В лабрадорите се влюбих съвършено случайно и никога не се опитах да ги разлюбя. Лятото на 1957 година, когато бях на 13 години, пътешествайки по крайбрежията на Англия аз се запознах с шест годишен черен лабрадор, който мигновено стана мой приятел. След това разбрах, че истинската любов на моя живот това са лабрадорите.
Животът ми се променя за винаги.
Минаха 18 години и през 1975 година аз реших, че е дошло времето да си взема лабрадор. Свързах се с Кенъл Клуба в Лондон, след което с един от главните клубове по породата във Великобритания. Моят окончателен избор стана развъдника BALLYDUFF. Хареса ми това как сдържано и скромно Бриджит Докинг ( Bridget Doking) пише за своите кучета, тя действително се радва на кучетата, а не на самата себе си. Наложи ми се да чакам приблизително две години. Докато чаках да получа Ballydaff Sunflower (Stajantor’s Honest John x Ballydaff Ballad) , аз помолих Бриджит за черен мъжки в желанието си да се върна към моята „първа любов”. Така се сдобих с Kupros Lucifer. С купуването на кучетата, моят живот се промени за винаги. Доста дълго време аз четох, гледах и слушах. През Ноември 1978 година беше създаден и регистриран в ФСИ развъдника «Tintagel Winds» и аз започнах да работя със своите кучета.
През юни 1979 година Flover получи ВОВ при съдийството на Mary Roslin-Williams на важна Парижка изложба шампионат. Разбрах, че най- важният ориентир за кучетата това са работните качества, ето защо за да стане Шампион на Франция (тази титла беше и си остава една от най трудните сред европейските шампиони ), лабрадорът задължително трябва да се подготви за открити полеви изпитания.
Работата с Лабрадори
Ние не членувахме в ловна асоциация, нямахме оръжия и аз плачех за всеки мъртъв таралеж на пътя. Но нямаше път назад. Аз трябваше или да се обадя на Бриджит, която да ми каже, че не сме имали никакво право да взимаме лабрадор, ако не сме готови да работим с него или да се науча да стрелям. В Париж ми доставиха книгата на Моксън за обучение на лабрадори. Всичко се оказа лесно и ние се учехме с голямо желание. През ноември 1979 година беше първото изпитание на Луцифер, а също и неговата първа практика. В 8.30 ни извикаха на линията, а в 8.45 вече бяхме отстранени. След доста години по време на изпитание в Белгия ме попитаха дали съм чувала историята за английска лейди, която непослушното й куче я завлякло в езеро... Точно аз знам какво значи да бъдеш легенда приживе!
Първите успехи
Първото си кучило аз получих през декември 1979 година. В този момент във Франция имаше приблизително 500 развъдни лабрадора. През 1998 те вече бяха 12000! Връзката Lucifer и Flover за мен произведе два различни типа. Моите познания за различните линии се задълбочаваха и аз реших, че ни е нужно куче с което да продължим верния път. Получих шанс – възможността да купя от Гуен Бродли (Gwen Broadley) Sandylands Rip Van Winkle (Sandylands My Rainbeau- Sandylands Busy Liz), който се роди през април 1980. Той беше на една година, когато пристигна при нас и ние усетихме неговото присъствие много скоро. Две кучила получени в резултат от неговите връзки с Rhapsody и Reverie , повлияха съществено на развитието на поголовието на европейските лабрадори. Много от селекционерите известни в Холандия, Белгия, Швейцария и Франция започнаха своята работа с плодовете на тези комбинации. U Know Who и Union Jack от Rhapsody и от Reverie са от известното кучило «V», в което шест от 11 кученца станаха шампиони. Съвсем скоро при нас пристигнаха Wetherlam Blackberry (Wetherlam Storm of Lawnwoods – Wetherlam Siskin), а по късно - Warringgah’s Banjo Patterson. Blackberry стана моят най-добър приятел. Това куче беше незаинтересовано на изложбите, но това не му попречи да стане Международен шампион. Този мъжки беше съвсем типичен за породата, а също – нещо което го правеше чаровен – с известно лошо чувство за хумор. От Wetherlam Blackberry се родиха красиви и известни потомци на шампиони на изложби, шампиони по полеви изпитания и даже двойни шампиони (Cherry Brandy of Tintagel Wind). Той също така произведе кучило от 10 кученца, всички от които станаха кучета водачи на незрящи и това за мен е доказателство за изключителния интелект на този мъжки.
Малко по-късно в развъдника «Tintagel Winds» пристигна отлична женска Peche des Verges de la Tour, дъщеря на Луцифер - това беше най-забележителната женска с която съм имала щастието да работя.
Предимства и недостатъци в работата на селекционера.
