Публикувано: 14.02.10 10:23. Заглавие: МОЯТ РЕТРИВЪР от Дарън Баркли

МОЯТ РЕТРИВЪР

отговори на най-често задаваните въпроси от всички начинаещи
От Дарън Баркли

Глава първа малко история и факти

1.Какво означава ретривър?

Ретривър произлиза от англииската думичка retrieve –възвръщам си, получавам, намирам отново. Това са група кучета обединени по своето предназначение - да донасят (апортират) убития дивеч по време на лова. Образно наричаме ретривърите семейство, въпреки, че шестте породи ретривъри почти нямат родствена връзка по между си. Основният обединяващ фактор е повтарям, тяхното предназначение като апортьори.С годините ретривърите са си извоювали славата на енергични и съвестни работници, интелигентни – лесно и бързо възприемат и заучават всякакви нови команди.Това е разширило сферата на тяхното използване,като кучета водачи на не зрящи хора, помощници на инвалиди, терапевти, спасители, кучета, които откриват наркотици или експлозиви, но основната цел с която ретривърите са селектирани от човека е като помощници в лова. Освен, че са превъзходни ловци-апортьори,които с лекота преодоляват всякакви препятствия – както по суша, така и по вода, ретривърите винаги имат място в дома на човека, като семейни компаньони.Групата на ретривърите включва шест породи –Curly Coated Retriever, Flat Coated Retriever, Chesapeake Bay Retriever, Nova Scotia Duck Tolling Retriever, Голден ретривър и Лабрадор ретривър

Curly Coated Retriever



Кърли-коутед ретривъра изглежда много екзотично и на пръв поглед доста се отличава от другите пет породи.Той е най-висок, най-елегантен и строен.Но отличителната черта на породата-нещото което на пръв поглед се забелязва като характерно и уникално-е гъстата козина навита на масури, разположени плътно до тялото.
Кърли-коутед ретривъра е най-старата порода сред ретривърите.Предполага се, че произлиза от кръстоската между Ирландски воден шпаньол и Нюфаундленд.По късно в породата се примесва и голям пудел, който по това време във Франция е използван също, като апортьор. За първи път такъв ретривър е представен на изложба в 1860г Клуб по породата в Англия е открит в 1896, а стандарта на породата е съставен в 1913г През деветнадесети век в Англия породата е била популярна по-скоро, като дамашен любимец, отколкото като работно куче.По същото време представители на Кърли-коутед ретривърите са изнасяни масово в Америка, Австралия и Нова Зеландия, където и до ден днешен са едни от най-ценените кучета за лов.В Европа Кърли-коутед ретривъра, не е толкова популярен, но практически такива кучета има във всяка една Европейска държава.
Като характер представителите на породата са активни,интелигентни кучета, непрекъснато желаещи да работят. Кърли-коутед ретривърите обожават водата и плуването, бързо усвояват команди, но имат независим дух.Много са дружелюбни в семейството – това между впрочем е характерно за всички ретривъри, но единствени сред ретривърите, представителите на тази порода стават и за охранители!Хубаво е Кърли-коутед ретривъра непрекъснато да е зает с работа, в противен случай това кипящо от енергия куче, може да я впрегне в не толкова полезни занимания.


Flat Coated Retriever




В Англия Флет-коутед ретривъра е бил познат и използван още в 19 век, тогава са го наричали Wavy-coated Retriever. Англииски сетер, Нюфаундленд и Английски пойнтер със сигурност са комбинирани в тази порода, в която по-късно се примесва и лабрадорска кръв. Флет-коутед ретривъра е показан за пръв път на изложба 1860г, а е признат и регистриран, като порода в FCI в 1935г
Флет-коутед ретривъра е универсално куче – компаньон за всички членове на семейството, великолепен ловец по донасяне на дивеч. Той е активен, подвижен интелектуалец с весел характер. Една от най-важните и отличителни особености във външността на Флет-коутед ретривъра е неговия силует .Слави се с лекотата и на движение,притежава характерна глава с особено изразена липса на “стоп” , лъскава права черна козина, която пада плътно и тежко по тялото. Общото впечатление е за много добре балансирано куче – мощно и изящно. Гордото поведение, послушание, развятата опашка и умния поглед, стила и симетрията завършват картината на типичния Флет-коутед ретривър.

Chesapeake Bay Retrieve



Родината на Чесапик-бей ретривъра е северната част на Атлантическото крайбрежие на Съединените Американски щати. Произлиза като смесица между флет и кърли-коутет ретривър със намесата на “Малкият Нюфаундленд”, който се счита и за прародител на лабрадор ретривъра. Съществуват няколко легенди свързани с произхода на породата. Най-романтичната гласи, че 1807г, някъде по крайбрежието на щата Мериленд, където е разположен залива Чесапик, се разбил Английски кораб. Екипажа оцелял благодарение на помощта на местното население и в знак на благодарност, оставили на местните ловци две млади кучета кучета от Нюфаундленд, които преди това използвали на кораба да им донасят мрежите от водата пълни с риба. Тези кучета били мъжки, рижав на цвят на име Сейлар(моряк) и черна женска на име Кантон – кръстена на името на кораба в негова чест. Заради природната им склонност за работа във вода, кучетата и тяхното потомство започнали да се използват за апорт на отстреляния дивеч при лов на патици. Развъждането на породата е свързано с името на известния доктор Джеймс Стюарт, страстен ловец, който кръстосвал Сейлар с кунхаунд с тъмно жълт цвят, от където се е получил и съвременния специфичен цвят на породата. По късно потомците на Сейлар и Кантон били кръстосвани с Флет и Кърли-коутед ретривъри, както и с ирландски водни шпаньоли и с различни сетери. Породата окончателно е сформирана във втората половина на деветнадесети век и става популярна благодарение на смелостта и самоотвержеността, проявили се при работата на кучетата в леденостудените води на залива Чесапик.Първото куче от породата Чесапик–бей ретривър е било регистрирано в Американ кенъл клуб(АСК) в 1878г, а Американски клуб на Чесапик-бей ретривърите е регистриран АСК в 1918г, това е и първия ретривър-клуб във САЩ
До втората световна война Чесапик-бей ретривърите представляват приблизително една трета от общото число на ретривърите в САЩ В настоящето в САЩ се регистрират около 1000 бебета Чесапик за година и породата е третата по популярност, след лабрадорите и голден ретривърите.В същото време числеността на Чесапиците е само една двадесета от общия брой на ретривърите в Америка. Това се обяснява с факта, че лабрадор ретривърите и голден ретривърите на първо място са домашни любимци, отглеждани и в градовете, докато Чесапик-бей ретривърите все още остават чисто ловни кучета. Чесапиците се радват на голяма популярност не само в родината си, но и в други държави – например Финландия. Породата е официално призната и в FCI


Nova Scotia Duck Tolling Retriever



Нова скотия дък толинг ретривъра произлиза от Нова Шотландия(Канада). Може би породата е получена при кръстоска на Чесапик-бей ретривър и Голден ретривър. Това е най-малкия по размер сред ретривърите.На външен вид и цвят прилича на лисица. Заради неговата бързина, игривост и интересният му лисиче подобен външен вид, ловците с негова помощ прилагат много интересна тактика за лов. Когато птиците ( предимно патици) са на разстояние по-далечно от един изстрел, ловеца започва да подхвърля на кучето пръчки или други предмети по суша и вода. Кучето изчезва и се появява пред погледите на ятата птици, ръководено от ловеца. В очите на птиците това изглежда, като странно държаща се лисица и сериозно предизвиква любопитството им и ги кара да се приближат в обсега на оръжието. После ловците изпращат Толера(така съкратено наричат кучетата от тази порода)да донесат убития дивеч.
От там идва и името на кучето Duck –патица, TOLL in – привиквам, приканвам.
Толера е куче със среден размер, мощно, компактно, балансирано и мускулесто със средни или по-плътни кости, ловко и подвижно, бдително и решително. Много Толери изглеждат тъжни, когато не работят, а по време на работа изражението корено се променя на съвсем концентрирано и възбудено. По време на работа кучето демонстрира бързина, поривисто поведение, главата стои почти на една линия с гърба, а покритата с дълга козина опашка е в постоянно движение!

Golden retriever




Голден ретривъра е английска порода. За произхода на тези удивителни златни кучета ще говорим по нататък. Както името на породата подсказва това са кучета оцветени в нюанси на златистото – от много светло кремаво, до много тъмно червеникаво златисто. Най-тъмните (червеникаво златисти ) голдън ретривъри се харесват и развъждат предимно в Америка. Английските и Европейски развъдници предпочитат по-светлите нюанси. Това са кучета с дълга, за предпочитане права или леко вълниста козина, която пада тежко и плътно обгръща кучето. При движение, това особено енергично куче ,създава впечатление на развяващ се златист облак – изглежда изключително атрактивно. Костите на кучето са здрави, в никакъв случай не много масивни. Голден ретривърите са добре замускулени, много подвижни и живи.С лекота се придвижват през всякакви терени.
За темперамента на голдъна (така съкратено наричаме породата) може да се говори с часове. Златно куче със златен характер. Голдъните са общителни и дружелюбни, те са идеалните компаньони, предани на цялото семейство, но особено чувствителни към децата. Голдените са добронамерени към всякакви животни – лесно съжителстват с котки или други кучета. В началото породата е използвана , като куче апортьор при лова. И до ден днешен Голдените са великолепни ловци.
От началото на миналия век, в Европа и в Америка, тези кучета се използват и като водачи на слепи хора. Оказва се, че Голдените добре вършат тази работа. Кучето е внимателно и много социално в човешкото общество – муцунката на голдена навсякъде и безрезервно предизвиква симпатии. Специално обученото куче знае и може да изпълнява повече от 50 команди с най-различно предназначение, да води не зрящия човек през всякакви трасета, да вдига и подава от земята различни вещи, да отваря и затваря врати и т.н
Голден ретривъра е много доверчив,добър и интелигентен -абсолютно неспособен да бъде пазач, тъй като има винаги най-добрата нагласа за всичко в заобикалящия го свят. По-скоро това е куче компаньон спокойно, стабилно по –характер, винаги готово за игри и предизвикателства. Такова куче отнема от стреса на ежедневието, винаги те кара да се усмихваш и е като златен лъч в живота на човека.

Labrador retriver



Родината на лабрадор ретривъра също е Англия, макар, че кучетата от тази порода, произлизат от остров Нюфаундленд. За историята и произхода на лабрадор ретривърите също ще говорим подробно по-нататък. Кучетата представители на тази порода са малко по-масивни и здрави в сравнение с другите ретривъри Лабрадор ретривърите имат плътна костна структура, напомняща на структурата на кучетата от гигантски породи, добре замускулени са и като цяло създават впечатление за малко по-мързеливо и тромаво куче. Ако видите лабрадор ретривър в движение това впечатление много бързо ще се разсее. Лабрадорите(така съкратено ги наричаме) са изключително енергични, темпераментни и издръжливи. Ако видите затичан срещу вас ,радостен лабрадор ретривър ,моят съвет е да се подготвите стабилно за радостта му – все едно срещу вас тича 40 килограмово гюле. Лабрадорите са нежни по характер, прекрасни семейни компаньони, любеобвилни и внимателни с деца.
Лабрадорите са покрити с гъста, къса и плътна козина, която е импрегнирана и устойчива на вода-лабрадора влиза плува, излиза и след 10 минути е напълно сух.Тази козина ги предпазва от хипотермия дори и когато плуват в леденостудена вода, дължината на козината гарантира, че върху нея няма да се задържи лед.
Лабрадор ретривъра е забавен и чаровен интелектуалец. Притежава всички характерни черти и за другите ретривъри, комбинирани с невероятна преданост и привързаност към всички членове на семейството.Кучетата, представители на тази порода и до дълбока старост запазват в себе си детското, наивно любопитство към света и неизчерпаема енергия.
Съществуват три цвята лабрадор ретривъри. Жълт – от много светло кремав до много тъмно златисто – също както при голдените, черен и шоколадов - може би най-уникален и атрактивен сред цветовете кучета, особено, ако цвета на козината е комбиниран с добра пигментация.


2.Защо лабрадор ретривъра и голден ретривъра са най-популярни?

На този въпрос едва ли някой може да отговори и да е 100% уверен, че е прав. Една от причините за повсеместното разпространение на тези две породи, разбира с е ласкавият им и стабилен, устойчив характер. Неслучайно точно тези две породи са най-често използвани, когато се избират кучета водачи на слепи или помощници на инвалиди.Голдените и лабрадорите са социални в човешкото общество, бързо се учат, възприемат и изпълняват всичко поставено им с такава охота, че дори на работещия с кучето му остава едно приятно и топло чувство в сърцето.
Но това са качества характерни за повечето ретривъри. Това което прави голдъните и лабрадорите според мен специални е красивото им, много интелигентно и очовечено в нашите представи лице. Никой не може да устои на лешниковия поглед, който се взира в теб разбиращо и топло.Лешников поглед насред дружелюбно и смешно, ласкаво набръчкана муцуна. Неслучайно редица английски, американски и европейски екстериорни съдии в изискванията си за външния вид на голдъните и лабрадорите, наред с другите отличителни породни белези, държат кучето да има много красива глава.Много развъдчици също наблягат на това – даже пренебрегвайки други много важни анатомични недостатъци, защото красивата муцунка е това на което потенциалният клиент се спира.
Лабрадора и голдена, биха били най-ласкавата и дружелюбна компания за вас и вашето дете. Много реклами, картички и брошури ни показват красиво прегърнати дете и куче, сладко спящи дете и куче, разхождащи се заедно дете и куче и познайте, в много висок процент от тези сцени на обич и уют кучето участник е голден или лабрадор!
Не случайно, ако попиташ средностатистическия американец, как си представя идеалното семейно куче, 90% от запитаните ще отговорят голден ретривър или лабрадор ретривър.
За Англия даже няма нужда да споменавам – това е страната дала оригинала и на двете породи. За Англичанинът е въпрос на чест да притежава нещо така типично английско!
Двете породи стават популярни и в Европа 10тина години след края на втората световна война, малко след като страните участвали във войната започват да стъпват икономически на крака. През последните две десетилетия броя на кучетата от двете породи в Европа отново нараства главоломно.
В последните години двете породи стават и едни от най-разпространените кучета и в Русия. Развъждането и отглеждането на голдени и лабрадори там, започва усилено едва след падането на желязната завеса. За тези десетина, петнадесет години са постигнати много добри резултати – в момент можеш да си купиш наистина качествен голден или лабрадор от Русия.
Унгария пък е един от основните производители и за двете породи – не толкова заради интерес към породите в самата страна, но Унгария снабдява масово почти всички Пет центрове в Европа.
И двете породи все още са нови за България, но интереса към тях в последните 2-3 години е огромен. В нашата книга ще говорим точно за тези две породи, първо защото представляват най-голям интерес и второ защото други ретривъри в България все още масово няма.

 Публикувано: 14.02.10 15:39. Заглавие: Каква е историята на..

Каква е историята на голдън ретривърите?

Историята на породата започва когато Лорд Туидмаут Първи купува чудесен на вид жълт ретривър получен в кучило на Лорд Чичестър – единственото жълто куче в кучило от черни кученца.По това време в селекционирането на тези ретривъри участват кучета от различни породи - ирландски сетер, флеткоутед ретривър ,както и особено популярните по онова време водни спаньоли (за съжаление загубени по-късно като порода). Целта на Лорда била да получи перфектното куче апортьор и помощник в лова, което да работи еднакво добре както в полето, така и в трудно проходими блатисти местности.От кучетата, които ловуват в блатисти местности се изисквало освен бързина и издръжливост. Nous ( така бил наречен закупеният ретривър )е бил заплоден с женска от породата воден спаньол на име Bell и в кучилото се родили три жълти кученца - Crocus,Cowslip и Primrose - генетичните прародители на всички съвременни голдъни. Crocus останал в семейството, като бил подарен на сина на Лорд Туидмаут, а женските Cowslip и Primrose останали в развъдника . От второто кучило на Nouse и Bell се родила прекрасната кучка Ada, която лорда подарил на племенника си Лорд Илчестър Пети и тя станала родончалничка на неговия развъдник Melbury.Много аристократи, които получили като подарък кученца от развъдника на Лорд Туидмаут, започнали да ги развъждат в собствени линии. Такъв бил случая и с виконт Harcourt - придобивайки две кученца от лорда той с голям ентусиазъм се заел с развъждането на ретивъри и създал първия влиятелен развъдник за голдъни 'Culham' , който произвеждал както работни, така и кучета шоу-клас.

От къде произлиза лабрадор ретривъра?

Въпреки, че сме свикнали да приемаме тази порода като Английска лабрадорите водят началото си от земите на острова Нюфаундленд. Как на това място са се получили точно такива апортьори, издръжливи, устойчиви на леденостудените води няма да узнаем със сигурност.Според една от теориите португалски рибарски кораби доплавали до Нюфаундленд водели кучета помощници със себе си. Те били известни под името Cao de Castro Laboreiro (пастирско куче) и Cao de Agua (водно куче).
Там те били кръстосани с Нюфаундлендското куче Св. Джон и били наречени “малкият Нюфаундленд”, “кучетата на Св. Джон” или Лабрадор, което на португалски език означава работник. Точно тези кучета били пренесени с рибарски кораби в Англия, където за щастие кучетата били открити и оценени от английската аристокрация. Точно английските аристократи успели да съхранят и облагородят породата.
В статия в списание" The Field " от февруари 1990г граф Мелмсбъри пише за своя прадядо, втория граф Мелмсбъри, който в 1823 или 1824 г купил кучета, които тогава се наричали малкия Нюфаундленд. По това време Мелмсбъри се намирал в Херн в Дорсет, имението му било разположено в дълбока долина, която често била заливана от река, там имало и много много дивеч. Преминавайки недалеч от Пул, Мелмсбъри втори видял кучета с кораби от риболовна флотилия от Нюфаундленд. Те така бързо и естествено намирали донасяли риба , че графа на мига решил, че тези кучета са идеални за претърсване и подаване на дивеч и че с тях може да се ловува прекрасно в неговия дом. Така започва историята. Подобно на тази на голден ретривъра много аристократи получили като подарък кученца развъдени от граф Мелмсбъри, оценили прекрасните им работни качества и се заели да ги развъждат.Но и други дворянски семейства оценили породата , купувайки кучета от северните пристанищни градове, като Гринок, който търгувал с Нюфаундленд. На практика обаче, всички породни линии произлизат от кучетата подарени от Граф Мелмсбъри на Лорд Далкейд и Лорд Хоум.



Защо казват, че ретривърът е идеалното семейно куче?



Достатъчно е само да видиш поведението на ретривъра в семейството и нуждата от този въпрос ще отпадне. Всеки, който отглежда голден ретривър или лабрадор ретривър в дома си знае колко специални и обичани могат да бъдат тези кучета.
И двете породи силно се привързват към всеки от членовете на семейството – любимо място на ретривъра разбира се е детската стая - детето никога не бива да бъде изпускано от очи. Могат да трогнат дори и най-върлия противник на това да се отглежда куче – изработват си специална стратегия, като психологическа атака и не след дълго, този от семейството, който е бил против да се вземе куче, става най големият му фен. Това, обаче в никакъв случай не означава, че ако по-голямата част от семейството не иска куче трябва да докарате ретривър в къщи. Взимането на куче е много голяма отговорност, ретривърите бързо се привързват към семейството и са особено чувствителни към смяната на собствениците. Не взимайте ретривър, ако не сте уверени, че можете да му осигурите комфорт, грижи и внимание през целият му живот,а тези кучета живеят 10-12-15 години.
Голдъните и лабрадорите, добре съжителстват и с други домашни любимци – котки, зайчета, морско свинче,чинчила, дори могат да бъдат научени да се разбират добре с птици, което принципно противоречи на инстинктите им!
И двете породи добре се адаптират и живеят и в градски условия, но е важно, ако ретривърът ви живее в града да намерите място за ежедневно свободно тичане поне по един час на ден.Това е необходимо за тяхното развитие – иначе могат да обитават и тесен панелен апартамент – въпреки неизтощимата енергия на кучетата от двете породи, те са активни по време на разходка и занимания, а повечето време в къщи прекарват сън.
Ако дълго време отсъствате от къщи, прибирате се уморени и останали без сили да обърнете внимание на ретривъра си – по-добре не взимайте куче от тези породи. Ретривърите обичат да имат компания – щастливи са когато се хранят емоционално от човешката обич и внимание. Ако ви няма осем часа в къщи на ден, ще го приемат, стига, като се върнете да можете да им отделите нужното внимание – разходка, обучение, игра и ласки.
Живеят добре и по двама на едно място. Все по-често срещано явление е семейства и то в България, които имат един ретривър, не след дълго да поискат и втори.Грижите и вниманието за двете кучета не са много повече от това да се грижиш само за едно, разликата е единствено във финансов план – две кучета, два пъти повече храна, обезпаразитяващи, играчки, ваксини и т.н Ако нямате добрата финансова възможност да отглеждате 2 кучета, по-добре отглеждайте едно, но без компромиси в качеството на грижите за кучето.
И двете породи са лесни за поддръжка – прибирате от разходка напълно кален ретривър, измивате го само с вода и пред вас е отново чисто и пухкаво куче – все едно никога не е било цапано. За лабрадорите е достатъчно и само влажна кърпа и кучето е почистено. На пръв поглед козината на голдън ретривъра изглежда дълга и по-трудна за поддръжка, но тази козина е така структурирана, че лесно се почиства, разресва и не оплита в себе си различни клечки и боклуци от навън.
Ако обаче се надявате да вземете ретривър и да нямате проблеми с космите в къщи – много се лъжете. И голдън и лабрадор ретривърите са големи производители на козина – два пъти в годината за по 6 месеца. Голдънската козина, която поради дължината си изглежда повече, много по-лесно се почиства, от твърдите, като иглички косми на лабрадора, които се забиват навсякъде.


По какво си приличат и по какво се различават голденът и лабрадорът?


