Публикувано: 28.09.08 22:40. Заглавие: Глави от книгата "The Dual-Purpose Labrador"

Глави от книгата на Мери Розалин Уилямс "The Dual-Purpose Labrador"

Мери Розалин Уилямс (развъдник Mansergh) е една от най-значимите фигури в новата история на развъждането на лабрадори във Великобритания. Женската основател на развъдника Carry of Mansergh тя взела през 1945г. Занимавала се е с развъждане основно на черни лабрадори, за времето в което съществува развъдника тя е получила повече от 10 поколения кучета. До този момент остава единствения развъдчик, на който му се отдава да получи последователно 7 поколения шампиони на Великобритания. Освен това кучетата на Мери Розалин Уилямс са имали повече от 15 титли на полеви изпитания. Самата Мери Розалин Уилямс е била съдия по работни качества и шоу съдия от Шампионски клас.
Тя е написала няколко книги, основната от които ‘Dual Purpose Labrador’ (1969) станала фактически библия за всички, които имат отношение към развъждането на лабрадори. Практически всички следващи издания за тази порода в голяма или по-малка степен цитират това издание, даже и в случайте когато не дават официална препратка към първоизточника. Най-опитните и влиятелни развъдчици във Великобритания и до този момент се изказват за Мери Розалин Уилямс, като за личност, която много липсва в породата днес.




Тук малко повече за авторката http://www.notonlyblack.org/mansergh/index.php<\/u><\/a>

Глава 6
Представяне на вашия лабрадор в ринга

На практика всеки, който купува лабрадор, с изключение на чисто работните варианти, рано или късно се замисля за това, дали да не го заведе на изложба.
Когато сте взели кученце с родословие, избрали сте лабрадор, наблюдавате го как расте привлекателен и възхитителен спрямо много кучета, мислите, че той е такъв като своите роднини „ Шампион на Нещо си” . Всичко това ви убеждава, че е достатъчно само да отидете на изложба и да победите.За новаците е трудно да разберат, каква е съществената и напълно реална разликата между Шоу-кучето и привлекателния „много приличащ” лабрадор и ако техния любимец е очарователен, съдията практически не може да обясни на собственика, защо тази рецепта не работи.
Другия проблем се състои в това, че новаците ги завладява смътната идея, че ако се съди по родословието и ако то е пълно с шампиони, кучето неминуемо трябва да бъде толкова хубаво, както и родословието му.
Окрилените надежди, подхранени от превъзбудата за изложба, карат стопанина да попълни листа за записвани и нетърпеливо да чака великия ден, така новаците много често изпитват дълбоко разочарование. Те виждат кучета, които им се струва, че са точно като тяхното, които са избрани в центъра на ринга. Те виждат, че отделените кучета са собственост на известни хора и стигат до извода за нечестна игра, мислейки, че съдиите гледат само познатите експонати.Много често при това забравят, че когато са купували кучето, те са искали от развъдчика домашен любимец, казали са че предпочитат по простичко кученце от качественото, което струва малко повече или че избраните кучета са много по-добре гледани и се намират в много по-добра форма от техния лабрадор.
Първото нещо, което трябва да се поясни на изложителя е факта, че изложбеното куче е строго определено понятие и че не всяко куче с родословие, даже и с много добро родословие е изложбено, дори и ако е в блестяща форма. Има маса неща, много по-важни. Разбира се този път е много сложен за начинаещия и се налага да се научат много нови неща. За начало ще му се наложи да се научи да търси причините за поражението не в неточност, а като собствени недоработки. Това може да отнеме много време, за да разбере, че има много разумни обяснения на факта, че известните лица обират повечето награди. Те точно знаят какво куче държат и от какво да се откажат и те са готови да го направят, ако видят че кучето се развива в нежелателна посока.
Дори и начинаещия от начало да поиска куче за изложби и да си вземе съответстващо, той много често не разбира, че от самото начало играе срещу себе си заради недостатъчното си знания. Той може да вземе куче от не много опитен развъдчик , който самият е още новак – занимава се с породата само от няколко години. Като се има предвид, че и двамата могат да не осъзнават този факт, това прилича на ситуация в която сляп се явява за водач на слепия, тъй като продавача сам може да не разбира, кое от неговите кученца е шоу клас.
Друг капан може да е подстрекателството на купувача да вземе най-голямото и лениво кученце, което с времето може да се преразвие и да стане твърде голямо. На начинаещия може просто да не му провърви и неговото много обещаващо кученце да не се развие както трябва заради неправилни грижи. Всичко изброено, а също и другите капани могат да доведат до това, че вие да се окажете с посредствено кученце, но няма да имате нито духа, нито знанията, за да разберете своята несполука, както ще го направи професионалиста или даже ще стигне до извода, че това негово кученце е безполезно.
Ако даже на новака му провърви и вземе хубаво куче, той дълго време ще намалява неговите шансове в ринга с неправилно представяне. Той ще позволява на кучето да стои неправилно, така че неговите недостатъци през цялото време ще се набиват в очите на съдията. Той ще заведе кучето с лошо тегло или баланс заради неправилно хранене. Храненето и представянето имат много голямо значение на изложби, да не говорим за изкуството на хендлинга, където опитните развъдчици имат огромно преимущество пред новаците, дори и ако разликата при взимането между двете кученца е била минимална.
Куриоза се състои в това, че каквото и кученце да избере новака, дори и кучето, което новака е оставил, кучето, което си е оставил професионалиста винаги ще е първо. Тежестта му ще е разпределена правилно – без излишъци на шията, раменете и поясницата за разлика от кучето гледано от начинаещия.Кучето ще бъде симетрично и балансирано като цяло. Аз не знам защо така се случва, често ме питат за това, но не мога да им отговоря.
Всичко това звучи много мрачно за начинаещия, но тук има много пътища напред. Един от тях е, че всички големи имена са започнали със същата неравностойна позиция и са я преодолели. Втората е че ако или когато новака се появи с хубаво куче, дори и това да му е първото куче, съдията с радост ще го постави напред в класирането, което потвърждава, че то е достатъчно добре представено, за да му се обърне внимание. Ние като големи ентусиасти на тема Лабрадори имаме огромното желание да видим в ринга нови хубави кучета и искаме за тях справедливи решения, въпреки че понякога ни се налага да ги „откриваме”, когато както в повечето случай начинаещия хендлинг ни затруднява.
Ако имате действително добър лабрадор, следващата крачка за вас е избора на подходяща изложба, където да го запишете. Има няколко типа изложби, които заслужават вашето внимание: неголеми местни изложби, които се провеждат в училището на съседния град и се съдят от компетентни олраундъри или откритите селскостопански изложби, на които ще има няколко лабрадорски класа и които ще се съдят от известни съдии – лабрадористи или специалисти по Gundog групата, или изложби Champion class ниво, които се съдят от заслужилите съдии по породата с минимум 5 годишен стаж и работа с породата зад гърба.
Избора на изложба за вас е в съответствие с времето, което имате и обстоятелствата. Имате всякакви възможности, но ако на мен ми се налага да избирам, Бих започнала със селскостопанското Открито шоу с 4-5 класа, защото при такъв избор ще имате няколко класове млади, където може да се запишете и да разберете мнението на специалист по групата Gundog, а ако ви провърви даже на Лабрадорист.Ако сте решили да започнете със всепородна изложба, изберете такава, на която ще съди известен олраундър. Не започвайте с експертиза на начинаещ съдия, ако е възможно, тъй като лабрадорите се водят трудна порода за съдене и за адекватно мнение се изисква опитен олраундър.
Преди да отидете на изложба не забравяйте да ваксинирате вашето куче. Там кучето може да се зарази с нещо, ако влезе в контакт с кучета носители на заболявания. Риск винаги има и не трябва да се омаловажава, така че направете всичко необходимо за профилактика.
Между деня на ваксина и деня на изложбата трябва да минат не по малко от 14 дни, за това ваксинирайте кученцата между три и четири и половина месеца, за да може спокойно да преживее слабата обща реакция на ваксината, която може да последва преди да отидете на изложба. Разумно е да направите ваксината преди да започне смяната на зъбите в противен случай реакцията или повишаването на температурата могат доживотно да се отразят на зъбите. От друга страна ваксината не трябва да се прави твърде рано, тъй като естествения имунитет получен от майката може да подтисне ефекта на ваксината и даже да направи ваксината безполезна. ( Това не важи за съвременната ваксинация, не забравяйте, че книгата е писана и издадена 1969 година и има някой неща, които доста са се променили. Сега вече има задължителна ваксинационна схема.)
Според правилата кученцето трябва да се регистрира в Кенъл Клуба преди изложбата. Също така кучето трябва да ви е прехвърлено до датата на изложбата. За да изпълните това изискване с новите кученца може да запишете неговото име на бланката за заявка пред буквите N.A.F. (Name Applied For) или T.A.F. (Transfer Applied For) до момента докато не стане регистрацията или прехвърлянето и не получите документите от Кенъл Клуба. На кучетата до 6 месеца е забранено посещаването на изложби от всякакъв ранг.
След като тези формалности бъдат изпълнени, изберете изложби, разберете името и адреса на секретаря и разберете разписанието.
Ако вие имате намерение сериозно да се занимавате с изложби ще ви се наложи да се абонирате за едно две списания: Dog World и Our Dogs. В тях са публикувани всички дати на изложби, адресите на секретарите, крайните срокове за записване и победителите на предишните изложби. Дебюта на вашето кученце не е никак прост процес и изисква много внимателно отношение. При правилен подход в началото новобранеца ще печели много повече награди от този, който по начало е започнал без необходимото внимание.
Голяма помощ би било ако си набавите каталозите от изложбите от предишните години – аз действително пазя своите каталози поне година, за да имам възможност да ги прегледам преди да взема решение кои кучета в кои класове да запиша.
Ще забележете, че изложбите се провеждат по определен сценарий. На една изложба винаги слабия клас е млади, а на друга, година след година откровено изпада клас Limit Dog. Разбира се това не е закон, защото в тазгодишния състав изведнъж може да стане много силен, което може да е предизвикано от поканата на някой чуждестранен породник или пък да са отстранени причините, които правят класа непривлекателен. И въпреки това, принципно казано изучаването на каталозите може да ви спести пари за записване и за това си струва да се прави.


До момента в който не изясните за себе си нивото на вашия лабрадор го записвайте в малките класове на няколко изложби. Ако бъдете отделени от тълпата, можете да оцените жеста, като внимателно поощрение.Ако не влезе в класирането и даже не го отделят за това, не трябва много да се разочаровате, пробвайте още един два пъти да се записвате икономично, за да не загубите много пари. Ако отново не ви изберат в класирането, попитайте някой от уважаваните развъдчици стрували си да упорствате с това куче. Ако отговора е отрицателен – вие решавате какво да правите за в бъдеще в зависимост от това до колко сериозно сте настроени за изложби и развъждане на лабрадори.Ако попаднете в класирането, тогава ще можете да направите пробив като показвате по-съвършенно и с много подготовка.
Чак когато вашето куче започне да печели и да си създаде име в ринга вече ще е грешка да го записвате в долните класове. След като излезете от клас Novice, запишете го един два класа по-нагоре.Много хубави кучета за винаги са изпадали в Graduate и така никога не са печелили излизането си5 от него. Това е клас в който имат право да се запишат много достойни кучета, но само едно от тях може да го спечели за всяка конкретна изложба. Този клас става бездънна яма за попадналите в него и само някой успяват да го спечелят. При лабрадорите в този клас на съдията му се налага да избира между 20 и повече кучета, тоест има едно сериозно основание кучето да не спечели. Така хубаво куче можа и да остарее в него за винаги. Много по-просто е да прескочи някой друг клас и да се състезава в някой от класовете Limit. Тук вие може би ще се конкурирате с 7-8 кучета ще имате истински шанс за изключително внимателен оглед от съдията, вместо това да се изгубите в тълпата кучета на горе долу едно ниво имайки в ринга съдия, който се старае да пресее толкова кучета колкото може за времето за което може, за да намали класа до разумни размери.
В продължение на много години аз забелязвам, че експонатите с манталитет «Graduate Class»никога не преуспяват в света на кучетата, пречупват се и се губят за винаги.
Не забравяйте да си отбелязвате представените кучета в каталога. Така лесно ще вземете на изложбата и друго куче или ще пропуснете някой клас, особено ако сте на изложбата с цял отбор.
Общоприетото заблуждение на новаците се състои в това, че те мислят, че така както съдията сам има кучета с определен размер, тип и цвят, той ще предпочита кучета със същия размер, тип и цвят. Аз винаги съм представяла черни кучета със среден размер с добри кости, активни, но не глупави. Най-големия ми проблем беше да запазя размера, да не го докарам до твърде малък. Много пъти разочаровани хендлери са идвали при мен след изложбата на която съм съдила и казват „ Аз си мислех, че на теб ще ти хареса точно това куче, то е като от твоя тип – малко но обемно и масивно” Тъй като именно това беше най-голямата опасност за мен с която се боря във своите линии, вместо да предпочета куче от този тип, аз търсех куче от по-активен и масивен тип, което толкова ми се искаше да постигна и задържа.
Грешка е да се опитвате да познаете, какво ще търси конкретния съдия. Това може да е нещо с което той се бори в настоящия момент в своето поголовие, или конкретен проблем, който е най-актуален в породата в настоящия момент. Не ви е писано да разберете, кое именно ще се хареса на съдията и какви кучета ще се явят на изложбата. Вашето куче не може да спечели докато не отиде на изложбата – дори постоянните посетители на изложби често получават неочаквани победи просто за това, че те непрекъснато са там, за да попаднат на късмета си. Нищо не дразни така, както решението да се бойкотира някой съдия, защото не го харесвате, а след това да чуете, че заради заболяване са го заменили с вашия любим съдия.
Ако наистина загубите, този съвет няма да ви хареса, тъй като ще сте силно напрегнати и ще използвате всяка възможност да се явите на изложба, колкото и далече да се провежда тя, за да не пропуснете своя шанс за победа.
След като запишете кучето си на изложба, трябва да го подготвите за изложба. Внимателно регулирайте неговия порцион, за да може неговата форма да е оптимална, поддържайте козината чиста и лъскава. Убедете се, че кучето се умее да се движи равномерно на повод, да не се дърпа на страни. Потичайте с него в тръст – примерно десет крачки напред, завой и по правата обратно. Много важно е кучето да се движи точно по правата при движение напред и към съдията, то трябва да тича в най-изгодния за него тръст, който за всяко куче е различен. Просто е удивително, колко трудно е да се изпълни това наглед просто упражнение, ако кучето не е привикнало към него. Повечето кучета съвсем лесно усвояват тази практика, но това бързо им омръзва. Кучето трябва да се научи да не гледа нагоре към вас по време на движение, то също така не трябва да хапе повода и да играе с него. Именно в обучението на кучетата да се движат точно по правата в оптимално за себе си темпо и се състои добрия Хендлинг, а далеч не всички хендлери и кучета го умеят.
Дайте на кучето няколко кратки урока един или два пъти дневно, убедете се, че ви се получава, но никога не позволявайте на кучето да се умори или да му доскучае. Важно е кучето да е привикнало на оглед на зъбите от друг. Съдията ще иска да види прикуса при затворена уста. Той може сам внимателно да повдигне устните или да ви помоли вие да го направите, но при всички случай кучето може да откаже да направи това, ако не е предварително приучено, за това пробвайте дали то ще позволи тази манипулация преди изложбата.
За да подготвите козината трябва добре да я разрешете и полирате с меко парче плат, гумена четка или с ръка. Ако вашето куче се храни правилно и е в добра кондиция козината лесно ще започне да изглежда по бухнала. В никакъв случай не трябва да изресвате подкосмието. По добре по проскубана козина с подкосмие от колкото наистина блестяща но без него. Аз не обичам напълно да махам мазната смазка от моите кучета и смятам, че за това те понякога са побеждавали по „сияещите” представители на породата. От моя гледна точка съдията не трябва да изисква почистването от козината на водоотблъскващия компонент за тази порода, основната работа на която минава във водата. Лично аз предпочитам матова козина с подкосмие и смазка, която така блести след почистване и полиране, а е възможно след измиване с шампоан да не остане никаква следа от естествена защита. Не всички са съгласни с мен, но аз живея на брега на езеро на торфни хълмове и моите кучета се нуждаят т всички съставки на истинската лабрадорска козина. По тази причината тънката, чиста, почти стерилна козина в действителност губи за мен тези качества, които аз високо ценя, често за ярост на тези стопани, които активно се явяват на изложби. Това не означава, че аз не обичам сресаните кучета с козина в добро състояние и правилен цвят, не , възхищавам се на такава козина, ако тя също има и защитни качества.
Mrs. Gwen Broadley и Miss. Margaret Ward две майсторки показват кучета с козина в отлично състояние, без да са махнати защитните съставки и както Sandylands, така и Heatheredges, винаги показват своите лабрадори в изгодно състояние и прекрасна форма.
Ако на вашето красиво куче по случайност се е образувал белег или петно в резултат от нещастен случай, не се притеснявайте да го покажете. Добрия съдия се занимава с търсене на най-доброто куче и разбира, че този белег не е по ваше желание, или резултат от действията ви да фалшифицирате нещо, или признак на операция за прикриване на някакво наследствено заболяване и няма да му обърне внимание. Хубавите лабрадори не са тези, които обикновено съдиите „бутат”, избирайки ги с някакви измислени аргументи. Съдията ще търси правилния тип с истински лабрадорски черти и ако му се отдаде да намери такъв, той няма да си позволи да го изгуби само заради белег от трънлив клон или петна от изгаряне. Ако вашето куче има белег за винаги от операция ( като превъртане на стомаха), но вие смятате, че може да го представите ( има няколко шампиона с белези от такива операции) не правете на идиоти себе си и съдията, говорейки, че това е белег от рана получена в резултат на скок върху нещо, оставете съдията да прояви разбиране и здрав разум и му дайте право самостоятелно да вземе решение по този повод. Ако кучето е великолепен представител на породата той може да предпочете да игнорира белега, а може пък това и да е съдия, който ще ви се навика за това. Той ще направи това което счита за нужно, вместо после да се измъчва седмица заради вашата слаба лъжа.
След тази грижа за кондицията на козината и груминга, Лабрадора не се нуждае от никакъв триминг. Разбира се приятно е да се види, че ноктите са добре изрязани и завитото пискюлче в края на опашката е добре подстригано, но не само срязано перпендикулярно. Повече нищо не трябва да се прави.
Елате на изложбата по-рано, за да не сте нервни, вашето спокойствие е необходимо както на вас, така и на вашето куче. Ако това е benched-шоу ( изложба в която кучетата чакащи до ринга се разполагат в специални боксове) ще са ви нужни специални закрепващи синджири с карабини в двата края и две съединителни скоби, здрав нашийник, лек рингов повод с гайка в единия край за представяне на кучето вътре в ринга. Ще ви трябва и торбичка с лакомства за привличане на вниманието на кучето, не забравяйте и безопасна игла за закрепване на вашия номер в ринга. Важно е вашата дреха да контрастира с цвета на кучето което представяте. Съдиите трябва ясно да виждат линиите на вашето животно, затова обличайте светъл костюм, ако кучето е черно и тъмен за жълтите кучета. Също така не забравяйте, че ви е нужен джоб във вашето сако, някой слагат допълнителен свалящ се елек който могат да си сложат върху дрехите. Той ви е нужен за лакомства и много скоро кучето се научава да го следи, което ви позволява да контролирате движението на главата.
Когато настанявате кучето в бокса, проверете дали е надеждно завързано и наблюдавайте да се държи добре. Някой кучета се опитват да си пазят мястото и могат да се хвърлят на преминаващите наоколо или непознато куче може да се опита да скочи във вашия бокс, за това наместете кучето удобно по на дълбоко в бокса, докато не бъдете сигурни в неговото добро поведение.
НИКОГА не оставяйте кучето вързано на удушвач. Много беди могат да се случат, ако кучето не е завързано по подходящия начин, после ще е късно да съжалявате за това, когато кучето избяга задуши се или се случи нещо не по-малко ужасно. Използвайте правилния нашийник и верижка и се погрижете за безопасността.
Ринговия си номер, ако не са ви го изпратили по пощата, можете да получите или от секретаря или от стюарда при влизането в първия ви клас. За това да влезете на време в ринга сте отговорни само вие а не стюарда, за това следете внимателно това, което се случва във вашия ринг. Ако това е първата ви изложба при влизането в ринга не заставайте нито в началото, нито в края на реда от експонати. Може да ви се струва че стоите последен, а да се окажете първи и когато съдията ви покани първи, няма да знаете какво да правите. За това за начинаещия е по-добре да застане между две кучета близки по размер до неговото. С натрупването на опит ще се научите да заставате между кучета, които мислите, че можете да победите за да стане като с розата в пословицата, или ако вашето куче е голямо или дребно опитайте се да заставате между подобни на вашето куче, за да не изпъквате от общия ред. Именно по тази причина аз съветвам новаците да се мушнат между кучета с близък размер. Внимателния избор на начално местоположение в ринга винаги е оправдано, и до този момент, докато вие самостоятелно не можете да избирате правилното положение се старайте да не се набивате излишно на очи, докато не се убедите, че вашето куче е с правилна анатомия, з да не изглежда в ринга като движещ се голям пръст. Внимателно наблюдавайте процедурата на съдене на оглед на другите кучета. Преди всичко съдията ще се придържа към процедурата описана в глава 10, а ако ли не вие бързо ще видите кое е различното. Не забравяйте той иска да види вашето куче стоящо, а не седящо и да огледа прикуса при затворена уста.
Правилна стойка за лабрадора е положението, когато кучето равномерно разпределя тежестта си на всичките четири крака, с глава вдигната така, че кучето да гледа вашия джоб и да не се изгърбва. Шията трябва да е протегната напред и нагоре. Горната линия трябва да е равна без понижаване от зад, задните крайници да са поставени малко назад и малко по-широко от предните, които на свой ред трябва да стоят нито твърде близко, нито твърде широко. Винаги помнете, че крупата трябва да е хоризонтална, за това не оставяйте задните крайници твърде назад и че стрелата трябва да е насочена напред, тоест рамената на кучето трябва да са малко по-тесни от бедрата. Много новаци смятат, че гърдите трябва да са по широки от бедрата и се опитват да да поставят фронта на своите кучета колкото се може по-широко, оставяйки задните крайници почти да се докоснат, но това е абсолютно погрешно и отново повтарям – стрелата трябва да е насочена напред(виж. рис 6 гл. 9)..



