Публикувано: 08.07.08 16:32. Заглавие: ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Джон Фишър
ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Превод от английски - Людмила Войтюк
Think Dog! An Owner's Guide to Canine Psychology (c) John Fisher, 1990, 1995


Посвещава се на моите родители, на които им е трудно да обяснят на хората с какво си изкарвам хляба, посвещава се на жена ми, чиято подкрепа ми помогна да напиша тази книга, и на сина ми Джесън, който винаги е искал името му да попадне в книгата.


СЪДЪРЖАНИЕ
Увод

Част І КУЧЕТА. КОИ СА ТЕ?
1. Произход на кучетата
Предци на кучетата
Какъв е бил той, вълкът?
2. Как се развива умствената дейност на кучето
Неонатален период (от 0 до 13 дни) ...
Социализация на кучето (от 14 до 49 дни) ..
Социализация в обществото на хората ........
Период на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици) .
Период та инстинкта за бягство (от 4 до 8 месеца)
Настъпване на полова зрялост (от б до 14 месеца) .
Зрялост (от 1 до 4 години)
3. Куче в човешката глутница.
Смяна на ролите в глутницата "човек - куче"
4. Как се учат кучетата.
Отрицателен тигмотаксис .
Чувствителност на осезанието
Възприемчивост към шума
Острота на зрението
Чувствителност на психиката
Поведение, характерно за определени породи
5. Методика на положителната подкрепа.
Как действа положителната подкрепа.
Как да се прилага положителната подкрепа.
6. Методика на отрицателната подкрепа ...

Част ІІ ПОЗИТИВЕН ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО
7. Проблеми на стопаните, свързани с дресировката
8. Проблеми, свързани със стреса
9. Проблеми на храненето: ключ към разрешаването им
10. Проблеми на храненето: факти .
"Юкануба" ("Eukanuba") .
Специални лечебни диети
Натурална диета
Как да четем етикетите
Изводи
11. Ветеринарни проблеми
12. Последствия от неправилната дресировка
13. Проблеми вътре в "глутницата"
Кучета и бебета
Кучета и деца
Кучета и възрастни
Отношения между кучетата
14. Проблеми с агресията
Наследствени причини
Агресивност на нервното куче
15. Проблеми със страховете (тревожност)
16. На какви игри да си играем с кучето си
Игри в домашна обстановка
Игри в градината
Игри в парка или на дресировъчната площадка

Част III РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ от А до Я
Агресивност
Аномално поведение
Безумна страст към пътуване с автомобил
Лаене
Възбудимост .
Вой
Хиперактивност
Деструктивно поведение
Диета и свързаните с нея проблеми
Побойничество
Естествени нужди и разходка
Дъвчене .
Копане .
Хапещо куче
"Любители да бяг в тръст"
Маркиране на територии
Качване
Нервозност .
Облизване
Лов и преследване
Охрана
Бягане
Извикване
Изяждане на екскременти
Гризване
Молене
Посетители
Навик да цапа вкъщи
Навик да дърпа повода
"Сексуални желания»
Кучета и възрастни хора
Собственически инстинкт
Тревожност

 Публикувано: 04.09.08 05:36. Заглавие: 6. Методика на отриц..

6. Методика на отрицателната подкрепа

Отрицателна подкрепа е използването на нещо неприятно за кучето. Но методът ни доста се различава от традиционните методи на дресировка. В миналото за корекция на нежелателно поведение предимно се използваше физическото наказание: рязко дръпване на душача, удар с вестник. Още един популярен начин е да се хване кучето за врата и здраво да се разтърси. Това са само някои от многото общоприети методи,
прилагани, за да се втълпи на кучето, че действията или поведението му не ви харесват.
Защо тези методи са непригодни? Недостатъците им са следните:
1. Повечето от методите обикновено се прилагат прекалено късно, когато кучето вече наполовина е извършило нежелателното действие или (което е най-често) след като е извършило действието.
2. Наказанието идва от стопанина и кучето бързичко усвоява, че първо трябва да направи това, което иска, а после да стои далеч от стопанина. Сигурен съм, че не веднъж сте виждали куче на повод, което е агресивно към друго куче, а после свито от страх гледа стопанина си. То не е научено да не проявява агресия, но е усвоило, че след агресията следва наказание. Тук явно наказанието не се свързва с престъплението. С други думи, кучето прави това, което си иска, а след това демонстрира подчинение, защото стопанинът го е застигнал и иска да го накаже.
Хората разбират наказанието наистина много странно. По смисъла на отношението, онези, които обират банки, много приличат на кучетата. Наказанието не спира човека, способен да ограби банка - той просто взема мерки, за да не бъде хванат. Обаче, ако в същото време, когато крадецът е започнал да планира обира, на вратата му е почукал полицай и му е казал: "Ние знаем какво замисляте и ще Ви следим”, зломишленикът веднага би се отказал от плана си.

В този случай става дума не за наказание, а за отрицателна подкрепа. Целият фокус при отрицателната подкрепа е в това да се накара кучето да повярва, че именно действието му е довело до неприятните последствия. Класически пример: ако кучето ви тъкмо е започнало да изследва края на кофата за боклук на съседа, като си мисли "Мирише вкусно, как ли да стигна до него?" - и в този момент съседът от прозореца на втория етаж излее върху кучето кофа с вода, кучето никога повече не би приближило до съседската кофа за боклук.
Съществен елемент е неприятното събитие, което по никакъв начин не е свързано с вас или, както в примера, със съседа, ако той нищо не е казал, когато е изливал водата. При прилагането на отрицателната подкрепа извикването променя хода на мисли на кучето и концентрира вниманието му върху онзи, който прилага отрицателната подкрепа. Извика ли се, отрицателната подкрепа се превръща в наказание, тоест в един от най-важните принципи на онова, което всъщност е тирания, основана на изработването на условна рефлекторна реакция на отвращение. Ако вниманието на кучето е съсредоточено на 100% върху действието, изработването на отвращението ще бъде на 100%. Ако с извикването отвлечете на 20% вниманието на кучето, с толкова ще намалите ефективността и т.н.
Обстоятелствата, при които трябва да използваме отрицателната подкрепа, трябва да са свързани с модела на поведение, който носи удовлетворение на кучето: Стремеж за лов, агресия, „надскачане”, лай по всякакъв повод и т.н. Обаче, не си струва да се използва без да се разгледат другите фактори, които могат да повлияят върху поведението на кучето (отстранете коренната причина и често няма да остане и следа от проблема).
Освен това, първо трябва да определите за себе си какво точно поведение искате от кучето си. Много често може да се чуят съвети как да се пресече определено поведение, но при това никой не говори какво конкретно да се изисква от кучето. Много лесно е кучето да се отучи да прави нещо, ако му предложите да прави нещо друго, по-интересно.
Цялата концепция на отрицателната подкрепа се състои в това, че средството за принуждение трябва да бъде безусловно ефективно, а предупреждението да е ясно.

 Публикувано: 19.09.08 10:20. Заглавие: Как да прилагаме отр..