На пръв поглед няма особена разлика между двете породи – това, което се набива на очи, дори и на неспециалиста е дължината на козината –къса при лабрадор ретривъра и дълга при голдън ретривъра. Това обаче е така само ако сравнявате жълт лабрадор с голден ретривър. Една от разликите между двете породи е именно, че голден ретривърите могат да са само жълти, а лабрадор ретривърите – черни, жълти или шоколадови. Има разлика и в анатомичната структура на двете породи – лабрадорите са по-набити, тежки и съответно по издръжливи, голдените са по-нежни, високи и подвижни, съответно по-чевръсти, енергични и бързи.
По отношение на характера може да се каже, че голдените са по-инатливи – губят концентрация по време на обучение, особено когато желанието на обучаващия е да се повтори една команда многократно. При работа с голдена, трябва да сте упорити и интересни – непрекъснато да ангажирате вниманието на кучето и така да го концентрирате. При лабрадорите, които са съвестни работници можете да повтаряте една команда многократно – кучето ще я изпълнява независимо дали му е интересно, просто защото вие го желаете. Тези разлики в характера обаче са много относителни – всяко куче има индивидуален характер със своите плюсове и минуси. Към всяко било то голден или лабрадор трябва да се подхожда индивидуално.
Когато подготвяте кучето за изложба на лабрадора са достатъчни къпане и сресване. При голден ретривъра има много повече занимания заради оформянето и грижите за дългата козина, но когато двете кучета са едно до друго в ринга Голден ретривъра с неговата красива прическа изглежда много по-колоритно – струва си усилията!
Иначе могат да се намерят много повече прилики между двете породи- и двата вида кучета са игриви, интелигентни и дружелюбни. Обожават водата и плуват винаги с охота. Притежават стабилност на характера и лесно се обучават, което ги прави и незаменими помощници в лова, и подходящи като водачи на не зрящи хора, помощници на инвалиди, кучета спасители при земетресения и други бедствия, митничари, полицаи и т.н Представителите и на двете породи са крайно неподходящи за охранители. Влзе ли крадец в къщата, ако ви няма, можете да разчитате само на това, че вашият ретривър ще го просне на земята скачайки върху него от радост. И двете породи са прекрасни семейни компаньони. И голдъните и лабрадорите никога не улягат като характер - остават цял живот като децата - весели и щури!
Ако се чудите голден ретривър или лабрадор ретривър да изберете – бъдете спокойни, няма възможност да сгрешите при избора!

 Публикувано: 17.02.10 19:52. Заглавие: Глава втора Бебето р..

Глава втора
Бебето ретривър




От къде да си взема ретривър?

Това е най-често срещаният въпрос, който бъдещите собственици си задават! Харесали сте породата – Голдън ретривър или пък Лабрадор ретривър, справили сте се с проблема коя от двете породи да избера. Но къде да намеря моето куче?
В последните години и двете породи стават все по-“модерни” и търсени в България. Това автоматично подтиква недобросъвестни търговци да внасят ретривъри на големи партиди – цели багажници кученца без документи, със съмнителен произход и здравословно състояние, взети още преди да навършат месец от майките си. С такива партиди основно се зареждат зоомагазини, в които в последствие можете да видите грандомански надписи – кучета от Канада – майка и баща шампиони. Когато попитате обаче, за документите на децата на въпросните шампиони, се оказва, че трябва да доплатите 100 евро за родословието и ако това все пак не ви откаже, в най-добрия случай се сдобивате с фалшиво, унгарско или словашко родословие.
Другия вариант за лесна и бърза печалба са съмнителните “развъдници” - собственикът купува 3-4 женски и едно мъжко – баща. Хранят се с най-евтината гранулирана храна. За хигиена и обезпаразитяване силно се съмнявам някой да го е грижа. Женските се заплождат още на първото разгонване, раждат след всяко разгонване и така до пълно изтощение. За съжаление такава е действителността – за някой хора продажбата на кученца е търговия, а не развъждане, а риска да получите от тези хора изтощено, нездраво понякога, и не приличащо на породата бебе, е много голяма.
Дали кучето ще е с доказан произход или дали ще стане много красив породен екземпляр, това са най-малките проблеми, които може да имате – взели сте кучето, привързали сте се и вече това не е толкова важно. По-лошото, което може да получите при такова нерегламентирано развъждане, е болно куче или куче с психически проблеми. Много често във ветеринарния паспорт, който получавате с бебето, са описани всички ваксини и обезпаразитявания, но кученцето ака глисти или боледува (не дай си боже умира) от парвовироза, гана или корона вирус. От където и да вземете кучето, уверете се на 100 процента, че то е здраво. Не само на документи – ретривърът бебе трябва да е в добър тонус, игрив и любопитен, с хладно влажно носле. Задължително посетете и ветеринарен лекар и при първа възможност обезпаразитете вътрешно и след това реваксинирайте! Вече можете да поискате от ветеринарния лекар бързи тестове, с които той да установи наличието на антитела – тоест чрез теста, ветеринарният лекар да провери дали кученцето действително има имунитет срещу болестите, за които би трябвало да е ваксинирано. Това може да спаси живота на кучето, но не и да го предпази от всички наследствени болести, характерни и за двете породи (Виж въпросите свързани с наследствените заболявания).
Друг голям проблем, които ще възникне с течение на времето са психическите проблеми – например ретривърът е зъл – хапе и е агресивен спрямо хората – абсолютно недопустимо и проблемно поведение при ретривърите! Или кучето е страхливо – също съвършено не характерно за ретривъра!
Това, разбира се, не означава, че всички търговци са измамници, всеки зоомагазин цели да ви излъже или всеки развъдчик развъжда по гореописания начин. Има магазини, в които можете да намерите здраво кученце с редовни документи (особено ако специално поръчате кучето и заявите какво точно куче търсите – изложбено, ловно и т.н.). Има развъдници в България, които произвеждат кучета на Европейско ниво. Моят съвет е предварително да проучите местата на които се продават ретривъри, да поговорите с хора вече притежаващи куче, което ви харесва от къде са го взели. Ако ще взимате куче от развъдник, да се поинтересувате от предишни кучила, от родословията на родителите и техните титли от изложби (титлите от изложби означават, че експерти по дадената порода, намират кучето за добър представител). Можете да се обърнете към клубовете по породите – те вече имат добро присъствие в интернет пространството и лесно може да ги откриете - ще се учудите, че цените на клубните кученца не се различават много с тези на пазара въобще. Можете да попитате и в специализираните форуми за породите – Голдън и Лабрадор ретривър. Винаги, когато ви се прииска да направите компромис – да вземете по-евтино кученце с не много ясен произход, се замислете, че това куче ще живее с вас 10-15 години.


Какво е родословие и имам ли нужда от него?

Родословието е документът за произход на вашето куче. В него са описани майката и бащата, както и прародителите на кучето до 4то или 5то коляно. Родословието показва, че кучето е родено в съгласие с всички правила и изисквания на националния клуб по породата, националната и международната киноложки федерации. Всички новоиздадени родословия се вписват в племенната книга на страната–издател.
В родословието се вписват името, полът, цветът, татуировъчният номер или микрочип, името и адресът на развъдчика, имената, титлите и номерата на родителите и предците. Когато кучето се изнася извън страната на производителя, е необходимо изваждането на експортно родословие или експортен сертификат. Новият собственик предоставя този документ в местната федерация, за да може кучето му да бъде заведено в съответната племенна книга и да получи местен номер.
Важно е да се знае, че наличието на родословие не е гаранция за качество на кучето. То не му гарантира шампионски титли и награди. Дори дефектните и кученцата с по-ниско качество от кучилото получават родословия, ако са изпълнени всички изисквания за издаването им. Много често в България се продават фалшиви родословия, за да могат някои търговци и зоо магазини да поставят по-висока цена на кученцата си. Имайте предвид, че ваденето на родословие е задължение на развъдчика и би трябвало да е включено в цената на кученцето.
Препоръката ми е да избягвате закупуването на кученца от зоомагазини и зоо-борси. Много често кученцата в тях се транспортират и гледат в ужасни условия, не се ваксинират и е много вероятно една седмица след като купите кученце, то да се разболее сериозно.


Какво да гледам, когато избирам кученце?

Да приемем, че вече сте избрали мястото, от където искате да си вземете кученце. Но дори и кученцата от едно кучило не са еднакви – някой са по-едри, други по–дребни, някой са будни и любопитни, други сънливи. Кое точно е вашето кученце? Вие избирате според личния си вкус и темперамент, но трябва да имате предвид следното:
Първо, ако е възможно поискайте от развъдчика да видите и двамата родители. Може за бащата да е невъзможно, но майката би трябвало да си е при кучилото. Не приемайте извинения от рода – тя сега е много изтощена, отслабнала и провиснала. Да, безспорно, женската не е в най-добрата си форма след раждане, но все пак се вижда с каква глава е, как е структурирана и дали въобще покрива представата ви за ретривър.Когато развъдчикът казва – вижте го цялото е на мама, преценете за себе си искате ли кучето ви да изглежда, като мама. Поискайте поне да видите снимки на бащата и задължително родословията и на двамата родители. Имайте предвид, че при породи като ретривърите, има голяма сила на генотипа – тоест, най-логично е кученцето да прилича на родителите си, или на по-далечните си предци, като порасне. Ксерокопирайте си родословията на родителите и ги разгледайте подробно вкъщи. Ако има много титли около името на някой от предците, то това означава, че въпросното куче е добър екстериорен екземпляр. Можете да пуснете имената на всички предци в интернет търсачка и да намерите някои на снимки – огледайте и тях дали ви харесват като кучета!
Второ, кученцето трябва да е с лъскава козина, права, без да се къдри и разделя при лабрадора и пухкава и мека при бебето голдън. Кученцето трябва да е с влажно носле, игриво и подвижно. Като го гушнете и опипате, трябва да е стегнато и плътно – без меки полюшващи се части. Това означава, че кучето е добре гледано, в добър тонус и здраво.
Трето, ретривърът бебе трябва да е любопитен и спокоен. Клекнете на нивото на кученцата и раздрънкайте връзка ключове на разстояние от тях – кученцата би трябвало с любопитство да се спуснат да подушат източника на този странен шум.
Докато галите кученцето, пробвайте да го обърнете по гръб – нежно и внимателно, не да го тръшкате и стряскате. Бебето ретривър би трябвало спокойно да се остави да го галите по коремчето докато лежи по гръб, да стои с отпусната главичка на пода и да не се притеснява от това подчинено положение. Хванете с две ръце бебето и го вдигнете във въздуха – без да го стискате и мачкате и без да е гушнато плътно във вас. Кучето трябва да остане спокойно, да не се съпротивлява и да се дърпа на живот и смърт, за да “се спаси” на земята.
Четвърто, помолете развъдчика да постави кученцето в стойка, за да можете да го огледате. Можете лесно да прецените дали то е хармонично сложено. Имайте предвид, че бебето на 8 седмици е умален макет на възрастния си вариант – преценете го като форма и пропорции. Първо трябва да бъде добре балансирано, да създава впечатление за едно цяло, а не на куче събирано от отделни части! Главата трябва да е широка в черепа, с добре изразен преход от челото към муцуната (максимално близък до 90 градуса ). Муцунката трябва да е широка и добре запълнена. Очите не трябва да са близко разположени едно до друго. За черните и жълтите лабрадори и за голдъните носната гъба, околоочният контур и възглавничките на лапите трябва да са добре пигментирани – желателно черни (за черните лабрадори задължително черни). При жълтите лабрадори пигментът може след втория месец да изсветлее. Цвета на очите на бебетата ретривъри трябва да е лешников или тъмно кафяв. Тук трябва да уточня - бебетата в кърмаческа възраст обикновено имат синкави мътни очи. Цветът на окото се избистря около 40тия ден.
Горната линия на кучето трябва да е здрава. Опашката права, с широка основа, постепенно изтънява към края, средна на дължина при лабрадорите и с не толкова широка основа, малко по-тънка и дълга при Голдън ретривърите. Но дължината на опашката не трябва да подминава нивото на скакателната става (петата). Кученцето държи опашката си весело повдигната, но в никакъв случай не трябва да я извива над гърба. Тялото трябва да е компактно, с къса поясница и дълбоки гърди. Костите трябва да са здрави , адекватни на размера на кучето – по-масивни при Лабрадор ретривърите и по-леки, но здрави при Голдън ретривърите.
Не правете компромиси само заради цената на кученцето. Първоначалната цена на кучето е само малка част от всички разходи, които ви очакват през следващите 10-15 години. Взимането на куче в семейството е голяма отговорност - дайте си сметка навреме готови ли сте да я поемете?


Какъв цвят ретривър искам?



За да си отговорите на този въпрос, трябва да узнаете възможностите. Когато говорим за Голдън ретривър, човек си казва, нали са само жълти? Жълтото при голдъните обаче, обхваща гама от много светло бежово, до много тъмно червеникаво–златисто. Ако поставите най-светлия до най-тъмния голдън може дори да си помислите, че това са кучета от различни породи.
Според последните тенденции на модата, по ринговете в Европа се толерират светли кучета с много нежно бежов оттенък – така нареченият крем или мляко с кафе. Този цвят, комбиниран с тъмен пигмент изглежда много атрактивно – тъмният пигмент подчертава околоочния контур, носната гъба и устните, и физиономията на кучето изпъква като много изразителна. Такива са и предпочитанията за цвета на жълтия Лабрадор ретривър и много от развъдчиците работят именно в посока на развъждане на кучета с такъв цвят на козината. Напоследък светли Голдън ретривъри започнаха да се появяват и по челните места на Американските рингове. Модата обаче се мени. Какъв да е цвета на вашия голдън, избирате вие. Вземете това, което най-много ви допада и всички от семейството харесвате. Дали кученцето голдън ще е тъмно или светло, си личи още от бебе.
При Лабрадор ретривърите изборът на цвят е по-голям. В началото на развъждане на породата лабрадорите са били само черни и случайно получените златисти екземпляри са се водели брак. С течение на годините обаче, броят на златистите кучета в лабрадорските кучила се увеличавал. Оказало се, че жълтите лабрадори не отстъпвали на черните по своите работни възможности и скоро жълтият цвят бил официално признат. Първоначално “феновете” на жълтите лабрадори, в старанието си да запазят цвета, правели връзки само между жълти кучета. Но кучетата, получени по този начин, имали много недостатъци, като например тъмно рижият цвят на козината. Така започнало развъждането между екземпляри от различни цветове – черно с жълто куче, а някъде по това време в породата се появил като фактор и шоколадовият цвят.
От съвременна гледна точка, когато познаваме генетиката на унаследяване на цвета на козината при лабрадорите, можем да си отговорим на много въпроси, изглеждали необясними в миналото. Например защо можеш да кръстосваш кучета от различни цветове и поколението не е на петна. Защо шоколадовият цвят се проявява рядко. Как черният цвят доминира и т.н. Сега и трите цвята са признати за породата – еднакво харесвани и популярни. Въпрос отново на личен избор, е какъв да е цвета на вашето куче! Модерен като цяло за породата е шоколадовият цвят – отново в желателна комбинация с тъмен пигмент.



Какво куче избирам – изложбено, ловно или просто домашен любимец?

Добре е да знаете отговора на този въпрос още преди да си вземете кучето.
Ако желаете просто домашен любимец, ретривърът е вашето куче - статистиката доказва, че това е идеалният семеен компаньон. Трябва обаче, да отделите от времето си за занимания по послушание през първата година от живота на кучето с вас. Ако не положите усилия да обучите кучето навреме, може да се окаже, че ретривърът въобще не съвпада с вашата представа за “идеално”. Ретривърите са много енергични, и ако впрегнат енергията си в разрушаване на вашата къща, то за кратко време няма да остане нищо неразрушено. И обратно, ако добре се погрижите за обучението на кучето навреме, ще си спестите доста неприятности в къщи и ще получите наистина милото същество, с поглед на херувим, което ви дарява с много положителни емоции и любов.
Ако ще взимате кучето с цел да го развъждате, то трябва да сте наясно какво ще ви коства това. Някой хора си представят развъждането като лесен източник на доходи, но дори и една проста сметка за разходите по вашето куче и грижите за кучилото, ще ви отрезви. Добре е когато печалбата и разходите се изравнят, но повярвайте ми, разходите често се оказват по-големи от приходите. В крайна сметка сами ще стигнете до извода, че подобни амбиции са невъзможни за повечето хора, особено за живеещите в градски условия.
Ако искате работно куче, което да дресирате за лов, добре е да се обърнете към развъдчик, който развъжда известни работни линии лабрадори. Когато избирате кученце от кучилото, изберете това, което е най-активно и енергично. Обикновено то ще е заето с убийството на някоя играчка или в замисъл на някаква друга беля. Ще направи всичко възможно да не остане незабелязано. От рано започнете с обучението му. Трябва да помислите и за бъдещо подходящо място за занимания с кучето – добре е то от малко да привикне с реалната си работна среда.
Ако искате хубаво изложбено куче, трябва да се обърнете към развъдник, който произвежда изложбени кучета и има добра репутация и много потомци шампиони. Добрият генотип на кучето ви дава само 50% от шанса да го направите шампион. Останалите 50% са изцяло във ваши ръце. И най-красивото куче може да бъде провалено от неподходящи грижи и обратното, куче, което на пръв поглед е посредствено като екстериор, при добри грижи, може да стане перфектно. Явяването по изложби е едно доста скъпо хоби, което сами трябва да си финансирате, но повярвайте, няма по-опияняващо усещане от вкуса на победата, като резултат от вашия упорит труд.


Момиче или момче?

Много хора си задават този въпрос. Колебания за породата нямат, но дали да е момиче или момче.
На този въпрос няма еднозначен отговор. Момичето си има своите предимства: много по привързано е към стопанина си, много по-лесно се обучава, нежно и гальовно е. Но се разгонва два пъти в годината. Разгонването трае около 20 дни. Проблемни през тези 20 дни са дните на овулация, когато женската може да зачене. Овулацията трае 5 до 7 дни, през които женската охотно се предоставя на всеки срещнат мъж.
И момчето има своите предимства. При кучетата много ясно е изразен половият диморфизъм, което означава, че мъжкият е по-едър, по-колоритен, по-мъжествен, много по-самостоятелен.
Той пък по-трудно се обучава, защото първо трябва настойчиво да му се обясни кой е шефът на глутницата и после да се премине към възпитанието, а мъжкият ретривър не се отказва лесно от шефското място. Наистина, не се разгонва, но ако не е научен да слуша, всяка една разгонена женска го кара да пощръклява и може да забегне в различни посоки, а вие да обикаляте квартала с примряло сърце къде е и какво му се случва. Друг проблем при мъжките кучета е, че въпреки слънчевия и общителен ретривърски характер, те често участват в битки с други мъжки кучета. Ако не сте в състояние да реагирате в една такава ситуация по-подходящо за вас ще е женското куче.
Женската ражда – за някой хора това е предимство, за други проблем.
Истината е че този избор е личен според вашия характер и предпочитания, а често се случва преди да видите бебетата и да изберете куче, да имате на ум момче, а да се завърнете у дома с момиче, което е грабнало сърцето ви, или обратното.

 Публикувано: 17.02.10 19:58. Заглавие: На каква възраст куч..

На каква възраст кученцето може да се отдели от майката?

Препоръчително е кученцето да напусне кучилото през 7-8мата седмица от живота си. Тогава малките ретривъри навлизат във фаза от развитието си, наречена фаза на социализация. През тази фаза малкото кученце е готово бързо и безболезнено да приеме и да се адаптира към новата среда. Ще го направи с любопитство и интерес, без да страда много по напуснатото кучило.
Но социализацията на кученцата би трябвало да започне още в шестата седмица – тогава кучето е в период на импринтинг или фаза на запечатване. В тази фаза от развитието си, кученцето трупа впечатления от заобикалящия го свят, които обаче се запечатват трайно за целия му живот. Тогава оформя и впечатленията си и за човека, ако през този период човека за него е ласкав глас и галеща ръка, това и ще очаква всеки път от хората бъдещото порастнало куче. Ако кучилото живее в домашни условия, бебето, още преди да е прогледнало, вече ще е навикнало на домашните шумове, ще е много по-социализирано и привързано към човешкия начин на живот. Друг е въпросът, когато ще вземате бебето от развъдник. Добре е да се уговорите с развъдчика в шестата седмица от живота на бебето да посещавате ежедневно развъдника и да прекарвате известно време с него. Разбира се, понякога развъдчикът сам прилага социализация на кученцата. Ако това е така, вашата намеса не е необходима.
До завършване фазата на импринтинг, това е около 45тия ден, не е препоръчително отделянето на кученцето от майка му. Освен това, едва ли преди 42ия ден кучето ще е ваксинирано, а е по-добре да го вземете след поставяне на първата му ваксина.
Удачно е, когато избирате дата за взимане на новия член на семейството, да изберете петък вечер. Когато никой от новите собственици няма възможност да си вземе отпуска заради бебето, събота и неделя са два дни, които ще прекарате заедно. Ще покажете на кученцето правилата в къщи, ще излизате за по 10-15 минути и ще се връщате – така то разбира, че не е изоставено. Ще успее да посвикне с новото местенце, преди за цял ден да остане насаме с него.


Какво трябва да подготвя в къщи за бебето?