Едно от огромните предимства в работата на развъдчика, това е принадлежността към изключително международно семейство и възможността да се подържат връзки с развъдчици от целия свят. Радостта от това, че кученцето, в което ти вярваш, оправдава всички възложени на него очаквания. Но преди всичко думите на стопаните „Той даже е по-изумителен, отколкото очаквах” и да кажат това не само за изложби, но и за всеки ден прекаран заедно в живота. Сериозният недостатък това е, че твърде късно забелязваш, че за нищо друго не ти остава време. Нуждата да давате тези, които обичате, защото не произвеждат, това което искате. Когато неправилно сте оценили клиента и не сте разбрали, че на него въобще не е трябвало да продавате кученце, но вече нищо не можете да направите. Мога да нарека като свой наставник Бриджит Докинг (Bridget Doking), но нейната преждевременна смърт сложи край на възможността да приема повече от нейният огромен опит. Смятам, че всеки, който сериозно иска да се занимава с качествено развъждане е нужна ръката на наставника. Според моя собствен опит само малко хора във Франция разбират, какво означава понятието „развъждане на порода” Общувайки с потенциални развъдчици или потенциални клиенти, аз се опитвам да нарисувам съвсем подробна картина. И си казвам, ако след всичко това те все още искат кученце или все още искат да се занимават с развъждане... Парвовирозата поразява цяло кучило докато вие се опитвате да се справите с кашлица... Клиентът ви съди, за да си върне парите, защото кучето му е вече на годинка и още не е спечелило ВОВ ... Клиенти заминават в чужбина, забременяват и се сдобиват с дете и искат от вас да си вземете обратно вашите неконтролируеми хулигани... Вашата любима женска е яла отрова за плъхове под оградата на съседите, а зъбите на вашата млада бъдеща надежда растат не така както трябва... Ако след всичко това те останат в играта, вероятно имат потенциал.
Играта в ринга
Бриджит веднъж ми каза „ Независимо дали побеждаваш или губиш нищо в твоето поведение не трябва да показва твоите емоции и продължавай да се усмихваш” Победителите, които крещят и размахват ръце ме дразнят точно толкова колкото и тези, които отказват да се ръкуват с победителя. В някакъв момент на всички са ни отнемали победата или сме заемали места, които не заслужаваме. Всичко това е част от играта.
Правилно развъждане
Стандартът на породата оставя много възможности за интерпретация. Образът на идеалния лабрадор много се различава в зависимост от предназначението на кучето. Жалко е че думата „среден” често се бърка с „посредствен”. Интелектът на кучето това е възможността му да изпълнява работата, за която е било създадено. За съжаление, в настоящето има все повече кучета с дефекти. Някои развъдчици (комерсиални развъдчици, главната цел на които е да си заработят, че да преживяват) маскират отклоненията с помощта на медикаменти и продължават да представят на изложби такива кучета и да ги използват в развъждането. Много сериозен дефект е нетипичния характер – страхливост, хиперактивност, агресия. Тези черти най-ясно си личат в работното куче, което за качественото изпълнение на своята работа трябва да бъде послушно, спокойно и интелигентно.
Проблеми с породата във Франция.
Бих казала, че основните проблеми са два. Първо трябва да се поддържат в лабрадора работните му качества, каквато и работа да изпълнява. Само по този начин може да израстне пълноценно куче, както физически, така и психологически. Много хора не харесват лова, за това си има много причини. Но ако лабрадорът не е в състояние да изпълнява тази работа, заради която са били създадени неговото тяло и мозък, той не е истински лабрадор. Второ, да обясниш на стопанина истинското отношение към лабрадора. Защо толкова много лабрадори се оказват в приюти? Защото стопанинът не е способен да разбере, че силният, умен и здрав лабрадор без старателно възпитание и твърдост се превръща в хулиган, с който е съвсем невъзможно да се живее. И за това кучето няма вина. Това е наша работа да обучим потенциалните собственици. Характерът и интелектът е невъзможно да се измери официално, невъзможно е да направиш рентген на неговата доброта, а нима това не е едно от най-важните качества на лабрадора. Днес повечето селекционери са по-заинтересовани да създадат шампион, отколкото според потенциала на кучето да предадат в бъдещите поколения това, което е действително важно за породата.
Нашият принос за породата
Аз съм убедена, че лабрадорът трябва да прекарва времето си пълноценно. Днешният лабрадор може да се обучи на всичко, без охранителна работа. Занимавайки лабрадор вие реализирате неговият потенциал. От нашия развъдник са излезли над 50 шоу шампиона, някои от които са получили титла за работа на полеви изпитания в трудни условия . Повече от всичко ние се гордеем с нашите двойни шампиони. Но и всички наши неизвестни на обществеността , но здрави кучета, които носят щастие на своите стопани и изпълняват за тях най-разнообразна работа ни доставят огромно удовлетворение. Ние много работим с кучетата – водачи на незрящи – тук няма никакви титли, но ние много се гордеем със своя мъничък принос в голямото дело. Оглеждайки се назад мога да кажа, че съм живяла прекрасен живот! Имах щастието да притежавам и да развъждам изключителни по своите качества кучета. Моята съкровена мечта е, че аз самата съм дала своя малък принос в тази порода
«Tintagel Winds» образцов развъдник за лабрадори Да отговори на нашите въпроси и да сподели своя безценен опит любезно се съгласи Feliciti Leith Ross собственик на известният по целия свят развъдник «Tintagel Winds».
Госпожо Фелисити какво означава името на вашият развъдник?
Развъдника «Tintagel Winds» е основан през 1978 година и е кръстен в чест на руините на замъка на крал Артур, които се издигат над морето в английският град Cornwall. Какъв е според вас идеалният лабрадор?
Идеалният лабрадор това е куче със среден размер, с жизнерадостен характер, дружелюбно към всички хора и животни. Куче, което може в събота да отиде на лов и отлично да се справи с работата, а в неделя да е на изложба и да се върне в къщи с победа.
Какви недостатъци вие сте готови да простите и кои според вас са неприемливи?