Бъдете внимателни , за да не пропуснете сигнала на съдията, който ви кани към него, едновременно следете и за всеки крайник, горната линия и положението на своето куче. Внимавайте също за това друг експонат на шега или без да зачита решението на съдията да не е застанал пред вас, когато са го поставили зад вас. В никакъв случай НИКОГА, НИКОГА не правете това сами. Дори и ако съдията не ви види ще ви видят стоящите около ринга и това съответно ще ви донесе омраза и неприязън. Образцовия участник в шоуто е доброжелателен и естествен с приятелите, вежлив с всички, готов да помогне на новака и не се опитва да спечели чрез измама или нарушение на правилата.
Много съм щастлива да кажа, че за 30 години, които аз се занимавам с лабрадори, аз знам само за няколко изключения от този идеал и то доста отдавна. Miss Margaret Ward веднъж ми каза „ Лабрадористите са мили хора, защото имат мили кучета” и аз забелязвам, че тези мъдри слова са абсолютно верни.
Уверете се , че когато и да погледне съдията вашето куче, то стои правилно и изглежда максимално добре. В същото време използвайте всяка възможност, за да дадете на кучето почивка и отмора, когато съдията е зает с други експонати. В наше време класа на лабрадорите е толкова многоброен, че кучетата просто не са в състояние постоянно да стоят в стойка „ на палци”, докато съдията огледа 30-40 участници, така че, когато видите, че съдията започва работа по стандартната процедура на огледа, дайте на кучето да поседи или да полежи след като сте вече описани. Това ви позволява да запазите отпочинало куче до важния момент на класирането. Когато работата опре до битка първо губи кучето което е умерено.
Дръжте вашето куче в напрежение, когато съдията ви оглежда, дайте му да почива, когато това е възможно, внимавайте за сигнала, който ви кани да влезете в центъра, за да не ви се случи все да отлагате изложбата за следващата седмица.

 Публикувано: 28.09.08 23:25. Заглавие: Много интересно! Бла..

Много интересно! Благодаря за труда!

 Публикувано: 29.09.08 08:46. Заглавие: Иглика пишет: Заним..

Иглика пишет:

цитат:

Занимавала се е с развъждане основно на черни лабрадори

Това е моят човек
А сега сериозно - много, много интригуващо четиво В грешките на новаците, които се описват в тази глава, открих толкова свои грешки... , но най-важното е, че научих още нови за мен неща. Благодаря Иглика, че ми предостави тази възможност

 Публикувано: 29.09.08 09:36. Заглавие: Сега превеждам глави..

Сега превеждам главите за типа, които са още по-интересни. Направи ми впечатление, че тази книжка в Амазон е с цена 168 долара. Доста е дори за техния пазар. Явно наистина е много ценна като информация. Надявам се Светлана да я преведе цялата на Руски За сега има 6 глава Представяне на вашия лабрадор,7 глава Тип, част първа общи положения, 8 глава Тип - част втора подробен анализ, и 9 глава Анатомия и се превеждат - 3 глава Избор на производител и 10 глава Съдене в ринга.

 Публикувано: 29.09.08 09:40. Заглавие: Суууупер! :sm36: ..

Суууупер!

 Публикувано: 29.09.08 14:03. Заглавие: Глава 7 ТИП Част пър..

Глава 7
ТИП
Част първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

При разбора на понятието „Тип” съществува любопитен парадокс. Това е първото нещо, което научава начинаещия и последното нещо, което овладява специалиста. Причината за тази енигма е в това, че съществуват три категории тип, които аз за яснота ще наричам Породен тип, Правилен тип и развъден тип.
Първия от тях – Породния тип определя разликата между собствения Лабрадор и различните други породи кучета, като цяло и между ретривърите в частност.
Този тип който веднага разпознава начинаещия, когато той говори, че се кани да развъжда Лабрадори, а не Флеткоутед ретривъри. Той е забелязал, че съществува разлика между породите, научил е каква е тя и може уверено да отличи едната от другата.
В този смисъл породния тип лесно се дефинира, особено при възрастни кучета. Това може да се окаже по-трудно при бебетата, разликата между бебета жълти лабрадори и голдън ретривъри или черен лабрадор и флеткоутед ретривър в ранна бебешка възраст е много малка. Още повече новака гледа голямо количество лабрадори и скоро започва лесно да ги отличава от кучетата от други породи и по този начин овладява базовото понятие Породен тип.
Следващата крачка е да се научиш да различаваш правилния тип от неправилния, което е доста по сложно.
Новака може да се затруднява с години, понякога и пожизнено, започвайки своята работа с хубави кучета но от неправилен тип. Това е първата лична трудност, тоест трябва да се осъзнае, че кучето с добър тип не може да е лош образ на породата, така както куче от лош тип може да има великолепно телосложение. Тип и телосложение са две абсолютно различни понятия и именно така трябва да се тълкуват.
Новака знае много малко за да види недостатъците на своето куче и до този момент, докато той не започне много да наблюдава другите Лабрадори, той навярно ще предпочита тези, които му напомнят неговите собствени кучета, независимо от тяхната правилност или неправилност.
Единственото нещо, което клубния стандарт на породата декларира – това е собствен ТИП, за това единствения път да го изясним това е да се гледат хубави кучета, показвани от топ развъдниците и да се наблюдава работата на съдиите, имащи репутация на разбирачи на породата сред най-респектиращите развъдчици и да се отбелязва какъв тип те избират.
Най-разпространената грешка на новака – това е лутането между тип и размер, а това са абсолютно различни понятия. Може да имате много голям лабрадор от великолепен тип и малък лабрадор точно от същия отличен тип и единствената разлика между тях да е техния размер.
В моя собствен развъдник аз често съм чувала въпроса „ Защо си купила тази Tarmac куче от тип съвършено различен от твоя? Ти винаги си развъждала лабрадори от не така масивен тип!” Отговора е прост, без значение, че Tarmac наистина е голям – около 60,96см, а CH. Midnight беше само 55,88см или даже малко по-малко, те бяха съвършено идентичен тип: когато работих с тях в дивата пустош, където нищо не може да ти подскаже на какво разстояние един от друг се намират и на земята нямаше нищо, което да даде информация за техните размери беше много трудно да ги различиш един от друг. И двамата бяха от великолепен тип, но Tarmac имаше по-дълги крака, а CH. Midnight по-къси. Въпреки това те много си приличаха. Аз установих това подобие на типове, когато купих Tarmac в качеството му на аутокросно куче на моите «Midnight» женски и именно това беше причината, поради която той се оказа така успешен производител, въпреки че малко увеличи размера но не измени типа, който аз съм култивирала с години и разбира се не искам да загубя даже и за едно поколение.
Това е много трудно – да определиш правилния тип, тъй като е почти невъзможно да го изразиш с думи и разбира се Кенъл Клуба даже не се и опитва да го дефинира в стандарта на породата. Много хора така и никога не се научават да го определят, но развъдчиците стоящи на върха в продължение на дълги години, се намират там до голяма степен заради това че прекрасно си представят правилния тип и не си позволяват да се отклоняват от него според модата.
Няма никакво съмнение, че съществува безопасен и безспорен постулат. Това е така простия факт, че лабрадора трябва да изглежда, като лабрадор и като нищо друго. Ако той ви прилича на някаква друга порода – това не е истинския лабрадорски тип. ( тази формулировка се цитира от почти всички съвременни развъдчици когато става дума за тип бел на преводача)
В течение на времето в различни периоди и по различни причини, в породата се е преливала чужда кръв, в опит да се „оправят” някой подлежащи на усъвършенстване аспекти, но в същото време това е оставило и своите следи, изразени в загуба на истинския тип. Последствията от тези кръстоски могат да се видят, ако вие знаете как и къде да гледате, въпреки че някой влияния на аут-кроса се виждат по-лесно, а други се откриват много по-сложно. Например примеса на пойнтер се вижда на много места : в точката на стопа, в постава на ушите, козината, опашката и глезените и особено в лакътната става.
Кръстоската Грейхаунд се вижда в строежа на пръстите в излишно дългата поясница и дългите тънки крака. По сложно е да се определи кръстоската с Флет коутед ретривър, но най трудно е да се разпознае кръстоската с Фоксхаунд и Елгхаунд ( Нолвежко лосово куче). Елгхаундите произвеждат в примеси много типични лабрадори с практически всички присъщи на лабрадорите черти. Отклоненията могат да се видят в козината, която е по плътно от колкото е необходимо приляга към тялото ( полуоткрита дреха) и е по-набита в своята текстура от колкото при истинския лабрадор, малко излишно дълбока и плътна с избиващ кафяв подкосъм. Също може да се забележи лека шипообразна извивка на края на опашката. Но въпреки това това е сложно определима кръстоска. Примеса с Фоксхаунд също е трудно различим, въпреки че е доста широко разпространен във много широко популярни линии.
Това е капан в който попадат много от новопристигналите съдии по породата и много добри олраундъри, защото за това реално трябва да си специалист по породата. Причината за честото обръщане към фоксхаундите се крие в получаването на много очевидни положителни ефекти: усъвършенстване на шията и придаване на по –чисти линии на рамената, добавяне на костна плътност и придаване на глезените на по-плътен котешки ви д и т.н Някой от тези резултати могат да се оценят като забележителна рядкост и действително голям плюс, но според мен такава кръстоска води след себе си отговорност за съществената промяна в темперамента, по-малки работни качества, много кръстосани с Фоксхаунд кучета съвсем неохотно работят при апорта на дивеч.
Топ съдиите по Лабрадори с малки изключения не са склонни да попадат в капана с Фоксхаунда за това наблюдаването на такива хора безспорно е най-добрата школа.
Чуждите примеси, даже през повече поколения си остават капани в които могат да попаднат не само новаците, но и опитните олраундъри тъй като всички те го използват за да внесат промени на някой определени места. Следователно чуждите вливания призвани да служат за усъвършенстване в някой направления, за шлифоване на доста често твърде закръглени и възможно грубовати лабрадори, плащат цена на типа и темперамента.
Ако съдията реши да класира напред шлифованото куче, даже ако то е от неправилен тип – това остава да тежи на неговата съвест . Още повече че при покупка на кученце новаците трябва да помнят че излишния лъскавост и показност често е свързана с преливането на чужда кръв, за това е необходимо внимателно да следите за недостатъците на типа и темперамента.
Щастлива съм да кажа, че действително добрите развъдчици на Лабрадори могат да развъждат красиво сложени висококачествени кучета от истински лабрадорски тип. Точно такива кучета, които наистина опитния съдия винаги ще отдели и именно такъв вид куче, към който ние трябва да се стремим да получим в нашия развъдник. Това не е така просто както биха могли да ви го представят добрите развъдчици.
Когато новака се учи да определя правилния тип той е готов за следващата крачка и тук има още един необичаен проблем. Точно когато той започва да разпознава третата категория, Развъдния тип, той за известно време губи своята способност да разбира втората категория – Правилния тип. Това се случва защото в неговите очи кучетата се делят на малко различими една от друга линии, а това довежда до известна маскировка на правилния тип.
Развъдния тип – това е индивидуална интерпретация и оценка на Стандарта, базирана на собствени линии от различни отдавна влезли в породата развъдчици в съответствие с техните индивидуални нужди.
Това включва примерно 5 или 6 поколения лайнбридинг под внимателния подбор на един човек за създаване на линия. Опитните развъдчици имат в главата си своя картина на идеалния лабрадор. За създаване на линия, която успешно да се развива, той трябва да заплете различни нишки с присъщите им търсени черти и да ги развъжда заедно доста дълго, за да фиксира тези черти толкова бързо, че да се окажат способни да преобладават над другите линии, които в последствие ще се наложи да се използват като аутокрос. Ако линията е достатъчно силна тя ще погълне другите без проблеми за типа, които може да донесе преливането на друга кръв.
При развъждане на свой тип трябва да се избягва влиянието на модата и да сте готови за това, че ще търпите поражения в течение на няколко години, докато общата тенденция се върне на вашия тип, осъзнавайки, че вашия тип се базира на правилни линии и че естествения ход несъмнено ще върне нещата на местата им.
Ако развъдчика се придържа към своя идеал и го държи в ума си постоянно , той очевидно изработва типа на развъдника и ще стане известен с това. Тъй като всеки развъдчик внася свой смисъл в разбирането за различните достойнства и недостатъци, всеки интерпретира стандарта различно - всеки човек по своему. Това води до появата на много явна разлика между различните линии, без значение на това, че всички те се намират в рамките на стандарта и техния общ тип се явява правилен.
Разводния тип – това нещото, което позволява на съдията да каже „ това куче носи в себе си много кръв на развъдника Лиди” или „ Този има Папълтонска глава” Много време е нужно да се изучат отличителните черти на различните линии и е необходим огромен опит тъй като само старшите развъдчици са виждали представители на старите линии и могат да ги познаят. За да получите три поколения се изискват примерно 9 години, следователно за да видите всички кучета от 5 поколения се изискват 15 години опит и наблюдения. Само големите късметлии в развъждането на Лабрадори, веднъж доказали се, остават в породата за много години, така че при нас винаги има хубави, първа ръка стари линии на наше разположение... Например Mrs. Wormald, която сега е на 90 , вече не взима активно участие в работата, но въпреки това има красива двойка от своите Knaiths. Само измененията на модата няма да издържат на този факт, че снимката на нейните първи кучета е правена преди 70 години.
Докато пиша тези редове четири от ранните развъдници все още активно функционират: : the Knaiths, the Liddlys, the Zelstones и the Braeroys. Тези четири развъдника отлично илюстрират понятието Развъден тип, изработвайки своите познати линии с отлично качество във всичко и напълно съответстващи на стандарта. Всичките четири са изключително успешни както в полевите изпитания, така и в изложбения ринг в продължение на много години и всички те много се различават един от друг. Може да забележите, че няма две чистопородни линии, абсолютно еднакви една на друга, въпреки, че всички те влизат в рамките на стандарта. Околната среда също играе важна роля в отбора по различни фактори, тъй като всеки развъдчик отделя голямо внимание на тези особености, които най-добре пасват на неговите собствени условия и игнорира тези, които нямат за него никакво значение, докато друг развъдчик може по съвсем друг начин да определи за себе си ценностите за различните аспекти на породата.
Когато новака се научи да различава Развъдния тип, той е на прав път да се превърне в специалист. Той може за известно време да загуби способността си да разпознава правилния тип, защото развъдния тип ще му се набива в очите и частично ще го заслепява. Разбира се, той ще забележи, че въпреки че и сега, както преди автоматично гледа директно на кучето за определени линии към които то принадлежи, неговата способност да критикува отново ще напомни за себе си и той ще започне да дели кучетата на типични представители на даден развъдник или на лоши, на типични представители на породата или даже на типични лабрадори, но не типични за неговата собствена линия. По този начин кълбото се разплита и накрая остава истински специалист, способен да оцени типа – добър или лош, независимо от телосложението или размера, осъзнавайки неговата принадлежност към една или друга кръвна линия. Той също е длъжен през това време да бъде на правилния път за създаване на свой собствен тип лабрадор.

