Интервюто е от
Scottish LRC Yearbook 2009 и е публикувано и преведено с любезното съгласие на
Gunilla Ek ATTIKONAK LABRADORS Каква е Вашата история с кучетата и как започнахте с Лабрадорите? Интересувате ли се и от някакви други породи? През целия си живот съм имала кучета до себе си и моите родители се шегуваха с мен, че съм родена в родилна кошара (за кученца). Започнах с „Norwegian Elkhounds” и Шведската порода ‘Stövare'. Когато бях на 10 години, исках да ходя по изложби и имах „Min. Schnauzer p&s” (цвергшнауцер „сол/пипер”), която стана Интершампион.
Кои бяха Вашите първи кучета и как се сдобихте с тях? Тъй като през 1956 г. се преместихме в Калифорния и не можахме да вземем с нас никакви кучета, имахме няколко ужасни години до 1959 г., когато моите родители ми купиха Лабрадор. Оттогава тази порода стана любовта на моя живот. Той беше голям черен мъжки, но за мен беше най-красивото куче на света. За съжаление, когато се върнахме обратно в Швеция през 1967г., трябваше да го оставим при добри приятели,
И така, вместо него, се сдобихме с черен мъжки лабрадор, чиято линия идваше от Sandylands. Аз имах вече няколко мъжки, когато през 1971 г. купих черна женска изцяло с линии на Mansergh. По това време, срещнах Didi Hepworth и Poolsteads и разбира се, бях запленена. Poolstead Pigtail, родена през 1973г., която беше последната дъщеря на Sandylands Tandy, дойде да живее в Швеция и беше последвана от сестра от кучилото с Poolstead Postmaster, както и от Poolstead Past Participle и Poolstead.Premonition, които бяха сестри от кучилото с Poolstead Preferential.
Моето първо кучило се роди през 1975г., тъй като ми отне известно време преди да почувствам, че имам знанията, за да развъждам, а аз и до ден днешен се уча!
Как успявате да се грижите за толкова много кучета, да им отделяте необходимото време и да ги тренирате? Това никога не е било проблем, тъй като винаги съм живяла сред природата извън града, с гори и ливади около дома ми. През последните 20 години всичките ми кучета живеят в къщата с мен, така че те отнемат много от времето ми. В момента имам само осем кучета, с които е много лесно да се живее и да се обучават.
Как давате имена на вашите кученца? Каква система имате? Изобщо не съм организирана, когато става дума за спазване на някаква система. Мога да чуя песен и да я харесам или някакви други неща, които срещам случайно, така че моите имена не е лесно да се проследят.
Кое Ваше кучило или кучила смятате, че е най-доброто, което сте развъждали досега и защо? Това е труден за отговор въпрос, защото когато годините минават, има тенденция да се забравя и да се помнят само тези от последните десет – петнадесет години. От кучилото на Pigtail с Grock of Mansergh през 1977г. се получиха женски, които станаха основоположници на линиите на други развъдници. От кучилото на Premonition с Grock of Mansergh през 1979г. се роди Attikonak Khatrine – топ победител. Oт връзката със Surprising's Mathias, през 1982г. Khatrine произведе Attikonak Margreth O'Kelley – BIS победител. Тъй като трябваше да прекъсна за няколко години и не можех да развъждам, аз загубих някои от женските си, затова и отидох пак при Didi за женска и купих Poolstead Pop Socks. Тя се оказа „златното яйце”, което положи началото на чудесна линия на женските, каквато трудно се получава. Тя е в основата на всички мои женски днес. Нейната дъщеря Attikonak Silky Stockings от Surprising's Rhufus се оказа също такъв добър производител като майка си и потомците й също бяха топ победители. Когато през 1966г. тя беше заплодена с Guideline's Copy Right, аз получих друга женска топ победител – Attikonak Kaboom Shake The Room.
Кое е любимото Ви куче, което някога сте притежавали или развъдили и защо? SwShCh Norw.Ch..Multi Winner Attikonak Kaboom Shake The Room – Rosie - зае специално място в сърцето ми. Тя беше всичко, за което някой може да мечтае. Въпреки, че никога не е развъждана поради степента й на тазобедрена дисплазия, което разбира се беше разочарование, тя компенсира това по всеки възможен начин, като беше това, в което е най-добра – да бъде Rosie. Rosie пропътува Скандинавия, Европа и Англия с мен. Тя беше тази, която трябваше да проверява дали хотелската стая е удобна. Беше също и моето не специално обучено куче – помощник. Когато излязох от болница, принудена да ходя на патерици, тя се грижеше за мен и държеше другите кучета на разстояние, за да не ме съборят, а също и вдигаше вещи, които падаха по пода. Rosie беше моя постоянен партньор и когато преди няколко години я загубих, аз бях съкрушена. Тя и досега ми липсва.
Как избирате мъжкото куче за женската - гледате ли неговото родословие, неговия тип или нещо друго? Може ли да се случи така, че добре обмислена комбинация не се получава и не става това, което сте очаквали? Опитвам се да намеря мъжки с родословие, което ще подхожда на линията на моята женска. Ако това е невъзможно, търся мъжки с родословие, в което има кучета, които изглеждат същия тип като моите. Да, за съжаление това се случва и само показва, че ние работим с живи същества и понякога „Майката – природа” не е с нас.