Когато в продължение на дълги години се занимаваш с развъждане на кучета и се научиш да ги разбираш и да изучаваш техните линии ти инстинктивно знаеш какви рискове можеш да поемеш (въпреки, че грешки никога не са изключени ) защото имаш в главата си цялостната картина на това какво потомство е имало всяко куче в родословието, какви дефекти е предавало, с какви качества се е отличавало и т.н. За начинаещият не е лошо да разчита на поддръжката на развъдчици, които имат отношения към дадения семенен материал и внимателно да изучи всички кучета ( или в краен случай колкото се може повече от тях) които са произведени от родителите, пра родителите, пра пра родителите. И работата ви не е само в това да пресметнете шампионите в родословието. Някой от най-известните шампиони са произвели с нищо не отличаващо се потомство, докато в същото време някой кучета, които не са имали нито една титла са се оказвали великолепни родители ( например Lindall Morse ) Ако искате да започнете работа с помощта на развъдчик, изберете този, чиято порода е най-доброкачествена и който е развъждал много поколения. Куче без нито едно преимущество е по-лошо за породата от колкото куче с един ужасен дефект. Практически всеки недостатък може да се изчисти, но това отнема много, много години и е много по-лесно да се изчисти един дефект при отлично по всичко останало куче от колкото да се занимавате с развъждане на посредствеността. Не е добра идея да започвате работа на развъдник с „домашен” лабрадор (колкото и прекрасен да го намирате) купения от първия попаднал развъдчик , който дори нищо не може да ви разкаже за родословието ( за този вид развъдчици всички негови кучета са самото съвършенство ). Възможно е и да ви провърви ... Но по скоро ще прекарате много години в търсене на възможният шампион с който да кръстосате вашата „ домашна” женска, за да подобрите линията. Повярвайте не си струва да губите напразно толкова години!
С какво започнахте вие? Към какво се стремите в развъждането на идеалният лабрадор? Какво постигнахте и какви цели сте си поставили за в бъдеще?
Естествено аз както и всеки предан на своята работа развъдчик се стремя някога да произведа идеалният лабрадор. Свързах се с Лондонският Кенъл Клуб с някой развъдници и развъдчици. Четох книги, общувах с хора и се учех . Даже и след като съм била на изложба на породата аз все още не можех и да си представя, че някога ще имам собствен развъдник. Аз се обърнах към развъдчика Бриджит Донкинг ( Bridget Doking) която имаше безупречна репутация в развъждането на истински работни и изложбени лабрадори. В това време Бриджит имаше още много малко кучила и ми се наложи да чакам две години за моята женска – родоначалник на развъдника ( Ch Ballyduff Sunflower) В това време по препоръка на Бриджит аз се сдобих от Питър Харт ( Peter Hart ) с Ch Kuprus Lucifer . Тези две кучета станаха основата на която аз изградих развъдника. Моята прекрасна черна женска Ch West With the Night of Tintagel Winds, която взе RCC на Cruft’s през 2007 е пра – пра- пра- пра- правнучка на Луцифер. Надявам се, че за 30 години съм произвела много хубави типични кучета. Развъдника «Tintagel Winds» сега е представен в 58 страни и вече дори не смятам броя на шампионите, които съм произвела, защото за мен титлите не говорят нищо за ценността на кучето. Някой от най-добрите ми кучета никога не са били на изложби.
Според вас необходимо ли е да се открива развъдник ( да се регистрира име) при първата връзка на кучето? С какво трябва един развъдчик да започне своята работа?
За начало на работа на развъдник аз бих предложила по възможност да се купи възрастна женска с отличен тип и родословие, която може да се види и разбере, с добри показатели от медицинските изследвания. Това няма да ви излезе евтино, но ще ви спести много време. Наистина никак не е лесно да намерите вече голяма качествена женска. Друг вариант е да си купите две женски бебета и да се надявате, че поне едната от тях ще оправдае вашите очаквания, като порасне. Ако и двете пораснат качествени кучета чифтосайте ги с мъжки от развъдници от същия тип или с един и същи мъжки и си оставете по една или две женски от двете кучила. По този начин вие постепенно ще си построите линия и чак след третото поколение ще можете да видите резултатите на своят работа, а също и да определите положителните и отрицателните качества на линията. Напред може да премине само този развъдчик, който е честен със себе си и който гледа на своите кучета обективно. Основната ценност на развъдника е в женските кучета. Става дума не за пари, а за генетика! Развъдчика не бива да си взима мъжки от вън, преди да има три поколения женски. След това мъжкият трябва да се избира много внимателно, тъй като той трябва да може да се кръстосва с всичките три поколения, да подобрява линията и да не внася нови дефекти. Не бива да избирате мъжкия само по фенотип, само заради това да побеждава на изложби и по този начин да обезпечава продажбата на кученцата. И пак постарайте се да си вземете възрастно куче, което ще ви спести време. Няма нищо по-тъжно от това да купиш великолепно кученце и да загубиш вълнуващи години докато то расте и мечтаеш за неговото бъдеще, а на 12 месеца да му открият дисплазия или катаракта или пък да порасне просто не лошо куче, но не и този изключителен лабрадор, който сте искали и който ви е бил необходим.
Как в развъдник състоящ се от женски, става избора на мъжки за връзка, кои са основните критерии? Не е тайна, че украинското развъждане е построено в основата си на инбридинга на този или онзи прародител. Кой метод за развъждане предпочитате вие и какви изводи сте си направили за използването на един или друг метод?