Още преди да вземете кученцето, трябва да се подготвите с някой неща в къщи. Първо и преди всичко, трябва да измислите място, където кучето ще ви е под око докато сте си у дома, или помещение, което да обезопасите добре, ако кучето ще остава само дълго време. Най-вероятно, когато вземете бебето, то още няма да излиза и съответно ще върши всичките си естествени нужди в къщи. За това, за предпочитане е пода на съответното помещение да е хигиеничен – лесно да можете да почиствате. Разбира се, можете да приучите кученцето да пишка само на определени места – например на балкона или в банята, но нежелателния резултат от тази ви стъпка ще бъде, че на бебето ще му е трудно да разбере защо сте сменили желанието си и започвате да го учите да пишка и ака навън.
Трябва да се погрижите и за всички опасни за бебето предмети – малките кученца, особено в периода когато сменят зъби, гризат всичко, което им попадне. През този период му осигурете достатъчно безопасни играчки за “убиване” и се отървете от всичко, което изядено, може да коства живота на кученцето. Ако в помещението има кабели, добре е те да се затворят стабилно в кабел канали. При условие че няма как да приберете нещата, или не разполагате с отделно помещение, или в апартамента ви има арки вместо врати, което осигурява достъп на кученцето навсякъде - добре е да си помислите за клетка. Клетката не е затвор за кучето, както много хора си мислят, клетката по-скоро е неговото убежище, домът му, в който кучето, привикнало от малко, чувства сигурност. Вече има достатъчно просторни клетки на пазара – сгъваеми, лесно преносими. Клетката може да ви послужи и за транспортиране на кучето при пътуване, както и за удобен бокс по време на изложби, в който кучето може да си почива. Когато купувате клетката, имайте предвид размера на възрастното животно. Ако все пак клетката ви се струва много подтискаща, помислете и за вариант с прегради, но проблемът при тях е, че след определена възраст, кучето с лекота ги прескача.
Трябва да измислите и легло за кученцето. Всички ратанени кошнички и постелки, пълни с вата и дунапрен не са подходящи за малкото куче, което изяждайки ги може да се задръсти. По-подходящи от ратанените кошнички са формованите пластмасови “легени”, които лесно се почистват и трудно се повреждат от бебешки зъбки. Но такъв леген, може да не се окаже удобен, когато кучето порасне. До първата си година обикновено всички ретривъри гризат каквото им попадне. Можете да използвате за легло старо вълнено одеало или нещо друго от естествен материал, което няма да бъде опасно при поглъщане. Имайте предвид, че леглото не трябва да е много дебело и топло – ретривърите са кучета с прекрасна козина, която чудесно ги изолира. Много често, особено лятото, е по-вероятно ретривърът ви да предпочита да спи директно на пода, без да използва леглото си. Но все пак, ако подът е много студен – бетонен или мозайка, или пък гранитогрес и т.н, не трябва да оставяте бебето да спи директно на него. Коремчето още не е покрито с достатъчно козина и бебето може да настине.
Трябва да подготвите панички за кучето - една за храна и една за вода. Единственото условие за паничката за хранене е тя да побира количеството храна за едно хранене. Може да е керамична, метална или пластмасова. Когато кучето порасне, трябва паницата за хранене да се повдигне на неговото ниво, ако не искате да се занимавате повторно с купуване на паници можете от самото начало да вземете купа на стойка – такава, на която да и се регулира височината. (снимка) Паницата за храна да не остава насаме с кучето, което я различава от паницата за вода. Любимо занимание на малкия ретривър е да си спретва водно парти, когато остава насаме с водата. Хваща паницата, изсипва водата, джапа щастливо в локвата и в ентусиазма си взима катурнатата паница и я “убива”. За това препоръчвам паницата за вода да е метална – неубиваема. Ако си купите метална паница с гумен пръстен, предварително отстранете гумения пръстен – така си спестявате притесненията по въпроса: “Кучето изяде гумения пръстен, доколко това е опасно?”.
Добре е, когато взимате кученцето, да се осведомите с какво е било хранено до момента. Ако възнамерявате да давате друга храна, преходът трябва да стане постепенно. Вземате от храната която кучето е яло до момента, първия ден храните само с нея – нова къща, но познатата храна. На следващия ден смесвате стара към нова храна 75% към 25%, после 50% на 50%, после 75% нова 25% от старата храна и на петия ден вече храните изцяло с новата храна. Възможно е кученцето да се храни лакомо първите няколко дни и после изведнъж да изгуби апетит – случва се често при адаптацията в новата обстановка. Не преследвайте кученцето с храната – здравото бебе може да изкара 2-3 дни на пълен глад, без това да му се отрази въобще. Слагайте паницата с храна в часовете за хранене, дръжте я на пода 5 минути и ако кучето не иска да яде, прибирайте я до часа на следващото хранене.


На какво да го уча в къщи, за какво да внимавам?

Когато малката пухкава топка прекрачи прага на дома ви, затрогва всички от семейството и хората много често забравят, че от това пухкаво бебе ще порасне голям енергичен ретривър. Качвате го на дивана си, давате му храна от масата, позволявате му да убие старите ви чехли и не след дълго се оказва, че кучето е пълновластен господар на дома. Кучето е пораснало и заема целия диван, скача кално в чистите чаршафи, изяжда не само старите чехли, но и чисто новите ви обувки и нагло само се черпи от масата докато обядвате. Сега как да го отуча?
Просто не трябва да допускате да се научава на всичко това. От първия ден, в който кучето влезе в къщи за него трябва да има строги правила - тези правила съгласувате предварително с всички от къщата и те трябва да се спазват безпрекословно. Така и за кучето е по-спокойно. То приема правилата за даденост и дори не му хрумва да ги наруши. Всички спазват правилата – това е закон. Кучето никога няма да се научи да не взима от масата, ако вие не му давате, но 10 минути по-късно детето ви му подава лакомство под покривката.
И вие и кучето ще се чувствате по-уютно, ако то си има свое кътче – място, където е леглото му и където са всичките му играчки. Малките кученца обожават да си играят – играйте с тях, не на дивана – седнете при бебето на пода в неговото място. Чрез играта изграждате връзка с кучето и в играта го карате да научава нещата и правилата спокойно и интересно.
Когато видите, че кученцето прави нещо забранено – например гризе саксийното цвете - викнете рязко и силно забранителната команда и даже плеснете с ръце. Това на първо време върши много добра работа като корекция. Заиграйте се с кучето целенасочено около цветето, и в момента, в който видите че посяга да хапе от него, повторете забранителната команда с пляскането. На 3тия - 4тия път ретривърът, надарен с изключителна интелигентност, ще разбере, че така не бива. Така постъпвайте с всичко, което искате да забраните. Никога не бийте кучето – това не е възпитателна мярка за нито едно живо същество. Когато се карате по-сериозно, правете както прави майката, когато наказва кученцата си – хванете кучето за кожата на врата и го разтърсете енергично.
Не давайте на бебето да ви хапе ръцете – това за него на първо време е игра, но в последствие, според езика на хищника, му дава лидерски позиции – поне в неговите очи. Хапането започва да става по-настоятелно – така кучето доминира. Когато се опитва да ви хапе ръцете, го плеснете рязко през муцунката, казвайки силно забранителната команда. След това отново го заигравате и си подлагате ръцете в устата му - то захапва, повтаряте корекцията – докато само се откаже. Провокирайте го няколко дни поред и коригирайте, и този проблем ще изчезне завинаги.
Започнете да приучвате кученцето да остава в къщи само. Първоначално излизайте за по 10-15 минути. Постепенно увеличавайте времето на престоя си навън. Първоначално бебето ще скимти и лае жаловито, мислейки че е изоставено, но постепенно ще свикне с мисълта, че все пак се връщате, и ще се успокои.


Как да го возя в колата?



Добре е когато возите вашето бебе в кола, да не е само за посещение при ветеринарния лекар например. Нека кучето да свързва возенето и с положителни емоции като разходка в парка, излет в планината или ходене на язовир.
Трябва да имате предвид че може да му става лошо при возене. Ако е така, трябва да го возите по-честичко, за да привикне.
Когато колата е комби – кучето пътува в багажника. Удобството е че така не цапа в купето – има комфорта да си полегне и достатъчно място да се разположи удобно.
Когато обаче колата не е подбирана според кучето, трябва да си изберете място, на което да го приучите да се вози в купето. Най–удобно за вас ще е да го научите да сяда на пода пред предната дясна седалка. Ако го возите на задната седалка, би било добре да я застелете с нещо удобно за почистване и пране. Продават специални хамак и постелки които се закачат за облегалките на предните и задните седалки. Удобството при хамака е, че не остава дупка между предната и задната седалка в която кучето може да падне при по-рязко спиране. Има и специални колани за кучета – нагръдници снабдени с накрайник който се закопчава в закопчалката на колана. С такъв колан кучето се вози на седалката но няма голям обем на движение, а и е защитено при внезапно спиране например.
Когато кучето е съвсем малко, може да го возите като го гушкате, но пак трябва да имате предвид че може да повърне. Ако ще пътувате на по-дълъг път, трябва да спирате на няколко часа, за да може кучето да се разходи малко, да пишка и пие вода. Когато качвате кучето в колата, ако е малко, не го карайте да скача, гушнете го и го сложете в колата, след това дайте наградка. Ако е по-голямо, дайте команда за качване в колата и пак наградка.
Добре е да имате и команда за слизане, приучете кучето да изчаква малко дори и при отворена врата, да не скача преди да е чуло командата. Това намалява риска то да хукне сред колите на платното. След като подадете командата за слизане, пак давате наградка за това че кучето е било послушно.




Кога да посетим за първи път ветеринарния лекар?

Добре е да го направите веднага след като вземете бебето. Лекарят трябва да прецени дали то е в добро здраве, да прегледа ветеринарния паспорт с поставените до сега ваксини. Ако кучето е след поставена трета ваксина, добре би било лекарят да го тества за наличие на антитела и ако прецени че е необходимо, да реваксинира.
Трябва добре да прецените кой ще е вашия ветеринарен лекар. Ретривърите доскоро не бяха популярни в България, много малко ветеринари са наясно с техните специфични анатомични и физиологични показатели. Добре е да изберете лекар, който и преди това се е грижил за ретривъри, за предпочитане не много възрастен. Добре е лекарят да прави и домашни посещения – така няма да се притеснявате, че бебето с още неукрепнал имунитет ще трябва да посещава ветеринарния кабинет сред всички болни животни.

 Публикувано: 18.02.10 21:28. Заглавие: Ваксини – какви, ког..

Ваксини – какви, кога и как?

Ето това са примерни имунизационни схеми по които най-често работят ветеринарите в България.
1. DHP - м/у 42 до 45 ден
2. DHP + LEPTO - 2 седмици след I-вата
3. DHPPi + LEPTO - на 3-тия месец
4. RABIES - на 6-тия месец
5. DHPPi + LEPTO + RABIES - всяка година +след 6 месеца LEPTO
DHP - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза
DHPPi - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза, параинфлуенца
LEPTO - лептоспироза (двувалентна)
RABIES - бяс

30-40 ден Р
40-45 Р + corona или DP или DP+CORONA или DHP
50-60 ден DHP; DHPPi ; DHPL ; DHPPiL ;DHPPiL+ CORONA
70-90 ден DHP +L; DHPPi +L ; DHPPi+ L+ CORONA
6 месец Rabies ; DHPPiLR ;DHPLR ; LR
В тези схеми са изброени имената на болестите срещу които се ваксинират кучетата, а за самите болести, какво представляват и колко са опасни ще поговорим от ново в главата посветена на здравето.


Обезпаразитяване – кога и колко често?

Кучетата се обезпаразитяват външно и вътрешно. Външното обезпаразитяване е за да защити кучето от външни паразити,като бълхи и кърлежи, а вътрешното защитава кучета от вътрешни паразити като глисти и тении.
Първото външно обезпаразитяване се прави непосредствено преди първата разходка – до тогава бебето расте сравнително изолирано и няма опасност да се опаразити външно – разбира се има и изключения, като при съжителство с други не обезпаразитени животни, които да са носители на външните паразити. Може да се обезпаразитява с различни препарати.Някой собственици на кучета използват противопаразитни каишки, които доста често са неефективни или защитават кучето само в зоните около самата каишка. Много ефикасни са пудрите но те престават да действат след първото измиване на животното.Най-широко използваните и ефективни препарати за външно обезпаразитяване са течните препарати под формата на спрей или пипета, които се втриват в кожата в областта около гръбначния стълб. Препарата влиза в мастната обмяна на кучето и по този начин ефективно защитава цялото тяло. Хубавото при тях е че действието на препарата не престава след измиване – необходимо е кучето да не се мокри само 24 часа преди и 24 часа след третирането докато препарата попадне в мастната обмяна.Другият им плюс е че имат и вариант за бебета. От скоро за външно обезпаразитяване се използват и медалиони, които взаимодействайки си с козината създава магнитно поле, което отблъсква външните паразити.
Веднага ще попитате колко често да обезпаразитявам външно? Зависи от препарата. Ако използвате пудра трябва да повтаряте обезпаразитяването след всяко намокряне или измиване. Ако използвате течен препарат зависи от препоръките на производителя – в повечето случаи пипетата и спрея защитават един месец срещу кърлежи и два до три месеца срещу бълхи. Медалионите действат две години, но трябва непрекъснато да са на кучето в пряк контакт с козината.
Ако живеете в район с водоеми и много комари на близо трябва непременно да ваксинирате кучето си против дирофилариоза – сърдечен червей с чийто ларви кучето се заразява при ухапване от комар.

Вътрешното обезпаразитяване започва много по-рано – още в развъдника преди първата ваксина на кученцата. Обикновено почти всяко бебе е опаразитено с глисти, които приема с кърмата от майка. Ако ваксината се постави на опаразитено кученце тя няма да е ефикасна. В случай че кученцето изкара вътрешни паразити при първото обезпаразитяване, обезпаразитяването задължително се повтаря след 10 дни. Ако не изкара глисти вътрешното обезпаразитяване се прави през два до три месеца по преценка на ветеринарният ви лекар в зависимост от риска за заразяване с вътрешни паразити регионално. Вътрешното обезпаразитяване става медикаментозно с различни препарати, като по – евтините обикновено са по непречистени и силно товарят черния дроб.Специално за бебета има различни гелове с по-меко действие. За схемата на вътрешно обезпаразитяване на малкото бебе трябва да се консултирате с ветеринарят си, за да се съобрази обезпаразитяването с ваксинационната схема.


Как да се грижа за козината?

И голдъните и лабрадорите имат лесна за почистване козина. Само измивате с вода, и всичката мръсотия след разходка пада! Много собственици на кучета не знаят, че кучето се къпе с препарат не по-често от няколко пъти годишно. Виж, само с вода можете да миете и всеки ден, ако това се налага.
Когато използвате шампоан и балсам, процедурата за миене е следната: първо намокряте много хубаво козината, след това втривате шампоана, разпенвате и после много старателно изплаквате. След това втривате балсама, изчаквате няколко минути и отново изплаквате. Можете да поставите на пода на банята гумирана постелка. Така избягвате риска кучето да се подхлъзне и травмира или да се уплаши от факта че насапунисано се чувства нестабилно.
След баня кучето се избърсва хубаво с кърпа, а ако времето е студено, можете да доизсушите със сешоар. Ако не е много студено, оставете кучето само да доизсъхне.
Важна част от грижата за козината е разресването. Добре е да го правите поне един път в седмицата, а когато козината линее (два пъти годишно - пролет и есен) - дори и всеки ден. Добре е да приучите ретривъра още от бебе на процедурата по разресването!
При лабрадорите козината е къса и права и лесно се реше. Използвайте метален гребен, като решете веднъж обратно на посоката на разтеж на косъма (така изваждате падналия мъртъв подкосъм) и втори път по посока на растежа на косъма (така убирате повърхностния слой).
Голдън ретривъра се реше с малко по-различен, отново метален гребен, но комбиниран с къси и дълги зъбци. Използват се и четка за повърхностно убираране и различни инструменти за груминг. При Голдън ретривърите е необходимо дългата козина около лапите, по гръдния кош и задните крака да се подкъси с ножица.
Никога не решете кучето когато е мокро – козината се уплита в гребена, скубе се и се накъсва.
Ако кучето ви мирише, много рядко причината е в това, че не е къпъно – даже ефектът на твърде честото къпъне е обратен – стимулира се секрецията на мастните жлези и кучето може да се вмирише. Миризмата при ретривърите най–често се получава от неизресан подкосъм, който няма възможност сам да падне, и вече мъртъв, седи втъкан между живата козина на кучето.


Как да се грижа за зъбите?



Зъбите на кучето са с много по-здрав емайл от човешкия, затова много по-рядко боледуват от кариеси. Много по-опасно за кучетата е натрупването на зъбен камък, който съдържа големи количества бактерии. Бактериите от своя страна водят до отдръпване на венците и последваща парадонтоза. Така кучето може много рано да загуби зъбите си, а това не е желателно понеже няма как да му се помогне. Затова е важно да поддържате добра хигиена в устата на кучето – миене на зъбите един път седмично. Към процедурата по измиване на зъбите кученцето трябва да се приучи от малко. Използва се обикновена (човешка) четка за зъби или специална (кучешка), която за по-голямо удобство се нахлузва на пръста. Пастата за зъби може да е специализирана кучешка или детска – такава, която не е необходимо да се плакне. Най-лесно е когато двама души мият зъбите – единият държи устата отворена, другият търка зъбите. Особено трябва да се наблегне на търкането на местата, където се натрупва най-много зъбен камък – по предните повърхности на големите горни кътници. Другият вариант за четкане на зъбите, само от един човек, е като се повдигат устните и зъбите се четкат, а кучето се мотивира с лакомство. От един момент нататък кучето свиква с тази процедура и започва да я приема безропотно. Ако все пак, въпреки редовното почистване на зъбите, се натрупва зъбен камък, той трябва да се почиства механично – докато още не се е втвърдил, с нокът или кюрета се изстъргва от зъба. С кюрета можете да се снабдите от санитарна аптека или магазин за стоматологични инструменти.


Да изрязвам ли ноктите?



Първото изрязване на ноктите става малко след раждането на бебето. Обикновено то се ражда с дълги остри и завити като котвички ноктенца, които при сучене забива в гърдите на майката. Майките ретривъри са търпеливи, но все пак добре е с каквото можем да ги облекчим.
След като кучето започне да излиза на разходка, особено когато тича по асфалтирани твърди повърхности, ноктите се изтриват от само себе си. Но през зимата например, при сняг или кално време, става така, че ноктите прорастват. Прорасналият нокът понякога става по-дълъг от пръста, затруднява правилното движение на кучето, деформира лапата. В такъв случай е необходимо да ги изрежем. Това може да направи ветеринарният ви лекар. Но можете да опитате изрязването на ноктите и сами – в домашни условия. Ако посвикнете да го правите ще ви е много лесно.
Използвайте кучешка нокторезачка на принципа на гилотината. По-лесно ще ви е да режете ноктите след баня, понеже от водата омекват. Винаги режете като държите нокторезачката успоредна на възглавничката на пръста на кучето.
Кучешкият нокът е изграден от твърда кератинова обвивка, във вътрешността на която се намира живецът – богато кръвоснабдена и инервирана жива тъкан. Ако при рязане на ноктите засегнете живеца, ще причините болка на кучето и кратко, но обилно кървене. При прозрачните нокти живецът се вижда и рязането на ноктите не е трудно. Ако нокътят е тъмен на цвят, живецът се вижда, като погледнете лапата отдолу.
Ако се случи така, че да прережете живеца, направете промивка на мястото с риванол и кислородна вода. До няколко минути задръжте марля на мястото – за това време кръвотечението обикновено спира.

 Публикувано: 18.02.10 21:31. Заглавие: Как да се грижа за у..

Как да се грижа за ушите?



Ушите на ретривърите са клепнали и това крие риск от възпаления. Основно правило е, че без причина не се бърка в слуховия канал. Опитите ви да го почистите могат да доведат само до провокиране на по-интензивна ушна секреция, което да доведе до възпаление. Почиства се само ушната мида – с вода или сух памук. Ако почиствате с вода, внимавате тя да не попадне в ушния канал – това също може да доведе до възпаление. Ако забележите повишено отделяне на ушни секрети, различен цвят на ушния секрет или лоша миризма от ушите, добре е веднага да се обърнете към ветеринарния лекар. Риска от възпаление през лятото е много по-голям. Това е и сезонът в който кучето плува и има опасност в ушите да попадне вода от съответния водоем. Ако забележите, че кучето си тръска главата сякаш иска да си изтръска нещо от ухото, отново веднага потърсете ветеринар.

Как да се подготвя за първата разходка?

Първо изберете свободен от ангажименти ден. Ако е възможно, нека първата разходка на бебето ретривър бъде сред други кучета – изберете си местната кучкарска градинка или ретривърското училище, или направете уговорка с познати кучкари да се видите заедно с техните кучета. По природа ретривърът е със стабилен характер и ще е любопитен и предпазлив, но няма да се страхува. Ще пощурее от щастие пред вида на другите кучета – дори може да почне да им досажда и те да го коригират – в такъв момент не прибирайте кучето на ръце. Няма куче което би го наранило сериозно – така кучетата се разбират – говорят си на кучешки. Единствената реакция от ваша страна трябва да е похвала за вашето смело куче. В общуването си с другите кучета вашето ще научи много неща на принципа на подражанието.
Дори и да сте учили кученцето на някакви команди в къщи, навън то ще е възхитено от огромния нов свят и може дори да спре да ви чува. Не се ядосвайте, не крещете команди, не го гонете по поляните и не очаквайте да ви слуша. Вземете си пронизително-свиркаща играчка в джоба, както и много вкусни лакомства, нарязани на дребни парченца. Издебнете момент в който кучето не е заето с игри, извадете играчката и с нея привлечете вниманието му, може да си помогнете и с пляскане с ръце, ласкаво казвайте името му и се отдалечавайте със ситни крачки назад. Когато кучето дойде, трябва да сте готови с лакомство. Веднага го наградете и похвалете. Правете това при всеки удобен случай. Така в главата на бебока ще се роди егоистичната мисъл, че да дойде при вас, означава награда и ще се старае да не ви изпуска от очи.


Нашийник и повод – какви да избера?

Добре е те да бъдат изработени от кожа или капрон. Не е желателно да са метални – металният нашийник скубе козината и цапа врата, особено това си личи на светло куче. Металният повод пък въобще не е удобен за ръцете, докато работим с него или кучето случайно рязко се дръпне.
Когато използвате кожен нашийник, изберете скъп и от добре обработена кожа. Имайте предвид, че кожата се свива при намокряне – никога не пускайте кучето да плува с кожения си нашийник – предварително го отстранете.
Капронови нашийници и поводи има много на пазара. Има с плоски и кръгли сечения, различни десени, такива с картинки и т.н. Изберете нещо, което ще е удобно за ръцете ви. Проверете дали закопчалките и карабините са стабилни и здрави – дори и малко кученце, когато се опъне рязко, е в състояние да разкопчае нашийника или да се измъкне от недостатъчно здрава карабина на повода.
Никога не използвайте за вашия ретривър метални душачи и строги нашийници с шипове. Такива нашийници работят правилно само в ръцете на квалифициран инструктор. При неправилна употреба – например за да не се дърпа кучето докато се движите заедно, могат да се получат непоправими травми в характера на кучето.
Поставяйте нашийника на бебето, още преди да е започнало да излиза, за да посвикне с него. Първата реакция е да се опитва да го махне, както и да се дърпа, когато се опитате да го водите на повод. Повярвайте ми, бебчето мигом забравя за нашийника щом навън зърне друго куче, а в последствие започва да свързва тези аксесоари с разходките и за него те стават любими.
Не позволявайте на кучето си да хапе повода докато се движите, а и въобще – поводът не е играчка. Много собственици на кучета, като ги попиташ “Защо кучето хапе повода?”, отговарят “Играе си”. Това въобще не е вярно. Повода и нашийника са връзката му с вас, вашият инструмент, с който коригирате и водите кучето. Когато кучето хапе повода, това на неговия език означава “Не искам да ти се подчиня. Ще правя каквото си искам.” и ако позволите, то наистина ще прави каквото си иска. Темпераментният ретривър е в състояние да ви влачи с часове вързани на другия край на повода. Има много такива собственици, които гледат завистливо как моето куче ходи редом без повод. Ако искате да сте от тези, които са обект на завистливите погледи, почнете занимания по общо послушание с кучето си навреме. ( Виж Как да науча кучето да ходи редом? в глава трета) Уверявам ви, няма нищо, което да не е възможно сами да постигнете с вашия ретривър.


