Публикувано: 08.07.08 16:32. Заглавие: ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Джон Фишър
ЗА КАКВО МИСЛИ ВАШЕТО КУЧЕ

Превод от английски - Людмила Войтюк
Think Dog! An Owner's Guide to Canine Psychology (c) John Fisher, 1990, 1995


Посвещава се на моите родители, на които им е трудно да обяснят на хората с какво си изкарвам хляба, посвещава се на жена ми, чиято подкрепа ми помогна да напиша тази книга, и на сина ми Джесън, който винаги е искал името му да попадне в книгата.


СЪДЪРЖАНИЕ
Увод

Част І КУЧЕТА. КОИ СА ТЕ?
1. Произход на кучетата
Предци на кучетата
Какъв е бил той, вълкът?
2. Как се развива умствената дейност на кучето
Неонатален период (от 0 до 13 дни) ...
Социализация на кучето (от 14 до 49 дни) ..
Социализация в обществото на хората ........
Период на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици) .
Период та инстинкта за бягство (от 4 до 8 месеца)
Настъпване на полова зрялост (от б до 14 месеца) .
Зрялост (от 1 до 4 години)
3. Куче в човешката глутница.
Смяна на ролите в глутницата "човек - куче"
4. Как се учат кучетата.
Отрицателен тигмотаксис .
Чувствителност на осезанието
Възприемчивост към шума
Острота на зрението
Чувствителност на психиката
Поведение, характерно за определени породи
5. Методика на положителната подкрепа.
Как действа положителната подкрепа.
Как да се прилага положителната подкрепа.
6. Методика на отрицателната подкрепа ...

Част ІІ ПОЗИТИВЕН ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО
7. Проблеми на стопаните, свързани с дресировката
8. Проблеми, свързани със стреса
9. Проблеми на храненето: ключ към разрешаването им
10. Проблеми на храненето: факти .
"Юкануба" ("Eukanuba") .
Специални лечебни диети
Натурална диета
Как да четем етикетите
Изводи
11. Ветеринарни проблеми
12. Последствия от неправилната дресировка
13. Проблеми вътре в "глутницата"
Кучета и бебета
Кучета и деца
Кучета и възрастни
Отношения между кучетата
14. Проблеми с агресията
Наследствени причини
Агресивност на нервното куче
15. Проблеми със страховете (тревожност)
16. На какви игри да си играем с кучето си
Игри в домашна обстановка
Игри в градината
Игри в парка или на дресировъчната площадка

Част III РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ от А до Я
Агресивност
Аномално поведение
Безумна страст към пътуване с автомобил
Лаене
Възбудимост .
Вой
Хиперактивност
Деструктивно поведение
Диета и свързаните с нея проблеми
Побойничество
Естествени нужди и разходка
Дъвчене .
Копане .
Хапещо куче
"Любители да бяг в тръст"
Маркиране на територии
Качване
Нервозност .
Облизване
Лов и преследване
Охрана
Бягане
Извикване
Изяждане на екскременти
Гризване
Молене
Посетители
Навик да цапа вкъщи
Навик да дърпа повода
"Сексуални желания»
Кучета и възрастни хора
Собственически инстинкт
Тревожност

 Публикувано: 08.07.08 16:32. Заглавие: Он самый верный в ми..

Он самый верный в мире друг,
Он светоч мне в пути,
Хитер как бес, но сердцем чист,
И смотрит, как дитя.
В почете он у королей,
Любимец королев,
В работе - мастер, а в игре –
Отчаянный трюкач.
Оберегает всю семью,
Хранит мое именье,
И даром что не так велик,
Достоин уваженья*.
Майкл Ажиллоу

 Публикувано: 08.07.08 16:34. Заглавие: ето груб превод на с..

ето груб превод на смисъла на стихчето (малко ме е срам от нескопосания превод, но някак си не успях да римувам)

Той е най-верният приятел на света,
Той е светлината в моя път,
Като дяволче е хитър, но има чисто сърце,
И гледа като дете.
При кралете е на почит,
На кралиците любимец,
Майстор в работата, а в играта - пълен с номера.
Пази цялото семейство,
Пази моето имение,
И макар да не толкова голям,
достоен е за уважение.

 Публикувано: 08.07.08 16:34. Заглавие: Тези стихове са прек..

Тези стихове са прекрасен израз на възхищението на МИЛИОНИ хора от животните, с които те живеят под един покрив. „Той е светлината в моя път” – тук веднага си спомняме за кучето-водач, което води слепец. „Майстор в работата” – навежда ни на мисълта за бордър коли, което пасе овцете. „Пази цялото семейство, пази моето имение” – във въображението изниква образа на немска овчарка, която защитава нашите домове, или на английско пастирско куче, което охранява стадата. Тъй като кучетата са способни да разрешават всички тези задачи и още много други, ние сме склонни да считаме, че ги разбираме и че те разбират същината на работата, която изпълняват. Но дали наистина разбираме кучетата? Струва ми се, че и на този въпрос отговорът ще бъде отрицателен.
Ако се откажем от привичните шаблони и се замислим какво е кучето в действителност, ще видим колко глупаво е да се подхожда с човешка мярка към неговото поведение. Целта на тази книга е изследване на кучето, опит да се разбере какво представлява кучето.
Ако се научим да разбираме кучетата, ще разберем какви са техните мотиви на поведение и ценности, как става обучението и защо се държат по един или друг начин, то нашето по-дълбоко познаване на всичко това ще ни помогне да установим по-тясна връзка с кучетата, а благодарение на това ще получим много повече радост от общуването с куче.
Тъжно е, че добрите, грижливи стопани често получават лоши съвети. Скоро рецензирах книга, в която се твърдеше, че кучето да се удря по муцуната с тънка бамбукова пръчка, ако то се опита да върви преди вас. Там се предлагаше още и такъв метод, за да се отучи кучето да взема лакомство от чужди хора: да се мушне безопасна игла в парченце месо. Безопасната игла трябва да стърчи на около половин дюйм и когато кучето се допре до парчето месо, иглата леко ще го убоде. Същото се предлага да се направи с вилица: тя ще убоде устата на кучето и то няма да може да глътне парчето. На обложката на книгата – внушаващото благоговеен трепет название на влиятелна организация, която се занимава с кучета. Но при по-внимателно проучване се изясни, че тези хора нямат никакво понятие за света на кучетата. Книгата е с много добро оформление, продава се на приемлива цена. Разгромяващата ми рецензия не беше публикувана, а книгата може лесно да се вземе и в магазините, и в библиотеките. Какво да правят грижовните стопани, ако им се предлагат подобни съвети?
Самият аз съм зоопсихолог, специалист по поведение на кучетата. коренната причина на повечето от проблемите, с които идват при мен, е неправилното Разбиране на напълно нормалното за куче поведение. Разбира се, има и лоши кучета – неуравновесени, психически неустойчиви, с проява на атавистични свойства. Но те не са толкова много, колкото би могло да се предположи на базата на статистиката за евтаназия (приспиване). Не следва да се обвинява стопанина всеки път, когато кучето се държи неприемливо от гледна точка на околните. Не е вярно, че „няма лоши кучета, а има лоши стопани”.
Защо тогава при кучетата понякога възникват поведенчески проблеми, които на пръв поглед ни се струват несравними?
За това има множество причини, както ще видим по-нататък. Във всеки случай, трябва внимателно да се изучи информацията, с която вие ще се запознаете в тази книга, а вече после да се решава дали стопанинът е невеж или кучето му е екземпляр, който рязко се различава от другите представители на породата, с други думи изрод.
Книгата е разделена на три част. В І част се обяснява защо кучетата постъпват по определен начин. Част ІІ е посветена на най-разпространените причини за това, което считаме за проблеми на нашите кучета, и на методите, с помощта на които (както успях да установя) тези проблеми могат да се разрешат. Част ІІІ представлява справочник за Дресьорите, чиито кучета имат някакви отклонения в поведението.
Като стопанин и дресьор на кучета, участник и съдия в състезания, аз изпитах както радост, така и разочарование при работата си с проблемни животни. Знам също, че проблемите се разрешават само, ако се постараем да разберем как се е получило така, че кучето е свикнало да се държи по този неприемлив за нас начин. Само като се разбере как се учат кучетата, ние ще можем да си научим да се подчиняват на нашите команди, а това, което ще разберете от книгата, изобщо не е същото, както да накараш кучетата да признаят нашите ценности. За да се проумее правилно, трябва през погледа на кучето да се види съвместния живот на кучетата и хората. С други думи, трябва да заемете „гледната точка” на кучето.

 Публикувано: 08.07.08 16:35. Заглавие: Част 1. КУЧЕТАТА. К..