Съществуват три метода за развъждане и това трябва да го знае всеки развъдчик при избора на мъжки за своята женска. Тесен инбридинг (баща –дъщеря, брат – сестра, майка -син). Аз не препоръчвам този метод, защото не намирам за много разумно да се подсилват всички рецесивни дефекти, които могат да съществуват в линията. Лайнбридинг (дядо – внучка и т.н ) Това включва връщане през едно или две поколения, но чак след третото поколение генетичната ценността на този метод е малка. Понякога може да срещнеш хора, които гръмко и гордо говорят „Аз използвам лайнбридинг, за да се върна към Sandylands Mark”, което само по себе си е смехотворно, защото него така и така го има във всяко родословие примерно 14 поколения назад! Въпреки че, добър стар мъжки с много и много потомци, които носят признаците на неговите изключителни качества, кръстосан със свои внучки може да произведе изключително поколение. Multi Ch Carromer’s Charlie Chalk, беше кръстосан със свои внучки, когато беше на повече от 8 години и аз внимателно наблюдавах, какво ще се получи от тези кучета. И не бях разочарована. Аутокроса е лотария. Даже при такава връзка „тип към типа” ние сме имали, както големи разочарования, така и интересни успехи. Така както Multi Ch Carromer’s Charlie Chalk беше напълно аутокросен за линията с която аз работех, но така добре си пасна с нея. Понякога развъдчика вижда, че лайнбридинга не му позволява да се движи напред и му е нужен аутокрос със свежа кръв за да закрепи и подобри резултатите по изчистване на дефекти в резултат от лайнбридинга. Проблемът е в това, че мъжкия, когото избирате може да е идеален в аспекта на този дефект от който искате да се избавите, но вие съвсем не знаете какви нови дефекти той ще ви донесе! В заключение бих казала, че лайнбридинга, вероятно е най-разумния път за развитие, а имайки вече определен опит може да използвате и аутокрос, за да „освежите”. Никога не забравяйте, че лудостта на развъдника е болест която поразява развъдчика, а не кучетата му!
Според вас какви медицински изследвания трябва да има развъдното куче?
Трябва да се прави рентген на тазобедрените и лакътните стави за наличието на дисплазия. Всяка годи трябва да се проверяват очите за катаракта и да се прави ДНК тест ( Компанията Optigen, Итика, Ню Йорк ,САЩ ), за да се провери при кучето наличието на Прогресивна атрофия (ПРА ), която може да се развие с течение на времето. Отговорният развъдчик е длъжен дори да не мисли за развъждане от материал, който не е минал тези тестове. Това е жизнено важно за нашата порода. Да не се правят медицински изследвания – това е пълна безотговорност.
Кое според вас е основното в израстването на кученцата? Известно е че много развъдчици имат свои методи. Кой период от развитието и растежа на кученцето смятате за най-важен и на какво трябва да се обърне внимание най - наред?
Обикновено аз избирам кученцето, което искам да си оставя още след раждането, след това внимателно го наблюдавам и ако то все още ми харесва на 4 -8 седмици, то може да остане. По правило кученцата се развиват хармонично до 3-4 месеца, след това ти се струва, че всичко се разваля – ушите и опашката изглеждат ужасно, но костите, лапите и дължината на тялото все още са в норма. На 7 месеца главата изглежда твърде малка (ако ли пък не по скоро във възрастно състояние главата на такова куче ще е твърде голяма ) главата, а след това и лапите се оказват твърде дълги. Гърбът винаги трябва да е прав, но не е задължително да е на едно ниво – нали кученцето расте в различни пропорции. Но структурата се вижда във всички етапи и ако предната лапа е много къса или пред колянната част е твърде дълга този дефект ще си остане за винаги и няма смисъл да се надявате, че ще се оправи. Няма да се оправи! Продайте кученцето, като домашен любимец и започнете от начало.
Кога трябва да започне социализацията на кученцето?
Аз смятам, че ако ви се наложи да изведете на улицата много малко кученце , за да може то в бъдеще да не се страхува и да не се притеснява то има неправилен характер. Постъпвайки така вие определено ще подобрите външните прояви, но за развъждането това не е достатъчно и такова куче ще предава своя „нежен” характер. Кученцата трябва да се извеждат „сред хора” примерно на едногодишна възраст и трябва да не се страхуват от нищо. Ето това са лабрадори!
Какво влагате в понятието „отговорен стопанин”?
Отговорният стопанин, това е този, който добре е помислил преди да вземе кученцето, който има достатъчно време и пари, за да храни, разхожда, дресира и се наслаждава на своето куче. Лабрадорите не понасят самотата, за това някой трябва да е през цялото време в къщи. На лабрадорите им трябва възпитание, за това трябва да отделите време за неговото възпитание. По време на разходката му е необходимо всичко да подуши, а също и да поиграе. Нужна му е оградена територия, за да не попадне под кола или да не получи друга травма. Нужни са му играчки. Нужна му е вода, за да плува. Деца с които той може да играе. Патки, които той би могъл да носи. Всичко това собственика трябва да разбира преди покупката.
До колко често и постоянно вие контактувате със стопаните на своите кученца?
Много наши клиенти ни стават приятели – някой много близки. Други ни изпращат новини и снимки само по Коледа, а някой се свързват с нас, само когато кучето им умира на 14 или 15 години, защото искат друго. На някой им е нужна помощ и те често звънят първите седмици, други просто дават знак, че кученцето се е устроило нормално и след това ние повече не получаваме новини от тях. Не искам да досаждам на стопаните, но те трябва да знаят, че много се безпокоя за кученцата, които са се родили при мени които съм отгледала и би ми се искало да знам новини и да получавам снимки за да мога а се осведомявам за това във вярна посока ли се грижи програмата на моето развъждане.