Как да го приуча да пишка навън?

Когато вземете кученцето, особено ако то още е бебе с поставена само една ваксина, се принуждавате заради неговата безопасност, да търпите пишкането и акането в къщи.
Можете обаче при достатъчно свободно време, желание и упоритост да започнете дори и в тази невръстна възраст да го учите да пишка навън. Как?
Обикновено си личи кога кучето ще пишка или ака. Най-често бебетата пишкат след като се събудят от сън, а преди да започнат да акат, се въртят характерно в кръг, душейки пода. Ако видите че кучето ще върши нещо, грабвате го на ръце и тичате навън. Там го оставяте на земята, като го наблюдавате през цялото време да не хапва и ближе нищо. Като си свърши “работата”, много го хвалите и го награждавате и го прибирате обратно в къщи. Така още преди кучето да е започнало да ходи на разходка, ще се е научило да се изхожда навън.
Ако не сте толкова спортни и организирани, можете да изчакате до третата ваксина и да започнете тогава да учите кучето на хигиени навици навън. Започвате с дълга разходка, и когато кучето се изпишка или изака навън, много го хвалите и му давате наградки. Така поощрявате, а след една седмица започвате да се карате, когато бебето се изходи в къщи. Малкото кученце иска да ви угоди, то обича когато вие сте щастливи и му се радвате. И то ще даде всичко то себе си за да ви вижда усмихнати и доволни, и ще се старае да ходи там където вие искате. Но все пак нищо не става като с магическа пръчица, ще се наложи да бъдете търпеливи.
В началото осигурете на бебето ретривър по-чести разходки - 4 до 5 пъти дневно. Когато свикне да се изхожда навън, постепенно намалявайте излизанията, като ги направите 3 и в последствие 2. Знайте, че малките кученца не могат да стискат дълго време. Също така женските могат да стискат много по-малко време от мъжките.
Някой кученца подпикават в къщи от емоционална възбуда. Не се карайте в такъв момент.
Много погрешно е да се карате на бебето че се е изходило, без да му предоставяте друга възможност. Неправилно е общоприетото мнение, когато заварите белята свършена, да тикате муцуната на кучето в урината или екскрементите докато крещите например. Ако кучето не се хване на местопрестъплението, всякакви постъпки от ваша страна са безсмислени и безрезултатни. Кученцето няма да направи причинно -следствена връзка, че вие сте ядосани, защото то например се е изпишкало, а ще реши че вие се прибирате и го наказвате. Т.е. ще свърже прибирането ви с наказание. Резултатът ще е, че кучето вобще няма да ви се радва, когато се прибирате в къщи.
Когато малкото кученце не е могло да излиза навън и вие сте го научили да пишка и ака на определено място, най-често банята, тогава ще ви е по-трудно да го научите да ходи навън. Това е защото до сега сте искали едно нещо от него и сте създали едни правила и изведнъж искате нещо съвършено различно, то не разбира и спазва старите си правила. Може да се получи така - вие да сте на разходка 1 час и повече, и то вече с желание да иска да се прибере, за да може да се изпишка на познатото му място. Но и това не е непоправимо, само не трябва да се отказвате и да сте търпеливи и последователни.


Какво да направя ако скача по мен и други хора?

Не бива да му позволявате да скача по когото и да било. Това е проява на бурна радост, така характерна за ретривърите, но представете си дъждовно кално време навън и вашето куче умопобъркано от щастие да скача и да оставя кални печати върху всеки. Да не говорим за хората, които би уплашило. Когато кучето е малко и скача по вас, можете да му въздействате със изкрещяване на забранителната команда и силно плясване с ръце. Когато стане по-голямо (ако не сте взели мерки навреме) и се опитва отново да скача по вас – казвате забранителната команда и леко го настъпвате с крак по задната лапа. Така кучето губи равновесие и скача обратно на пода. Дори не разбира от къде му е дошла тази неочаквана корекция.
Ако ретривърът не скача по вас и вашето семейство, но много обича да скача по непознати, решението на проблема е малко по-сложно. Трябва ви доброволец - някой, който да приканва кучето до скочи върху него, вие крещите забранителната команда, а той или го настъпва по задната лапа или леко го тупва с коляно в гърдите, така че кучето отново да загуби равновесие и да скочи обратно на земята. Ако подставените лица са повече от един има много по-голям шанс кучето да затвърди наученото.

Помощ, кучето ми хапе ръцете - какво означава това и как да го отуча?
Това е първият, макар и несъзнателен и инстинктивен признак на доминантност, който бебето кученце се опитва да наложи. Не му позволявайте. Насочвайте хапането по време на игра към играчка, ако кучето все пак е по-упорито, плеснете го рязко и силно през муцуната и кажете забранителната команда така, че да я чуят и съседите. Ако повторите тази корекция няколко пъти, ви гарантирам, че тя ще има много добър ефект. Дори и кучето да се откаже още след първия път, в който го коригирате, вие пак го провокирайте и коригирайте, докато напълно забрави за тези си желания. Не давайте на кучето да хапе ръцете на никой от семейството, особено на децата, които сами не могат да се опазят. Тази, на пръв поглед невина бебешка закачка, в последствие може да се превърне в сериозен поведенчески проблем.


Да позволявам ли на бебето да се качва и да слиза по стълби?

Преди да укрепне достатъчно костната система на подрастващия ретривър, е добре да го пазите от всякъкви екстремни физически натоварвания. Много опасно може да е скачането например. Докато вашият ретривър е още бебе, той сам ще отказва да се качва и слиза по стълби. В последствие ще научи, че стълбите водят НАВЪН, което за него е едно много хубаво място, и ще започне да иска да ги преодолява. Само по себе си качването на стълби не е проблем – от момента в който кучето се научи да го прави, няма опасност да се травмира. А и качването по стълби е много полезно упражнение за укрепване на мускулатурата. Виж, при слизането трябва да внимавате много. Малките кученца не могат да слизат много добре, подскачат, тръскат се по стълбите и има много голяма опасност да се травмират, подхлъзнат или ударят. До 6 месец, когато костната система на ретривъра укрепва (макар и не напълно), препоръчвам кучето да не слиза по стълби. Ако това е единственият изход от жилището ви, съветвам да носите кученцето на ръце.

 Публикувано: 19.02.10 20:56. Заглавие: Глава трета Взаимоот..

Глава трета
Взаимоотношения, възпитание, дресировка




Йерархия, домашни правила, дисциплина – какво означават тези понятия и защо са ни нужни?


В очите на кучето всяка една съжителстваща си група представлява глутница. Глутницата е със своя йерархична система, но най-общо казано в нея властва Алфа вълкът, който определя правилата и всички му се подчиняват.
И вашето куче организира живота си в глутницата посредством правила. Тези правила определят точното място, привилегиите и задълженията на всеки един член на тази глутница. Ако всеки член на глутницата знае своето място, тогава споровете стават излишни и групата работи като един отбор – в разбирателство и сътрудничество. Животът в нашето човешко общество също би бил много по-лесен, ако и за нас важаха същите правила.
Вие сте човекът, който поема кучето от бебе, вие определяте неговия периметър от права и задължения. Вие трябва да сте водачът на глутницата-семейство, алфа-вълкът. Все пак съжителстваме с кучетата си насред човешкото общество, в което вие сте много по-ориентирани. Не оставяте кучето само да се лута и обърква сред странните за неговия мироглед човешки сигнали. Вие поемате водещата роля, с което го освобождавате от отговорността то да взима решения – така кучето се чувства много по-спокойно. Но как да поемем водаческата роля, как да се наложим като водач в очите на кучето?
Отговорът се крие в цялостното ви общуване с кучето. Вие трябва непрекъснато да поставяте рамките, правата и задълженията – точно, ясно и безпрекословно. И ако не искате кучето да ги нарушава, трябва и вие да ги спазвате на 100%. Така от една страна осигурявате спокойствие за кучето, и от друга се грижите за семейния си комфорт. В семейството кучето не е проблем, а само източник на положителни емоции и радост.
Първата и много важна стъпка, която трябва да предприемете, е да определите правилата в къщи. Да си дадете сметка, изхождайки от гледната точка, че кучето вече е голямо и буйно, какво искате да му забраните и какво ще му бъде позволено в дома. Още при влизането на бебето куче в новия дом, правилата да са ясни и да се спазват от всички членове на семейството. Така кучето приема тези правила за даденост и даже не му хрумва да ги оспори.
Правилата – разбира се тези, които са нарочно подбрани, като: кучето да не се качва върху мебелите – там, където вие седите, да се храни под команда, да не излиза преди вас през вратата, са първите и много важни сигнали за вашето лидерство. Преведени на кучешки, всички тези знаци означават “АЗ водя”. От тук нататък кучето е готово да ви се подчини и да работи за вас, като тази работа дори му носи огромното удоволствие да ви угоди.
Това обаче е само началото – работата тепърва предстои. Трябва да го научите на послушание, с което окончателно утвърждавате лидерската си позицията. За да постигнете добра дисциплина, трябва да работите упорито през първата година от живота на кучето, но като награда за всичките тези усилия се сдобивате с едно спокойно, уравновесено и послушно куче.


Как общуват кучетата и хората?

Определено не чрез разговори. Общуването ни се изразява в жестовете които правим едни спрямо други. Например, ако кучето похапва някой чехъл, а вие не се скарате – това на неговия език означава “може да го правя”. Кучето винаги опитва – това е неговия въпрос – може или не може? Отговорите ли веднъж точно на въпроса, кучето не настоява. Трябва да сте наясно с неговата логиката с това как то възприема света и как му отреагира. Например, ако се скарате за нещо, което кучето е направило преди половин час, кучето не разбира какво искате – ще изглежда виновно, за да ви угоди, но и през ум няма да му мине за какво точно е целия този шум. Напротив, ако го хванете в момента в който върши белята, ще му е съвършено ясно с какво ви е ядосало.
Никога не забравяйте, че това все пак е животно ръководено от инстинкти. Интелигентните симпатични физиономии на ретривърите понякога ни карат да ги очовечаваме, повече от необходимото. Често съм чувал изказвания от сорта – аз му обясних и то всичко разбра – да ретривъра е много добър и сладък слушател, кима с глава, бръчка вежди, приятно му е да ви слуша но не разбира и грам от вашето пламенно словоизлияние! С течение на времето освен командите, които вие целенасочено задавате, кучето започва да разбира един доста голям диапазон от думи, които обаче за него означават конкретни действия. Например “папкане”, “наградка”, “разходка”, имената на отделните членове на семейството “Пепи”, “Ваня” и т.н То чува конкретната позната дума и се ориентира за какво иде реч – споменавате “разходка” и кучето вече чака на вратата.
Но основните неща, които кучето безпогрешно чете, като ваши сигнали са жестовете и мимиките ви. Когато то свикне с ритъма на живот в къщата може да разбере какво ще вършите или къде ще излизате само по дрехите с които сте облечени. На езика на жестовете кучето общува и със себеподобните си. Това е неговият начин да казва и възприема. Ако се постараем да разберем този език, доста ще улесним общуването по между си. Кучето никога няма да заговори като нас, ето защо е редно ние да се научим да го разбираме.

Кога да започна да обучавам кучето си?

Правилата, които са част от обучението, влизат в сила още от деня в който кучето стъпи в новия си дом. Един ретривър е куче с достатъчно стабилна психика и интелект, така че още тримесечен да започне да възприема команди. Никога не прекалявайте с обучението на бебето куче. То винаги трябва да остава с добро впечатление от уроците. Работете с кучето не повече от 10-15 минути и после задължително си играйте. В началото е добре да работите на нивото на кучето – да клекнете до него на земята. Играта, като награда за свършената работа, също е добре да е на пода – хвърляйте играчка и кученцето ще е най-щастливото на света да ви я донесе обратно. Постепенно започвайте да задавате командата изправени, като така поставяте дистанция между вас и кучето, но никога в цялото обучение на кучето не забравяйте да хвалите и поощрявате за добре свършена работа. Понякога похвалата на човека, за един ретривър е много по-силен мотив да работи, отколкото всякакви други поощрения и награди.

Какво представлява кучешкото училище и защо ретривърът ми трябва да го посещава?

Кучешкото училище е една сравнително нова форма на обучение на кучета в България. Там всеки стопанин работи сам със собственото си куче, но под надзора на опитен инструктор и в група сред други кучета. Мисля, че ако регионално имате такава възможност трябва непременно да посетите такова училище. Първо, ще можете да проверите дали правилно заучавате командите и ако не, къде грешите. И второ, ще работите с кучето в среда на много други кучета – основният разсейващ фактор за ретривъра. Големият ми ретривър работи в група от четири месечен, сега е на четири години и още не може да включи на работен режим, ако не се е видял лично с всяко куче в групата или на поляната за разходка.
На кучешкото училище можете спокойно да пуснете кучето си да поиграе със себеподобни, без да се страхувате че ще избяга или ще го набият – там всички кучета са контролируеми и всеки би могъл да си извика своето (или почти всеки). На кучешкото училище можете да срещнете и свои себеподобни – хора безкрайно влюбени в ретривърите си.

 Публикувано: 19.02.10 21:08. Заглавие: Какво е “общо послуш..

Какво е “общо послушание” и кои са основните команди, които кучето ми трябва да изпълнява?

Общото послушание включва командите, които са ни необходими в ежедневието - например да оставите кучето седнало докато се обличате за разходка. Да поставите кучето да стои право докато го решете и къпете. Да научите кучето да ходи редом с вас без да ви дърпа и опъва след всяка срещната интересна миризма. Да го повикате, когато е пуснато от повод. Истинско удоволствие е да гледаш как някой се справя с това с лекота. Казваш си, някой хора имат късмет с тези послушни кучета и отминаваш, мислейки си с надежда, че и твоят хулиган някога ще слуша така.
Кучетата ви не са различни, вие можете да постигнете същото с малко повече упоритост и търпение. Когато кучето не слуша, вината обикновено не е в него, а в човека, който непрекъснато подава противоречиви и странни сигнали.
Много хора смятат, че ако обучават кучето си да изпълнява команди, отнемат от кучешкото му достойнство, и то ще ги обича по-малко. Други пък не виждат смисъл, докато не се сблъскат с наистина сериозен проблем. В същото това време се изморяват да гонят кучето си когато искат да се приберат от разходка. Или ако кучето е мъжко, тръгва след разгонена женска и те с дни обикалят да го търсят. Тези неприятни емоции всеки един собственик на куче може да си ги спести.
Кучето обича да е с човек, със своя собственик. То е свикнало да работи в екип с него и това му харесва. То обича да бъде полезно. Един от начините да накарате вашето куче да се чувства полезно, е да се обучавате взаимно. Обучението е двустранен процес, вие учите кучето какво искате от него, и то ви учи на кучешкия език. Командите от общо послушание са лесни и всяко едно куче може да ги научи. Имайки предвид че вие сте собственик на ретривър, това е още по-лесно. Най-лесната за изпълнение команда е кучето да седне до вас. Т.е. команда "седни". Това е много естествена команда за кучето, в неговия нормален живот то много често сяда. Същото се отнася и за командата "легни". Когато кучетата са изморени, лягат и спят. Няма нищо непривично за кучето в това да седи или да лежи.Третата команда е кучето да стои изправено - и това е нормално състояние за него, то естествено заема тази поза. Четвъртата команда е кучето да върви до вас, без да се дърпа или да души по земята. Най-трудната команда е "ела", която е и една от най-важните. Ще се налага да викате кучето си когато то си играе с приятели, или е видяло нещо много интересно, но вие не искате да отиде там. Или, както вече споменах, когато е хванало следата на разгонена женска и инстинктите му го карат да я последва.
И последната команда, но не по важност, е "не", когато искате да прекъснете някакво действие на кучето, което за вас е нежелано. Ако иска да изяде нещо от земята например. Може би, така погледнато, приучването към общо послушание звучи сложно, но всъшност е едно невероятно забавление и за човека и за кучето. По този начин неусетно заздравявате връзката между вас.
Ще се удивите колко много работата ви заедно ще ви сближи. Първоначално кучето ще се учуди какво толкова искате от него. В последствие ще почне да му харесва да ви угажда. И в един хубав момент – неусетно, вие ще се превърнете в център на неговата вселена. Това е едно много приятно усещане за всяко едно живо същество – някой да е толкова привързан, напълно предан и верен.


Командите – на български или не?

Изборът на език и думички, които употребявате за команди, е лично ваш. Важно е командите да не са много близки по звучене, както звучат “седни” и “легни” например, и да не са думички, много често употребявани в ежедневната ни реч. От тази гледна точка, командите на чужд език са по-удобни. Особено на немски звучат много заповедно, кратко и ясно. Това прави този език най-предпочитан за команди при спортната дресура. Как звучат примерни команди на различните езици:

Български Английски Немски
 Седни Сит Зиц
 Легни(или Долу) Даун Плац
 Ела(Тук) Ком Хиа
 Стой Стей Щее
 Донеси Бринг Апорт
 Редом(Ред) Хил Фус
 Не Фу Фуй
 Игра Гоу Уауф
 Яж Иит Ним

Може разбира се да си комбинирате и собствен набор от думички, които ви харесват – важно е всеки път те да са едни и същи, за да не се обърква кучето. Командата е само една дума. Кучето я разбира чудесно. Повече го объркват опитите на собственика да си придаде важност с команди като “Лягай долу” или “Ела бързо тук, че ще ти счупя главата” и т.н. Името на кучето не е команда. Също избягвайте да го употребявате, освен когато го хвалите. Например: Крез ела, Дара легни и т.н. Но е добре да казвате браво на Кора, браво на Голд и т.н.

Да храня ли под команда?



Според мен храненето под команда е задължително. В естествената кучешка глутница правилата за хранене винаги определя водещият, главатарят, алфа вълкът. Определяйки правилата на хранене, вие си извоювате огромен авторитет в очите на вашето куче. Научавате го и на това, да има режим на хранене и да се въздържа.
Пригответе храната на кучето предварително. Извикайте кучето и го накарайте да седне. Поставете храната пред него и го оставете да я съзерцава 10ина секунди, след което задайте командата за ядене. Постепенно увеличавайте времето за задръжка пред храната. Ако кучето е много лакомо и по никакъв начин не може да задържи седнало пред паницата, първоначално го задържайте вие. С едната ръка отпред на гърдичките, а другата - отзад на дупето.

 Публикувано: 19.02.10 21:36. Заглавие: Как да го науча да с..

Как да го науча да сяда?



Сядането е най лесната за научаване команда. Работите с повод и хапка(лакомство). Тук е момента да спомена, че лакомствата са много малки парченца от някаква апетитна и миризлива храна, различна от гранулите, с които кучето основно се храни. Наградките не служат за наяждане, а за поощрение. Можете да нарежете кренвирш, кашкавал, някакво пушено месо на малки кубчета, или използвайте различни ароматни наградки от зоо магазин също нарязани на дребни парченца.
Кучето е до вас, държите повода с лявата ръка, а лакомството в дясната. Казвате избраната от вас команда за сядане – например “Седни”. Дръпвате повода назад и нагоре, а лакомството вдигате, над носа на кучето. Под действие на земното притегляне кучето сяда, а вие го похвалвате и награждавате.
Казвате командата само веднъж – никога не повтаряйте “Седни”, “Седни”,
“Седни”. Казвате командата веднъж и заставяте кучето да я изпълни.
Давате лакомствата само за добре изпълнена команда, никога предварително.Така показвате на кучето, че е постигнало желания от вас резултат.
Всяка команда казана веднъж трябва да бъде изпълнена. По този начин градите авторитет и трябва да сте 100процентови. По-добре не казвайте нищо, когато виждате, че кучето е разсеяно, играе с приятели не е на повод и т.н Кажете името му и ако не ви обърне никакво внимание по-добре замълчете.
Това, че кучето е изпълнило дадена команда правилно, не означава, че вече е обучено. Трябва да работите с него всеки ден в продължение на поне една година. Трябва да работите по малко в къщи, на разходка, сред другите кучета. Трябва да увеличите времето за което кучето стои седнало постепенно. И чак след година, година и половина ще можете да се похвалите, че кучето ви слуша.

Как да го науча да ляга?

След като сте научили кучето да сяда преминавате към следващата команда. Ще го научите да ляга. Поставяте кучето в седнало положение държите в едната си ръка лакомство, ръката с лакомството се движи пред носа на кучето в посока напред и надолу към земята. Кучето водейки се от носа си последва наградката ляга. Можете да си помагате, като го придържате със свободната си ръка в областта на плешките – без да го натискате или бутате – просто поставяте ръката си там. След като кученцето легне го хвалите много бурно и награждавате. Правите това няколко пъти без команда, започвате да подавате команда първоначално след като е легнало, постепенно я премествате по време на лягането а целта е накрая подавайки командата преди кученцето да легне, то да я изпълни.
Има и други начини чрез които да научите малкия ретривър да ляга. Например докато си играете на пода с кученцето, сядате на земята като си свивате краката в коленете. Кучето е от лявата страна на краката ви , показвате му наградката от дясно, така че да я види през пролуката – за да я вземе ще му се наложи да легне. Подавате командата по същия начин първоначално след извършване на действието постепенно я измествате така, че да предхожда действието. Вместо краката си можете да ползвате нисък стол или масичка, но използвания отвор не трябва да позволява на кучето да мине през него право Винаги, когато видите, че кучето се кани да легне, можете да задавате командата и да хвалите, когато я изпълни.
Тези тренировки научават кучето какво означава тази команда. За сега за него това е само игра. Истинското заучаване става навън – в реална среда. Първоначално на повод, постепенно и без повод. Начина е с лакомство, но можете да използвате и повода, като коректор – задавате командата, правите корекция с повода – рязко, камшично дръпване напред и надолу. Когато кучето легне хвалите и задължително награждавате.
Кучето трябва да се научи да ляга дори в движение. Така командата легни може да ви помогне да го спрете ако внезапно се затича към улица или след разгонена женска. То очаква да го извикате , преценило е ,че сте далече и предварително е наумило да не ви послуша. Но като получи нестандартна команда – например “легни” се обърква и е много вероятно да я изпълни.

Важно е винаги, когато работим с кучето да сме в добро настроение. Първоначално тренировките не трябва да продължават дълго –бебетата лесно се уморяват и разсейват. По добре една качествена тренировка от 5 минути, отколкото хиляди напразни усилия за един час.