 Публикувано: 29.09.08 16:22. Заглавие: Страхотна книга-най-..

Страхотна книга-най-интересната от всички, които съм чела досега.

 Публикувано: 29.09.08 17:24. Заглавие: И за мен е така. Про..

И за мен е така. Просто няма търпение да ви я пусна.

 Публикувано: 29.09.08 18:07. Заглавие: Глава 8 ТИП Част2 – ..

Глава 8
ТИП
Част2 – Подробен анализ

В началото на книгата можете да намерите официалния стандарт на породата утвърден от Кенъл Клуба. Този превъзходен стандарт съставен от известни специалисти, точно съответства на изискванията ни към хубавия лабрадор. Това е един единствен документ, от който трябва да се ръководим при съдийството си, анализирайки всички породни особености.
Единственото нещо което не са се опитали да сложат в стандарта това е типа, тъй като него можеш да си изясниш само по пътя на щателното наблюдение и опита. Ако на земята дойдат марсианци, ще е много интересно да им дадеш молив да прочетат стандарта и да видиш какво ще нарисуват. Веднъж на Royal Lanc шоу аз изрязах фрагмент от един стандарт и страшно се повеселих с опитите да отгатнат, каква именно порода описва той. Един от моите приятели предположи, че това е доберман, но се оказа, че това е официалния стандарт на крави от Джърси.
С лабрадорите не ми се налага да чакам визита от марсианци тъй като те ми се представиха в образа на чудесен млад скулптор. Хората от Китайското кралско фаянсово общество решиха да направят китайски модел на лабрадора за тяхната колекция от кучета шампиони. Те помолиха да им предоставя в качеството на модел моята Ch. Bumblikite, която позира за тях.
Скулптура честно казано не беше кинолог и разбира се не беше лабрадорист, и това което той извая първоначално без да ми го показва беше прекрасна изработка, но приличаше на лабрадор не повече от колкото аз самата. Това беше нещо приличащо на черен сетеро пойнтер кръстосано с Чесапик бей ретривър. Казах на тези хора, че това е неправилно, а китайците бяха много обезпокоени от това че работата им се е получила прилично във всички детайли, за това те ме помолиха да кажа на майстора в какво именно се е объркал от гледната точка на специалист по породата.
Това ме накара щателно да анализирам кои именно черти правят кучето типичен лабрадор. Изхождайки от този анализ подкрепен с няколко рисунки, илюстриращи моите изисквания той бързо скулптира превъзходен модел на типичния лабрадор правилен по всички породни особености и с отличен тип. Това беше истински лабрадор не приличащ на нито едно друга порода.Единствените недостатъци бяха, възможни индивидуални проблеми на Ch. Bumblikite, но аз не мисля, че дори и най-строгия съдия не би се заял с получения породен тип, който беше изряден във всички детайли.
Ето какво аз изясних, анализирайки истинския лабрадорски тип. Нямам за цел да променям стандарта или да давам подробности по телосложението, аз просто искам да изкажа с думи резултата от моите внимателни търсения. Трябва да помните, че аз пиша изключително за самия тип, а не за размера или телосложението, които ще са предмет на следващата глава.
Глава – изключително важна и трябва да прави впечатление с огромната си доброжелателност и благородство. Всичко твърде остро, жално или ъгловато се отклонява от типа, главата не трябва да е сбита от нито една страна. Муцуната трябва да е широка с устни плътно покриващи зъбите на кучето създаваща впечатление за окръгленост. Гърба на носа трябва да е широк и прав от началото до края и да завършва с хубава широка гъба. Както муцуната, така и главата като цяло трябва да изглеждат така че при плуванe по тях добре да се стича, да не се врязват във водата вертикално, като нос на кораб, тоест трябва да са по-широки от колкото дълбоки. Тази ширина се запазва до обемния край на носа и е много важна, но съотношението на плоскостите на горните повърхности на черепа и гърба на носа са важни не по-малко, дори и повече.
Гърба на носа преминава в крива непосредствено преди очите и образува изразена стълбичка, почти под прав ъгъл към горната повърхност на муцуната, което се нарича „стоп”. Този стоп трябва да е изразен при лабрадора, образувайки ясна граница между нивото на муцуната и черепа. Много важно за типа е плоскостта на горната повърхност на черепа да е абсолютно или много близко успоредна на гърба на носа. Всичко това е много важно. Ако стопа е много висок това измества горната плоскост на черепа назад , а самия стоп се намира под отворен тъп ъгъл към гърба на носа, самия череп пък всякаш се спуска назад, което прави главата да прилича на глава на Флеткоутет ретривър. Ако стопа е прекалено рязък и отвесен, така че плоскостта на черепа да се измести напред главата заприличва на тази на Пойнтер. По този начин успоредността на горните плоскости на черепа и гърба на носа е много важна за лабрадорската глава.



Аз съм длъжна внимателно да обясня, че това което казвам е само за фактическите плоскости на черепа и носа и че може да се работи по прехода между черепа и муцуната така че да се добави красота или простота на главата без да това влияе значимо на базовия и тип. Всъщност определено количество работа над главата може да се прави и по пътя на тренировките и обучението, защото когато кучето започва да ползва своя мозък, очи, уши, мускулите на главата се развиват, изражението става по-зряло и черепа се разширява и прекрасно се закръгля. Това се случва независимо от типа глава и няма нищо общо с базовия тип.
При поглед на муцуната от страни съществуват едва доловими различия в типа. Без значение, че стандарта изисква муцуна със средна дължина, мощна и незаострена, той не дава ключа към нейната форма. Но формата е важна – аз съм забелязала, че някой контури не съответстват на истинския тип.
Муцуна при която линията на гърба на носа и долната челюст са строго успоредни и линията завършват устните които вървят строго под прав ъгъл правят муцуната да изглежда като муцуна на Фоксхаунд, когато устните се проектират под остър ъгъл към носната гъба изглежда като муцуна на Пойнтер. Нос с устни които завършват остро и са обтегнати назад директно под брадата превръщат муцуната в типична за Блъдхаундите. Римския нос пък е характерен за Флетовете, но не и за лабрадорите.
Подробно разнищвайки този аспект, аз стигнах до извода че типичен се явява правия гръб на носа, завършващ с развита носна гъба с устни образуващи крива , много плавно преминаваща в линията на долната челюст с дълбочина от стопа до линията на долната челюст незначително по-голяма от дълбочината от носната гъба до долния край на устните.
Важна е също така и формата и разположението на очите. Цепковидните широко поставени очи ( почти от страни) очи изглеждат неправилно, също и прикритите или дълбоко поставени прасешки очички. Най типични изглеждат право поставените , достатъчно широко разпростряни не изпъкнали и не воднисти, ако се вгледате почти ромбоидни очи. Както ми каза веднъж Lady Howe, цвета на очите трябва да контрастира с цвета на козината. Тя казваше, че черните очи трябва да се избягват и че наистина тъмните очи трябва да се оценяват като недостатък. Тя ги наричаше „черни бутони” и добавяше, че кучето с глухо тъмни очи ще бъде мрачно по природа.Аз разбира се съм съгласна с нея. Всеки опитен съдия породник ненавижда черните очи, предпочита даже излишно светлите. Светловатите очи занимават олраундърите в значително по-голяма степен от колкото породниците.
Доста забавно е че аз открих, че ушите не са така важни за оценка на типа. Ушите могат да бъдат със среден размер, слонски или малки, без значение кучето все едно си остава типично ако те са правилно поставени. Твърде големите или недостатъчно големите уши се оценяват като недостатък но не влияят съществено на типа.
Само очебийно дългите тънки уши като направени от велур изглеждат нетипични напомняйки облика на Кунхаунд. Много наистина типични кучета имат големи слонски уши, което никак не им се отразява на типа. Въпреки че за правилния тип е важно, ушите да висят правилно, защото летящите уши развалят изражението.


До тук стигнах има още и е безкрайно интересно. Така хубаво описва с думи, че просто виждаш типичната лабрадорска глава. Дори и не се бях замисляла, че очите на лабрадора са наистина ромбовидни. Но съм занемарила домакинството и детето и ще ме бият та останалото утре.

 Публикувано: 29.09.08 20:18. Заглавие: :sm15: :sm15: :sm..

Еййй,

супер е интересно. Направо думи нямам.

 Публикувано: 29.09.08 23:08. Заглавие: МНОГО МНОГО интерес..

МНОГО МНОГО интересно!!!

Ето една схема, която мисля, че може да помогне, за да си представим по-добре това, за което се говори по-горе. Иглика, ако искаш може да я вмъкнеш в текста. Не знам от къде е, намерих я тия дни в един лабрадорски форум в нета.



Може, ако сметнете за подходящо да я сложиш под този текст:

цитат:

...Гърба на носа преминава в крива непосредствено преди очите и образува изразена стълбичка, почти под прав ъгъл към горната повърхност на муцуната, което се нарича „стоп”. Този стоп трябва да е изразен при лабрадора, образувайки ясна граница между нивото на муцуната и черепа. Много важно за типа е плоскостта на горната повърхност на черепа да е абсолютно или много близко успоредна на гърба на носа. Всичко това е много важно. Ако стопа е много висок това измества горната плоскост на черепа назад , а самия стоп се намира под отворен тъп ъгъл към гърба на носа, самия череп пък всякаш се спуска назад, което прави главата да прилича на глава на Флеткоутет ретривър. Ако стопа е прекалено рязък и отвесен, така че плоскостта на черепа да се измести напред главата заприличва на тази на Пойнтер. По този начин успоредността на горните плоскости на черепа и гърба на носа е много важна за лабрадорската глава.........

 Публикувано: 30.09.08 06:58. Заглавие: Схемата е абсолютно ..

Схемата е абсолютно по текста, дали пък не си я рисувала цяла нощ ...
Супер, сега веднага я слагам, тя илюстрира и това Иглика пишет:

цитат:

При поглед на муцуната от страни съществуват едва доловими различия в типа. Без значение, че стандарта изисква муцуна със средна дължина, мощна и незаострена, той не дава ключа към нейната форма. Но формата е важна – аз съм забелязала, че някой контури не съответстват на истинския тип. Муцуна при която линията на гърба на носа и долната челюст са строго успоредни и линията завършват устните които вървят строго под прав ъгъл правят муцуната да изглежда като муцуна на Фоксхаунд, когато устните се проектират под остър ъгъл към носната гъба изглежда като муцуна на Пойнтер. Нос с устни които завършват остро и са обтегнати назад директно под брадата превръщат муцуната в типична за Блъдхаундите. Римския нос пък е характерен за Флетовете, но не и за лабрадорите. Подробно разнищвайки този аспект, аз стигнах до извода че типичен се явява правия гръб на носа, завършващ с развита носна гъба с устни образуващи крива , много плавно преминаваща в линията на долната челюст с дълбочина от стопа до линията на долната челюст незначително по-голяма от дълбочината от носната гъба до долния край на устните.

 Публикувано: 30.09.08 13:07. Заглавие: Ето още една картинк..

Ето още една картинка, която допояснява горната Рис. 6 в Глава 6.: дясно - правилно / ляво - неправилно



П.П.: Предполагам, че рисунките са от италиански сайт, в който се илюстрира стандарта на породата. Иначе аз ги намерих в един Сръбски форум.

 Публикувано: 30.09.08 19:31. Заглавие: Шията и раменете са ..

Шията и раменете са много по важни от гледна точка анализа на анатомията от колкото за характеристика на типа, лактите са много по значими. Типичните лакти на лабрадора са доста масивни и мощни, ъгъла между рамото и пред раменната кост е примерно около 145 градуса. На лактите има неголяма точка, приличаща на същата при нас, а непосредствено над нея широката кост на рамото изчезва под кожата на корпуса без никакъв признак на стеснение към края или наличие на „шийка”. Тя ( костта на рамото) веднага здраво се „поглъща” от окръглените мускули на рамото.
При лабрадорите със преливане на кръв от Пойнтери или Фоксхаунди строежа на лакътя е друг. При тези двете породи пред раменната кост се съчленява с рамото под доста по-широк ъгъл създавайки впечатление за правота и отвесност и дори лакътя да е правилно изразен непосредствено над него е отчетливо се вижда „шийка”, което се случва при по тесни кости. Ставата е тънка и отчетлива и отстои от гръдната клетка без да е погълната от мускулите на рамото, което в действителност създава впечатление, че крайника е съединен с тялото чрез сухожилия и тънка кожа и че ако прокарате остър нож под мишницата то целия крак може чисто да се отдели от тялото заедно с лопатката. Този ефект никога не трябва да го има при правилния Лабрадор, тъй като при него лапата се враства дълбоко в тялото.
Самите лопатки трябва да са чисти, но да са захванати здраво на местата си посредством мускулатура без ни най-малкия признак за възможност да се отделят от тялото.
Като цяло, ако кучето може безопасно да носи гривна на рамото непосредствено зад лакътя това е нетипичен лабрадорски крайник.
.Собствената форма на костите на крайниците нищо не добавя и не отнема от типичността. Аз съм виждала типични лабрадори както с кръгли, така и с овални и плоски кости, които са държали отлично. Същото може да се каже и за ширината на костите – тя не влияе на типа, но оправя или разваля красотата и полезността.
Формата на глезените незначително допринася към типичността по доста странен начин. Стандарта изисква, глезените да са прави, но леко пружиниращите глезени изглеждат по-типични от абсолютно правите, които отиват на Фоксхаунда, особено ако те имат тенденция към шарнирност – голям недостатък за лабрадора. Това е въпрос на степен на изразеност, но аз никога не съм срещала някакъв действително скосен, като цяло неправилен глезен значително да окаже влияние на типа. На мен ми се струва ,че това е някакъв пропуск в стандарта, тъй като той описва предния крак, като прав от рамото до земята и не разглежда глезена отделно, третирайки го като неотменна част на крайника.
Формата на лапата е много важна. Тя е точно описана от стандарта и ако лапата напълно му съответства, то това е типична лапа. Заешката лапа съществено разваля вида на кучето, също както и абсолютно котешката. Въпроса за размера на лапата повече отива към раздел анатомия, за това ще го обсъдим после.