Пред купувача стои избора вашият развъдник или някой друг. Защо именно вашия? Как ще характеризирате своите кучета и своите методи на работа, за да може купувача да дойде именно при вас?
На този въпрос е трудно да отговоря, защото сега аз заемам уникално положение във Франция, а моят развъдник се счита за образцов. Също хората получават детайлна информация от нашия уеб сайт , което им помага да вземат решение. Обикновено ми се налага да обяснявам на хората, защо не искам да им продавам кученце ( възможно е просто да не ми харесват, или да имат вредни деца или целият ден да са на работа и т.н). ...................... Трябва да разбират, че развъдчиците работят с „жив материал” и често е невъзможно да държиш ситуацията под пълен контрол. Въпреки, че моят развъдник произвежда голям процент отлични кучета от колкото други развъдчици във Франция и примерно 40% до 50% от моите кучета пътуват в чужбина. Когато хората се свързват с мен търсейки кученце, това става не защото те се колебаят избирайки между моят и друг развъдник , а защото са решили, че искат именно едно от моите кученца, а не кученце от какъвто и да е друг развъдник. Именно репутацията, която развъдчика е създал за себе си през годините работа „ продава” неговите кученца, а не и някакви аргументи, които той може да намери.
До колко важни са при вас при развъждането са работните качества на родителите и предците? Смятате ли за нужно да поддържате и развивате работните качества на ретривър?
Според мен е съвсем необходимо да се подържат работните способности на лабрадора. Ако не искате да се стараете намерете си друга порода. Ако изпуснем от картината предназначението на лабрадора ние ще загубим породата като такава. Стандарта е написан от ловци, които са си представяли такова куче, което им е било нужно: активно, среден размер, с добър характер, умно и послушно. Ние сме само едно звено от веригата и сме длъжни отговорно да носим породата със всичките и качества за следващите поколения развъдчици. Нищо не носи такова удовлетворение, както да направиш едно от твоите кучета двоен шампион.
«Tintagel Winds» образцов развъдник за лабрадори Да отговори на нашите въпроси и да сподели своя безценен опит любезно се съгласи Feliciti Leith Ross собственик на известният по целия свят развъдник «Tintagel Winds».
Госпожо Фелисити какво означава името на вашият развъдник?
Развъдника «Tintagel Winds» е основан през 1978 година и е кръстен в чест на руините на замъка на крал Артур, които се издигат над морето в английският град Cornwall. Какъв е според вас идеалният лабрадор?
Идеалният лабрадор това е куче със среден размер, с жизнерадостен характер, дружелюбно към всички хора и животни. Куче, което може в събота да отиде на лов и отлично да се справи с работата, а в неделя да е на изложба и да се върне в къщи с победа.
Какви недостатъци вие сте готови да простите и кои според вас са неприемливи?
Когато в продължение на дълги години се занимаваш с развъждане на кучета и се научиш да ги разбираш и да изучаваш техните линии ти инстинктивно знаеш какви рискове можеш да поемеш (въпреки, че грешки никога не са изключени ) защото имаш в главата си цялостната картина на това какво потомство е имало всяко куче в родословието, какви дефекти е предавало, с какви качества се е отличавало и т.н. За начинаещият не е лошо да разчита на поддръжката на развъдчици, които имат отношения към дадения семенен материал и внимателно да изучи всички кучета ( или в краен случай колкото се може повече от тях) които са произведени от родителите, пра родителите, пра пра родителите. И работата ви не е само в това да пресметнете шампионите в родословието. Някой от най-известните шампиони са произвели с нищо не отличаващо се потомство, докато в същото време някой кучета, които не са имали нито една титла са се оказвали великолепни родители ( например Lindall Morse ) Ако искате да започнете работа с помощта на развъдчик, изберете този, чиято порода е най-доброкачествена и който е развъждал много поколения. Куче без нито едно преимущество е по-лошо за породата от колкото куче с един ужасен дефект. Практически всеки недостатък може да се изчисти, но това отнема много, много години и е много по-лесно да се изчисти един дефект при отлично по всичко останало куче от колкото да се занимавате с развъждане на посредствеността. Не е добра идея да започвате работа на развъдник с „домашен” лабрадор (колкото и прекрасен да го намирате) купения от първия попаднал развъдчик , който дори нищо не може да ви разкаже за родословието ( за този вид развъдчици всички негови кучета са самото съвършенство ). Възможно е и да ви провърви ... Но по скоро ще прекарате много години в търсене на възможният шампион с който да кръстосате вашата „ домашна” женска, за да подобрите линията. Повярвайте не си струва да губите напразно толкова години!
С какво започнахте вие? Към какво се стремите в развъждането на идеалният лабрадор? Какво постигнахте и какви цели сте си поставили за в бъдеще?
Естествено аз както и всеки предан на своята работа развъдчик се стремя някога да произведа идеалният лабрадор. Свързах се с Лондонският Кенъл Клуб с някой развъдници и развъдчици. Четох книги, общувах с хора и се учех . Даже и след като съм била на изложба на породата аз все още не можех и да си представя, че някога ще имам собствен развъдник. Аз се обърнах към развъдчика Бриджит Донкинг ( Bridget Doking) която имаше безупречна репутация в развъждането на истински работни и изложбени лабрадори. В това време Бриджит имаше още много малко кучила и ми се наложи да чакам две години за моята женска – родоначалник на развъдника ( Ch Ballyduff Sunflower) В това време по препоръка на Бриджит аз се сдобих от Питър Харт ( Peter Hart ) с Ch Kuprus Lucifer . Тези две кучета станаха основата на която аз изградих развъдника. Моята прекрасна черна женска Ch West With the Night of Tintagel Winds, която взе RCC на Cruft’s през 2007 е пра – пра- пра- пра- правнучка на Луцифер. Надявам се, че за 30 години съм произвела много хубави типични кучета. Развъдника «Tintagel Winds» сега е представен в 58 страни и вече дори не смятам броя на шампионите, които съм произвела, защото за мен титлите не говорят нищо за ценността на кучето. Някой от най-добрите ми кучета никога не са били на изложби.