Как да науча кучето да ходи редом?

Това е команда, която се учи на вън – по време на разходка. Първоначално, когато ходите с кучето по улиците се старайте винаги то да ви ходи от ляво. Не му давайте да ви изпреварва. Така се движите докато пристигнете на мястото за игра където, въпреки, че кучето все още е на повод давате освобождаваща команда и отпускате повода, така че бебето да може да си души и да се види с другите кученца.
От тези ви постъпки кучето разбира две неща, че трябва да ходи до вас докато се придвижвате и че не винаги когато е вързано на повода трябва да е плътно до вас.
Заучаването на самата команда започнете отново на спокойно усамотено място - само вие и вашия ретривър.Повода държите с лявата ръка, в дясната първоначално държите лакомство. Казвате командата – например “РЕД” и тръгвате . Показвате на кучето лакомството – държите го и го движите все едно рисувате бързо с тебешир във въздуха пред носа на кучето и в посоката която се движите. Ако кучето изостава или се дърпа напористо напред леко го подръпвате с повода, за да го коригирате или възпрете. Когато улучи и тръгне с вашето темпо хвалите и награждавате, като не преставате да се движите. Когато кучето разбере какво искате от него, можете да приберете лакомството и да работите само на повод, като винаги когато кучето се движи с вашето темпо хвалите и от време на време , вадите лакомство от джоба и награждавате.
Ако кучето изостава и губи интерес забързайте вашето темпо. Ако кучето се тегли напред не се опитвайте да го догонвате (така според неговата логика ви води то), а с къси кратки корекции (подръпвания) го върнете до крака си , докато улучи вашето темпо. Не забравяйте, че вие водите и бъдете винаги ангажирани да следите къде и как върви кучето.
Никога не оставяйте кучето да ходи на опънат повод непрекъснато така че да се души. Тук е мястото да кажа, че нашийника удушвач също не служи за да души кучето – това е нашийник за по-болезнени корекции при кучета с по-висок праг н чувствителност. Удушаването никога не е било възпитателен метод – да душиш кучето, за да ходи до теб е същото , като да го удряш с чук по главата за да легне. Когато кучето се тегли ясно повтаряте командата за редом и с къси, резки корекции го придърпвате до себе си, в момента, в който тръгне с вашето темпо отпускате повода, хвалите и награждавате. Ще се учудите колко бързо възприема един ретривър. Много скоро ще можете да променяте темпото докато се движите и ще забележите, че и кучето го променя заедно с вас.
Когато кучето усвои командата в самостоятелните ви занимания започвате да работите и на по-ожвено място – на улицата, в градинката за разходки, сред другите кучета. Когато кучето ви започна да се разсейва и дърпа правите резки корекции към крака си, карате го да ходи с вашето темпо без да се разсейва, награждавате го и чак тогава го пускате да играе. Пуснете ли го докато се дърпа , значи то е постигнало своето, изпълнило е собственото си желание и следващия път пак ще се дърпа. Ако наложите вашата воля – първо го концентрирате в ходенето, а после го пуснете да играе, кучето винаги ще се старае да ходи добре, за да го пуснете по-бързо на бленуваната игра. Никога не забравяйте това.
След време ще видите, че кучето ходи на ред добре и без повод. Започнете да тренирате, но първоначално правете една обиколка без повод и 2-3 на повод. Постепенно , без кучето да се усети увеличете броя на свободните обиколки. В крайна сметка ще постигнете това, което моето куче прави – ходи по-добре без повод. Свикнал е, че когато е на повод аз внимавам за него и понякога се разсейва. Когато казвам ред без повод винаги ме гледа и внимава как се движи спрямо мен – аз често и нарочно променям рязко посоката и темпото на движение, а той ме следва с огромно удоволствие.


Как да го науча да идва?

При първите си разходки, ретривъра бебе започва да открива и опознава света. Непрекъснато е зает да души, дъвче играе с други кучета. В момента в който прекрачите прага на дома и попаднете сред необятното голямо НАВЪН, бебето ви сякаш забравя за вас. Пускате го от повод, то хуква и въобще не чува, че го викате – а така добре идва в къщи!
Не се ядосвайте, дайте му време да свикне с новата обстановка.В никакъв случай не крещете команди и не го гонете . На първо време го пускайте на безопасна поляна – далеч от големи улици и по възможност с други кучета, които са научени да идват. Вземете в себе си пронизително свиркаща играчка – нова и интересна, която със сигурност ще привлече вниманието на бебчо. Задължително трябва да имате под ръка и лакомства. Когато кученцето не е заето в игри и погледне към вас, извикайте го по име, започнете да привличате вниманието му с играчката и същевременно правете ситни бързи крачки назад. Така кучето се принуждава да ви следва. Като дойде до вас го похвалвате бурно и задължително награждавате с лакомство. Не му давате играчката, за да си остане тя интересна, но кученцето свиква с мисълта, че дойде ли до вас получава награда.Все още не използвате командата за идване.
Командата започвате да учите на тихо усамотено място без кучета и задължително на повод. Би било добре да използвате поне двуметров повод, който да ви позволява да се отдалечавате от кучето. Слагате кучето да седне с команда, отдалечавате се на дължината на повода. Ако кучето стане докато се отдалечавате го връщате обратно на същото място. Ако 10 пъти стане, вие 10 пъти го връщате обратно.Когато успеете да се отдалечите успешно, казвате предварително избраната команда за идване “Тук” “Хиа” и т.н Започвате да пристъпвате със ситни крачки назад и да придърпвате кучето на повода към себе си. Държите повода в лявата ръка, в дясната имате лакомство. Когато кучето дойде до вас вдигате лакомството над носа му и то по инерция сяда. Хвалите бурно и награждавате.
Първоначално тренирате сами, когато кучето разбере, какво искате от него, започвате тренировки в среда на кучета и всякакви разсейващи фактори. Полепено повода отпада. Започвате да слагате кучето седнало на единия край на поляната – отдалечавате се и го викате. В случай, че междувременно е станало задължително се връщате и го поставяте отново на същото място. Награждавате само за добре изпълнена команда.
Когато се чувствате достатъчно сигурни в послушанието започвате да викате кучето с команда от игра. В случай, че се направи, че не ви чува – не оставяйте нещата така – казали сте команда, тя трябва да бъде изпълнена. Приближавате се , хващате го за нашийника измъквате го от групата играещи. Слагате го да седне и го викате. Повтаряте това няколко пъти, преди отново да го пуснете да играе.
След няколко такива урока кучето разбира, че ще много по-лесно просто да дойде и след това бързо да се върне в игрите, отколкото да се инати и да му изядете цели 10-тина минути веселба.

Как да го науча да стои?



Командата стой е необходима, както, ако ще водите кучето на изложба, така и в нормалното ви ежедневие, когато решете или къпете кучето. Само че трябва да сте наясно, че думичката която използвате за команда стой от общото послушание трябва да е различна от думата стой за изложбена стойка. В двата случая искаме различни неща – за изложбата кучето трябва да е весело, концентрирано, да маха с опашка и да излъчва чар. За домашните тоалетни процедури ни е достатъчно само кучето да е право, при това тези процедури не винаги са приятни на кучето и то много често стои като торба с картофи.
Ако кучето ви е изложбено, моя съвет е да наблегнете на тренировките за изложбена стойка – за това по-подробно четете в глава седма.
Ако кучето е просто домашен любимец ето какво да направите. Държите кучето на повод – в другата си ръка имате лакомство. Заставате пред кучето, казвате команда стой, движите лакомството пред носа на кучето и отстъпвате с крачка назад докато то се изправи. Хвалите и награждавате. В началото е достатъчно кучето само да се изправи на четирите си крака. В последствие удължавате времето в което стои право – тоест задържате си лакомството и го давате след малко. Ако кучето седне повтаряте командата и отстъпвате още една крачка назад. Не вдигайте лакомството прекалено високо – така кучето обезателно ще седне.


Мога ли да ползвам удушвач или строг нашийник – кучето ме дърпа, а това помага?

Всеки собственик на куче си задава този въпрос. С непрекъснатия натоварен ритъм на живот винаги търсим най-лесният и бърз начини да решим проблемите. Купуваме си удушвач или строг нашийник и за един период около две седмици си решаваме проблема с темпераментното куче, което се дърпа. След още седмица обаче възниква друг проблем – когато кучето види, че приготвяме нашийника за разходка не само не се радва, ами започва да бяга из къщата. Някой кучета с по-лабилна психика дори подпишкват от стрес или започват да се опитват да хапят докато им поставяме нашийника! Защо се получава така?
И двата вида нашийници не са подходящи при ежедневните ви разходки с кучето. Това са инструменти за работа, които понякога се използват и при ретривъри, но само от опитен инструктор или поне под неговия надзор. Тези нашийници причиняват болка на кучето. Тази болка се използва, като корекция при обучението – например при спортната дресура за изработване на бързина и чисто изпълнение на командата. Болката от корекцията е кратка и е подадена в точно определен момент, когато кучето не е концентрирано и не чува командата или се бави с изпълнението.
Когато използваме такива нашийници в ежедневните си разходки причиняваме непрекъсната болка на кучето си. Например то вижда приятелче с което да се подушат или поиграят, хуква към него и почва да се души или шипове се забиват в шията му. Тази болка в случая е насочена само срещу положителната емоция от срещата с приятел, тя не работи за вас. Така вие казвате на кучето – когато си вързано на повод ще те боли и то винаги се скатава, когато искате да го вържете. Ефекта, който постигате е пълно объркване на кучето и ако преди това сте работили с гореописаните методи на поощрение се връщате няколко месеца назад! Сега отново ще трябва да градите доверие по между си , тъй като за тези две седмици в които кучето не се е дърпало то напълно е изгубило доверието си във вас.

 Публикувано: 19.02.10 22:04. Заглавие: Защо непрекъснато ми..

Защо непрекъснато ми донася разни неща?


Това се дължи на вродената склонност на кучетата ретривъри да донасят(апортират). Свързано е с тяхното предназначение при лова, но и за кучетата ни, това е много приятна игра израз на върховно внимание, да удостоят точно вас с подарък. Съществува известна опасност обаче кучето да се превърне в боклукчия – да грабва всичко от земята, което е намерило и в случай, че вие му се карате да забягва с трофея в неизвестна посока. Важно е да научите бебето още от малко, че храната и предметите от земята са забранени.
Можете да впрегнете желанието на ретривъра да донася, в положително действие. Например да приучите кучето да Ви носи чехлите, когато се прибирате в къщи или телефона, когато звъни. Когато сте навън отделяйте повече време да поиграете на апорт с кучето – 15-20 минути, да му подхвърляте предмет, като го карате да ви го носи – това ще достави огромно удоволствие и на двама ви.
Когато искате да научите ретривъра да донася убития дивеч, нещата са малко по-сложни. Добре е да се обърнете към специализиран инструктор, който да започне занимания с кучето ви от малко. Заниманията би трябвало да се провеждат в реална среда и кученцето да свикне с миризмата на дивеча отрано.

Какво означава задръжка и как да го постигна?


С напредването на обучението ретривъра се учи да изпълнява зададени команди – да сяда и ляга, но задържа изпълнената команда за кратко и после става и отива някъде, където според него е по-интересно. Трябва да му покажете, че докато вие не го освободите командата важи. Първо и много важно нещо е да си имате освобождаваща команда “Играй”, “Свободно” и т.н С освобождаващата команда показвате на кучето кога е свършил работния режим и може свободно да решава какво да прави.
Когато накарате кучето да изпълни команда например “Седни” оставяте го да седи и се отдалечавате няколко крачки встрани. При всеки опит на кучето да стане или да легне тичате до него и го връщате обратно в желаната от вас позиция (така му доказвате, че вие сте по-упорит) Първоначално искате от него да задържи малко и постепенно увеличавате времето на задръжка до 5-6 минути например, ако имате желание и повече. Преди да го освободите от добре задържаната команда се приближавате (кучето продължава да седи), похвалвате го, давате награда и тогава изричате освобождаващата команда, която за кучето да се превърне в знак за игра. Колкото по-упорито кучето не желае да задържа, толкова по-упорити трябва да сте и вие в желанието си да го научите.
Тук обаче, трябва да уточним, започвате да учите кучето на задръжка, едва когато е усвоило и изпълнява командите. Първоначално (особено докато ретривъра е малък) е достатъчно кучето да задържи подадената команда 10-20 секунди, похвалете го за това, че я е изпълнило и дайте освобождаващата команда.
Освен да задържа вече подадената команда добре е да научите кучето да прави задръжка пред отворени врати – на жилището, на колата, на двора. Карайте го винаги да сяда, преди да отворите вратата, задръжте го така пред отворената врата 20тина секунди(в последствие и повече) и тогава задайте освобождаваща команда.Правете това всеки път пред отворена врата.Така кучето изработва рефлекс да сяда пред отворена врата, което може да предотврати доста неприятности.
Притеснявате се, че задръжката не е част от естественото за кучето поведение? Напротив. Наблюдавайте какво прави майката докато играе с бебето. Когато то започва да буйства, превъзбуди се или прекали в играта, тя го обръща по гръб и го задържа така понякога дори минута – две. Това е житейски урок от нейна страна, не само желание да покаже превъзходство, но и принудителна задръжка за кучето, по време на която то да се успокои и овладее. Така майката учи кученцата си на въздържание. Кученцата научили този житейски урок са много по-уравновесени и спокойни.

Как да подготвя ретривъра за лов?


Разбира се това не става само по описание в книжка. Добре е да се свържете със специалист, който обучава кучета за лов. Той ще ви помогне, като ви покаже как се изработват специфичните команди по време на лова.
Основното предназначение на ретривъра по време на лов е да намира и донася убития дивеч, независимо от това на какъв терен се ловува – суша, вода или блато, гора или храсталак. Ретривъра може да бъде научен също и да “вдига” птиците, за да може ловеца да ги отстреля. Може да има и специална команда за това да се движи тихо и плътно след водача, докато ловеца се приближи достатъчно близо до плячката.
Какво трябва да научите кучето преди сериозно да започнете да го занимавате с лов?
Първо още от бебе е добре често да играете с него на “апорт” – хвърляте някакъв предмет и кученцето ви го донася. Има много подходящи тренировъчни играчки за кучета, наречени мек апорт, които на големина, тежест и усещане в устата се доближават до средно голяма птица. Не давайте на кучето да дъвче апортирания предмет докато го носи. След време започнете да играете тази игра и навън - в полето, на реката, в езерото въобще по места наподобяващи реална ловна обстановка.
Второ, кучето ви от малко не трябва да се страхува от изстрели. Това тренирате, като често на разходките ви в полето стреляте във въздуха. Ако кучето се уплаши, което е малко вероятно за един ретривър, не скачайте да го успокоявате. Правете се, че не сте забелязали да е станало нещо необичайно и след малко повторете изстрела. Правейки това няколко пъти показвате на кучето, че изстрела е шумен, но абсолютно безопасен. Много скоро кучето няма да му обръща никакво внимание.
Трето приучете кучето от малко да свикне с миризмата на дивеча. Това първоначално се постига, като му хвърляте да ви носи крило от патица или специално чучело – например заешка кожа, която е напълнена с естествени материали – вълна, памук или пък пера. Макар и рядко се срещат ретривъри, които са гнусливи и отказват да носят починало животно. Повечето ретривъри с охота донасят крилото или чучелото, а по-късно и отстреляното животно – все пак това им е в кръвта.
Добре е кучето да знае командите от общото послушание, да е работено с него от малко. Резултатите на работни изпитания за ретривъри са много по-високи при кучета изкарали курс по общо послушание.Това е логично, като се има предвид, че при съвместната ви работа по командите вие изграждате доста силна връзка по между си. Общото послушание ви прави екип , който работи еднакво добре и в градски условия и сред природата докато ловувате.
Трябва да научите кучето да претърсва терена. Предварително скрийте на дадено място мекия апорт с който играете – нека кучето не ви вижда докато го криете. Пуснете кучето с команда “Търси”, първоначално се движите с него, като така внимателно го упътвате за посоката. Когато намери любимата си играчка го хвалите и награждавате. В последствие започвайте да му задавате само посоката с ръка, кучето вече знае какво означава търси и с удоволствие търси за вас. След време заменете мекия апорт с истинска убита птица.
В крайна сметка трябва да комбинирате отделните елементи, които кучето е научило в една голяма интересна игра. Тук ще ви е нужен помощник с който да разиграете сцената на лова и пособия – голяма механична прашка за изстрелване на мекия апорт или специален пистолет със същата цел.
Стреляте с пушката с която ловувате. Едновременно с изстрела помощника ви скрит предварително някъде в страни от вас изстрелва мекия апорт в произволна посока ( това е падащия отстрелян дивеч) Задавате команда на кучето да претърси района и в последствие да донесе убития дивеч. Можете да тренирате това в различни местности, както и да стреляте два пъти и да пуснете два меки апорта, които кучето ще трябва да донесе последователно. Когато смените мекия апорт с истинска убита птица и кучето изпълнява заданието си безупречно сте готови, като един екип да участвате в истинския лов.

Какво спортуват кучетата?

Спортовете за кучета са много атрактивни и интересни, впрягат енергията на неизтощимия ретривър в нещо градивно, а покрай кучето си спортувате и вие. С какво точно и дали да се занимавате решавате сами. Ето няколко спорта подходящи за ретривъри.

Аджилити



Идеята за аджилити се е родила, като в 1977 година на най-престижната изложба в Англия – Крафтс, точно преди финала представили 20 минутно шоу в което кучета прескачали макети на препятствия от трасетата на конните състезания. Шоуто взривило залата от възторг. Още на следващата година на същата изложба се провело първото аджилити състезание, а 1979 г Английския кенъл клуб признава аджилити,като спорт за кучета и съставя първите официални правила.
Аджилити представлява специален полигон, на който кучето трябва да преодолее препятствия в определена последователност, насочвано от водача си и за определено време. Препятствията са различни скокове, забавни тунели и греди, върху които кучетата трябва да преминат. Кучето трябва да умее да прескача, да се промушва, да се движи на зиг заг, да се катери и слиза, да балансира ходейки върху греда и люлка, и всичко това на скорост! Звучи трудно, но всъщност ретривърите бързо се учат и много се забавляват по време на преминаване на трасето. Къде е уловката? Вие трябва да тичате заедно с тях и да ги насочвате.

Джъмпинг

Това е спорт производен на Аджилити. Но тук се използват само скоковете и тунели – единичен, двоен, скок на дължина, обикновен 6 метров и шоков тунел. Трасето е по-кратко , но за сметка на това по-натоварващо.

Флайбол

При Флайбола кучетата прескачат определен брой препятствия (хърдели), накрая на това трасе от препятствия стои специален автомат – кутия с голям педал с кръгъл отвор в горната му част. Кучето с двете си предни лапи натиска педала и през кръглия отвор се изстрелва топка, която кучето хваща с уста. Връща се обратно през трасето от препятствия донасяйки ви топката.
Флайбол е щафета между два отбора от по 4 кучета. Тичайки редом, по едно куче от отбор трябва да прескочи 4 хърдела (препятствия), да натисне педала на кутията, да хване и вземе топка и да се върне, прескачайки отново хърделите до стартовата линия, където нетърпеливо чака следващото куче.
Флайбол е отборен спорт. Всеки отбор е съставен от четири кучета, тичащи във всеки рунд, плюс до 2 резерви. Резервите могат да бъдат сменяни след всеки рунд. Всяко състезание се състои от 3 до 5 рунда, а за да се отчете победа, отборът трябва да спечели повече от другия (като в тениса).
Флайболът съчетава всичко, което кучетата обичат да правят - скачане, ловене, носене, състезателен елемент и стремеж да зарадват собствениците си се учи в класа по послушание.

Фристайл
Фристайлът е танц на човек с едно или повече кучета. Кучетата учат задължителни елементи и стъпки под съпровода и ритъма на музика. В последствие се изработва цял танц с хореография, който включва поредица от задължителни елементи. Човека и кучето имат сценични костюми и трябва да танцуват в синхрон. Гледката е изключително красива и зрелища Състезанията по фристайл събират огромна публика навсякъде по света. Обучението на куче за фристайл обаче, отнема години и изисква упорит труд и много добра връзка между човека и кучето му.

 Публикувано: 21.02.10 18:06. Заглавие: Глава четвърта Поддр..

Глава четвърта
Поддръжка на ретривъра в добра форма – хранене, физически натоварвания и грижи.



Какви са ежедневните хранителни нужди на моя ретривър?

