ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Какво ще ни разкажете за вашия развъдник? Как избрахте първото си куче? От самото начало ли сте свързали своя живот с кинологията или в момента, когато се сдобихте с първото си кучило, познахте чудото на раждането на кученца, видяхте как от слепи и безпомощни същества израстнаха в красиви кучета? Как започнахте професионално да развъждате кучета? Как това решение повлия на живота ви, както и на живота на вашите кучета?

Нашият развъдник беше основан през 1986 г., когато за първи път дойдох от Швеция в Обединеното кралство. Трябва да кажа, че до този момент и аз, и съпругът ми имахме лабрадори. Първият си лабрадор придобих през 1977 г. Това беше черна кучка на име Aroscas Funny Black Souvereign. Тя бе избрана за нас от развъдчиците и, защото тогава ние бяхме неопитни и се нуждаехме от помощ и съвети. Провървя ни и тази кучка стана Шампион на Швеция. Първото ни кучило се роди през 1980 г.и без да отчитам сложността на раждането, много ни допадна отглеждането на красиви кученца, добре социализирани, които отиват в новия си дом и правят своите стопани щастливи, а е и възможно да променят живота им. Пристигайки в Англия ние със съпруга ми решихме да построим нашия развъдник върху линиите на Sandylands и Rocheby, като се възхищавахме на типа и здравите кучета на тези развъдници. През това време, в течение на нашия път ние изпитахме много радости и разочарования.

Дълги години вие сте успешен развъдчик на лабрадори. По какво се отличава един лабрадор, развъден от вас от лабрадора преди 30-40 години? Кои черти на тогавашния лабрадор сте съхранили и кои сте изключили без да съжалявате /ако има такива/?

Можем, разбира се, да се върнем назад в 70-те години, но мисля че съвременните лабрадори са на много по-високо ниво, отколкото предишните, макар че в породата са превнесени някои доста „специфични” форми на главата.
Винаги сме се опитвали да развъждаме качествени лабрадори, с типичната, не прекалено тежка глава, с правилен цвят на очите. Иска ни се да виждаме добра структура на козината, типичната „видрова” опашка и силни задни крайници.

Какъв тип кучета предпочитате? Имате ли предпочитания за цвета? Как осъществявате племенната си дейност, т.е. използвате ли ваши кучета или привличате производители от други развъдници и линии? Какви са принципите на вашето развъждане? Често ли си оставяте кучила от ваши кучета? Какъв е графикът ви на развъждане или се стремите да не си правите дългосрочни планове?

Харесва ни „старомодният” тип лабрадори с добра глава, козина и опашка. Ценим мощните задни крайници и правилните движения. Нямаме предпочитание към цвета, въпреки че никога не сме развъждали и не сме имали шоколадови лабрадори /но понякога високо ги оценявам, по време на експертизи, както беше, когато съдих в Москва!/. Ние внимателно обсъждаме своята програма за развъждане, често тя се планира за много години напред. Следим какви кръвни линии бихме искали да съединим. Племенната работа не зависи от сезона.Никога не оставяме новородените кученца в клетки навън. Те винаги се раждат у дома и остават с нас в къщи, докато не порастнат и не започнем да ги запознаваме с живота в развъдника.

Изпитвали ли сте някога разочарование и неуспехи? Какво е съотношението между успехите и неудачите в племенната работа, т.е. кое вие считате за свой успех, провал или разочарование?

Разбира се, че сме имали неуспехи и разочарования. Вярваме, че развъждането на кучета по-скоро е повече изкуство, отколкото наука. Развъждането на кучета – това е един вид и възпитание на характера, тъй като нещата могат да не станат така, както си го планирал и ти никога не преставаш да се учиш. Трудно ми е да кажа колко пъти съм си казвала „Повече никога няма да имаме кученца!”. Но времето минава, всичко отминава и ти разбираш, че всеки е преживявал такива възходи и падения, както и ти. Мисля, че всичко това стократно се отблагодарява тогава, когато успявате да отгледате куче, което според вас максимално се доближава до онова, към което сте се стремили в продължение на много години, и когато експертите също виждат качеството на вашите кучета, постигнато чрез дългогодишно старателно развъждане и планиране.

Можете ли да се разделите със своя най-добър производител? Какво предпочитате - да купувате мъжки или да ги взимате под наем?

Не бих могла да се разделя със своя най-добър производител. Както вече казах, ние развъждане кучета за себе си, а добрият производител се цени много високо. Понякога използваме мъжки от други развъдници за нашите кучки и го правим когато ни е нужна нова кръв или открием подходящо родословие или тип лабрадор, за да подобрим нашата линия. Най-вероятно не бихме купили мъжки от някой друг в Англия..