Пост N: 6389
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
14
Фото:
Публикувано: 06.03.10 18:09. Заглавие: Ето и последната час..
Ето и последната част от интервюто. Там където е многоточието не е сканирана добре страницата на списанието и липсва текста. Сега ще събера всичко в първия пост да е по-прегледно.
Според вас необходимо ли е да се открива развъдник ( да се регистрира име) при първата връзка на кучето? С какво трябва един развъдчик да започне своята работа?
За начало на работа на развъдник аз бих предложила по възможност да се купи възрастна женска с отличен тип и родословие, която може да се види и разбере, с добри показатели от медицинските изследвания. Това няма да ви излезе евтино, но ще ви спести много време. Наистина никак не е лесно да намерите вече голяма качествена женска. Друг вариант е да си купите две женски бебета и да се надявате, че поне едната от тях ще оправдае вашите очаквания, като порасне. Ако и двете пораснат качествени кучета чифтосайте ги с мъжки от развъдници от същия тип или с един и същи мъжки и си оставете по една или две женски от двете кучила. По този начин вие постепенно ще си построите линия и чак след третото поколение ще можете да видите резултатите на своят работа, а също и да определите положителните и отрицателните качества на линията. Напред може да премине само този развъдчик, който е честен със себе си и който гледа на своите кучета обективно. Основната ценност на развъдника е в женските кучета. Става дума не за пари, а за генетика! Развъдчика не бива да си взима мъжки от вън, преди да има три поколения женски. След това мъжкият трябва да се избира много внимателно, тъй като той трябва да може да се кръстосва с всичките три поколения, да подобрява линията и да не внася нови дефекти. Не бива да избирате мъжкия само по фенотип, само заради това да побеждава на изложби и по този начин да обезпечава продажбата на кученцата. И пак постарайте се да си вземете възрастно куче, което ще ви спести време. Няма нищо по-тъжно от това да купиш великолепно кученце и да загубиш вълнуващи години докато то расте и мечтаеш за неговото бъдеще, а на 12 месеца да му открият дисплазия или катаракта или пък да порасне просто не лошо куче, но не и този изключителен лабрадор, който сте искали и който ви е бил необходим.
Как в развъдник състоящ се от женски, става избора на мъжки за връзка, кои са основните критерии? Не е тайна, че украинското развъждане е построено в основата си на инбридинга на този или онзи прародител. Кой метод за развъждане предпочитате вие и какви изводи сте си направили за използването на един или друг метод?
Съществуват три метода за развъждане и това трябва да го знае всеки развъдчик при избора на мъжки за своята женска. Тесен инбридинг (баща –дъщеря, брат – сестра, майка -син). Аз не препоръчвам този метод, защото не намирам за много разумно да се подсилват всички рецесивни дефекти, които могат да съществуват в линията. Лайнбридинг (дядо – внучка и т.н ) Това включва връщане през едно или две поколения, но чак след третото поколение генетичната ценността на този метод е малка. Понякога може да срещнеш хора, които гръмко и гордо говорят „Аз използвам лайнбридинг, за да се върна към Sandylands Mark”, което само по себе си е смехотворно, защото него така и така го има във всяко родословие примерно 14 поколения назад! Въпреки че, добър стар мъжки с много и много потомци, които носят признаците на неговите изключителни качества, кръстосан със свои внучки може да произведе изключително поколение. Multi Ch Carromer’s Charlie Chalk, беше кръстосан със свои внучки, когато беше на повече от 8 години и аз внимателно наблюдавах, какво ще се получи от тези кучета. И не бях разочарована. Аутокроса е лотария. Даже при такава връзка „тип към типа” ние сме имали, както големи разочарования, така и интересни успехи. Така както Multi Ch Carromer’s Charlie Chalk беше напълно аутокросен за линията с която аз работех, но така добре си пасна с нея. Понякога развъдчика вижда, че лайнбридинга не му позволява да се движи напред и му е нужен аутокрос със свежа кръв за да закрепи и подобри резултатите по изчистване на дефекти в резултат от лайнбридинга. Проблемът е в това, че мъжкия, когото избирате може да е идеален в аспекта на този дефект от който искате да се избавите, но вие съвсем не знаете какви нови дефекти той ще ви донесе! В заключение бих казала, че лайнбридинга, вероятно е най-разумния път за развитие, а имайки вече определен опит може да използвате и аутокрос, за да „освежите”. Никога не забравяйте, че лудостта на развъдника е болест която поразява развъдчика, а не кучетата му!
Според вас какви медицински изследвания трябва да има развъдното куче?
Трябва да се прави рентген на тазобедрените и лакътните стави за наличието на дисплазия. Всяка годи трябва да се проверяват очите за катаракта и да се прави ДНК тест ( Компанията Optigen, Итика, Ню Йорк ,САЩ ), за да се провери при кучето наличието на Прогресивна атрофия (ПРА ), която може да се развие с течение на времето. Отговорният развъдчик е длъжен дори да не мисли за развъждане от материал, който не е минал тези тестове. Това е жизнено важно за нашата порода. Да не се правят медицински изследвания – това е пълна безотговорност.