Сега, що се отнася до тялото от гледна точка на типа оказва се изключително важна формата на гръдната клетка, която силно се различава от всички други ретривъри, тайната е заключена в това, как ребрата излизат от гръбначния стълб. Лабрадорските ребра излизат от гръбначния стълб на практика хоризонтално, продължават изпъкнали и постепенно образуват форма на барабан, до този момент докато почти не слязат до гръдната кост в долната част на тялото. Там те стават малко кило образни в края, което придава на гърдите на лабрадора добра дълбочина така характерна за породата.
Тази особена бъчвообразна форма е абсолютно уникална за Лабрадора измежду всички ретривъри, най близка е до гръдната клетка на Голдена; различават се по това, че при тази порода ребрата имат по изразена извивка и имат по дълъг хоризонтален участък от колкото при лабрадорите, излизат от гръбначния стълб под малко по-умерен ъгъл. Ребрата бързо се спускат надолу и по този начин създават добро пространство за белите дробове и сърцето, постепенно се свиват до овална форма и завършват с много дълбок кил, така че корпуса на голдена е по-дълбок от лабрадорския, няма бъчвообразна форма и не изглежда така здрав и широк. Тоест ако гръдната клетка на лабрадора по-скоро прилича на бъчва, то Голденската прилича на яйце.
Задните крайници добавят към типа не толкова много, както може би ви се струва, но разбира се те имат голяма роля за общия вид на кучето. Като загърбим характерната плътност и замускуленост, задните крака на лабрадора са напълно сходни с краката на повечето породи, такива, като Ротвайлери, Голден, Фоксхаунд, и т.н Крупата не трябва да е скосена и въпреки това лабрадора може да е типичен както със силни, така и със слаби задни крака.
Същото не може да се каже за опашката, която се явява важен отличителен белег за породата, действително е уникална. Въпреки всичко съществуват много недоразбирания относно формата и постава даже сред сериозните развъдчици, както и относно другия отличителен белег за породата – козината. По някакви причини се налага да слушам отдавна вкоренилата се , привична и изтъркана информация относно формата и постава на опашката, която е станала абсолютна нелепост. Стандарта изисква крупата да не е скосена, защото това води до висок постав, когато опашката е продължение на линията на гръбнака. Кучето може да вдига или отпуска опашка, но неговия постав в съответствие със стандарта и не трябва да е нисък. За разлика от това вие често ще чуете че постава на опашката при лабрадора е излишно висок . Но стандарта гласи, че опашката може да се носи весело, ако не се завива над гърба. От къде тогава е възникнала легендата, че опашката не трябва да се вдига над линията на гърба и трябва да е прав като струна, което ние така често слушаме, когато печели лабрадор с весело носена опашка. Това е чиста измислица, предавана от новаци на новаци и даже понякога от тези, които би трябвало да знаят повече. За щастие истинските развъдчици на лабрадори и опитните съдии не дискриминират куче за високо носена опашка.



Това означава че типичността на опашката се състои в нейния постав, а не в това носи ли се весело или не, а също и в съвършено уникалната форма на опашката, а не в това до колко тя е по-близка до струна, ако не е завъртяна на гърба.



Формата действително е абсолютно уникална и точно определена от стандарта. Дебела в основата и постепенно изтъняваща към върха и покрита от правилна козина с такава дължина, която осигурява тази дебелина – това е типичната опашка, дори и тя да се носи с неголяма извивка. Ако тази извивка се превърне в изразена крива на опашката се появява гребен на извивката и тя веднага става нетипична.
До момента в който вие точно следвате образеца на опашката описана в стандарта, опашката ще бъде типична; всяко отклонение и типа моментално пострадва.. Стандарта на на Кенъл Клуба трябва да се чете и да се осмисля иначе старите бабини приказки ще бъдат упорито предавани на начинаещите и ще ги вкарват в заблуждение а те ще се чувстват незаслужено некомпетентни.
Въпроса за формата на опашката ни води към следващия важен елемент – Козината. И тук ние отново се срещаме с много недоразбиране на понятието правилна козина.Ако отново се обърнем към стандарта на Кенъл Клуба, той дава отлично описание, следете думите и ще разберете какво се иска от козината за постигане на нейната функционалност и красота. Правилността на типа изключително много зависи от козината, която на свой ред е способна да скрие някой недостатъци в строежа на кучето. И обратно, ако козината е абсолютно неправилна, типичността на кучето ще бъде неимоверно по малка.
Преливането на чужда кръв, което от време на време се е случвало в миналото си е направило със състоянието на козината в породата опустошителна шега и по-голямата част от вината за това носят шоу съдиите, особено олраундърите, които съдят всепородни изложби. Те, както и впрочем някой опитни съдии по породата изпадат във възторг и изтласкват напред кучета с плътен, къс, блестящ осил който фантастично се прелива и няма нито подкосъм нито смазка. Този тип козина добре разресана и полирана почти винаги „побеждава” водонепроницаемата матова козина къс гъст подкосъм и следователно новака ще се стреми към първото. Съдиите по породата от Шампионски клас също са донякъде виновни за съвременния недостиг на подкосъм при лабрадорите. Много често те казват, че техния победител има твърд косъм или, че са предпочели кучето А пред кучето Б, защото А има по твърда козина. Ако ги попитате „ И какво от това?” отговарят, че стандарта изисква твърда козина. На практика в него не е казано нищо за вида на козината, ясно утвърждава, че козината трябва да оказва на ръката много силно съпротивление. Все пак има разлика между понятието „ Оказва съпротивление” и „твърда” и в конкретния случай едното е абсолютно правилно, а другото – определено опасно тъй като колкото по-твърда е козината толкова по- малко вероятно е тя да е гъста и да има гъст подкосъм, а и едното и другото са съвсем необходими в съответствие със стандарта и изискванията за функционалност.От друга страна козината не трябва да е и много мека, тъй като тогава тя ще попива вода като гъба. Нито една от крайностите не е правилна и трябва акуратно да се следва стандарта по всички точки, в противен случай лабрадора, като целогодишно работно куче просто ще престане да съществува.
Ако някой е имал достатъчно късмет, за да получи правилна козина, къса, плътна, съпротивляваща се на ръката с развит водонепроницаем слой подкосмие, защитаваща от лошото време, тогава общия тип на неговото куче ще спечели много, защото всички остри ъгли ще бъдат загладени, браздичките и падинките запълнени и той ще получи прекрасно, уютно, окръглено куче, което е типично за породата.
При черните кучета често при правилна козина корените на основната козина се оказват бели. Две трети от козината са черни, а най-близката до кожата част е бяла. Това е признак на типична козина супер класа, и без да се смеете, кучето имащо такива бели корени в основата обикновено е супер типично.Даже при кучетата без такива бели корени в основата, ако те са типични може да намерите пръстен от такава козина на ниво една трета от опашката. На хубавите кучета с правилно подкосмие цвета на долната част на косъма варира от матово черно през всички оттенъци на сивото до бяло и при всяко куче цвета е различен. При кафявите лабрадори цвета почти винаги е сив, а при черните лабрадори, при които подкосмието е сиво, с възрастта става все по-близо до бялото. Цвета на подкосъма не прозира на повърхността на козината, но и придава тази матовост, която така не обичат начинаещите и неопитни съдии. Човек който работи със своите кучета цени истинската козина, а този, който само ги показва, предпочита блестящата черна козина, твърда и ярка без никаква следа от подкосмие и тънка като хартия.
Обсъждайки всички особености на типичния лабрадор отделно ние ги сумираме и стигаме до извода за това как би трябвало да изглежда типичния лабрадор. Аз мога само да повторя още един път, че типичния Лабрадор изглежда точно като лабрадор и по никакъв друг начин. Ако той ви прилича на друга порода – той е нетипичен.

 Публикувано: 01.10.08 09:58. Заглавие: Глава 9 АНАТОМИЯ В ..

Глава 9
АНАТОМИЯ

В последните две глави обсъдихме въпроса за типа, сега преминаваме към внимателен анализ на телосложението на лабрадора, последователно, точка по точка тъй като това е абсолютно различен материал за изследване.
Типа, това е нещото което прави Лабрадора-Лабрадор, а не някакво друго куче. Телосложението това е нещото, което позволява на кучето да изпълнява работата за която е развъдено тоест нещото, което създава и формира.
Природата посредством естествения отбор е създала кучето, което да е способно да работи, да тича в тръст, да галопира и плува, а също и да оцелява на всяко място където се е случило да се роди. То трябва да може да проследява и хваща дивеч за да яде, което се подразбира, то трябва прекрасно да се движи и да е активно, с добри бели дробове и сърце, адекватни кости, със солидни мощни зъби и съответстваща на климата козина.
Това куче, което аз описах е „базовото куче” – термин обозначаващ това здраво, активно, самодостатъчно и жизнеспособно животно. Шпиц образните, Вълците, Динго и Пария всички попадат под общата категория „базови кучета”, тъй като всяко от тях е адаптирано за своите специфични условия на местообитание. Всички те могат да оцелият самостоятелно и наистина процъфтяват и се размножават без особени проблеми.
Човека много бързо е оценил преимуществата които има същество с изключително ефективен слух на четири бързи лапи с мозък способен да бъде обучаван в добавка и започнал да използва тези способности за своите конкретни цели. Човека живеещ на обширни пространства, използвал бързите, ловуващи, по-добре виждащи, избирайки кучетата по дължина на краката и доброто зрение, без много да се безпокои за техните обонятелни способности.
Китайците се нуждаели от много добре виждащо куче и те използвали животно с двойни скакателни стави, което заради недостига на движение бързо качвало тегло, а неговия черен език апетитно стоял на масата. А северните хора се нуждаели от мощно куче, способно да тегли шейна със супер плътна козина. Дайте сега да помислим за лабрадора.
Ловците и търговците от Арктика и северните региони на Канада и Северна Америка трябвало да осъзнаят, че освен куче, което има мощна тягова сила и възможност да се защити от студа при пътуване по снега и леда им били нужни кучета с ретривърски способности и започнали селекция в тази насока. Ловците също разбрали колко е ценен добрия ретривър и започнали да развиват тези качества , особено във водата ( Лабрадора, който не донася предмети на сушата, почти веднага ги подава от вода). Ако възникнели нужди от някой адаптации и модификации те на мига се привнасяли в породата, а също хората изисквали от Лабрадора развити по горе изброените естествени инстинкти, той трябвало да се превърне в мощно, активно, здравомислещо куче , без големи отклонения от нормата, но с изразена способност да работи във всякакво време в суровия край по негово природно желание. И през цялото време към лабрадора се предявяват точно същите изисквания.

Общ строеж - лабрадора трябва да е подобаващо построен в среден размер активно и силно „Базово куче”. Той малко се отличава от многобройните шпиц образни породи с тази разлика, че мощните и тежки рамене, предназначени за теглене малко са се изменили, станали са по-чисти и приспособени за плуване ( лодката разрязва водата първоначално с острия си край и се разширява към кърмата) по тази причина раменната на лабрадора трябва да са по-тесни от пояса и задните крайници, което аз бих описала, като „стрела, обърната напред”.



Главата трябва да има такъв строеж, че удобно да ляга на повърхността на водата, челюстите са със средна дължина, не много къси или широки за да работят ефективно по взимането на тежки предмети и тяхното пренасяне, но не твърде дълги, за да се окажат слаби за това. Муцуната трябва да има достатъчна ширина, за да поддържа дивеча. В края на краищата никой не се опитва да повдигне тежък предмет с помощта на ножица. Обратно на общоприетото мнение, в стандарта не се казва, че муцуната трябва да е дълбока или квадратна. Ако формата на муцуната е правилна кучето има предпочитаната мека захапка, не както ако челюстите са твърде къси или дълги, твърде здрави или слаби. Във всички описани случай на кучето ще му се налага да държи дивеча излишно здраво в опит да компенсира недостатъка на своя повдигащ инструмент. По същата причина челюстите трябва да са чисти, да не се допират и да не се стесняват, тъй като излишъка или недостатъка на мускули ще доведе до създаване на допълнителен натиск над челюстта, което ще доведе след себе си до деформация или продупчване на птицата. Лабрадори рядко по рождение са с твърда захапка, въпреки, че в характера на лабрадора има нещо, което го прави малко такъв, ако има нещо, което да отключи този механизъм ( говоря главно за дресировката ) В общия случай колкото по хубава е главата и изражението толкова по-рядко се среща твърдата захапка.
Всякаквите постоянни вмешателства в линиите на главата, особено по посока булдогообразност неминуемо водят до твърда захапка. Именно за това стандарта детайлно описва челюстите и отделя голямо внимание на правилното изражение. В края на краищата основната причина, по която от лабрадора се изисква меко подаване е комерсиална изгода. Тъй като прехапания дивеч не устройва търговците на птици.
Черепа трябва да е достатъчно широк, за да направи просторно място за мозъка, а също и за да може удобно главата да лежи на повърхността на водата, да не се врязва рязко в нея при плуване, да не създава наоколо вълни и вълнения и да не дави дивеча. Добрия лабрадор плува във водата ниско и спокойно, не потапя и не накисва птицата наоколо, в същото време малко стърчи от водата, за да не уплаши другите патки. Това е характеристиката на породата и всяко отклонение от този начин на работа означава наличие на друго породни примеси, тъй като всички придружаващи кучета имат свой индивидуален стил на плуване и влизане във водата. Това добре се илюстрира от снимката на Tarmac ( за съжаление Светлана не я е сложила.)
Както очите така и ушите трябва да бъдат добре защитени, очите в хубави падини и с кафяв цвят ( това е много важно), а ушите плътни, с разумен размер, не много големи и тънки, за да приличат на велурени и не много малки за да се развяват от всеки порив на вятъра, позволявайки на течението и водата да проникват вътре в ухото.Правилното ухо защитава от много проблеми, тъй като плътно закрива входа за вятър и вода, а в същото време не приляга толкова плътно, както при шпаниьолите, което възпрепятства вентилацията и провокира възпаления и гъбички.
Не по малко важна е правилната очна падина. Очите не трябва да са нито изпъкнали, което способства за по-голяма травматичност, нито дълбоко поставени, тъй като това способства за развитието на ентропия и завъртане на мигли. Размера на очите трябва да е среден, не увеличени, максимално функционални и най важно неповредени от травми. Издаденото или твърде голямо око е открито за външни повреди: удар,издраскване, рязък порив на вятъра и нащърбяне, тъй както излишно дълбоко поставените очи страдат от странични предмети, които попадат в тях, такива, като летящи семена на растения, пясък, заради което кучето започва да си чеше очите с ноктите на допълнителните пръсти на предните лапи и постоянно да мигат, като по този начин получават облекчение, това всичко заедно води до обръщане на мигли и възпаления. По тези причини постава на очите трябва да е нормален, защитен с хубави вежди, така че каквото и удари предмети да падат от горе на долу дори да не докосват очната ябълка.
Черепа трябва да е достатъчно просторна кутия за мозъка. Тясната ъгловата глава означава, че нейния собственик няма тази широта и гъвкавост на ума, която е присъща за лабрадора, за това черепа трябва да е обемен, с широки сводове, разделен от неголяма бразда, създаващ голям потенциал за мислене и работа. Цялата глава общо трябва да е открита и благородна.
Шията за предпочитане да е силна, но разбира се чиста и определено не суха . Трябва да е гъвкава и с достатъчна дължина, за да се повдигне птицата от сложни затънтени места и храсталаци, в които кучето завира глава, заедно с това шията трябва да е покрита от с плътна козина по цялата повърхност за осигуряване на максимална защита при придвижване през бодливи храсти. Това означава, че за максимално ефективна работа шията на лабрадора трябва да е силна и достатъчно чиста. Тя също трябва да е дълга, за да позволява на кучето без усилия да взима дивеча.

 Публикувано: 02.10.08 14:15. Заглавие: Постава на шията и р..

Постава на шията и раменете е изключително важен за взимането и носенето на дивеча. Лабрадорът взима птицата от горе, а не от долу, по схемата на гъсеницата, както го прави например неголемия шпаниьол. Той отваря уста над гърба и едната страна на птицата и я взима по диагонал. Това го кара здраво да работи с мускулите на шията и раменете , въпреки, че този начин на взимане не е така трудоемък, както би бил ако се налагаше кучето да стои непосредствено над птицата и да я вдига строго вертикално. Лабрадорите от някой линии, особено изключително изложбените се приближават към дивеча твърде бавно, така че им се налага да го повдигат вертикално без достатъчно скоростна инерция, а това се оказва за тях толкова сложно, че те се отказват от повдигането за винаги.Достатъчната инерция помага да се повдигне птицата, правилно поставената в раменете шия завършва делото и дивеча се оказва на високо, сега теглото на птицата се държи от мускулите на шията и раменете.Ъгъла под който трябва да се намират лопатките, се определя от комбинацията на две движения. Кучето трябва да вдигне голямата тежест с отпусната към земята глава, а после да повдигне птицата така, че да прехвърли нейната тежест основно на мускулите на основата на шията и лопатката. Често дивеча трябва да се носи на далечни разстояния, преодолявайки различни препятствия. Правилния строеж на раменния пояс позволява на лабрадора ефективно да изпълнява тези функции.
За оптимално повдигане и удържане на птицата лопатката на кучето B D (рис 7)трябва да е дълга и да има правилен наклон назад, в същото време по късата раменна кост D E, идваща от раменнолопатната връзка към лакътя , също трябва да има съответстващия наклон, образувайки прав ъгъл с лопатката. Костите на пред рамото образуват с тази по-къса раменна кост ъгъл от 145 градуса формирайки лакътя. Тези ъгли създават ресорна конструкция, завършваща с вертикален преден крайник.Правата, вертикално пусната на земята от точката на холката ( най-високата точка на лопатката) трябва да минава непосредствено зад лакътя. Направила съм рисунки както на правилния раменен пояс, така и на два доста често срещащи се неправилни варианти, които ние за съжаление срещаме даже и при много извести печелещи кучета. Удивително е, че в истинските работни линии можем да срещнем всякакви проблеми, но не и лоши рамене. Май развъдчиците от работните развъдници знаят това което вероятно не е известно на шоу съдии , но по скоро то става автоматично при отбора тъй като кучето с правилни рамене ни показва и по-правилен стил на работа при вдигането. Обикновено извинявайки се за лошо съдийство съдията казва че е „ казал своето мнение”, въпреки, че ако подложите неговата експертиза на проверка, може лесно да намерите желания за собственика резултат. Ако ъгъла и положението на костите на раменния пояс са правилни, кучето може да се протяга и извива за дивеча, бързо да го повдига на галоп и ако лопатката лежи под правилен ъгъл напряко на основата на шията, може да носи основната част от тежестта на птицата на мускулите на раменете, вместо да напряга устата и шията си.



