Публикувано: 08.07.08 16:32. Заглавие: ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Джон Фишър
ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Превод от английски - Людмила Войтюк
Think Dog! An Owner's Guide to Canine Psychology (c) John Fisher, 1990, 1995


Посвещава се на моите родители, на които им е трудно да обяснят на хората с какво си изкарвам хляба, посвещава се на жена ми, чиято подкрепа ми помогна да напиша тази книга, и на сина ми Джесън, който винаги е искал името му да попадне в книгата.


СЪДЪРЖАНИЕ
Увод

Част І КУЧЕТА. КОИ СА ТЕ?
1. Произход на кучетата
Предци на кучетата
Какъв е бил той, вълкът?
2. Как се развива умствената дейност на кучето
Неонатален период (от 0 до 13 дни) ...
Социализация на кучето (от 14 до 49 дни) ..
Социализация в обществото на хората ........
Период на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици) .
Период та инстинкта за бягство (от 4 до 8 месеца)
Настъпване на полова зрялост (от б до 14 месеца) .
Зрялост (от 1 до 4 години)
3. Куче в човешката глутница.
Смяна на ролите в глутницата "човек - куче"
4. Как се учат кучетата.
Отрицателен тигмотаксис .
Чувствителност на осезанието
Възприемчивост към шума
Острота на зрението
Чувствителност на психиката
Поведение, характерно за определени породи
5. Методика на положителната подкрепа.
Как действа положителната подкрепа.
Как да се прилага положителната подкрепа.
6. Методика на отрицателната подкрепа ...

Част ІІ ПОЗИТИВЕН ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО
7. Проблеми на стопаните, свързани с дресировката
8. Проблеми, свързани със стреса
9. Проблеми на храненето: ключ към разрешаването им
10. Проблеми на храненето: факти .
"Юкануба" ("Eukanuba") .
Специални лечебни диети
Натурална диета
Как да четем етикетите
Изводи
11. Ветеринарни проблеми
12. Последствия от неправилната дресировка
13. Проблеми вътре в "глутницата"
Кучета и бебета
Кучета и деца
Кучета и възрастни
Отношения между кучетата
14. Проблеми с агресията
Наследствени причини
Агресивност на нервното куче
15. Проблеми със страховете (тревожност)
16. На какви игри да си играем с кучето си
Игри в домашна обстановка
Игри в градината
Игри в парка или на дресировъчната площадка

Част III РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ от А до Я
Агресивност
Аномално поведение
Безумна страст към пътуване с автомобил
Лаене
Възбудимост .
Вой
Хиперактивност
Деструктивно поведение
Диета и свързаните с нея проблеми
Побойничество
Естествени нужди и разходка
Дъвчене .
Копане .
Хапещо куче
"Любители да бяг в тръст"
Маркиране на територии
Качване
Нервозност .
Облизване
Лов и преследване
Охрана
Бягане
Извикване
Изяждане на екскременти
Гризване
Молене
Посетители
Навик да цапа вкъщи
Навик да дърпа повода
"Сексуални желания»
Кучета и възрастни хора
Собственически инстинкт
Тревожност

 Публикувано: 08.07.08 16:32. Заглавие: Он самый верный в ми..

Он самый верный в мире друг,
Он светоч мне в пути,
Хитер как бес, но сердцем чист,
И смотрит, как дитя.
В почете он у королей,
Любимец королев,
В работе - мастер, а в игре –
Отчаянный трюкач.
Оберегает всю семью,
Хранит мое именье,
И даром что не так велик,
Достоин уваженья*.
Майкл Ажиллоу

 Публикувано: 08.07.08 16:34. Заглавие: ето груб превод на с..

ето груб превод на смисъла на стихчето (малко ме е срам от нескопосания превод, но някак си не успях да римувам)

Той е най-верният приятел на света,
Той е светлината в моя път,
Като дяволче е хитър, но има чисто сърце,
И гледа като дете.
При кралете е на почит,
На кралиците любимец,
Майстор в работата, а в играта - пълен с номера.
Пази цялото семейство,
Пази моето имение,
И макар да не толкова голям,
достоен е за уважение.

 Публикувано: 08.07.08 16:34. Заглавие: Тези стихове са прек..

Тези стихове са прекрасен израз на възхищението на МИЛИОНИ хора от животните, с които те живеят под един покрив. „Той е светлината в моя път” – тук веднага си спомняме за кучето-водач, което води слепец. „Майстор в работата” – навежда ни на мисълта за бордър коли, което пасе овцете. „Пази цялото семейство, пази моето имение” – във въображението изниква образа на немска овчарка, която защитава нашите домове, или на английско пастирско куче, което охранява стадата. Тъй като кучетата са способни да разрешават всички тези задачи и още много други, ние сме склонни да считаме, че ги разбираме и че те разбират същината на работата, която изпълняват. Но дали наистина разбираме кучетата? Струва ми се, че и на този въпрос отговорът ще бъде отрицателен.
Ако се откажем от привичните шаблони и се замислим какво е кучето в действителност, ще видим колко глупаво е да се подхожда с човешка мярка към неговото поведение. Целта на тази книга е изследване на кучето, опит да се разбере какво представлява кучето.
Ако се научим да разбираме кучетата, ще разберем какви са техните мотиви на поведение и ценности, как става обучението и защо се държат по един или друг начин, то нашето по-дълбоко познаване на всичко това ще ни помогне да установим по-тясна връзка с кучетата, а благодарение на това ще получим много повече радост от общуването с куче.
Тъжно е, че добрите, грижливи стопани често получават лоши съвети. Скоро рецензирах книга, в която се твърдеше, че кучето да се удря по муцуната с тънка бамбукова пръчка, ако то се опита да върви преди вас. Там се предлагаше още и такъв метод, за да се отучи кучето да взема лакомство от чужди хора: да се мушне безопасна игла в парченце месо. Безопасната игла трябва да стърчи на около половин дюйм и когато кучето се допре до парчето месо, иглата леко ще го убоде. Същото се предлага да се направи с вилица: тя ще убоде устата на кучето и то няма да може да глътне парчето. На обложката на книгата – внушаващото благоговеен трепет название на влиятелна организация, която се занимава с кучета. Но при по-внимателно проучване се изясни, че тези хора нямат никакво понятие за света на кучетата. Книгата е с много добро оформление, продава се на приемлива цена. Разгромяващата ми рецензия не беше публикувана, а книгата може лесно да се вземе и в магазините, и в библиотеките. Какво да правят грижовните стопани, ако им се предлагат подобни съвети?
Самият аз съм зоопсихолог, специалист по поведение на кучетата. коренната причина на повечето от проблемите, с които идват при мен, е неправилното Разбиране на напълно нормалното за куче поведение. Разбира се, има и лоши кучета – неуравновесени, психически неустойчиви, с проява на атавистични свойства. Но те не са толкова много, колкото би могло да се предположи на базата на статистиката за евтаназия (приспиване). Не следва да се обвинява стопанина всеки път, когато кучето се държи неприемливо от гледна точка на околните. Не е вярно, че „няма лоши кучета, а има лоши стопани”.
Защо тогава при кучетата понякога възникват поведенчески проблеми, които на пръв поглед ни се струват несравними?
За това има множество причини, както ще видим по-нататък. Във всеки случай, трябва внимателно да се изучи информацията, с която вие ще се запознаете в тази книга, а вече после да се решава дали стопанинът е невеж или кучето му е екземпляр, който рязко се различава от другите представители на породата, с други думи изрод.
Книгата е разделена на три част. В І част се обяснява защо кучетата постъпват по определен начин. Част ІІ е посветена на най-разпространените причини за това, което считаме за проблеми на нашите кучета, и на методите, с помощта на които (както успях да установя) тези проблеми могат да се разрешат. Част ІІІ представлява справочник за Дресьорите, чиито кучета имат някакви отклонения в поведението.
Като стопанин и дресьор на кучета, участник и съдия в състезания, аз изпитах както радост, така и разочарование при работата си с проблемни животни. Знам също, че проблемите се разрешават само, ако се постараем да разберем как се е получило така, че кучето е свикнало да се държи по този неприемлив за нас начин. Само като се разбере как се учат кучетата, ние ще можем да си научим да се подчиняват на нашите команди, а това, което ще разберете от книгата, изобщо не е същото, както да накараш кучетата да признаят нашите ценности. За да се проумее правилно, трябва през погледа на кучето да се види съвместния живот на кучетата и хората. С други думи, трябва да заемете „гледната точка” на кучето.

 Публикувано: 08.07.08 16:35. Заглавие: Част 1. КУЧЕТАТА. К..

Част 1.
КУЧЕТАТА. КОИ СА ТЕ?
1. Произход на кучетата
В книгата ми за посещения е записано: „Понеделник, 9.00 – мис Горт с ротвайлер, мъжки на 2 години, агресивен към хора”. Спомням си, че като чух колата й да напуска нашия паркинг, си помислих „Какво хубаво начало на новата седмица”. В онази минута дори не подозирах колко важен ще бъде този случай – именно тогава успях да докажа, че за разрешаването на поведенчески проблем при кучета преди всичко трябва да се установи коренната причина на възникналите сложности, а не просто да се опитваме да контролираме симптомите на проявата й. Като излязох да посрещна посетителката, видях следната картина: едра дама на около 70 години отчаяно се беше хванала за дръжката на задната врата на колата си, с всички сили се стараеше да се задържи на крака. Защо? Защото в другата си ръка държеше подова, който беше яростно опънат от огромен, извънредно злобен на вид ротвайлер. Работата се задълбочи от това, че неговата ярост определено беше насочена към мен. В главата ми проблеснаха две мисли: „Дали тя ще се задържи на крака?” и „Защо тя, на нейната възраст, си е избрала куче с такива размери?”. Тя успя да се задържи на крака. Оказа се, че тя е избирала кучето, а го получила като наследство. Мис Горт била икономка на армейски офицер в оставка. Руди (така се наричаше песа) преди това е бил негов. офицерът починал, в завещанието си той оставил разпореждане мис Горт да получи къщата и кучето. Той й завещал и съответна сума. Стопанинът искал да умре със спокойна душа – сигурен, че указанията му за Руди ще бъдат безусловно изпълнени. А те са били следните: Руди да получава най-доброто.
Сравнително бързо Руди станал неуправляем, и мис Горт си помислила, че, вероятно, кучето трябва да бъде дресирано. Но когато Руди я издърпа от стола, на който тя беше седнала в приемната ми и я събори направо на пода (само защото аз станах от стола, за да направя по чашка чай), стана повече от очевидно, че Руди не е на особено високо мнение за дресировката. За щастие, мис Горт и сега успя да удържи повода. Уверен съм, че Руди се хвърли напред не за да ми помогне да сервирам. Особеността на ситуацията в този случай е в това, че Руди от момента на смъртта на стопанина си е станал единственият възрастен „мъж” в дома. Заради изключителната сила и размери на този пес мис Горт не е могла да му осигури достатъчно физическо натоварване. А това е било извънредно необходимо! Затова пък тя педантично е изпълнявала указанията на бившия стопанин, и Руди три пъти на ден е получавал разнообразни месни продукти: прясна кайма, сърце, дроб и подобни.
Преди да се предприеме каквото и да било по отношение на Руди, би следвало да го накараме да се подчинява. това предполагаше съчетаване на такива мерки, като ограничаване на свободата му да се предвижва из къщата и лишаване от някои привилегии, които е свикнал да възприема като свои права; след това - промяна на порциона, тоест преминаване на балансирана диета, съставена така, че в кратък срок да намали теглото, налагаха се и някои разходи за наемане на опитен човек, който би могъл да осигури на Руди редовни упражнения по време на разходка и повече умствено натоварване. Този, последният съвет, който дадох на мис Горт, имаше за цел да намали ярко изразената позиция на Руди за защита на територията си и, по мое мнение, позволяваше по разумен начин да се похарчат парите, оставени от покойния стопанин – при това Руди има всичко най-добро , а всяка седмица няма солидна сметка от месаря. (Посочените препоръки ще бъдат подробно обсъдени по-нататък). След кратко време тази проста комбинация даде забележителен ефект и Руди се оказа много мил и ласкав гигант, подобно на по-голямата част от представителите на неговата порода - ротвайлерите.
Ако бяхме решили да го дресираме, за да разрешим проблема с агресивността, както кучето беше в състояние на повишена възбудимост, предизвикана от неправилно хранене и липса на физическо и умствено натоварване, при неговия стремеж да доминира, ние безусловно не бихме постигнали нищо. Напълно е възможно в процеса на дресировката да бъдем жестоко ухапани.
Същата година получих картичка за Коледа от мис Горт, в плика имаше снимка на Руди, който стоеше на задни лапи до кухненската мивка очевидно по време на миене. Мисля, че снимката трябваше да покаже, че стопанката в края на краищата е укротила приятеля си.
Проблемът тук беше не в това, че Руди беше агресивен по натура, а в това, че той просто се държеше агресивно. Надявам се, по-нататъшният разказ да ви убеди, че това са различни неща.
Честно казано, ротвайлерите ми харесват и мисля, че те не заслужават нападките, на които са подложени от пресата. Сред многото фактори, спомогнали за възникването на проблема, имаше и такъв: Руди в къщата на мис Горт беше заел ролята на лидер в глутницата „човек – куче” и се държеше в съответствие с това, което той считаше като свои лидерски задължения.
Отначало може да ви се стори странното, че аз говоря за домочадието като за глутница. Ние, хората, имаме свое мнение за това, а пък кучето възприема всички домашни именно така, защото (както ще видим по-нататък) самата природа е отредила на кучето ролята на животно в глутница. Те се раждат такива.

 Публикувано: 08.07.08 16:35. Заглавие: следва продължение ...

следва продължение ... (книгата е към 200 стр)

 Публикувано: 09.07.08 12:09. Заглавие: сигурно ще е много и..

сигурно ще е много интересна

 Публикувано: 09.07.08 16:54. Заглавие: Много интересен мате..

Много интересен материал! Благодарим ти за труда,който полагаш. Моля,продължавай

 Публикувано: 09.07.08 18:28. Заглавие: Специални благорадно..

Специални благорадности трябва да има за Иглика, която намира тези материали Аз съм само подизпълнител

 Публикувано: 09.07.08 18:28. Заглавие: Предци но кучетата ..

Предци на кучетата
За да се разбере поведението на кучетата, трябва да се запознаем с поведението на вида, от който произхождат. Като се проучи този въпрос, ние ще можем да формираме по-ясна представа за това, защо кучетата се държат по един или друг начин. Разбира се, когато вие мислите за разликата в размелите, например, между дога и чихуахуа, е трудно да си представите, че двете породи произхождат от едно и също животно. Обаче, има сигурно свидетелство, че днешните кучета са произлезли основно от един вид животно, което е живяло в Северна Европа преди повече от десет хиляди години. Не е изключено в другите региони кучето, каквото го познаваме днес, също да е еволюирало от мигриращи представители на същия този вид.
Размерите на съвременните домашни кучета се различават в зависимост от породата. През 1937 г. Е. Дар е установил, че отношението на дължината на муцуната към ширината на горната част на челюстта в най-тясната й част представлява средна постоянна величина при всички кучета. Това съотношение на размерите на черепа днес е същото, каквото е било и при кучетата в каменния век. По-нататък Дар сравнил дължината на редицата коренни зъби с височината на долната челюст и в резултат се получило, че и това съотношение е останало не изменено от древни времена. На основание тези данни може да си представим, че първоначално в онзи период, когато кучетата били опитомени, пропорциите на черепа при всички са били еднакви и, следователно, всички кучета произхождат от едно и също животно.
Този извод се потвърждава още и от факта, че при всички породи домашни кучета пропорциите на черепа се приблизително еднакви. Следователно, разликата между чихуахуа и датския дог е само във формата и пропорцията на тялото, но това вече е резултат от селекционната дейност на човека.
Ако всички кучета са произлезли от едни и същи предци, то остава да се изясни само едно: към кой вид са принадлежали тези предци? Дали са били вълци (както мислят много от учените) или чакал? За да се отговори на този въпрос, трябва да се сравнят двата вида и да се направи извод, основан на чертите на видовата прилика. Тогава най-вероятният кандидат за прабаща на кучето е вълкът. Преди всичко, характеристиките на зъбите на кучето и вълка са сходни, в същото време схемата на зъбите на чакала се различава от схемата на зъбите на кучето и вълка.
Забележително е, че през 1965 година Скот и Фулер, като изследвали деветдесет модела на поведение на домашно куче, установили, че повечето от тях с изключение на деветнадесет модела, са присъщи и на вълка. Така наречените „вокални партньори”, тоест звукови сигнали, които изразяват тревога, радост, страх и т.н., са сходни при кучето и вълка, в същото време при чакала са съвършено други. Същото се отнася и за социалното поведение.
На основание изложените тук данни, считам за вероятно, че вълкът е животното, на което трябва да се обърне особено внимание.

 Публикувано: 10.07.08 12:20. Заглавие: Какъв е бил той, въл..

Какъв е бил той, вълкът?
Вълкът живее в глутница, в много здрава социална структура, вътре в която съществува устойчива йерархия. Вълкът-алфа е водачът на глутницата. Въпреки разпространеното мнение, той запазва тази си роля не с това, че редовно проявява агресия спрямо останалите членове на глутницата. Неговият авторитет се поддържа от постоянните прояви на уважение (подчинение), които му демонстрират останалите членове на глутницата. Разбира се, ако в глутницата има многообещаващ лидер, склонен да предизвика авторитета на водача, тогава на дневен ред ще има истинска агресия, но такива предизвикателства са рядкост. Обикновено цялата глутница живее в хармония, и човечеството би могло да научи много от вълците, например, как да умеем да се обединяваме, за да оцелеем. По научни данни, животът на подивелите кучета много прилича на живота на вълците и в много случаи те демонстрират удивително сходно поведение.
Например, когато някоя вълчица донася вълчетата, често пъти още една-две женски в глутницата лактират за всеки случай, ако родната им майка загине. По същия начин при домашните кучета много често се случва лъжлива бременност, а имаше случай, когато женска от породата доберман лактира, когато съседската котка роди котенца. Трябва да се признае, че това е рядък случай, но той показва колко е силен майчиния инстинкт при кучетата. (забел. Преди няколко години на наш познат пойнтерката роди страшно много кученца и другата му пойнтерка лактира и двете женски изхраниха кученцата).
При вълците е ярко изразен рефлексът за защита на територията: за да оцелеят, всяка глутница трябва да маркира границата на територията си с урина и екскременти, оставяни на стратегически важни точки, и да защитава територията си. Сходно поведение може да се наблюдава всеки ден при домашните кучета, които също маркират територията си, макар и да не страдат от липса на храна и по тази причина не е от такова значение да защитават територията си. А ние натрапваме на кучетата обща територия (площадка за разходки), с това ги караме да се приспособят към живот в общност, ето защо възникват много сложности, свързани с проявата на рефлекса на защита на територията. А пък ако се срещнат две кучета с изразени лидерски качества, на които стопаните им са позволявали редовно да маркират една и съща територия, тогава започва истински край на света.
Стойката на вълците и кучетата е почти еднаква. Ние, хората, умеем да разпознаваме очевидните сигнали на нашите кучета, изразяващи страх, агресивност, удоволствие, подчинение и т.н., но ние не сме способни да възприемем не толкова явните знаци, които предава кучето на друго куче, като заема определена поза. Ние сме склонни по свой начин да интерпретираме това, че нашето куче се опитва да изрази.
Повечето от хората еднакво оценят радостното махане на отпусната надолу опашка при голдън ретривъра и махането с крайчеца на високо вдигнатата опашката при немската овчарка, което означава заплаха. Може би, вие имате голдън ретривър, който маха отпусната надолу опашка всеки път, когато вие го погледнете, затова вие не разбирате защо тази немска овчарка, която маха с опашка (високо вдигната) и уж изглежда напълно доволна, ви ухапа, когато отидохте да я погалите. Недоразуменията възникват заради многообразието на породите кучета, с които ежедневно се срещаме и неумението ни правилно да възприемаме сигналите им. Ако държахме вкъщи общия им прототип, то много скоро бихме разбрали, че първата поза означава подчинение и казва: „Аз не съм опасен, моля те, погали ме!”. В същото време втората явно изразява заплаха и казва: „Само опитай да се приближиш – ще те ухапя!”. Още по-трудно е да се разбере куче, чиято опашка е купирана.
Тъй като съвременното куче в крайна сметка е животно, получено в резултат на селекция, развъдчиците в течение на много години интензивно са работили над онези качества на кучетата, които са считали полезни, а в някои случаи с използване дори и на това, което е било отклонение от нормата. Развъдчиците осигурявали предаването на тези качества от поколение на поколение. Възможно е по тази причина някои модели на поведение, които не се срещат при вълка, да са свойствени на кучетата. На свобода, предоставени сами на себе си, някои от тези създадени от човека животни най-вероятно не биха оцелели. Оцеляването на най-приспособимите екземпляри е особено жестоко, но заедно с това и доста ефективно средство за запазване и размножаване само на най-добрите представители на вида. Обаче, колкото и да се стараем генетически да изведем признаците, размерите и облика на породата, вълчите навици ще се запазят като неизменен инстинкт.

 Публикувано: 11.07.08 08:09. Заглавие: Татяна безценна си!!..

Татяна безценна си!!!

 Публикувано: 13.07.08 13:36. Заглавие: Много интересен мате..