Както всичко живо на тази планета и Вашия ретривър се нуждае от храна, която да подържа живота и здравето му. Как да задоволите ежедневните нужди от храна? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да се запознаем с обмените процеси в организма на кучето, с неговите потребности и с основните хранителни вещества.
Основните хранителни вещества за кучетата са същите както и при хората.
Въглехидрати – снабдяват организма на кучето с енергия, която не изразходена се превръща в мазнина. За физическата активност на кучето е важно не толкова приема на въглехидрати, колкото баланса между въглехидрати и мазнини. Кучетата спокойно могат да си живеят и без въглехидрати ако получават достатъчно белтъци, които да задоволят нуждите на организма им от гликоза.
Влакнини или фибри – това са храни от рода на целулозата, пектина и лигнина – хранителни продукти предимно от растителен произход. Нямат хранителна стойност при кучето но са полезни, като добра профилактика на храносмилателния тракт. Почистват и предпазват от редица болести, също така увеличават обема на фекалиите, което ги прави полезни при запек.
Мазнини – вещества, които дават енергия в концентрирана форма. Мазнините също така способстват и за усвояването на мастно разтворимите витамини и набавят в кучешкия организъм много важните незаменими мастни киселини.
Мазнините придават на храната вкуса и приемливата и за ядене структура.
Белтъци - важна съставка на храната, която снабдява кучешкия организъм с аминокиселини. Аминокиселините участват в процесите на растеж и изграждане на тъкани. При разграждането си дават и енергия – приблизително такова количество, колкото и въглехидратите.
За организма на кучето е необходимо храната да съдържа оптимално количество определени аминокиселини, които не могат да се синтезират в кучешкия организъм. Затова тези аминокиселини се преобразуват в нови белтъци, които са важни компоненти за всички живи клетки. Изпълняват функции на регулатор в метаболитните процеси, като ферменти или са материал за изграждане на вътрешно клетъчните структури. Следователно аминокиселините са много важни за процесите на растеж и възстановяване на тъканите. Аминокиселините основно могат да се разделят на две групи – незаменими (задължителни) са тези които не се синтезират в кучешкия организъм и задължително трябва да присъстват в храната и заменими(незадължителни)са тези които се синтезират в кучешкия организъм от други белтъчни молекули. И двата вида аминокиселини са много важни за кучетата.
Минерали и микроелементи – такива са например калция и фосфора, които са необходими при растежа , възстановяването и формирането на по-голямата част от скелета и зъбите. Калция също така участва и в процесите на кръвосъсирване и в предаването на нервните импулси. Съотношението на калция и фосфора в порциона има огромно значение. Минималното съотношение между калция и фосфора в кучешкия организъм е едно към едно, а оптималния две към едно в полза на калция.Нарушението в това съотношение, особено по време на растежа може да доведе до рахит. Желязо, мед и цинк също са необходими, макар и в много малки количества. Желязото влиза в състава на хемоглобина - недостига му може да доведе до малокръвие, а голямото количество желязо в порциона води до интоксикация. Медта влиза в състава на много ферменти, играе съществена роля за пигмента, като подпомага усвояването на меланина. Цинка също е съставна част на много от ферментите. Недостига на цинк може да доведе до забавено развитие, анорексия, тестикуларна атрофия, изкльощавяване и много кожни болести.
Витамини - това са вещества които подпомагат и участват в регулационните процеси в организма на кучето. Принципно разделяме витамините на две групи – мастно разтворими- A,D,E и К и водо разтворими – витамините от група B и витамин С.
Витамин А – с много важна физиологично функция в кучешкия организъм.Витамин А в комбинация със специфичен белтък изграждат част от ретината наречена родопсин или зрителен пурпур.Под въздействие на слънчевата светлина този пурпур се разпада и подава сигнали на зрителния нерв. От тази гледна точка витамина е важен за зрението на кучето.
Витамин А участва и регулацията на клетъчните мембрани , и е много важен за целостта на епителните тъкани.Също така витамин А е свързан и с процесите на растеж на костите и зъбите.
Недостига на витамин А може да доведе до болести, като изсъхване на очната конюнктива и роговица, до разстройства в координацията и движението, до много кожни заболявания.
Излишъка от витамин А също е опасен може да доведе до заболяване на костите свързано с куцота и повишена чупливост. Също така води до гингивити и загуба на зъби.
Витамин D – Често го наричат витамина на костите. Неговата функция се изразява в повишаване концентрацията на калция и фосфора в плазмата на кръвта до ниво, необходимо за нормалната минерализация на костите. При дефицит на витамин D се развива рахит. Витамин D не може да се синтезира в кожата на кучето под действието на слънчевата светлина – за това кучетата си го набавят от храната.
Излишъка от витамин D в кучешкия организъм също е вреден – води до деформация на зъбите и заболявания на меките тъкани, жлъчката и други органи.
Витамин Е
Витамин Е играе ролята на анти оксидант в тялото на кучето. Има особено важна роля за поддържане на стабилността на клетъчните мембрани.Тази му функция е тясно свързана с функцията на микроелемента Селен. Потребността от витамин Е зависи до голяма степен от количеството на приеманите полиненаситени мастни киселини. Повишението на нивото на полиненаситените мастни киселини, повишава и нуждата от витамин Е.Така че не е лесно да се определи необходимото количество на витамин Е в дневния порцион.
Липсата на витамин Е в храната се отразява негативно върху 4 много важни системи – мускулна, репродуктивна,нервна и кръвоносна системи. Получава се дистрофия на мускулатурата, дегенерация на епителния слой на яйчниците и неблагоприятен изход при бременност. Дефицита на витамин Е понижава имунитета.
За предозиране на витамин Е няма данни да вреди на кучетата, не е опасно както предозирането на витамини А и D, но не е и желателно.
Витамин К
Както и при хората витамин К има много важна роля при съсирването на кръвта. При липса на достатъчно витамин К в порциона има опасност от кръвоизливи с нежелани последствия.
Водо разтворими витамини
Всички водо разтворими витамини имат много важна роля в храненето на кучетата. Почти всички такива витамини се преобразуват във ферменти и така служат за преработката на погълнатата храна и превръщането и в енергия.
Витамин В1
Помага за разграждането на въглехидратите в храната на кучето. Липсата му води до нарушения в метаболизма – анорексия, сърдечна недостатъчност, обикновено с летален изход.Витамин В1 се разрушава при термичната обработка на храната. Както и другите водо разтворими витамини, витамин В1 е токсичен – поглъщането му в големи количества (например 40 пъти повече от необходимата дневна доза) води до смърт.
Витамин В2
Има огромна роля в процесите на окисление (изгаряне) на хранителните вещества. Липсата на витамин В2 се проявява в заболявания на очите, кожни заболявания и тестикуларна хипоплазия.
Пантенолова киселина
Това вещество влиза в състава на кофермента А, важен участник ферментацията на въглехидратите, белтъците и аминокиселините.При дефицит в организма се наблюдават спиране на растежа, натрупване на мазнини, заболявания в храносмилателния тракт, като проблеми със жлъчката и язви.
Никотинамид и никотинаминова киселина
И двете играят роля в разграждането на хранителните вещества. При недостиг се получава възпаление на устната кухина, съпроводено с отделяне на богата на кръв слюнка и лош мирис от устата.Езика на кучето почернява.
Витамин В6 участва като фермент в разграждането на белтъчните молекули.Когато храната е богата на белтъчини количеството на витамина В6 в организма намалява.Дефицита на витамин В6 в организма води до загуба на тегло и специфични форми на анемия.Не трябва да се предозира, понеже в големи дози е токсичен.
Биотин има ролята на кофермент в организма. При недостиг първата проява най-често е дерматит.По принцип дефицит на биотин в кучешкия организъм рядко има, тъй като лесно може да се синтезира в кучешкия организъм посредством бактериален синтез в стомаха. Симптоми на дефицит на биотин са описани при кучета,след лечение с антибиотик, тъй-като антибиотика нарушава нормалната бактериална среда.
Фолиева киселина –участва в реакциите за синтез на важен компонент от нуклеиновата киселина на ДНК.При дефицит в организма се възпрепятства нормалното образуване на еритроцити в костния мозък и това води до анемия. Недостиг в организма на кучето отново се наблюдава след прием на антибиотици.
Витамин В12 - Участва в метаболизма на мазнините и въглехидратите, а също и в синтеза на миелиновата обвивка на нервните влакна.Типични симптоми при дефицит са анемия(както и при липсата на фолиева киселина) и отслабване на нервната система,заради недостатъчно количество образуван миелин.Витамин В12 не се усвоява в кучешкия организъм при липса на специфичен белтък, който отговаря за преноса на витамина през стомашната стена. При липса на този белтък се наблюдава злокачествена анемия и дегенерация на нервната система.

Витамин С - Кучетата не се нуждаят от хранителен източник на витамин С. Те могат да си го синтезират в организма от гликоза.Но съществуват теории, според които някой болести при кучетата могат да се лекуват с витамин С. Това са предимно заболявания на скелета, като тазобедрената дисплазия, чиито външни прояви много напомнят недостиг на витамин С в организма. Навярно някой кучета имат понижена способност да си синтезират сами витамин С.
Още един важен елемент на храната е водата, въпреки че тя обикновено не се разглежда наред с хранителните вещества. Но тя има много важна роля. Нуждата от вода е на второ място след нуждата от кислород. Кучето трябва да има ежедневно свободен достъп до прясна питейна вода.
Как обаче да балансираме всички тези съставки на храната, за да имаме едно здраво и жизнено куче? Колко храна на ден кучето трябва да приема, за да има достатъчно енергия? В различните етапи от живота на Вашият ретривър, организма му има различни потребности – много по-високи например по време на растеж или бременност.
Енергия
Това, колко енергия ще даде храната на вашето куче зависи от комбинацията между, въглехидрати, мазнини и белтъци. Количеството енергия измерваме в килокалории или килоджаули като 1 килокалория е равна на около 4,2 кило джаула енергия. Организма получава енергия при окисляването (изгарянето) на хранителните вещества. Общата енергия, която кучето приема с храната се разделя на усвояема енергия – тази, която служи на кучето за ежедневните му разходи и метаболитна енергия – енергията, която е необходима за преработката на хранителните вещества. Някой хранителни вещества, които по принцип съдържат голямо количество енергия, но не се усвояват и преработват в кучешкия организъм са абсолютно безполезни за кучето – такива например са картофите. От други хранителни вещества организма на кучето извлича една ценна съставка останалите вещества се изхвърлят чрез отделителната система.
Има разлика в хранителните вещества, които усвояват кучетата и котките – две наглед толкова близки животни. Храносмилателната система на кучето е по дълга от тази на котката, което означава и по-ефективна. Хранителните вещества се всмукват през много по-голяма площ. Има разлика обаче и в метаболитните възможности на две кучета от различни породи, дори и на два отделни ретривъра – единия има много по-голяма нужда от хранителни вещества отколкото другия. Затова единствения начин да се измери енергийната стойност на различни хранителни смеси е като те се тестват върху възможно най голяма група кучета от дадена порода, като се измерва съдържанието на енергията в храната и енергийната стойност на отделените фекалии и урина.
Това навежда на мисълта, че колкото и внимателни да сте в подбора на натурална храна, храненето на вашето куче си остава един чист експеримент. Докато, ако употребявате фабрични смеси консервирана или суха храна , тествани върху големи групи животни и дали добри резултати има много по-малък шанс да сгрешите.
Потребности
Потребностите на кучешкия организъм от храна основно можем да разделим на две групи . Първата група потребности са основни , това е необходимото количество енергия за поддържане работоспособността на организма. Тоест това е енергията необходима за да се подържа работата на клетките и органите в кучешкия организъм.Тук се включват и такива процеси, като дишане и кръвообращение. Определящо значение за тази група потребности имат килограмите, възрастта и хормоналния статус. При изменение на тези фактори се изменя и потребността от хранителни вещества. Но това изменение става в дълъг период от време – например, когато кучето остарява се намаляват и неговите енергийни потребности.
Втората група потребности са допълнителните – тези които се влияят от въздействието на околната среда над кучешкия организъм. Това включва усилена мускулна работа и висока физическа активност, стрес или нуждата от по висока телесна температура в студени климатични условия. Прием на някой лекарствени препарати или хормони. Тук условията, които предизвикват по-висока нужда от енергия могат да се променят и внезапно.
За да изчислим ежедневната нужда от енергия според потребностите има създадена формула – специално валидна при кучешкия организъм, която е следната
Необходимо количество дневна енергия Е= 125 * W^0.75 ккал/ден или Е = 523 * W^0.75 кДж/ден, където W е теглото на кучето в килограми.Това уравнение се нарича алометрично или това означава, че то само установява съотношение в дневните потребности. При всяко едно куче трябва да се имат предвид и неговата физическа активност, неговия личен метаболизъм и климатичните условия в които кучето живее.
Балансът между поетата енергия и ежедневните потребности на организма зависи единствено от вас. Вие сте тези, които трябва да преценят според вида на кучето и неговата физическа активност, дали е необходимо да се увеличава дозата на дадена съставка или да се намали количеството на енергията в порциона. Дори дозите написани върху опаковките на готовите кучешки храни са препоръчителни – количество, което приблизително да ви ориентира от къде да започнете. Ако кучето ви пълнее от примерното количество храна трябва да я намалите, ако кучето слабее прогресивно, трябва да увеличите дневната дажба и ако това не помага да смените храната. Ако кучето се натоварва физически или живее при ниски температури трябва да увеличите дневната дажба. Добре храненият ретривър е здрав и жизнен, с лъскава и мека козина.

Суха ,консервирана или натурална храна – предимства и недостатъци?

Не всяка качествена храна за кучета е универсално подходяща за всички породи.Има много разновидности на едни и същи храни - нуждите на отделните породи и отделните кучета в различни периоди от живота им и в годината са различни.
Консервирани храни: представляват месо и месни произведения в консервиран вид.
Консервираните храни са непълноценни.
Гранулирани храни: Изработват се от различни видове месо и най-вече месни
субпродукти, зърнени продукти и производни, всичко това допълнително обогатено с витамини, мазнини, протеини. НАЙ ДОБРИЯТ ИЗБОР (стига да е качествена храната)
За да разсея съмненията на много стопани, че гранулираната храна е синтетична и вредна за кучетата, ще ви разкажа как е измислена тя. При храненето на кучета теглещи шейни в арктически условия, гледачите срещали огромни проблеми. Първо храната за кучетата била тежка и обемиста за дългите преходи и второ винаги била замръзнала. Това означава минимум 30-40 минути време за приготвяне само на кучешката храна. При това храната трябвало да е високо енергийна първо заради напрегнатата работа, която вършат впрегатните кучета и второ заради огромната им нужда от енергия за затопляне на тялото.
Заради това Канадска лаборатория се заема с нелеката задача намали максимално водното съдържание на кучешката храна добивайки един вид концентрат. Това решило и двата проблема със замръзването и с обема и направило храната по-концентрирана и енергийна.
В последствие тази храна се оказала удобна и за хранене в нормални домашни условия. Чиста, без да заема много място, без да изисква приготовление сухата храна станала популярна много бързо. Първо в Канада и Америка, в последствие и в Европа.
Сега на пазара има хиляди марки, различни класове и видове сухи храни. Моя съвет, обаче, ако искате качествено хранене и здраво животно в къщи е да се придържате високия клас сухи храни. При тях съдържанието описано на опаковката на 100% отговаря на действителния състав на храната.
Натурални храни: Естествено животинско месо - предимно не мазно пилешко, овче, телешко, патешко, пуешко и т.н; карантия - бял и черен дроб, виме,сърца; кости, със и без месо. Риба и рибни субпродукти -глави, вътрешности, перки, опашки и т.н.Яйца – яйчения протеин, който се съдържа в белтъка на яйцето е един от най-стойностните протеини за кучешкия организъм.
Добре е в натуралния порцион да се използват и различни видове зеленчуци – предимно сурови, както и различни зърнени храни в малки дозировки за набавяне на дневните нужди от различни витамини, също така фибри и влакнини.В добавка се използват и малки количества масла, като рибено, слънчогледово, ленено и т.н
Съществува и вариант да се използват сухи храни, като се допълва менюто с натурални продукти

Храната за растящите кучета е с най-висок процент протеини. Растящото куче може да се задоволи и да расте добре и с храна с протеиново съдържание 28% , но за активно движещо се подрастващо куче идеалният вариант е храна с поне 30% протеин и високо съдържание на мазнини - над 15%, която осигурява на кучето бърз растеж и много енергия. Храна с ниско съдържание на мазнини ще ощети развитието на кучето, независимо от високия си протеин - и обратното, високото съдържание на мазнини няма да бъде усвоено, ако протеините не са достатъчно. На възраст след 10-12 месеца кучето постепенно преминава към храна за възрастни; то е завършило растежа си и не се нуждае от толкова високо ниво протеини и мазнини.
Логичен съвет е в течение на няколко седмици да смесвате двете разновидности, за да не "отрежете" рязко привикналия към определена дажба организъм. Възрастното куче, което не подлежи на сериозни натоварвания и не преживява стрес, се нуждае от респективно по-ниско ниво на протеини, което е от порядъка на 22-23%, ако животното живее в апартамент и не се движи активно, и около 25-26%, ако живее на открито или се натоварва повече. Мазнините би трябвало да бъдат около 10%. По време на стрес, натоварване и подготовка за изложби или участие в разплод за мъжките кучета, е желателно да използвате храни с по-високо ниво на протеини и мазнини, от порядъка на 28%. За целта можете да се възползвате от храни за малки кученца, които ще предоставят на възрастното животно и по-високо ниво на калций, фосфор и други
минерали - или от високо енергийни храни. Kато се имат предвид жестоките зими напоследък, за живеещите на открито кучета би било добре да преминат на високо енергийна храна през зимата, макар че 400 или дори 350 грама храна би било напълно достатъчна порция. Кучета, които тичат с велосипед например също би трябвало да получават такава храна, но... 300 грама биха били напълно достатъчна дажба. Разбира се, посочените приблизителни дажби ЗНАЧИТЕЛНО зависят от самото куче и начина му на живот. Не ги спазвайте сляпо, идеята не е в това. Има кучета, които живеят прекрасно с 200 грама храна дневно и такива, които ще изгубят тегло, ако ги храните по подобен начин; както и кучета, които великолепно ще се справят с 300 грама и такива, които ще напълнеят драстично дори от 250 грама.
Важното е животното да е в оптимална форма

 Публикувано: 21.02.10 18:19. Заглавие: Колко пъти на ден да..

Колко пъти на ден да храня кучето?


След като бебетата спрат да сучат, започват да се хранят самостоятелно –4-6 пъти дневно горе долу на равни интервали между храненията. Всяко хранене продължава 5-10 минути. Първоначално, когато още не могат да дъвчат, гранулираната храна се накисва предварително във вода. Постепенно с порастването, кученцата трябва да привикнат да я хрупат не накисната – така е по-полезна и за зъбите и за стомахчетата им.
След четири месечна възраст храненията се намаляват до 3 пъти на ден, а след 7-8 месец, могат да се хранят два пъти на ден. Целта е храната да се приема начесто и по малко, за да не се получи разширение на стомаха. Понякога малките кученца сами се отказват от едното от храненията – не си доизяждат дажбата или въобще не ядът . Това не трябва да ви притеснява просто минете на по-малко хранения по-рано. Ако откаже да яде въобще, обаче е добре да се консултирате с ветеринарния си лекар.
Неща, които са важни и никога не трябва да забравяте:
1. Кучето трябва да почива след ядене! Съобразете така режима му, че да не се налага кучето да се разхожда или да играе след като се е хранило – въобще да е активно. Има опасност пълния с храна стомах да се превърти около оста си, което ако не се оперира до няколко часа води до смърт.
2. Не оставяйте паничката с храна по цял ден на разположение. Кучетата се хранят в точно определени от вас часове. Паничката с храна се дава(най-добре е кучето да се храни под команда) след 5 до 10 минути се прибира и не се предоставя отново до часа на следващото хранене.
3. Не преследвайте кучето по цял ден с разни “полезни”за него неща,всичко ,което то трябва да яде се дава в паничката му в часове за хранене. Така можете точно да регулирате дневния порцион. Изключение правят само наградките при обучението, но те трябва да са на малки парченца – не за наяждане, а само за поощрение.
Възрастното куче може да се храни един или два пъти дневно – избора е ваш.
По време на бременност и кърмене, когато кучето трябва да поема големи количества храна е добре да разделите порциона на няколко дажби и храненията отново да са до 4, даже 5 пъти дневно. Особено тежък е периода преди раждането, когато женската има нужда от много енергия, а стомаха и е притиснат от наедрелите плодове.

Кога да храня кучето, преди или след разходка?

Винаги и задължително кучето се храни половин час след активна разходка.След като се е натоварвало му трябва време да успокои дишането и сърцебиенето си.
Никога кучето не се храни преди разходка и въобще преди интензивни натоварвания. Кучешкия стомах има само две залавни точки на които се държи. При физическо натоварване пълния стомах много лесно се превърта около оста си. Кръвообращението на прегънатите места прекъсва и след 20тина минути тъканите наоколо започват да некротират. Ако кучето не се оперира до няколко часа може да умре.

Как се храни бебето ретривър?



Новородените кученца засукват още 15 до 30 минути след като се родят. В началото тяхната храна не е кърма , а така наречената коластра, която е много богата на антитела и създава - пасивен имунитет у бебетата. Този имунитет предпазва кученцата от различни инфекции, през първите седмици от живота им. Майчината кърма е единствената нормална и пълноценна храна за кученцата в началото на техния живот и само тя е способна да подържа бързия и интензивен растеж през този етап (кученцата удвояват теглото си до 8–10 ден и го утрояват към 19-22ден ). Те растат около 20 пъти по-бързо, отколкото човешките бебета. Никое от другите животински млека – краве, овче, козе или дори котешко не е удачно като заместител на кучешката кърма поради големите различия в техния състав. Даването на такива млека принуждава малките кученца да консумират големи количества, за да могат да покрият енергийните си нужди.През този ранен период от живота обаче, бъбреците на новородените не функционират с пълен капацитет и приемането на големи количества течности (мляко) би довело до доста неблагоприятни последствия. На нашия пазар вече могат да се намерят специални сухи млека за кучета. Те не могат да заместят антителата съдържащи се в коластрата, но са добре балансирани и адаптирани за нуждите на малките бебета ретривъри.
След като се нахрани всяко кученце трябва да се стимулира към уриниране и дефекиране. Майката прави това интензивно ближе коремчетата и ано-гениталната област на всяко кученце. Вие може да помогнете с помощта на памуче, напоено с топла вода или навлажнен пръст, като масажирате посочените области до резултат. Тези процедури се правят до навършване на 17-20-дневна възраст, след което малките могат да се справят относително добре и сами. След навършване на 25-27 дневна възраст на малките ретривърчета можете да предложите постепенно и по малко и друга храна (ако това се налага ). Това са специални гранулирани храни или пастети, които в началото се размесват с мляко или топла вода до получаване на рядка каша – малко по-гъста от боза. Малките на тази възраст все още нямат инстинкт за дъвчене, а предпочитат да лочат. До навършване на 4 – седмична възраст основната храна на бебетата си остава майчината кърма. От този период е нормално да започне и постепенното им отбиване, като то трябва да завърши към 6-7-та седмица. Храносмилателната система на бебетата трябва плавно и постепенно да се нагоди към новите видове храни. През този период на отбиване малките се пускат 1-2 пъти дневно при майката на ден с цел тя да се предпази от развитието на мастит. След като са отбити веднъж, малките се хранят 4-6 пъти дневно, долу – горе през равни интервали, като всяко отделно хранене трае 5-10 минути.
След навършване на 4 месечна възраст храненията могат да се намалят на 3 пъти, а след 7-8 месец да се хранят двукратно. Целта е храната да се приема начесто и по малко, за да се избегне хроничното стомашно разширение, което би създало сериозни проблеми в бъдеще. Много от стопаните са убедени, че дълго време след отбиването кученцата трябва да продължават да се хранят най-вече с мляко. Започва се едно лудо правене на попари с хляб и прясно мляко, сухари и сирене и т.н., с което осигуряват един толкова лош старт в живота на своите кучета, че някой последствия не могат да бъдат отстранени въобще! След отбиването кучетата нямат нужда да консумират прясно мляко под каквато и да е форма. Енергийните изисквания към храната след отбиването са толкова високи, че не могат да бъдат задоволени от литри прясно мляко и килограми сирене на ден. Кученцата на възраст от 2-4 месеца имат нужда от 3 пъти повече енергия на кг/тегло в сравнение с възрастните индивиди от същата порода. Тези високи изисквания могат да бъдат задоволени само от изключително качествена храна, подходяща за дадената възраст. Само такава храна гарантира на стопанина в бъдеще едно здраво и красиво животно.
За захранване на бебетата е най-добре да използвате специални храни – тип стартер. Това са високо енергийни храни пресовани в малки рохкави гранули, които лесно се разтварят във вода до кашообразна консистенция.