Как да прилагаме отрицателната подкрепа

В практиката си използвам разнообразни прийоми, за да накарам кучето да прекрати нежелателното поведение. Нито един от тях не е основан на употреба на болка, наказание или на пряка конфронтация. През годините практика установих, че най-ефективна е употребата на звук.
За да използвам звуковото въздействие, през 1984 г. разработих специални пластини (дискове) за дресиране на кучета. Устройството се състои от няколко малки медни диска, издаващи звук, който в резултат на предварителна психологическа обработка може да бъде използван, за да се пресекат „лошите” мисли на кучето и да се привлече вниманието му към стопанина, който в този момент дава команда на кучето какво да прави.
Методът на отвличане със звук има общо със старата практика, за пръв пък описана (доколкото ми е известно) в книгата на полковник Конрад Мост „Ръководство за дресиране на кучета". Авторът препоръчва приспособление, наречено верига - лека метална верижка дълга около един фут. Той посочва, че тези приспособления трябва да се използват само тогава, когато вниманието на кучето е отвлечено от стопанина и последният е на известно разстояние, така че кучето не вижда кой нанася удара. В момента, в който кучето получи удара с верижката или палка, стопанинът от отдалеченото си място трябва да извика кучето. Действието на този прийом е основано на принципа „Ти можеш да се намираш на 40 фута от мен, обаче аз ще те докопам”.
На млади години, като начинаещ и възприемчив дресьор на кучета, често използвах този метод и той винаги даваше добри резултати. Обаче, аз хвърлях не много точно, често кучето се обръщаше и ме гледаше точно в момента, в който хвърлям веригата, която най-често минаваше покрай него, но все пак кучето идваше при мен като го извикам.
От психологична гледна точка това е противоестествено: ако в мен хвърлят нещо, аз бих побързал да се махна от този човек колкото може по-далече. И само след няколко години разбрах къде е ключа от бараката. Тогава помагах на един човек да си дресира млад женски доберман. Стопанинът безуспешно я караше да изпълнява командата „Легни!” – тя почти панически се съпротивляваше. Когато извиках кучето и избързах, за да попреча на човека, който със сила я караше да легне, извадих ръцете си от джобовете и веригата падна на земята. В този момент кучето стоеше съвсем спокойно. Тогава накарах човека тихо да даде команда „Легни!”. Кучето веднага се подчини. Бях поразен от случилото се, но се направих, че правя подобни неща всеки ден. Сега разказвам, че човекът идва през почивните да ме види, защото счита, че имам безпределна власт над животните... Кой съм аз, че да разбия вярата му?
Именно в онзи момент при дресировката на доберманката аз постигнах моето ниво на разбиране („аха!”). Това, което се случи, няма нищо общо с умението на стопанина да достигне кучето си или някак да го дръпне, като стои настрани. Ключовият фактор беше въздействието на звука, независимо от източника му. В резултат на това, през следващите няколко месеца изучавах използването на звука за контрол на животните при дресировка. Подчертавам: „контрол и дресировка”, защото при правилното прилагане нашият звуков метод е пригоден не само за пресичането на нежелателно поведение, но и за подкрепа на устната команда.
Много дресьори признават този метод и считат, че могат да постигнат резултати както с помощта на верига, така и с помощта на връзка ключове. Все по-често ми разказват за дресьор, който използва веригата, скрита в детско гумено ботушче, и за дресьор, който хвърля в кучетата бастун. Всички тези прийоми са основани на принципа на Конрад Мост: наказание от разстояние. тъжно е, че преди няколко дни видях женска, която се вцепени от ужас при появата ми само защото някога е получила удар с ботуш с верига в него, който един от горните дресьори е хвърлил по нея, в резултат на което тя започнала да се страхува от всички непознати мъже. По думите на стопанина, преди това е била весела, общителна и даже прекалено дружелюбна към хората. Ботушът я ударил отзад без каквато и да е причина: в момент, когато тя не е правела нищо лошо. Такова отношение я превърнало в същество, треперещо в присъствието на непознати.
След известно време пуснах обява „Безплатна дресировка на кучета с цел разработване на нова методика” и скоро бях затрупан със стотици молби да се заема с кучета на различна възраст, всевъзможни породи и разнообразни проблеми. Тогава установих, че за успеха на метода са жизнено важни две обстоятелства.
Първо, важно е по какъв начин звуковият сигнал за пръв път е даден на кучето, и второ, необходимо е той да бъде свързан изключително с това, което кучето е правело в този момент. А предмети като връзка ключове, ботуши, бастуни са свързани с разходка или друго приятно събитие. Ако звукът оказва двойствено въздействие на кучето (както положително, така и отрицателно), неприятният му ефект бързо изчезва.

 Публикувано: 19.09.08 10:20. Заглавие: следва продължение н..

следва продължение на същата част. Не знам кога ще успея, затова слагам поне готовото

 Публикувано: 19.09.08 12:50. Заглавие: Според уверенията на..

Според уверенията на много от моите клиенти, дисковете оказват чудодейно действие, но тук няма никакво чудо. Следните откъси от писма на мои клиенти демонстрират широкия диапазон на приложение на дисковете.
„Сега е достатъчно само да дрънна с дисковете, ако кучето има намерение да лае, и то веднага млъква. Според мен, голямото предимство е в това, че това не го стресира, то продължава да си тича из къщата, но не ме побърква с лая си ...” (мисис Т. от Хемпшир)
„Позната от Франция, която скоро ни гостува, беше заинтригувана от прилагането на вашите дискове, ефектът им много я впечатли и тя ме помоли да й ги изпратя. Животът ни стана по-спокоен, и дисковете почти не ни трябват” (мистър О.Уимблдън).
„Те, разбира се, много ефикасно помогнаха да отуча кучето си да скача по хората, както и от други значителни бели. Приемете искрената ми благодарност. мислех, че вече няма да успея да я отуча" (мис М.Сюррей).
„Намирам, че дисковете оказват вълшебно действие. С помощта им най-накрая постигам изпълняване на командата „Легни!” от разстояние 50-60 ярда и това е потресаващо” (Розмари М. Давон).
Тайната на успеха на дисковете е в следното:
1. Звукът не прилича на никакъв друг звук.
2. Дисковете може да ги носите в ръка или в джоба, и не няма да издават шум. Това позволява на стопанина да извлича звук с помощта на дисковете само в нужния момент.
3. Дисковете не се употребяват като гюле или "удължител" - проводник на гнева на стопанина - те се използват само като реакция при нежелателно действие. ако ги употребявате не по предназначение и ги хвърляте по кучето, теса достатъчно меки, за да не причинят болка или вреда.
4. Методиката на прилагане на дисковете се състои в предварителното формиране на условен рефлекс, което е преди решаването на проблема с нежелателното поведение; по този начин изработеният рефлекс оказва необходимото отрицателно въздействие.

 Публикувано: 19.09.08 13:12. Заглавие: Запознавам кучето с ..

Запознавам кучето с дисковете по следния начин: викам кучето при себе си и му предлагам лакомство, като казваме „Вземи”. Повтарям тази процедура три или четири пъти. След това, без да казвам нищо на кучето, правя движение, за да сложа лакомството на пода. Когато кучето последва ръката ми първо дрънкам с дисковете, а след това хвърлям косо на пода в мястото, където слагам храната. След това незабавно прибирам дисковете и храната. Всичко това се прави много бързо. По време на тренинга продължавам започнатия със стопаните разговор и игнорирам кучето. Много често дори не мога да пусна храната – някои кучета са особено лакоми. Повечето кучета на този етап изобщо не обръщат внимание на звъна на дисковете и много от тях продължават на душат пода в опит да намерят храната. още няколко пъти давам лакомство, като повтарям "Вземи" и след това се дърпам на няколко крачки, за да сложа храна на пода. когато кучето последва ръката ми, се раздава звън и пак хвърлям дисковете, ако кучето ако кучето последва ръката ми до мястото, където искам да сложа храна. Дисковете и храната незабавно се прибират и аз продължавам разговора си със стопаните, като игнорирам кучето. Целта на тази процедура е да се внуши на кучето, че то може да взема предлаганата му храна, ако аз разрешавам да я вземе, но ако имам намерение да сложа моята храна на пода, то даже най-големият лакомник няма право да я вземе. Слабият звън на дисковете е предупреждение за кучето да отстъпи, по-силният звън и появата на дисковете е реакция на опита на кучето да вземе храната. като игнорирам кучето след всичко това, аз му давам да разбере нещо: "Нямам нищо общо с това. Твоята глупост е виновна за това, което става”. Повечето кучета първия път игнорират звъна на дисковете, а на четвъртия път те се махат от лакомството на пода и лягат до краката на стопанина си. Някои кучета се учат бързо, някои изобщо не могат да се научат, но такива са малко.
Както всяка методика на дресиране, и тази не е подходяща за всяко куче. Макар че първоначалната цел на тази уводна процедура е изработването на условен рефлекс у кучето на звука като стимул, предизвикващ отвращение, процесът засяга по-дълбоки пластове на ценностната система на кучето. Старая се да дам на кучето да разбере следното: „Ти можеш да вземеш онази храна, която не ми е нужна и която ти разрешавам да вземеш, но даже и не си помисляй да вземеш моята храна или онази, която е около мен”. Тоест предявявам правата си върху една от основните кучешки привилегии, с която, както всички кучета знаят, се ползват само животните с по-висок ранг.

 Публикувано: 19.09.08 13:26. Заглавие: Заставам до вратата...

Заставам до вратата. В същото време говоря на кучето с много скучен глас: „Остани на място”. Не искам да използвам принудителна интонация на дресьор или да заплашвам кучето с пръст, в същото време трябва някак да избегна многозначителното мълчание, което за повечето кучета означава, че цялото внимание трябва да е насочено към мен. Затова чакам докато кучето се отвлече с нещо, а след това правя това, което искам. Като отварям вратата, говоря със стопаните естествено, но с крайчеца на окото следя какво ще прави кучето. Половин крачка на кучето по посока вратата означава, че то няма намерение да остане на място. Хвърлям дисковете към отворената врата и вратата се хлопва. Моят разговор със стопаните продължава, но аз не казвам нищо повече на кучето. Към този момент ние обикновено си говорим врели-некипели, за да имитираме разговор (Много е трудно да се намери тема за разговор, когато цялото ви внимание е погълнато от нещо важно за вас, но ние не трябва да показвате това). След няколко повторения на упражнението, кучето прави половин крачка назад от вратата, сяда или ляга. Всяко от тези действия незабавно се награждава.
Вече може да сте сигурен, че кучето е направило избора си. То или ще се промушва през вратата преди вас, което, както се убеди, не си струва, или ясно ще покаже, че няма да прави това и за такова поведение ще бъде наградено. Само много глупаво куче не усвоява тази разлика почти веднага. Към този момент, без съмнение, и вие сте разбрали, че при цялата разлика на прийомите, критериите тук са съвсем същите, както са разгледани в главата Методика на положителната подкрепа. При условие, че кучето реагира така, както очакваме, може да се прилагат принципите на отрицателната / положителната подкрепа при корекцията на почти всички проблеми в поведението, на които не може да се повлияе с помощта на други методи за въздействие.

 Публикувано: 19.09.08 14:06. Заглавие: Ето типичен случай (..