Ако лопатката е отвесна и не лежи наклонено назад, ефекта „ ресор" няма да се получи, на кучето ще му се наложи да напряга шията вертикално надолу и да повдига дивеча също вертикално, но горе да го държи в „мъртва хватка” и силно да напряга мускулите на шията, което е съпроводено със захапване и разбира се с повреждане на птицата.Ако лопатката е къса и вертикална, кучето не може да премести тежестта на птицата върху нея, което го кара да пренапряга мускулатурата на шията без помощта на раменете. Това е една от причините поради която Лабрадора пуска дивеча, което естествено забавя донасянето, тъй като повдигането на птицата повторно също коства големи усилия. Ако лопатката е поставена правилно и е с добра дължина, но рамото е отвесно, съдията и самия стопанин могат да си помислят, че кучето има отлично построен фронт. Това е много често срещан недостатък, характерен за много печелещи шоу кучета в описанието на които съдията пише „ добро положение на раменете”. Вероятно това би могло да се смята за не лошо рамо за носене да дивеч вече повдигнат от земята, но създава огромно напрежение в пред рамото заради недостатъчния ъгъл на лакътя и съответно влошаване на неговите пружиниращи свойства. По време на галоп или скок тежестта глухо удря по костите на рамото, поставено вертикално, директно в зад глезенната част и лапата. Възможно е да има и много по-голям проблем от наличието на дълга лопатка и късо отвесно рамо при повдигане, тъй като при това на животното не достигат ъгли за отпускане на главата и шията надолу за птицата без видими усилия. И така още веднъж: това заставя кучето да повдига дивеча вертикално нагоре, което е значително по енергоемко и излишно засилва захвата, въпреки че позволява бързо да се донесе вече повдигнатата птица. Сътресението на костите, зад глезенните и лапите може да доведе до развитие с възрастта на куцота, която може да порази всяко място от пръстите до холката и ще бъде трудно за локализиране и още по-трудно излечимо.при описание на типа на строежа на раменния пояс се обхващат всички най-често срещани варианти. Два от тях са неправилни, само един е правилен. За съжаление последния най-рядко се среща с изключение на най-добрите развъдници.
От схемата на правилното рамо рис. 7A се вижда, че прилягащата към горната линия на шията права A B, съединяваща зад тила с холката е много по дълга от линия С D от гърлото до най-ниската точка където шията преминава в гърди. Ако лопатката е отвесна и права, линията А В е много къса, а С D идваща от гърлото до гърдите е много дълга. Ако при оглед в ринга сте забелязали че А В е по-дълга от С D, не се съмнявайте, че рамото е неправилно. Неправилното рамо на рисунка 7С доста по-трудно се забелязва, то действително е желателно в някой породи, но въпреки това е неправилно за лабрадора, то предизвиква големи проблеми при кучето когато се налага да се преодоляват нагоре, надолу отвесни склонове, да се прескачат препятствия с нещо в устата, тъй като раменния пояс страда от недостатъчно еластичност и закръгленост.
Един ловец от Район с езера и блата поиска да обмени малко кръвта на своите Фоксхаунди, които имаха великолепни шии и рамене. Той чул, че един от най-известните собственици на Фоксхаунди - Pack , който ловува в централни графства има чудни „гончии” най-скъпите, които се продават на север и той помолил да му продадат една две двойки. Известните и модни Pack му оказали честа и му изпратили действително прекрасен подбор гончии, създадени за галопиране по едно от най-бързите графства в Британия. Те ловуваха половин сезон и престанаха. Когато го попитахме : „ Защо?” той ни каза „ Те не стават, когато скачат по хълмовете раменете им се врязват в шиите.” Тези гончета били създадени с рамене като на рис 7С, които са идеални за галопиране по трева и обдушване на ниво гърди. Недостига на ъгли и пружиниране са свели преимуществата на тези кучета в условия на пресечена местност до нула. Положение на раменете, като на рисунка 7С е характерно за повечето териери, а също и за кучетата работещи със стойка, при които главата трябва да се държи високо, тогава, когато бързо галопиращите Фоксхаунди от южните региони на Британия, ходят по следа са принудени да си раздалечават лактите, за да си приближат носа към земята, компенсирайки по този начин недостига на еластичност и ъгли на раменния пояс.
Рамене тип рис 7С е сложно да се отсъждат в ринга, но не и в полето, защото имаме добре прилежаща лопатка, линията АВ е с дължината на линията ВС, а проекцията на холката лежи зад лакътя. Въпреки това такъв ъгъл се проявява, като разгледате предния крак, който е придвижен далеч напред, съвпада или се намира даже пред линията на вертикалната проекция на ухото. Това видимо удължава тялото на кучето, което изглежда простовата и осквернено.



За лабрадора този фронт е лош, а аз всъщност мисля че той не може да бъде правилен за всяко активно куче и не разбирам как е допуснато, той да се прокрадне при Фоксхаундите.На известната картина на Stubbs Фоксхаунда има правилен красив фронт, а този майстор е бил известен, като познавач на анатомията, рисунките на който в тази област имат значение и до ден днешен.
Като сумираме всичко казано, раменете на рис. 7B са прави, което води до пренапрежение при навеждане за птицата заради недостига на ъгли, което предполага вертикално повдигане на дивеча с пренатоварване на главата и шията. Раменете на рис. 7С са добри за носене на дивеч, но повдигането пак е вертикално заради недостатъчно пружиниране на раменния пояс. Неадекватното напрежение се предава и на правите крайници, които ” силно се забиват” в земята заради недостига на ъгли и за това, че им се налага да приемат върху себе си излишната тежест на животното. Раменете на рис 7А са правилни и позволяват леко повдигане на дивеч по диагонал, тежестта равномерно се разпределя на раменете с адекватно пружиниране и заъгленост, смекчавайки ( амортизирайки) ударите при галопиране и скокове.


правилно


много широко


много тясно


свързани лакти


косо поставени лапи

Ако гледаме фронта отпред, трябва да видим добра ширина на гърдите ( рис8), но не до толкова широки, че да създават силно съпротивление на вятъра или водата, но не и твърде тесни, за да не са слаби и да дадат достатъчно място за сърцето и белите дробове. Ние вече говорихме, че „стрелата трябва да бъде обърната напред”( рис 6) и само такава структура има смисъл за галопиращо и плаващо куче. Излишно широките гърди създават във водата осезаемо съпротивление, което видно забавя работата на лабрадора. На такова куче се налага да влага излишни усилия за придвижване напред и обикновено предизвиква странично разклащане при плуване. Това прилича на кораб, който се опитва да постави рекорд по бързина, придвижвайки се с кърмата напред. Раменете и гърдите трябва да бъдат здрави и силни, но никога тежки, пренатоварени или по-широки от пояса на задните крака

 Публикувано: 03.10.08 16:02. Заглавие: Ребрата трябва да бъ..

Ребрата трябва да бъдат силни и добре извити, широки и дълбоки. Поясницата къса.Особено внимание трябва да се отдели на гърба на лабрадора, като куче на което му се налага да се движи по пресечен терен, преодолявайки на горе и надолу стръмни склонове и хълмове. Гърба на кучето трябва да е изключително силен с широки мускули на поясницата, които трудно да се свиват или отпускат. Дългия гръб – това е слаб гръб, също както и провисналия гръб, особено ако свивката се намира близо до задницата.
Задните крайници имат огромно значение. Те трябва да са обемни и силни, без ни най малката следа от слабост или тънкост, но с хубави мускули по цялата повърхност и особено здрави и обемни бедра.Крупата в никакъв случай не трябва да е наклонена към основата на опашката, гърба трябва да е хоризонтален с опашка поставена така,че нейната основа да продължава тази линия. Бедрата са много широки и при поглед отзад окръглени и също така добре замускулени, че мускулите да се виждат както при поглед отзад, така и при поглед от страни. (рис 10А).
Коленете също са отлично развити, а скакателните стави са явно дъгообразни . Тазовия пояс, както всъщност и раменния, трябва да има свойството да пружинира, амортизирайки удара по ставите и сътресението. Скакателните стави трябва да са леко извити, не прави, като на рис 9С. Ако задния крак е правилно заъглен, както на рисунка 9А той ще стои комфортно във всяко едно положение.



На рис 9В задните крака са много слаби и с прави колене, напълно отсъства ефекта „ресьор”, но най-лошия вариант е показан на рис 9С, проблемите на такъв крайник са очевидни. Най-неприятното е че такива задни крака често се срещат и днес Често тези кучета имат двойни скакателни стави и аз по някога се замислям не е ли добавяна в тези линии кръв на чау-чау при които това е широко разпространено. Липсата на ъгъл на коляното или скакателната става лесно се вижда като погледнете крака. Неправилни задни крака, това е нещо действително много лошо, тъй като те имат ролята на перка ( витло)при кучетата, както във водата, така и на сушата. Такива недостатъци трябва строго да се наказват в ринга.



Предните крайници на лабрадора трябва да бъдат силни и прави със свободно движещи се лакти. Свободните лакти не изглеждат добре, но това е доста безобиден недостатък от гледна точка на работата в полето, въпреки, че намаляват оценката на шоу, но виж свързаните лакти и кравешката извивка на задните крака (рис10С) са деформиращи недостатъци за това трябва да се наказват доста по-строго. Нищо не затруднява работата на лабрадора както свързаните лакти, кравешките крака също съществено забавят кучето, принудено да се тътри с видимо повече усилия когато се движи напред. Не много добре изглежда куче с развити задни крака, ако то има кравешки крака, тъй като при движение на кучето му се налага да полага усилия, насочени на страни, вместо мощни тласъци назад. Свързаните лакти също могат да се видят и почувстват, тъй като те водят до завъртане на глезени и лапи в страни и постановката на лапата в стойка е по-широка от нивото на лактите ( рис 8В ).Изхождайки от моя личен опит при работата с кучета в пресечена местност аз започнах да ненавиждам свързаните лакти повече от всеки друг недостатък, впрочем точно след тях съм подредила кравешките крака, и често се оказва, че тези проблеми са свързани един с друг.
Глезените на лабрадора трябва да са много силни и да не преминават в тънка зад глезенна част, да поддържат костите здраво и вертикално. Лапата (рис11) трябва да е кръгла и компактна със сводести пръсти и здрави възглавнички. Въпреки, че съм забелязала, че че твърде малката нееластична котешка лапа ( рис11С)- това е лоша лапа за лабрадора, когато му се налага да се катери по скалисти наклони, повърхности покрити с дребни камъчета или тиня, и да работи на сняг и лед. Тази ненормална котешка лапа бързо се започва да страда от травми на пръстите, които се завиват надолу, като при Фоксхаундите, правейки кучето недостатъчно издръжливо, а по някога довеждат до ампутации на увредените пръсти.



Ние ежегодно отделяме Фоксхаунди от нашето поголовие, които са с повредени пръсти и повече не могат да работят като гончета, така че това е обичаен проблем за кучетата с котешка лапа.
Тясната заешка лапа ( рис 11А) също е неудачна, пръстите често се чупят, а лапата е открита за бодили и шипове, които не рядко се срещат в полето.
Дългата лапа е уязвима за изкълчвания и счупвания, освен това кучетата със заешка лапа като правило са с леки кости и лошо приспособени за тежката лабрадорска работа. Такава лапа много повече подхожда на Грейхаунда и на другите бързо бягащи породи създадени за галопиране по равни тревисти терени.
Тъй като на лабрадорите им се налага да се движат по камъчета и сняг също и по чакъл и трева, неговата лапа трябва да е среден размер, компактна,, способна да се отваря малко по повърхности, където твърде плътната лапа ще се провали.Ако имате предвид различните типове природни повърхности, то лапата трябва да има гъвкав ум и да приема форма, каквато и се налага, да се затваря и свързва с чакъла и пясъка леко да се поотваря в тинята или на мек сняг. Лапата, точно такава, каквато е описана в стандарта е отличен инструмент при работа в разнообразни местности. Размера на лапата трябва да е в баланс с размера на кучето тя не трябва да е нито твърде голяма и тромава, нито твърде малка и изящна.
Това може да служи за проверка от гледна точка на правилното телосложение на Лабрадора, като не изключваме факта, че размера на кучето може да се оцени като категория, която създава формата.
Когато аз започвах първите си стъпки в породата в стандарта нямаше указания за размера на кучето, беше указано само теглото 65 фунта ( около 29.5 кг). Това дава голям избор в размерите, защото огромните но слаби мъжки могат да тежат колкото малки тлъсти женски. Лично аз съм развъждала лабрадори много комфортни под ръка кучета със средна височина около 20 дюйма ( 50.8 см) точно подходящи за моите условия на работа и високо ценени от ловците.Те имаха много плътна конституция и за това съвсем правилно тегло.
Когато Кенъл Клуба реши да преработи стандарта, различните клубове за породата разгледаха този въпрос и решиха, че желателна е височина в холката от 21.5 ( 54.61см) до 22.5 ( 57.15см) дюйма за мъжките, подразбира се , че желания размер за женските е с 0.5 дюйма (1.27 см) по-малко от колкото за мъжките, тоест разликата действително е много малка. Те положиха големи усилия за да избегнат думата „задължително” отнесена към височината в холката, но дадоха цифрите като желателна норма. Такъв размер е напълно добър, за да се стремим към него въпреки, че той не удовлетворява логиката на здравия разум за това какво трябва да бъде работното куче. Заради това аз си зададох въпроса действително това ли е най-желателния размер? Изхождайки от моя опит ловците почти винаги търсят не голямо куче с „размер под ръка”. Аз мога да изброя на пръсти случаите, когато ловци са търсили при мен голямо куче. Според моя опит най-желан би бил размера от от 20.5 (52.07 см) до 22.5 (57.15 см) дюйма. Това дава на ловеца голям брой преимущества. Непосредствено след поправката в стандарта от желано тегло на височина, Лейди Hill-Wood ми каза „ Вие можете да измерите кучето след като успеете да премерите работата му. Ловците на Фазани, Бекаси и зайци ще искат неголямо куче, а ловеца на гъски във води със силни течения действително ще предпочете голямо такова.”
Много мислих на д тези думи, особено когато ми искаха лабрадор с конкретен размер за конкретна нужда. Жалко че се наложи да се напише точен размер вместо думите „куче от среден размер”, това би било достатъчно, но тъй като беше нужно да се поставят точни цифри, добре, стандарта все пак не е далече от истината. Освен това най-добрите съдии – Шампионски клас знаят, че тези цифри са само препоръчителни, не са догма, за това и класират напред кучета, над горната или под долната граница, ако те са действително добри. Такава практика е напълно оправдана и аз се надявам, че тя ще способства за развъждането на кучета в разумния среден размер. А ловците могат да избират за себе си от кучилото такова куче, което напълно удовлетворява техните нужди и което в същото време съответства на стандарта. Ако му харесват малките да си вземе такова и обратно.
Последното нещо, което искам да кажа тук, това е появилата се тенденция да се представят в ринга много едри кучета и да се декларира, че те са съответния размер указан в стандарта. Това е лесно опровержимо, чрез измерване и би трябвало съдията по породата ръководейки се от здравия разум и без да отива много далеч да вземе мерки в правилната посока, за да може тази нежелателна тенденция да не повреди развитието на породата. За това лабрадора остава действително куче с двойно предназначение с такъв размер, който реално „прави формата”.

 Публикувано: 25.10.08 21:03. Заглавие: Глава трета Избор на..

Глава трета
Избор на производител

( Искам още веднъж да ви напомня, че тази книга е писана 60 те години на миналия век. Много данни и научни изследвания в областта на генетиката и ветеринарната медицина, които днес са известни на всички любознателни развъдчици са били направени по-късно. Уточнявам този очевиден факт, но смятам ,че трябва да се запознаем с основоположните принципи изложени в тази глава на книгата. Сигурна съм, че много факти ще предизвикат в повечето читатели бурна емоционална реакция. Но въпреки това аз реших да я публикувам без да я режа.
Светлана Лукашова)




Пред всеки, който има хубав лабрадор имащ успех рано или късно изниква въпроса за неговото развъждане. Това е сравнително прост въпрос за стопанина на женска, но за собственика на мъжки това може да се окаже значително по-сложно. За женска, която се е доказала като приличен представител на лабрадорското племе вие можете да използвате всеки мъжки висок клас стига да поискате разрешение и да платите сумата за връзката От друга страна ако вие нямате наистина изключителен мъжки няма да ви се отдаде да склоните който и да е от стопаните на хубави женски да заплоди с вашия лабрадор, тъй като те на свой ред също искат да използват някой от най-добрите производители в страната. По тази причина аз ви съветвам да си избиете от главата идеята за развъждане на мъжкия и да започнете със закупуване на женска, оставяйки въпроса за получаването на развъден мъжки за топ развъдчиците, в крайна сметка до този момент докато вие не станете един от тях.
Като помислите внимателно и утвърдите в мислите си желанието да получите кучило, трябва да осъзнаете, че си взимате на главата всички главоболия по кученцата от началото до края, което ще изиска от вас много време и търпение. И първия въпрос ще стане търсенето на подходящия мъжки. Това изисква дълги размишления. Съществуват няколко начина за решение на този въпрос.