Много интересен материал

 Публикувано: 29.07.08 19:47. Заглавие: 2. Как се развива ум..

2. Как се развива умствената дейност на кучето

Всички видове животни минават в развитието си през определени периоди. При някои, в това число при кучетата, началото на някои от периодите или фазите е предсказуемо с точност почти до ден. Знанието за съществуването на критични периоди в развитието на кучетата ще помогне по-добре да разбираме поведението им. Например, често се срещат кучета с поведенчески проблеми, чийто корен е в невежеството на развъдчиците. Настъпва, ако кучето се държи в колиба до навършване на възраст 14 седмици и повече. Ако по-нататък кучето е продадено за домашен любимец, то ще се окаже такова животно, което едва ли някой ще иска да има. Такива кучета не са в състояние да се справят със стресовите ситуации и не могат истински да намерят мястото си до хората. Тяхната „страст за цял живот” са другите кучета, а всичко е само, защото те пропускат жизнено важен период от социализацията в човешкото общество. Те вече са прекалено приспособени за живот сред кучета и не са достатъчно подготвени за живот сред хора.
Другата крайност – когато малките кученца се отбиват от майката прекалено рано, в някои случаи на възраст четири-пет седмици. Причината за последващите проблеми е в това, че кученцето така и не се научава да бъде куче. Пропуснат е критичен период – период на социализация в обществото на кучетата. като пораснат, такива кученца често стават агресивни, защото така и не са се научили да общуват с други кучета, т.к. до тях не е била майка им, за да ги обучи през първите, определящи развитието седмици от живота им.
Тези два критични периода от живота са важни от гледна точка на формирането на темперамента на кучето. Прекалено много хора отдават поведенческите проблеми на кучето на наследствения темперамент, като се подразбира, че тук нищо не може да се направи, защото темпераментът се предава с гените на бащата или майката. Най-често това не е вярно. да се обясни на разтревожения стопанин на куче, че поведението, което предизвиква тревогата му, е наследствено - това е прекрасно измъкване за кинолога, когото молят да помогне за справянето с поведението на кучето, а той не знае как да направи това. Разбира се, случва се поведението на кучето да е непосредствено обусловено от генетични фактори, но в повечето случаи поведението може да се обясни с някои условия на околната среда и, следователно, то не е и няма да бъде предадено по наследство. Поведението на женската може да се предава на малките кученца чрез подражание. Например, кучката, която се стреми да бъде лидер вкъщи, ръмжи на всички, които отидат да видят кученцата й. Кученцата често подражават на майка си, и такова поведение лесно се приписва на наследствеността. обаче, ако вие свалите ранга на кучката в смесената глутница "хора-кучета", тя не би ръмжала на хората, които вие сте пуснали при нейните кученца, тогава и кученцата биха възприели уважителното отношение към вашето решение.
Важно е да се отбележи, че на възраст от четири до седем седмици кученцата се развиват с огромна скорост – толкова бързо, че вече на седем седмична възраст мозъкът им излъчва същите вълни, като при възрастно куче, и следователно, те са способни да се учат от примери. Влиянието на обкръжението едва сега започва да се признава като реална причина за някои поведенчески проблеми, но наличието на критични периоди в развитието бе установено още преди много години.
През 1963 г. Кларънс Пфафенбергер написа книгата „Нови сведения за поведението на кучето”. В увода си Пфафенбергер написа: „За мен кучешкото семейство е интересно семейство в животинския свят, ако не броим човешкото семейство. По много неща кучето е много сходно с човека, дотолкова, че понякога ние можем да изучим собственото си поведение, като изучим поведението на кучетата, особено на малките кученца”. Това е вярно, защото поведението на кучето спрямо човешкото семейство (стопаните) толкова прилича на поведението на дете спрямо родители си. Взаимоотношенията на кучката и кученцата малко се отличават от взаимоотношенията на майката и децата.
„Нови сведения за поведението на кучето” в основата си е история за това, как Пфафенбергер е получил задача да намери идеалното кученце, за да отгледа идеалното куче - водач. Обаче, изследванията, които той ръководел в края на 50-те години, имали много по-голямо значение – Пфафенбергер установил следните критични периоди в развитието, общи за всички кучета:

 Публикувано: 29.07.08 19:47. Заглавие: Неонатален период в ..

Неонатален период в развитието (от 0 до 13 дни)

Именно през това време, според това, как се развиват органите на кученцето, то се учи да бъде куче. Отначало, когато кученцата започват да се движат из кашона, в който са се появили на бял свят, поведението им изобщо не е кучешко. в този период те пускат в ход своите развиващи се органи, за да изследват околната среда, и именно в процеса на положителна и отрицателна подкрепа те постепенно се учат да действат по кучешки.
Например, те изследват стените на жилището си и след това се катерят по тях нагоре, както правят котките. Когато опитът им завърши с падане по гръб, от този отрицателен опит кученцата се учат, че не могат да се катерят като котки. Затова пък, като се предвижват на четирите си лапи покрай стените, те могат да се натъкнат на съплеменник (друго кученце) и за пръв път да започнат да играят, по-точно в последствие ще стане игра, или пък заедно да легнат да спят.
Положителният опит, който придобиват по този начин, гарантира, че в бъдеще кученцата ще ходят, бягат, изобщо ще се движат като кучета.

 Публикувано: 30.07.08 08:14. Заглавие: Социализация на куче..

Социализация на кучето (от 14 до 49 дни)

Колкото повече кученцата заприличват на кучета, толкова по-целенасочено става първоначално безпорядъчното им щъкане. В играта те се хапят с острите като игли зъбчета, с които ги е наградила майката-природа, и разбират с каква сила трябва да бъде ухапването, за да причини болка, а когато те бъдат ухапани – разбират какво е болка. Фактически единствената цел, заради която им са дадени зъбите, е да причиняват болка. В този етап от живота зъбите им не стават за късане на месо, гризане на кости, за лов или други занимания на възрастно куче. Кученцата имат много слаби, недоразвити челюстни мускули и именно по време на този период те трябва да се научат да регулират силата на захапването. Като ухапят ухото на съплеменник, те чуват скимтенето му и благодарение на това разбират, че са ухапали прекалено силно.
В този период майката постепенно престава да храни кученцата с мляко (при едни женски майчиният инстинкт е изразен по-силно, отколкото при други, следователно, това става по различно време). Майката издава глухо предупреждаващо ръмжене и ако кученцето не реагира веднага, майката апелира към послушание с по-силно ръмжене и пронизващ поглед. Тя дори може да застане над кученцето, което към този момент вече се обръща по гръб и започва да пищи. Следващият път, когато майка заръмжи, кученцето ще реагира незабавно. Такъв е единият от пътищата на запознаване с дисциплината през периода на социализация в кучешкото общество.
За съжаление, някои развъдчици, като наблюдават такова поведение на майката към кученцето (в което тя наистина е разпознала и потиска особения стремеж към доминиране), често предполагат, че майката не обича това кученце и е способна да го убие. В резултат на това, те изолират кученцето от майката или даже го вземат от кучилото и го изхранват изкуствено. В действителност много рядко се случва майката да убие кученце в този му период на развитие. Също е много важно през цялото това време кученцата да остават с роднините си, тогава те ще станат уравновесени „личности” (възрастни кучета). Като не позволи на майката по надлежния начин да възпитава кученца с ярко изразен стремеж към лидерство, развъдчикът, като дава кученцето на бъдещия стопанин, заедно с него му „подарява” и маса проблеми.
Основната функция на този период на социализацията при кучетата е в това, кученцето да се научи да регулира силата на ухапването, да общува с други кучета, да установява йерархия и, което е също жизнено важно, да встъпва в контакт с човека. Развъдчиците трябва редовно да вземат кученцата в ръце, нежно да ги обръщат, да проверяват очите, ушите, зъбите, лапите и т.н. Като правят това, те не само дават на кученцето приятен опит от общуване с човек, но също карат кученцето да преживее лек стрес, което ще му помогне да формират устойчивост към стрес по-нататък.
Кученцата, на които е дадена възможност да завършат този период в обществото на майката и другите кученца, като постоянно усещат топлина и защитеност, и освен това придобиват опит от контакт с хора, обикновено стават добре приспособени към живота възрастни кучета.

 Публикувано: 30.07.08 08:40. Заглавие: Социализация в общес..

Социализация в обществото на хората

Като се научат през първия период на развитието си да бъдат кучета след кучетата, малките кученца сега трябва да се научат да бъдат кучета в човешко обкръжение.
Идеалната възраст, когато може да се вземе кученце от кучилото е седем седмици (49 дни). Тогава е добре да се направи серия не предизвикващи стрес тестове, които ще помогнат да се определи вероятният темперамент и характер на всяко кученце, когато то порасне. Така ще може правилно да се подбере кученце за семейството, в което имат намерение да го дадат. Проверява се генетичният потенциал на кученцето, който при различните кучета ще бъде различен. Ако проверката се извършва на по-късен период, на резултата може да повлияе въздействието на средата, тоест условията на живот и възпитанието. Всичко зависи от компетентността на развъдчика.
Много от стопаните твърдят, че не те са избирали своите кучета, а кучетата са избрали тях. Когато са отишли да видят кученцата, техният пес просто изблъскал другите и се хвърлил към тях. Развъдчикът им разказал, как именно това кученце винаги е първо до купичката с храна и расте по-едро и силно, отколкото другите, защото от самото раждане винаги е намирал цицката с най-много мляко. Към това време развъдчикът вече знае, че това кученце е най-смелото в кучилото – истински лидер. Ето такъв избор, направен от кучето, а не от човека обикновено става първият в редицата от решения, които по-нататък кучето ще взема вместо стопанина.
Почти всички знаят, че не е разумно да се взема най-малкото кученце, което се е свило от страх в ъгъла на стаята, на което другите кученца не обръщат внимание. Много хора все пак позволяват да надделеят чувствата над разума и от жалост вземат именно това кученце. Но малко са тези, които могат да предвидят проблемите, които могат да се появят заради това, че са взели кученце, което „ги е избрало”. Ако искате да имате лесно управляемо, благовъзпитано куче, любимец на семейството, трябва да си изберете достатъчно уверено в себе си, но не прекалено нахално кученце.
В идеалния случай именно развъдчика трябва да реши първо, дали сте от стопаните, на които той би искал да довери едно от кученцата си, и второ, правилно да оцени атмосферата на вашия дом, да определи кое именно кученце ще бъде най-добре ще й съответства.
С години са създавани разнообразни тестове за оценка пригодността на кученцата към определени видове служба. Например, Пфафенбергер разработва тестове за подбиране на кученца, които са най-перспективни за отговорната служба на куче-водач. През 1975 г. Уилям Къмпбел създава тестове за подбиране на кученца, които най-добре подхождат за семейство. Тези тестове могат да бъдат полезни на развъдчиците, ако искат да продават кученцата си за отглеждане в семейство.

 Публикувано: 30.07.08 10:10. Заглавие: Естествено, че тесто..

Естествено, че тестовете трябва да се провеждат от компетентен специалист, когото (в идеален случай) кученцата никога не са виждали. Тестът трябва да се провежда в непознато на кученцата помещение и в такъв час, когато те са най-активни. Всяко кученце се проверява отделно – това ще помогне да се избегне изопачаване, в противен случай на резултата ще повлияе увереността, която присъствието на събратята може да даде. Тестовете се провеждат по пет отделни сфери на поведението. По всяка от тях проверяващият дава оценка, както следва:
Силен лидер 1 бал
Лидер 2 бала
Послушен 3 бала
Много послушен 4 бала
Независим 1 бал 5 бала

Кучетата, които имат предимно „единици” вероятно ще подхождат за охранителна служба или за работа по следа, ако имат опитен водач и ако са способни за подобна работа според физическите си данни. При никакви обстоятелства куче от този тип не трябва да се продава на неопитен човек за отглеждане в семейство. Комбинацията от „двойки и тройки” с преобладаване на „двойки” посочва възможността да се отгледа кученцето с тези балове като добро служебно куче. Тези, които имат „двойки и тройки” с преобладаване на „двойки” могат да бъдат и домашни кучета, но е желателно да попаднат при опитни хора в семейство без деца или с деца в горните класове.
Кучетата, при които преобладават „тройки”, а „двойките” са малко, ще са подходящи за семейства с малки деца. „Тройкаджиите” и тези с „четворки” трябва да попаднат в много внимателно и спокойно обкръжение. Кученце, което има много „четворки” лесно може да стане куче, което хапе от страх. Кучета, които получават предимно „петици” напълно благополучно ще живеят в развъдника, но едва ли ще могат да станат домашни кучета, които доставят радост на стопаните си.
Тестовете трябва да се провеждат по следния начин:

1. Стремеж към общуване.
Кученцето се поставя на пода в средата на помещението, където се провежда изпитанието, след което тестуващият трябва да привлече вниманието му и да го подбуди да се приближи, като го примамва в дълбочината на стаята. Готовност на се приближи, маниера и пози, които кученцето ще демонстрира като се приближава, и отношението му към тестуващия – всичко трябва да се отчита. Ако кученцето се приближава с готовност, държи високо опашката си, скача и хапе ръцете на тестуващия, то получава един бал. Ако кученцето се приближава неуверено с подвита опашка, дори прави локвичка, то получава четири бала. Ако кученцето игнорира тестуващия и се занимава със своите работи, то получава пет бала.

2. Преследване
Като погали кученцето, защото се е приближило, или като отиде до него и го поглади, ако то само не е дошло, тестуващият се отдалечава от кученцето и наблюдава доколко с желание то ходи след него. Кученце със заложби на силен лидер ще тръгне охотно, може би ще изпреварва и ще се мотае в краката или даже ще се опитва да хапе краката. много покорното кученце ще се наложи ласкаво да молите и вероятно то ще тръгне, но неравномерно, като пада по гръб всеки път, когато тестуващият спре или се наведе, за да го погали. С "петиците" както и преди, ще се занимава със своите работи.

3. Принуждение (ограничаване на свободата)
Тестуващият внимателно обръща кученцето по гръб и го задържа в това положение за около тридесет секунди. Оценката, която в този тест е от един до четири бала, ще зависи от:
а) дали кученцето се съпротивлява яростно, като се старае да ухапе;
б) просто се съпротивлява, но не хапе;
в) съпротивява се, но постепенно се успокоява;
г) не се съпротивлява и лиже ръката на тестуващия.

4. Социално лидерство
Областите на главата, шията и раменете пи кучетата са зони, които определят лидерството. Наблюдавайте срещата на две кучета, които заемат високо положение в обкръжението си и вие със сигурност ще видите, че кучето, което заема по-високо положение (или претендиращо за такова), слага лапа или брадичката си на холката на другото куче. Клекнал, тестуващият трябва да погали кученцето с „твърда” ръка от главата до холката и да продължи да гали около тридесет секунди. Един бал получава кученцето, което се противи, например, ръмжи и се опитва да промени ситуацията на доминиране в противоположна, като скача върху тестуващия. Кученцето с „четворки” вероятно ще се свие на топка и ще направи локвичка, Кученцето с „петици” просто ще се махне, като напълно игнорира това, което става.

5. Въздействие на височината
Като се наведе и си хване ръцете като люлка под коремчето на кученцето, тестуващият внимателно вдига кученцето на малка височина от пода и го държи в това положение около тридесет секунди. Тестуващият напълно контролира ситуацията, а кученцето попада в положение на пълна зависимост. Това, как кученцето възприема всичко – дали оказва съпротивление или се покорява – определя оценката от един до четири бала. Както при третото изпитание (ограничаване на свободата) не може да се постави оценка пет бала, тъй като кученцето е лишено от възможността на демонстрира независимият си характер.

На възраст шест седмици кученцето всъщност е „бял лист”, с изключение на някои придобити маниери. Това, как реагират кученцата ни показва истинският им генетично обусловен потенциал. По-късно средата, в която те ще растат вероятно ще повлияе на техния темперамент, който окончателно се формира към момента на навършване на зряла възраст. Но като оцени правилно техния потенциал на възраст шест седмици, развъдчикът може да направи така, че кученцата да отидат при подходящи за тях стопани. Когато кученцето попада в ново семейство е важно всички контакти с хората, включително и гостите, да бъдат приятни. Новите стопани трябва доколкото е възможно да не се карат на кученцето и да не прилагат никакви физически наказания.

Периодът от осмата до единадесетата седмица е известен също и като период на запечатване на страха. Ако през това време кученцето изпита страх или получи травма, свързаните с чувството на страх обстоятелства могат да се запечатат в паметта на кученцето и ще бъде много трудно да се изкорени този страх. Новият стопанин трябва да осъзнае особеностите на този период от развитието на кученцето и да се стреми да избягва всякакви травмиращи ситуации. В същото време може да се посети ветеринар - струва си да се посети само, за да може ветеринарят да погали кученцето, да го почерпи нещо вкусно и да го пусне да си отиде вкъщи.

 Публикувано: 30.07.08 11:03. Заглавие: Период на определяне..

Период на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици)

На тази възраст кученцата започват да се превръщат в млади възрастни кучета. Увереността им в позната обстановка нараства: те започват да си позволяват волности, а понякога им се дават, които не биха получили, ако бяха все още с майка си и другите кученца от кучилото, в глутница на диви кучета или вълци. Ние, хората, гледаме на 12-16 седмично куче като на кученце и, следователно, сме по-търпеливи по отношение на някои неща, които то прави. Ние прощаваме на кученцето това, което не бихме търпели при възрастно куче. Обаче, ние трябва да съзнаваме, че кучетата се развиват по-бързо от хората и че както не бихме търпели глезотиите на 10-12 годишно дете, така не следва да се примиряваме с нахалното поведение на 12-16 седмично кученце.
Този период също е известен като възрастта, когато се сменят зъбите и се къса връзката с майката. С други думи, кученцата стават доста по-уверени във възможностите си и за пръв път се опитват да установят своеобразна йерархия в смесената глутница „хора-кучета”, в която живеят. Няколко години доктор Ян Данбар провежда в Калифорния изследвания на това, по какъв начин социализацията на кученцето на възраст от 12 до 16 седмици в среда на кучета и в общество на хора може благотворно да повлияе на поведението на възрастното куче. В идеалният вариант социализацията включва кучешка детска градина, където малките кучета се учат да не се страхуват от по-големите кучета, а големите кучета знаят как да се държат в присъствието на малки. По време на специалните занятия младите кучета се подготвят за това, което ще им се наложи да изпитат в живота, например, медицински прегледи на ноктите, ушите, очите, носа, аналните жлези и т.н. Цялото семейство, включително и децата, се канят да посетят тези уроци, където децата се учат как да дресират младите си кучета, за да идват когато ти повикат, да остават на място, за вървят след стопанина си и т.н. В същото време младите кучета разбират, че обществото на шумните, подвижни, но предсказуеми в постъпките си деца е приятна компания, а не сборище на такива, от които трябва да се страхува или още по-важно, от които трябва да се защитава.
Възрастта от дванадесет до осемнадесет седмици е била избрана по следните причини:
1) дванадесет седмици е, може би, най-ранната възраст, когато ветеринарите могат да позволят на стопаните да пускат кученцата при други кучета (това е свързано с ваксините, които трябва да се правят на всички малки кученца).
2) осемнадесет седмици в развитието на кучето е времето, когато в организма му стават огромни изменения: при мъжките започва да нараства нивото на тестостерон, при това започва да се променя не само отношението им към другите кучета, но и отношението на другите кучета към тях; накратко, не вече не са кученца. Занятията в кучешката детска градина стават все по-популярни. Резултатите от изследването са удивителни. Кученцата, които са посещавали занятия, като пораснат наистина стават превъзходни кучета. Те рядко се бият с други кучета, рядко са агресивни към стопаните си и другите хора, а ветеринарите смятат, че е доста по-лесно да бъдат лекувани.

 Публикувано: 30.07.08 11:47. Заглавие: :sm36: ,татянка! мн..

,татянка!
много интересно!

 Публикувано: 01.08.08 10:25. Заглавие: Период на инстинкта ..

Период на инстинкта за бягство (от 4 до 8 месеца)

Инстинктът за бягство е зов на предците. През този период младото куче, което по-рано винаги с готовност е реагирало на извикване, започва да се държи странно: като чуе, че го викат спира се с празен поглед, а след това решава да тръгне в противоположна посока. На воля такова поведение би било напълно нормално. Младият мъжки или женска вероятно биха тръгнали да търсят партньор (горе-долу по това време при повечето женски настъпва периодът на първото разгонване) или просто самостоятелно да изследват територията. Тази възраст отговаря на възраст от 14 до 16 години при хората. Инстинктът за бягство не се проявява през целия период от 4 до 8 месеца, обикновено странно поведение се наблюдава за няколко дни, понякога около месец. По-нататък сложността с изпълняването на командата "Към мен!" може да бъде обусловена с това, колко удоволствие е получил младият пес, като се е подчинил на зова на предците.
Например, като е избягал, младият мъжки вдига заек и го преследва, по пътя се натъква на семейство на пикник, което играе на топка в парка – той изяжда кифличките, сандвичите, сладоледа; тъкмо свършва с лакомствата и среща симпатична млада женска, с която започват весела игра и заедно бягат по целия парк, а след това, след около два часа неочаквано се сблъсква със стопанина си. Бесен, той хвърля огън и жупел. Всичко е ясно с удоволствията. Връщането при стопанина не носи нищо добро, докато бягството – само радости. Стопаните на кучетата трябва да знаят за този природен инстинкт и да отделят особено внимание на кучетата си през целия този период. Веднага, щом забележат, че кучето е обзето от жажда за самостоятелни пътешествия в познатата местност за разходки, стопаните трябва да започнат да извеждат кучето с дълъг или разтегателен повод. На разходка без повод, обратното, трябва да ходят в непознати на кучето места. Разходката в непозната територия повишава потребността от „сплотеност на глутницата”, разбира се, при условие, че кучето признава стопанина си за лидер.