На кого принадлежи правото на първи избор на кученце? Готови ли сте да предоставите това право на купувач от Русия? Как това право влияе на цената? Дава ли то някакво преимущество на потенциалния собственик? Как се отнасяте към „правото на първи избор”? На каква възраст вие сами правите своя окончателен избор?

Ние винаги оставяме за себе си правото на първи избор на кученце, тъй като на първо място ние развъждаме за себе си. Понякога избираме по две кученца и после продаваме едното от тях. Като правило то е добър представител на породата. Бихме се радвали, да го продадем на някой ентусиаст за породата, който има необходимите условия да отглежда лабрадор. Ако оставяме за себе си някое кученце, то окончателния си избор правим когато то е на 6 седмици.

Отказвате ли се от връзка между мъжки и женска, които по ваше мнение не си съответстват? Давате ли в такъв случай някакви препоръки за връзка? Как използвате ваш производител? Предпочитате ли да свържете ваш мъжки с видна женска от друг развъдник или все пак ще го свържете със своя, макар и не толкова елитна? На какво се опира изборът ви на двойка? На родословието ли? Как именно? Или на фенотипа?

По-скоро бихме се отказали от връзка между наш мъжки и женска на друг собственик по няколко причини: ако тя има лош темперамент или е много нетипичен представител на породата, ако има неудовлетворителни резултати от тестовете на тазобедрените стави или проблеми с очите. Макар, че в наши дни чрез DNA тест за определяне носителите на GPRA всичко малко се опрости. Тъй като нашите племенни мъжки са тествани и са чисти, а това значи, че никога няма да имаме кученца с GPRA, дори ако чуждата кучка е носител! Ние също така ще се откажем и от кучка ако считаме, че има неподходящо за нас родословие. В такъв случай ще се опитаме да препоръчаме какви линии / производители са по-подходящи за такава кучка. Използваме мъжките си не по-често от два пъти седмично. Естествено може и по-често ако възникне необходимост от повторна връзка или при желание на собственика на кучката да направи повече от една връзка. Това е изключение от нашата практика и се отнася само за една и съща кучка. Разбира се, ние винаги много се ласкаем, когато собствениците на някоя елитна кучка помолят за връзка с наш племенен мъжки. В края на краищата ние отглеждаме племенни кучета, за да сме сигурни, че имаме кръв, необходима за нашата бъдеща племенна дейност, макар че доста често използваме кучета от други развъдници. Мисля, че целесъобразността от използването на наши мъжки при елитни кучки на други собственици или при наши собствени зависи от качеството на бъдещото потомство. Когато избираме племенно куче ние първо гледаме родословието му. Много сме прецизни по отношение историята на породата лабрадор и затова много щателно изучаваме родословието, за да разберем какви резултати дават едни или други съчетания на кръв и т.н. Понякога прибягваме до тесен инбрийдинг – това ни дава възможност да съхраним желания тип. Друг път правим това , което се нарича връзка по тип. В този случай ние по-скоро изхождаме от общия тип на двете кучета и прибягваме към съзнателен ауткрос.

Как мислите има ли явно или неявно деление на работни и шоу кучета или това просто са отделни типове?

Развъдчиците на работни и шоу кучета избират кученцата си за съвършено различни цели. Развъдчикът на шоу кучета гледа строежа на тялото и основните породни характеристики, докато ловците на пръв поглед търсят най-добрите „ретривъри” в кучилото и не обръщат много внимание на външността. Оттук произлизат и различията в екстериора на тези линии при лабрадорите.

Как се отнасяте към модата на различните типове лабрадори? Какво цените на първо място? Какви недостатъци като развъдчик и експерт сте готови да простите? В ролята си на експерт как оценявате кучетата – като производител или просто като красиво животно?

Не ми допада тенденцията за обособяване на различни типове лабрадори – съществува само един стандарт на породата! Темпераментът и строежът – това оценявам на първо място. Трудно ми е да кажа какви недостатъци съм готова да допусна. Мога да кажа, че не обичам нетипичният за лабрадора темперамент. Лабрадорът е развъден за това да служи на човека и на вас няма да ви хареса нервен слуга. Също така не обичам светлите очи при лабрадори с всякакъв цвят козина. „Кравешката” структура на крайниците силно ме безпокои по време на съденето, така също и нетипичната опашка и лошите лапи. Лапите на лабрадора трябва да бъдат акуратно събрани, като при котките. По време на съденето ми аз оценявам кучето като красиво животно.