Част 1.
КУЧЕТАТА. КОИ СА ТЕ?
1. Произход на кучетата
В книгата ми за посещения е записано: „Понеделник, 9.00 – мис Горт с ротвайлер, мъжки на 2 години, агресивен към хора”. Спомням си, че като чух колата й да напуска нашия паркинг, си помислих „Какво хубаво начало на новата седмица”. В онази минута дори не подозирах колко важен ще бъде този случай – именно тогава успях да докажа, че за разрешаването на поведенчески проблем при кучета преди всичко трябва да се установи коренната причина на възникналите сложности, а не просто да се опитваме да контролираме симптомите на проявата й. Като излязох да посрещна посетителката, видях следната картина: едра дама на около 70 години отчаяно се беше хванала за дръжката на задната врата на колата си, с всички сили се стараеше да се задържи на крака. Защо? Защото в другата си ръка държеше подова, който беше яростно опънат от огромен, извънредно злобен на вид ротвайлер. Работата се задълбочи от това, че неговата ярост определено беше насочена към мен. В главата ми проблеснаха две мисли: „Дали тя ще се задържи на крака?” и „Защо тя, на нейната възраст, си е избрала куче с такива размери?”. Тя успя да се задържи на крака. Оказа се, че тя е избирала кучето, а го получила като наследство. Мис Горт била икономка на армейски офицер в оставка. Руди (така се наричаше песа) преди това е бил негов. офицерът починал, в завещанието си той оставил разпореждане мис Горт да получи къщата и кучето. Той й завещал и съответна сума. Стопанинът искал да умре със спокойна душа – сигурен, че указанията му за Руди ще бъдат безусловно изпълнени. А те са били следните: Руди да получава най-доброто.
Сравнително бързо Руди станал неуправляем, и мис Горт си помислила, че, вероятно, кучето трябва да бъде дресирано. Но когато Руди я издърпа от стола, на който тя беше седнала в приемната ми и я събори направо на пода (само защото аз станах от стола, за да направя по чашка чай), стана повече от очевидно, че Руди не е на особено високо мнение за дресировката. За щастие, мис Горт и сега успя да удържи повода. Уверен съм, че Руди се хвърли напред не за да ми помогне да сервирам. Особеността на ситуацията в този случай е в това, че Руди от момента на смъртта на стопанина си е станал единственият възрастен „мъж” в дома. Заради изключителната сила и размери на този пес мис Горт не е могла да му осигури достатъчно физическо натоварване. А това е било извънредно необходимо! Затова пък тя педантично е изпълнявала указанията на бившия стопанин, и Руди три пъти на ден е получавал разнообразни месни продукти: прясна кайма, сърце, дроб и подобни.
Преди да се предприеме каквото и да било по отношение на Руди, би следвало да го накараме да се подчинява. това предполагаше съчетаване на такива мерки, като ограничаване на свободата му да се предвижва из къщата и лишаване от някои привилегии, които е свикнал да възприема като свои права; след това - промяна на порциона, тоест преминаване на балансирана диета, съставена така, че в кратък срок да намали теглото, налагаха се и някои разходи за наемане на опитен човек, който би могъл да осигури на Руди редовни упражнения по време на разходка и повече умствено натоварване. Този, последният съвет, който дадох на мис Горт, имаше за цел да намали ярко изразената позиция на Руди за защита на територията си и, по мое мнение, позволяваше по разумен начин да се похарчат парите, оставени от покойния стопанин – при това Руди има всичко най-добро , а всяка седмица няма солидна сметка от месаря. (Посочените препоръки ще бъдат подробно обсъдени по-нататък). След кратко време тази проста комбинация даде забележителен ефект и Руди се оказа много мил и ласкав гигант, подобно на по-голямата част от представителите на неговата порода - ротвайлерите.
Ако бяхме решили да го дресираме, за да разрешим проблема с агресивността, както кучето беше в състояние на повишена възбудимост, предизвикана от неправилно хранене и липса на физическо и умствено натоварване, при неговия стремеж да доминира, ние безусловно не бихме постигнали нищо. Напълно е възможно в процеса на дресировката да бъдем жестоко ухапани.
Същата година получих картичка за Коледа от мис Горт, в плика имаше снимка на Руди, който стоеше на задни лапи до кухненската мивка очевидно по време на миене. Мисля, че снимката трябваше да покаже, че стопанката в края на краищата е укротила приятеля си.
Проблемът тук беше не в това, че Руди беше агресивен по натура, а в това, че той просто се държеше агресивно. Надявам се, по-нататъшният разказ да ви убеди, че това са различни неща.
Честно казано, ротвайлерите ми харесват и мисля, че те не заслужават нападките, на които са подложени от пресата. Сред многото фактори, спомогнали за възникването на проблема, имаше и такъв: Руди в къщата на мис Горт беше заел ролята на лидер в глутницата „човек – куче” и се държеше в съответствие с това, което той считаше като свои лидерски задължения.
Отначало може да ви се стори странното, че аз говоря за домочадието като за глутница. Ние, хората, имаме свое мнение за това, а пък кучето възприема всички домашни именно така, защото (както ще видим по-нататък) самата природа е отредила на кучето ролята на животно в глутница. Те се раждат такива.

 Публикувано: 08.07.08 16:35. Заглавие: следва продължение ...

следва продължение ... (книгата е към 200 стр)

 Публикувано: 09.07.08 12:09. Заглавие: сигурно ще е много и..

сигурно ще е много интересна

 Публикувано: 09.07.08 16:54. Заглавие: Много интересен мате..

Много интересен материал! Благодарим ти за труда,който полагаш. Моля,продължавай

 Публикувано: 09.07.08 18:28. Заглавие: Специални благорадно..

Специални благорадности трябва да има за Иглика, която намира тези материали Аз съм само подизпълнител

 Публикувано: 09.07.08 18:28. Заглавие: Предци но кучетата ..

Предци на кучетата
За да се разбере поведението на кучетата, трябва да се запознаем с поведението на вида, от който произхождат. Като се проучи този въпрос, ние ще можем да формираме по-ясна представа за това, защо кучетата се държат по един или друг начин. Разбира се, когато вие мислите за разликата в размелите, например, между дога и чихуахуа, е трудно да си представите, че двете породи произхождат от едно и също животно. Обаче, има сигурно свидетелство, че днешните кучета са произлезли основно от един вид животно, което е живяло в Северна Европа преди повече от десет хиляди години. Не е изключено в другите региони кучето, каквото го познаваме днес, също да е еволюирало от мигриращи представители на същия този вид.
Размерите на съвременните домашни кучета се различават в зависимост от породата. През 1937 г. Е. Дар е установил, че отношението на дължината на муцуната към ширината на горната част на челюстта в най-тясната й част представлява средна постоянна величина при всички кучета. Това съотношение на размерите на черепа днес е същото, каквото е било и при кучетата в каменния век. По-нататък Дар сравнил дължината на редицата коренни зъби с височината на долната челюст и в резултат се получило, че и това съотношение е останало не изменено от древни времена. На основание тези данни може да си представим, че първоначално в онзи период, когато кучетата били опитомени, пропорциите на черепа при всички са били еднакви и, следователно, всички кучета произхождат от едно и също животно.
Този извод се потвърждава още и от факта, че при всички породи домашни кучета пропорциите на черепа се приблизително еднакви. Следователно, разликата между чихуахуа и датския дог е само във формата и пропорцията на тялото, но това вече е резултат от селекционната дейност на човека.
Ако всички кучета са произлезли от едни и същи предци, то остава да се изясни само едно: към кой вид са принадлежали тези предци? Дали са били вълци (както мислят много от учените) или чакал? За да се отговори на този въпрос, трябва да се сравнят двата вида и да се направи извод, основан на чертите на видовата прилика. Тогава най-вероятният кандидат за прабаща на кучето е вълкът. Преди всичко, характеристиките на зъбите на кучето и вълка са сходни, в същото време схемата на зъбите на чакала се различава от схемата на зъбите на кучето и вълка.
Забележително е, че през 1965 година Скот и Фулер, като изследвали деветдесет модела на поведение на домашно куче, установили, че повечето от тях с изключение на деветнадесет модела, са присъщи и на вълка. Така наречените „вокални партньори”, тоест звукови сигнали, които изразяват тревога, радост, страх и т.н., са сходни при кучето и вълка, в същото време при чакала са съвършено други. Същото се отнася и за социалното поведение.
На основание изложените тук данни, считам за вероятно, че вълкът е животното, на което трябва да се обърне особено внимание.

 Публикувано: 10.07.08 12:20. Заглавие: Какъв е бил той, въл..

Какъв е бил той, вълкът?
Вълкът живее в глутница, в много здрава социална структура, вътре в която съществува устойчива йерархия. Вълкът-алфа е водачът на глутницата. Въпреки разпространеното мнение, той запазва тази си роля не с това, че редовно проявява агресия спрямо останалите членове на глутницата. Неговият авторитет се поддържа от постоянните прояви на уважение (подчинение), които му демонстрират останалите членове на глутницата. Разбира се, ако в глутницата има многообещаващ лидер, склонен да предизвика авторитета на водача, тогава на дневен ред ще има истинска агресия, но такива предизвикателства са рядкост. Обикновено цялата глутница живее в хармония, и човечеството би могло да научи много от вълците, например, как да умеем да се обединяваме, за да оцелеем. По научни данни, животът на подивелите кучета много прилича на живота на вълците и в много случаи те демонстрират удивително сходно поведение.
Например, когато някоя вълчица донася вълчетата, често пъти още една-две женски в глутницата лактират за всеки случай, ако родната им майка загине. По същия начин при домашните кучета много често се случва лъжлива бременност, а имаше случай, когато женска от породата доберман лактира, когато съседската котка роди котенца. Трябва да се признае, че това е рядък случай, но той показва колко е силен майчиния инстинкт при кучетата. (забел. Преди няколко години на наш познат пойнтерката роди страшно много кученца и другата му пойнтерка лактира и двете женски изхраниха кученцата).
При вълците е ярко изразен рефлексът за защита на територията: за да оцелеят, всяка глутница трябва да маркира границата на територията си с урина и екскременти, оставяни на стратегически важни точки, и да защитава територията си. Сходно поведение може да се наблюдава всеки ден при домашните кучета, които също маркират територията си, макар и да не страдат от липса на храна и по тази причина не е от такова значение да защитават територията си. А ние натрапваме на кучетата обща територия (площадка за разходки), с това ги караме да се приспособят към живот в общност, ето защо възникват много сложности, свързани с проявата на рефлекса на защита на територията. А пък ако се срещнат две кучета с изразени лидерски качества, на които стопаните им са позволявали редовно да маркират една и съща територия, тогава започва истински край на света.
Стойката на вълците и кучетата е почти еднаква. Ние, хората, умеем да разпознаваме очевидните сигнали на нашите кучета, изразяващи страх, агресивност, удоволствие, подчинение и т.н., но ние не сме способни да възприемем не толкова явните знаци, които предава кучето на друго куче, като заема определена поза. Ние сме склонни по свой начин да интерпретираме това, че нашето куче се опитва да изрази.
Повечето от хората еднакво оценят радостното махане на отпусната надолу опашка при голдън ретривъра и махането с крайчеца на високо вдигнатата опашката при немската овчарка, което означава заплаха. Може би, вие имате голдън ретривър, който маха отпусната надолу опашка всеки път, когато вие го погледнете, затова вие не разбирате защо тази немска овчарка, която маха с опашка (високо вдигната) и уж изглежда напълно доволна, ви ухапа, когато отидохте да я погалите. Недоразуменията възникват заради многообразието на породите кучета, с които ежедневно се срещаме и неумението ни правилно да възприемаме сигналите им. Ако държахме вкъщи общия им прототип, то много скоро бихме разбрали, че първата поза означава подчинение и казва: „Аз не съм опасен, моля те, погали ме!”. В същото време втората явно изразява заплаха и казва: „Само опитай да се приближиш – ще те ухапя!”. Още по-трудно е да се разбере куче, чиято опашка е купирана.
Тъй като съвременното куче в крайна сметка е животно, получено в резултат на селекция, развъдчиците в течение на много години интензивно са работили над онези качества на кучетата, които са считали полезни, а в някои случаи с използване дори и на това, което е било отклонение от нормата. Развъдчиците осигурявали предаването на тези качества от поколение на поколение. Възможно е по тази причина някои модели на поведение, които не се срещат при вълка, да са свойствени на кучетата. На свобода, предоставени сами на себе си, някои от тези създадени от човека животни най-вероятно не биха оцелели. Оцеляването на най-приспособимите екземпляри е особено жестоко, но заедно с това и доста ефективно средство за запазване и размножаване само на най-добрите представители на вида. Обаче, колкото и да се стараем генетически да изведем признаците, размерите и облика на породата, вълчите навици ще се запазят като неизменен инстинкт.