 Публикувано: 01.08.08 22:11. Заглавие: http://www.getsmile...

Браво tatjana! Страшно е интересно, а аз все не намирам време да седна и да го прочета, но сега го направих и съм много приятно изненадана. Адмирации за труда ти!

 Публикувано: 02.08.08 10:50. Заглавие: Настъпване на полова..

Настъпване на полова зрялост (от 6 до 14 месеца)

През този период протичат определени хормонални промени в организма както на мъжките, така и на женските. Ограничената способност на организма за се справи с промените създава при кучето проблеми, сходни с проблемите на пубертетите в преходна възраст. При някои млади хора се появяват пъпки, при някои се развиват проблеми, свързани с противоречащи на здравия смисъл социални становища, а някои, макар че не са много, просто прескачат през това без каквито и да било проблеми. Онези от нас, които имат деца, знаят колко травмиращи могат да бъдат тези резки хормонални промени. Нас, родителите, това ни безпокои и огорчава не по-малко. Настъпването на полова зрялост се отразява на кучетата по много сходен начин: в същото време, когато силите на организма са насочени да се адаптират към хормоналните проблеми, започват да се проявяват странични действия.
Незначителните промени в поведението стават очевидни, един от които може да бъде страх от познати вещи. Класически пример е ситуацията, когато кучето се сблъсква с нещо, което е виждало всеки ден, дори месеци, но изведнъж престава да познава този предмет. Кучето ще лае, ръмжи и се дава назад. Това, как стопанинът се справя със ситуацията, може да определи (или поне отчасти) целия му по-нататъшен живот. Ако, например, кучето започне да лае на познат стол, сложен в необичайно място, и стопанинът се опита да успокои кучето, като го насърчава да се доближи до стола, то може да стане така, че кучето през целия си живот ще се страхува от този стол. Работата е там, че ободряването отстрана на стопанина е било възприето от кучето като награда за добро поведение („Добро момче”). Обаче, ако стопанинът разбере проблема „страх от познати вещи”, той ще каже „Не бъди такова глупаво куче!” –и ще седне на този стол и няма да обръща внимание на кучето докато то не се приближи. По правило, това действие вселява мъжество у кучето, поощрява го да се доближи незабавно. То ще осъзнае „А! Та това е онзи стол. Не го познах, защото не е на мястото си.”
Това, как вие ще реагирате на глупавото поведение в такава ситуация може да формира чертите на поведението на кучето в бъдеще. От самото начало ние трябва да помним за особеностите на периода на половото съзряване при много от кучетата и подрастващите и да решим веднъж завинаги: ние в никакъв случай няма да поощряваме ненормално поведение, защото в него няма логика. С нашето пренебрежително поведение можем да постигнем неправилното поведение да не се закрепи.
Ако през следващите няколко дни няма нормализация, може да се потърси друга причина, но за начало е достатъчно да имате представа за този период в развитието на кученцето.

 Публикувано: 02.08.08 11:11. Заглавие: Зрялост (от 1 до 4 г..

Зрялост (от 1 до 4 години)

До около четиримесечна възраст критичните периоди в развитието са много сходни при кучетата от всички породи. По-късно се проявяват незначителни разлики. Като цяло, може да се каже, че дребните кучета влизат във всяка отделна фаза на по-ранна възраст, отколкото едрите. Настъпването на полова зрялост се пада именно в периода от една до четири години в зависимост от породата и размерите на кучето. Настъпването на полова зрялост следва да се счита като начало на втория период от възрастовата класификация. През това време кучето ще се опитва да установи своя позиция в глутницата веднъж завинаги. (Читателите, които имат възрастни кучета, минали през този етап, не трябва да се отчайват. Промяната на положението в йерархията може да стане без конфронтация.). Ако кучето е успяло да се добие с висок ранг по време на първия период от възрастовата класификация (от 12 до 16 седмици), когато става определянето на ранга, то през втория период, в зависимост от темперамента на кучето, опитът на човека да оспори лидерството в глутницата може да предизвика агресия. Дали ще се случи това или не, зависи от това, с какво куче си имаме работа и от това, как постъпва стопанинът.
На някои кучета им е присъщо това, което е известно като активни отбранителни рефлекси. На други, обратното, свойствени им са пасивни отбранителни рефлекси. Куче, което има активни отбранителни рефлекси, в ситуация на предизвикване ще отговори с проява на агресия. Куче с пасивни отбранителни рефлекси в тази ситуация ще покаже пълно подчинение или хиперактивно и глупаво бебешко поведение.
Ако сте позволили на кучето си да заеме високо положение в глутницата „човек-куче” и сте решили по някакъв повод да предизвикате кучето, много е вероятно да провокирате агресивна конфронтация. Това е особено актуално за кучетата от стражевите породи. Водачът на вълчата глутница би наказал всеки друг вълк, ако той се опита да предяви права, които няма. Не следва да се мисли, че кучето е станало агресивно – то просто се държи като куче, отстоявайки високото си положение в йерархията.
Характерът на поведението на вашето куче след като е достигнало полова зрялост в основно е най-ярка проява на това, какво му е било позволявано безнаказано да прави през предходните критични периоди на развитие. Нашият раздел за критичните периоди в развитието е построен по такъв начин, че да научи неопитните стопани към момента, когато кучето им достигне зрялост, то да разбира напълно ролята си в глутницата.

 Публикувано: 02.08.08 15:12. Заглавие: :sm5: С много гол..

С много голям интерес чета тази тема.

Благодаря много за нея.

 Публикувано: 02.08.08 16:45. Заглавие: 3 Куче в човешката г..

3 Куче в човешката глутница

На всички кучета, независимо от размерите и пропорциите им, са присъщи едни и същи модели на поведение, каквито и на техните далечни предци, и всички те минават през идни и същи периоди на развитие. С течение на времето, обаче, хората са съумели да променят първоначалния прототип до такава степен, че в някои случаи той е вече неузнаваем. Именно защото ние сме постигнали такова разнообразие на породи в съответствие с разнообразните потребности и желания на хората, кучетата са станали толкова популярни.
Столетия наред опитомяването на кучетата е довело до това, че те заемат основно подчинено положение. Въпреки това, ако до навършване на възраст 14 месеца кучето не е социализирано в обществото на хората, шансовете да се формира здрава връзка с него са нищожни, а в някои случаи дори равни на нула. Оттук следва, че взаимната симпатия между човека и кучето не е наследствена. Контактите и връзките с човека се закрепят в психиката на кучето в много ранна възраст. Такава ранна социализация и това, че ние ходим прави и затова (от кучешка гледна точка) повече подхождаме за ролята на водач, ни помага да поддържаме контрол върху поведението на кучетата. Понякога ние губим този контрол, което завършва с ухапване на ръката, която ги храни.
Ако за малко забравим за различията между кучетата от различни породи и погледнем на кучето, като на същество с унаследени инстинкти, то бързо ще разберем защо се случват такива произшествия. Дали разглеждаме социалната структура на вълчата глутница, глутниците диви кучета или домашно куче, ние имаме работа с животно, което живее в глутница. За запазване на съществуващата социална йерархична структура на всяка глутница й трябва лидер - водач.
Членовете на глутница вълци или диви кучета доста лесно усвояват съществуващите правила, защото в глутницата има установена йерархия, в която всеки знае своето място. Колкото по-висока е позицията, която животното заема в йерархията, толкова повече преимущества има то. Всички животни подават знаци с еднакви пози и сигнали с тяло, и всички са способни да ги възприемат. Ако по-долу стоящ екземпляр се опита да посегне на това, което обикновено е привилегия на водача, всичко, което е необходимо за въвеждане на ред, това е изпепеляващия поглед на водача.
Като гледате домашното куче, ние виждаме, че от живота в смесената глутница „човек-куче” разбирането на правилата става по-трудно за кучето. Ние, хората, се опитваме да научим кучето да възприема нашите ценности. Кучето е способно за обучение само на своето ниво и може да разбира само кучешките ценности. В резултат ние всичко объркваме и това, че кучето постепенно се научава да живее с такива непоследователни същества като нас, му прави чест.
Сега ще разгледаме някои права и привилегии, с които се ползва водача на глутницата, и ще ги сравним с тези, които ние, стопаните, предоставяме или от които лишаваме нашите кучета. Това трябва, за да разберем къде е нарушението в комуникацията между видовете и как ние стигаме до това, което се нарича "непослушание на кучето". много от клиентите ми признават, че позволяват на кучетата си да се качват на фотьойла и да седят до тях, когато гледат телевизор. На повечето от тези кучета също се разрешава да се качват на леглото поне сутрин, за да бъдат погалени. Почти всички тези кучета имат собствен кош или постелка, където спят. Много от тях обичат да заемат други места в къщата – там са техните любими места за почивка, например, под кухненската маса или зад фотьойла в хола и т.н. Когато питам стопаните дали тези места са удобни, те отговарят, че никога не са проверявали, но мислят, че там е удобно. Обаче, в такива домове е неприкосновено мястото, където кучето спи, а кучето може да спи където си поиска. Кой е водача на глутницата там?!
Кучетата са хищници, следователно, за тях храната е извънредно важна, и не просто, за да оцелеят: храната представлява едно от средствата за поддържане на социалната йерархия. Скоро моя клиентка ми каза, че работното време на мъжа й е различно. Затова те понякога вечерят рано, в пет часа, понякога в седем. Кучето винаги хранят в шест часа. Стопанката не можеше да разбере защо кучето никога не проси от масата, когато те вечерят рано, обаче когато вечерят по-късно, то винаги проси, макар че никога не са му давали храна от масата. В глутницата на водача е предоставено правото да избира най-хубавите парчета и, естествено, да яде пръв. Останалите членове на глутницата могат да ядат каквото остане само, ако водачът не поиска да яде още. Когато семейството вечеря в по-ранен час, кучето, макар че е гладно, инстинктивно знае, че трябва да изчака за храната, която остане след трапезата на хората. А когато са позволявали на кучето да яде първо, инстинктите му подсказват, че на него му се полага и храната, която е останала, и онази, с която се хранят другите членове на семейството. (В този раздел се намесва владението, виж раздела за защита на храната).
Една от най-популярните игри за забава с всяко младо куче – това е дърпането. В магазините за животни има специални играчки, които са направени така, че да може и човека, и кучето да държат краищата на играчката. Обикновено ние позволяваме на кучето да победи в тази игра, защото се възхищаваме от упорството и увлечението, които то влага в игрите си, макар да знаем, че го превъзхождаме по сила. Съответно, боричкането с кучето е много весело ... докато младият пес изведнъж не стане агресивен и именно тук ние отстъпваме без да дочакаме то да не се подчини. Тъй като кучето е хищник и ловец, на първо място при него е инстинктивния стремеж да не получи телесни наранявания и по тази причина всичко, свързано с нивото на доминиране-подчинение се формира по време на играта. Ние не трябва да даваме младите ни кучета да разберат, че за да победи, то трябва да ръмжи, да дърпа и да запъва. Освен това, кучето не трябва да знае, че когато ние се борим на шега с него, после отстъпваме.
Много от моите клиенти признават, че когато се качват по стълби, кучето се изстрелва напред, като ги заобикаля, а след това на горното стъпало се обръща и чака докато дойдат. Обикновено, не се замисляме за това и не гледаме кучето, а пред краката си. А как си представя ситуацията нашето куче? Проявите на уважение при кучетата и вълците се изразяват в това, че главата е наведена низко надолу и изтеглена напред, освен това животното избягва всякакъв визуален контакт.
Вратата – това е ключова зона в къщата, когато става дума за кучета. Вратата е входът в жилището (леговището), това също е тесен проход. Колко пъти съм чувал, че кучето се стреми да влезе преди стопанина. Обикновено, това се счита като ентусиазъм от страна на кучето. Също така много често стопаните казват, че кучето е лениво: то се тръшка пред входа на кухнята (или на друга стая, където има някой и кипи работа) и, ако му заповядат да се отмести, то започва да ръмжи. Обикновено, завършва с това, че стопаните не тревожат спящото куче, а го заобикалят. Работата е в това, че когато водачът почива, другите членове на глутницата се грижат да не го потревожат. Като се приближава до тесния проход, всички други отстъпват, за да мине първи водачът. Това са инстинктите на кучето и вълка. Ако се замислим, то те са характерни и за човека.
На високото положение съответстват определени привилегии. Колко пъти се е случвало - вие седите съсредоточен в някоя програма или в новините, а кучето изведнъж побутва с нос ръката ви, то иска да го погалите. Най-често ние реагираме незабавно, отчасти защото знаем: кучето няма да ни остави на мира и искаме – не искаме ще се наложи да прекъснете гледането на интересната програма; отчасти, защото не искаме кучето да си мисли, че не го обичаме. А ако си говорим честно, доста сме поласкани от проявата на привързаност от страна на кучето. А всъщност става следното: именно кучето е решило кой, кога и колко време трябва да го гали. Ако по-късно вечерта се опитате да извикате кучето си, напълно е възможно да не получите никаква реакция, освен поглед, протягане и ръмжене. Тук вие, разбира се, ще се усмихнете и ще си спомните поговорката „Не будете спящо куче”.

Без да осъзнавате, попадате в ситуация, в която от гледна точка на кучето:
1) то спи, където пожелае, но на нейното място никой не спи,
2) то винаги получава част от наличната храна, а ние ядем това, което остава,
3) то може да победи във всички игри, където има силова борба,
4) ежедневно ние демонстрираме уважение към по-високия му ранг,
5) разрешаваме му да минава пред нас в по-тесните проходи и не го безпокоим, когато ходим из помещенията,
6) отговаряме на исканията му за ласка, но се примиряваме с нежеланието му да се подчини на нашите искания.

Всичко това са правата на водача на глутницата. Нашите кучета не ги искат, ние, без да осъзнаваме, сами им ги предоставяме. Ако ние по незнание сме издигнали кучето си на такъв висок ранг, ние трябва да се смирим с това, че кучето поема отговорността за работата, която сме му възложили:

Задълженията на водача включват:
1) да води след себе си глутницата – ето защо кучето дърпа повода,
2) да следи дали членовете на глутницата са накуп – ето защо кучето тича напред-назад, когато я пускат от повод (ако го наблюдавате, ще видите, че то винаги бяга в кръг около нас – кучето ни пасе)
3) за защитава глутницата – ето защо е агресивно към другите кучета, които са навлезли в наша територия, или дава на тичащите хора да разберат, че е по-добре да стоят далеч,
4) да започне лова - обикновено именно това прави кучето, когато ние се оплакваме, че е избягало от нас,
5) да защитава жилището – ето защо тя агресивно или бурно реагира на посетителите.

Този списък е безкраен и много от сходните модели на поведение ще се обсъждат в следващите раздели. Кучетата, които следват тези модели, не са задължително лоши, непослушни или агресивни, обикновено това са просто кучета, поели отговорността, която ние без да подозираме сме им възложили.

 Публикувано: 04.08.08 11:37. Заглавие: Смяна на ролите в гл..

Смяна на ролите в глутницата «човек – куче»

Когато знаем как кучето възприема ситуацията, ние ясно си представяме и това, че успеем ли да се утвърдим в ролята на водач на глутницата си, бързо ще изчезнат повечето проблеми, наричани проблеми на дресировката.

Ние трябва:
1) задължително да постигнем кучето да не спи на фотьойлите и леглата, но ние да можем да седим на неговото място (струва ни се дреболия, но действа безотказно);

2) да приготвяме храната за кучето в негово присъствие, след това спокойно да си позволим да изядем сандвич или даже да хапнем добре (да закусим, обядваме, вечеряме) преди да дадем на кучето неговата порция

3) да се погрижим всички игри да са под наш контрол: лов, търсене и връщане на различни предмети на стопанина, лакомство и т.н., но да се откажем от силовите игри;

4) да изпреварваме кучето при изкачване на стълби: кучето трябва да идва при нас, а не ние при него, също така не трябва да го пускаме първо в жилището (леговището) на човека: най-просто е да се постави детска вратичка – приспособление, което пречи на малкото дете безконтролно да влиза в някои помещения (кухня, мазе и т.н.)

5) да затваряме вратата пред носа му, когато кучето се опитва да се промъкне през открехната врата (но това трябва да се прави внимателно, за да не прищипете кучешкия нос), тогава кучето бързо ще се научи да прави крачка назад;

6) да карате кучето да ви прави път, когато ходите из къщи.
Ние трябва да накараме кучето да заслужи всичките си привилегии: купата с храна, разходката и т.н. всички изисквания трябва да звучат като команди: „Седни”, „Легни”, „Чакай”. Нека това да не са трудни команди, но кучето трябва да задължително първо да си заслужи преди да иска нещо от нас. Трябва да реагираме на всички опити да ни хваща за ръце или други части на тялото и за дрехите или да гризе (даже на игра) повода, като казваме с висок глас: "Остави ме на мира!" и с най-пронизващия поглед, на който сме способни. Когато кучето се подчинява, не трябва да го хвалим.

Тези прости похвати отразяват правилата, които кучето е способно да усвои. С тяхна помощ се установява нашето лидерство и инициатива във всяка дейност. Най-главното е редът във вашата глутница да се установи преди да напуснете жилището си (леговището). Например, инстинктите диктуват на кучето, че то не може да върви преди члена на глутницата, който е с по-висок ранг, и че водачът обединява глутницата. Затова, ако кучето получава възможност да ви дърпа след себе си в парка или да не слуша, когато го извикате, значи му позволявате да повиши статута си и при това губите възможност вие да определяте условията на вашите отношения.
Трябва да се отбележи, че стотици кучета се ползват от много привилегии и това не се отразява на поведението им. Следва да се подчертае: ако вие, стопанинът на кучето, се сблъсквате с проблеми относно контрола или поведението, значи трябва да анализирате взаимоотношенията си с кучето и да видите дали не му предоставяте, без да осъзнавате, преимущества на по-висок ранг, отколкото имате вие. Може да се промени положението в йерархията, ако не се позволява на кучето да се ползва от преимуществата, които се запазват за членовете на глутницата с по-висок ранг. Важно е това да се прави без силова конфронтация. Представете си какво би се случило, ако вълк с най-нисък ранг предизвика вълк с по-висок ранг, като пусне в ход сила.
В моята практика прилагам метода на демонстрация – показвам на стопаните как да понижат ранга на кучетата си и да си лишат от съответните привилегии. Често кучетата, които идват при мен, влачат стопаните си от паркинга до приемната. Обикновено ги питам дали са посещавали официално установените занятия по дресировка на кучета. Стопаните неизменно отговарят, че кучето е преминало курка, но те все още нямат сила да го удържат, когато то дърпа повода. След като се настаним в приемната и ни донесат чай и кафе, предлагам на стопанина да пусне кучето от повода, но да не му обръща внимание, като игнорира всичко, освен прекалено предизвикателно поведение. Аргументирам се с това, че когато глутницата се намира на чужда територия винаги се наблюдава известна неувереност, която членовете на глутницата проявяват. Явните признаци в поведението на хората са ни добре известни: хората в непозната обстановка плахо сядат на края на стола, съпрузите разменят погледи преди да отговорят на въпроса, даже на такъв прост като „Чай или кафе?”.
Кучетата в общуването се ориентират преди всичко от сигналите на тялото, те възприемат тези сигнали и още много други, доста слабо различими, за да може хората да ги забележат. ако глутницата се чувства неуверено, водачът трябва да я възглави, ето защо кучето приема ролята на лидер. то започва да ходи напред-назад, винаги между мен и стопаните си. Подобно поведение се нарича хиперактивност, кучето го проявява, ако в къщата дойде чужд човек или обратното, то е „на гости”. Уверяват ме, че кучето е много спокойно, когато стопаните са сами вкъщи. Ако не се обръща внимание на кучето, тоест не му се заповяда да легне или не го галим, като се опитваме да го успокоим, то всячески ще се старае да привлече вниманието. Ще скимти до вратата, като се опитва да постигне да я го пуснат навън, ще лае на най-малкия шум само, за да му заповядат да мълчи – на кучето му е безразлично какво ще бъде вашето внимание: приятно или не. То ще се запознае с кошчето за хартия, ще се качва по мебелите или на коленете на стопаните.
Много в поведение то на кучето говори за това, как то възприема ролята си в глутницата. Това, което разказват стопаните, като отговарят на въпросите ми за предоставените на кучето права вкъщи, обикновено потвърждава видяното. До този момент игнорирам кучето, затова то има впечатлението, че аз съм с по-нисък ранг от него.
Като обясня на стопаните точно какво става докато говорим, след това казвам, че имам намерение да утвърдя правото си да бъда главен в своето „леговище” и на своя територия и изброявам критериите за лидерство:

1. Кучето с по-нисък ранг никога не се приближава към куче с по-висок ранг с цел да му отнеме кост. То ще чака на почтително разстояние и ако кучето с по-висок ранг не е готово да отстъпи костта е достатъчен само един пронизващ поглед и кучето с по-нисък ранг веднага ще извърне очи.