Как да храня подрастващия ретривър?

От два до четири месечна възраст кучетата се хранят четири пъти на ден.
От четвъртия до седмия месец храните кучето 3 пъти на ден.
От осмия месец нататък храните кучето два пъти на ден.
Много важно през периода на растежа е кучето ви да получава максимално качествена и балансирана храна. Това е наложително за да гарантира правилно развитие. На куче което е недорасло или изкривено поради неправилно хранене не може в последствие да се въздейства.
Също е много важно по време на растежа да не допускате ретривъра ви да бъде с наднормено тегло – наднорменото тегло може да доведе до тежки изменения в скелета – изкривявания, луксации и т.н Наднорменото тегло по време на растеж е един от основните фактори за придобита тазобедрена дисплазия.
Светвам ви през този период а храните със суха храна от висок клас, специално предназначена за нуждите на подрастващия организъм. Такава храна обикновено осигурява достатъчно енергия, както и витамини, макро и микроелементи, калций и хондропротектори . Ако не използвате такава храна, а понякога и в периодите на интензивен растеж, когато кучето ви качва 1.5-2 кг на седмица се налага да давате калций и хондропротектори допълнително.
Калция способства за по-бързото калциране на костите и зъбите, но не забравяйте калций винаги трябва да е в строго определена пропорция с фосфора в кръвта. За да сте сигурни, че храните ретривъра си правилно можете към 6тия месец да направите един калций фосфорен анализ на кръвта, които най точно ще ви упъти, какво да давате допълнително.
Хондропротекторите (хондроитин и глюкозамин сулфат) подържат хрущялите в добра плътност и еластичност. Необходимо е да се дават на кучета с по-плътни кости в периодите на най-интензивен растеж. По често са необходими за лабрадорите, които като цяло са с по-масивна костна структура от Голдън ретривърите.

Как да храня зрелия ретривър?

За всички собственици на ретривъри, чиито любимци са навлезли в зрелия период на своя живот, проблемите, свързани с храненето значително намаляват, но не и отговорностите. Това се дължи на няколко причини.

1.Всички ретривъри, които като бебета и подрастващи са получавали качествена и балансирана храна, отговаряща на техните изисквания, са постигнали своето максимално развитие на ръст и оптимално тегло. Тяхната костно-мускулна система е здрава и имат необходимия запас от витамини и минерали. Всичко това при една правилна поддръжка им гарантира щастлив и безпроблемен живот.

2.Храните за зрели животни са най-добре представени на пазара и като видово разнообразие и като качество. Те представляват повече от 70 процента от всички предлагани храни за животни.

3. Цените на тези храни са относително по-ниски, отколкото на храните за бебета и стари животни. Зрелите индивиди имат по-малко изисквания към нивото на метаболитната енергия, протеини, витамини и минерали.Това се отнася за кучета, които се отглеждат при относително постоянна температура на околната среда (около 20 градуса) и се извеждат на разходка по 1час дневно, т.е. нормално активни кучета в градска среда.

През този период започват да се трупат проблемите, които след известно време дават своето неблагоприятно отражение върху здравето на кучетата. Най-разпространеният от тях е наднорменото тегло.Този проблем е често срещан при ретривърите, тъй като те са пословични със своята лакомия. Много собственици проявяват висша форма на безотговорност,когато приемат всяко желание и всеки умоляващ погледна техните домашни любимци , като желание за храна. Те демонстрират своята “любов”, като се стремят винаги кучето да има нещо за ядене, без да се отчита нуждата от това. Такива собствениците са убедени, че многото храна и ограничените разходки са предпоставка за добро здраве. След като наднорменото тегло е факт, се залита в друга крайност – глад до припадък, хранене само със зеленчуци, един ден седмично без храна за пречистване на организма и т.н все неща, които са пълна безсмислица. Много по-лесно е въобще да не стигате до такъв проблем с наднормено тегло.

Как да храня възрастния ретривър?

С напредване на възрастта настъпват необратими изменения в клетките на организма, намалява активността на основните биохимични процеси, намалява усвояването на храната.Голяма част от ретривърите стават по-апатични и отпуснати. Някои от тях започват постепенно да намаляват своята мускулна маса, тяхната структура става суха и жилеста. Други пък започват да напълняват застрашително.

Възрастните ретривъри са по-податливи към заразни заболявания, има риск от изостряне на съществуващи хронични страдания, увеличава се опасността от появата на сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни проблеми. С тези и много други неща собствениците трудно биха се преборили. Доброто познаване на изискванията и потребностите на възрастните кучета в комбинация с качествено и пълноценно хранене биха довели до щастливи и спокойни старини за вашия голдън или лабрадор ретривър.

Важно е да знаете ,че за възрастен се счита ретривър след 5-6 годишна възраст.
Не, че на 6 години кучето ще е отпуснато и апатично, но това е възрастта в която започват бавно, но сигурно да настъпват процесите на стареене.

Възрастните животни се нуждаят от по-малко количество енергия в сравнение с подрастващите и младите животни, но това не означава че трябва да приемат храна с намалено енергийно съдържание. Ако кучето е с нормално тегло и в кондиция за възрастта си, трябва да се храни с високо енергийна храна в съответните дажби. Ако кучето има стоматологични проблеми – възпалени венци, липсващи зъби – храната е хубаво да се накисва с вода или да премине на консервирана храна, което обаче излиза по-скъпо, особено за кучетата с по-големи размери.
Ако кучето е с наднормено тегло или започва да напълнява, най-добре е след консултация с ветеринар, кучето да премине на храна от типа LIGHTS.
Нивото на протеини в храната на възрастното куче трябва да е с 15-20 процента по-ниско. При разграждането на протеина приет с храната, се отделят отпадни азотни продукти, които се елиминират през бъбреците – по-ниски нива протеин, по- здрави бъбреци! Протеина в храните за възрастни животни трябва да бъде с изключително висока биологична стойност, много добра смилаемост и подходящ аминокиселинен състав. Възрастните кучета се нуждаят от по-високи дози витамини С и Е, които доказано значително забавят процесите на стареене в организма. Те могат до известна степен да подтиснат развитието на някой ракови заболявания, които са често срещани с напредване на възрастта.Важно е също храната да е обогатена на вещества с предпазно действие върху ставните хрущяли – отново хондропротектори , също таурин, Lкарнитин, каротин и цинк – вещества с огромно значение за сърдечно-съдовата система, нормална еластичност на сухожилия и кожата, и т.н.

 Публикувано: 21.02.10 18:26. Заглавие: Как да храня женскат..

Как да храня женската докато е бременна и докато кърми?




Изследванията, провеждани при заплодени кучки, показват че по-голямата част от теглото си майките натрупват през втората половина на бременността – след 33-36-ия ден. До този момент няма никакви специални изисквания към храната. По-важното е в началото кучката да не се допуска да натрупва излишни килограми, които биха създали проблеми по време на раждането.
Нормално е да се увеличи приема на енергия и количеството храна след 36-тия ден, като се спазва правилото “15 на 7 “. Това ще рече увеличаване приема на енергия с 15% на всеки 7 дни. Около момента на раждането, кучето трябва да приема около 60% повече енергия от преди акта на заплождане. Това може да стане по два начина:
1. Бавно и постепенно увеличаване на количеството на храната до момента на раждане. Това е доста трудно и не физиологично, защото бременната матка притиска всички коремни органи включително стомаха и червата. Дори и необходимото количество храна да се раздели на малки порции, това не решава проблема.
2. По-удачно е използването на специални храни, предназначени за бременни и кърмещи кучки. Тяхното предимство е, че са високо енергийни и животните консумират минимални количества (100-400гр. В зависимост от породата)
Нормално е в края на бременността (последните 3-8 дни) кучето да намали консумацията на храна или дори да я откаже. Това се дължи от една страна на увеличаване на теглото, притискане на коремните органи и ниската физическа активност на самата майка. Желателно е в този случай необходимото количество храна за денонощие да се предлага често и на малки порции.
През втория месец на бременността можете да замените водата на бъдещата майка с отвара от листа от малини. Листа от малини можете да намерите в хуманните билкови аптеки. Доказано е, че листата от малини влияят върху еластичността на гладката мускулатура, тоест гарантират по-интензивни и качествени контракции по време на раждането.Освен това отварата от малинови листа засилва имунитета и на майката и на бебетата и е фактор за по-голямата продукция на кърма.
Други добавки, които можете да слагате в порциона на бъдещата майка са омега3 мастни киселини, витамин В6 и витамин С.
След отминаване на голямото събитие – раждането, идват най-трудните моменти, както за самото куче, така и за неговите стопани. Лактацията е най-сериозният тест, който трябва да се издържи. Той показва колко е правилен и качествен избраният хранителен режим. През този период женската трябва да изяжда, смила, усвоява и отделя огромни количества хранителни вещества. Те достигат 3-4 пъти по-високи стойности, от необходимите за поддържане на собственото й физиологично състояние, когато не лактира. Нека илюстрираме това с един прост пример: имаме женска голдън ретривърка, която тежи около 30 килограма и има 8 кученца на триседмична възраст, всяко с тегло от по 2 килограма. През този етап всяко кученце се нуждае приблизително от около 525 ксаl дневно, което ще рече за всичките 8 броя общо 4200 ксаl. Бебетата си ги набавят единствено чрез кърмата. Кучешкото мляко съдържа 1 345 ксаl за литър. За изхранване на кученцата ще са необходими повече от 3 литра дневно. При производството на мляко кучето не може да оползотвори 100% цялата енергия,която се съдържа в храната(коефициента на полезно действие е около 75%). За да произведе необходимото количество мляко с нужната енергийна стойност, тя трябва да приеме поне 5 600 ксаl. За да избегне загубата на тегло и да бъде майката в добра кондиция, на нея са й необходими около 1500 ксаl. Какво се получава : 5 600 + 1 500 = 7 100 ксаl дневно, това е четири пъти повече енергия и храна, която тя трябва да приема през този етап, в сравнение с периода, когато не лактира.
Това са изключително високи изисквания(количествени и качествени), които с домашно приготвена храна и добавки на витамини и калций не могат да бъдат постигнати. Животни хранени така, обикновено в края на лактацията имат такъв окаян вид, че трудно може да се определи дори и тяхната порода. След това им е необходим много дълъг период от време за възстановяване на биологичните резерви.
Поради факта, че през периода на пикова лактация на майката са и необходими 3-4 пъти повече храна, то е целесъобразно тя да премине към хранене на воля, тоест да има непрекъснат достъп до храна. Странно озадачаващо е поведението на много собственици, които през периода на лактация лишават кучките от вода и ги заставят да пият само прясно мляко, твърдо убедени,че по този начин ще увеличат количеството на кърмата. Производството на кърма от млечните жлези на женските животни е изключително сложен биологичен процес. Количеството на млечния секрет зависи изключително много от нивото и качеството на протеина в храната и неговото съотношение с другите съставки. В заключение трябва да подчертаем, че бременните и кърмещи кучета не се нуждаят от специални добавки - трупни брашна, яйца, черупки, мляко, извара, калций и т.н, масово прилагани от всички “специалисти” по развъждане. В този тежък и труден момент на майката й стига да се храни с подходяща балансирана храна в необходимите количества, която е предназначена специално за бременните или лактиращи кучета.

Да оставям ли паницата пълна с храна по цял ден или да я прибирам?

Категоричния отговор на този въпрос е никога не оставяйте паницата за хранене на разположение!
Ако кучето има свободен достъп до храна през целия ден може спокойно от този факт да откаже да се храни.Вие никога няма да знаете кога точно е яло, за да съобразите с това натоварванията и разходките, в резултат на което да изведете току що нахраненото куче и то да превърти стомаха.
Да не оставяте пълната паница е и възпитателна мярка, която много ясно говори на кучето кой командва! Винаги хранете под команда. Това не е особено тежък ангажимент, като се има предвид, че средностатистическия ретривър е лаком и храненето му отнема някъде около 3 минути.
Ако кучето отказва да яде в момента в който му предоставяте паницата изчаквате 2-3 минути и прибирате храната чак до следващото хранене. Един ретривър може да издържи и до 7 дни без храна и това няма да се отрази на здравето му, но аз и без това не познавам куче, което доброволно да е умряло от глад.
Изберете режим за хранене според вашето време, ангажименти и разходките на кучето. Така стомаха на любимеца ви се настройва в определени часове за хранене да отделя стомашни сокове и ензими, и кучето няма проблеми с храносмилането.

Витамини, добавки, калций – до колко са необходими?

Когато кучето се храни с добре балансирана висококачествена храна, много рядко се нуждае от допълнителен прием на витамини. Добре е например пролет и есен по време на линеенето на козината да давате допълнително комплексни витамини от групата В, които имат значение за здравето на кожата и за добрата структура на ново поникналата козина.
Понякога има нужда от витамини добавки по време на растежа на кучето, но какви витамини, с какъв състав и в какви количества е добре да определи вашия ветеринарен лекар.
Полезни добавки за кучетата по време на растежа или при възрастните кучета с артритни проблеми могат да бъдат хондропротекторите – вещества, като хондроитин и глюкозамин сулфат, които се грижат за добрата хрущялна плътност и еластичност.
Въпроса с това да даваме или не калций по време на растеж е много спорен дори и сред ветеринарите. Еднакво вредно е за кучешкия организъм, както да липсва калций, така и неговото предозиране. И в двата случая настъпват промени в здравината и формата на костите. Най-точно би ви ориентирало едно изследване калций-фосфор на кръвта. Само така можете със сигурност да проверите има ли кучето ви нужда от допълнителен прием на калций.


Кокали, карантии, костни брашна – мога ли да давам?

Най-разпространения мит за храненето на кучето е, че то много обича кокали. Защо ли тогава се чудя хищниците, които обитават дивата природа се хранят с месото на убитите от тях животни и оставят скелети съставени единствено от кости?
Истината е че в костите не се съдържа нищо полезно за кучето, това за него е една не само безполезна храна, но и опасност за здравето му.
Особено опасни са тръбните пилешки кости, които се цепят на дълги остри като нож фрагменти - тези фрагменти с лекота пробиват кучешките черва. Опасни са и другите уж плътни кости – кучетата са лакоми не дъвчат много, много храната. Поглъщат опасно големи парчета кости , които се заклещват в различни части на храносмилателната система и не извадени на време могат да причинят дори смърт.
Костните брашна са в по приемлива форма за храносмилането, но както вече споменах костите нямат особена хранителна стойност за вашия ретривър.
Карантиите, които също според общоприетите принципи на кучкарите са много полезни, обикновено са продукти на отпадъчни технологии – от болни или принудително убити животни. В черния дроб например се натрупват всички отрови които животното е погълнало приживе. Замислете се дали вие бихте изяли тези карантии, замисляйте се винаги, когато искате да ги дадете на кучето си.
Други неща , които кучетата в никакъв случай не трябва да ядът са картофи и боб – газо образуващи зеленчуци с нулева хранителна стойност за кучетата. Много вредни са и подправките в храната – особено солта. Кучетата много по-лесно от нас натрупват бъбречни и жлъчни камъни, а от храна богата на сол се увреждат много чувствителните им бъбреци.
Друг широко разпространен мит е, че на кучетата трябва да се дава прясно мляко. Истината е че кучешкия организъм престава да обработва и разгражда лактозата още 2-3 седмици след като кучето се отбие от майката. Прясното мляко може да доведе единствено до силно стомашно разстройство, без да донесе никаква полза на кучето.
Плодове и зеленчуци – те не са така полезни за кучетата, както за хората. Кучето по природа е месоядно и рядко се храни с плодове и зеленчуци. Лука, чесъна, гроздето и стафидите, ябълките – особено техните семки, даже могат да навредят в големи количества. Въпреки, че по природа лакомите ретривъри много обичат и плодове и зеленчуци, не прекалявайте с тяхното количество в порциона.

 Публикувано: 22.02.10 18:28. Заглавие: Иглика, много полезн..

Иглика, полезно четиво Дали да не го сложим в "Прочети преди да си вземеш кученце..."?

 Публикувано: 22.02.10 21:03. Заглавие: Аз се чудех къде ще ..

Аз се чудех къде ще е най-удачно. Има и глава за здравето тя ще е по на място в здравната тема, но не ми се иска да раздробяваме книгата.

 Публикувано: 22.02.10 21:21. Заглавие: Колко време да разхо..

Колко време да разхождам кучето?

Един ретривър може да живее и да се чувства нормално и с един час прекаран навън на разходка – това прави по половин час на излизане. Но много по-добре за него е, ако му отделяте малко повече време поне по час на разходка, което прави два часа дневно. Ретривърите са енергични и темпераментни кучета, които имат нужда от движение и от социални контакти със себеподобни. Един ретривър който излиза достатъчно изглежда много по-добре, много по-спокоен е като характер, а понякога неочаквано за вас се оказва, че времето ви прекарано на вън с кучето е най-пълноценната и приятна част от деня ви.

До колко да е активна разходката?

Има стопани, които излизат на разходка с кучето само , за да се срещнат и поприказват с други такива. Някой извеждат кучетата си за да свършат някоя и друга работа в тревичката и след това бързо , бързо ги прибират. Има хора , които гледат кучета от години и никога не са си играли със собственото си куче. Нито един от тези варианти не е подходящ, когато имате ретривър. Ретривърите са много социални кучета, които се нуждаят от контакта си с човека, така както цветето от вода.
Старайте се на всяка разходка да сте ангажирани с кучето . Играйте с него- подхвърляйте му предмет, който то да ви донася обратно, тичайте заедно, боричкайте се в тревата. Това е един добър начин да изградите връзка и да направите и кучето и себе си щастливи.
Старайте се по време на разходката кучето да е непрекъснато в движение – дали ви ще се движите с него, дали то ще играе с други кучета или пък ще му подхвърляте предмет – изберете това което ви е най-приятно. Движението е от голямо значение за здравето и добрата форма на вашето куче.

Как максимално пълноценно да се развие и замускули кучето ми?

Осигурете му оптимални количества от следните натоварвания:
1 Плуване – когато сезона го позволява
2 Скачане – когато възрастта го позволява
3 Тичане – свободно, след предмет, по пресечен терен. Понякога правете и целенасочени тренировки – например намирате място с голям наклон. Заставате в горната част на наклона и хвърляте любимата играчка или пръчка надолу. Когато искате кучето да тича бързо по нанагорнище, заставате в долната част на наклона и хвърляте играчката нагоре.
4 Джапане в реки и блата и ходене по пясък и чакъл.

Често ли трябва кучето да плува?

Би било прекрасно за неговото развитие ако можете да му осигурите непрекъснати бани. Ретривърите са кучета, които обожават водата – имат специални ципи между пръстите на краката които ги правят ненадминати плувци. Дори и за подрастващото куче е много полезно да плува, понеже така се замускулява без да си тежи.
За какво обаче да внимавате?
Никога не пускайте кучетата да плуват в леденостудена вода през зимата – въпреки плътната си космена покривка дори и ретривърите могат да получат хипотермия.
Никога не пускайте прегряло или изморено от ходене куче да плува. Както и при хората водата с по-ниска температура може да предизвика шок в организма. Кучето може да получи разширение на сърцето или пък спазъм от шока и да почине до няколко часа.
Когато отивате с кучето да плува не правете дълги изтощителни разходки, особено ако е горещо. Идете директно до водния басейн с колата си или, ако сте се разхождали преди това оставете кучето да си почине около 40 минути преди да го пуснете във водата.
Ако кучето плува в солена вода , винаги след плуване го къпете с чешмяна вода, за да отмиете солта, която действа пагубно на козината.

Да го уча ли да прескача разни неща?

Това също е едно голямо забавление за ретривърите, но не карайте кучето да скача преди да е развило и укрепило своите кости. Това означава, че до около годинка трябва да пазите кучето от това да прескача високи обекти – например пейки в парка или препятствия от аджилити, джъмпинг и фристайл.
При малкия ретривър дори и слизането по стълби може да доведе до подбиване на предните крайници, да не говорим за скокове от които кучето се приземява с цялата си тежест само на предни лапи. Скоковете развиват и замускуляват много добре задната част на тялото с която кучето се оттласква.

Да тича ли до мен, докато карам колело?

Това е едно доста екстремно натоварване с което трябва да сте внимателни. Първо изчакайте кучето да порасне достатъчно, да стане на година и половина, за да е готово в развитието си да поеме това изтощително натоварване. Започнете като при тренировките на спортистите с по-малки натоварвания – пробег не по-голям от 1-2 километра. Постепенно увеличавайте времето в което тренирате. Гледайте да се движите с колелото с равномерно умерено темпо и да не пресилвате кучето, за да не се получава преумора или пък кучето да се травмира.
Когато и двамата влезете в добра форма, гледайте да я поддържате, а не например дълго време да не сте тренирали и изведнъж да излезете на дълъг пробег. Също важи и за началото на сезона подходящ за каране на колело. Първо влезте във форма, чак тогава си правете по-дълги разходки.

 Публикувано: 22.02.10 21:23. Заглавие: С какво да го къпя и..

С какво да го къпя и колко често?


И Лабрадорите и голдъните имат лесна за поддържане козина, която дори и много изцапана лесно се почиства и само с вода. Къпането с препарат се прави не по-често от 2-3 пъти годишно. Препарата нарушава правилната мастна обмяна на кожата, ако често къпете кучето с препарат може дори то да започне да мирише поради факта, че кожата започва да свръх секретира.
За къпане на лабрадорите е подходящ обикновен катранен сапун или шампоан от хуманитарна аптека, важното е в него да не са прибавяни ароматизатори.Можете да използвате и балсам и маска – от тях козината става по-мека и копринена, но това не е задължително и по никакъв начин не променя общия вид на козината и нейната импрегнация.
Козината на голдън ретривъра се нуждае от по-деликатна козметика, особено когато кучето е изложбено. На пазара вече има достатъчно фирми предлагащи кучешки шампоани и балсами за дълга козина. Моя съвет е не избирайте нещо евтино – кучешкия шампоан се използва рядко и от тази гледна точка не е много голям разход. Един евтин и некачествен шампоан може да раздразни кожата на кучето и да докара пърхот, който е много упорит и трудно изчезва.