Кое според вас е основното в израстването на кученцата? Известно е че много развъдчици имат свои методи. Кой период от развитието и растежа на кученцето смятате за най-важен и на какво трябва да се обърне внимание най - наред?
Обикновено аз избирам кученцето, което искам да си оставя още след раждането, след това внимателно го наблюдавам и ако то все още ми харесва на 4 -8 седмици, то може да остане. По правило кученцата се развиват хармонично до 3-4 месеца, след това ти се струва, че всичко се разваля – ушите и опашката изглеждат ужасно, но костите, лапите и дължината на тялото все още са в норма. На 7 месеца главата изглежда твърде малка (ако ли пък не по скоро във възрастно състояние главата на такова куче ще е твърде голяма ) главата, а след това и лапите се оказват твърде дълги. Гърбът винаги трябва да е прав, но не е задължително да е на едно ниво – нали кученцето расте в различни пропорции. Но структурата се вижда във всички етапи и ако предната лапа е много къса или пред колянната част е твърде дълга този дефект ще си остане за винаги и няма смисъл да се надявате, че ще се оправи. Няма да се оправи! Продайте кученцето, като домашен любимец и започнете от начало.
Кога трябва да започне социализацията на кученцето?
Аз смятам, че ако ви се наложи да изведете на улицата много малко кученце , за да може то в бъдеще да не се страхува и да не се притеснява то има неправилен характер. Постъпвайки така вие определено ще подобрите външните прояви, но за развъждането това не е достатъчно и такова куче ще предава своя „нежен” характер. Кученцата трябва да се извеждат „сред хора” примерно на едногодишна възраст и трябва да не се страхуват от нищо. Ето това са лабрадори!
Какво влагате в понятието „отговорен стопанин”?
Отговорният стопанин, това е този, който добре е помислил преди да вземе кученцето, който има достатъчно време и пари, за да храни, разхожда, дресира и се наслаждава на своето куче. Лабрадорите не понасят самотата, за това някой трябва да е през цялото време в къщи. На лабрадорите им трябва възпитание, за това трябва да отделите време за неговото възпитание. По време на разходката му е необходимо всичко да подуши, а също и да поиграе. Нужна му е оградена територия, за да не попадне под кола или да не получи друга травма. Нужни са му играчки. Нужна му е вода, за да плува. Деца с които той може да играе. Патки, които той би могъл да носи. Всичко това собственика трябва да разбира преди покупката.
До колко често и постоянно вие контактувате със стопаните на своите кученца?
Много наши клиенти ни стават приятели – някой много близки. Други ни изпращат новини и снимки само по Коледа, а някой се свързват с нас, само когато кучето им умира на 14 или 15 години, защото искат друго. На някой им е нужна помощ и те често звънят първите седмици, други просто дават знак, че кученцето се е устроило нормално и след това ние повече не получаваме новини от тях. Не искам да досаждам на стопаните, но те трябва да знаят, че много се безпокоя за кученцата, които са се родили при мени които съм отгледала и би ми се искало да знам новини и да получавам снимки за да мога а се осведомявам за това във вярна посока ли се грижи програмата на моето развъждане.
Пред купувача стои избора вашият развъдник или някой друг. Защо именно вашия? Как ще характеризирате своите кучета и своите методи на работа, за да може купувача да дойде именно при вас?
На този въпрос е трудно да отговоря, защото сега аз заемам уникално положение във Франция, а моят развъдник се счита за образцов. Също хората получават детайлна информация от нашия уеб сайт , което им помага да вземат решение. Обикновено ми се налага да обяснявам на хората, защо не искам да им продавам кученце ( възможно е просто да не ми харесват, или да имат вредни деца или целият ден да са на работа и т.н). ...................... Трябва да разбират, че развъдчиците работят с „жив материал” и често е невъзможно да държиш ситуацията под пълен контрол. Въпреки, че моят развъдник произвежда голям процент отлични кучета от колкото други развъдчици във Франция и примерно 40% до 50% от моите кучета пътуват в чужбина. Когато хората се свързват с мен търсейки кученце, това става не защото те се колебаят избирайки между моят и друг развъдник , а защото са решили, че искат именно едно от моите кученца, а не кученце от какъвто и да е друг развъдник. Именно репутацията, която развъдчика е създал за себе си през годините работа „ продава” неговите кученца, а не и някакви аргументи, които той може да намери.
До колко важни са при вас при развъждането са работните качества на родителите и предците? Смятате ли за нужно да поддържате и развивате работните качества на ретривър?
Според мен е съвсем необходимо да се подържат работните способности на лабрадора. Ако не искате да се стараете намерете си друга порода. Ако изпуснем от картината предназначението на лабрадора ние ще загубим породата като такава. Стандарта е написан от ловци, които са си представяли такова куче, което им е било нужно: активно, среден размер, с добър характер, умно и послушно. Ние сме само едно звено от веригата и сме длъжни отговорно да носим породата със всичките и качества за следващите поколения развъдчици. Нищо не носи такова удовлетворение, както да направиш едно от твоите кучета двоен шампион.
Пост N: 2222
регистриран: 23.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
5
Публикувано: 06.03.10 20:48. Заглавие: Много мъдра жена. Им..