2. Обикновено кучетата с по-нисък ранг не вървят пред кучетата с по-висок ранг в тесните проходи. Наблюдавайте английските гончета, когато ги пускат от бокса и ще видите, че винаги първо излиза едно и също куче.

3. Кучето с по-нисък ранг няма да се приближи към куче с по-висок ранг и няма да го докосва с лапи или зъби в знак на приветствие. То ще се приближи с надлежната почит, проявата на която ще бъде допусната от по-висшестоящия член на глутницата.

Кучетата, които са преминали достатъчна подготовка за живот в общество на кучета, вече знаят, че всичко това са основите на кучешките „добри маниери”. Придържам се към мнението, че всички кучета се учат "да бъдат кучета” на възраст до седем седмици, а след това ние, хората, ги приемаме в нашата глутница и ги объркваме. Всичко, което сега трябва да се направи, е да се опреснят тяхната памет предишните уроци. Тук трябва да се отбележи, че не прилагам този метод при кучета, които са потенциално агресивни към хората – за тях установявам същите правила, но прилагам друга методика, за която става дума в раздела „Методика на отрицателната подкрепа”.

 Публикувано: 04.08.08 12:23. Заглавие: И така, вземам лаком..

И така, вземам лакомство и го държа с два пръста. Не го предлагам на кучето и дори не гледам кучето, а продължавам да разговарям със стопаните. Обикновено кучето изиграва целия си репертоар: сяда, дава лапа, може даже да излае. Като разбере, че нито едно от тези действия не носи очакваната награда, то просто драпа на по-високо, за да вземе лакомството. Нежно казвам: „Махни се!”. Ако то не си махне муцуната веднага, аз „ръмжа”: „Махни се!” – в същото време го поглеждам с пронизващ враждебен поглед. Майките на всички кучета са ги учили, когато са ги отбивали, че „Махни се от „млечния бар”” означава, че трябва да се подчинят незабавно, иначе ще разберат какво е майчин гняв. Не награждавам кучето за това, че отстъпва назад. Храната си е моя и аз не искам кучето да я вземе. прибирам лакомството, а след минута се разхождам из стаята, извиквам кучето и го хваля, че е дошло. малко по-късно пак показвам лакомството. Ако кучето не е усвоило урока, пак казвам меко: „Махни се!”. Между другото, рядко се налага да подкрепя командата, т.к. повечето кучета веднага махат муцуната си и отвеждат очи настрани.
Правило №1 е усвоено: „Не пипай моя кокал”.
След това отивам до вратата и подканвам кучето да върви след мен. Искам да го науча да не се промушва през изхода преди мен. Приемната ми е в бивша конюшня, затова вратата се отваря към двора. Без да казвам нито дума, уж случайно отварям вратата. Щом се проблесне светлина, кучето по навик се хвърля напред. Преди да успее да си пъхне носа в отвора, захлопвам вратата. Без да казвам нищо, повтарям процедурата отново. На четвъртия или петия път, когато отварям широко вратата, кучето отстъпва. Излизам през вратата и я затварям след себе си( не казвам нищо, защото не искам кучето да изпълнява команда. Трябва то да ми предостави привилегията да минавам пръв без каквато и да е молба от моя страна. Правило №2 е усвоено: „Аз минавам пръв през тесните проходи”.
Оставам навън няколко минути. Връщам се и приветливо се обръщам към кучето, но при това не трябва да му се позволява да хваща за ръка, дори много нежно или да скача върху мен, като оставя следи от лапи. Възможно е това да е проява на общителност, но заедно с това в ритуала на приветствие при кучетата това са много ярки прояви на лидерство. Показвам приятелското си разположение, като поглаждам главата, шията и холката на кучето (области, които са значими в процеса на общуване), но всяко посегателство за доминиране пресичам с мекото „Махни се!”, ако е нужно форсирано, но това рядко се налага. Към този момент повечето кучета вече са готови към спокойното предупреждение, че са излезли от рамките на ранга си. Прекарвам ръце по холката на кучето и се старая да почувствам едва доловима податливост към всякакъв физически натиск, който искам да окажа. Обикновено при първия контакт се усеща съпротивление срещу натиска, даже на слабия. Това едва доловимо съпротивление или обратното подчинение са същността на ритуала на приветствие при кучетата. Тези сигнали са недостъпни за човешкото око, но именно с тях се обяснява защо когато едно куче слага муцуната си или лапа на холката на друго, понякога започва бой, а понякога – не. Усвоено е правило №3: „Приветствието е при моите условия”.
Като напомня на кучето какви са кучешките добри маниери и като стигна до заключението, че се усеща подчинение на натиска, който оказвам на холката, мога да съм уверен, че кучето няма да ме повлече след себе си на повод, защото моят пронизващ поглед и „ръмжене” гарантират, че то няма да тръгне пред мен. То ще се приближи към мен, ако аз проявя дружелюбие. То ще престане да лае, ръмжи и скача на всички, които влизат в жилището ми, ако аз поискам това - нали моят ранг е такъв, че аз се разпореждам с всичко, което става на прага на моето жилище (леговище). Такива демонстрации още не дават възможност на стопаните по-успешно да се справят с кучето си, не само позволяват да се види какви преимущества получават стопаните, които са се добили да имат по-висок ранг. Самоутвърждаването като водач на глутницата не е нова концепция в дресировката на кучето. Новото е отчитането на особеностите на психологията на кучетата вместо старите методи на дресировка с "камшик и курабийка".
Мисля, че към този момент на обучение вече е съвършено очевидно колко сходни са социалните структури на двата вида - човека и кучето. По отношение на хората с по-високо положение, ние спазваме същите правила на поведение, както кучетата в йерархията си. Като вземаме предвид факта, че са ни сближили взаимната изгода от съвместния лов, хранене, защита и т.н., убеден съм, че именно сходството на основните модели на нашето поведение и признаване на рангове е осигурило съвместното съществуване през вековете.
Наистина, тъй като ние инстинктивно спазваме едни и същи правила, човекът и кучето могат да се считат „сродни души”. При нашия съвременен начин на живот на кучетата наистина се позволява това, което не би се позволило на никой от членовете на семейството. Именно за този аспект на взаимоотношенията ни с кучетата по-нататък ще стане дума по-подробно.

Ще постигнете висок ранг и правото да бъдете лидер на „глутницата”, ако отчитате произхода на вашето куче от вълците и осъзнавате факта, че поведението му основно е инстинктивно и, следователно, трябва да се насочва, а не да се потиска. Трябва да се помни и за промените, които стават с кучето, когато то минава през критичните периоди в развитието си, трябва да се погрижим да не му даваме права, които ще предизвикат лъжлива представа за собствената роля във вашата „глутница” (семейство) и да се установят правилата за поведение, които майката внушава на малкото кученце в най-ранните етапи от живота му. За да се възстановят тези правила на поведение, преди всичко трябва да се разбере кои фактори влияят на обучението на кучето.

 Публикувано: 19.08.08 11:06. Заглавие: Как се учат кучетата..

Как се учат кучетата

Как се учат кучетата? Много лесно, ако ги учим правилно.
Ако кучетата правят нещо и не получават никаква награда, най-вероятно, няма да го направят още веднъж. Всички животни, без да изключваме и самите нас, се обучават или изпълняват някакви действия заради наградата. В този основен принцип няма нищо ново. Дресьорите го използват от много години. Единствената разлика от съвременния подход е в това: преди наградата се интерпретираше като похвала, а липсата на награда се считаше достатъчно наказание. Но похвалите или наказанията не са достатъчни. Няма да научите слона да стои на задни крака, ако постоянно му повтаряте „Добър слон!”, като считате думите си достатъчна награда. Няма да научите косатката да изскача от водата само като й казвате: „Добър кит!”. Тогава защо си въобразявате, че думите „Добро куче!” са достатъчна награда, благодарение на която нараства вероятността за повторно изпълняване на едни или други действия от животното?
Ще работите ли втора седмица, ако в края на първата шефът само Ви потупа по рамото и се усмихне с думите: „Браво!”. Възможно е и да работите, ако считате, че е вероятно да получите възнаграждението в края на втората седмица, но само защото Вие, човек, имате способността да мислите логически. Но щом разберете, че няма никакво друго възнаграждение, освен похвалата, предвиждам, че ще кажете: „Шефе, сам си вършете тази работа!”.
Много години наред имаше небивалици, в които са намерили отражение разпространените възгледи за дресировка на кучетата. Като автор и преподавател на задочен курс "Поведение на кучетата" разполагам с данни, получени в хода на изследванията на моите студенти - те показват, че старите "принципи" са все още широко разпространени:
„Ако кажете на кучето да направи нещо, трябва да го накарате да го направи веднага"
„Никога не използвайте храна при дресировката, това е подкуп. Кучето трябва да изпълнява командата само, защото сте я дали вие”
„Кучето не трябва да започва дресировка докато не навърши шест месеца” (Много от клубовете отказват да дресират кучета на възраст по-малко от 6 месеца).
„Ако имате намерение добре да дресирате кучето си, трябва да използвате душач”.
Това са само някои основни правила, на които най-напред ме научиха, когато правех първите си крачки в света на кучетата. Като се опирах на тях, аз се опитвах на науча първото си куче да търси и носи. Днес, като се обърна назад, виждам, че наистина съм успял да го науча.

1. Давам команда „Седни!” като посочвам мястото до мен. Той не се подчини незабавно и аз дръпнах повода и душача, натиснах му задника лапи.
Аз си мисля: „Уча го да изпълнява командата „Седни””.
Кучето си мисли: „Не ми харесва думата „Седни” - означава, че той ще се отнася грубо с мен”.

2. Давам команда: "Място!" и хвърлям апорта. Когато кучето се хвърля след него, рязко дърпам повода и повтарям: "Място!".
Аз си мисля: "Уча го да не бяга докато не му дам команда".
Кучето си мисли: "Обърках се: защо не ми позволява да бягам за апорта?"

3. Давам команда: "Донеси!" - и тичам, като водя на повод кучето там, където е паднал апорта.
Аз си мисля: "Обяснявам му, че сега трябва да донесе апорта ".
Кучето си мисли: "Сега изобщо нищо не разбирам: нали току що каза да чакам!".

4. Показах къде е апорта и давам команда: "Вземи" Когато кучето го взе, побягнах назад, леко подръпвайки повода, за да го накарам да върви след мен.
Аз си мисля: "Уча го да взема предмет и да го носи обратно".
Кучето си мисли: "Сиругно ми е разрешил, ще взема да ... О-о-о, не – дърпа ме назад, по-добре да го пусна”

5. Кучето пуска апорта. Казвам му: "Не!" – и пъхам апорта в устата му и задържам челюстите му, като давам команда: "Вземи!"
Аз си мисля: "Уча го да не пуска предмета".
Кучето си мисли: "Струва ми се, сега започва да се ядосва. Само да ми позволи – ще го изплюя и никога повече няма да тръгна след това нещо".

Не е нужно подробно да се спирам върху този случай. Ще призная, че малко преувеличих, не съм бил чак толкова лош дресьор (Може би, трябва да попитам на какво мнение е кучето ми). Опитвах се да науча кучето си да търси и носи предмет, като давам сложна задача, без да предварително съм го научил на всичко, което се изисква във всеки отделен етап. По-нататък ще разкажа как научих последното си куче да носи апорта, но преди това трябва да разгледаме факторите, които се отразяват отрицателно на способностите на кучето към обучение.

 Публикувано: 19.08.08 11:16. Заглавие: Отрицателен тигмотак..

Отрицателен тигмотаксис

Ето думичка, която звучи напълно научно и си струва някой път да го вмъкнете в разговор с приятели в пъба. То означава само, че когато вие оказвате физически натиск (натискане с длан) върху тялото на всяко животно, действието ви предизвиква съпротивление. Помислете какво ще стане, ако някой ви хване за ръкава и започне да ви дърпа – незабавно ще реагирате или ще дърпате в другата посока. страничният натиск предизвиква противодействие - това е истина от живота, с която трябва да се съобразяваме. Ако ние блъскаме или дърпаме кучето или го караме да заема желан– поза, първоначалната реакция на кучето ще бъде съпротивление. Ако принуждавате кучето да легне, то ще започне да става. То само ще мисли как да стане – тоест да извърши действие, противоположно на това, което вие искате да постигнете с вашето „обучение”. И тогава за преодоляване на това съпротивление ние прилагаме още по-силен натиск. Не е ли по-лесно да се използва методът, който не се опира на натиск (във всеки смисъл на тази дума) и по този начин да отстраните препятствието, което пречи на кучето да се учи с лекота?

 Публикувано: 19.08.08 16:48. Заглавие: :sm15: :sm15: Ауу..

Ауу, много е интересно. Татяна направо не знам как да ти благодаря за усилията

 Публикувано: 20.08.08 05:29. Заглавие: :sm67: ..

 Публикувано: 20.08.08 05:29. Заглавие: Чувствителност на ос..

Чувствителност на осезанието

В резултат на селективното развъждане едни породи кучета са по-малко чувствителни към болка, отколкото други.
Например, териерите и бойните породи обикновено са съвсем малко чувствителни. Но даже представителите на една и съща порода много се различават от един от друг по степента на възприемчивост към болка.
Може да проверите чувствителността на кучето си, като с показалеца и големия си пръст стиснете кожата между втория и третия му пръст на предната лапа. Леко стискайте, постепенно увеличавайте натиска, като броите до десет. Спрете в момента, в който почувствате реакция. Колкото по-малко е числото, толкова по-висока е чувствителността.
Как чувствителността към болка влияе на способността на вашето куче към обучение?
Нечувствителните кучета не реагират на някои прийоми в дресировката, в същото време същите методи, ако се използват при дресировка на чувствително куче могат да разрушат доверието му към вас, като към дресьор.
Ако кучето участва в особено приятна задача, вероятно, ще бъде по-малко чувствително, отколкото обикновено. В разгара на преследването на катеричка кучето най-вероятно няма да почувства ударите на клоните докато тича м гората. Разбира се, противоположното също е вярно: колкото по-малко занятието се харесва на кучето, толкова по-висока ще бъде неговата чувствителност.
С много чувствително куче, обучавано на нещо, което не му харесва, трябва да се работи „с копринени ръкавици”, тоест много внимателно или още по-добре, трябва да се намери начин да му доставите повече удоволствие, за да намалите чувствителността.

 Публикувано: 20.08.08 05:40. Заглавие: Възприемчивост към ш..

Възприемчивост към шума

Действието на шума може да се окаже решаващ фактор, когато се опитвате да дресирате много чувствително куче. Поговорете със стопани на шелти. Още не съм срещал стопанин на шелти, който да дресира кучето по друг начин, освен меко и спокойно. Стопаните постъпват така заради необходимостта, защото, обикновено, им е известно колко е безразсъдно да действат по друг начин. Ако вашето куче се отнася към порода, известна с чувствителността си към шум, все пак в породата има много различни кучета и именно вашето може да се окаже неочаквано чувствително. Дресировката на такова куче в условията на клуб може рязко да намали способността му да се учи. Като знаете за чувствителността на кучето си, вие ще ходите на пръсти, с обувки с мека подметка и ще шепнете всички команди, а в същото време някое момче зад вас ще тропа с наковани ловни ботуши и с пълно гърло ще крещи командите на полуглухото си ловно куче – той ще превърне вашето куче в треперещ невротик, неспособно да се научи на каквото и да било. Нивото на чувствителност към шум би било лесно да се установи, но, както и осезанието, остротата на слуха е различна при различните кучета. Ако не знаем какво въздействие оказва шумът на кучето, което дресираме, създава се още едно препятствие по пътя към лесното учение.

 Публикувано: 20.08.08 06:20. Заглавие: Острота на зрението ..

Острота на зрението

Колито е класически пример на куче с остро зрение. Очите на колито са подобни на радари и са способни да забелязват и най-малкото движение. Очевидно е, че не си струва такова куче да се обучава на място, където има много бързи движения: на кучето ще му е трудно да концентрира вниманието си върху това, какво искате от него.
И още нещо, свойствено на коли. Тъй като това е порода, която на всичко се учи бързо, много от стопаните считат, че кучетата са способни да предварително да разбират каква команда ще им се даде. Тази способност закрепя репутацията на колито като „учени по рождение”. Всъщност, в повечето случаи колито забелязва неволно движение преди командата и реагира на него: промяна на положението на краката на стопанина преди да стане, за да го изведе на разходка или поглед към часовника преди хранене. Добре обученото коли често идва при вас щом се обърнете с лице към него, преди да го извикате. Също така е вероятно необученото коли да избяга от вас по време на разходка, щом извадите повода от джоба си. Всичко това навежда на предположението, че колитата са способни да четат мислите ни. Не, не са способни.
Но кучетата с остро зрение много бързо забелязват най-малките движения, които им сигнализират за нашит намерения преди да сме направили нещо. Ако не знаем доколко остро е зрението на нашето куче, може би понякога ще му се караме, че с неволен жест сме й заповядали да направи нещо. достатъчни са само три или четири последователни отрицателни реакции от наша страна и кучето няма да изпълнява командата, на която ние искаме да го научим. И тук ние се сърдим.
Не само колитата се отличават с голяма острота на зрението. Независимо от породата, много кучета я притежават. Ако подаваме сигнали, които объркват кучетата, а след това им се караме заради подчинението на тези незабележими за нас самите сигнали, не е чудно, че възниква смислов конфликт и недоразумения.

 Публикувано: 22.08.08 00:37. Заглавие: Чувствителност на пс..

Чувствителност на психиката

Много от кучетата, независимо от породата, стават извънредно възприемчиви към поведението на стопанина си. Сигурен съм, че някои женени читатели са забелязвали, че кучето им се втурва нанякъде или се крие, ако започва семейна свада.
Нервността на кучето е особено тясно свързана със способността му да се справя със стреса. Ако сме огорчени от това, че кучето лошо изпълнява командите, чувствителното куче ще забележи огорчението ни и работата му ще стане още по-зле. когато отговарях за обучението на водачите на полицейски кучета, често улавях отрицателни „флуиди" от водачите, ако кучетата им не правеха това, което по тяхно мнение трябва да правят. При чувствителните кучета това, на свой ред, предизвика влошаване на работата. В резултат възникна порочен кръг. Средството ми в този случай винаги е следното: махнете кучето, починете и изпийте чаша чай. С това, разбира се, не се решава проблема, но не се и задълбочава. Психическият натиск от страна на водача може да окаже много силно въздействие на куче с повишена психическа чувствителност. Натискът може да бъде следствие от това, че кучето му не реагира толкова бързо, колкото кучето на колегата му, а може би, на водача е заповядано да дресира кучето или да се избави от него. а може би той е недоволен от това, че се задържа израстването му в службата или е обезпокоен заради наближилия срок за плащане на поредната вноска по някой кредит. Оказва се, че подобни неща също влияят на способността на кучето към обучение.
Кучетата от чувствителния тип най-често страдат от проблеми, свързани с тревожност: те унищожават вещи, вият, лаят и даже цапат в къщата, където ги оставят сами. Случва се заради това, че кучето постоянно търси потвърждение, че постъпва правилно. При чувствителния тип кучета увереността в себе си може да бъде разрушена с прост упрек, възглас на неодобрение или досада и даже вдигнатите нагоре очи на стопанина. Добре помня един стопанин, с чието куче се случи именно последното. Той се оплака: „Подготвих кучето си, английски бултериер, за изложбата Крафтс, но то подвива опашка, когато съдията приближава” (Всяка година задължително ми звънят стопани, които са подготвили кучетата си за изложбата Крафтс. Дори и сега – пиша тези редове, а жена ми говори по телефона със стопанка, която е подготвила кучето си от порода салюки. Проблемът е, че кучето държи опашката високо, а опашката трябва да е надолу. Сигурно мястото, където тя обикновено ходи на изложба, е много горещо – кучето чувства дискомфорт, в резултат на което не държи опашката си ниско). Онази женска бултериер беше най-милата представителка на породата си от всички, които съм срещал. Когато я видях за пръв път, тя ме погледна и едва ли не каза: "Я виж! човек". Дойде при мен с готовност и радост, движенията й говореха, че тя ме уважава, като вижда у мен висше същество. Стопанинът веднага започна да говори какво го безпокои: опашката й е надолу, а трябва да е вдигната. Според стандарта представителят на породата бултериер трябва да бъде гладиатор в изложбения ринг. Това, как ходи с важен вид (което е обусловено от формата на тялото му), масивното телосложение, яйцевидната глава – всичко е създадено от природата, за да създава впечатление на сила и увереност. Да бъде гладиатор в ринга не означава, разбира се, песът да излиза на ринга с намерение да се бие с всеки, който се появи там. Той само трябва да създава такова впечатление със самоуверения си маниер на поведение. накратко казано, по отношение към хората и особено към стопаните си кучето беше настроено така, че демонстрираше съвсем нормални кучешки пози, като желаеше да покаже на всички подчинението си. Това не харесваше на стопанина, който имаше честолюбиви планове, свързани с кучето, но то изобщо не можеше да ги разбере. За нещастие амбициите на стопанина се отразяваха на това, как кучето се държи на изложбите – той й предаваше унинието си всеки път, когато кучето не се държи агресивно. Унинието на стопанина изкарва от равновесие кучето, то губи увереност в себе си и само подсилва демонстрацията на подчинение, като го показва с цялата си стойка. Ще кажа често – това беше единственият ми клиент, с който спорих. Той виждаше у кучето някакъв инструмент за удовлетворяване на собствените си честолюбиви помисли. Убеден съм, че ако кучето имаше друг стопанин, би проявило увереността, която сегашния стопанин подкопава.
Следователно, психическата възприемчивост е присъщо както на кучето, така и на стопанина. Преди да се започне дресировката, ние трябва не само да изучим типа на кучето, за което от този момент носим отговорност, но също и да определим към кой тип самите ние се отнасяме.