Как да се грижа за линеещата козина?

На въпроса колко често кучето си сменя козината моя позната казваше така “Два пъти в годината за по 6 месеца”. И наистина и голдън ретривърите и лабрадор ретривърите са едни от най големите производители на косми в кучешкия свят. Пускат косми през всички годишни сезони, но особено активно пролет и есен, когато почти цялата космена покривка се сменя от зимна в лятна и обратното. През тези активни периоди на линеене кучето има нужда от ежедневно разресване, ако се налага и по два пъти на ден. За лабрадорите ресането задължително да става и обратно на посоката на растеж на косъма.Така се изважда мъртвия под косъм, който иначе много трудно пада.При голдъните добре е да използвате гребен с ротиращи зъбци, които много по щадящо изресват козината, без да я скубят и късат.
Можете да давате витамини, които да подпомагат растежа на новата космена покривка. Подходящи са такива витамини с високо съдържание на витамини от групата В.

Трябва ли да се грижим за лапите през зимата?

Много често от снега и ледовете, както и от лугата и солта с които зимно време ръсят улиците, възглавничките на кучешката лапа се напукват, а понякога и разраняват. За да защитите чувствителната кожа на лапите от лошите атмосферни зимни условия и студа можете да ги мажете с много мазен крем или чист дерматичен вазелин. На пазара в момента има и много хубав защитен крем “Здрава лапа”. Но ако не можете да си го намерите можете да ползвате и обикновена свинска мас – единственото неудобство е, че кучетата предпочитат да я изближат.
Имайте предвид, че с намазаните лапи кучетата ще се хлъзгат в жилището ви или по стълбището докато излезете навън. Внимавайте да не се травмират.


Защо кучето ми мирише лошо?

По принцип не е характерно за ретривърите да миришат. Щом кучето мирише, най-вероятно това е свързано с някакъв здравословен проблем.
Понякога ушите на кучето се възпаляват и миришат лошо – това може лесно да се види, като се обърне ушната мида и се види дали ухото е зачервено и чувствително и дали секретира повече от обикновено.
Миришат устите на кучета със стомашни проблеми или нездрави зъби.
Миришат дупетата на кучетата, които са с възпаление на аналната жлеза.
Миришат кучета, които твърде често се къпят с препарат – кожата не може да реагира нормално и повишава секрецията от мастните жлези.
Понякога миришат кучета, които ежедневно плуват. Отново кожата не е в състояние да възстанови мастният си баланс

 Публикувано: 22.02.10 21:31. Заглавие: Лелееее, Иглика, ти ..

Лелееее, Иглика, ти докато беше в "отпуск" от форума да не би само да си превеждала и писала?

Много хубава и обобщена информация, хем синтезирано, хем по всички въпроси. Тук може би си е добре в този радел да стои прикачена. Може просто да дадем пояснение в името на темата, че има много и най-различна информация. Ще го измислим как...

 Публикувано: 23.02.10 21:33. Заглавие: Глава 5 Ветеринарни..

Глава 5
Ветеринарни грижи, физиологични показатели, наследствени заболявания.



Как да избера ветеринар?

Първо и важно условие е ветеринарният лекар да практикува на удобно за вас място. Това може да е без значение, ако разполагате с автомобил, но ако нямате такъв, добре е да знаете, че че с бебето често ще посещавате кабинета, а понякога може да се наложи да отидете бързо по спешност.
Ветеринарният лекар трябва да има добро отношение към животните, да е внимателен и загрижен. Добре е и преди това да е имал пациенти ретривъри. Често се е случвало, лекар, който преди това не е лекувал или следил развитието на лабрадор ретривър да обяви абсолютно нормалните за тази порода растежни пръстени, разположени по ребрата на кучето за рахит.
Важно е лекарят да разполага с максимално количество апаратура, или ако не разполага да е в състояние да препоръча добра лаборатория, рентген или видеозон.
Моето лично мнение е, че трябва да поверите грижите за кучето си на един лекар, на чието мнение да разчитате. Не препоръчвам клиниките, където според смяната може да попаднете на различни по стаж и компетентност лекари, които дори не познават вашето куче.
Хубаво би било, ветеринарният лекар да прави и домашни посещения при спешни ситуации. Това понякога може да бъде животоспасяващо за кучето. Домашните посещения са и много удобни при първите ваксинации, защото няма да се налага да водите бебето с все още неукрепнал имунитет, сред болните кучета в кабинета.
С няколко думи лекаря трябва да е компетентен, загрижен, на разположение и с опит в лекуването на ретривъри.


Какви са общите ежедневни грижи и хигиена?

На първо място винаги ваксинирайте кучето си. Във всеки ветеринарен паспорт има примерна ваксинациона схема,а ветеринарния ви лекар може да ви препоръча такава според особеностите на региона в който живеете. Обезпаразитявайте редовно – външно и вътрешно. Това не излиза чак толкова скъпо, но спестява много проблеми, както на любимците ви, така и на вас и на децата ви, които навярно а постоянно с кучето.
При всеки обезпокоителен симптом, различен от обичайното състояние на кучето се консултирайте с ветеринарния си лекар – по добре фалшива тревога, отколкото закъсняла помощ.
Хигиената включва грижите ни за здравото куче – миене, къпане, ресане, устна хигиена и т.н.
Можете да миете лапите на кучето след всяка разходка. Особено когато времето е мокро и кално. Когато лапите са само прашни можете да ги почистите с влажна кърпа, която напълно обира мръсотията. Къпане на цялото куче само с вода, можете да правите когато се налага. Внимавайте само, ако кучето живее на студено, не го пускайте на студеното му местообитание преди да е изсъхнала козината. Къпане с препарат можете да предприемате не по-често от 2-3 пъти годишно. При голден ретривърите къпане с препарат се налага понякога и по-често, особено при екстериорните екземпляри, когато козината се приготвя за изложба. В такъв случай задължително използвайте балсам, за да не увредите много мастната защита на кожата на кучето.
Всяка сутрин трябва да почиствате с влажни пръсти или памуче с вода насъбралия се секрет в очните каналчета.
Трябва да се почиства и ушната мида, без да се бърка в слуховия канал. Ако там се е насъбрал секрет, мирише и виждате, че кучето си тръска главата, веднага се обърнете към лекар. За почистването на ушната мида на пазара има много подходящи спрейчета и капки. Маже се ушната мида и препарата се обира с памук.
Ресането е задължителна профилактична, хигиенна процедура.Един или два пъти в седмицата, когато козината линее и по-често. Ресането отстранява мъртвият под косъм и така подпомага от една страна на кожата да диша и да е здрава, от друга на новата козина да расте. Самата процедура на разресването пък стимулира кръвообращението.
Има различни мнения по въпроса за устната хигиена. Едни стопани почистват с четка и паста за зъби. Други използват специалните кучешки лакомства и и играчки тип четка за зъби. Трети дават ябълка, търкат с лимон или мажат зъбите с доматена паста. Може да ползвате абразивен прах или храна със специална зъбна формула. Важното е зъбите да се почистват от полепналите по тях плака и зъбен камък. Това е важно, за да се удължи максимално животът им. Кучетата рядко страдат от кариеси, по опасна за тях е парадонтозата, която се развива заради полепналия зъбен камък и бактериална плака. Загубените зъби при кучетата все още не се възстановяват, ето защо устната хигиена е една голяма наша отговорност.


По какво се познава здравото куче? Какви са физиологичните му показатели?

Здравото куче е весело с блестяща козина, чисти ясни очи с леко влажен и хладен нос, като последното не винаги е най-достоверния признак. Здравото куче има добър апетит, реагира с радост на стопанина си, диша равномерно и правилно. Устните му са влажни, а лигавиците в устата в бледо розов цвят.
Болното куче се държи различно от нормалното, подтиснато е, лежи, при повикване реагира с нежелание. При някой заболявания е обратно, кучето стои в някаква принудителна поза и не иска да легне – така докато съвсем загуби сили.
Нормалната температура на тялото на кучето е в диапазона 37,5 -39,00 градуса С. При кученцата до 6 месечна възраст нормална е и температурата до 39,5 градуса С. Температурата се мери в ануса, като от отчетените градуси извадите половин градус.
Нормалната честота на вдишвания варира от 14 до 25 пъти в минута. Малките кученца дишат по-учестено, защото при тях обменните процеси протичат по-бързо. Един голден или лабрадор ретривър в зряла възраст вдишва от 14 до 20 пъти в минута. Честотата на вдишванията може да определите като измерите колко пъти се свива и разширява гръдния кош на кучето за една минута.
Пулса на здравото куче е в рамките между 70 и 120 удара в минута. Младите кучета имат по-учестен пулс, женските имат по-учестен пулс спрямо мъжките. Честотата на пулса е по-голяма при физически натоварвания,, в жега, при емоционална превъзбуда. При заболявания с повишена температура се учестяват и пулса и броя на вдишванията в минута. Пулса можете да измерите, като поставите пръстите си ( всички останали без палеца ) от вътрешната страна на бедрото на кучето притискайки бедрената артерия.

 Публикувано: 24.02.10 22:00. Заглавие: Кои са болестите сре..

Кои са болестите срещу които ваксинираме?

Това са особено опасните за живота на кучето зарази, които обикновено водят до летален край. Схемите за ваксинация във всяка една държава са различни и съобразени с болестите, които са разпространени и прeдставляват опасност в съответния регион. Ето някой от най-често срещаните

Какво е парвовироза?

Парвовирозата е тежко заразно заболяване при кучетата независимо от тяхната порода и възраст. Стана известна през последните години и получи широко разпространение в много страни, включително и у нас.Причинителя на парвовирозата е вирус.
Признаци - заболяването притича в свръх остра форма за 2-4 дни и в повечето случаи завършва със смърт до 24 часа. Клинически болното животно показва висока температура, пълно загуба на апетит, много често повръщане и депресия. Диарията е основен признак на заболяването. Изпражненията са силно размекнати до воднисти, лошо миришат, имат тъмнокафяв цвят и съдържат голямо количество кръв. Организмът на животното бързо се обезводнява. Болното куче пие голямо количество вода, но почти веднага я повръща. Очите хлътват дълбоко в орбитите, а лигавиците им са порцеланово бели. При по-бавното протичане на заболяването се наблюдават признаци на едем на белия дроб, без да се развива пневмония.
Лекуване и ваксинация. Лекуването е доста трудно и изисква голяма настойчивост. Болното куче се третира с широкоспектърни антибиотици и сулфонамиди. Правят се няколко пъти дневно венозно системи, съдържащи физиологичен серум, рингеров разтвор, витамините С, В1 и В12, глюкоза, калциев бороглюконат и подкожно се инжектират витамините D2 и А и аналгин. Вътрешно се дава през 1-2 часа запарка от лайка, подсладена със захар или глюкоза. Срещу повръщането се препоръчва 2-3 капки йод в супена или чаена лъжичка вода вътрешно. За диарията се дават сулфагванидин или дезинтерол в доза от ½ до 1 таблетка сутрин и вечер в зависимост от големината на кучето.
Сигурно средство за предпазване от заразяване е ваксинирането на здравите кучета. Извършва се със специални ваксини, комбинирани или единични, един път годишно.

Какво е коронавирус?

Кучешкият коронавирус, причинява периодични пристъпи на повръщане и диария у кучетата. Симптомите са много сходни с тези на парвовирозата. Коронавируса е широко разпространен из целия свят. Среща се при около 25-54% процента от домашните кучета и 80-100% от кучетата от развъдници. Отделянето на вируса със фекалиите става от момента, в който се появят първите клинични симптоми. Болестта при кученца на 1-3 месеца често завършва летално. Инфекцията може да бъде съпроводена от парвовирозна инфекция. Изключително важно е преди лечение да бъде установено наличието на конкретния вирус.

Какво е гана?

Ганата е опасна заразна болест, която е широко разпространена в целия свят. Причинява се от вирус. Освен кучетата боледуват лисиците, вълците, чакалите и други месоядни животни. Човекът не се разболява от гана, но е преносител на заразата.
Ганата засяга предимно по-младите кучета от всички породи на възраст от 2 месеца до 1 година. Не са редки случаите, когато боледуват и по възрастните. Бозаещите и отбитите до 15 дни кученца не боледуват, тъй като те имат имунитет, който се предава от майката с млякото.
Пътищата за пренасяне на заразата са много и най-различни. Болните кучета отделят причинителя на болестта чрез ностните секрети, урината, изпражненията и др. Кучето може да се зарази от инфектирана храна и вода, от постелята и от всички предмети, използвани от болно животно. Неговите собственици също могат да пренесът заразата. Непълноценното хранене, простудата, умората и преболедуването на кучетата от други заболявания допринася за по-лесното заразяване. Поради това ганата се среща по-масово през пролетта и есента.
Признаци. Болестта се проявява след скрит (инкубационен) период от 7 до 12 дни и може да продължи няколко седмици. Ганата може да протече в няколко основни клинични форми – очна, белодробна, стомашно – чревна, нервна и кожна, като признаците са твърде разнообразни. Тези форми на заболяване не се срещат в чист вид, а обикновено се проявяват две или повече. В зависимост от тяхната сила заболяването протича остро, свръхостро и хронично.
Свръхострото протичане на болестта се характеризира с внезапно С. Апетитът изчезва, кучетоповишаване на вътрешната телесна температура над 40 е потиснато, не реагира на повикване, предпочита да лежи на тъмно, появяват се потрепвания и спазми на мускулатурата. Най-често след 2-3 дневно боледуване животното умира, без да се развият класическите признаци на заболяването.
Белодробната форма на гана се характеризира с повишаване на С, отпуснатост, силно намаляване на апетита, тежкотемпературата над 40 възпаление на очите. От тях започват да изтичат гнойни секрети, клепачите отичат и се слепват, а понякога се образуват язви в очната роговица. Едновременно с това настъпва възпаление на дихателните пътища и белия дроб. Появяват се хрема, кашлица, учестено и затруднено дишане, ускоряване на сърдечната дейност и силна жажда.
При стомашно-чревната форма преобладава високата температура, пълната загуба на апетита, повръщане или опити за повръщане, силна диария и тежко обезводняване на организма.
Нервната форма протича с признаци на възпаление на мозъка и неговите обвивки – нервно-мускулни спазми и контракции, парези и парализи на крайниците, припадъци, възбуда или потиснатост на съзнанието. Обикновено тази форма на гана завършва със смърт. Много често тя се явява в края на другите форми на заболяването.
Когато ганата протича по-продължително време, т.е. хронично, явява се кожната форма на заболяването. Тя се характеризира с появата по кожата на корема или по вътрешната повърхност на бедрата на дребни червени пъпки, петна и възълчета, които по-късно се превръщат в гнойни мехурчета. Кожните изменения са типични за тежка екзема.
Продължителността на заболяването е различна – от 1 седмица до 1-2 месеца, в зависимост от устойчивостта на организма и тежестта на болестта. Смъртността е много висока. Често оздравелите животни остават с трайни дефекти – глухота, слепота, загуба на обонянието, трайни парези и парализи, припадъци и изменения по кожата.
Ваксинация и лекуване. Кучетата се предпазват от гана чрез ваксиниране, което при новородените трябва да се извърши от 7 до 12 седмица след раждането, а при възрастните един път годишно.
Лекуването е специфично и симптоматично.
Специфичното лечение се извършва с инжектиране на серум-гана и има успех, ако се проведе не по-късно от 48 часа след появата на първите признаци на заболяването.
Симптоматичното лечение е в зависимост от формата на протичане на заболяването. То се провежда с антибиотици и сулфонамиди, венозно инжектиране на глюкоза, физиологичен серум, сърдечни средства, витаминни препарати, дезинфектанти на храносмилателната система и др. пълноценното и диетично хранене, често и в малки порции, с прясно сварено качествено месо, бульони и др. подпомага оздравителния процес.


Какво е бяс?

Бесът е остра вирусна инфекция, която може да се предава от диви животни на неваксинирани домашни животни, както и на хора. Причинява се от вирусът на беса, който се открива в слюнката на инфектирани животни и се предава чрез инфектирани секрети. Вирусът не може да живее извън гостоприемника за повече от няколко секунди, но са описани случаи на открит жив вирус в мъртви животни, след повече от 48 часа, след смъртта. Веднъж попаднал в ортганизма, вирусът поразява централната нервна система (ЦНС) и причинява възпаление на мозъка (остър енцефалит). Разпространява се при контакт на вируса с отворена рана (която може да бъде дори само одраскване) или с мукозни мембрани (конюнктива, лигавиците на носната и устната кухина и др. ) От бяс умират над 35 000 човека годишно, най-вече в Азия, Африка и Латинска Америка. За момента диагностиката на бяс не е лесна, защото изисква специално оборудване, което е скъпо и отнема време.

Какво е лептоспироза?

От лептоспироза боледуват кучетата от всички породи, но по-често на възраст над 2 години. Среща се и при други домашни и диви животни (вълци, лисици, диви кози и др.).
Болестта е известна под различни наименования, като щутгарска болест, инфекциозна жълтеница, болест на Вайл и др.
Причинителите на заболяването са лептоспири. Те се отделят от болното животно чрез урината, секретите, кръвта и други екскрети. Заразяването става главно през устата, от замърсена с лептоспири храна и вода.
Признаци. Лептоспирозата при кучетата протича главно в две форми: иктерична (инфекциозна жълтеница) и химорагична (тиф при кучетата).
Иктеричната форма (инфекциозната жълтеница) засяга предимно подрастващите кученца на възраст от 2 години. Болестта протича с внезапно или постепенно жълто оцветяване на лигавицата на очите и устата. Температурата на тялото отначало се повишава до С, но40 при пълното проявяване на жълтеницата тя спада до нормата и дори под нея. Наблюдават се обща слабост, апатия и скован вървеж. По-късно се появява кръвотечение от носа, изчезване на апетита, повръщане и запек. Смъртта настъпва в първите дни на заболяването.
Хеморагичната форма (тиф при кучетата) се среща много по-често при възрастните кучета. Тя обикновено продължава 2-3 дни, но понякога и по-дълго – от 5 до 10 дни. В началото болното животно е апатично, температурата се повишава, след което тя рязко спада и се задържа в нормалните граници. Преобладават признаците, характерни за заболяването на храносмилателната система: безапетитие, често повръщане, диарични изпражнения, примесени с кръв. Наблюдават се и промени в дишането, което е учестено и затруднено. Не са редки случаите, когато се образуват отоци по главата, сълзотечение, некротични огнища и язви по устата, а при малките кученца се появяват точковидни кръвоизливи и по кожата. Урината е силно жълто оцветена, което се дължи на голямото количество жлъчни пигменти и белтъчини в нея. При тази форма жълтото оцветяване на лигавицата на очите и устата липсва.
Лептоспирозата може да се сбърка с ганата, която се различава по иктеруса, язвения стоматит, кръвотеченията от носа и кървавата диария. Освен това в урината на болните животни могат да се установят лаборатарно лептоспирите.
Лекуване. Прилагат се антибиотици с широк спектър на действие, като стрептомицин, хлортетрациклин, гентамицин в доза 40 мг на 1 кг маса в продължение на 3-5 дни. Срещу кървавата диария се дават очистителни средства, сулфагванидин и антибиотици вътрешно, а срещу язвеното възпаление на устната лигавица се правят промивки със слаби дезинфекционни разтвори на риванол и калиев перманганат 1:1000. За ограничаване на кръвоизливите се дават големи количества витамини С и К вътрешно и се инжектират калциеви препарати (калциев бороглюконат, калциев глюконат и др.) мускулно.
За предпазване от заболяването здравите животни се ваксинират с комбинираните ваксини както при ганата и заразния хепат

Какво е Аденовирус?

АДЕНОВИРУС или както още го наричат инфекция на хладното време.
При ниски температури, по правило, вирусите са по-малко активни, затова вероятността от заразяване на кучето с болшинството инфекциозни заболявания е снижено. С едно изключение – аденовирус-2. Тази напаст е известна от дълго време и преди се е наричала "щутгартска болест" и "кучешка кашлица". Аденовирусът се предизвиква от РНК-вирус и него можем да го наречем “кучешки грип”. Както вирусът на грипа, така и вирусът на аденовируса мутира, затова ваксинацията против аденовирус не дава гаранция, че кучето няма да се разболее. Това обаче не означава, че ваксинацията е безполезна. По наблюдения на ветеринари, дори ваксинирано куче да заболее от аденовирус, той протича много в по-лека форма.
Основен признак на аденовирус се явява характерната кашлица: кучето прави опити да се “изкашля”, понякога с позиви за повръщане. Резултатът от “изкашлянето” е във вид на плътна бяла пяна. Лечението на аденовируса е такова, както при грип, неспецифично: общо укрепващи средства, аскорбинова киселина. Още една аналогия с грипа: аденовирусът не е толкова опасен сам по себе си, колкото усложненията, основното от които е пневмонията

Какво е сърдечен червей (дирофилариоза)?

Dirofialria immitis е сравнително голям паразит, който във възрастно състояние живее в сърцето и белодробните артерии на кучетата. Кучето се заразява от ухапване на комар-преносител, заразил се при смукане на кръв от заразено куче. В някои географски райони паразитът е много разпространен.
Комерсиалните тестове за Дирофилариоза се основават на засичане на антигени на възрастната форма и се използват с по-голям или по-малък успех за диагностика на болестта у кучета. По настоящем най-разпространениете тестове могат да засекат инфекция с минимум 3-5 червея на възраст не по-малко от 7-8 месеца, а повечето от тестовете не могат да засекат инфекция с паразити на по-малко от 5 месеца. Не всяко заразяване се съпровожда с миграция на микрофиларии в кръвта. Това явление се наблюдава при скрити инфекции, инфекции с еднополови паразити, при силен имунен отговор на организъм и най-забележителното – при приемане на лекраства против Дирофилариоза.

Какво е Бруцелоза и защо е опасна тя?

Причинителят на кучешката бруцелоза е Brucella canis. Кучетата и хората могат да се заразят посредством всякакви екскрети, отделени от заразено животно. Най-честият признак на бруцелозата е спонтанен аборт при иначе здрава на пръв поглед кучка. При това разпространението на заразата в съответния развъдник става изключително бързо. Поради това никога не бива да се запложда неизследвана кучка. За съжаление няма измислена няма измислена ваксина или лекарство за предпазване от и лечение на бруцелоза. В случай на позитивен тест за бруцелоза в само едно куче от развъдник, всички кучета в този развъдник трябва да бъдат тествани. Трябва да се проведат няколко теста на всяко куче и то през месец, за да бъде сигурно, че са установени всички случаи