Ето типичен случай (обикновено при обучението за по-сигурно се използва дълъг повод): „Пред нас има котка, да половуваме. Чуваме звън, май, няма да ловуваме. Я виж! Ако не ловувам, получавам нещо за награда”.
Както установих, малкият процент кучета, които не реагират на правилната употреба на дисковете, добре реагират на прилагането на друго сигнално устройство. Това е напълнен с газ съд със сигнална свирка, която издава висок пронизителен звук. Употребата му трябва да е много ограничена, защото тук се използва плашещият ефект на звука, докато дисковете дават обучаващ ефект. Например, когато прилагам дисковете за пръв път, повечето кучета не реагират; ефектът нараства бавно и постепенно с всеки път. Когато използвам сигналното устройство, резултатът обикновено е незабавен, но тази реакция е предизвикана от страх и изобщо не е това, към което се стремим.
Ако до при живее куче, всичко, което ви трябва е да разбирате правилата. Затова се старая за прибягна към звукова терапия, предизвикваща отвращение чрез страх, само в онези случаи, когато алтернативата е животното да се приспи. Например, ако кучето пояжда овце, а семейството живее в местност, където развъждат овце, този проблем не може да се игнорира, а прилагането на дисковете не дава желания ефект. Интересно е да се отбележи, че за годините, през които звукът се използва за прекратяване на нежелателно поведение на кучето, много малко кучета не са се поддали на въздействието на този метод.
Само в редки случаи използвам вкуса като обучаващо средство, преди всичко в обучението на кучета, които гризат специфични предмети като електрически кабели. При това кучетата се излагат на напълно реална опасност да загинат. За тази цел сменям продукта, който се нарича „Горчива ябълка”. Той не е токсичен, но е отвратителен на вкус. Очевидно, при напръскването на опасните предмети с вещество с неприятен вкус, опитът да ги лапнат става отрицателен опит и с това проблемът отпада.
Ако проблемът е свързан със стремеж да гризе различни предмети и вие сте отчели възможността това да е свързано с периода на смяна на зъби или с тревожност, мога да препоръчам следната процедура, която се оказа ефикасна. Например, кучето гризе краката на масата ви от епохата на кралица Анна (за кучето това е само парче дърво). Средството трябва да е извънредно неприятно за кучето, ако искате да постигнете гарантиран успех. Ще ви трябва аерозолен флакон "Bitter Apple" ("Горчива ябълка"), две салфетки и евтин парфюм. Напръскайте едната салфетка с парфюма, като го разредите много с вода, а другата салфетка – с „Горчива ябълка”. Предложете на кучето напарфюмираната салфетка и щом я подуши, веднага пъхнете салфетката с „Горчива ябълка” в устата на кучето и няколко секунди дръжте устата му затворена – това е много неприятно. След това вземете любимата му играчка (такава, която няма да ви е жал да изхвърлите), която кучето винаги я хваща, щом я види. Напръскайте я с „Горчива ябълка” и я оставете някъде на достъпно място. Близо до играчката, откъм страната, откъдето ще дойде кучето, разлейте воден разтвор на парфюма. Кучето ви ще се приближи, ще усети миризмата на евтиния парфюм и или ще си спомни предишния си опит, или ще го игнорира. Във всички случаи миризмата ще се запечати в паметта му. Ако то се приближи, за да вземе играчката, то ще я изплюе и ще започне да бяга из стаята. сега може да изхвърлите играчката и за я замените с нещо друго.
След това разпръскайте разредения с вода парфюм около онези вещи, които искате да предпазите от зъбите на кучето. Любимите му предмети също трябва да се напръскат с „Горчива ябълка”. Смисълът е в това, че вие с помощта на миризмата давате на кучето сигнал, че ако продължава действията, за които се е настроило, нищо добро няма да последва. Тъй като парфюмът е разреден с вода, напълно изчезва миризмата, която човек е способен да възприеме. Чувствителността на органите за обоняние на кучето са хиляди пъти по-голяма от нашата. Като приближи набелязаната жертва, за да я подъвче, кучето усеща миризмата-сигнал. Изхождайки от предишния си опит, кучето си мисли: „Само не и това!” – и дава назад.
Всички тези средства за отрицателна подкрепа (освен пронизителния сигнал за тревога) означават за кучето същото, каквото и словесната команда „Отдръпни се!” или звъна на дисковете, или слабата миризма на парфюм, ако се използва „Горчива ябълка”.
Цялата концепция на отрицателната подкрепа се състои в това, че средството за принуда трябва да е безусловно ефикасно, а предупреждението да е ясно.

 Публикувано: 19.09.08 16:29. Заглавие: tatjana Страшна си..

tatjana

Страшна си Ако знаеш колко ми помагаш

 Публикувано: 19.09.08 17:30. Заглавие: много се радвам :sm..

много се радвам
Искам само да се извиня за качеството на превода - не е много добро, но нямам време да го изпипам.

 Публикувано: 04.10.08 14:21. Заглавие: ЧАСТ 2 Позитивен по..

ЧАСТ 2
Позитивен подход към поведенческите проблеми

7. Проблеми на стопаните, свързани с дресирането

Твърдението, че дресирането може да се отрази лошо на поведението, на пръв поглед ни се струва логически несъобразно.
Засега да забравим за дресирането „в духа на Удхаус” и нека да видим как ние обикновено се опитваме да научим кучетата да не проявяват прекалено неприятни, досадни черти на поведение. Вече много години съществува представата, че кучетата се учат чрез редуване на награди и наказания. И наистина, скоро правих доклад в университета Кембридж и там видях, че на обложката на проектопрограмата на симпозиума е напечатано: „Дресирането на животни предполага редица поощрения и наказания”. В края на краищата организаторите на симпозиума не сложиха това твърдение в окончателния вариант на програмата, обаче е ясно, че в първоначалното им намерение са се отразили предишните догматични представи.
Всеки път, когато срещам дресьор с подобни старомодни възгледи, обикновено му задавам въпроса: „А бихте ли могъл да научите косатка да изскача от водата по ваш сигнал (свирене), ако я наказвахте всеки път, когато тя не се подчини?”
Същите принципи са приложими и към човека. Ако се опитвате да усвоите някаква идея и всеки път, когато грешите, вас ви наказват, скоро ще решите, че изобщо не си струва да я изучавате и при първа възможност ще започнете да избягвате уроците.

 Публикувано: 04.10.08 14:22. Заглавие: Ето класически случа..

Ето класически случай, който показва как синдромът „поощрение – наказание” може да се отрази отрицателно върху това, на което се стараем да научим кучетата си. Донер – така се казваше ротвайлерката, която стопаните (семейство на средна възраст от Лестършир) доведоха при мен. Когато споменем за рот, веднага в съзнанието възниква представата за мъжкар с ярко изразени лидерски качества. В този случай беше различно. Това беше много дружелюбна двегодишна женска с безупречно поведение. Била е заклеймена като „убиец” поради следните обстоятелства. Взели са Донер на възраст осем седмици и тя заела мястото на предишния ротвайлер, който починал от старост. Семейството имало и възрастен бордър-териер, който от първия ден се възмущавал от нахлуването на новодошлата и използвал всяка възможност, за да я постави на място. Вниманието, което отделяли на Донер, защото била малко кученце, не спомагало за подобряването на отношенията и щом Донер започнала на пораства, се появили зловещите предзнаменования. Кучетата често се спречквали заради различни предмети, при това Донер демонстрирала типични за ротвайлера качества на защитник и лидер, а териерът се държал, както трябва да се държи териер - никога не се предава.
Финалът на тяхната вражда било поредното сбиване, завършило с това, че намерили бордър-териера с почти откъснати задни лапи и разпорен корем. Единственото, което ветеринарят могъл да направи е да приспи кучето, нямало друг изход. От този ден гледали на Донер като на куче с резки отклонения в поведението и по съответен начин се държали с нея в присъствието на други кучета.
В местния клуб посъветвали стопаните: „Всеки път, когато тя погледне друго куче, вдигайте душача зад ушите и я „душете””. Още едно средство, което препоръчали тамошните специалисти, бил рязък удар по главата с парче гумен маркуч. Минавали месеци, а ставало все по-трудно да контролират Донер при среща с друго куче, затова разходките й били съкратени. Накрая настъпил момента, когато трябвало да се направи окончателен избор: или да я отучат от лошите навици, или да я приспят. Подходих към проблема, като изхождах от предположението, че по натура Донер не обича да се бие. Случаят, който се е отразил на репутацията й, е бил обусловен от ситуацията на сблъсък на две кучета с ярко изразени лидерски качества. Да се приеме предложеният от мен подход означаваше коренно да се промени държанието спрямо Донер.
Ето как направихме това:
1.Заменихме душача с широк кожен нашийник.
2.Обикновеният къс повод заменихме със здрав разтегателен повод.
3.Сложихме й лек намордник, конструиран специално за такива породи: той позволява на кучето да диша с изплезен език и да пие, но не и да хапе. С това Донер имаше възможност да общува с други (не агресивни) кучета и за тях нямаше да има опасност, ако изведнъж тя реши да ги нападне.
4.Възможностите на стопаните да контролират Донер, когато тя е без повод, бяха увеличени благодарение на употребата на дисковете (виж главата Как да прилагаме отрицателната подкрепа).
5.Бяха внесени промени и в порциона й, за да окажем успокояващо действие.
Коженият нашийник позволи на Донер да не изпитва болка или неудобство всеки път, когато види друго куче, а по-голямата свобода от разтегателния повод означава, че не й се налага да се приближава до определено нещо в съответствие със зададените от стопаните разстояние и скорост. Това веднага направи ненужна защитната агресия и разреши безопасни контакти с кучета. Това пък, на свой ред, позволи на стопаните да се отпуснат, свали напрежението, което се предава на кучето. Благодарение на употребата на дисковете, а не на сила, Донер стана по-внимателна към стопаните и доста по-спокойна благодарение на промените в порциона й. След няколко дни стопаните откриха за себе си истинският характер на Донер - общителна, дружелюбна, игрива. първата консултация продължи почти три часа, през това време обсъдихме общуването на кучетата и езикът на тялото. На базата на тези нови знания стопаните започнаха да разбират, че Донер с радост е показвала готовността си да се подчини на по-авторитетно куче. Скоро се отказаха от намордника, той беше нужен за много кратко време. Разрешиха на Донер да общува с други кучета, като ограничаваха контактите й. Не възникнаха никакви ограничения. Стопаните ми писаха, че в семейството се появило ново кученце териер. "Отначало териерът ръмжеше, но Донер не се разсърди. Към края на вечерта кученцето вече се закачаше с нея. сега отношенията се развиват много благоприятно. Донер е по-главната, но тя е и приятел на кученцето в игрите. Те се разбират прекрасно, Донер явно наваксва пропуснатото – нали когато тя беше малко кученце, нямаше възможност да си играе с кучета”.
Такива писма са истинска награда за мен. Стопаните на Донер вече мислеха, че ще се наложи да я приспят, а сега тя е много важен и любим член на семейството.