 Публикувано: 22.08.08 08:41. Заглавие: Поведение, характерн..

Поведение, характерно за определени породи

Вече засегнахме някои модели на поведение, характерни за отделни породи. Колитата се учат много бързо, защото възприемат сигналите, които ние не винаги съзнателно им подаваме. Шелтитата имат повишена чувствителност към шум и високи звуци, затова обикновено с тях се отнасят много меко. Кучетата-пазачи пазят, а ловните ловуват. Но доста често ние се отнасяме към кучетата като към кучета, независимо за какви цели е изведена породата.
Чести ми се обаждат стопани на кучета, които казват, че лаят на кучето създава проблеми със съседите. Ако стопаните не искат кучето им да лае, по-добре да си вземат пудел, а не немска овчарка, тоест куче с много развити качества на пазач. едни породи пасат стада, други ловуват, трети пазят, някои породи са селектирани като декоративни, някои като ловни. всяка порода си има свои особености и те трябва да се отчитат при дресирането. Ако това се пренебрегне, може да стане така, че да се опитваме да учим кучето на разни работи, като използваме метод, който изобщо не отговаря на целта, за която е предназначена породата.
За съжаление, в повечето клубове обучението се провежда доста стандартно. Не се отчита специфичното за всяка отделна порода поведение. В клубовете, където често ме канят, не веднъж съм забелязвал, че дават еднакви задачи на стопаните на салуки и на стопаните на лабрадор, когато предстои да научат кучетата да търсят и носят предмети. Очевидно е, че за лабрадора изпълнението на тези упражнения изобщо не е подходящо.
В заключение трябва да разгледаме съвместното действие на факторите натиск, осезание, слух, зрение и психика и едва тогава да започваме дресировката.
Пренебрегването на посочените фактори се отразява на процеса на обучение. Ако върху всяко куче влияе един или даже няколко такива фактори, как изобщо ще научим кучетата на нещо, още повече по начин, по който да те да се учат лесно? Методиката на положителната подкрепа дава отговора на този въпрос.

 Публикувано: 22.08.08 10:09. Заглавие: Методика на положите..

5. Методика на положителната подкрепа

Методът на положителна подкрепа мое да се прилага при дресирането на всякакви животни, но е особено подходящ за кучетата. Това е система, която изцяло се опира на подбуждащия мотив (стимул) и отрича физическото въздействие или сила във всякакви прояви. Този метод може да се използва дори от деца. Той не изисква някакъв талант от дресьора. Не е свързан с някакъв особен тон, избор на подходящо време, не се основава на редовна практика и не се опира на традиционните теории за дресиране на кучета. Всичко, което се изисква е вашият разум и някакво лакомо парченце.
Как да научим кучето по команда да ляга в определен ъгъл на стаята? за това има два начина:
1. Може да удряте с нещо кучето всеки път, когато то тръгне към друг ъгъл и изобщо да биете докато то не усвои, че посоченото от вас място е единственото безопасно убежище.
2. може да дадете на кучето доста вкусно парче в този ъгъл и напълно да го игнорирате, когато тръгне в друга част на стаята.
Сигурен съм, че като прочетете тези редове, ще си помислите: „Това са разсъждения на ниво здрав смисъл. Какво ново има?”. Разбира се, това е здравият смисъл. всеки стопанин на куче всеки ден постъпва по подобен начин и вкъщи, и навън, без да се замисли какво и как прави. Макар че, когато трябва да направим някое усилие и да научим на нещо кучето си, ние заемаме позата на дресьор и си спомняме стария подход: „Ти си куче, аз съм стопанин. Аз заповядвам, ти се подчиняваш”.
Когато вкъщи викате кучето, обикновено имате намерение да го нахраните или да го изведете на разходка, или да покажете, че сте изпуснали нещо на пода в кухнята и искате то да почисти. Наистина, вкъщи рядко викаме кучето просто ей така, обикновено има някаква причина и в повечето случаи изпълнението на командата носи нещо приятно на кучето. В резултат на това много малко хора се оплакват, че вкъщи кучето не идва, когато го извикат. А в близкия парк нещата са съвсем други. Вие се разхождате, кучето свободно бяга, лови катерички, рови кофите за боклук, в същото време вие сте потънали в собствените си мисли. До вратата на парка вие викате кучето, за да го заведете вкъщи. И тук то ви хвърля поглед и тръгва в противоположна посока (такива ситуации виждаме едва ли не всеки ден). В този момент вие си мислите: „Трябва най-после да дресирам кучето си”. Вие вече сте го дресирали. Вие сте преуспели в това, че сте го научили да не идва при вас. Как? Много просто. Кучето бързо е усвоило: ако не дойде, ще е наградено с по-дълга разходка. Ако пък дойде, то ще се лиши от удоволствието: ще го заведете вкъщи. Ако вие бяхте приложили „домашните си прийоми” на обучение на командата „Към мен!”, като викате кучето около вратата на парка и му давате лакомство, след което правите още една обиколка на парка, скоро като чуе командата, кучето ще лети като куршум към вас. Подкуп? Аз го наричам здрав смисъл. Колко пъти ми се налага да крия усмивката си, когато към мен се обръщат хора, които се сблъскват с нежелателно поведение на кучетата си и аз им предлагам да пробват да награждават кучето за добро поведение вместо да мислят как да го накажат. Стопаните недоумяват: „Искате да кажете, че трябва да го подкупвам?”. Мисля, че това е доста забавно: това, за което учените психолози и бихевиористи (специалисти по проблеми на поведението) са измислили интересни названия, като „модификация на поведението”, „Рехабилитационна психотерапия”, „психология на поведението” и т.н., широката публика го разбира като подкуп.
Всъщност, важно е друго – при правилно прилагане положителната подкрепа е много ефективна: тя променя нежелателното поведение. Съществува редица основополагащи принципи, които определят успеха на прилагането на положителната подкрепа, като метод на дресиране. Но преди да се започне прилагането на тези принципи или закони с помощта на обучаващи упражнения в процеса на дресиране на кучето, трябва да се разгледа отделно всеки стадий на обучението, неговата цел и желаемия резултат.

 Публикувано: 22.08.08 16:36. Заглавие: Татяна и аз да кажа,..

Татяна и аз да кажа, че си невероятна и много ти благодаря!

 Публикувано: 23.08.08 13:42. Заглавие: Как действа положите..

Как действа положителната подкрепа

Преди всичко трябва напълно да забравим за упражненията. Всичко, което ни интересува за начало е първата стъпка в нужната посока. Да си представим, че искаме да научим косатка да изскача от водата. Свирим със свирката (команда) и чакаме. След това чакаме още малко, а често чакаме още и още. Очевидно, косатката няма представа какво се иска от нея, когато чува свирката. Точно в този миг ние отново свирим и й даваме риба. Когато тя заплува към дълбокото, отново свирим и чакаме. Процедурата се повтаря докато косатката не отиде на ниво „аха!” : „Аха! Когато чуя свиренето, получавам риба”. Това ниво на разбиране, нивото „аха!”, не може да се счита закрепено докато не постигнете да става 10 пъти от 10 възможни незабавни реакции на свирката. докато не се постигне това, не трябва да се преминава към следващия етап на дресировка.
На първия етап ни се струва, че прогресът е едва забележим, обаче за успеха на обучението е особено важно всеки етап да завършва с постигане на ниво пълно разбиране. Ако постигнете това, ще установите, че при всеки следващ етап превръщането на първоначалната реакция в разпознаваема верига от движения става много бързо. Сега можем да преминем към етап на дресировка, който се нарича „формиране”. Трябва да заменим вече установената верига „свирка – показване на носа – получаване на риба” с нова верига: „свирка – косатката изскача от водата – риба се дава понякога”. Това се постига по следния начин. Формирането на поведението означава, че правим една малка стъпка в нужното направление и напредваме към крайната цел, като подкрепяме всяка направена стъпка. Така осигуряваме безусловното изпълняване на тази част от веригата преди да пристъпим по-нататък.
Тук се наблюдава интересно явление: изпълнението на определени действия, здраво тренирани с помощта на награди, може да се направи още по-добро като наградата се задържа. Да предположим, че е тренирана такава реакция на косатката: на 10 свирвания тя се показва 10 пъти. На единадесетия път един път казваме: „Не е достатъчно добре, няма да получиш риба”. Може да се предположи, че сега косатката ще си помисли: „Но аз винаги получавам риба. Сигурно някой я е грабнал преди мен. Следващия път трябва по-бързо да изляза". И на дванадесетия тъп ще получите по-бърза и енергична реакция на косатката: тя ще покаже цялата си глава. Естествено, че й се полага риба, но сега и по-нататък само за това нещо.
По-нататък ще формираме веригата: „свирка – показване на цялата глава от водата – при незабавна реакция получава риба в 10 случая от 10”. Едва след това може да се премине към следващия етап. Струва ни се, че обучаваният с всеки етап все по-бързо разбира какво се иска от него и възниква ефекта на снежната топка.

Нарочно използвах примера с косатката, за да подчертая главното: целият процес на обучение може да се осъществява без каквото и да било физическо въздействие. Отначало чакаме правилната стъпка в нужната посока и я награждаваме, след това затвърдяваме и й придаваме завършена форма.

Стопанинът: „Каква е разликата между всичко това и подкупа?”
Аз: „Подкупът е използването на наградата като съблазън, за да се стимулира движението. Подкрепата е награда, получавана за доброволно движение”
Стопанинът: „Винаги ли да се дава награда?”
Аз: „Прийомът действа по-добре, ако не давате всеки път награда. Когато моделът на поведение е формиран, само най-бързата, ярко изразена и силна реакция се награждава. Понякога на ученика му се налага да изпълни отработена верига шест или седем пъти преди да последва награда”.
Стопанинът: „Винаги ли трябва да се дава нещо за ядене като награда?"
Аз: „Наградата може да бъде и нещо друго, заради което от гледна точка на ученика си струва да изпълнява определени действия. Би било безсмислено да се опитваме да формираме моето поведение с помощта на зеле, ако аз дори не понасям зеле!”

 Публикувано: 30.08.08 15:42. Заглавие: Как да се прилага по..

Как да се прилага положителната подкрепа

В главата „Как се учат кучетата” разказах как научих първото си куче да търси и да носи апорт (с команда „Апорт!). сега ще разкажа как научих сегашното си куче да изпълнява същата задача. Обучението на първото ми куче отне няколко седмици и то така и не се научи да изпълнява командата наистина добре. То беше немска овчарка - порода, която се слави, че лесно се обучава. сегашното ми суче изпълнява същата задача с пламък в очите и с невероятна за неговите размери бързина. Кучето е японска акита – порода, известна с ината си.
Много време бях на тренировъчната площадка, няколко седмици обучавах немската овчарка. За няколко дни, като отделях по няколко минути
на ден, аз обучих акита, без да стана от фотьойла. С използването на този метод скоро помогнах на водач на полицейско куче да постигне същия резултат при дресирането на немска овчарка. На практика ни потрябва много по-малко време от обикновено, за да научим едно необучено куче до степента на стандарта на министерство на вътрешните работи при дресировката на немски овчарки, при това постигнатите резултати бяха много по-високи от онези, които се постигат с обикновените методи на дресировка.
Моето куче се казва Йоко. Джон Йоко. Беше на 15 месеца, когато реших да я науча да търси и носи хвърлен предмет. Сега не ми остава време да участвам с моите кучета в такива състезания, в които кучетата демонстрират уменията си, но все още съдя на състезанията. Веднъж един стопанин-участник мимоходом направи забележка, която ме амбицира да науча кучето си да търси и носи хвърлен предмет. Момчето каза: „Никога няма да научите акита да изпълнява добре тази команда”. Когато ме предизвикват, аз се амбицирам.
Седнах на бюрото в приемната си и до мен на бюрото сложих кутийка с лакомства. Подавайки на кучето предмета, аз казах „Вземи!” Йоко го душеше, а аз казваха „Добро момиче!" и й давах лакомство. Първото занятие продължи около 5 минути и тя получаваше награда веднага след бърза реакция в 60% от случаите. В останалите случаи за правилна реакция понякога давах награда, но само след като кучето душеше бюрото, катереше се по мен, лаеше или правеше нещо друго в старанието си да получи награда. На следващото занятие същия ден беше постигнато нивото на разбиране (ниво „аха!”). Йоко буташе носа си в предмета всеки път, когато й давах командата. За формирането на действието и прехода към следващия етап ни потрябва малко повече време. Четири занятия подред всяко по пет минути тя се опитваше да прави най-различни неща, за да получи награда. Отношението беше: 15%; 25%; 70%; 100%. Сега вече аз изисквах тя да не бута с нос предмета, а да го лиже. Като не й дадох лакомство, когато тя за пореден път близна предмета, попаднах в точката, което предизвика ефекта на снежната топка много по-рано, отколкото очаквах. Тя решително изтръгна предмета от ръцете ми и ме гледаше, все едно ми казва: „Гледай, глупчо, аз го взех ... Давай награда!”
Никой не може предварително да определи модела на формиране на поведението при изпълнението на задача. Можем да планираме известна структурирана последователност, но при обучението ще ни се наложи да се ръководим от темпото, което ще определи самото животно. След като наградите кучето да определено движение, то трябва да стане единственото движение, за което се дава награда, докато не бъде затвърдено. Йоко направи по-голяма крачка напред, отколкото очаквах, и тъй като ентусиазирано я наградих, не се наложи да чакам дълго, за да го повтори. Отне много по-малко време, отколкото очаквах, но трябва да се вземе предвид, че Йоко е доста лакомо куче.
След такъв голям скок напред цялата верига от действия се формира много лесно. Не след дълго аз вече хвърлях предмета в далечния край на приемната, а Йоко ми го носеше по команда и сядаше пред мен и гордо го държеше в устата си. Първия път, когато навън пробвах да й дам едно от упражненията, които са на състезанията, тя би получила за изпълнението му десет точки, ако аз бях съдия. Струва ми се, обаче, че съм пристрастен.

Да вземем две прости действия: изпълнението на командите „Седни!” и „Легни!”. Ще се опитаме с използване на нашия метод и без да прилагаме сила да научим кучето ясно да реагира на тези команди. за да ускорим процеса, трябва да прибегнем към подкупа. с други думи, показваме наградата, за да стимулираме движението. Веднага, щом се постигне нивото на разбиране, ние подаваме командата само с глас и чакаме да бъде направено вярното движение. Тогава придаваме на това движение завършен вид. За отработването на командата „Седни!” покажете наградата на кучето, даже докоснете с нея крайчеца на носа му. Кажете "Седни!" - бавно преместете лакомството нагоре и назад, малко зад линията на очите на кучето. Телосложението на кучето е такова, че ако главата се вдига нагоре и назад, задната част на тялото задължително се навежда.

За отработването на командата „Легни!” изберете такова препятствие, че за преодоляването му кучето трябва да легне по корем. Това ще зависи от размерите на кучето. Например, за немска овчарка е подходяща холна масичка. Заведете кучето до нея и му предложете лакомство, като го държите в ръката си под масичката, тоест под препятствието. Когато кучето се опита да вземе лакомството, бавно го премествайте под препятствието, като подтиквате кучето да се движи след него и като давате команда: "Легни!". В момента, в който корема на кучето докосне пода, дайте наградата.

Сега, когато сме научили кучето да прави това, което се мъчим да постигнем, остава да го отучим да не прави онова, което не ни харесва. За постигането на тази цел използваме системата да отрицателна подкрепа.

 Публикувано: 04.09.08 05:36. Заглавие: 6. Методика на отриц..

6. Методика на отрицателната подкрепа

Отрицателна подкрепа е използването на нещо неприятно за кучето. Но методът ни доста се различава от традиционните методи на дресировка. В миналото за корекция на нежелателно поведение предимно се използваше физическото наказание: рязко дръпване на душача, удар с вестник. Още един популярен начин е да се хване кучето за врата и здраво да се разтърси. Това са само някои от многото общоприети методи,
прилагани, за да се втълпи на кучето, че действията или поведението му не ви харесват.
Защо тези методи са непригодни? Недостатъците им са следните:
1. Повечето от методите обикновено се прилагат прекалено късно, когато кучето вече наполовина е извършило нежелателното действие или (което е най-често) след като е извършило действието.
2. Наказанието идва от стопанина и кучето бързичко усвоява, че първо трябва да направи това, което иска, а после да стои далеч от стопанина. Сигурен съм, че не веднъж сте виждали куче на повод, което е агресивно към друго куче, а после свито от страх гледа стопанина си. То не е научено да не проявява агресия, но е усвоило, че след агресията следва наказание. Тук явно наказанието не се свързва с престъплението. С други думи, кучето прави това, което си иска, а след това демонстрира подчинение, защото стопанинът го е застигнал и иска да го накаже.
Хората разбират наказанието наистина много странно. По смисъла на отношението, онези, които обират банки, много приличат на кучетата. Наказанието не спира човека, способен да ограби банка - той просто взема мерки, за да не бъде хванат. Обаче, ако в същото време, когато крадецът е започнал да планира обира, на вратата му е почукал полицай и му е казал: "Ние знаем какво замисляте и ще Ви следим”, зломишленикът веднага би се отказал от плана си.

В този случай става дума не за наказание, а за отрицателна подкрепа. Целият фокус при отрицателната подкрепа е в това да се накара кучето да повярва, че именно действието му е довело до неприятните последствия. Класически пример: ако кучето ви тъкмо е започнало да изследва края на кофата за боклук на съседа, като си мисли "Мирише вкусно, как ли да стигна до него?" - и в този момент съседът от прозореца на втория етаж излее върху кучето кофа с вода, кучето никога повече не би приближило до съседската кофа за боклук.
Съществен елемент е неприятното събитие, което по никакъв начин не е свързано с вас или, както в примера, със съседа, ако той нищо не е казал, когато е изливал водата. При прилагането на отрицателната подкрепа извикването променя хода на мисли на кучето и концентрира вниманието му върху онзи, който прилага отрицателната подкрепа. Извика ли се, отрицателната подкрепа се превръща в наказание, тоест в един от най-важните принципи на онова, което всъщност е тирания, основана на изработването на условна рефлекторна реакция на отвращение. Ако вниманието на кучето е съсредоточено на 100% върху действието, изработването на отвращението ще бъде на 100%. Ако с извикването отвлечете на 20% вниманието на кучето, с толкова ще намалите ефективността и т.н.
Обстоятелствата, при които трябва да използваме отрицателната подкрепа, трябва да са свързани с модела на поведение, който носи удовлетворение на кучето: Стремеж за лов, агресия, „надскачане”, лай по всякакъв повод и т.н. Обаче, не си струва да се използва без да се разгледат другите фактори, които могат да повлияят върху поведението на кучето (отстранете коренната причина и често няма да остане и следа от проблема).
Освен това, първо трябва да определите за себе си какво точно поведение искате от кучето си. Много често може да се чуят съвети как да се пресече определено поведение, но при това никой не говори какво конкретно да се изисква от кучето. Много лесно е кучето да се отучи да прави нещо, ако му предложите да прави нещо друго, по-интересно.
Цялата концепция на отрицателната подкрепа се състои в това, че средството за принуждение трябва да бъде безусловно ефективно, а предупреждението да е ясно.

 Публикувано: 19.09.08 10:20. Заглавие: Как да прилагаме отр..