За какво гледате в кученцето, когато правите Вашия „избор от кучилото”? Кои неща могат да се променят в него, когато порастне и кое никога не се променя? Аз гледам цялото кученце, конституцията му и в стойка, и в движение, също имам предвид и главата. Заъгляването за мен е много важно и ако на кученцето му липсва, това никога няма да се промени. Ако поставът на опашката е нисък и крупата скосена, това никога няма да се промени. Ако опашката се носи малко нагоре, това може да се промени с възрастта.
Каква е Вашата дългосрочна цел в развъждането на Лабрадори? Да развъждам здрави Лабрадори, които изглеждат като Лабрадори и имат правилния темперамент.
Имате ли предпочитан цвят? Изобщо не, когато съдя. Въпреки че развъждам така, че много рядко да получа някакъв друг цвят, освен жълти.
Мислите ли, че и трите цвята са относително еднакви като качество? Да, мисля, че в днешни дни е така, защото е имало много повече връзки между различните цветове, отколкото през седемдесетте години.
Мислите ли, че има предпочитание към цветовете при многопородните изложби? Понякога имам усещането, че шоколадовият е харесван повече, считайки го за „по-рядък” и му се прощават много недостатъци, което не би се случило на черен или жълт.
Намирате ли разлика в различните типове Лабрадори и типовете Лабрадори на различните развъдчици? Има само един тип Лабрадор – British / FCI Standard - и всеки съдия би трябвало да съди според него.
Какво търсите в един Лабрадор? Всичко, което е Лабрадор според Стандарта. Не може да се търсят определени неща, тъй като това трябва да е цялото куче. Ако обръщате внимания на една част и забравите останалите, това просто няма да бъде Лабрадор.
Кои считате, че са някои от недостатъците на съвременния Лабрадор? В някои случаи са се променили главите и са станали твърде тежки, с твърде къса муцуна. Има някои с много прави рамене, други с твърде нисък постав на опашката. Помнете, че стандарта казва – равна горна линия.
Какво търсите в главата и изражението? Добре оформена глава с очи с лешников цвят и меко изражение.
Колко важна за Вас е главата и очите в Лабрадора? Трябва да призная, че са доста важни, тъй като винаги си мисля – искам ли да виждам тази глава и изражение всеки ден?
Мислите ли, че липсващите зъби са сериозен проблем в породата днес? Изобщо не, има толкова много други по-важни неща, които трябва да се имат предвид в тази порода.
Как заплождате вашите женски – натурално, с нечия помощ или използвате изкуствено осеменяване? Запложданията са и с моя помощ, и с помощта на собственика на мъжкото куче. Не съм използвала изкуствено осеменяване досега, но бих го направила, ако е необходимо.
Позволявате ли Ваши мъжки да заплождат женски от други развъдници? Не съм имала мъжки от много години, но ако имах, да, бих позволила.
Какво изисквате от женските, които идват за заплождане при вас? Те трябва да бъдат снимани за тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакти и да имат актуален сертификат за очни заболявания.
Колко кучила мислите, че трябва да има една женска (или до каква възраст)? В Швеция не ни е позволено да заплождаме женска над 7-годишна възраст, което също ограничава кучилата до най-много пет. За мен, това също зависи и от състоянието на женската, когато е бременна и докато малките са при нея, а също и от качеството на нейните кучила.
Наблюдавате ли Вашите женски по време на раждането? Разбира се, че го правя, не бих ги оставила и за миг, освен когато отивам за малко да погледна другите кучета, което при нормални обстоятелства става много бързо.
Какъв съвет бихте дали на начинаещите развъдчици? Учете и приемайте опит от хора, на които се възхищавате и бихте искали да са ваши наставници. Когато са от опитен развъдчик, добрите съвети никога не са достатъчно.
На кои развъдници от миналото и настоящето се възхищавате и защо? В миналото е имало токова много развъдчици, които са се грижили за породата и са ни оставили наследство – например Sandylands, Poolstead, Ballyduff и несъмнено трябва да спомена Mansergh с линиите си с двойно предназначение. Тези развъдчици са продължили да развъждат един и същи тип десетилетия, така че когато видите Лабрадор, да разберете от кой развъдник е – това е нещо, което трябва да желаем и към което да се стремим.
Имате ли други интереси освен кучетата? От много малка се увличах по ски-спускането, докато през 1984 г. един инцидент не сложи край на това. Още обичам да следя ските, макар сега само по телевизията. Бих искала да имам повече време, но изглежда, че винаги всичко е тясно свързано с кучетата. Повечето дългогодишни приятели са с кучета, понякога излизаме заедно на кино или други мероприятия.
Някакви последни мисли за живота Ви с Лабрадорите? Не бих имала толкова пълноценен живот, ако не беше свързан с кучетата. Те направиха така, че да срещна толкова много интересни хора и да мога да пътувам по света. Всеки ден с тази велика порода е радост.
Превод: Аз
А
тук може да видите руския превод на същото интервю.