 Публикувано: 04.10.08 14:23. Заглавие: Друга история (тя пр..

Друга история (тя прекрасно потвърждава факта, че понякога прилаганият от ас метод на дресиране може да окаже лошо въздействие на кучето) се случи с белгийска овчарка. Това беше прекрасно отгледан великолепен представител на породата си, който изведнъж станал агресивен. Никой от братята и сестрите му, нито един от родителите му никога не е проявявал агресивни наклонности. Затова развъдчикът се учудил, като разбрал, че песът Самсон хапе – ухапал поне шестима и винаги на вратата. Развъдчицата от развъдник в Бристол, където оглеждали Самсон, го доведе при мен, защото служителките в развъдника й не можели да се справят с него. Като го взела обратно от стопаните и го оставила в развъдника си, тя била убедена, че Самсон изобщо не е агресивен. Обстоятелствата се стекли така, че тя го продала на хора, които й се сторили разбиращи, макар че никога не са имали куче. След дълго размишляване, развъдчицата решила, че ако може да контролира ситуацията, Самсон ще свикне с тези стопани. Очевидно, в ранна възраст песът е свикнал да се промушва пръв през дватата, особено като има работа със стопанката, но нито стопанката, нито мъжа й не се обърнали към развъдчицата за съвет. Вместо това, те помолили за съвет така наречените опитни стопани и те им казали, че в момента, в който Самсон се опита да се промуши през вратата пръв, трябва да пуснат в ход душача и да го приповдигнат, да го издърпат от вратата, да го завържат и да го бият с камшик. Разбира се, тези мерки попречили на Самсон пръв да минава през вратата, обаче той започнал да се държи агресивно, когато го водели към вратата на повод. Естествено, че като приближи вратата стягали силно душача в очакване да прояви агресия. Бях свидетел на така наречената агресия. Изразяваше се в това, че песът подскачаше, хващаше с предните лапи повода и очите му така се въртяха, че се виждаше бялото – класическа реакция на страх. Стопаните, а след това и служителите в развъдника изтълкували тези признаци като начало на агресия и на свой ред реагирали също агресивно. С действията си те провокирали реакцията: дръж се или се спасявай с бягство. Самсон в тази ситуация не може да избяга и изпитва страх. Той няма друг изход, освен самозащита и това, че всичките му ухапвания бяха сдържани (оставяха синини, драскотини и т.п.) му прави чест. Ако бях на мястото на Самсон, бих изпаднал в такова паническо състояние, че бих разкъсал някого на части. Но аз съм си страхливец...
Сложихме на Самсон широк кожен нашийник с разтегателен повод (подобен на онзи, за който стана дума в предишния пример), за да увеличим разстоянието и да създадем чувство на свобода. Приближих се към входа на приемната си заедно със Самсон и той веднага се паникьоса и се върна назад на около 6 фута, тоест толкова, колкото позволяваше повода. Продължих да вървя към вратата, като говорех „Не се страхувай, глупаче, да тръгваме”, но не се опитвах да го дърпам насила. Самсон реагира на поканата, тичешком мина през вратата и получи за награда лакомство. В течение на следващите 30 минути ние направихме това три или четири пъти докато най-накрая Самсон започна доверчиво да се отнася към подова в ситуацията до врата.
По този начин се опитвахме постепенно да променим придобитите от опит представи на Самсон, които се проявяваха като агресивна реакция на специфична за хората форма на обучение – наказание на нежелателно поведение, за да научат кучето да не прави нещо. За този метод е измислено название – десенсибилизация, което звучи ужасно научно, но означава по същество, че ние променяме очакванията на кучето за това, както трябва да се случи. Споменавам, че продължавахме тренинга докато Самсон не става съвсем доверчив.
Доверието е ключът към проблема на тази особена форма на агресия. За да избавим напълно кучето от проблема, се изисква разбирането на стопанина и участие в работата на човек, който умее да различи проявата на страх и агресия, неувереност и инат. Личното ми мнение е следното: служителките в развъдника не са имали нито време, нито достатъчно доверие на кучето, за го излекуват. Обстоятелствата на самата развъдчица са такива, че тя не може да държи Самсон дълго при себе си. Боя се, че в края на краищата ще се наложи на евтаназират Самсон. Много е жалко, той е прекрасно куче и поведението му е резултат на това, че неопитни стопани са изпълнявали съвети, дадени от най-добри подбуди. Препоръки от този род не стават за нищо, и заради бъдещето спокойствие на стопаните и благополучието на всички кучета трябва да се намери друго решение на проблема. Прекалено често кучетата биват приспивани или считани агресивни по причина, че спрямо тях са прилагани общоприети методи на дресиране.

 Публикувано: 04.10.08 14:23. Заглавие: И двата случая тук п..

И двата случая тук показват, че наказанието като начин на дресиране фактически задълбочава проблема и влияе на поведението на кучето по такъв начин, че животното става опасно. Кучетата хапят, ръмжат и лаят, но нова не означава, че те задължително са агресивни. Агресията е тяхната форма на борба за превъзходство, не могат да проявяват агресия към нас в желанието си да вземат надмощие или да "ни призоват към ред" и да ни накажат. Това, как ще постъпим в тази ситуация или ще закрепи, или окончателно ще разстрои отношенията ни с кучето. Ако се замислим над факта, че кучето е способно да работи с челюстите си четири пъти по-бързо, отколкото човек с ръцете си, ще стане ясно и друго: ако ние позволим на кучето искрено да повярва, че неговото положение в глутницата е по-високо от нашето, вероятно, то ще ти изпохапе. и като хвърляме предизвикателство на кучето, като го наказваме, а то няма възможност да се спаси с бягство, кучето вече реагира по друг начин – то ще се защитава. Не оправдавам кучето, че хапе, но аз поне разбирам причините, които предизвикват това. Бих искал да убедя читателя в следното: ние винаги добре знаем на какво искаме да научим кучетата си, но много често не знаем, какво нашето куче знае от собствения си опит.

 Публикувано: 04.10.08 14:23. Заглавие: Още един пример ще н..

Още един пример ще ни помогне по-добре да разберем тези неща. Скоро ми звънна една дама и се оплака, че деветмесечното й куче все още се изпуска нощем вкъщи. Като разпитах стопанката за порциона на кучето, времето на разходките, хранене и прочее, поинтересувах се как тя постъпва, когато сутринта види, че кучето се е изпуснало. И получих отговора: „Аз не го наказвам. Смятам, че кучетата не трябва да се наказват физически. Аз просто му пъхам носа в купчинката и го гоня от къщи.” Стопанката искрено вярваше, че използва общоприетия начин да отучи кучето да пишка вкъщи. Но кучето може при това да усвои само едно: „Хората са се побъркали с тези кучешки купчинки. Струва ми се, че те влизат в стаята само за да ги намерят, а когато ги намерят, се насочват към теб с потъмнели от гняв очи, хвърлят сини искри от ушите и ръмжат безсмислени думи: „Какво е това?!” Кучето, напрашено от вида на стопанина, се свива от тона на гласа му и заема поза, която изразява покорност. Както е разбрало още като бебе, когато е живеело с майка си, с такова поведение може да се спрат по-нататъшните враждебни прояви. Обаче с хората не е така. Хващат те за шията, пъхат ти муцуната в мръсотията, а след това за дълго те гонят от къщи. От гледна точка на човека, вие сте преуспели в това, че сте размазал мръсотията по килима и сте напълнил ноздрите на кучето с нея. От гледна точка на кучето, вие сте го научил на това, че ситуацията, когато на килима има купчинка, а в стаята влиза човек, предвещава нещо лошо. Ако бях на мястото на куче с активен защитен рефлекс, бих ръмжал и хапал, за да се защитя, и сигурно щяха да кажат, че съм агресивно куче. Ако бях куче с пасивен отбранителен рефлекс, щях да избягам и да се скрия при първия признак на агресивност на лицето на стопанина и вероятно за мен биха казали, че осъзнавам вината си. Ако бях умно куче, бих се сетил, че комбинацията „моите изпражнения и моят стопанин” не обещава нищо добро и, може би, бих изял „уликите”. Предполагам, че в последния случай биха ме нарекли копрофаг. Обаче, какъвто и да е моят характер, разбира се, бих се предпазил да се освободя от нуждата си у дома в присъствието на стопаните, защото вече знам, че те, вероятно, имат странна натрапчива идея, свързана с кучешките екскременти, затова ако те вече са облечени, за да ме изведат на повод в дъжда преди лягане, то те здраво ще прогизнат, защото дори няма да си помисля да правя нещо в тяхно присъствие. Ще почакам докато те се скрият и даже мога да отида в другата стая, само и само да не намерят нищо. Ако кучето се изхожда извън пределите на леговището, то гореописаното е нормално кучешко поведение. Методите, които ние прилагаме, за да обясним на кучето, че тези навици не са приемливи за човека, могат да имат колосално значение за нашите бъдещи отношения и за поведението на кучето (виж „Решаване на проблеми от А до Я. Навик да цапа вкъщи”). Обаче, ако започнем да използваме подхода „от гледна точка на кучето”, всички тези действия постепенно придобиват смисъл.

