са разделени на две групи и това довежда до определени въпроси особено у купувачите на кученца.

Какъв съвет бихте дали на начинаещите развъдчици?

Да общуват с други развъдчици и да се вслушват в съветите им, но в края на краищата да взимат свое собствено решение!