Първо вие можете да заложите на мъжкия, който най-много печели в настоящия момент и е най-модерния. И това ще е нещото което би направил почти всеки на ваше място с изключение на опитния развъдчик. Дори и ако съдиите вършеха работата си правилно от това би имало минимална вреда, тъй като това куче би било отличен образец, но ако той въпреки това почти не подхожда на вашата женска от връзката няма да има полза.Резултата от връзката биха били добре средни кучета, които той бе произвел от всяка друга приемлива женска. Вие няма да направите крачка назад, дори може малко да се издигнете но няма да ви се случи да „преплувате Темза”

Втори вариант – използвате добър местен мъжки, който е печелил и е оплождал доста от местните женски, произвежда прилични кученца, които живеят наоколо. Този метод обикновено води до един и същ резултат, използвате мъжкия като най - очевиден и най – достъпен като цена, причината да го използвате и в двата случая е неговото местоживеене, а не това дали пасва.
В първия случай с избора си плащате данък на модата във втория на достъпността. И в двата случая ще получите приемлив резултат, но вероятно нищо забележително.

Третия начин е да се обърнете за помощ към производителя на женската. В този случай вие имате възможността да се възползвате от мъдростта, опита и знанията за особеностите на вашата линия, които има той. И именно този вариант ще направи възможно получаването на добър резултата във вашето първо кучило. Разбира се при това се лишавате от удоволствието на избора на производител самостоятелно и полетите на вашето въображение в резултат на което вие може да нямате тази лична заинтересованост в кучилото, която бихте имали в случаите в които сте будували нощем в кроежи и планове за различни кандидати и разговори с всеки който би се съгласил да ви слуша.

Последния начин – четвърти - се състои точно в това: да палите по нощите керосиновата лампа и внимателно да вниквате в родословието, потомството и шоу резултатите на различните кучета. Това безусловно е най-интересния и най-поучителния път, който ще ви научи на много повече от колкото можете да очаквате. Разбира се вие можете много често да вземете не съвсем правилно решение, но вие ще се поучите от своите грешки и вашия бавен но въпреки всичко прогрес ще е гарантиран. Между другото този път избират съдиите –развъдчици за които тутакси това колко печели и колко е моден мъжкия става маловажно. Когато става въпрос за подбор на производител, те гледат на мъжкия имайки в главата си образа на женската, внимателно анализират полученото от него потомство и съвместимостта на линиите в търсената комбинация.

Всичките три метода при подбора на производител често дават добър резултат. Във всеки от тях няма никаква вреда, всеки от тях може да ви даде кучило от което ще можете да изберете нещо. Но първите два пътя да ви дадат добър резултат е по-малко вероятно от последните два с които имате по-големи шансове за успех.

Двата еднозначно ЛОШИ метода се състоят или в използването на съседския мъжки, само защото той е чистокръвен лабрадор, или подбора на двойки само по родословието, гледайки в хартията и без да се има предвид реалното куче. Тези два начина, особено първия който за съжаление е най-разпространен са съвсем безполезни. Едва ли не всички шокиращо лоши лабрадори са получени именно по първия начин. Втория начин води до получаването на наистина добри родословия, но съвсем не е сигурно че ще доведе до получаването на хубави кучета тъй като има огромен брой средни кучета с добри родословия.
Съществуват наистина много добри рецепти по които лошият пекар ще приготви невкусен кекс. Съставките могат да са еднакви само начина на приготвяне да е различен! Разбира се, трябва внимателно да се отнасяте към своите линии, но недостатъците и достойнствата на вашата женска трябва еднозначно да съответстват на съответните качества на мъжкия.
Съществуват три начина за развъждане: инбридинг, лайнбридинг и аутокрос. Мненията за точното определение на тези понятия са различни, за това аз им давам своите определения, за да е еднозначно разбрано за какво ще говорим по нататък.

Инбридинг – това е използване на два лабрадора, дотолкова близки по кръв, че тяхната връзка не носи никакви нови преливания. Пример може да е връзката на баща с дъщеря. Родословието на женска състоящо се от предците на нейния баща и майка при връзката с бащата просто повтаря част от нейното родословие така че родословията на кученцата ще се състоят от тяхното родословие по майка – женска линия и втори път от родословието на бащата без каквото и да е преливане на нова кръв.

Лайнбридинг – представлява връзка на двама роднини, при която се добавя малко свежа кръв, например връзка на женската с най-добрия син на нейния брат. В този случай дублираме това, което вече се е получило добре, доливайки при това свежи линии от жената на брата. Както и повечето развъдчици аз често използвам този метод, винаги с голям успех, например моя Ch.Midnight беше получен именно по този шаблон.

Аутокрос – това е връзка на абсолютно различни линии, без каквито и да било общи предци.

Всички тези методи са широко използвани и всички те са успешни, ако се прилагат правилно.

Инбридинг трябва да се предприема само от специалисти, той даже не се препоръчва да се пробва за никого, който няма дълъг опит в развъждането. Той е подвластен само на хората, които имат подробна информация за недостатъците и достойнствата на своите линии, при това аз говоря не само за особеностите известни на широката общественост, но и за скритите моменти. За инбридинг могат да се използват само свои собствени линии, тъй като само за тях развъдчика има пълна информация. Скелети има в скрина на всекиго!

Лайнбридинга несъмнено е най приемливия и прост начин за развъждане за средностатистическия развъдчик и на практика всяко хубаво куче е получено в резултат на този метод в неговите различни форми. Един от най-изящните лаинбридинги е близкия с преливане само на една свежа линия. Вие също може да използвате мекия лаинбридинг при който ¾ от родословието може да бъде абсолютно ново с дублиране само на една линия.Има много варианти на този метод и лайнбридинга може да е съвсем отделен, ако вие така решите. Това е този начин на развъждане, който използват всички развъдчици на лабрадори и този, който аз мога да препоръчам без сянка на съмнение.

Аутокрос е най-сложния от трите метода. Това е необходимото зло от което се плашат всички развъдчици и което се предприема много неохотно и само при крайна необходимост. Ако имате женска слабо линейна по определени линии и я кръстосате с мъжки, също линеен но по абсолютно други кучета със съвършено отлични достойнства, вие имате двойка с напълно различни недостатъци. Някой от тях са напълно очевидни, но много други са скрити вътре в родословието. В резултат на това плюсовете и минусите ще се прекроят един в друг в хаотичен ред и е абсолютно невъзможно да определиш от къде е влязло всичко това тъй като нито едно име в родословието не се повтаря два пъти.

 Публикувано: 26.10.08 14:34. Заглавие: Много интересно :sm3..

Много интересно

 Публикувано: 26.10.08 16:24. Заглавие: Едва ли може да очак..

Едва ли може да очаквате да станете победител в състезанието или да покрие Grand National шампион с тежкотоварен влак, който превозва ъгли. Аналогично не можете да получите и хубав лабрадор от връзка между Шампион по работни изпитания със женска чиито баща е бил шоу шампион, а майка и е живяла на близо и е била почти лабрадор. Това е на прима виста този тип развъден материал, който може да се съдържа в аутокросните родословия. Всички тези кучета могат да са прекрасни, всяко по своя си начин, както товарния кон сам по себе си не е лош, ако не го развъждате безразборно и ако искате да получите висококачествено животно. Дори и ако родословието се състои изключително от кучета въведени с една и съща цел, за работа например, аутокроса въпреки всичко ще донесе определени трудности. Мъжкия може да е много бавен но старателен ловец без способности да работи със стойка, но известен със своето изключително меко подаване. А женската може да се окаже много бърза и стилна с изразена способност да разбира сигнали с ръце и отлична стойка, но с не остър слух и твърдо подаване. На хартия ви се струва че тези кучета биха си допълнили един на друг достойнствата и биха препокрили недостатъците си, но тъй като всяка от тези добри и лоши черти може да се появи в комбинираното родословие вие може да получите такова голямо количество комбинации и промени, че ще ви е нужен компютър да пресметнете всички възможности. Едно конкретно кученце може да е с добър слух, лошо подаване, да е без стойка но с добър стил. Друго кученце от същото кучило може да не е с остър слух, да подава твърдо, но отлично да се показва, а третото отлично да се справя със сигналите с ръце, да е бързо и предприемчиво, но без остър слух и стабилност ... и така до безкрай. Точно по същия начин вие може да пъхнете в торба листчета с имената на футболни отбори и да се опитате да изтеглите имената на отборите само от висша лига и да не извадите нито едно листче с име на отбор от втора и трета дивизия.
При инбридинга вие дублирате познатите ви достойнства, едновременно дублирате и известните ви недостатъци. При лайнбридингавие дублирате плюсовете, като постепенно избягвате минусите. При аутокроса се борите наслука, всичко разбърквате и започвате наново.
Ако при работа с първите два метода вие неволно дублирате и скритите проблеми, при аутокроса вие можете нищо да не дублирате за това ако го правите произволно то вие никога не знаете какво и къде го затвърждавате. По тази причина инбридинга най-ясно ви показва къде именно се намират скритите проблеми в една линия и какви са те. Лайнбридинга може да ви разкрие някой скрити недостатъци и ако това се случи вие имате добрия шанс да осъзнаете от къде се взимат те. В аутокросното родословие скритите проблеми могат и да не се проявят, за това полученото поголовие може да е генетически по благополучно, от колкото е всъщност. Този факт може да ви доведе до извода, че обществеността ще смята че инбридинга и лайнбридинга създават проблеми и че аутокроса е много по-безопасен. Всеки опитен развъдчик отлично знае, че това не е истина е че много по-добре е при сериозна и дълга работа да изкарате на бял свят скритите проблеми, за да разберете що за проблеми са те, от къде са и как да работите с тях за в бъдеще от колкото да се опитвате по тъча да се отървете от тях без да имате ни най-малка представа от коя част на родословието те изпълзяват.
Ако сте умни ще започнете с мек лайнбридинг. По този начин скоро ще получите основно качествено поголовие, грамотно произведено с минимален брой сериозни недостатъци. Отделни нежелани рецесивни недостатъци неизбежно ще възникват, но вие трябва да можете да разберете от къде са се взели те, за да можете грамотно да ги обработите в следващото поколение.
Тук аз трябва да обясня в какъв смисъл аз използвам думата рецесивен. Това означава недостатък, достойнство или просто черта, такава като цвета например, която може да се носи от животното и която външно не е проявена. За пример може да вземем жълтия цвят, който при лабрадорите е рецесивен признак. Черния лабрадор може да носи жълт цвят и може наистина да дава жълти кученца при връзка със същия носител на жълто, тоест черните носещи рецесивно жълт цвят при връзка с черен носещ рецесивно жълто дават кученца в примерно съотношение две жълти на кучило от осем кученца.
Обратното няма как да се случи, тъй като при лабрадорите черното доминира над жълтото, което означава че черния цвят няма как да се скрие. Ако кучето има в гена си черен цвят ( и аз трябва да подчертая, че генетиката тук не се отъждествява с неговото родословие) а черния цвят е доминантен, то такова куче ще бъде черно без варианти. Жълтото куче не може да носи черно в своята генетика, даже без значение от присъствието на голям брой черни предци в родословието. Ако то има ген за черен цвят то няма да бъде жълто. Повтарям: Ако кучето има ген за черен цвят такова куче винаги е черно.

Именно за това при връзка на две черни с жълт геном ние можем да получим жълти кученца, а при връзка между две жълти кучета никога няма да получим черни, даже и при наличието на черни предци.
Това е показано на рисунка едно – това е таблица с възможните съчетания. Аз съм я дала зя черното и жълтото, но просто можете да замените в този образец някакъв рецесив вместо жълтото.
Таблицата има голямо значение при правилно използване и пълно разбиране на въпроса и въпреки че по нея няма как точно да предскажеш бъдещото разпределение, можеш да проследиш наследствените закономерности.
= Чист черен доминант: самото куче е черно и дава само черни кученца във всякакви комбинации.
= Черно носещо жълто: самото куче е черно, но може да дава жълти във връзка с носещи жълто.
= Жълто чист рецесив: самото куче е жълто и независимо от това, че в родословието му има много черни, даже повече от колкото жълти, то няма черно в генотипа си, то е лишено от черен цвят.



Рис. 1 Диаграма на унаследяването на цвета. Примерната схема дава средни цифри за раждането на черни кучета в получените поколения. Пропорциите могат да варират за конкретния случай, но два чисти черни доминанта винаги дават черни доминанти, така както две рецесивни жълти дават винаги само рецесивни жълти.Тази диаграма може да се използва за анализ на това как се унаследява простия рецесив.


Трябва обаче да запомните че не всички недостатъци се предават рецесивно и такива неща като тазобедрената дисплазия, ентрпията и черния цвят не трябва да се разглеждат, като рецесивни.
Школадовия цвят е изключително сложен фактор за изучаване и неговото унаследяване до този момент не е достатъчно изследвано. От друга страна има само малко недостатъци които са доминантни и причината е в това, че ако признака е доминантен той винаги е очевиден тоест можеш да го видиш. По този начин ако става дума за недостатък, развъдчика веднага го забелязва и предприема по нататъшни стъпки за да не го размножава в поколението. Тоест доминантните признаци – това са тези, които могат да се видят при направата на рентгенова снимка или просто се виждат с невъоръжено око. Но повечето проблеми, които са не просто рецесивни имат сложен механизъм на унаследяване, тоест те не са доминантни но не са и просто рецесивни. Това е областта в която лежат основните трудности в развъждането. Ние толкова често използваме теорията „ черно, бяло и четири Khak” която работи при простите рецесиви, че сме склони да да отнасяме всички недостатъци към рецесивните,обвинявайки често неоснователно и двамата родители, тогава, когато виновния може да е само един от тях.
Аз не искам да навлизам в подробности, освен да ви представя повърхностно обяснение на принципите на унаследяване тъй като аз съм само редови развъдчик и не разбирам, дори и това много да ми трябва, по-напредничавите теории, особено обясненията за този факт, че някой признаци могат да са рецесивни в една порода и да не са такива в друга. Дори и да не е вярно аз използвам показаната таблица и я считам за незаменима.
Мога да ви цитирам кратки опростени принципи. Когато доминантен фактор се свърже с доминантен той може да даде рецесивен, а рецесивния свързан с рецесивен никога не дава доминанти
Има още едно сложно нещо, което трябва внимателно да обясня, тъй като то има жизнено важно значение.Ако говоря без да използвам науча терминология тоест от гледната точка на редовия развъдчик съществуват два типа доминантни. Ще ви илюстрирам това отново с черния цвят доминантен при лабрадора. Има истински – ще го наричаме чист доминант, който не носи жълто и никога няма да дава никакъв друг цвят в първо поколение с който и да го кръстосаш. Има и такива не чисти черни доминанти, които носят черно, носят и жълто и които ще дават жълти при връзка със себеподобни. Проблема е в това че гледайки кучето е невъзможно да се каже какъв именно черен стои пред вас и единствения начин да си го изясните това е дедуктивното изучаване на родословието или експериментална връзка. Ако мъжкия е дал две многобройни ( над 8 кученца) черни кучила от две жълти женски, то за него можем да говорим, като за истински черен доминант. Но на практика може и да сме в грешка, въпреки че съм забелязала, че това правило работи и може да се използва в практиката. Ако се роди дори и само едно жълто кученце то този мъжки не е чисто черен. За пример за дедуктивно изучаване на родословие да погледнем рисунка 2 и рисунка 3 Ще ви покажа такова родословие от което е възможно да се разбере какви генетични цветове носи кучето и какво е възможното цветово разпределение при връзка на този мъжки с негова сестра.



Рис. 2 ПРОБЛЕМИ С ЦВЕТА
Всичко за цвета може лесно да се разбере от имащия информация използвайки логически мислене или ако в името на кучето се съдържа цвета му (Йелоу жълт, Крим – крем, Амбър – лисиче рижо, Блек – черен) то е ясно какъв цвят е то. Шоколадово тук няма, защото ако имаше цялата схема се разпада. Смятам, че шоколадовия е рецесивен по отношение на жълтото, но как се проявява спрямо черното – аз не знам.
Използвайки схемата решете следната
Задача 1
Определете какъв цвят са всички кучета в родословието и какво носят. Допълнителна информация Дюк и Дачесс са се чифтосвали много пъти и никога не са давали жълти кученца.
Задача 2
Какъв още бъде съотношението по цветове в кучило от 8 кученца при връзката на Блек Джак с негова жълта сестра?