 Публикувано: 11.07.08 08:09. Заглавие: Татяна безценна си!!..

Татяна безценна си!!!

 Публикувано: 13.07.08 13:36. Заглавие: Много интересен мате..

Много интересен материал

 Публикувано: 29.07.08 19:47. Заглавие: 2. Как се развива ум..

2. Как се развива умствената дейност на кучето

Всички видове животни минават в развитието си през определени периоди. При някои, в това число при кучетата, началото на някои от периодите или фазите е предсказуемо с точност почти до ден. Знанието за съществуването на критични периоди в развитието на кучетата ще помогне по-добре да разбираме поведението им. Например, често се срещат кучета с поведенчески проблеми, чийто корен е в невежеството на развъдчиците. Настъпва, ако кучето се държи в колиба до навършване на възраст 14 седмици и повече. Ако по-нататък кучето е продадено за домашен любимец, то ще се окаже такова животно, което едва ли някой ще иска да има. Такива кучета не са в състояние да се справят със стресовите ситуации и не могат истински да намерят мястото си до хората. Тяхната „страст за цял живот” са другите кучета, а всичко е само, защото те пропускат жизнено важен период от социализацията в човешкото общество. Те вече са прекалено приспособени за живот сред кучета и не са достатъчно подготвени за живот сред хора.
Другата крайност – когато малките кученца се отбиват от майката прекалено рано, в някои случаи на възраст четири-пет седмици. Причината за последващите проблеми е в това, че кученцето така и не се научава да бъде куче. Пропуснат е критичен период – период на социализация в обществото на кучетата. като пораснат, такива кученца често стават агресивни, защото така и не са се научили да общуват с други кучета, т.к. до тях не е била майка им, за да ги обучи през първите, определящи развитието седмици от живота им.
Тези два критични периода от живота са важни от гледна точка на формирането на темперамента на кучето. Прекалено много хора отдават поведенческите проблеми на кучето на наследствения темперамент, като се подразбира, че тук нищо не може да се направи, защото темпераментът се предава с гените на бащата или майката. Най-често това не е вярно. да се обясни на разтревожения стопанин на куче, че поведението, което предизвиква тревогата му, е наследствено - това е прекрасно измъкване за кинолога, когото молят да помогне за справянето с поведението на кучето, а той не знае как да направи това. Разбира се, случва се поведението на кучето да е непосредствено обусловено от генетични фактори, но в повечето случаи поведението може да се обясни с някои условия на околната среда и, следователно, то не е и няма да бъде предадено по наследство. Поведението на женската може да се предава на малките кученца чрез подражание. Например, кучката, която се стреми да бъде лидер вкъщи, ръмжи на всички, които отидат да видят кученцата й. Кученцата често подражават на майка си, и такова поведение лесно се приписва на наследствеността. обаче, ако вие свалите ранга на кучката в смесената глутница "хора-кучета", тя не би ръмжала на хората, които вие сте пуснали при нейните кученца, тогава и кученцата биха възприели уважителното отношение към вашето решение.
Важно е да се отбележи, че на възраст от четири до седем седмици кученцата се развиват с огромна скорост – толкова бързо, че вече на седем седмична възраст мозъкът им излъчва същите вълни, като при възрастно куче, и следователно, те са способни да се учат от примери. Влиянието на обкръжението едва сега започва да се признава като реална причина за някои поведенчески проблеми, но наличието на критични периоди в развитието бе установено още преди много години.
През 1963 г. Кларънс Пфафенбергер написа книгата „Нови сведения за поведението на кучето”. В увода си Пфафенбергер написа: „За мен кучешкото семейство е интересно семейство в животинския свят, ако не броим човешкото семейство. По много неща кучето е много сходно с човека, дотолкова, че понякога ние можем да изучим собственото си поведение, като изучим поведението на кучетата, особено на малките кученца”. Това е вярно, защото поведението на кучето спрямо човешкото семейство (стопаните) толкова прилича на поведението на дете спрямо родители си. Взаимоотношенията на кучката и кученцата малко се отличават от взаимоотношенията на майката и децата.
„Нови сведения за поведението на кучето” в основата си е история за това, как Пфафенбергер е получил задача да намери идеалното кученце, за да отгледа идеалното куче - водач. Обаче, изследванията, които той ръководел в края на 50-те години, имали много по-голямо значение – Пфафенбергер установил следните критични периоди в развитието, общи за всички кучета:

 Публикувано: 29.07.08 19:47. Заглавие: Неонатален период в ..

Неонатален период в развитието (от 0 до 13 дни)

Именно през това време, според това, как се развиват органите на кученцето, то се учи да бъде куче. Отначало, когато кученцата започват да се движат из кашона, в който са се появили на бял свят, поведението им изобщо не е кучешко. в този период те пускат в ход своите развиващи се органи, за да изследват околната среда, и именно в процеса на положителна и отрицателна подкрепа те постепенно се учат да действат по кучешки.
Например, те изследват стените на жилището си и след това се катерят по тях нагоре, както правят котките. Когато опитът им завърши с падане по гръб, от този отрицателен опит кученцата се учат, че не могат да се катерят като котки. Затова пък, като се предвижват на четирите си лапи покрай стените, те могат да се натъкнат на съплеменник (друго кученце) и за пръв път да започнат да играят, по-точно в последствие ще стане игра, или пък заедно да легнат да спят.
Положителният опит, който придобиват по този начин, гарантира, че в бъдеще кученцата ще ходят, бягат, изобщо ще се движат като кучета.

 Публикувано: 30.07.08 08:14. Заглавие: Социализация на куче..

Социализация на кучето (от 14 до 49 дни)

Колкото повече кученцата заприличват на кучета, толкова по-целенасочено става първоначално безпорядъчното им щъкане. В играта те се хапят с острите като игли зъбчета, с които ги е наградила майката-природа, и разбират с каква сила трябва да бъде ухапването, за да причини болка, а когато те бъдат ухапани – разбират какво е болка. Фактически единствената цел, заради която им са дадени зъбите, е да причиняват болка. В този етап от живота зъбите им не стават за късане на месо, гризане на кости, за лов или други занимания на възрастно куче. Кученцата имат много слаби, недоразвити челюстни мускули и именно по време на този период те трябва да се научат да регулират силата на захапването. Като ухапят ухото на съплеменник, те чуват скимтенето му и благодарение на това разбират, че са ухапали прекалено силно.
В този период майката постепенно престава да храни кученцата с мляко (при едни женски майчиният инстинкт е изразен по-силно, отколкото при други, следователно, това става по различно време). Майката издава глухо предупреждаващо ръмжене и ако кученцето не реагира веднага, майката апелира към послушание с по-силно ръмжене и пронизващ поглед. Тя дори може да застане над кученцето, което към този момент вече се обръща по гръб и започва да пищи. Следващият път, когато майка заръмжи, кученцето ще реагира незабавно. Такъв е единият от пътищата на запознаване с дисциплината през периода на социализация в кучешкото общество.
За съжаление, някои развъдчици, като наблюдават такова поведение на майката към кученцето (в което тя наистина е разпознала и потиска особения стремеж към доминиране), често предполагат, че майката не обича това кученце и е способна да го убие. В резултат на това, те изолират кученцето от майката или даже го вземат от кучилото и го изхранват изкуствено. В действителност много рядко се случва майката да убие кученце в този му период на развитие. Също е много важно през цялото това време кученцата да остават с роднините си, тогава те ще станат уравновесени „личности” (възрастни кучета). Като не позволи на майката по надлежния начин да възпитава кученца с ярко изразен стремеж към лидерство, развъдчикът, като дава кученцето на бъдещия стопанин, заедно с него му „подарява” и маса проблеми.
Основната функция на този период на социализацията при кучетата е в това, кученцето да се научи да регулира силата на ухапването, да общува с други кучета, да установява йерархия и, което е също жизнено важно, да встъпва в контакт с човека. Развъдчиците трябва редовно да вземат кученцата в ръце, нежно да ги обръщат, да проверяват очите, ушите, зъбите, лапите и т.н. Като правят това, те не само дават на кученцето приятен опит от общуване с човек, но също карат кученцето да преживее лек стрес, което ще му помогне да формират устойчивост към стрес по-нататък.
Кученцата, на които е дадена възможност да завършат този период в обществото на майката и другите кученца, като постоянно усещат топлина и защитеност, и освен това придобиват опит от контакт с хора, обикновено стават добре приспособени към живота възрастни кучета.

 Публикувано: 30.07.08 08:40. Заглавие: Социализация в общес..

Социализация в обществото на хората

Като се научат през първия период на развитието си да бъдат кучета след кучетата, малките кученца сега трябва да се научат да бъдат кучета в човешко обкръжение.
Идеалната възраст, когато може да се вземе кученце от кучилото е седем седмици (49 дни). Тогава е добре да се направи серия не предизвикващи стрес тестове, които ще помогнат да се определи вероятният темперамент и характер на всяко кученце, когато то порасне. Така ще може правилно да се подбере кученце за семейството, в което имат намерение да го дадат. Проверява се генетичният потенциал на кученцето, който при различните кучета ще бъде различен. Ако проверката се извършва на по-късен период, на резултата може да повлияе въздействието на средата, тоест условията на живот и възпитанието. Всичко зависи от компетентността на развъдчика.
Много от стопаните твърдят, че не те са избирали своите кучета, а кучетата са избрали тях. Когато са отишли да видят кученцата, техният пес просто изблъскал другите и се хвърлил към тях. Развъдчикът им разказал, как именно това кученце винаги е първо до купичката с храна и расте по-едро и силно, отколкото другите, защото от самото раждане винаги е намирал цицката с най-много мляко. Към това време развъдчикът вече знае, че това кученце е най-смелото в кучилото – истински лидер. Ето такъв избор, направен от кучето, а не от човека обикновено става първият в редицата от решения, които по-нататък кучето ще взема вместо стопанина.
Почти всички знаят, че не е разумно да се взема най-малкото кученце, което се е свило от страх в ъгъла на стаята, на което другите кученца не обръщат внимание. Много хора все пак позволяват да надделеят чувствата над разума и от жалост вземат именно това кученце. Но малко са тези, които могат да предвидят проблемите, които могат да се появят заради това, че са взели кученце, което „ги е избрало”. Ако искате да имате лесно управляемо, благовъзпитано куче, любимец на семейството, трябва да си изберете достатъчно уверено в себе си, но не прекалено нахално кученце.
В идеалния случай именно развъдчика трябва да реши първо, дали сте от стопаните, на които той би искал да довери едно от кученцата си, и второ, правилно да оцени атмосферата на вашия дом, да определи кое именно кученце ще бъде най-добре ще й съответства.
С години са създавани разнообразни тестове за оценка пригодността на кученцата към определени видове служба. Например, Пфафенбергер разработва тестове за подбиране на кученца, които са най-перспективни за отговорната служба на куче-водач. През 1975 г. Уилям Къмпбел създава тестове за подбиране на кученца, които най-добре подхождат за семейство. Тези тестове могат да бъдат полезни на развъдчиците, ако искат да продават кученцата си за отглеждане в семейство.