Как да прилагаме отрицателната подкрепа

В практиката си използвам разнообразни прийоми, за да накарам кучето да прекрати нежелателното поведение. Нито един от тях не е основан на употреба на болка, наказание или на пряка конфронтация. През годините практика установих, че най-ефективна е употребата на звук.
За да използвам звуковото въздействие, през 1984 г. разработих специални пластини (дискове) за дресиране на кучета. Устройството се състои от няколко малки медни диска, издаващи звук, който в резултат на предварителна психологическа обработка може да бъде използван, за да се пресекат „лошите” мисли на кучето и да се привлече вниманието му към стопанина, който в този момент дава команда на кучето какво да прави.
Методът на отвличане със звук има общо със старата практика, за пръв пък описана (доколкото ми е известно) в книгата на полковник Конрад Мост „Ръководство за дресиране на кучета". Авторът препоръчва приспособление, наречено верига - лека метална верижка дълга около един фут. Той посочва, че тези приспособления трябва да се използват само тогава, когато вниманието на кучето е отвлечено от стопанина и последният е на известно разстояние, така че кучето не вижда кой нанася удара. В момента, в който кучето получи удара с верижката или палка, стопанинът от отдалеченото си място трябва да извика кучето. Действието на този прийом е основано на принципа „Ти можеш да се намираш на 40 фута от мен, обаче аз ще те докопам”.
На млади години, като начинаещ и възприемчив дресьор на кучета, често използвах този метод и той винаги даваше добри резултати. Обаче, аз хвърлях не много точно, често кучето се обръщаше и ме гледаше точно в момента, в който хвърлям веригата, която най-често минаваше покрай него, но все пак кучето идваше при мен като го извикам.
От психологична гледна точка това е противоестествено: ако в мен хвърлят нещо, аз бих побързал да се махна от този човек колкото може по-далече. И само след няколко години разбрах къде е ключа от бараката. Тогава помагах на един човек да си дресира млад женски доберман. Стопанинът безуспешно я караше да изпълнява командата „Легни!” – тя почти панически се съпротивляваше. Когато извиках кучето и избързах, за да попреча на човека, който със сила я караше да легне, извадих ръцете си от джобовете и веригата падна на земята. В този момент кучето стоеше съвсем спокойно. Тогава накарах човека тихо да даде команда „Легни!”. Кучето веднага се подчини. Бях поразен от случилото се, но се направих, че правя подобни неща всеки ден. Сега разказвам, че човекът идва през почивните да ме види, защото счита, че имам безпределна власт над животните... Кой съм аз, че да разбия вярата му?
Именно в онзи момент при дресировката на доберманката аз постигнах моето ниво на разбиране („аха!”). Това, което се случи, няма нищо общо с умението на стопанина да достигне кучето си или някак да го дръпне, като стои настрани. Ключовият фактор беше въздействието на звука, независимо от източника му. В резултат на това, през следващите няколко месеца изучавах използването на звука за контрол на животните при дресировка. Подчертавам: „контрол и дресировка”, защото при правилното прилагане нашият звуков метод е пригоден не само за пресичането на нежелателно поведение, но и за подкрепа на устната команда.
Много дресьори признават този метод и считат, че могат да постигнат резултати както с помощта на верига, така и с помощта на връзка ключове. Все по-често ми разказват за дресьор, който използва веригата, скрита в детско гумено ботушче, и за дресьор, който хвърля в кучетата бастун. Всички тези прийоми са основани на принципа на Конрад Мост: наказание от разстояние. тъжно е, че преди няколко дни видях женска, която се вцепени от ужас при появата ми само защото някога е получила удар с ботуш с верига в него, който един от горните дресьори е хвърлил по нея, в резултат на което тя започнала да се страхува от всички непознати мъже. По думите на стопанина, преди това е била весела, общителна и даже прекалено дружелюбна към хората. Ботушът я ударил отзад без каквато и да е причина: в момент, когато тя не е правела нищо лошо. Такова отношение я превърнало в същество, треперещо в присъствието на непознати.
След известно време пуснах обява „Безплатна дресировка на кучета с цел разработване на нова методика” и скоро бях затрупан със стотици молби да се заема с кучета на различна възраст, всевъзможни породи и разнообразни проблеми. Тогава установих, че за успеха на метода са жизнено важни две обстоятелства.
Първо, важно е по какъв начин звуковият сигнал за пръв път е даден на кучето, и второ, необходимо е той да бъде свързан изключително с това, което кучето е правело в този момент. А предмети като връзка ключове, ботуши, бастуни са свързани с разходка или друго приятно събитие. Ако звукът оказва двойствено въздействие на кучето (както положително, така и отрицателно), неприятният му ефект бързо изчезва.

 Публикувано: 19.09.08 10:20. Заглавие: следва продължение н..

следва продължение на същата част. Не знам кога ще успея, затова слагам поне готовото

 Публикувано: 19.09.08 12:50. Заглавие: Според уверенията на..

Според уверенията на много от моите клиенти, дисковете оказват чудодейно действие, но тук няма никакво чудо. Следните откъси от писма на мои клиенти демонстрират широкия диапазон на приложение на дисковете.
„Сега е достатъчно само да дрънна с дисковете, ако кучето има намерение да лае, и то веднага млъква. Според мен, голямото предимство е в това, че това не го стресира, то продължава да си тича из къщата, но не ме побърква с лая си ...” (мисис Т. от Хемпшир)
„Позната от Франция, която скоро ни гостува, беше заинтригувана от прилагането на вашите дискове, ефектът им много я впечатли и тя ме помоли да й ги изпратя. Животът ни стана по-спокоен, и дисковете почти не ни трябват” (мистър О.Уимблдън).
„Те, разбира се, много ефикасно помогнаха да отуча кучето си да скача по хората, както и от други значителни бели. Приемете искрената ми благодарност. мислех, че вече няма да успея да я отуча" (мис М.Сюррей).
„Намирам, че дисковете оказват вълшебно действие. С помощта им най-накрая постигам изпълняване на командата „Легни!” от разстояние 50-60 ярда и това е потресаващо” (Розмари М. Давон).
Тайната на успеха на дисковете е в следното:
1. Звукът не прилича на никакъв друг звук.
2. Дисковете може да ги носите в ръка или в джоба, и не няма да издават шум. Това позволява на стопанина да извлича звук с помощта на дисковете само в нужния момент.
3. Дисковете не се употребяват като гюле или "удължител" - проводник на гнева на стопанина - те се използват само като реакция при нежелателно действие. ако ги употребявате не по предназначение и ги хвърляте по кучето, теса достатъчно меки, за да не причинят болка или вреда.
4. Методиката на прилагане на дисковете се състои в предварителното формиране на условен рефлекс, което е преди решаването на проблема с нежелателното поведение; по този начин изработеният рефлекс оказва необходимото отрицателно въздействие.

 Публикувано: 19.09.08 13:12. Заглавие: Запознавам кучето с ..

Запознавам кучето с дисковете по следния начин: викам кучето при себе си и му предлагам лакомство, като казваме „Вземи”. Повтарям тази процедура три или четири пъти. След това, без да казвам нищо на кучето, правя движение, за да сложа лакомството на пода. Когато кучето последва ръката ми първо дрънкам с дисковете, а след това хвърлям косо на пода в мястото, където слагам храната. След това незабавно прибирам дисковете и храната. Всичко това се прави много бързо. По време на тренинга продължавам започнатия със стопаните разговор и игнорирам кучето. Много често дори не мога да пусна храната – някои кучета са особено лакоми. Повечето кучета на този етап изобщо не обръщат внимание на звъна на дисковете и много от тях продължават на душат пода в опит да намерят храната. още няколко пъти давам лакомство, като повтарям "Вземи" и след това се дърпам на няколко крачки, за да сложа храна на пода. когато кучето последва ръката ми, се раздава звън и пак хвърлям дисковете, ако кучето ако кучето последва ръката ми до мястото, където искам да сложа храна. Дисковете и храната незабавно се прибират и аз продължавам разговора си със стопаните, като игнорирам кучето. Целта на тази процедура е да се внуши на кучето, че то може да взема предлаганата му храна, ако аз разрешавам да я вземе, но ако имам намерение да сложа моята храна на пода, то даже най-големият лакомник няма право да я вземе. Слабият звън на дисковете е предупреждение за кучето да отстъпи, по-силният звън и появата на дисковете е реакция на опита на кучето да вземе храната. като игнорирам кучето след всичко това, аз му давам да разбере нещо: "Нямам нищо общо с това. Твоята глупост е виновна за това, което става”. Повечето кучета първия път игнорират звъна на дисковете, а на четвъртия път те се махат от лакомството на пода и лягат до краката на стопанина си. Някои кучета се учат бързо, някои изобщо не могат да се научат, но такива са малко.
Както всяка методика на дресиране, и тази не е подходяща за всяко куче. Макар че първоначалната цел на тази уводна процедура е изработването на условен рефлекс у кучето на звука като стимул, предизвикващ отвращение, процесът засяга по-дълбоки пластове на ценностната система на кучето. Старая се да дам на кучето да разбере следното: „Ти можеш да вземеш онази храна, която не ми е нужна и която ти разрешавам да вземеш, но даже и не си помисляй да вземеш моята храна или онази, която е около мен”. Тоест предявявам правата си върху една от основните кучешки привилегии, с която, както всички кучета знаят, се ползват само животните с по-висок ранг.

 Публикувано: 19.09.08 13:26. Заглавие: Заставам до вратата...

Заставам до вратата. В същото време говоря на кучето с много скучен глас: „Остани на място”. Не искам да използвам принудителна интонация на дресьор или да заплашвам кучето с пръст, в същото време трябва някак да избегна многозначителното мълчание, което за повечето кучета означава, че цялото внимание трябва да е насочено към мен. Затова чакам докато кучето се отвлече с нещо, а след това правя това, което искам. Като отварям вратата, говоря със стопаните естествено, но с крайчеца на окото следя какво ще прави кучето. Половин крачка на кучето по посока вратата означава, че то няма намерение да остане на място. Хвърлям дисковете към отворената врата и вратата се хлопва. Моят разговор със стопаните продължава, но аз не казвам нищо повече на кучето. Към този момент ние обикновено си говорим врели-некипели, за да имитираме разговор (Много е трудно да се намери тема за разговор, когато цялото ви внимание е погълнато от нещо важно за вас, но ние не трябва да показвате това). След няколко повторения на упражнението, кучето прави половин крачка назад от вратата, сяда или ляга. Всяко от тези действия незабавно се награждава.
Вече може да сте сигурен, че кучето е направило избора си. То или ще се промушва през вратата преди вас, което, както се убеди, не си струва, или ясно ще покаже, че няма да прави това и за такова поведение ще бъде наградено. Само много глупаво куче не усвоява тази разлика почти веднага. Към този момент, без съмнение, и вие сте разбрали, че при цялата разлика на прийомите, критериите тук са съвсем същите, както са разгледани в главата Методика на положителната подкрепа. При условие, че кучето реагира така, както очакваме, може да се прилагат принципите на отрицателната / положителната подкрепа при корекцията на почти всички проблеми в поведението, на които не може да се повлияе с помощта на други методи за въздействие.

 Публикувано: 19.09.08 14:06. Заглавие: Ето типичен случай (..

Ето типичен случай (обикновено при обучението за по-сигурно се използва дълъг повод): „Пред нас има котка, да половуваме. Чуваме звън, май, няма да ловуваме. Я виж! Ако не ловувам, получавам нещо за награда”.
Както установих, малкият процент кучета, които не реагират на правилната употреба на дисковете, добре реагират на прилагането на друго сигнално устройство. Това е напълнен с газ съд със сигнална свирка, която издава висок пронизителен звук. Употребата му трябва да е много ограничена, защото тук се използва плашещият ефект на звука, докато дисковете дават обучаващ ефект. Например, когато прилагам дисковете за пръв път, повечето кучета не реагират; ефектът нараства бавно и постепенно с всеки път. Когато използвам сигналното устройство, резултатът обикновено е незабавен, но тази реакция е предизвикана от страх и изобщо не е това, към което се стремим.
Ако до при живее куче, всичко, което ви трябва е да разбирате правилата. Затова се старая за прибягна към звукова терапия, предизвикваща отвращение чрез страх, само в онези случаи, когато алтернативата е животното да се приспи. Например, ако кучето пояжда овце, а семейството живее в местност, където развъждат овце, този проблем не може да се игнорира, а прилагането на дисковете не дава желания ефект. Интересно е да се отбележи, че за годините, през които звукът се използва за прекратяване на нежелателно поведение на кучето, много малко кучета не са се поддали на въздействието на този метод.
Само в редки случаи използвам вкуса като обучаващо средство, преди всичко в обучението на кучета, които гризат специфични предмети като електрически кабели. При това кучетата се излагат на напълно реална опасност да загинат. За тази цел сменям продукта, който се нарича „Горчива ябълка”. Той не е токсичен, но е отвратителен на вкус. Очевидно, при напръскването на опасните предмети с вещество с неприятен вкус, опитът да ги лапнат става отрицателен опит и с това проблемът отпада.
Ако проблемът е свързан със стремеж да гризе различни предмети и вие сте отчели възможността това да е свързано с периода на смяна на зъби или с тревожност, мога да препоръчам следната процедура, която се оказа ефикасна. Например, кучето гризе краката на масата ви от епохата на кралица Анна (за кучето това е само парче дърво). Средството трябва да е извънредно неприятно за кучето, ако искате да постигнете гарантиран успех. Ще ви трябва аерозолен флакон "Bitter Apple" ("Горчива ябълка"), две салфетки и евтин парфюм. Напръскайте едната салфетка с парфюма, като го разредите много с вода, а другата салфетка – с „Горчива ябълка”. Предложете на кучето напарфюмираната салфетка и щом я подуши, веднага пъхнете салфетката с „Горчива ябълка” в устата на кучето и няколко секунди дръжте устата му затворена – това е много неприятно. След това вземете любимата му играчка (такава, която няма да ви е жал да изхвърлите), която кучето винаги я хваща, щом я види. Напръскайте я с „Горчива ябълка” и я оставете някъде на достъпно място. Близо до играчката, откъм страната, откъдето ще дойде кучето, разлейте воден разтвор на парфюма. Кучето ви ще се приближи, ще усети миризмата на евтиния парфюм и или ще си спомни предишния си опит, или ще го игнорира. Във всички случаи миризмата ще се запечати в паметта му. Ако то се приближи, за да вземе играчката, то ще я изплюе и ще започне да бяга из стаята. сега може да изхвърлите играчката и за я замените с нещо друго.
След това разпръскайте разредения с вода парфюм около онези вещи, които искате да предпазите от зъбите на кучето. Любимите му предмети също трябва да се напръскат с „Горчива ябълка”. Смисълът е в това, че вие с помощта на миризмата давате на кучето сигнал, че ако продължава действията, за които се е настроило, нищо добро няма да последва. Тъй като парфюмът е разреден с вода, напълно изчезва миризмата, която човек е способен да възприеме. Чувствителността на органите за обоняние на кучето са хиляди пъти по-голяма от нашата. Като приближи набелязаната жертва, за да я подъвче, кучето усеща миризмата-сигнал. Изхождайки от предишния си опит, кучето си мисли: „Само не и това!” – и дава назад.
Всички тези средства за отрицателна подкрепа (освен пронизителния сигнал за тревога) означават за кучето същото, каквото и словесната команда „Отдръпни се!” или звъна на дисковете, или слабата миризма на парфюм, ако се използва „Горчива ябълка”.
Цялата концепция на отрицателната подкрепа се състои в това, че средството за принуда трябва да е безусловно ефикасно, а предупреждението да е ясно.

 Публикувано: 19.09.08 16:29. Заглавие: tatjana Страшна си..

tatjana

Страшна си Ако знаеш колко ми помагаш

 Публикувано: 19.09.08 17:30. Заглавие: много се радвам :sm..

много се радвам
Искам само да се извиня за качеството на превода - не е много добро, но нямам време да го изпипам.

 Публикувано: 04.10.08 14:21. Заглавие: ЧАСТ 2 Позитивен по..

ЧАСТ 2
Позитивен подход към поведенческите проблеми

7. Проблеми на стопаните, свързани с дресирането

Твърдението, че дресирането може да се отрази лошо на поведението, на пръв поглед ни се струва логически несъобразно.
Засега да забравим за дресирането „в духа на Удхаус” и нека да видим как ние обикновено се опитваме да научим кучетата да не проявяват прекалено неприятни, досадни черти на поведение. Вече много години съществува представата, че кучетата се учат чрез редуване на награди и наказания. И наистина, скоро правих доклад в университета Кембридж и там видях, че на обложката на проектопрограмата на симпозиума е напечатано: „Дресирането на животни предполага редица поощрения и наказания”. В края на краищата организаторите на симпозиума не сложиха това твърдение в окончателния вариант на програмата, обаче е ясно, че в първоначалното им намерение са се отразили предишните догматични представи.
Всеки път, когато срещам дресьор с подобни старомодни възгледи, обикновено му задавам въпроса: „А бихте ли могъл да научите косатка да изскача от водата по ваш сигнал (свирене), ако я наказвахте всеки път, когато тя не се подчини?”
Същите принципи са приложими и към човека. Ако се опитвате да усвоите някаква идея и всеки път, когато грешите, вас ви наказват, скоро ще решите, че изобщо не си струва да я изучавате и при първа възможност ще започнете да избягвате уроците.

 Публикувано: 04.10.08 14:22. Заглавие: Ето класически случа..

Ето класически случай, който показва как синдромът „поощрение – наказание” може да се отрази отрицателно върху това, на което се стараем да научим кучетата си. Донер – така се казваше ротвайлерката, която стопаните (семейство на средна възраст от Лестършир) доведоха при мен. Когато споменем за рот, веднага в съзнанието възниква представата за мъжкар с ярко изразени лидерски качества. В този случай беше различно. Това беше много дружелюбна двегодишна женска с безупречно поведение. Била е заклеймена като „убиец” поради следните обстоятелства. Взели са Донер на възраст осем седмици и тя заела мястото на предишния ротвайлер, който починал от старост. Семейството имало и възрастен бордър-териер, който от първия ден се възмущавал от нахлуването на новодошлата и използвал всяка възможност, за да я постави на място. Вниманието, което отделяли на Донер, защото била малко кученце, не спомагало за подобряването на отношенията и щом Донер започнала на пораства, се появили зловещите предзнаменования. Кучетата често се спречквали заради различни предмети, при това Донер демонстрирала типични за ротвайлера качества на защитник и лидер, а териерът се държал, както трябва да се държи териер - никога не се предава.
Финалът на тяхната вражда било поредното сбиване, завършило с това, че намерили бордър-териера с почти откъснати задни лапи и разпорен корем. Единственото, което ветеринарят могъл да направи е да приспи кучето, нямало друг изход. От този ден гледали на Донер като на куче с резки отклонения в поведението и по съответен начин се държали с нея в присъствието на други кучета.
В местния клуб посъветвали стопаните: „Всеки път, когато тя погледне друго куче, вдигайте душача зад ушите и я „душете””. Още едно средство, което препоръчали тамошните специалисти, бил рязък удар по главата с парче гумен маркуч. Минавали месеци, а ставало все по-трудно да контролират Донер при среща с друго куче, затова разходките й били съкратени. Накрая настъпил момента, когато трябвало да се направи окончателен избор: или да я отучат от лошите навици, или да я приспят. Подходих към проблема, като изхождах от предположението, че по натура Донер не обича да се бие. Случаят, който се е отразил на репутацията й, е бил обусловен от ситуацията на сблъсък на две кучета с ярко изразени лидерски качества. Да се приеме предложеният от мен подход означаваше коренно да се промени държанието спрямо Донер.
Ето как направихме това:
1.Заменихме душача с широк кожен нашийник.
2.Обикновеният къс повод заменихме със здрав разтегателен повод.
3.Сложихме й лек намордник, конструиран специално за такива породи: той позволява на кучето да диша с изплезен език и да пие, но не и да хапе. С това Донер имаше възможност да общува с други (не агресивни) кучета и за тях нямаше да има опасност, ако изведнъж тя реши да ги нападне.
4.Възможностите на стопаните да контролират Донер, когато тя е без повод, бяха увеличени благодарение на употребата на дисковете (виж главата Как да прилагаме отрицателната подкрепа).
5.Бяха внесени промени и в порциона й, за да окажем успокояващо действие.
Коженият нашийник позволи на Донер да не изпитва болка или неудобство всеки път, когато види друго куче, а по-голямата свобода от разтегателния повод означава, че не й се налага да се приближава до определено нещо в съответствие със зададените от стопаните разстояние и скорост. Това веднага направи ненужна защитната агресия и разреши безопасни контакти с кучета. Това пък, на свой ред, позволи на стопаните да се отпуснат, свали напрежението, което се предава на кучето. Благодарение на употребата на дисковете, а не на сила, Донер стана по-внимателна към стопаните и доста по-спокойна благодарение на промените в порциона й. След няколко дни стопаните откриха за себе си истинският характер на Донер - общителна, дружелюбна, игрива. първата консултация продължи почти три часа, през това време обсъдихме общуването на кучетата и езикът на тялото. На базата на тези нови знания стопаните започнаха да разбират, че Донер с радост е показвала готовността си да се подчини на по-авторитетно куче. Скоро се отказаха от намордника, той беше нужен за много кратко време. Разрешиха на Донер да общува с други кучета, като ограничаваха контактите й. Не възникнаха никакви ограничения. Стопаните ми писаха, че в семейството се появило ново кученце териер. "Отначало териерът ръмжеше, но Донер не се разсърди. Към края на вечерта кученцето вече се закачаше с нея. сега отношенията се развиват много благоприятно. Донер е по-главната, но тя е и приятел на кученцето в игрите. Те се разбират прекрасно, Донер явно наваксва пропуснатото – нали когато тя беше малко кученце, нямаше възможност да си играе с кучета”.
Такива писма са истинска награда за мен. Стопаните на Донер вече мислеха, че ще се наложи да я приспят, а сега тя е много важен и любим член на семейството.

 Публикувано: 04.10.08 14:23. Заглавие: Друга история (тя пр..