Отговор 1



Рис. 3 ОТГОВОР НА ПРОБЛЕМА С ЦВЕТА


Отговор 2. При връзката на Блек джак с негова жълта сестра той ще даде примерно четири не чисто черни и четири жълти кученца. Той няма да даде нито един чист черен доминант.
Моя единствен опит в развъждането на шоколадови беше когато развъдчик от Йоркшир, който получи кучило от 10 шоколадови от връзка между две шоколадови кучета две години по късно реши да повтори връзката като чифтоса същата женска със същия мъжки. А нейната дъщеря от първото кучило в същия ден чифтоса с моя черен Ch.Midnight и тя даде 11 черни в същия ден в който от двата шоколадови се родиха 11 шоколадови кученца. по този начин ние разбрахме нещичко за изкуството да развъждаш шоколадови, а може и нищо да не сме научили, освен това колко е сложно целенасочено да развъждаш шоколад. Ако замените думата шоколадов със името на някой недостатък, ще разберете колко е трудно да се работи с недостатъците, които са нито истински доминантни нито рецесивни към които според мен се отнасят Тазобедрената дисплазия и ентропията.
По тази причина не бива да се обвинява производителя твърде много само защото това което вие сте чували че едно негово кученце има сериозни проблеми. За това може вината въобще да не е негова, ако този недостатък се унаследява доминантно и за неговата проява е достатъчно да се носи само в едната половина на родословието. Именно за това когато полу новаци тръбят оплаквайки се в Кенъл Клуба или в Клуба по породата че трябва да се вземат мерки и да се забрани да се крият от гласност някой проблеми, решително да се запише в правилника и да се изисква задължително изпълнение, опитните хора не ги подкрепят, а спокойно обмислят как да се опитат да избегнат този недостатък за в бъдеще. Това може да отнеме доста време, тъй като начина на унаследяване изисква да се изучи, но това донася в края на краищата на породата по-малка вреда, тъй като е възможно този или онзи недостатък да се окажат просто рецесивни и с тях лесно да се справиш, грамотно използвайки дадените таблици.
Пример за това беше изкореняването на PRA при Ирландските сетери. Този ужасен недостатък, наричан често „Нощтна слепота” и завършващ с пълна слепота на възраст 3-4 години,в една конкретна порода се оказа просто рецесивен. Грамотното използване на таблицата доведе до тестване и жесток подбор на изключване на носителите от развъждане и заболяването беше спряно. За това беше платена много висока цена. Първо само тези, които имаха отношение към кучетата по това време помнят дългите списъци с известни и любими кучета, които попаднаха в това клане. Аз нарочно използвам думата клане, за да се опитам да изясня факта, че те бяха убити в техния разцвет, а не „предадени на съня” както ние обикновено казваме, опитвайки се да смекчим пред себе си факта, че дефакто ние сме ги обрекли на смърт.
Втората висока цена – това е че породата така и не можа да се възстанови. Една голяма част от изящната красота си отиде с тях в гроба и според мен никога няма да си върнем тази красота и достойнство. Хората ги обичаха, те можеха да се видят навсякъде, те привличаха много новаци в породата.. В продължение на няколко години след ТОВА те бяха в ръцете на няколко хора занимаващи се с изложби, малко се развъждаха, ограничаваха се в незначителна тясна група линии. Това страшно заболяване трябваше да се изкорени, но и самата порода беше практически унищожена и сега се намира на пътя на възраждането.
Дълг на всеки сериозен развъдчик е да направи всичко възможно като положи усилия по изкореняването на недостатъците в своите линии, да подбира женските и мъжките много внимателно, да следи за новостите в областта на различните наследствени заболявания и да ги обсъжда с другите развъдчици.
Но не им давайте те да ви ръководят иначе ще се наложи да прекратите развъждането като не намерите подходящи кучета. Всеки мъжки или женска има недостатъци, рецесивни или други и в края на краищата вие можете да ги позволите на своето собствено куче. Стопанина НЕ Е ДЛЪЖЕН да публикува проблемите на своите кучета. Той може да го използва или да не го използва в развъждането, но той самият решава, това ли е кучето което му пасва на развъждането.
Неговите недостатъци и достойнства се проявяват в потомството и могат да станат видими, но трябва да запомните, че едно проблемно кученце измива неговите наследствени проблеми. А виж ако при много кученца от вашия мъжки се раждат много проблемни кученца от различни женски вие можете да очаквате това и във вашето кучило.
Miss Ward веднъж ми каза, че и харесва да използва млади, многообещаващи кучета, но тя предпочита първоначално да ги пробват някой други добри развъдчици. Само след като види кученцата тя взема решение за пригодността на мъжкия „ Аз предпочитам другите да правят грешки” каза тя. Наистина мъдри думи.
Използвайки здравият разум и тези внимателни методи на подбор вие ще можете да се движите напред с всяко следващо поколение, винаги помнете че трябва да сте готови от нещо да се откажете и да понесете някакви загуби, под което аз разбирам строгия подбор на развъдния състав.
Лошо поголовие има също толкова колкото и добро и заема същото място, за това когато вие видите собствените си грешки трябва да се отървете от тях и да запълните мястото им с по-качествен развъден състав.
Има едно разпространено заболяване, наречено Развъдна слепота, ат което страдат хората, а не кучетата. Лечението се състои в това да излезете и да погледнете кучетата собственост на други, сравнявайки ги със своите собствени. Кучето може да изглежда в къщи прекрасно, но го вкарайте в ринга и то ще се превърне в занемарено, разтегнато и с недостатъчна костна плътност. Безполезно е да сравнявате своето куче със същото такова и да се радвате от това. ТРЯБВА ДА ГО СРАВНЯВАТЕ с най-добрите кучета на другите развъдници. Вижте ги и оценете техните перспективи. Вижте в какво се състоят техните проблеми, но и в какво преимуществата. Заради всичко свято не лъжете себе си! Колкото по-дълго време приемате проблемите и недостатъците, толкова повече време ще ви коства да вземете решението за необходимостта от решителни мерки по тяхното изкореняване, а развъждането на кучета е бавен бизнес и сам по себе си.
Има разбира се някой недостатъци на които трябва да дадете време. Съществува такива проблеми – прогнатия при млечните зъби, не спуснати тестиси, летящи уши. Всичко това може да си дойде на мястото с израстването, за това не отписвайте хубави кучета с такива проблеми, докато не се убедите че ще се оправят. След това изяснете за себе си, какви стъпки да предприемете, за да оправите положението. Опитните развъдчици въпреки всичко не винаги се отървават от кучета с недостатъци. Те почти винаги ги допускат за лично ползване и работят за отстраняването им по натам.
Само за вас остава решението, по какъв начин ще се справяте с проблемите, като разбира се е важно да ги осъзнавате и никога да не се поддавате на Развъдна слепота, внимателно подбирайте мъжките, които нямат недостатъците на вашата женска и по възможност дублират нейните достойнства.

 Публикувано: 26.10.08 16:31. Заглавие: Остана само глава 10..

Остана само глава 10 СЪДЕНЕ В РИНГА

 Публикувано: 27.10.08 12:41. Заглавие: bravo iglika! ..

bravo iglika!

 Публикувано: 27.10.08 14:40. Заглавие: Глава 10 СЪДЕНЕ В РИ..

Глава 10
СЪДЕНЕ В РИНГА

Представената глава от книгата е посветена на въпросите свързани със съдийството въобще и в частност при лабрадорите. Тя несъмнено ще е полезна не само за начинаещите съдии, но и за всички, които имат желаниe да представят своите кучета в шоу ринга, тъй като ако четете внимателно ще имате възможност да разберете из основи всичко което се случва на изложбата и около ринговете. Трябва с прискърбие да изясня, че системата на съдийство в Обединеното Кралство малко се различава от Европейската. В частност едно и също куче може във Великобритания може да бъде записано и представено в момента в няколко класа. Освен това шампионите могат да се записват само в открит клас, където можете на практика да запишете всяко възрастно куче независимо от неговите предишни успехи. Не съвпадат също броя и имената на изложбените класове. Породите във Великобритания се разделят на няколко различни от FCI класификацията групи, за това почти всички ловни кучета се представят в група Gun dogs
Светлана Лукашова
. Според мен съдията се ражда такъв, а не се става. Съдията трябва да има дадени от бога добри ОЧИ, а ако има такива то той може да бъде обучен да съди каквото иска от коне до морски свинчета. Ако човек не е роден с тези ОЧИ, всяко обучение и натрупан опит са абсолютно безполезни, тъй като без значение че той е в състояние да назубри изискваните точки, той все пак няма да може да види къде и кога да използва получените знания.
Добрите ОЧИ могат да се забележат при човека още от ранно детство и аз съм прекарала много часове в продължение на много години, наблюдавайки деца, които родителите са довели на изложбата. Девет от десет гледат кучетата без да ги виждат, а десетото ги гледа с очи на съдия. Спомням си как виждаше кучетата десет годишно момче, представящо бордер териери.ние представяхме прелестен малък типичен бордер териер с великолепна видрова глава, която много се цени в породата. Момчето се спря, критично погледна кучето и много спокойно каза сам на себе си „ От този ще стане видра”. Аз приех това като най-великолепния комплимент изказван някога по адрес на мое куче и се надявам, че това момче е пораснало отличен развъдчик, тъй като то определено притежаваше тези ОЧИ на съдия.
Новака при лабрадорите тепърва започва своя път и трябва да разбира всичко това. Той може да започне като има неправилни представители в желателен тип или екстериор, често напълно въведен в заблуждение за своето първо куче и въпреки че го има пред очите си, той може да се затрудни мислено да се откаже от него, особено ако той е преживял с това куче целият си живот, както и повечето от нас.
След като прекара в породата около 3 години той знае вече доста неща и разговаря с новаците като признат развъдчик. Той започва да получава покани да съди неголеми изложби или да оглежда кучила.
Би било добра идея да приема поканите за тези мероприятия, тъй като те ще му дадат възможност да придобие безценен опит, незаменим за него в това развъдно дело.Нищо не те учи така добре на анатомия както опипването на огромен брой различни кучета и наблюдението и усещането от това как работи тяхната анатомия.
Но новака съдия веднага ще се натъкне на огромен брой проблеми. И първият от тях е е как да намери начин да вникне в същността на нещата. Дали да се доверява на очите си и знанията си, дали да не заложи на своята съобразителност, което все пак е една опасна игра на гатанки, дали да се придвижва с помощта на известна непорядъчност. Първият е единствения истински метод към който трябва да се придържате в продължение на целия ви живот.Втория може да ви вкара в дупки и капани, въпреки че голям брой съдии през целия си живот следват именно този път.Всеки опитен Изложбен човек можа да разпознае такъв съдия умник и да съобрази как да го изиграе, записвайки средно куче в открит клас, справедливо смятайки че съдията ще го приеме за велик шампион на нещо си и че няма да се осмели да го отсъди лошо, за да не изглежда глупак. Третия път води директно към нещастие и презрение.
В съдийството има един прост прав път и ако вие успеете да го следвате вие няма как да сбъркате ПРОСТО СЪДЕТЕ КУЧЕТАТА. Три прости думи, които трябва да се помнят и за които трябва да се хванете в екстремни случаи. Те никога няма да ви позволят да паднете.
Съдията новак трябва да научи тези три думи със сърцето си и да реши да им остане верен за винаги и на неговата първа изложба той ще разбере колко наистина трудно е да следваш това предписание.
Той неочаквано ще разбере това на своята първа изложба, както това се случи с мен, когато осъзнаеш, че всички твои победители се оказват кокери, а останалите породи не присъстват там. Съдила съм сравнение между прекрасен кокер и изключителен териер. В главата ми дойде мисълта, че ако поставя напред териера никой няма да ме обвини понеже той беше хубав и правейки това аз можех да спася този ден давайки последната награда на друга порода. Винаги съм се гордяла, че победих в онази битка, победих своята нечестност и поставих напред по-силния кокер.
Аз предизвиках много разговори сред многобройните участници, които не победиха, но това беше важно решение за мен във всяко едно отношение и потвърждение на стандарта, в съответствие с който съдих в този момент. Аз често чувам от новаците че ако те съдят те биха правили това или не биха правили онова.Един джентълмен в зората на своето първо съдийство ми каза високопарно „ Аз не само ще съм справедлив, но и ще направя така, че това да бъде забелязано. Няма да дам на Мисис тази и тази всичките четири първи места, както това се случи на предишната изложба” Той дълго продължи с неща от този сорт, разказвайки ми какво ще прави и какво няма да прави и той беше абсолютно зашеметен, когато аз му казах, че има само една работа, която се състои в класиране на кучетата по правилния от негова гледна точка ред и нищо повече. Този прост факт се беше загубил в пушека на големите идеи и розови глупости.
Това винаги ме е удивлявало, колко много хора напълно забравят, че именно това е нещото което трябва да правят, независимо от всички други разсъждения.
Веднъж получих наставления от известни съдии по време на частен разговор с тях. Всичките трима с които разговарях бяха известни със своя висок морал, на всички беше ясно че са неподкупни и праволинейни. Първия каза „ Аз съм честен човек и никога не поставям напред куче от свое развъждане или такова което съм продал или на човек който има от моите кучета.Аз го класирам почти последно.” Втория също каза че е бил така последователен и добави, че никога не дава BIS на куче от такава порода която има проблеми с водимостта от развъдчиците.Той каза „ Аз даже не се докосвам до кучетата от тези породи, а напред поставям тези, които зная че са благонадеждни в отношенията си с хората. Аз не искам да се докосвам до проблеми.” Третия каза „ Аз винаги се опитвам, ако това е възможно, да закопая големите имена. Аз внимателно търся някое куче, което е близко по качество и го поставям напред като по-правилно. Аз съдя директно и винаги давам шанс на новака ако мога.” Всички тези разсъждения бяха изказани по време на обяда в една от Chamionship Show от три от много известните съдии, които се гордеят със себе си и с това че са убийствено честни и абсолютно праволинейни, в съответствие с техните закони на честа. Логически техния кодекс на честа не издържа и най-повърхностната проверка. Никой от тях не осъзнава, че те фактически не са честни тъй като човек който казва „ Аз поставям на пред този или онзи, защото аз ги знам, знам и техните кучета” въпреки че те жестоко ще страдат ако някой им каже за това. Те напълно са изгубили тази част от своя дълг, която се състои в просто съдене на кучета и в нищо повече.
И това въобще не е края на тези мисли и нюанси, които ще се случват във вашата глава по време на експертиза и всеки път ще ви се налага да противостоите на изкушението да тръгнете по най-простия и безопасен път, закалявайки вашите нерви, докато не разберете че е по-лесно да следвате по пътя на честта и да съдите кучетата, а не обстоятелствата.
Решите ли го веднъж и за винаги, аз съм сигурна че ще го направите, ще съдите абсолютно директно и честно, вие влизате в ринга на вашия първи шоу клас и можете на мига да се сблъскате със следващия проблем, който аз наричам „съдийски паралич”. Ако сте били твърди стожери в своята порода, държали сте се спортсменски по отношение на своите колеги те ще се сплотят и на първата ви изложба ще запишат при вас много кучета. Ако вашия първи клас се окаже огромен и се състои от примерно 17 жълти лабрадора в клас Novice може да ви се стори седейки в центъра на кръга че те всички са еднакви и вие съвсем не можете да започнете да ги сортирате.Виждала съм как това се случва много пъти и действително съм го изпитвала и сама, тъй като моя първи клас се състоеше от 18 млади кокера. Мисля, че и аз така съм стояла с празен поглед, но за щастие моя опитен секретар разпозна признаците на моя ступор и ми каза тихо на ухото „при №12 лапите са по добри от колкото при №6 нека да започнем с това” Това преодоля слепотата ми и аз на мига „прогледнах” и съдийството ми тръгна нататък без проблеми. Има няколко начина да излезеш от състоянието на съдийски паралич. Един от тях е да си кажеш: „ кучетата няма да се променят колкото и дълго да ги гледам. Те ще си бъдат същите и след 5 минути, за това трябва да взема решението си СЕГА”. След това намерете някакъв недостатък, например големи лапи или малки уши и класирайте двете кучета съответно. Чак когато направите това ще сте в състояние да продължите. Една много известна дама съдия, когато съди своята първа Championship Show се усети че безнадеждно гледа в продължение на четвърт час на своя Graduate клас лабрадори, състоящ се от 27 женски. Тя внезапно разбра че е попаднала в съдийски паралич, обърна се към участниците и каза „ Като че ли мозъка ми се свари. Моля ви идете починете за настрани, а аз до си взема малко въздух” Ни е всички се отдалечихме, а тя постоя с гръб към нас, подпирайки се на масата няколко минути. После ни извика в ринга и отсъди класа бързо и ефективно, без каквито и да било по нататъшни смущения.Велико нещо е да не стоиш и да гледаш безнадеждно кучетата, а да се накараш нещо да направиш каквото и да е само да прекъсне блокирането.
Голяма помощ в съдийството може да окаже изработването на точен ритуал: огледа на всяко куче трябва да се извършва в една и съща последователност: тоест зъби, муцуна, очи и така нататък. Много скоро това ще стане ваша втора природа и ще ви гарантира, че не сте пропуснали нито една подробност. Друга голяма помощ може да ви окаже изработената предварително система на съкращения така че да можете да опишете достойнствата и недостатъците на кучетата на парче лист с размера на нокътя на вашия пръст. Моя метод се състои в това внимателно да огледам кучето и по някакъв начин да си го запазя в паметта, например «Dippy» означава че кучето е дълбоко в своята задна част или «Mae West» ( спасителна жилетка) – по друга разбираема причина. Мислено си кръщавам кучето така, че в главата ми на мига изниква определен образ, запишете тази дума на парче лист и под него добавете коментар за типа: +шия,+лапа,-муцуна,-уши. Ако сте си създали в ума своеобразна снимка на кучето и както сте го кръстили, това съкращение ще ви позволи да „видите” кучето когато пишете отчет и поставяте неговите достойнства и недостатъци в свързаното описание.
Това много ще ви помогне и с експонатите, особено на секретаря, ако вие от начало определите къде ще стоят вече отсъдените кучета, къде чакащите описание, къде ще поставите вашето класиране от кой край именно ще започнете и не забравяйте, че правилата на Кенал Клуба изискват разпределение от ляво на дясно, въпреки че тук всичко зависи от това на къде именно сте обърнати вие.Избирайки ред на строяване се придържайте към него стриктно, за да разбира всеки участник какво искате от него, в кой край на строя се намира и къде трябва да се премести. Учудващо е колко много съдии не следват този алгоритъм и техните победители се оказват ту в края на строя, ту на някакво друго място. Съдията който може да организира своя ринг си пести и време и нерви.
Избирайки място където да поставите кучетата помислете къде и как те ще се движат за да демонстрират движения. Аз се старая да направя така, че те да се движат от ъгъл към ъгъл ( по диагонал) тъй като предпочитам максималната възможна права, защото тогава кучетата се движат свободно мислейки че излизат от ринга.Ако ринга има наклон аз винаги движа кучетата от себе си нагоре , а към себе си надолу. В този случай аз добре виждам оттласъка на задните крака, ако те са способни да придвижват тялото нагоре по склона, а всяка свързаност или разхлабеност на лактите веднага ще стане очевидна, когато кучето се движи към вас по нанадолнище.Винаги е смешно да наблюдаваш как съдията движи едно куче на една страна, а друго в противоположната, така че те стават несравними. Това също сбива толкова експонати.