 Публикувано: 30.07.08 10:10. Заглавие: Естествено, че тесто..

Естествено, че тестовете трябва да се провеждат от компетентен специалист, когото (в идеален случай) кученцата никога не са виждали. Тестът трябва да се провежда в непознато на кученцата помещение и в такъв час, когато те са най-активни. Всяко кученце се проверява отделно – това ще помогне да се избегне изопачаване, в противен случай на резултата ще повлияе увереността, която присъствието на събратята може да даде. Тестовете се провеждат по пет отделни сфери на поведението. По всяка от тях проверяващият дава оценка, както следва:
Силен лидер 1 бал
Лидер 2 бала
Послушен 3 бала
Много послушен 4 бала
Независим 1 бал 5 бала

Кучетата, които имат предимно „единици” вероятно ще подхождат за охранителна служба или за работа по следа, ако имат опитен водач и ако са способни за подобна работа според физическите си данни. При никакви обстоятелства куче от този тип не трябва да се продава на неопитен човек за отглеждане в семейство. Комбинацията от „двойки и тройки” с преобладаване на „двойки” посочва възможността да се отгледа кученцето с тези балове като добро служебно куче. Тези, които имат „двойки и тройки” с преобладаване на „двойки” могат да бъдат и домашни кучета, но е желателно да попаднат при опитни хора в семейство без деца или с деца в горните класове.
Кучетата, при които преобладават „тройки”, а „двойките” са малко, ще са подходящи за семейства с малки деца. „Тройкаджиите” и тези с „четворки” трябва да попаднат в много внимателно и спокойно обкръжение. Кученце, което има много „четворки” лесно може да стане куче, което хапе от страх. Кучета, които получават предимно „петици” напълно благополучно ще живеят в развъдника, но едва ли ще могат да станат домашни кучета, които доставят радост на стопаните си.
Тестовете трябва да се провеждат по следния начин:

1. Стремеж към общуване.
Кученцето се поставя на пода в средата на помещението, където се провежда изпитанието, след което тестуващият трябва да привлече вниманието му и да го подбуди да се приближи, като го примамва в дълбочината на стаята. Готовност на се приближи, маниера и пози, които кученцето ще демонстрира като се приближава, и отношението му към тестуващия – всичко трябва да се отчита. Ако кученцето се приближава с готовност, държи високо опашката си, скача и хапе ръцете на тестуващия, то получава един бал. Ако кученцето се приближава неуверено с подвита опашка, дори прави локвичка, то получава четири бала. Ако кученцето игнорира тестуващия и се занимава със своите работи, то получава пет бала.

2. Преследване
Като погали кученцето, защото се е приближило, или като отиде до него и го поглади, ако то само не е дошло, тестуващият се отдалечава от кученцето и наблюдава доколко с желание то ходи след него. Кученце със заложби на силен лидер ще тръгне охотно, може би ще изпреварва и ще се мотае в краката или даже ще се опитва да хапе краката. много покорното кученце ще се наложи ласкаво да молите и вероятно то ще тръгне, но неравномерно, като пада по гръб всеки път, когато тестуващият спре или се наведе, за да го погали. С "петиците" както и преди, ще се занимава със своите работи.

3. Принуждение (ограничаване на свободата)
Тестуващият внимателно обръща кученцето по гръб и го задържа в това положение за около тридесет секунди. Оценката, която в този тест е от един до четири бала, ще зависи от:
а) дали кученцето се съпротивлява яростно, като се старае да ухапе;
б) просто се съпротивлява, но не хапе;
в) съпротивява се, но постепенно се успокоява;
г) не се съпротивлява и лиже ръката на тестуващия.

4. Социално лидерство
Областите на главата, шията и раменете пи кучетата са зони, които определят лидерството. Наблюдавайте срещата на две кучета, които заемат високо положение в обкръжението си и вие със сигурност ще видите, че кучето, което заема по-високо положение (или претендиращо за такова), слага лапа или брадичката си на холката на другото куче. Клекнал, тестуващият трябва да погали кученцето с „твърда” ръка от главата до холката и да продължи да гали около тридесет секунди. Един бал получава кученцето, което се противи, например, ръмжи и се опитва да промени ситуацията на доминиране в противоположна, като скача върху тестуващия. Кученцето с „четворки” вероятно ще се свие на топка и ще направи локвичка, Кученцето с „петици” просто ще се махне, като напълно игнорира това, което става.

5. Въздействие на височината
Като се наведе и си хване ръцете като люлка под коремчето на кученцето, тестуващият внимателно вдига кученцето на малка височина от пода и го държи в това положение около тридесет секунди. Тестуващият напълно контролира ситуацията, а кученцето попада в положение на пълна зависимост. Това, как кученцето възприема всичко – дали оказва съпротивление или се покорява – определя оценката от един до четири бала. Както при третото изпитание (ограничаване на свободата) не може да се постави оценка пет бала, тъй като кученцето е лишено от възможността на демонстрира независимият си характер.

На възраст шест седмици кученцето всъщност е „бял лист”, с изключение на някои придобити маниери. Това, как реагират кученцата ни показва истинският им генетично обусловен потенциал. По-късно средата, в която те ще растат вероятно ще повлияе на техния темперамент, който окончателно се формира към момента на навършване на зряла възраст. Но като оцени правилно техния потенциал на възраст шест седмици, развъдчикът може да направи така, че кученцата да отидат при подходящи за тях стопани. Когато кученцето попада в ново семейство е важно всички контакти с хората, включително и гостите, да бъдат приятни. Новите стопани трябва доколкото е възможно да не се карат на кученцето и да не прилагат никакви физически наказания.

Периодът от осмата до единадесетата седмица е известен също и като период на запечатване на страха. Ако през това време кученцето изпита страх или получи травма, свързаните с чувството на страх обстоятелства могат да се запечатат в паметта на кученцето и ще бъде много трудно да се изкорени този страх. Новият стопанин трябва да осъзнае особеностите на този период от развитието на кученцето и да се стреми да избягва всякакви травмиращи ситуации. В същото време може да се посети ветеринар - струва си да се посети само, за да може ветеринарят да погали кученцето, да го почерпи нещо вкусно и да го пусне да си отиде вкъщи.

 Публикувано: 30.07.08 11:03. Заглавие: Период на определяне..

Период на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици)

На тази възраст кученцата започват да се превръщат в млади възрастни кучета. Увереността им в позната обстановка нараства: те започват да си позволяват волности, а понякога им се дават, които не биха получили, ако бяха все още с майка си и другите кученца от кучилото, в глутница на диви кучета или вълци. Ние, хората, гледаме на 12-16 седмично куче като на кученце и, следователно, сме по-търпеливи по отношение на някои неща, които то прави. Ние прощаваме на кученцето това, което не бихме търпели при възрастно куче. Обаче, ние трябва да съзнаваме, че кучетата се развиват по-бързо от хората и че както не бихме търпели глезотиите на 10-12 годишно дете, така не следва да се примиряваме с нахалното поведение на 12-16 седмично кученце.
Този период също е известен като възрастта, когато се сменят зъбите и се къса връзката с майката. С други думи, кученцата стават доста по-уверени във възможностите си и за пръв път се опитват да установят своеобразна йерархия в смесената глутница „хора-кучета”, в която живеят. Няколко години доктор Ян Данбар провежда в Калифорния изследвания на това, по какъв начин социализацията на кученцето на възраст от 12 до 16 седмици в среда на кучета и в общество на хора може благотворно да повлияе на поведението на възрастното куче. В идеалният вариант социализацията включва кучешка детска градина, където малките кучета се учат да не се страхуват от по-големите кучета, а големите кучета знаят как да се държат в присъствието на малки. По време на специалните занятия младите кучета се подготвят за това, което ще им се наложи да изпитат в живота, например, медицински прегледи на ноктите, ушите, очите, носа, аналните жлези и т.н. Цялото семейство, включително и децата, се канят да посетят тези уроци, където децата се учат как да дресират младите си кучета, за да идват когато ти повикат, да остават на място, за вървят след стопанина си и т.н. В същото време младите кучета разбират, че обществото на шумните, подвижни, но предсказуеми в постъпките си деца е приятна компания, а не сборище на такива, от които трябва да се страхува или още по-важно, от които трябва да се защитава.
Възрастта от дванадесет до осемнадесет седмици е била избрана по следните причини:
1) дванадесет седмици е, може би, най-ранната възраст, когато ветеринарите могат да позволят на стопаните да пускат кученцата при други кучета (това е свързано с ваксините, които трябва да се правят на всички малки кученца).
2) осемнадесет седмици в развитието на кучето е времето, когато в организма му стават огромни изменения: при мъжките започва да нараства нивото на тестостерон, при това започва да се променя не само отношението им към другите кучета, но и отношението на другите кучета към тях; накратко, не вече не са кученца. Занятията в кучешката детска градина стават все по-популярни. Резултатите от изследването са удивителни. Кученцата, които са посещавали занятия, като пораснат наистина стават превъзходни кучета. Те рядко се бият с други кучета, рядко са агресивни към стопаните си и другите хора, а ветеринарите смятат, че е доста по-лесно да бъдат лекувани.

 Публикувано: 30.07.08 11:47. Заглавие: :sm36: ,татянка! мн..

,татянка!
много интересно!

 Публикувано: 01.08.08 10:25. Заглавие: Период на инстинкта ..

Период на инстинкта за бягство (от 4 до 8 месеца)

Инстинктът за бягство е зов на предците. През този период младото куче, което по-рано винаги с готовност е реагирало на извикване, започва да се държи странно: като чуе, че го викат спира се с празен поглед, а след това решава да тръгне в противоположна посока. На воля такова поведение би било напълно нормално. Младият мъжки или женска вероятно биха тръгнали да търсят партньор (горе-долу по това време при повечето женски настъпва периодът на първото разгонване) или просто самостоятелно да изследват територията. Тази възраст отговаря на възраст от 14 до 16 години при хората. Инстинктът за бягство не се проявява през целия период от 4 до 8 месеца, обикновено странно поведение се наблюдава за няколко дни, понякога около месец. По-нататък сложността с изпълняването на командата "Към мен!" може да бъде обусловена с това, колко удоволствие е получил младият пес, като се е подчинил на зова на предците.
Например, като е избягал, младият мъжки вдига заек и го преследва, по пътя се натъква на семейство на пикник, което играе на топка в парка – той изяжда кифличките, сандвичите, сладоледа; тъкмо свършва с лакомствата и среща симпатична млада женска, с която започват весела игра и заедно бягат по целия парк, а след това, след около два часа неочаквано се сблъсква със стопанина си. Бесен, той хвърля огън и жупел. Всичко е ясно с удоволствията. Връщането при стопанина не носи нищо добро, докато бягството – само радости. Стопаните на кучетата трябва да знаят за този природен инстинкт и да отделят особено внимание на кучетата си през целия този период. Веднага, щом забележат, че кучето е обзето от жажда за самостоятелни пътешествия в познатата местност за разходки, стопаните трябва да започнат да извеждат кучето с дълъг или разтегателен повод. На разходка без повод, обратното, трябва да ходят в непознати на кучето места. Разходката в непозната територия повишава потребността от „сплотеност на глутницата”, разбира се, при условие, че кучето признава стопанина си за лидер.