Няма предел за съвършенството. Ако имаше такъв, какъв е вашия идеал в развъждането на кучета и достижим ли е той? Кои кучета са най-близо до него?

Не мисля, че идеалът ще бъде достигнат някога. Именно затова ние с всички сили се опитваме на се доближим до него в течение на толкова години. За мен има две кучета, които се доближават най-много до идеала, които съм видяла за времето на моето общуване с лабрадорите – това са шоу шампионите Bradking Hugo и Sandylands Bliss.

Bradking Hugo

Sandylands Bliss

Имали ли сте желание някога да развъдите ваша женска с мъжки, който никога не е явяван на изложби или който няма някакви особено забележителни качества? Вслушвате ли се в интуицията си? Какво се получава от това? Бихте ли се осланяли на вашите чувства за в бъдеще?

Мисля, че това може да се направи в случай, когато подобно куче има достатъчно „силно” и интересно родословие. Не винаги красивите кучета стават добри производители!

На всички е известно, че Англия е страна пионер в развъждането на лабрадори и която изнася свои кучета в другите страни. Но от къде вие взимате нова кръв? Внасяте ли кучета от други страни? От къде? Възможно ли е за в бъдеще у вас да предизвика интерес някое куче от Русия? Според вас има ли в Русия тенденция към стабилен и непрекъснат ръст в качеството на кучета?

Мисля, че всеки решава сам за себе си от къде в наши дни да си набави нова кръв. Ние например внесохме куче от Швеция /Aroscas Time Will Tell/ и той се оказа много полезен за нашия развъдник. Уверена съм, че за в бъдеще могат да ми бъдат интересни кучета от Русия, ако те съответстват на критериите, които аз имам за себе си. Бях много впечатлена от кучетата, които съдих на изложба в Москва през 2006 год., но нямам с какво да ги сравня, защото никога преди не съм съдила в Русия и затова ми е трудно да кажа дали кучетата сега са по-добри в сравнение с предишни периоди.

Aroscas Time Will Tell

Колко кучета трябва да има в един развъдник, за да се развива уверено? Как постъпвате с кучетата, които не използвате в развъдната си дейност? Как се отнасяте към различните подходи на изложбите /системата в ринга/ в различните киноложки дружества? Как смятата оправдано ли е разделянето по рингове на различните цветове лабрадори? Важно ли е за вас в коя международна киноложка организация ще бъде регистрирано ваше кученце?

Мисля и историята ни го е доказала, че важно за породата е наличието на няколко големи развъдника с грамотни ръководители. Понякога ние намираме друг дом на старите кучета, които не използваме за развъждане и изложби, но повечето все пак си остават с нас, като пенсионери, седящи до камината у дома. Лично аз не считам делението на рингове по цветове за оправдано – това просто улеснява съдийството. За мен не е важно в кой клуб ще бъде регистрирано мое кученце, ако той е регистриран в някоя организация, която следва правилата на киноложкия клуб на своята страна.

Как се отнасяте към непълната зъбна формула? Ако използвате куче с непълна зъбна формула в развъдната си дейност, то какво е максималното количество на липсващи зъби, което бихте допуснали?

За мен не е важно, няма значение дали едно куче е с липсващ един, два, три или четири зъба. Ако прикусът е правилен, ножицообразен аз съм доволна.

Практикувате ли замяна на кученце, продадено за производител, ако в процеса на неговото израстване се установи, че то не е такова? Как постъпват развъдчиците в такива случаи?

Боя се, че когато имаме работа с животни то рискът за купувача и развъдчика е един и същ. Ако кученце се развива с недостатъци, изключващи неговото използване в развъдната дейност, ние ще предложим да го заменим при първа възможност.

Споделяте ли гледната точка за съществуване на вътрепородни типове лабрадори? Какви типове лично вие бихте определили? Считате ли, че делението на типове по географски признак /британски, скандинавски, американски.../ е оправдано?

Ако считате, че можем да разделим породата на вътрепородни типове – моля, назовете отличителните им черти!
Страхувам се, че не разбрах напълно първата и последната част от въпроса. Считам, че разделението по географски признак е оправдано, защото съм уверена, че животните се приспособяват към мястото, което обитават – климат и т.н. По този начин се развива географския тип.

Какво бихте казали за петната на Боло? Дефект ли е това или не? В стандартът не е споменато нищо. Тоест бихте ли свързали ваше куче с такова, което има такива петна или бихте използвали куче без тях?

Не считам петната на Боло за дефект и бих била щастлива да използвам куче с петна на Боло в своята развъдна дейност.