 Публикувано: 04.10.08 21:14. Заглавие: 8. Проблеми, свързан..

8. Проблеми, свързани със стреса

Признаваме, че при хората стресът е причина за лошо здраве. Общопрактикуващите лекари считат, че стресът е основен фактор, предизвикващ болестта в около 70% от случаите. В някои райони, особено в градовете, тази цифра достига до 80-85%. Стресът изтощава имунната система на организма, поради което той става открит за въздействието на всевъзможни инфекции. На организма му трябва много време, за да възстанови на запаса си от сили за съпротива срещу стреса. Продължителният стрес може да стане причина или да провокира смъртоносни болести; с него са свързани повечето емоционални разстройства: депресия, тревожност, хронично състояние на възбуда и по-сериозни психически болести.
Много от стресовите ситуации, които възникват в наше време, си ги създаваме самите ние. Начинът ни на живот е такъв, че ние се опитваме да успеем за всичко наведнъж. Докторите ни предписват лекарства за облекчаване на симптомите, и почти винаги съветват да си вземем отпуска, да се отвлечем от коренната причина на стреса.
Кучетата не могат да си вземат отпуска, но те също страдат от стрес. Разликата е в това, че те не се докарват до това състояние. Основно, то е резултат от начина на живот, затова може би именно тук е причината, че в днешно време има потребност от специалисти като мен, които се занимават с проблемите на поведението на кучетата, докато преди няколко години нямаше нужда от подобни услуги.
Нашият съвременен начин на живот, високите темпове на процесите непосредствено се отразяват на качеството на живот на нашето куче, а в резултат ние се сблъскваме с поведенчески проблеми. Недостатъчното психическо и физическо въздействие е сериозен проблем. Постепенно дефицитът в общуването предизвиква у кучето стрес, който се съпровожда с поведение, насочено към преодоляване на стреса, това може да е хващане на опашката, бягане покрай оградата или ходене напред-назад и други подобни.
Много от проблемите на кучето могат да се решат, ако стопаните като оставят вкъщи мобилния си телефон, тръгнат с кучето на приятна дълга разходка, където то ще има куп възможности да се занимае с нормални кучешки работи и да побяга. но такова решение ни се струва прекалено лесно, за да повярваме в неговата правилност. за нещастие, често чувам в отговор възраженията на стопаните: нямат време за това. те казват, че кучето може цял ден да си играе в голямата градина. Обикновено, на това отговарям: "Размерите на затвора нямат значение нито за кучето, нито за мен. Ако вие не сте в състояние да отделяте малко време на кучето си, не трябва да го държите".
При 25,6% от кучетата с нежелателно поведение, чиито стопани съм консултирал за 12 месеца, имаха проблеми, свързани с недостатъчния опит, който се придобива в ранна възраст. Нормалната реакция на малко кученце в състояние на стрес е организмът му да създаде защитни механизми, отделяне на определени хормони на надбъбречната жлеза (адренокортикотропен хормон). Заради недостатъчния „опит от ранното общуване с възрастни кучета тези кученца имат неадекватна реакция на стрес. Те бързо губят сили и са по-податливи на болести”.
Най-разпространената форма на стрес се предизвиква от това, че стопаните неволно стоварват върху кучетата си прекалено голяма отговорност, да което вече говорихме в главата „Кучето в човешката глутница”. Върху кучетата пада отговорност, за която те не са готови генетично: в глутница диви кучета това куче не би било лидер. Аналогично състояние възниква при човек, получил отговорна длъжност, за която не е готов. Той би предпочел някой друг да взема решенията. С течение на времето стресовете, предизвикани от непосилната работа, водят до раздразнение, несдържаност, а понякога и до болест.
Стресът като резултат от прекалено голямата отговорност се счита водещ фактор за влошаване на здравето и отклонения в поведението при хората. Същото става и с кучетата. Редовно се сблъсквам с такива случаи в практиката си – кучетата идват при мен със стопаните си и веднага вземат ролята на лидер. След като установя по-високия си ранг, всяко куче от този тип, без изключения, се успокоява и заспива. Фактически те вземат отпуска, която им е крайно необходима. Те повече не изпитват напрежение и не се страхуват. Те чувстват облекчение, като се освобождават от товара на отговорността и в резултат на това стават спокойни и удовлетворени. способността да се справят със стреса, предизвикан от положението на лидер, се предава по наследство и не трябва да се натрапва. В повечето случаи избавлението на тези кучета от отговорност автоматично ги прави по-приятни за общуване и много от стопаните го отбелязват. В зависимост от това, как стопанинът или дресьорът изтълкува моделите на поведение а кучето, то ще изпитва по-голям или по-малък стрес. Тук споменах дресьор, защото типът стрес, който ще разгледаме по-нататък, е характерен стрес, извънредно разпространен при кучетата в клубовете за дресировка в цялата страна. Как да разпознаем, че кучете жертва на стреса, а не куче, което се стреми да вземе първенството, все едно казва „Не желая”.
Според мен, всеки, който дава обява, че провежда занятия с кучета и взема пари за услугите си носи отговорност да върши работата си колкото може по-компетентно. Нито един разумен човек няма да заведе кучето си при някой си, освен при добър специалист – ветеринар, ако иска да му окажат квалифицирана помощ. Как се получава така, че някоя си мисис Блогс (която, може би, напълно успешно е участвала в местните състезания с „ученото си по рождение” бордър-коли) рекламира услугите си като дресьор на кучета? Подобни неща стават, защото повечето от стопаните не разбират, че курсовете по дресировка биват лоши и добри.
Като отдаваме справедливост на повечето такива мисис Блогс в страната, следва да се каже, че те искрено вярват, че вършат работата си както трябва. Те често работят за скромно възнаграждение или съвсем безплатно и винаги с горещото желание да помогнат на хората добре да дресират кучетата си, защото те обичат кучета. Обаче някои от дресьорите подобно на мисис Блогс не разбират, че кучетата не са машини: ако нейното бордър-коли реагира на рязко дръпване на душача, това не означава, че другите кучета (ротвайлери, добермани, немски овчарки) ще реагират също. Когато това не става, подобни дресьори са склонни да винят стопаните, че не изпълняват правилно.
Инструкторите трябва да търсят в групите си кучета, не способни към обучение, защото при тях се проявяват симптоми на стрес. Информираният, подготвен инструктор лесно ги разпознава.

 Публикувано: 04.10.08 21:32. Заглавие: Отрицателен стрес. ..

Отрицателен стрес.
Той може да се проявява в различни форми: свити уши, разширени зеници, тежко дишане или отделяне на слюнки, потни лапи, лежане на пода в застинала поза, прекалено падане на козина и, в тежки случаи, напишкване като признак на покорност.
Има само едно средство, и то се състои в това, да се махне кучето от това обкръжение и бързо да се отвлече с някое приятно занимание. Да се мисли, както много от дресьорите, че кучето просто „трябва да свикне” към обкръжението е не по-малко вредно, отколкото самият стрес, проявите на който се отбелязват при кучето, и резултатът от такъв подход ще е противоположен на очаквания.
Положителен стрес.
Той се разпознава много по-трудно и по-лесно може да се отнесе към непослушание – такава е стандартната диагноза в повечето клубове. Единственият начин да се различи положителният стрес от непослушанието е кучето да се наблюдава известно време. Непослушният пес най-вероятно ще се държи през цялото време по един и същ начин. Куче в състояние на стрес, напротив, изведнъж ще се държи като хиперактивно малко кученце, когато настоявате да изпълни някоя команда. То ще бяга наоколо в кръг и ще ви приканва към игра, като лята на предните лапи и вдига задницата си, и колкото повече се стараете да успокоите кучето, толкова по-глупаво ще става поведението му. Почти невъзможно е да го хванете, а ако все пак успеете, поведението на кучето ще варира от покорност до хиперактивност.
В този случай положителното средство ще бъде да махнете кучето от обстановката, която предизвиква стреса. Също така може да помогне промяната на метода на дресиране. Стресът е призната причина както за физически, така и за психологически проблеми при хората. Но когато става дума за кучета, сме склонни да считаме, че те нямат емоции, че те са като машини, и ако кажем „Направи това!” – те изпълняват командата. Трябва да помним, че човекът и кучето толкова добре са свикнали да живеят заедно в течение на десетки хиляди години преди всичко, защото нашите ценности и социални структури са много сходни.