 Публикувано: 01.08.08 22:11. Заглавие: http://www.getsmile...

Браво tatjana! Страшно е интересно, а аз все не намирам време да седна и да го прочета, но сега го направих и съм много приятно изненадана. Адмирации за труда ти!

 Публикувано: 02.08.08 10:50. Заглавие: Настъпване на полова..

Настъпване на полова зрялост (от 6 до 14 месеца)

През този период протичат определени хормонални промени в организма както на мъжките, така и на женските. Ограничената способност на организма за се справи с промените създава при кучето проблеми, сходни с проблемите на пубертетите в преходна възраст. При някои млади хора се появяват пъпки, при някои се развиват проблеми, свързани с противоречащи на здравия смисъл социални становища, а някои, макар че не са много, просто прескачат през това без каквито и да било проблеми. Онези от нас, които имат деца, знаят колко травмиращи могат да бъдат тези резки хормонални промени. Нас, родителите, това ни безпокои и огорчава не по-малко. Настъпването на полова зрялост се отразява на кучетата по много сходен начин: в същото време, когато силите на организма са насочени да се адаптират към хормоналните проблеми, започват да се проявяват странични действия.
Незначителните промени в поведението стават очевидни, един от които може да бъде страх от познати вещи. Класически пример е ситуацията, когато кучето се сблъсква с нещо, което е виждало всеки ден, дори месеци, но изведнъж престава да познава този предмет. Кучето ще лае, ръмжи и се дава назад. Това, как стопанинът се справя със ситуацията, може да определи (или поне отчасти) целия му по-нататъшен живот. Ако, например, кучето започне да лае на познат стол, сложен в необичайно място, и стопанинът се опита да успокои кучето, като го насърчава да се доближи до стола, то може да стане така, че кучето през целия си живот ще се страхува от този стол. Работата е там, че ободряването отстрана на стопанина е било възприето от кучето като награда за добро поведение („Добро момче”). Обаче, ако стопанинът разбере проблема „страх от познати вещи”, той ще каже „Не бъди такова глупаво куче!” –и ще седне на този стол и няма да обръща внимание на кучето докато то не се приближи. По правило, това действие вселява мъжество у кучето, поощрява го да се доближи незабавно. То ще осъзнае „А! Та това е онзи стол. Не го познах, защото не е на мястото си.”
Това, как вие ще реагирате на глупавото поведение в такава ситуация може да формира чертите на поведението на кучето в бъдеще. От самото начало ние трябва да помним за особеностите на периода на половото съзряване при много от кучетата и подрастващите и да решим веднъж завинаги: ние в никакъв случай няма да поощряваме ненормално поведение, защото в него няма логика. С нашето пренебрежително поведение можем да постигнем неправилното поведение да не се закрепи.
Ако през следващите няколко дни няма нормализация, може да се потърси друга причина, но за начало е достатъчно да имате представа за този период в развитието на кученцето.

 Публикувано: 02.08.08 11:11. Заглавие: Зрялост (от 1 до 4 г..

Зрялост (от 1 до 4 години)

До около четиримесечна възраст критичните периоди в развитието са много сходни при кучетата от всички породи. По-късно се проявяват незначителни разлики. Като цяло, може да се каже, че дребните кучета влизат във всяка отделна фаза на по-ранна възраст, отколкото едрите. Настъпването на полова зрялост се пада именно в периода от една до четири години в зависимост от породата и размерите на кучето. Настъпването на полова зрялост следва да се счита като начало на втория период от възрастовата класификация. През това време кучето ще се опитва да установи своя позиция в глутницата веднъж завинаги. (Читателите, които имат възрастни кучета, минали през този етап, не трябва да се отчайват. Промяната на положението в йерархията може да стане без конфронтация.). Ако кучето е успяло да се добие с висок ранг по време на първия период от възрастовата класификация (от 12 до 16 седмици), когато става определянето на ранга, то през втория период, в зависимост от темперамента на кучето, опитът на човека да оспори лидерството в глутницата може да предизвика агресия. Дали ще се случи това или не, зависи от това, с какво куче си имаме работа и от това, как постъпва стопанинът.
На някои кучета им е присъщо това, което е известно като активни отбранителни рефлекси. На други, обратното, свойствени им са пасивни отбранителни рефлекси. Куче, което има активни отбранителни рефлекси, в ситуация на предизвикване ще отговори с проява на агресия. Куче с пасивни отбранителни рефлекси в тази ситуация ще покаже пълно подчинение или хиперактивно и глупаво бебешко поведение.
Ако сте позволили на кучето си да заеме високо положение в глутницата „човек-куче” и сте решили по някакъв повод да предизвикате кучето, много е вероятно да провокирате агресивна конфронтация. Това е особено актуално за кучетата от стражевите породи. Водачът на вълчата глутница би наказал всеки друг вълк, ако той се опита да предяви права, които няма. Не следва да се мисли, че кучето е станало агресивно – то просто се държи като куче, отстоявайки високото си положение в йерархията.
Характерът на поведението на вашето куче след като е достигнало полова зрялост в основно е най-ярка проява на това, какво му е било позволявано безнаказано да прави през предходните критични периоди на развитие. Нашият раздел за критичните периоди в развитието е построен по такъв начин, че да научи неопитните стопани към момента, когато кучето им достигне зрялост, то да разбира напълно ролята си в глутницата.

 Публикувано: 02.08.08 15:12. Заглавие: :sm5: С много гол..

С много голям интерес чета тази тема.

Благодаря много за нея.

 Публикувано: 02.08.08 16:45. Заглавие: 3 Куче в човешката г..

3 Куче в човешката глутница

На всички кучета, независимо от размерите и пропорциите им, са присъщи едни и същи модели на поведение, каквито и на техните далечни предци, и всички те минават през идни и същи периоди на развитие. С течение на времето, обаче, хората са съумели да променят първоначалния прототип до такава степен, че в някои случаи той е вече неузнаваем. Именно защото ние сме постигнали такова разнообразие на породи в съответствие с разнообразните потребности и желания на хората, кучетата са станали толкова популярни.
Столетия наред опитомяването на кучетата е довело до това, че те заемат основно подчинено положение. Въпреки това, ако до навършване на възраст 14 месеца кучето не е социализирано в обществото на хората, шансовете да се формира здрава връзка с него са нищожни, а в някои случаи дори равни на нула. Оттук следва, че взаимната симпатия между човека и кучето не е наследствена. Контактите и връзките с човека се закрепят в психиката на кучето в много ранна възраст. Такава ранна социализация и това, че ние ходим прави и затова (от кучешка гледна точка) повече подхождаме за ролята на водач, ни помага да поддържаме контрол върху поведението на кучетата. Понякога ние губим този контрол, което завършва с ухапване на ръката, която ги храни.
Ако за малко забравим за различията между кучетата от различни породи и погледнем на кучето, като на същество с унаследени инстинкти, то бързо ще разберем защо се случват такива произшествия. Дали разглеждаме социалната структура на вълчата глутница, глутниците диви кучета или домашно куче, ние имаме работа с животно, което живее в глутница. За запазване на съществуващата социална йерархична структура на всяка глутница й трябва лидер - водач.
Членовете на глутница вълци или диви кучета доста лесно усвояват съществуващите правила, защото в глутницата има установена йерархия, в която всеки знае своето място. Колкото по-висока е позицията, която животното заема в йерархията, толкова повече преимущества има то. Всички животни подават знаци с еднакви пози и сигнали с тяло, и всички са способни да ги възприемат. Ако по-долу стоящ екземпляр се опита да посегне на това, което обикновено е привилегия на водача, всичко, което е необходимо за въвеждане на ред, това е изпепеляващия поглед на водача.
Като гледате домашното куче, ние виждаме, че от живота в смесената глутница „човек-куче” разбирането на правилата става по-трудно за кучето. Ние, хората, се опитваме да научим кучето да възприема нашите ценности. Кучето е способно за обучение само на своето ниво и може да разбира само кучешките ценности. В резултат ние всичко объркваме и това, че кучето постепенно се научава да живее с такива непоследователни същества като нас, му прави чест.
Сега ще разгледаме някои права и привилегии, с които се ползва водача на глутницата, и ще ги сравним с тези, които ние, стопаните, предоставяме или от които лишаваме нашите кучета. Това трябва, за да разберем къде е нарушението в комуникацията между видовете и как ние стигаме до това, което се нарича "непослушание на кучето". много от клиентите ми признават, че позволяват на кучетата си да се качват на фотьойла и да седят до тях, когато гледат телевизор. На повечето от тези кучета също се разрешава да се качват на леглото поне сутрин, за да бъдат погалени. Почти всички тези кучета имат собствен кош или постелка, където спят. Много от тях обичат да заемат други места в къщата – там са техните любими места за почивка, например, под кухненската маса или зад фотьойла в хола и т.н. Когато питам стопаните дали тези места са удобни, те отговарят, че никога не са проверявали, но мислят, че там е удобно. Обаче, в такива домове е неприкосновено мястото, където кучето спи, а кучето може да спи където си поиска. Кой е водача на глутницата там?!
Кучетата са хищници, следователно, за тях храната е извънредно важна, и не просто, за да оцелеят: храната представлява едно от средствата за поддържане на социалната йерархия. Скоро моя клиентка ми каза, че работното време на мъжа й е различно. Затова те понякога вечерят рано, в пет часа, понякога в седем. Кучето винаги хранят в шест часа. Стопанката не можеше да разбере защо кучето никога не проси от масата, когато те вечерят рано, обаче когато вечерят по-късно, то винаги проси, макар че никога не са му давали храна от масата. В глутницата на водача е предоставено правото да избира най-хубавите парчета и, естествено, да яде пръв. Останалите членове на глутницата могат да ядат каквото остане само, ако водачът не поиска да яде още. Когато семейството вечеря в по-ранен час, кучето, макар че е гладно, инстинктивно знае, че трябва да изчака за храната, която остане след трапезата на хората. А когато са позволявали на кучето да яде първо, инстинктите му подсказват, че на него му се полага и храната, която е останала, и онази, с която се хранят другите членове на семейството. (В този раздел се намесва владението, виж раздела за защита на храната).
Една от най-популярните игри за забава с всяко младо куче – това е дърпането. В магазините за животни има специални играчки, които са направени така, че да може и човека, и кучето да държат краищата на играчката. Обикновено ние позволяваме на кучето да победи в тази игра, защото се възхищаваме от упорството и увлечението, които то влага в игрите си, макар да знаем, че го превъзхождаме по сила. Съответно, боричкането с кучето е много весело ... докато младият пес изведнъж не стане агресивен и именно тук ние отстъпваме без да дочакаме то да не се подчини. Тъй като кучето е хищник и ловец, на първо място при него е инстинктивния стремеж да не получи телесни наранявания и по тази причина всичко, свързано с нивото на доминиране-подчинение се формира по време на играта. Ние не трябва да даваме младите ни кучета да разберат, че за да победи, то трябва да ръмжи, да дърпа и да запъва. Освен това, кучето не трябва да знае, че когато ние се борим на шега с него, после отстъпваме.
Много от моите клиенти признават, че когато се качват по стълби, кучето се изстрелва напред, като ги заобикаля, а след това на горното стъпало се обръща и чака докато дойдат. Обикновено, не се замисляме за това и не гледаме кучето, а пред краката си. А как си представя ситуацията нашето куче? Проявите на уважение при кучетата и вълците се изразяват в това, че главата е наведена низко надолу и изтеглена напред, освен това животното избягва всякакъв визуален контакт.
Вратата – това е ключова зона в къщата, когато става дума за кучета. Вратата е входът в жилището (леговището), това също е тесен проход. Колко пъти съм чувал, че кучето се стреми да влезе преди стопанина. Обикновено, това се счита като ентусиазъм от страна на кучето. Също така много често стопаните казват, че кучето е лениво: то се тръшка пред входа на кухнята (или на друга стая, където има някой и кипи работа) и, ако му заповядат да се отмести, то започва да ръмжи. Обикновено, завършва с това, че стопаните не тревожат спящото куче, а го заобикалят. Работата е в това, че когато водачът почива, другите членове на глутницата се грижат да не го потревожат. Като се приближава до тесния проход, всички други отстъпват, за да мине първи водачът. Това са инстинктите на кучето и вълка. Ако се замислим, то те са характерни и за човека.
На високото положение съответстват определени привилегии. Колко пъти се е случвало - вие седите съсредоточен в някоя програма или в новините, а кучето изведнъж побутва с нос ръката ви, то иска да го погалите. Най-често ние реагираме незабавно, отчасти защото знаем: кучето няма да ни остави на мира и искаме – не искаме ще се наложи да прекъснете гледането на интересната програма; отчасти, защото не искаме кучето да си мисли, че не го обичаме. А ако си говорим честно, доста сме поласкани от проявата на привързаност от страна на кучето. А всъщност става следното: именно кучето е решило кой, кога и колко време трябва да го гали. Ако по-късно вечерта се опитате да извикате кучето си, напълно е възможно да не получите никаква реакция, освен поглед, протягане и ръмжене. Тук вие, разбира се, ще се усмихнете и ще си спомните поговорката „Не будете спящо куче”.