Друга история (тя прекрасно потвърждава факта, че понякога прилаганият от ас метод на дресиране може да окаже лошо въздействие на кучето) се случи с белгийска овчарка. Това беше прекрасно отгледан великолепен представител на породата си, който изведнъж станал агресивен. Никой от братята и сестрите му, нито един от родителите му никога не е проявявал агресивни наклонности. Затова развъдчикът се учудил, като разбрал, че песът Самсон хапе – ухапал поне шестима и винаги на вратата. Развъдчицата от развъдник в Бристол, където оглеждали Самсон, го доведе при мен, защото служителките в развъдника й не можели да се справят с него. Като го взела обратно от стопаните и го оставила в развъдника си, тя била убедена, че Самсон изобщо не е агресивен. Обстоятелствата се стекли така, че тя го продала на хора, които й се сторили разбиращи, макар че никога не са имали куче. След дълго размишляване, развъдчицата решила, че ако може да контролира ситуацията, Самсон ще свикне с тези стопани. Очевидно, в ранна възраст песът е свикнал да се промушва пръв през дватата, особено като има работа със стопанката, но нито стопанката, нито мъжа й не се обърнали към развъдчицата за съвет. Вместо това, те помолили за съвет така наречените опитни стопани и те им казали, че в момента, в който Самсон се опита да се промуши през вратата пръв, трябва да пуснат в ход душача и да го приповдигнат, да го издърпат от вратата, да го завържат и да го бият с камшик. Разбира се, тези мерки попречили на Самсон пръв да минава през вратата, обаче той започнал да се държи агресивно, когато го водели към вратата на повод. Естествено, че като приближи вратата стягали силно душача в очакване да прояви агресия. Бях свидетел на така наречената агресия. Изразяваше се в това, че песът подскачаше, хващаше с предните лапи повода и очите му така се въртяха, че се виждаше бялото – класическа реакция на страх. Стопаните, а след това и служителите в развъдника изтълкували тези признаци като начало на агресия и на свой ред реагирали също агресивно. С действията си те провокирали реакцията: дръж се или се спасявай с бягство. Самсон в тази ситуация не може да избяга и изпитва страх. Той няма друг изход, освен самозащита и това, че всичките му ухапвания бяха сдържани (оставяха синини, драскотини и т.п.) му прави чест. Ако бях на мястото на Самсон, бих изпаднал в такова паническо състояние, че бих разкъсал някого на части. Но аз съм си страхливец...
Сложихме на Самсон широк кожен нашийник с разтегателен повод (подобен на онзи, за който стана дума в предишния пример), за да увеличим разстоянието и да създадем чувство на свобода. Приближих се към входа на приемната си заедно със Самсон и той веднага се паникьоса и се върна назад на около 6 фута, тоест толкова, колкото позволяваше повода. Продължих да вървя към вратата, като говорех „Не се страхувай, глупаче, да тръгваме”, но не се опитвах да го дърпам насила. Самсон реагира на поканата, тичешком мина през вратата и получи за награда лакомство. В течение на следващите 30 минути ние направихме това три или четири пъти докато най-накрая Самсон започна доверчиво да се отнася към подова в ситуацията до врата.
По този начин се опитвахме постепенно да променим придобитите от опит представи на Самсон, които се проявяваха като агресивна реакция на специфична за хората форма на обучение – наказание на нежелателно поведение, за да научат кучето да не прави нещо. За този метод е измислено название – десенсибилизация, което звучи ужасно научно, но означава по същество, че ние променяме очакванията на кучето за това, както трябва да се случи. Споменавам, че продължавахме тренинга докато Самсон не става съвсем доверчив.
Доверието е ключът към проблема на тази особена форма на агресия. За да избавим напълно кучето от проблема, се изисква разбирането на стопанина и участие в работата на човек, който умее да различи проявата на страх и агресия, неувереност и инат. Личното ми мнение е следното: служителките в развъдника не са имали нито време, нито достатъчно доверие на кучето, за го излекуват. Обстоятелствата на самата развъдчица са такива, че тя не може да държи Самсон дълго при себе си. Боя се, че в края на краищата ще се наложи на евтаназират Самсон. Много е жалко, той е прекрасно куче и поведението му е резултат на това, че неопитни стопани са изпълнявали съвети, дадени от най-добри подбуди. Препоръки от този род не стават за нищо, и заради бъдещето спокойствие на стопаните и благополучието на всички кучета трябва да се намери друго решение на проблема. Прекалено често кучетата биват приспивани или считани агресивни по причина, че спрямо тях са прилагани общоприети методи на дресиране.

 Публикувано: 04.10.08 14:23. Заглавие: И двата случая тук п..

И двата случая тук показват, че наказанието като начин на дресиране фактически задълбочава проблема и влияе на поведението на кучето по такъв начин, че животното става опасно. Кучетата хапят, ръмжат и лаят, но нова не означава, че те задължително са агресивни. Агресията е тяхната форма на борба за превъзходство, не могат да проявяват агресия към нас в желанието си да вземат надмощие или да "ни призоват към ред" и да ни накажат. Това, как ще постъпим в тази ситуация или ще закрепи, или окончателно ще разстрои отношенията ни с кучето. Ако се замислим над факта, че кучето е способно да работи с челюстите си четири пъти по-бързо, отколкото човек с ръцете си, ще стане ясно и друго: ако ние позволим на кучето искрено да повярва, че неговото положение в глутницата е по-високо от нашето, вероятно, то ще ти изпохапе. и като хвърляме предизвикателство на кучето, като го наказваме, а то няма възможност да се спаси с бягство, кучето вече реагира по друг начин – то ще се защитава. Не оправдавам кучето, че хапе, но аз поне разбирам причините, които предизвикват това. Бих искал да убедя читателя в следното: ние винаги добре знаем на какво искаме да научим кучетата си, но много често не знаем, какво нашето куче знае от собствения си опит.

 Публикувано: 04.10.08 14:23. Заглавие: Още един пример ще н..

Още един пример ще ни помогне по-добре да разберем тези неща. Скоро ми звънна една дама и се оплака, че деветмесечното й куче все още се изпуска нощем вкъщи. Като разпитах стопанката за порциона на кучето, времето на разходките, хранене и прочее, поинтересувах се как тя постъпва, когато сутринта види, че кучето се е изпуснало. И получих отговора: „Аз не го наказвам. Смятам, че кучетата не трябва да се наказват физически. Аз просто му пъхам носа в купчинката и го гоня от къщи.” Стопанката искрено вярваше, че използва общоприетия начин да отучи кучето да пишка вкъщи. Но кучето може при това да усвои само едно: „Хората са се побъркали с тези кучешки купчинки. Струва ми се, че те влизат в стаята само за да ги намерят, а когато ги намерят, се насочват към теб с потъмнели от гняв очи, хвърлят сини искри от ушите и ръмжат безсмислени думи: „Какво е това?!” Кучето, напрашено от вида на стопанина, се свива от тона на гласа му и заема поза, която изразява покорност. Както е разбрало още като бебе, когато е живеело с майка си, с такова поведение може да се спрат по-нататъшните враждебни прояви. Обаче с хората не е така. Хващат те за шията, пъхат ти муцуната в мръсотията, а след това за дълго те гонят от къщи. От гледна точка на човека, вие сте преуспели в това, че сте размазал мръсотията по килима и сте напълнил ноздрите на кучето с нея. От гледна точка на кучето, вие сте го научил на това, че ситуацията, когато на килима има купчинка, а в стаята влиза човек, предвещава нещо лошо. Ако бях на мястото на куче с активен защитен рефлекс, бих ръмжал и хапал, за да се защитя, и сигурно щяха да кажат, че съм агресивно куче. Ако бях куче с пасивен отбранителен рефлекс, щях да избягам и да се скрия при първия признак на агресивност на лицето на стопанина и вероятно за мен биха казали, че осъзнавам вината си. Ако бях умно куче, бих се сетил, че комбинацията „моите изпражнения и моят стопанин” не обещава нищо добро и, може би, бих изял „уликите”. Предполагам, че в последния случай биха ме нарекли копрофаг. Обаче, какъвто и да е моят характер, разбира се, бих се предпазил да се освободя от нуждата си у дома в присъствието на стопаните, защото вече знам, че те, вероятно, имат странна натрапчива идея, свързана с кучешките екскременти, затова ако те вече са облечени, за да ме изведат на повод в дъжда преди лягане, то те здраво ще прогизнат, защото дори няма да си помисля да правя нещо в тяхно присъствие. Ще почакам докато те се скрият и даже мога да отида в другата стая, само и само да не намерят нищо. Ако кучето се изхожда извън пределите на леговището, то гореописаното е нормално кучешко поведение. Методите, които ние прилагаме, за да обясним на кучето, че тези навици не са приемливи за човека, могат да имат колосално значение за нашите бъдещи отношения и за поведението на кучето (виж „Решаване на проблеми от А до Я. Навик да цапа вкъщи”). Обаче, ако започнем да използваме подхода „от гледна точка на кучето”, всички тези действия постепенно придобиват смисъл.

 Публикувано: 04.10.08 21:14. Заглавие: 8. Проблеми, свързан..

8. Проблеми, свързани със стреса

Признаваме, че при хората стресът е причина за лошо здраве. Общопрактикуващите лекари считат, че стресът е основен фактор, предизвикващ болестта в около 70% от случаите. В някои райони, особено в градовете, тази цифра достига до 80-85%. Стресът изтощава имунната система на организма, поради което той става открит за въздействието на всевъзможни инфекции. На организма му трябва много време, за да възстанови на запаса си от сили за съпротива срещу стреса. Продължителният стрес може да стане причина или да провокира смъртоносни болести; с него са свързани повечето емоционални разстройства: депресия, тревожност, хронично състояние на възбуда и по-сериозни психически болести.
Много от стресовите ситуации, които възникват в наше време, си ги създаваме самите ние. Начинът ни на живот е такъв, че ние се опитваме да успеем за всичко наведнъж. Докторите ни предписват лекарства за облекчаване на симптомите, и почти винаги съветват да си вземем отпуска, да се отвлечем от коренната причина на стреса.
Кучетата не могат да си вземат отпуска, но те също страдат от стрес. Разликата е в това, че те не се докарват до това състояние. Основно, то е резултат от начина на живот, затова може би именно тук е причината, че в днешно време има потребност от специалисти като мен, които се занимават с проблемите на поведението на кучетата, докато преди няколко години нямаше нужда от подобни услуги.
Нашият съвременен начин на живот, високите темпове на процесите непосредствено се отразяват на качеството на живот на нашето куче, а в резултат ние се сблъскваме с поведенчески проблеми. Недостатъчното психическо и физическо въздействие е сериозен проблем. Постепенно дефицитът в общуването предизвиква у кучето стрес, който се съпровожда с поведение, насочено към преодоляване на стреса, това може да е хващане на опашката, бягане покрай оградата или ходене напред-назад и други подобни.
Много от проблемите на кучето могат да се решат, ако стопаните като оставят вкъщи мобилния си телефон, тръгнат с кучето на приятна дълга разходка, където то ще има куп възможности да се занимае с нормални кучешки работи и да побяга. но такова решение ни се струва прекалено лесно, за да повярваме в неговата правилност. за нещастие, често чувам в отговор възраженията на стопаните: нямат време за това. те казват, че кучето може цял ден да си играе в голямата градина. Обикновено, на това отговарям: "Размерите на затвора нямат значение нито за кучето, нито за мен. Ако вие не сте в състояние да отделяте малко време на кучето си, не трябва да го държите".
При 25,6% от кучетата с нежелателно поведение, чиито стопани съм консултирал за 12 месеца, имаха проблеми, свързани с недостатъчния опит, който се придобива в ранна възраст. Нормалната реакция на малко кученце в състояние на стрес е организмът му да създаде защитни механизми, отделяне на определени хормони на надбъбречната жлеза (адренокортикотропен хормон). Заради недостатъчния „опит от ранното общуване с възрастни кучета тези кученца имат неадекватна реакция на стрес. Те бързо губят сили и са по-податливи на болести”.
Най-разпространената форма на стрес се предизвиква от това, че стопаните неволно стоварват върху кучетата си прекалено голяма отговорност, да което вече говорихме в главата „Кучето в човешката глутница”. Върху кучетата пада отговорност, за която те не са готови генетично: в глутница диви кучета това куче не би било лидер. Аналогично състояние възниква при човек, получил отговорна длъжност, за която не е готов. Той би предпочел някой друг да взема решенията. С течение на времето стресовете, предизвикани от непосилната работа, водят до раздразнение, несдържаност, а понякога и до болест.
Стресът като резултат от прекалено голямата отговорност се счита водещ фактор за влошаване на здравето и отклонения в поведението при хората. Същото става и с кучетата. Редовно се сблъсквам с такива случаи в практиката си – кучетата идват при мен със стопаните си и веднага вземат ролята на лидер. След като установя по-високия си ранг, всяко куче от този тип, без изключения, се успокоява и заспива. Фактически те вземат отпуска, която им е крайно необходима. Те повече не изпитват напрежение и не се страхуват. Те чувстват облекчение, като се освобождават от товара на отговорността и в резултат на това стават спокойни и удовлетворени. способността да се справят със стреса, предизвикан от положението на лидер, се предава по наследство и не трябва да се натрапва. В повечето случаи избавлението на тези кучета от отговорност автоматично ги прави по-приятни за общуване и много от стопаните го отбелязват. В зависимост от това, как стопанинът или дресьорът изтълкува моделите на поведение а кучето, то ще изпитва по-голям или по-малък стрес. Тук споменах дресьор, защото типът стрес, който ще разгледаме по-нататък, е характерен стрес, извънредно разпространен при кучетата в клубовете за дресировка в цялата страна. Как да разпознаем, че кучете жертва на стреса, а не куче, което се стреми да вземе първенството, все едно казва „Не желая”.
Според мен, всеки, който дава обява, че провежда занятия с кучета и взема пари за услугите си носи отговорност да върши работата си колкото може по-компетентно. Нито един разумен човек няма да заведе кучето си при някой си, освен при добър специалист – ветеринар, ако иска да му окажат квалифицирана помощ. Как се получава така, че някоя си мисис Блогс (която, може би, напълно успешно е участвала в местните състезания с „ученото си по рождение” бордър-коли) рекламира услугите си като дресьор на кучета? Подобни неща стават, защото повечето от стопаните не разбират, че курсовете по дресировка биват лоши и добри.
Като отдаваме справедливост на повечето такива мисис Блогс в страната, следва да се каже, че те искрено вярват, че вършат работата си както трябва. Те често работят за скромно възнаграждение или съвсем безплатно и винаги с горещото желание да помогнат на хората добре да дресират кучетата си, защото те обичат кучета. Обаче някои от дресьорите подобно на мисис Блогс не разбират, че кучетата не са машини: ако нейното бордър-коли реагира на рязко дръпване на душача, това не означава, че другите кучета (ротвайлери, добермани, немски овчарки) ще реагират също. Когато това не става, подобни дресьори са склонни да винят стопаните, че не изпълняват правилно.
Инструкторите трябва да търсят в групите си кучета, не способни към обучение, защото при тях се проявяват симптоми на стрес. Информираният, подготвен инструктор лесно ги разпознава.

 Публикувано: 04.10.08 21:32. Заглавие: Отрицателен стрес. ..

Отрицателен стрес.
Той може да се проявява в различни форми: свити уши, разширени зеници, тежко дишане или отделяне на слюнки, потни лапи, лежане на пода в застинала поза, прекалено падане на козина и, в тежки случаи, напишкване като признак на покорност.
Има само едно средство, и то се състои в това, да се махне кучето от това обкръжение и бързо да се отвлече с някое приятно занимание. Да се мисли, както много от дресьорите, че кучето просто „трябва да свикне” към обкръжението е не по-малко вредно, отколкото самият стрес, проявите на който се отбелязват при кучето, и резултатът от такъв подход ще е противоположен на очаквания.
Положителен стрес.
Той се разпознава много по-трудно и по-лесно може да се отнесе към непослушание – такава е стандартната диагноза в повечето клубове. Единственият начин да се различи положителният стрес от непослушанието е кучето да се наблюдава известно време. Непослушният пес най-вероятно ще се държи през цялото време по един и същ начин. Куче в състояние на стрес, напротив, изведнъж ще се държи като хиперактивно малко кученце, когато настоявате да изпълни някоя команда. То ще бяга наоколо в кръг и ще ви приканва към игра, като лята на предните лапи и вдига задницата си, и колкото повече се стараете да успокоите кучето, толкова по-глупаво ще става поведението му. Почти невъзможно е да го хванете, а ако все пак успеете, поведението на кучето ще варира от покорност до хиперактивност.
В този случай положителното средство ще бъде да махнете кучето от обстановката, която предизвиква стреса. Също така може да помогне промяната на метода на дресиране. Стресът е призната причина както за физически, така и за психологически проблеми при хората. Но когато става дума за кучета, сме склонни да считаме, че те нямат емоции, че те са като машини, и ако кажем „Направи това!” – те изпълняват командата. Трябва да помним, че човекът и кучето толкова добре са свикнали да живеят заедно в течение на десетки хиляди години преди всичко, защото нашите ценности и социални структури са много сходни.

 Публикувано: 04.10.08 22:00. Заглавие: Най-удивителният слу..

Най-удивителният случай на стрес, с който някога съм се сблъсквал, показва колко много си приличаме. Веднъж ми се обади дама, която разказа, че кучето й се държи странно всеки път, когато в къщата идва някой. „Каква порода е кучето ви и в какво се състои тази странност” –попитах я. „Тригодишна женска Джени, постоянно ближе докато гостите не си тръгнат. Същото прави, когато ние отидем у чужди хора”. Казах, че няма нищо необичайно, ако много дружелюбно куче облизва хората. Стопанката отговори: „Джени не ближе хората, а стените”. Ветеринарят не установил никакви отклонения у кучето от медицинска гледна точка и посъветвал стопанката да се обърне към мен. След дълъг разговор по телефона, от който разбрах, че Джени ближе не само стените, но и краката на столовете, масите и други предмети, ние си уговорихме среща. Стопанката дойде с мъжа си. Джени наистина след няколко минути започна да ближе стените. Най-голямо безпокойство предизвика неистовата енергия, с която тя правеше това. Още пи първия телефонен разговор се появи обяснение на странното поведение на Джени: явно тя се стреми да привлече внимание. Струваше ми се, че това, на което станах свидетел, потвърждава подозрението ми, но колко съм грешал!
Посъветвах стопаните да игнорират Джени, за да не успее да привлече вниманието, което (както предполагах) тя жадува. След това се опитахме да приложим методи, основани на отвращение – всички доведоха до един резултат: нежелателните прояви се усилиха. През целия разговор мъжът седеше удобно във фотьойла и нищо не каза. Можеше да се помисли, че все едно не е стопанин на кучето и мъж на стопанката, а, да речем – шофьор. Вече ги пях питал по телефона и пак зададох въпроса в началото на консултацията: имало ли е някакви други обстоятелства, когато са наблюдавали същото поведение? Увериха ме, че нищо подобно не е имало. Джени ближе предмети само когато в стаята има някой трети, независимо от това дали Джени го познава или не.
В този момент жената излезе от приемната, за да вземе нещо от колата. Щом тя се отдалечи на достатъчно разстояние, за да не ни чува, мъжът каза: „Знаете ли, тя ви лъже. Кучето прави това постоянно, освен тогава, когато е само с мен". И наистина, Джени престана да ближе предмети и просто стоеше в средата на приемната. Видът й беше напълно измъчен. "Цялата работа е в гласа й, - каза мъжа. – Той действа на Джени и я кара да се държи така. Когато жена ми говори, Джени започва да ближе всичко подред. Казвах й, но тя само се възмущава и не иска да слуша. И майка й е същата – тъща ми”.
И тук аз направо прозрях. Това, с което си имаме работа, е реакция на стрес, предизвикан от семейни неразбории. Но можех ли да им кажа това? „Съгласих се да дойдем при вас само при условие, че тя ще ни остави за 5 минути само двамата, за да мога да ви докажа, че съм прав. Когато тя се върне, Джени отново ще започне да ближе всичко.” И наистина, както предсказа, почти веднага след като стопанката се върна в приемната Джени отново започна да ближе вещите. Когато стопанката се обърнала към ветеринар, а след това към мен, тя си измислила обстоятелство, което по нейните думи предизвиква потребността да ближе стени и мебели, а именно присъствието на странични хора. А в действителност Джени е била буфер между мъжа и жената, един вид център, около който бушуват семейните свади. Единственото средство да се справят с този проблем е промяната в домашната ситуация и определено време.
Преди знаех кучета, които по време на домашните бури се държаха много странно. Най-типичната проява на такъв стрес е това, че кучето започва да се изхожда вкъщи. често може да се чуе за кучета, които в подобна ситуация се изхождат в леглото на стопаните. Имаше случай, когато кучето се възползвало и от кухненската маса. Нашият пример много добре показва доколко тясно кучетата са свързани с нас, като с отделни личности и като с членовете на глутницата. Те не могат да говорят на нашия език, или по-точно ние не винаги разбираме техния език, но връзката между човека и кучето е по-здрава, отколкото с всяко друго животно, а в някои случаи може да се каже, че тя е по-здрава, отколкото нашата връзка с някой от нашите събратя – хора.
Моят колега от Вудторнската ветеринарна група, Ричард Блекман, който е член на Асоциацията на консултантите по поведенчески проблеми на домашни животни, веднъж ме попита дали често се случва да заподозря, че нарушенията при кучетата са пряко свързани със стопаните им и домашната обстановка. „Прекалено често” – отговорих аз. Блекман се интересуваше, защото през последните няколко месеца той също започнал да забелязва непосредствената връзка между въздействието на стопанина върху кучето си и сериозните физически разстройства при животното.
Цялата работа в случаите, подобни на гореописания, се свежда до това да се разясни на стопаните (доколкото е възможно), че кучето им не би се държало странно или не би се разболяло, ако те бяха променили собствените си възгледи за живота.

 Публикувано: 05.10.08 09:21. Заглавие: :sm15: :sm15: :sm..

Страшно е интересно!

 Публикувано: 10.01.09 14:45. Заглавие: Tatjana, искрено ти ..

Tatjana, искрено ти благодаря, че публикуваш превода тук! Ако не са хора като теб не знам как ще се справя със своенравната Барда? Щях да съм в грешка постоянно.

 Публикувано: 18.01.09 12:08. Заглавие: хвана ме срам колко ..