Много мъдра жена. Има много полезни съвети и истини казани в това интервю. Жалко, че не са й задали още въпроси.
Прави ми впечатление колко много набляга и колко пъти повтаря за работните качества на породата. Много актуално за нас!
цитат:
Ние не членувахме в ловна асоциация, нямахме оръжия и аз плачех за всеки мъртъв таралеж на пътя. Но нямаше път назад. Аз трябваше или да се обадя на Бриджит, която да ми каже, че не сме имали никакво право да взимаме лабрадор, ако не сме готови да работим с него или да се науча да стрелям.
цитат:
Първо трябва да се поддържат в лабрадора работните му качества, каквато и работа да изпълнява. Само по този начин може да израстне пълноценно куче, както физически, така и психологически. Много хора не харесват лова, за това си има много причини. Но ако лабрадорът не е в състояние да изпълнява тази работа, заради която са били създадени неговото тяло и мозък, той не е истински лабрадор.
Това също е много добре казано, според мен.
цитат:
За начинаещият не е лошо да разчита на поддръжката на развъдчици, които имат отношения към дадения семенен материал и внимателно да изучи всички кучета (или в краен случай, колкото се може повече от тях), които са произведени от родителите, пра родителите, пра пра родителите. И работата ви не е само в това да пресметнете шампионите в родословието. Някои от най-известните шампиони са произвели с нищо не отличаващо се потомство, докато в същото време някои кучета, които не са имали нито една титла са се оказвали великолепни родители ( например Lindall Morse ) Ако искате да започнете работа с помощта на развъдчик, изберете този, чиято порода е най-доброкачествена и който е развъждал много поколения. Куче без нито едно преимущество е по-лошо за породата, отколкото куче с един ужасен дефект. Практически всеки недостатък може да се изчисти, но това отнема много, много години и е много по-лесно да се изчисти един дефект при отлично по всичко останало куче, отколкото да се занимавате с развъждане на посредствеността. Не е добра идея да започвате работа на развъдник с „домашен” лабрадор (колкото и прекрасен да го намирате) купеният от първия попаднал развъдчик , който дори нищо не може да ви разкаже за родословието (за този вид развъдчици всички негови кучета са самото съвършенство). Възможно е и да ви провърви ... Но по скоро ще прекарате много години в търсене на възможния шампион, с който да кръстосате вашата „домашна” женска, за да подобрите линията. Повярвайте не си струва да губите напразно толкова години!
И това за изследванията:
цитат:
Трябва да се прави рентген на тазобедрените и лакътните стави за наличието на дисплазия. Всяка година трябва да се проверяват очите за катаракта и да се прави ДНК тест ( Компанията Optigen, Итика, Ню Йорк ,САЩ ), за да се провери при кучето наличието на Прогресивна атрофия (ПРА ), която може да се развие с течение на времето. Отговорният развъдчик е длъжен дори да не мисли за развъждане от материал, който не е минал тези тестове. Това е жизнено важно за нашата порода. Да не се правят медицински изследвания – това е пълна безотговорност.
Друго нещо, което на пръв поглед ми прозвуча странно е за социализацията на малкото кученце, но тя има предвид, че лабрадорът и без специални усилия за социализация в бебешка възраст, дори на една година изведен сред хора, трябва да се покаже като лабрадор и да не се страхува от нищо. Интересно казано!
Винаги има какво да научиш от такива хора. Поне на мен винаги ми е било много интересно да прочета какво мислят "големите" развъдчици, с традиции, история и дългогодишен опит.
Публикувано: 06.03.10 23:38. Заглавие: Ей това ми хареса на..
Ей това ми хареса най-много, но признавам, цялото интервю е уникално добро!!!!
цитат:
Общувайки с потенциални развъдчици или потенциални клиенти, аз се опитвам да нарисувам съвсем подробна картина. И си казвам, ако след всичко това те все още искат кученце или все още искат да се занимават с развъждане... Парвовирозата поразява цяло кучило докато вие се опитвате да се справите с кашлица... Клиентът ви съди, за да си върне парите, защото кучето му е вече на годинка и още не е спечелило ВОВ ... Клиенти заминават в чужбина, забременяват и се сдобиват с дете и искат от вас да си вземете обратно вашите неконтролируеми хулигани... Вашата любима женска е яла отрова за плъхове под оградата на съседите, а зъбите на вашата млада бъдеща надежда растат не така както трябва... Ако след всичко това те останат в играта, вероятно имат потенциал.
Хората смятат, че взимайки куче от развъдник проблемите им са решени и те имат гаранция за всичко. Да, ама не. Често има и разочарования, които определено един съвестен развъдчик не би желал да се случват точно на него и най-вече развъдчика е опечален от случилото се. Но няма развъждане - няма проблем.
Пост N: 6390
регистриран: 24.11.06
Откъде: България, София
Рейтинг:
14
Фото:
Публикувано: 07.03.10 12:19. Заглавие: Да и на мен интервют..
Да и на мен интервюто много ми хареса. Другите развъдчици всякаш са по телеграфни в отговорите, а тук всичко е казано точно както е - за да имаш гаранции купи си пораснало куче - факт. Нищо не е спестено. И аз бих я разпитала за още много неща ако имам възможност.
- участникът е във форума - участник не е във форума
Всички дати във формат GMT
2 часът. Хитове днес: 35
Права: смайлчета да, картинки да, шрифтове не, гласувания не
аватари да, автопромяна на линковете вкл, премодерация вкл, поправка не
- участникът е във форума
- участник не е във форума