Без да осъзнавате, попадате в ситуация, в която от гледна точка на кучето:
1) то спи, където пожелае, но на нейното място никой не спи,
2) то винаги получава част от наличната храна, а ние ядем това, което остава,
3) то може да победи във всички игри, където има силова борба,
4) ежедневно ние демонстрираме уважение към по-високия му ранг,
5) разрешаваме му да минава пред нас в по-тесните проходи и не го безпокоим, когато ходим из помещенията,
6) отговаряме на исканията му за ласка, но се примиряваме с нежеланието му да се подчини на нашите искания.

Всичко това са правата на водача на глутницата. Нашите кучета не ги искат, ние, без да осъзнаваме, сами им ги предоставяме. Ако ние по незнание сме издигнали кучето си на такъв висок ранг, ние трябва да се смирим с това, че кучето поема отговорността за работата, която сме му възложили:

Задълженията на водача включват:
1) да води след себе си глутницата – ето защо кучето дърпа повода,
2) да следи дали членовете на глутницата са накуп – ето защо кучето тича напред-назад, когато я пускат от повод (ако го наблюдавате, ще видите, че то винаги бяга в кръг около нас – кучето ни пасе)
3) за защитава глутницата – ето защо е агресивно към другите кучета, които са навлезли в наша територия, или дава на тичащите хора да разберат, че е по-добре да стоят далеч,
4) да започне лова - обикновено именно това прави кучето, когато ние се оплакваме, че е избягало от нас,
5) да защитава жилището – ето защо тя агресивно или бурно реагира на посетителите.

Този списък е безкраен и много от сходните модели на поведение ще се обсъждат в следващите раздели. Кучетата, които следват тези модели, не са задължително лоши, непослушни или агресивни, обикновено това са просто кучета, поели отговорността, която ние без да подозираме сме им възложили.

 Публикувано: 04.08.08 11:37. Заглавие: Смяна на ролите в гл..

Смяна на ролите в глутницата «човек – куче»

Когато знаем как кучето възприема ситуацията, ние ясно си представяме и това, че успеем ли да се утвърдим в ролята на водач на глутницата си, бързо ще изчезнат повечето проблеми, наричани проблеми на дресировката.

Ние трябва:
1) задължително да постигнем кучето да не спи на фотьойлите и леглата, но ние да можем да седим на неговото място (струва ни се дреболия, но действа безотказно);

2) да приготвяме храната за кучето в негово присъствие, след това спокойно да си позволим да изядем сандвич или даже да хапнем добре (да закусим, обядваме, вечеряме) преди да дадем на кучето неговата порция

3) да се погрижим всички игри да са под наш контрол: лов, търсене и връщане на различни предмети на стопанина, лакомство и т.н., но да се откажем от силовите игри;

4) да изпреварваме кучето при изкачване на стълби: кучето трябва да идва при нас, а не ние при него, също така не трябва да го пускаме първо в жилището (леговището) на човека: най-просто е да се постави детска вратичка – приспособление, което пречи на малкото дете безконтролно да влиза в някои помещения (кухня, мазе и т.н.)

5) да затваряме вратата пред носа му, когато кучето се опитва да се промъкне през открехната врата (но това трябва да се прави внимателно, за да не прищипете кучешкия нос), тогава кучето бързо ще се научи да прави крачка назад;

6) да карате кучето да ви прави път, когато ходите из къщи.
Ние трябва да накараме кучето да заслужи всичките си привилегии: купата с храна, разходката и т.н. всички изисквания трябва да звучат като команди: „Седни”, „Легни”, „Чакай”. Нека това да не са трудни команди, но кучето трябва да задължително първо да си заслужи преди да иска нещо от нас. Трябва да реагираме на всички опити да ни хваща за ръце или други части на тялото и за дрехите или да гризе (даже на игра) повода, като казваме с висок глас: "Остави ме на мира!" и с най-пронизващия поглед, на който сме способни. Когато кучето се подчинява, не трябва да го хвалим.

Тези прости похвати отразяват правилата, които кучето е способно да усвои. С тяхна помощ се установява нашето лидерство и инициатива във всяка дейност. Най-главното е редът във вашата глутница да се установи преди да напуснете жилището си (леговището). Например, инстинктите диктуват на кучето, че то не може да върви преди члена на глутницата, който е с по-висок ранг, и че водачът обединява глутницата. Затова, ако кучето получава възможност да ви дърпа след себе си в парка или да не слуша, когато го извикате, значи му позволявате да повиши статута си и при това губите възможност вие да определяте условията на вашите отношения.
Трябва да се отбележи, че стотици кучета се ползват от много привилегии и това не се отразява на поведението им. Следва да се подчертае: ако вие, стопанинът на кучето, се сблъсквате с проблеми относно контрола или поведението, значи трябва да анализирате взаимоотношенията си с кучето и да видите дали не му предоставяте, без да осъзнавате, преимущества на по-висок ранг, отколкото имате вие. Може да се промени положението в йерархията, ако не се позволява на кучето да се ползва от преимуществата, които се запазват за членовете на глутницата с по-висок ранг. Важно е това да се прави без силова конфронтация. Представете си какво би се случило, ако вълк с най-нисък ранг предизвика вълк с по-висок ранг, като пусне в ход сила.
В моята практика прилагам метода на демонстрация – показвам на стопаните как да понижат ранга на кучетата си и да си лишат от съответните привилегии. Често кучетата, които идват при мен, влачат стопаните си от паркинга до приемната. Обикновено ги питам дали са посещавали официално установените занятия по дресировка на кучета. Стопаните неизменно отговарят, че кучето е преминало курка, но те все още нямат сила да го удържат, когато то дърпа повода. След като се настаним в приемната и ни донесат чай и кафе, предлагам на стопанина да пусне кучето от повода, но да не му обръща внимание, като игнорира всичко, освен прекалено предизвикателно поведение. Аргументирам се с това, че когато глутницата се намира на чужда територия винаги се наблюдава известна неувереност, която членовете на глутницата проявяват. Явните признаци в поведението на хората са ни добре известни: хората в непозната обстановка плахо сядат на края на стола, съпрузите разменят погледи преди да отговорят на въпроса, даже на такъв прост като „Чай или кафе?”.
Кучетата в общуването се ориентират преди всичко от сигналите на тялото, те възприемат тези сигнали и още много други, доста слабо различими, за да може хората да ги забележат. ако глутницата се чувства неуверено, водачът трябва да я възглави, ето защо кучето приема ролята на лидер. то започва да ходи напред-назад, винаги между мен и стопаните си. Подобно поведение се нарича хиперактивност, кучето го проявява, ако в къщата дойде чужд човек или обратното, то е „на гости”. Уверяват ме, че кучето е много спокойно, когато стопаните са сами вкъщи. Ако не се обръща внимание на кучето, тоест не му се заповяда да легне или не го галим, като се опитваме да го успокоим, то всячески ще се старае да привлече вниманието. Ще скимти до вратата, като се опитва да постигне да я го пуснат навън, ще лае на най-малкия шум само, за да му заповядат да мълчи – на кучето му е безразлично какво ще бъде вашето внимание: приятно или не. То ще се запознае с кошчето за хартия, ще се качва по мебелите или на коленете на стопаните.
Много в поведение то на кучето говори за това, как то възприема ролята си в глутницата. Това, което разказват стопаните, като отговарят на въпросите ми за предоставените на кучето права вкъщи, обикновено потвърждава видяното. До този момент игнорирам кучето, затова то има впечатлението, че аз съм с по-нисък ранг от него.
Като обясня на стопаните точно какво става докато говорим, след това казвам, че имам намерение да утвърдя правото си да бъда главен в своето „леговище” и на своя територия и изброявам критериите за лидерство:

1. Кучето с по-нисък ранг никога не се приближава към куче с по-висок ранг с цел да му отнеме кост. То ще чака на почтително разстояние и ако кучето с по-висок ранг не е готово да отстъпи костта е достатъчен само един пронизващ поглед и кучето с по-нисък ранг веднага ще извърне очи.