 Публикувано: 04.10.08 22:00. Заглавие: Най-удивителният слу..

Най-удивителният случай на стрес, с който някога съм се сблъсквал, показва колко много си приличаме. Веднъж ми се обади дама, която разказа, че кучето й се държи странно всеки път, когато в къщата идва някой. „Каква порода е кучето ви и в какво се състои тази странност” –попитах я. „Тригодишна женска Джени, постоянно ближе докато гостите не си тръгнат. Същото прави, когато ние отидем у чужди хора”. Казах, че няма нищо необичайно, ако много дружелюбно куче облизва хората. Стопанката отговори: „Джени не ближе хората, а стените”. Ветеринарят не установил никакви отклонения у кучето от медицинска гледна точка и посъветвал стопанката да се обърне към мен. След дълъг разговор по телефона, от който разбрах, че Джени ближе не само стените, но и краката на столовете, масите и други предмети, ние си уговорихме среща. Стопанката дойде с мъжа си. Джени наистина след няколко минути започна да ближе стените. Най-голямо безпокойство предизвика неистовата енергия, с която тя правеше това. Още пи първия телефонен разговор се появи обяснение на странното поведение на Джени: явно тя се стреми да привлече внимание. Струваше ми се, че това, на което станах свидетел, потвърждава подозрението ми, но колко съм грешал!
Посъветвах стопаните да игнорират Джени, за да не успее да привлече вниманието, което (както предполагах) тя жадува. След това се опитахме да приложим методи, основани на отвращение – всички доведоха до един резултат: нежелателните прояви се усилиха. През целия разговор мъжът седеше удобно във фотьойла и нищо не каза. Можеше да се помисли, че все едно не е стопанин на кучето и мъж на стопанката, а, да речем – шофьор. Вече ги пях питал по телефона и пак зададох въпроса в началото на консултацията: имало ли е някакви други обстоятелства, когато са наблюдавали същото поведение? Увериха ме, че нищо подобно не е имало. Джени ближе предмети само когато в стаята има някой трети, независимо от това дали Джени го познава или не.
В този момент жената излезе от приемната, за да вземе нещо от колата. Щом тя се отдалечи на достатъчно разстояние, за да не ни чува, мъжът каза: „Знаете ли, тя ви лъже. Кучето прави това постоянно, освен тогава, когато е само с мен". И наистина, Джени престана да ближе предмети и просто стоеше в средата на приемната. Видът й беше напълно измъчен. "Цялата работа е в гласа й, - каза мъжа. – Той действа на Джени и я кара да се държи така. Когато жена ми говори, Джени започва да ближе всичко подред. Казвах й, но тя само се възмущава и не иска да слуша. И майка й е същата – тъща ми”.
И тук аз направо прозрях. Това, с което си имаме работа, е реакция на стрес, предизвикан от семейни неразбории. Но можех ли да им кажа това? „Съгласих се да дойдем при вас само при условие, че тя ще ни остави за 5 минути само двамата, за да мога да ви докажа, че съм прав. Когато тя се върне, Джени отново ще започне да ближе всичко.” И наистина, както предсказа, почти веднага след като стопанката се върна в приемната Джени отново започна да ближе вещите. Когато стопанката се обърнала към ветеринар, а след това към мен, тя си измислила обстоятелство, което по нейните думи предизвиква потребността да ближе стени и мебели, а именно присъствието на странични хора. А в действителност Джени е била буфер между мъжа и жената, един вид център, около който бушуват семейните свади. Единственото средство да се справят с този проблем е промяната в домашната ситуация и определено време.
Преди знаех кучета, които по време на домашните бури се държаха много странно. Най-типичната проява на такъв стрес е това, че кучето започва да се изхожда вкъщи. често може да се чуе за кучета, които в подобна ситуация се изхождат в леглото на стопаните. Имаше случай, когато кучето се възползвало и от кухненската маса. Нашият пример много добре показва доколко тясно кучетата са свързани с нас, като с отделни личности и като с членовете на глутницата. Те не могат да говорят на нашия език, или по-точно ние не винаги разбираме техния език, но връзката между човека и кучето е по-здрава, отколкото с всяко друго животно, а в някои случаи може да се каже, че тя е по-здрава, отколкото нашата връзка с някой от нашите събратя – хора.
Моят колега от Вудторнската ветеринарна група, Ричард Блекман, който е член на Асоциацията на консултантите по поведенчески проблеми на домашни животни, веднъж ме попита дали често се случва да заподозря, че нарушенията при кучетата са пряко свързани със стопаните им и домашната обстановка. „Прекалено често” – отговорих аз. Блекман се интересуваше, защото през последните няколко месеца той също започнал да забелязва непосредствената връзка между въздействието на стопанина върху кучето си и сериозните физически разстройства при животното.
Цялата работа в случаите, подобни на гореописания, се свежда до това да се разясни на стопаните (доколкото е възможно), че кучето им не би се държало странно или не би се разболяло, ако те бяха променили собствените си възгледи за живота.

 Публикувано: 05.10.08 09:21. Заглавие: :sm15: :sm15: :sm..

Страшно е интересно!

 Публикувано: 10.01.09 14:45. Заглавие: Tatjana, искрено ти ..

Tatjana, искрено ти благодаря, че публикуваш превода тук! Ако не са хора като теб не знам как ще се справя със своенравната Барда? Щях да съм в грешка постоянно.

 Публикувано: 18.01.09 12:08. Заглавие: хвана ме срам колко ..

хвана ме срам колко съм несериозна! Ееех, ако някъде се продаваше време , макар че това не е оправдание. Затова бързам да се реванширам, че доста изостанах - още не съм стигнала и до средата!!!

 Публикувано: 18.01.09 12:09. Заглавие: 9 Проблеми на хране..

9
Проблеми на храненето: ключ за разрешаването им

"Човекът е това, което яде" - древна и много вярна поговорка. Много малко хора не осъзнават, че някои хранителни продукти или техните съставки могат да оказват вредно въздействие върху здравето или поведението на някои хора. същият ефект имат и напитките - имам предвид безалкохолните, на всички е известно влиянието на алкохола върху поведението. Различните хора реагират различно на различните неща. Същото се отнася и за кучетата, но стопаните рядко обръщат внимание на въздействието на храненето върху поведението. Доколкото ми е известно, досега никога не са провеждани по надлежен ред организирани научни изследвания за въздействието на храненето върху поведението на кучетата. Обаче, водеща фирма, произвеждаща хранителни продукти за домашни животни, финансира аспирантура в Единбург, и главната разработвана тема там е „хранителна алергия”. Много ветеринари и бихевиористи публикуваха редица трудове за алергията, свързана с храненето. В онези случаи, където има място такава алергия, несъмнено, тя засяга поведението на животното, но нали всяко куче, както и всеки човек, е уникално. Следователно, би било доста затруднително, а може би и невъзможно, да се получат конкретни данни за това, че определени видове храна или нейните съставки явно отрицателно действат върху поведението на всички кучета. След време, несъмнено, ще разполагаме с по-пълна информация по този въпрос.
Тук трябва да споменем, че не съм специалист по хранене. Обаче, следващия съвет е основан на опита ми в лечение с помощта на диета буквално на стотици кучета през изминалите няколко години. Убеден съм, че постигнатите резултати убедително доказаха: нито един от специалист, които консултират стопаните на кучета относно лечението на техните питомци, няма право да игнорира диетичната терапия.
По-нататък ще разделим предмета на две различни области. Целта на настоящата глава е разпространението на знания за значението на правилното хранене. Възможно е, като я прочетете, да си кажете „Аха. И моето куче прави така. Сигурно, и аз трябва да сменя порциона”. Глава 10 има малко по-специален характер и предоставя на стопаните, които са се замислили на проблема ("аха!"), допълнителна информация за размисъл. Ако вие не сте казали "Аха!", като прочетете глава 9, няма нужда да си губите времето с глава 10.
За пръв път постигнах успех в областта на диетотерапията преди няколко години, когато посетих своя клиентка, стопанка на тригодишен гордон сетер Роли, когото тя смяташе за хиперактивен. И това е слабо казано! Когато пристигнах, Роли едва не тичаше по тавана от възторг и възбуда и продължаваше да се държи така и извънредно бурно да изразява чувствата си докато стопанката не му заповяда да легне. Любопитното е, че той се подчини – резултат на много часове работа с частен инструктор-дресьор. Но през цялото време, докато лежеше, той не можеше да се сдържи да не трепери. Разбира се, това треперене можеше да се игнорира, например, да се обърнеш на друга страна и да не гледаш към кучето, но не можеше да не се чуе, как Роли скимтеше – сигурно и съседите чуваха гласа му. Стопанката каза, че той така ще скимти и трепери докато не му разрешат да стане. Нямах намерение да се убеждавам в това, и така вече не издържах да слушам тези звуци. Когато на Роли му разрешиха да стане, той възобнови прекалено дружелюбното си, но определено „бебешко" поведение.
Стопанката беше стюардеса, летеше по местната линия между Хитроу и Глазго и са й разрешили да взема всички остатъци от котлети, когато в кухнята на борда подновяват запасите от продукти. Роли се хранел изключително с котлети.
Тъй като Роли беше дресирано куче, тоест знаеше каква поза трябва да заеме в съответствие една или друга команда, то трябваше само едно - да се намали нивото на активността му. Препоръчах натурална диета (виж глава 10). Резултатите бяха поразителни. След няколко дни стопанката ми звънна: „Бих Ви съобщила и по-рано, но отначало помислихме, че Роли се е разболял. Цяло денонощие той беше толкова мирен, че не можехме да повярваме, че тази промяна е предизвикана от смяната на порциона. Сега знаем, че той не е болен, напротив, той е в добра форма, здрав и активен, Когато трябва. Проблемът е бил в неправилното хранене”.
В този конкретен случай беше лесно да се установи, че порционът на Роли е бил от черно месо с високо съдържание на белтъчини (телешко, агнешко и т.н.) и не беше балансиран.
Храната не съдържаше достатъчно количество съставки, които дават енергия, тоест мазнини и въглехидрати. Следователно, организмът е използвал по-голямата част от белтъчините като източник на енергия. Това е спомогнало за повишаването на активността и даже би могло да навреди на здравето. Аминокиселините на белтъчините са необходими за възстановяването на тъканите, растежа и други физиологически функции. Ако полезните вещества, извличани от източника на белтъчини, се изразходват за удовлетворяване на енергийните потребности на организма, резултатите могат да са пагубни за кучето, като увреждат здравето му и поведението.
Въпреки разпространеното мнение, диета с високо съдържание на белтъчини не винаги е вредна, но следва да се отчита съотношението между белтъчините, мазнините и въглехидратите в храната и ежедневните енергийни потребности на кучето. В случая, при Роли беше нарушен баланса. При работно куче и домашно куче, което хаби много енергия, защото има възможност да се движи много, потребностите от енергия и белтъчини не са такива, каквито при по-флегматично куче.