 Публикувано: 28.10.08 13:47. Заглавие: Ако вие съдите лабра..

Ако вие съдите лабрадори старайте се от самото начало да не придобиете глупавия навик да карате едно куче да показва движение два пъти независимо от това добре или зле се е справило. Когато ви достигнете Championship ниво вие просто няма да имате време за това заради огромния брой участници. Помолете да ви покажат движение и ако кучето го направи добре няма нужда веднага да го видите още веднъж. Ако то се движи лошо дайте му втори шанс и ако ви е заинтригувала някаква особеност, за да изясните случая задължително движете кучето толкова пъти колкото смятате за необходимо. Тънкостта тук е да правите това само по определена причина и да знаете коя е тя, а не да придобиете отвратителния навик да губите по този начин време. Вие можете да използвате такъв подход, ако съдите без ограничение във времето и съдите новаци, които ще излязат от ринга с чувствата, че са ги огледали внимателно и че не са си дали парите на вятъра, но не правете това без някаква разумна причина.
Трябва да бъдете сигурен че сте видяли най-доброто движение на което е способно кучето и запазете за себе си правото да го видите толкова пъти колкото ви се струва необходимо.
След като определите най-добрите вие можете да ги помолите да се движат толкова, колкото ви е нужно за да вземете решение. Трябва да запомните че заучената от самото начало програма на оглед ще стане за вас стереотип, за това ако карате всяко куче да се движи два пъти, включвайки добре движещите се и тези които за съжаление не са добри в това, на изложби като CRUFT’S, където се налага да оглеждате движение от вас и към вас на примерно 650 участника, вие ще загубите много безценно време. Направете си навик за внимателен оглед на всяко куче, като го карате да се движи толкова пъти колкото ви е необходимо да вземете решение ще го махате ли или ще о оставите за сравнение. По този начин ще си спестите време за избор на действително най-добрия експонат вместо това да оглеждате категорични аутсайдери. Длъжна съм още един път да подчертая че трябва по най-внимателния начин да оглеждате новаците тъй като на тях им се струва, че везната клони не в тяхна полза и че никой не им обръща внимание. Ако те бъдат отсъдени с максимално внимание то независимо от това дали ще спечелят или не те ще си тръгнат с чувството, че съдията в крайна сметка се е потрудил и ги е огледал внимателни.Само опитните развъдчици разбират, че на практика всички съдии отбелязват своите най-добри кучета веднага когато влязат в ринга и последващите проверки са само за да изяснят кое от тях на кое място ще бъде.
Изложителите които също са съдии са напълно удовлетворени от бърз оглед, защото разбират, че всичко е огледано и нищо не е пропуснато.
Може би аз съм единствения такъв съдия, но аз не обичам да движа целия ринг в кръг един или два пъти в началото на отсъждането. Има няколко причини заради които все пак го правя: когато това е моя първи клас за деня за да си настроя погледа, а също когато това е първия ми клас след почивката за обяд – за да възстановя контакта само в случаите когато преминавам от съдене на клас шампиони мъжки към женски клас бебе отново за лично пренастройване.
Причината поради която аз се отказах от тази практика е такава, че на кучетата често това не им харесва. Те се блъскат близо един до друг, носове на непознати кучета се приближават към техните опашки, създава се ситуация на гонка. Женските се страхуват че ги преследват мъжки, кучетата или са изплашени или се опитват да избягат на преследвача. Бебетата ненавиждат реда от скачащи около тях хора, много кучета изпитват отвращение от звука на забравени дребни предмети или монети, звънкащи в джобовете много силно и точно зад техните опашки. За опитните това е тежка работа, а младежите се движат твърде бързо и всички заедно създават хаос. Това занимава вашия поглед и чак когато класа се раздели на овце и козите се отсеят вече има достатъчно място за спазване на нормална дистанция и когато това стане възможно, това движение аз мисля вече е полезно и може много да помогне на отсъждането.
Трябва внимателно да се наблюдава за игрите на някой хендлери. За щастие това рядко се случва при лабрадорите но понякога ми се е случвало да наблюдавам такива изложители. Става дума за това, че когато съдията поставя своя победител на първо място и следващото куче на второ място, втория така уж невинно забравя коя страна му е посочил съдията в класирането и застава от другата страна на победителя, оказвайки се на първо място вместо на второ. Това може да е просто грешка, но аз познавам хендлери, които редовно пробват да прилагат този метод и по някога им се получава. Даже съм виждала слаби съдии, които са го забелязвали, но не са имали смелостта да кажат на известния изложител, че неговото място е по-долу от това на което е застанал.Има такива хендлери, които умишлено закъсняват в ринга с кучето, което сте отсъдили в друг клас и застава заедно с редичката класирани кучета на място пред кучетата от които вече е загубило.
Ако секретаря вече е разпределил предишните кучета на техните места, той може да каже на съдията че кучетата са подредени и нито секретаря, нито съдията могат да не забележат кучето, което се е вклинило после. Винаги използвайте практиката да оглеждате класираните кучета, за да се убедите че няма очевидни несъответствия и че секретаря е подредил кучетата правилно и ме в класирането стоят наистина добрите кучета, а не „кокошкари” които са заели това място нечестно.вие и само вие като съдия носите отговорност в случая и ако някой от тях се напъха в класирането, само вие сте длъжен да определите линията на най-добрите във всеки клас. За това винаги бъдете нащрек, внимателно проверявайте кой къде е поставил секретаря и още един път проверете преди да запишете окончателното решение в отчета, за да не допуснете „кокошкарите” на незаслужени от тях места.
Тези долни игри слава богу са единствената нечестност с която можете да се сблъскате в лабрадорските рингове тъй като като цяло ние сме честни и се държим спортсменски и сме били такива през всичките 28 години в които аз се занимавам с лабрадори. Малко вероятно е да ви предложат подкуп и единствената неловкост която може да се случи това е че хората могат да се държат доста нагло не знаейки до колко е допустимо да ви говорят така и къде сте поканени да съдите в близко време. На вас самите ще ви се наложи да сподавяте всяка мисъл, която ви идва в главата по време на съдене, помнейки през цялото време че имате една единствена задача, която се включва в три думи ПРОСТО СЪДЕТЕ КУЧЕТА.

Процедура на оглед в лабрадорския ринг.
Помолете водещите в ринга кучета да застанат подредени в права линия от едната страна на ринга така че върху тях да пада светлината, която ви свети във гърба. Помолете секретаря да разпределя вече огледаните от вас кучета в тяхната примерна последователност.
Започнете от левия край на линията строени изложители и внимателно се движете подред на строя внимателно оглеждайки всяко куче.тази процедура ще ви помогне да получите обща представа за размера, качеството, общият вид и баланса на представените лабрадори.Към края на строя вие вече ще знаете примерно колко кучета с добро качество имате в ринга, колко средни от гледна точка на екстериора и колко напълно отпадат заради съществени недостатъци, не типичност или непородност още преди демонстрацията на движение.Вие ще забележите че в ринга примерно от 16 лабрадора ще има от 4 до 6 кучета които няма какво да правят там. Не предприемайте никакви действия против тези категорични аутсайдери, а се върнете в началото на строя към първото куче. Поканете го на равен участък някъде в центъра на ринга по близо до масата на съдията. Първо това ще ви спести сили за излишни премествания в продължение на дългия ден и второ ако кучето се окаже мръсно вие сте ДЛЪЖНИ да си почистите ръцете преди огледа на следващия експонат и за да смущавате собственика трябва да направите това спокойно без дълги разходки към съдийската маса и обратно, докато всички ви гледат.
Помолете изложителя да постави кучето на равен участък от ринга и внимателно го огледайте, малко се отдалечете от кучето в неговата най-добра стойка., огледайте общия силует, долната и горната линия. Подготвяйки се по този начин за оглед, приближете се към кучето отпред и вземете главата му между дланите си. Внимателно разгледайте изражението и общия рисунък на главата. Вдигнете устните и огледайте зъбите – внимавайте за това хитрия хендлер да не е закрил някаква част от устата със своите палци или дали не ви показва само едната страна. Познавам един хендлер, не при лабрадорите който спокойно обръщаше кучето към съдията фронтално, така че да не може да се направи пълноценен оглед на зъбите, защото беше ясно че кучето е готово да ухапе.Никога не съм срещала подобно поведение в лабрадорските рингове, но не веднъж съм го виждала в другите породи
Все още държейки главата между дланите си направете плъзгащо движение с палците си по страничните повърхности на главата на кучето.Това ще ви покаже силата и ширината на муцуната, а също и правилността на линиите на прехода и към черепа. Това също дава възможност да изясните реалната ширина на муцуната, а също наистина ли тя е по голяма на ширина от колкото на височина ( както трябва да бъде) или обратно. Често устните особено при движение създават неверно впечатление за размера на муцуната.
Държейки главата както преди във вашите ръце огледайте черепа, отбелязвайки цвят и форма на очите. Убедете се че веждите не са твърде изразени, черепа не е ъгловат и не е груб също и не оформен и не тесен. Убедете се че скулите не се насочват назад по-ниско от ушите придавайки на края на ушите вид на „летящи чинии”.
Обърнете внимание на формата, размера, дебелината и тежестта на ушите и би било добре да обърнете едно от тях и да огледате вътрешната страна за да видите има ли някаква манипулация. Вие даже може и да не знаете, какво точно търсите, но ако ухото е по някакъв начин променено, хендлера ще започне да се държи неуверено и разбирайки това ви4 вече може да започнете с основание да претърсите ухото за някакви подгъви. Срещала съм такива проблеми в други породи и има голям ефект от това по време на експертизата и въпреки че никога не съм чувала за нещо подобно при лабрадорите понякога съм имала подозрения за някой опашки заради проявения дискомфорт на хендлерите.
След огледа на ушите вземете главата уверено, но меко и я дръпнете леко напред и надолу което ще ви даде възможност да огледате положението на лопатките отгоре.След това повдигнете главата, меко вдигнете кучето за шията и след това го спуснете отпред. ( това си го представям вдигане така че лапите да се отлепят от земята и да застанат после обратно в най естественото си положение.) Вижте в какво естествено положение ще се окажат предните лапи , достатъчно ли са солидни зад глезенните части, нямат ли подвижност ( разхлопаност) и доколко глезените се сгъват от излишното тегло на кучето.
Не давайте на кучето да се движи, убедете се че то здрав стои и на двата си предни крака след което леко го разклатете на едната и на другата страна. Това ще ви покаже до колко здрав и устойчив е фронта и доколко силни и мощни са глезените. Всеки проблем веднага ще стане очевиден.
След като завършите този тест обходете кучето от страни и опипайте холката, шията и лопатките. Проверете лактите: дали не са стегнати или разпуснати, опипайте пред рамото и обърнете внимание на ъгъла на зад глезена, а също и размера и формата на лапите.
Придвижете двете ръце по гърба и проверете неговата солидност ( здравина) и надолу по ребрата за проверка на геометрията на ребрата и дълбочината на гърдите.. Внимателно опипайте поясницата – тя не трябва да е тясна и дълга и се убедете че кучето няма пропадания. С едната ръка проверете силата и пружинирането на поясницата, бедрата и коленете, натискайки крупата. Резултата трябва да е усещане за много силна пружина под ръката.
Уверете се че крупата не се накланя към основата на опашката и опашката не е поставена ниско. Опипайте опашката от основата до самия край и ако се окаже че опашката е къса, опипайте последния прешлен дали не е била купирана. Поставете задните крайници и опипайте коленете, скакателните стави и подбедрицата ( много съдии забравят за това)
Огледайте наличието на подкосъм и проверете текстурата на козината, прокарвайки пръсти обратно посоката на на растежа на козината на гърба, от страни и под поясницата. НЕ ТРЯБВА да търсите подкосмие в средата на гърба около гръбначния стълб или на раменете, може на горните три четвърти на тялото около поясните мускули и на бедрата.
В края на краищата застанете зад кучето оглеждайки силата и постава на задните крака отбелязвайки дали са наклонени подбедриците на вътре или на вън. Отдръпнете се малко на страни и погледнете цялото тяло отзад, от тази позиция много добре се виждат проблемите при лактите. С това мануалния оглед на кучето завършва.
След това помолете стопанина да движи кучето в посоки които предварително сте избрали, правете това еднакво за всички. Внимателно следете движенията на кучето както от вас така и към вас и внимавайте да гледате кучето което съдите, не придобивайте лошия навик хитро да съдите друго куче докато това което описвате се движи. Нищо не изглежда по-лошо и глупаво като ситуация от този момент когато хендлера движещ кучето застане пред вас след като приключи.Публиката около ринга също има очи, а всеки изложител има приятели в публиката, който много скоро ще съобщи на стопанина, че вие въобще не сте гледали кучето по време на движението му.Много, много съдии са придобили този шокиращ глупав навик, без да подозират че са известни и мразени за това.
След като сте добили представа за най-доброто и най-лошото възможно движение на конкретното куче и сте доволни от това вие можете да помолите собственика на кучето още един път да потича за да можете да наблюдавате движението от страни, особено ако кучето има нестабилен гръб, излишно разтегната поясница, неправилен постав на опашката или прави колене. Това не винаги е необходимо да се прави, защото можете да нервирате както хендлера така и кучето, за това не го правя ако нямам достатъчно сериозни основания.
Завършвайки процедурата върнете кучето на изходна позиция и повикайте следващото. Когато огледате всички присъстващи в ринга обърнете се и погледнете как секретаря е подредил кучетата от другите класове които преди това сте отсъдили. Подредете всички по такъв начин, че за всеки да има достатъчно място за възможно най доброто представяне, а вие да имате място така че да можете да видите всички. Започнете с някое от кучетата – отново внимателно обходете всички подред още веднъж внимателно разглеждайте всяко куче. Ако ринга е многоброен идва време да отсеете някой кучета, но оставете всеки лабрадор който има каквато и да било претенция да се нарече хубав, за да сте сигурни че не сте го отпратили преди да му е дошло времето. След като понамалите класа до разумни размери идва подходящото време да огледате всички заедно в движение, ако искате да направите това. Ако ли пък не разхождайте се между тях до момента в който можете да започнете избора „ на средните”. След това поставете избраните от вас кучета в редица както сте решили винаги избирайки едно и също място за победителят за да може всеки да има представа дали е първи или четвърти.След това се отдръпнете назад и се уверете че те стоят така както ви харесва и не се притеснявайте да ги пренаредите ако ви се струва че не са подредени правилно. Огледайте ги окончателно и ги запишете в своя бележник. Каквото и да правите вие винаги трябва да държите в зрителното си поле кучето оставащо непобедено, пазейки си го за Беста. Чак когато забележите изключителен лабрадор, отметнете го за себе си и го оставяйте във всеки клас, за да сте сигурни, че не сте го загубили.Хендлерите по някога са такива глупаци, застават на неправилното място за това отбелязвате всеки път това куче и внимавайте за това то да остава.непобедено до този момент докато не срещнете по-добро. Когато това се случи, превключете вашето внимание на по-хубавото и отново не го изпускайте от очи до момента в който не срещнете още по-хубаво. Ако вие правите това търпеливо вие в края на краищата ще намерите това което ще остане непобедено днес. Такава процедура ще ви помогне да не пропуснете победителя по невнимание или заради грешка на секретаря или хендлера и бъдете сигурни, че вие действително сте избрали най-доброто куче непобедено до самия край на изложбата и достойно за победата Бест!!!

КРАЙ

За съжаление това беше всичко преведено от тази книжка, а ми е толкова интересна, ама като си я вземем на английски може и да довършим превода.

 Публикувано: 28.10.08 17:00. Заглавие: Благодаря за труда! ..

Благодаря за труда! Много ценно и интересно!



Иглика пишет:

цитат:

За съжаление това беше всичко преведено от тази книжка, а ми е толкова интересна, ама като си я вземем на английски може и да довършим превода.