2. Обикновено кучетата с по-нисък ранг не вървят пред кучетата с по-висок ранг в тесните проходи. Наблюдавайте английските гончета, когато ги пускат от бокса и ще видите, че винаги първо излиза едно и също куче.

3. Кучето с по-нисък ранг няма да се приближи към куче с по-висок ранг и няма да го докосва с лапи или зъби в знак на приветствие. То ще се приближи с надлежната почит, проявата на която ще бъде допусната от по-висшестоящия член на глутницата.

Кучетата, които са преминали достатъчна подготовка за живот в общество на кучета, вече знаят, че всичко това са основите на кучешките „добри маниери”. Придържам се към мнението, че всички кучета се учат "да бъдат кучета” на възраст до седем седмици, а след това ние, хората, ги приемаме в нашата глутница и ги объркваме. Всичко, което сега трябва да се направи, е да се опреснят тяхната памет предишните уроци. Тук трябва да се отбележи, че не прилагам този метод при кучета, които са потенциално агресивни към хората – за тях установявам същите правила, но прилагам друга методика, за която става дума в раздела „Методика на отрицателната подкрепа”.

 Публикувано: 04.08.08 12:23. Заглавие: И така, вземам лаком..

И така, вземам лакомство и го държа с два пръста. Не го предлагам на кучето и дори не гледам кучето, а продължавам да разговарям със стопаните. Обикновено кучето изиграва целия си репертоар: сяда, дава лапа, може даже да излае. Като разбере, че нито едно от тези действия не носи очакваната награда, то просто драпа на по-високо, за да вземе лакомството. Нежно казвам: „Махни се!”. Ако то не си махне муцуната веднага, аз „ръмжа”: „Махни се!” – в същото време го поглеждам с пронизващ враждебен поглед. Майките на всички кучета са ги учили, когато са ги отбивали, че „Махни се от „млечния бар”” означава, че трябва да се подчинят незабавно, иначе ще разберат какво е майчин гняв. Не награждавам кучето за това, че отстъпва назад. Храната си е моя и аз не искам кучето да я вземе. прибирам лакомството, а след минута се разхождам из стаята, извиквам кучето и го хваля, че е дошло. малко по-късно пак показвам лакомството. Ако кучето не е усвоило урока, пак казвам меко: „Махни се!”. Между другото, рядко се налага да подкрепя командата, т.к. повечето кучета веднага махат муцуната си и отвеждат очи настрани.
Правило №1 е усвоено: „Не пипай моя кокал”.
След това отивам до вратата и подканвам кучето да върви след мен. Искам да го науча да не се промушва през изхода преди мен. Приемната ми е в бивша конюшня, затова вратата се отваря към двора. Без да казвам нито дума, уж случайно отварям вратата. Щом се проблесне светлина, кучето по навик се хвърля напред. Преди да успее да си пъхне носа в отвора, захлопвам вратата. Без да казвам нищо, повтарям процедурата отново. На четвъртия или петия път, когато отварям широко вратата, кучето отстъпва. Излизам през вратата и я затварям след себе си( не казвам нищо, защото не искам кучето да изпълнява команда. Трябва то да ми предостави привилегията да минавам пръв без каквато и да е молба от моя страна. Правило №2 е усвоено: „Аз минавам пръв през тесните проходи”.
Оставам навън няколко минути. Връщам се и приветливо се обръщам към кучето, но при това не трябва да му се позволява да хваща за ръка, дори много нежно или да скача върху мен, като оставя следи от лапи. Възможно е това да е проява на общителност, но заедно с това в ритуала на приветствие при кучетата това са много ярки прояви на лидерство. Показвам приятелското си разположение, като поглаждам главата, шията и холката на кучето (области, които са значими в процеса на общуване), но всяко посегателство за доминиране пресичам с мекото „Махни се!”, ако е нужно форсирано, но това рядко се налага. Към този момент повечето кучета вече са готови към спокойното предупреждение, че са излезли от рамките на ранга си. Прекарвам ръце по холката на кучето и се старая да почувствам едва доловима податливост към всякакъв физически натиск, който искам да окажа. Обикновено при първия контакт се усеща съпротивление срещу натиска, даже на слабия. Това едва доловимо съпротивление или обратното подчинение са същността на ритуала на приветствие при кучетата. Тези сигнали са недостъпни за човешкото око, но именно с тях се обяснява защо когато едно куче слага муцуната си или лапа на холката на друго, понякога започва бой, а понякога – не. Усвоено е правило №3: „Приветствието е при моите условия”.
Като напомня на кучето какви са кучешките добри маниери и като стигна до заключението, че се усеща подчинение на натиска, който оказвам на холката, мога да съм уверен, че кучето няма да ме повлече след себе си на повод, защото моят пронизващ поглед и „ръмжене” гарантират, че то няма да тръгне пред мен. То ще се приближи към мен, ако аз проявя дружелюбие. То ще престане да лае, ръмжи и скача на всички, които влизат в жилището ми, ако аз поискам това - нали моят ранг е такъв, че аз се разпореждам с всичко, което става на прага на моето жилище (леговище). Такива демонстрации още не дават възможност на стопаните по-успешно да се справят с кучето си, не само позволяват да се види какви преимущества получават стопаните, които са се добили да имат по-висок ранг. Самоутвърждаването като водач на глутницата не е нова концепция в дресировката на кучето. Новото е отчитането на особеностите на психологията на кучетата вместо старите методи на дресировка с "камшик и курабийка".
Мисля, че към този момент на обучение вече е съвършено очевидно колко сходни са социалните структури на двата вида - човека и кучето. По отношение на хората с по-високо положение, ние спазваме същите правила на поведение, както кучетата в йерархията си. Като вземаме предвид факта, че са ни сближили взаимната изгода от съвместния лов, хранене, защита и т.н., убеден съм, че именно сходството на основните модели на нашето поведение и признаване на рангове е осигурило съвместното съществуване през вековете.
Наистина, тъй като ние инстинктивно спазваме едни и същи правила, човекът и кучето могат да се считат „сродни души”. При нашия съвременен начин на живот на кучетата наистина се позволява това, което не би се позволило на никой от членовете на семейството. Именно за този аспект на взаимоотношенията ни с кучетата по-нататък ще стане дума по-подробно.

Ще постигнете висок ранг и правото да бъдете лидер на „глутницата”, ако отчитате произхода на вашето куче от вълците и осъзнавате факта, че поведението му основно е инстинктивно и, следователно, трябва да се насочва, а не да се потиска. Трябва да се помни и за промените, които стават с кучето, когато то минава през критичните периоди в развитието си, трябва да се погрижим да не му даваме права, които ще предизвикат лъжлива представа за собствената роля във вашата „глутница” (семейство) и да се установят правилата за поведение, които майката внушава на малкото кученце в най-ранните етапи от живота му. За да се възстановят тези правила на поведение, преди всичко трябва да се разбере кои фактори влияят на обучението на кучето.

 Публикувано: 19.08.08 11:06. Заглавие: Как се учат кучетата..

Как се учат кучетата

Как се учат кучетата? Много лесно, ако ги учим правилно.
Ако кучетата правят нещо и не получават никаква награда, най-вероятно, няма да го направят още веднъж. Всички животни, без да изключваме и самите нас, се обучават или изпълняват някакви действия заради наградата. В този основен принцип няма нищо ново. Дресьорите го използват от много години. Единствената разлика от съвременния подход е в това: преди наградата се интерпретираше като похвала, а липсата на награда се считаше достатъчно наказание. Но похвалите или наказанията не са достатъчни. Няма да научите слона да стои на задни крака, ако постоянно му повтаряте „Добър слон!”, като считате думите си достатъчна награда. Няма да научите косатката да изскача от водата само като й казвате: „Добър кит!”. Тогава защо си въобразявате, че думите „Добро куче!” са достатъчна награда, благодарение на която нараства вероятността за повторно изпълняване на едни или други действия от животното?
Ще работите ли втора седмица, ако в края на първата шефът само Ви потупа по рамото и се усмихне с думите: „Браво!”. Възможно е и да работите, ако считате, че е вероятно да получите възнаграждението в края на втората седмица, но само защото Вие, човек, имате способността да мислите логически. Но щом разберете, че няма никакво друго възнаграждение, освен похвалата, предвиждам, че ще кажете: „Шефе, сам си вършете тази работа!”.
Много години наред имаше небивалици, в които са намерили отражение разпространените възгледи за дресировка на кучетата. Като автор и преподавател на задочен курс "Поведение на кучетата" разполагам с данни, получени в хода на изследванията на моите студенти - те показват, че старите "принципи" са все още широко разпространени:
„Ако кажете на кучето да направи нещо, трябва да го накарате да го направи веднага"
„Никога не използвайте храна при дресировката, това е подкуп. Кучето трябва да изпълнява командата само, защото сте я дали вие”
„Кучето не трябва да започва дресировка докато не навърши шест месеца” (Много от клубовете отказват да дресират кучета на възраст по-малко от 6 месеца).
„Ако имате намерение добре да дресирате кучето си, трябва да използвате душач”.
Това са само някои основни правила, на които най-напред ме научиха, когато правех първите си крачки в света на кучетата. Като се опирах на тях, аз се опитвах на науча първото си куче да търси и носи. Днес, като се обърна назад, виждам, че наистина съм успял да го науча.

1. Давам команда „Седни!” като посочвам мястото до мен. Той не се подчини незабавно и аз дръпнах повода и душача, натиснах му задника лапи.
Аз си мисля: „Уча го да изпълнява командата „Седни””.
Кучето си мисли: „Не ми харесва думата „Седни” - означава, че той ще се отнася грубо с мен”.

2. Давам команда: "Място!" и хвърлям апорта. Когато кучето се хвърля след него, рязко дърпам повода и повтарям: "Място!".
Аз си мисля: "Уча го да не бяга докато не му дам команда".
Кучето си мисли: "Обърках се: защо не ми позволява да бягам за апорта?"

3. Давам команда: "Донеси!" - и тичам, като водя на повод кучето там, където е паднал апорта.
Аз си мисля: "Обяснявам му, че сега трябва да донесе апорта ".
Кучето си мисли: "Сега изобщо нищо не разбирам: нали току що каза да чакам!".