 Публикувано: 18.01.09 12:33. Заглавие: В обявите по телевиз..

В обявите по телевизията всичко се представя като уникално просто: „Дайте на кучето си от тази консерва и то ще направи чудеса и ще стане ваш приятел за цял живот”. Ще добавим: то задължително трябва да предпочете тази храна пред другата, която по-рано е рекламирана, и през онази, рекламата на която ще покажат другите фирми. промишленото производство на храни за животни - това е пазар на стоки на стойност много милиарди лири стерлинги, и напълно е очевидно, че всеки производител се стреми да заеме най-голям сегмент от пазара. Първостепенна задача е производството и доставката на такъв продукт, който изглежда привлекателно от гледна точка на човека. За това се изискват парченца на нещо, което прилича на истинско месо, залети с нещо, което прилича на истински сос – соята и оцветителите прекрасно подхождат за тази цел. Кучето трябва да предпочете тази храна пред всички други продукти – тук трябват подправки, които да подсилват вкуса. Цената трябва да е колкото може по-ниска – това означава, че всички съставки също трябва да са евтини. Но евтинията обикновено предполага ниско качество.
Това не означава, че храната, която изглежда добре, харесва на вашия любимец, и се продава на умерена цена е лоша за кучетата. Обаче, тя може да не е от голяма полза за кучето. Съществува редица ключови признаци, които ще ви подскажат дали си струва да промените порциона на кучето и колко спешно това трябва да стане. Определете следното:

1. Здраво ли е вашето куче, или системно възникват нарушения в храносмилането? Има ли алергични реакции към бълхи, трева и т.н.?
2. Страда ли кучето ви от упорит метеоризъм?
3. Дали движенията му са нестабилни – понякога са тромави, понякога уверени?
4. Изпражненията имат ли доста рязка миризма и значителен обем?
5. Не ви ли се струва, че кучето не качва килограми, макар че яде лакомо?
6. Приемливо ли е нивото на активност на кучето? Няма ли отклонения в едната или другата посока?
7. Не пие ли кучето прекалено много вода?
8. Изглеждат ли кожата и козината му здрави, или козината на кучето ви постоянно пада?
9. Не извършва ли кучето ви постоянно някое от изброените действия: чеше се зад ушите, гърдите или корема, гризе основата на опашката си, лиже или гризе лапите си, търка очите и носа си с лапи или главата си в килима?
10. Яде ли постоянно трева, изгризва ли клони или копае корени, когато е в градината?
11. Краде ли хартиени салфетки или рула тоалетна хартия? Ако то е склонно да унищожава вещи, дали предметите са направени от влакнест материал?
12. Яде ли собствените си екскременти?

Всеки от тези симптоми сам по себе си може да възникне при някое разстройство, което не е свързано с диетата.
За пример, напълно е възможно, кучето ви да има алергия към бълхи или трева. С нарушение на усвояването на храната може да се обясни качеството на изпражненията, изяждането на екскременти и т.н. – тези прояви не винаги са свързани с храната. Ако кучето не качва килограми, може да има глисти. Може би да гризе пръчки – това е огромно удоволствие за кучето. Понякога, кучето унищожава вещи в опита си да се избави от чувство на тревожност (последният случай се разглежда подробно в глава 15). Обаче, колкото повече положителни отговори сте дали на тези въпроси, толкова е по-голяма вероятността, че промяната на диетата ще е полезна за вашето куче.

 Публикувано: 18.01.09 13:12. Заглавие: По какъв начин всеки..

По какъв начин всеки от симптомите е свързан с храненето?
По-долу се изброяват възможните причини:

1. Алергични реакции.
Възможно е да са свързани с това, че защитните механизми на организма са в постоянно действие – борят се с някакъв хранителен алерген. Всяко допълнително въздействие върху организма ще бъде капка, която прелива чашата. Отстранете хранителния алерген и организмът ще се справи с останалото.

2. Метеоризъм.
може да е обусловен от това, че храната се смила лошо в тънките черва. Не смляната храна, като попадне в дебелото черво, започва процес на ферментация, който се съпровожда от натрупване на газове. Излишното съдържание на соя в храната може да предизвика същия ефект.

3. Редки изпражнения.
това е още един признак на това, че храната не се смила както трябва. Ферментацията дразни вътрешната повърхност на храносмилателния тракт и раздразнените черва не всмукват както трябва водата. Затова водата се извежда при дефекация. За да се компенсира загубата на течност, кучето започва да пие повече вода.

4. Обилни изпражнения с рязка миризма. Обикновено това е пряко следствие от това, че от организма се извежда не смляна ферментирала храна.

5. Не качва килограми.
ако кучето ви не получава необходимите хранителни вещества с храната, то става прекалено лакомо и храната минава без всякаква видима полза.

6. Хиперактивност или, напротив, ниска активност.
както вече споменах в началото на главата, балансираната диета е ключов фактор, определящ не само здравословното състояние, но и нивото на енергия на кучето.

7. Излишно пиене на вода.
Може да показва нарушение в храносмилането.

8. Нездрава кожа и козина.
възможно е, белтъчините да се използват, за да се компенсират енергийните разходи на организма, което води до „влошаване на здравето и намаляване на енергичността". Липсата на витамини и някои минерали води до това, че кожата и козината имат нездрав вид, но, според мен, добре балансираният порцион не трябва да се допълва със специални препарати.

9. Постоянно облизване и чесане. Това може са сочи за алергична реакция към храната или неин отделен компонент. Когато се включват защитните механизми на организма, те „включват” реакция на клетките, които отделят хистамин. При кучетата най-голям брой такива клетки има в тъканите, разположени на лапите, около ушите, очите, носа, до основата на опашката, на гърдите и на корема. Неистовото облизване или чесане на тези части на тялото, особено след ядене, с времето води до увреждане на кожата и я открива за инфекции.

10. Ядене на трева, клони и корени. Понякога говори за това, че храната се усвоява лошо. Кучетата са животни, които са способни да повръщат нежелателната или неприятната храна, и нарушенията в чревната ферментация подтикват кучето да яде трева, за да се излекува. При това, в диетата липсват някои минерали. В някои треви се съдържат необходимите минерали, и инстинктът „подсказва” на кучето, че те са нужни на организма му. Ако кучето дъвче клони или търси корени, това също сочи, че на храносмилателната система са нужни повече растителни влакна. Считам (макар да не мога научно да обоснова мнението си), че преходът към по-подходящ порцион намалява подобни прояви в поведението на кучето.

11. Кражба на салфетки и унищожаване на предмети, съдържащи влакна.
Това може да е още един признак, че животното има остро влечение към „влакнеста” храна, която спомага за храносмилателния процес. Хартиените салфетки – това е чисто дървесно влакно с най-високо качество.

12. Изяждане на собствените изпражнения. То може да сочи, че храната не се смила достатъчно. Ако организмът не извлича хранителните вещества в процеса на храносмилане, то изпражненията ще са почти толкова хранителни, колкото и изходната храна, от гледна точка на кучето те са напълно пригодни за ядене. Това отвратително за нас поведение е напълно нормално за кучето. Както и да е, ако такова поведение има постоянен характер, посъветвайте се с ветеринар.