хвана ме срам колко съм несериозна! Ееех, ако някъде се продаваше време , макар че това не е оправдание. Затова бързам да се реванширам, че доста изостанах - още не съм стигнала и до средата!!!

 Публикувано: 18.01.09 12:09. Заглавие: 9 Проблеми на хране..

9
Проблеми на храненето: ключ за разрешаването им

"Човекът е това, което яде" - древна и много вярна поговорка. Много малко хора не осъзнават, че някои хранителни продукти или техните съставки могат да оказват вредно въздействие върху здравето или поведението на някои хора. същият ефект имат и напитките - имам предвид безалкохолните, на всички е известно влиянието на алкохола върху поведението. Различните хора реагират различно на различните неща. Същото се отнася и за кучетата, но стопаните рядко обръщат внимание на въздействието на храненето върху поведението. Доколкото ми е известно, досега никога не са провеждани по надлежен ред организирани научни изследвания за въздействието на храненето върху поведението на кучетата. Обаче, водеща фирма, произвеждаща хранителни продукти за домашни животни, финансира аспирантура в Единбург, и главната разработвана тема там е „хранителна алергия”. Много ветеринари и бихевиористи публикуваха редица трудове за алергията, свързана с храненето. В онези случаи, където има място такава алергия, несъмнено, тя засяга поведението на животното, но нали всяко куче, както и всеки човек, е уникално. Следователно, би било доста затруднително, а може би и невъзможно, да се получат конкретни данни за това, че определени видове храна или нейните съставки явно отрицателно действат върху поведението на всички кучета. След време, несъмнено, ще разполагаме с по-пълна информация по този въпрос.
Тук трябва да споменем, че не съм специалист по хранене. Обаче, следващия съвет е основан на опита ми в лечение с помощта на диета буквално на стотици кучета през изминалите няколко години. Убеден съм, че постигнатите резултати убедително доказаха: нито един от специалист, които консултират стопаните на кучета относно лечението на техните питомци, няма право да игнорира диетичната терапия.
По-нататък ще разделим предмета на две различни области. Целта на настоящата глава е разпространението на знания за значението на правилното хранене. Възможно е, като я прочетете, да си кажете „Аха. И моето куче прави така. Сигурно, и аз трябва да сменя порциона”. Глава 10 има малко по-специален характер и предоставя на стопаните, които са се замислили на проблема ("аха!"), допълнителна информация за размисъл. Ако вие не сте казали "Аха!", като прочетете глава 9, няма нужда да си губите времето с глава 10.
За пръв път постигнах успех в областта на диетотерапията преди няколко години, когато посетих своя клиентка, стопанка на тригодишен гордон сетер Роли, когото тя смяташе за хиперактивен. И това е слабо казано! Когато пристигнах, Роли едва не тичаше по тавана от възторг и възбуда и продължаваше да се държи така и извънредно бурно да изразява чувствата си докато стопанката не му заповяда да легне. Любопитното е, че той се подчини – резултат на много часове работа с частен инструктор-дресьор. Но през цялото време, докато лежеше, той не можеше да се сдържи да не трепери. Разбира се, това треперене можеше да се игнорира, например, да се обърнеш на друга страна и да не гледаш към кучето, но не можеше да не се чуе, как Роли скимтеше – сигурно и съседите чуваха гласа му. Стопанката каза, че той така ще скимти и трепери докато не му разрешат да стане. Нямах намерение да се убеждавам в това, и така вече не издържах да слушам тези звуци. Когато на Роли му разрешиха да стане, той възобнови прекалено дружелюбното си, но определено „бебешко" поведение.
Стопанката беше стюардеса, летеше по местната линия между Хитроу и Глазго и са й разрешили да взема всички остатъци от котлети, когато в кухнята на борда подновяват запасите от продукти. Роли се хранел изключително с котлети.
Тъй като Роли беше дресирано куче, тоест знаеше каква поза трябва да заеме в съответствие една или друга команда, то трябваше само едно - да се намали нивото на активността му. Препоръчах натурална диета (виж глава 10). Резултатите бяха поразителни. След няколко дни стопанката ми звънна: „Бих Ви съобщила и по-рано, но отначало помислихме, че Роли се е разболял. Цяло денонощие той беше толкова мирен, че не можехме да повярваме, че тази промяна е предизвикана от смяната на порциона. Сега знаем, че той не е болен, напротив, той е в добра форма, здрав и активен, Когато трябва. Проблемът е бил в неправилното хранене”.
В този конкретен случай беше лесно да се установи, че порционът на Роли е бил от черно месо с високо съдържание на белтъчини (телешко, агнешко и т.н.) и не беше балансиран.
Храната не съдържаше достатъчно количество съставки, които дават енергия, тоест мазнини и въглехидрати. Следователно, организмът е използвал по-голямата част от белтъчините като източник на енергия. Това е спомогнало за повишаването на активността и даже би могло да навреди на здравето. Аминокиселините на белтъчините са необходими за възстановяването на тъканите, растежа и други физиологически функции. Ако полезните вещества, извличани от източника на белтъчини, се изразходват за удовлетворяване на енергийните потребности на организма, резултатите могат да са пагубни за кучето, като увреждат здравето му и поведението.
Въпреки разпространеното мнение, диета с високо съдържание на белтъчини не винаги е вредна, но следва да се отчита съотношението между белтъчините, мазнините и въглехидратите в храната и ежедневните енергийни потребности на кучето. В случая, при Роли беше нарушен баланса. При работно куче и домашно куче, което хаби много енергия, защото има възможност да се движи много, потребностите от енергия и белтъчини не са такива, каквито при по-флегматично куче.

 Публикувано: 18.01.09 12:33. Заглавие: В обявите по телевиз..

В обявите по телевизията всичко се представя като уникално просто: „Дайте на кучето си от тази консерва и то ще направи чудеса и ще стане ваш приятел за цял живот”. Ще добавим: то задължително трябва да предпочете тази храна пред другата, която по-рано е рекламирана, и през онази, рекламата на която ще покажат другите фирми. промишленото производство на храни за животни - това е пазар на стоки на стойност много милиарди лири стерлинги, и напълно е очевидно, че всеки производител се стреми да заеме най-голям сегмент от пазара. Първостепенна задача е производството и доставката на такъв продукт, който изглежда привлекателно от гледна точка на човека. За това се изискват парченца на нещо, което прилича на истинско месо, залети с нещо, което прилича на истински сос – соята и оцветителите прекрасно подхождат за тази цел. Кучето трябва да предпочете тази храна пред всички други продукти – тук трябват подправки, които да подсилват вкуса. Цената трябва да е колкото може по-ниска – това означава, че всички съставки също трябва да са евтини. Но евтинията обикновено предполага ниско качество.
Това не означава, че храната, която изглежда добре, харесва на вашия любимец, и се продава на умерена цена е лоша за кучетата. Обаче, тя може да не е от голяма полза за кучето. Съществува редица ключови признаци, които ще ви подскажат дали си струва да промените порциона на кучето и колко спешно това трябва да стане. Определете следното:

1. Здраво ли е вашето куче, или системно възникват нарушения в храносмилането? Има ли алергични реакции към бълхи, трева и т.н.?
2. Страда ли кучето ви от упорит метеоризъм?
3. Дали движенията му са нестабилни – понякога са тромави, понякога уверени?
4. Изпражненията имат ли доста рязка миризма и значителен обем?
5. Не ви ли се струва, че кучето не качва килограми, макар че яде лакомо?
6. Приемливо ли е нивото на активност на кучето? Няма ли отклонения в едната или другата посока?
7. Не пие ли кучето прекалено много вода?
8. Изглеждат ли кожата и козината му здрави, или козината на кучето ви постоянно пада?
9. Не извършва ли кучето ви постоянно някое от изброените действия: чеше се зад ушите, гърдите или корема, гризе основата на опашката си, лиже или гризе лапите си, търка очите и носа си с лапи или главата си в килима?
10. Яде ли постоянно трева, изгризва ли клони или копае корени, когато е в градината?
11. Краде ли хартиени салфетки или рула тоалетна хартия? Ако то е склонно да унищожава вещи, дали предметите са направени от влакнест материал?
12. Яде ли собствените си екскременти?

Всеки от тези симптоми сам по себе си може да възникне при някое разстройство, което не е свързано с диетата.
За пример, напълно е възможно, кучето ви да има алергия към бълхи или трева. С нарушение на усвояването на храната може да се обясни качеството на изпражненията, изяждането на екскременти и т.н. – тези прояви не винаги са свързани с храната. Ако кучето не качва килограми, може да има глисти. Може би да гризе пръчки – това е огромно удоволствие за кучето. Понякога, кучето унищожава вещи в опита си да се избави от чувство на тревожност (последният случай се разглежда подробно в глава 15). Обаче, колкото повече положителни отговори сте дали на тези въпроси, толкова е по-голяма вероятността, че промяната на диетата ще е полезна за вашето куче.

 Публикувано: 18.01.09 13:12. Заглавие: По какъв начин всеки..

По какъв начин всеки от симптомите е свързан с храненето?
По-долу се изброяват възможните причини:

1. Алергични реакции.
Възможно е да са свързани с това, че защитните механизми на организма са в постоянно действие – борят се с някакъв хранителен алерген. Всяко допълнително въздействие върху организма ще бъде капка, която прелива чашата. Отстранете хранителния алерген и организмът ще се справи с останалото.

2. Метеоризъм.
може да е обусловен от това, че храната се смила лошо в тънките черва. Не смляната храна, като попадне в дебелото черво, започва процес на ферментация, който се съпровожда от натрупване на газове. Излишното съдържание на соя в храната може да предизвика същия ефект.

3. Редки изпражнения.
това е още един признак на това, че храната не се смила както трябва. Ферментацията дразни вътрешната повърхност на храносмилателния тракт и раздразнените черва не всмукват както трябва водата. Затова водата се извежда при дефекация. За да се компенсира загубата на течност, кучето започва да пие повече вода.

4. Обилни изпражнения с рязка миризма. Обикновено това е пряко следствие от това, че от организма се извежда не смляна ферментирала храна.

5. Не качва килограми.
ако кучето ви не получава необходимите хранителни вещества с храната, то става прекалено лакомо и храната минава без всякаква видима полза.

6. Хиперактивност или, напротив, ниска активност.
както вече споменах в началото на главата, балансираната диета е ключов фактор, определящ не само здравословното състояние, но и нивото на енергия на кучето.

7. Излишно пиене на вода.
Може да показва нарушение в храносмилането.

8. Нездрава кожа и козина.
възможно е, белтъчините да се използват, за да се компенсират енергийните разходи на организма, което води до „влошаване на здравето и намаляване на енергичността". Липсата на витамини и някои минерали води до това, че кожата и козината имат нездрав вид, но, според мен, добре балансираният порцион не трябва да се допълва със специални препарати.

9. Постоянно облизване и чесане. Това може са сочи за алергична реакция към храната или неин отделен компонент. Когато се включват защитните механизми на организма, те „включват” реакция на клетките, които отделят хистамин. При кучетата най-голям брой такива клетки има в тъканите, разположени на лапите, около ушите, очите, носа, до основата на опашката, на гърдите и на корема. Неистовото облизване или чесане на тези части на тялото, особено след ядене, с времето води до увреждане на кожата и я открива за инфекции.

10. Ядене на трева, клони и корени. Понякога говори за това, че храната се усвоява лошо. Кучетата са животни, които са способни да повръщат нежелателната или неприятната храна, и нарушенията в чревната ферментация подтикват кучето да яде трева, за да се излекува. При това, в диетата липсват някои минерали. В някои треви се съдържат необходимите минерали, и инстинктът „подсказва” на кучето, че те са нужни на организма му. Ако кучето дъвче клони или търси корени, това също сочи, че на храносмилателната система са нужни повече растителни влакна. Считам (макар да не мога научно да обоснова мнението си), че преходът към по-подходящ порцион намалява подобни прояви в поведението на кучето.

11. Кражба на салфетки и унищожаване на предмети, съдържащи влакна.
Това може да е още един признак, че животното има остро влечение към „влакнеста” храна, която спомага за храносмилателния процес. Хартиените салфетки – това е чисто дървесно влакно с най-високо качество.

12. Изяждане на собствените изпражнения. То може да сочи, че храната не се смила достатъчно. Ако организмът не извлича хранителните вещества в процеса на храносмилане, то изпражненията ще са почти толкова хранителни, колкото и изходната храна, от гледна точка на кучето те са напълно пригодни за ядене. Това отвратително за нас поведение е напълно нормално за кучето. Както и да е, ако такова поведение има постоянен характер, посъветвайте се с ветеринар.

По мои данни, върху поведението на повече от 50% от кучетата, с които се срещам в практиката си, в една или друга степен влияе качеството на храната. (Следва да се подчертае, че аз съм специалист по проблеми в поведението, и въпреки това се опитвам да ви убедя, че половината от всички кучета страдат от неправилно хранене). В някои случаи е достатъчно да се промени храненето, за да се справим с проблема, в други случаи промяната на порциона значително ускоряваше и облекчаваше корекцията на нежелателното поведение. Има и още един фактор, който следва да се отчете: все повече и повече производители на храни включват в порциона съставки, специално предназначени да поддържат добрата форма и здравето на кучето и да му осигуряват енергия. Разбира се, че това е важно и грижливият стопанин взема под внимание тези неща, като купува определена храна. Но, както вече споменах, съвместният ни живот с кучетата днес рязко се отличава от живота, какъвто беше преди.
Ако храните кучето си така, както трябва да се храни само изложбено куче или куче – професионален боец, то трябва да има възможност да изразходва тази енергия, получена за сметка на подсилената храна.
Трябва да храним кучетата си с храна, която е достатъчно хранителна, за да удовлетвори потребността им от енергия, което се определя от начина им на живот, и не повече. Ако искате вярвайте, ако искате – не, това не означава, че всеки стопанин трябва да е квалифициран специалист – диетолог. Достатъчно е да бъде наблюдателен и да има малко здрав разум.

 Публикувано: 18.01.09 13:30. Заглавие: въпрос към всички: д..

въпрос към всички: да продължа ли както си е по книгата или да пропусна глави 10 и 11 (като ги оставя последни, разбира се) и да премина към глава 12 и следващите. Прочетох гл.10 и 11 - интересни са, полезни са, но... Предвид многото нови бебета, мисля, че по-полезна информация има в следващите глави и в част ІІІ.
Затова реших да се допитам до вас - какво мислите, да ги оставям ли за най-последни или да карам наред?

П.С. Идеята ми е заради това, че тези глави 10 и 11 са общо към 34 стр., т.е. ще ми отнеме доста време докато приключа с тях.

 Публикувано: 18.01.09 15:34. Заглавие: Според мен- както ре..

Според мен- както решиш и както на теб ти е удобно!
Щом смяташ,че накрая ще е най-добре -направи го ..а пък, ако искаш всичко по ред - пак стори така ---> НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ ЗА МЕН
Аз вече съм принтирала каквото си написала тук и чета- Ужасно интересно не съм мислела, че съществуват подобни неща, които по-късно, а и сега може да ни послужат. БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДЕСНАТА РАБОТА!

 Публикувано: 24.01.09 11:53. Заглавие: само Катето писа :s..

само Катето писа Мислих-мислих, и все пак реших да оставя въпросните глави за най-накрая. Продължавам с глава 12.

 Публикувано: 24.01.09 11:53. Заглавие: 12 Последствия от н..

12
Последствия от неправилната дресировка

Досега се занимавахме с областите, които обикновено не се разглеждат, когато се търсят причините защо кучето прави нещо или, обратното, защо не иска да прави нещо. Записките за наблюденията ми показват, че всички засегнати фактори следва да се проучат преди да се вземе решение за необходимите мерки. Сега ще разгледаме друга причина за лошо поведение – някои традиционни общоприети методи на обучение и свързаните с тях предразсъдъци. вече обсъдихме по какъв начин кучетата реагират на практическото прилагане на теорията "бутнете носа в това, което е направило" и на какво всъщност това учи кучето. в миналото хората са имали убеждението, че това наистина е метод, защото постепенно кучетата преставали да се изхождат вкъщи и са се научавали да показват, че искат навън. Никой никога не се е замислял, че отвикването става по силата на естествени причини.
Доволни сме – методът работи и не виждаме, че при това възниква недоверчиво отношение към намеренията ни, когато влизаме в стаята. По-покорните кучета при нашата поява в стаята се приближават към нас, свити от страх, раболепни, което означава „Аз съм жалък червей и признавам превъзходството ти”. Кучетата изразяват покорност по свой начин: достатъчно им е да се изпишкат. Виждаме, че кучето прави това и се вбесяваме. Възниква порочен кръг: кучето демонстрира покорност по нормален за кучето начин, а ние, подчинени на предразсъдъци, го наказваме. Важно е да се помни, че за кучето персийския килим за две хиляди фунта е само под в леговището.
Нито едно животно не може да бъде научено чрез наказание. Признаваме, че ако извикаме котка, а тя избяга, нищо не може да се направи. Остава само да се намери някакъв начин да я подбудим да реагира на повикването ни. Ако същото става, когато викаме кучето, ние се дразним и искаме да го накажем. Желанието да отмъстим, да накажем е чувства, присъщо на човек; имам предвид наказанието след извършване на постъпка, като противоположност на незабавното наказание. Скоро наблюдавах, как две млади момичета се опитваха да хванат пони в полето. След пет минути те се предадоха и отидоха за лакомства. Когато се върнаха и разклатиха купата с лакомство, понито много внимателно се приближи. Сложиха му хамута, а след това три пъти го удариха с камшика по врата. И си мърмореха, че трябва да дадат урок на понито. Момичетата не разбираха, че единственото, на което вероятно са научили понито е да не идва при тях, даже когато му дават храна. Сигурен съм, че момичетата в никакъв случай не са садистки, но са усвоили гледната точка на хора, които считат за „много знаещи за конете”. Те искрено мислеха, че правят каквото трябва да се направи в такива случаи. Колко често виждате хора, които бият кучето си, ако успеят да го хванат, като по този начин се опитват да го научат никога да не бяга?

 Публикувано: 24.01.09 12:17. Заглавие: Да видим по какъв тр..

Да видим по какъв традиционен начин дресират кучетата сега. Първо, повечето разглеждат обучението на кучето като механичен процес, за който трябва да станат член на местен клуб, за да научат там кучето как да се държи. Преди 20-30 години клубовете се посещаваха предимно от хора, заинтересувани на първо място от състезанията за послушание. Клубовете винаги предлагаха помощ и съвети на стопаните, но напълно очевидно е, че тези на съвети влияе спецификата на любимия им спорт. Подразбираше се, че кучето винаги трябва да седи, да държи в устата си апорта, но да не го дъвче и т.н. Разбира се, способността да научи кучето си да изпълнява тези команди на такова високо ниво свидетелства за вашето умение да контролирате ситуацията в условията на тренировка, но няма пряко отношение към потребностите на средния стопанин на куче.
Несъмнено, все повече хора посещават занятия, и това е добре. Обаче, състезанията на дресирани кучета с годините много малко са се променили, не се е променило и обучението в основата си. Моят съвет към стопаните е следният: отидете на занятия без куче и наблюдавайте както става. Ако това, което видите, не ви хареса, най-вероятно то няма да хареса и на кучето ви.
Появяват се все повече клубове по дресировка, където се придържат към най-новите възгледи. Трябва да се подхожда избирателно към клубовете. Трябва да отбележа, че в много от клубовете не разпитват стопаните за поведението на кучетата им в домашна обстановка. В резултат, дават съвети как да се обучава кучето в неестествена обстановка, където кучето в края на краищата разбира, че няма никакъв друг изход, освен да се подчини на командите. Или обратното, на стопаните на куче, което агресивно протестира (срещу това, което то преценява, че е нарушение на установената йерархия), често намекват, че не са желани членове на групата, или даже откровено ги молят да напуснат групата, защото кучето им дава лош пример на останалите.
Съгласен съм, критичните ми забележки не са съвсем обективни, защото става дума за „проблемни” кучета, които в края на краищата изпращат при мен за консултация. Нямам работа с кучета, които успешно са завършили курс на обучение, все пак те са повече. Също така, разбирам проблемите, с които се сблъскват дресьорите, когато в групата попадат агресивни кучета, които лошо влияят на другите. На треньорите се налага да мислят за групата като цяло не само от гледна точна на безопасността, но и с оглед на това, че присъствието на проблемно куче в група от 15 кучета може да доведе до това, че останалите 14 няма да се научат на нищо.
Повечето групи започват занятията с упражнения по ходене на ред. Вероятно, съществува някакъв неписан закон, според който всички трябва да ходят в кръг по часовниковата стрелка, при това кучетата вървят отляво на стопаните, образувайки външен кръг. От гледна точка на кучето, такъв ред позволява на всички кучета да пасат хората. В резултат - опашките им са вирнати нагоре, подчертавайки чувството за превъзходство, нивото на шум расте като израз на същото чувство, кучетата дърпат все по-силно - естествено, нали кучето, което пасе стадото си, трябва да има право да го оглави. от друга страна, ако вие вървите малко по-бързо от обикновеното бавно темпо по посока обратно на часовниковата стрелка, кучешките опашки ще са надолу, нивото на шум ще се понижи. Като резултат, ще бъде по-лесно да контролирате кучетата, защото хората приемат ролята на пастири, когато кучетата се намират от вътрешната страна на кръга.

Книгата продължава тук http://bglabrador.borda.ru/?1-1-0-00000155-000-0-0-1232796898