По мои данни, върху поведението на повече от 50% от кучетата, с които се срещам в практиката си, в една или друга степен влияе качеството на храната. (Следва да се подчертае, че аз съм специалист по проблеми в поведението, и въпреки това се опитвам да ви убедя, че половината от всички кучета страдат от неправилно хранене). В някои случаи е достатъчно да се промени храненето, за да се справим с проблема, в други случаи промяната на порциона значително ускоряваше и облекчаваше корекцията на нежелателното поведение. Има и още един фактор, който следва да се отчете: все повече и повече производители на храни включват в порциона съставки, специално предназначени да поддържат добрата форма и здравето на кучето и да му осигуряват енергия. Разбира се, че това е важно и грижливият стопанин взема под внимание тези неща, като купува определена храна. Но, както вече споменах, съвместният ни живот с кучетата днес рязко се отличава от живота, какъвто беше преди.
Ако храните кучето си така, както трябва да се храни само изложбено куче или куче – професионален боец, то трябва да има възможност да изразходва тази енергия, получена за сметка на подсилената храна.
Трябва да храним кучетата си с храна, която е достатъчно хранителна, за да удовлетвори потребността им от енергия, което се определя от начина им на живот, и не повече. Ако искате вярвайте, ако искате – не, това не означава, че всеки стопанин трябва да е квалифициран специалист – диетолог. Достатъчно е да бъде наблюдателен и да има малко здрав разум.

 Публикувано: 18.01.09 13:30. Заглавие: въпрос към всички: д..

въпрос към всички: да продължа ли както си е по книгата или да пропусна глави 10 и 11 (като ги оставя последни, разбира се) и да премина към глава 12 и следващите. Прочетох гл.10 и 11 - интересни са, полезни са, но... Предвид многото нови бебета, мисля, че по-полезна информация има в следващите глави и в част ІІІ.
Затова реших да се допитам до вас - какво мислите, да ги оставям ли за най-последни или да карам наред?

П.С. Идеята ми е заради това, че тези глави 10 и 11 са общо към 34 стр., т.е. ще ми отнеме доста време докато приключа с тях.

 Публикувано: 18.01.09 15:34. Заглавие: Според мен- както ре..

Според мен- както решиш и както на теб ти е удобно!
Щом смяташ,че накрая ще е най-добре -направи го ..а пък, ако искаш всичко по ред - пак стори така ---> НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ ЗА МЕН
Аз вече съм принтирала каквото си написала тук и чета- Ужасно интересно не съм мислела, че съществуват подобни неща, които по-късно, а и сега може да ни послужат. БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДЕСНАТА РАБОТА!

 Публикувано: 24.01.09 11:53. Заглавие: само Катето писа :s..

само Катето писа Мислих-мислих, и все пак реших да оставя въпросните глави за най-накрая. Продължавам с глава 12.

 Публикувано: 24.01.09 11:53. Заглавие: 12 Последствия от н..

12
Последствия от неправилната дресировка

Досега се занимавахме с областите, които обикновено не се разглеждат, когато се търсят причините защо кучето прави нещо или, обратното, защо не иска да прави нещо. Записките за наблюденията ми показват, че всички засегнати фактори следва да се проучат преди да се вземе решение за необходимите мерки. Сега ще разгледаме друга причина за лошо поведение – някои традиционни общоприети методи на обучение и свързаните с тях предразсъдъци. вече обсъдихме по какъв начин кучетата реагират на практическото прилагане на теорията "бутнете носа в това, което е направило" и на какво всъщност това учи кучето. в миналото хората са имали убеждението, че това наистина е метод, защото постепенно кучетата преставали да се изхождат вкъщи и са се научавали да показват, че искат навън. Никой никога не се е замислял, че отвикването става по силата на естествени причини.
Доволни сме – методът работи и не виждаме, че при това възниква недоверчиво отношение към намеренията ни, когато влизаме в стаята. По-покорните кучета при нашата поява в стаята се приближават към нас, свити от страх, раболепни, което означава „Аз съм жалък червей и признавам превъзходството ти”. Кучетата изразяват покорност по свой начин: достатъчно им е да се изпишкат. Виждаме, че кучето прави това и се вбесяваме. Възниква порочен кръг: кучето демонстрира покорност по нормален за кучето начин, а ние, подчинени на предразсъдъци, го наказваме. Важно е да се помни, че за кучето персийския килим за две хиляди фунта е само под в леговището.
Нито едно животно не може да бъде научено чрез наказание. Признаваме, че ако извикаме котка, а тя избяга, нищо не може да се направи. Остава само да се намери някакъв начин да я подбудим да реагира на повикването ни. Ако същото става, когато викаме кучето, ние се дразним и искаме да го накажем. Желанието да отмъстим, да накажем е чувства, присъщо на човек; имам предвид наказанието след извършване на постъпка, като противоположност на незабавното наказание. Скоро наблюдавах, как две млади момичета се опитваха да хванат пони в полето. След пет минути те се предадоха и отидоха за лакомства. Когато се върнаха и разклатиха купата с лакомство, понито много внимателно се приближи. Сложиха му хамута, а след това три пъти го удариха с камшика по врата. И си мърмореха, че трябва да дадат урок на понито. Момичетата не разбираха, че единственото, на което вероятно са научили понито е да не идва при тях, даже когато му дават храна. Сигурен съм, че момичетата в никакъв случай не са садистки, но са усвоили гледната точка на хора, които считат за „много знаещи за конете”. Те искрено мислеха, че правят каквото трябва да се направи в такива случаи. Колко често виждате хора, които бият кучето си, ако успеят да го хванат, като по този начин се опитват да го научат никога да не бяга?

 Публикувано: 24.01.09 12:17. Заглавие: Да видим по какъв тр..

Да видим по какъв традиционен начин дресират кучетата сега. Първо, повечето разглеждат обучението на кучето като механичен процес, за който трябва да станат член на местен клуб, за да научат там кучето как да се държи. Преди 20-30 години клубовете се посещаваха предимно от хора, заинтересувани на първо място от състезанията за послушание. Клубовете винаги предлагаха помощ и съвети на стопаните, но напълно очевидно е, че тези на съвети влияе спецификата на любимия им спорт. Подразбираше се, че кучето винаги трябва да седи, да държи в устата си апорта, но да не го дъвче и т.н. Разбира се, способността да научи кучето си да изпълнява тези команди на такова високо ниво свидетелства за вашето умение да контролирате ситуацията в условията на тренировка, но няма пряко отношение към потребностите на средния стопанин на куче.
Несъмнено, все повече хора посещават занятия, и това е добре. Обаче, състезанията на дресирани кучета с годините много малко са се променили, не се е променило и обучението в основата си. Моят съвет към стопаните е следният: отидете на занятия без куче и наблюдавайте както става. Ако това, което видите, не ви хареса, най-вероятно то няма да хареса и на кучето ви.
Появяват се все повече клубове по дресировка, където се придържат към най-новите възгледи. Трябва да се подхожда избирателно към клубовете. Трябва да отбележа, че в много от клубовете не разпитват стопаните за поведението на кучетата им в домашна обстановка. В резултат, дават съвети как да се обучава кучето в неестествена обстановка, където кучето в края на краищата разбира, че няма никакъв друг изход, освен да се подчини на командите. Или обратното, на стопаните на куче, което агресивно протестира (срещу това, което то преценява, че е нарушение на установената йерархия), често намекват, че не са желани членове на групата, или даже откровено ги молят да напуснат групата, защото кучето им дава лош пример на останалите.
Съгласен съм, критичните ми забележки не са съвсем обективни, защото става дума за „проблемни” кучета, които в края на краищата изпращат при мен за консултация. Нямам работа с кучета, които успешно са завършили курс на обучение, все пак те са повече. Също така, разбирам проблемите, с които се сблъскват дресьорите, когато в групата попадат агресивни кучета, които лошо влияят на другите. На треньорите се налага да мислят за групата като цяло не само от гледна точна на безопасността, но и с оглед на това, че присъствието на проблемно куче в група от 15 кучета може да доведе до това, че останалите 14 няма да се научат на нищо.
Повечето групи започват занятията с упражнения по ходене на ред. Вероятно, съществува някакъв неписан закон, според който всички трябва да ходят в кръг по часовниковата стрелка, при това кучетата вървят отляво на стопаните, образувайки външен кръг. От гледна точка на кучето, такъв ред позволява на всички кучета да пасат хората. В резултат - опашките им са вирнати нагоре, подчертавайки чувството за превъзходство, нивото на шум расте като израз на същото чувство, кучетата дърпат все по-силно - естествено, нали кучето, което пасе стадото си, трябва да има право да го оглави. от друга страна, ако вие вървите малко по-бързо от обикновеното бавно темпо по посока обратно на часовниковата стрелка, кучешките опашки ще са надолу, нивото на шум ще се понижи. Като резултат, ще бъде по-лесно да контролирате кучетата, защото хората приемат ролята на пастири, когато кучетата се намират от вътрешната страна на кръга.

Книгата продължава тук http://bglabrador.borda.ru/?1-1-0-00000155-000-0-0-1232796898