4. Показах къде е апорта и давам команда: "Вземи" Когато кучето го взе, побягнах назад, леко подръпвайки повода, за да го накарам да върви след мен.
Аз си мисля: "Уча го да взема предмет и да го носи обратно".
Кучето си мисли: "Сиругно ми е разрешил, ще взема да ... О-о-о, не – дърпа ме назад, по-добре да го пусна”

5. Кучето пуска апорта. Казвам му: "Не!" – и пъхам апорта в устата му и задържам челюстите му, като давам команда: "Вземи!"
Аз си мисля: "Уча го да не пуска предмета".
Кучето си мисли: "Струва ми се, сега започва да се ядосва. Само да ми позволи – ще го изплюя и никога повече няма да тръгна след това нещо".

Не е нужно подробно да се спирам върху този случай. Ще призная, че малко преувеличих, не съм бил чак толкова лош дресьор (Може би, трябва да попитам на какво мнение е кучето ми). Опитвах се да науча кучето си да търси и носи предмет, като давам сложна задача, без да предварително съм го научил на всичко, което се изисква във всеки отделен етап. По-нататък ще разкажа как научих последното си куче да носи апорта, но преди това трябва да разгледаме факторите, които се отразяват отрицателно на способностите на кучето към обучение.

 Публикувано: 19.08.08 11:16. Заглавие: Отрицателен тигмотак..

Отрицателен тигмотаксис

Ето думичка, която звучи напълно научно и си струва някой път да го вмъкнете в разговор с приятели в пъба. То означава само, че когато вие оказвате физически натиск (натискане с длан) върху тялото на всяко животно, действието ви предизвиква съпротивление. Помислете какво ще стане, ако някой ви хване за ръкава и започне да ви дърпа – незабавно ще реагирате или ще дърпате в другата посока. страничният натиск предизвиква противодействие - това е истина от живота, с която трябва да се съобразяваме. Ако ние блъскаме или дърпаме кучето или го караме да заема желан– поза, първоначалната реакция на кучето ще бъде съпротивление. Ако принуждавате кучето да легне, то ще започне да става. То само ще мисли как да стане – тоест да извърши действие, противоположно на това, което вие искате да постигнете с вашето „обучение”. И тогава за преодоляване на това съпротивление ние прилагаме още по-силен натиск. Не е ли по-лесно да се използва методът, който не се опира на натиск (във всеки смисъл на тази дума) и по този начин да отстраните препятствието, което пречи на кучето да се учи с лекота?

 Публикувано: 19.08.08 16:48. Заглавие: :sm15: :sm15: Ауу..

Ауу, много е интересно. Татяна направо не знам как да ти благодаря за усилията

 Публикувано: 20.08.08 05:29. Заглавие: :sm67: ..

 Публикувано: 20.08.08 05:29. Заглавие: Чувствителност на ос..

Чувствителност на осезанието

В резултат на селективното развъждане едни породи кучета са по-малко чувствителни към болка, отколкото други.
Например, териерите и бойните породи обикновено са съвсем малко чувствителни. Но даже представителите на една и съща порода много се различават от един от друг по степента на възприемчивост към болка.
Може да проверите чувствителността на кучето си, като с показалеца и големия си пръст стиснете кожата между втория и третия му пръст на предната лапа. Леко стискайте, постепенно увеличавайте натиска, като броите до десет. Спрете в момента, в който почувствате реакция. Колкото по-малко е числото, толкова по-висока е чувствителността.
Как чувствителността към болка влияе на способността на вашето куче към обучение?
Нечувствителните кучета не реагират на някои прийоми в дресировката, в същото време същите методи, ако се използват при дресировка на чувствително куче могат да разрушат доверието му към вас, като към дресьор.
Ако кучето участва в особено приятна задача, вероятно, ще бъде по-малко чувствително, отколкото обикновено. В разгара на преследването на катеричка кучето най-вероятно няма да почувства ударите на клоните докато тича м гората. Разбира се, противоположното също е вярно: колкото по-малко занятието се харесва на кучето, толкова по-висока ще бъде неговата чувствителност.
С много чувствително куче, обучавано на нещо, което не му харесва, трябва да се работи „с копринени ръкавици”, тоест много внимателно или още по-добре, трябва да се намери начин да му доставите повече удоволствие, за да намалите чувствителността.

 Публикувано: 20.08.08 05:40. Заглавие: Възприемчивост към ш..

Възприемчивост към шума

Действието на шума може да се окаже решаващ фактор, когато се опитвате да дресирате много чувствително куче. Поговорете със стопани на шелти. Още не съм срещал стопанин на шелти, който да дресира кучето по друг начин, освен меко и спокойно. Стопаните постъпват така заради необходимостта, защото, обикновено, им е известно колко е безразсъдно да действат по друг начин. Ако вашето куче се отнася към порода, известна с чувствителността си към шум, все пак в породата има много различни кучета и именно вашето може да се окаже неочаквано чувствително. Дресировката на такова куче в условията на клуб може рязко да намали способността му да се учи. Като знаете за чувствителността на кучето си, вие ще ходите на пръсти, с обувки с мека подметка и ще шепнете всички команди, а в същото време някое момче зад вас ще тропа с наковани ловни ботуши и с пълно гърло ще крещи командите на полуглухото си ловно куче – той ще превърне вашето куче в треперещ невротик, неспособно да се научи на каквото и да било. Нивото на чувствителност към шум би било лесно да се установи, но, както и осезанието, остротата на слуха е различна при различните кучета. Ако не знаем какво въздействие оказва шумът на кучето, което дресираме, създава се още едно препятствие по пътя към лесното учение.

 Публикувано: 20.08.08 06:20. Заглавие: Острота на зрението ..

Острота на зрението

Колито е класически пример на куче с остро зрение. Очите на колито са подобни на радари и са способни да забелязват и най-малкото движение. Очевидно е, че не си струва такова куче да се обучава на място, където има много бързи движения: на кучето ще му е трудно да концентрира вниманието си върху това, какво искате от него.
И още нещо, свойствено на коли. Тъй като това е порода, която на всичко се учи бързо, много от стопаните считат, че кучетата са способни да предварително да разбират каква команда ще им се даде. Тази способност закрепя репутацията на колито като „учени по рождение”. Всъщност, в повечето случаи колито забелязва неволно движение преди командата и реагира на него: промяна на положението на краката на стопанина преди да стане, за да го изведе на разходка или поглед към часовника преди хранене. Добре обученото коли често идва при вас щом се обърнете с лице към него, преди да го извикате. Също така е вероятно необученото коли да избяга от вас по време на разходка, щом извадите повода от джоба си. Всичко това навежда на предположението, че колитата са способни да четат мислите ни. Не, не са способни.
Но кучетата с остро зрение много бързо забелязват най-малките движения, които им сигнализират за нашит намерения преди да сме направили нещо. Ако не знаем доколко остро е зрението на нашето куче, може би понякога ще му се караме, че с неволен жест сме й заповядали да направи нещо. достатъчни са само три или четири последователни отрицателни реакции от наша страна и кучето няма да изпълнява командата, на която ние искаме да го научим. И тук ние се сърдим.
Не само колитата се отличават с голяма острота на зрението. Независимо от породата, много кучета я притежават. Ако подаваме сигнали, които объркват кучетата, а след това им се караме заради подчинението на тези незабележими за нас самите сигнали, не е чудно, че възниква смислов конфликт и недоразумения.

 Публикувано: 22.08.08 00:37. Заглавие: Чувствителност на пс..

Чувствителност на психиката

Много от кучетата, независимо от породата, стават извънредно възприемчиви към поведението на стопанина си. Сигурен съм, че някои женени читатели са забелязвали, че кучето им се втурва нанякъде или се крие, ако започва семейна свада.
Нервността на кучето е особено тясно свързана със способността му да се справя със стреса. Ако сме огорчени от това, че кучето лошо изпълнява командите, чувствителното куче ще забележи огорчението ни и работата му ще стане още по-зле. когато отговарях за обучението на водачите на полицейски кучета, често улавях отрицателни „флуиди" от водачите, ако кучетата им не правеха това, което по тяхно мнение трябва да правят. При чувствителните кучета това, на свой ред, предизвика влошаване на работата. В резултат възникна порочен кръг. Средството ми в този случай винаги е следното: махнете кучето, починете и изпийте чаша чай. С това, разбира се, не се решава проблема, но не се и задълбочава. Психическият натиск от страна на водача може да окаже много силно въздействие на куче с повишена психическа чувствителност. Натискът може да бъде следствие от това, че кучето му не реагира толкова бързо, колкото кучето на колегата му, а може би, на водача е заповядано да дресира кучето или да се избави от него. а може би той е недоволен от това, че се задържа израстването му в службата или е обезпокоен заради наближилия срок за плащане на поредната вноска по някой кредит. Оказва се, че подобни неща също влияят на способността на кучето към обучение.
Кучетата от чувствителния тип най-често страдат от проблеми, свързани с тревожност: те унищожават вещи, вият, лаят и даже цапат в къщата, където ги оставят сами. Случва се заради това, че кучето постоянно търси потвърждение, че постъпва правилно. При чувствителния тип кучета увереността в себе си може да бъде разрушена с прост упрек, възглас на неодобрение или досада и даже вдигнатите нагоре очи на стопанина. Добре помня един стопанин, с чието куче се случи именно последното. Той се оплака: „Подготвих кучето си, английски бултериер, за изложбата Крафтс, но то подвива опашка, когато съдията приближава” (Всяка година задължително ми звънят стопани, които са подготвили кучетата си за изложбата Крафтс. Дори и сега – пиша тези редове, а жена ми говори по телефона със стопанка, която е подготвила кучето си от порода салюки. Проблемът е, че кучето държи опашката високо, а опашката трябва да е надолу. Сигурно мястото, където тя обикновено ходи на изложба, е много горещо – кучето чувства дискомфорт, в резултат на което не държи опашката си ниско). Онази женска бултериер беше най-милата представителка на породата си от всички, които съм срещал. Когато я видях за пръв път, тя ме погледна и едва ли не каза: "Я виж! човек". Дойде при мен с готовност и радост, движенията й говореха, че тя ме уважава, като вижда у мен висше същество. Стопанинът веднага започна да говори какво го безпокои: опашката й е надолу, а трябва да е вдигната. Според стандарта представителят на породата бултериер трябва да бъде гладиатор в изложбения ринг. Това, как ходи с важен вид (което е обусловено от формата на тялото му), масивното телосложение, яйцевидната глава – всичко е създадено от природата, за да създава впечатление на сила и увереност. Да бъде гладиатор в ринга не означава, разбира се, песът да излиза на ринга с намерение да се бие с всеки, който се появи там. Той само трябва да създава такова впечатление със самоуверения си маниер на поведение. накратко казано, по отношение към хората и особено към стопаните си кучето беше настроено така, че демонстрираше съвсем нормални кучешки пози, като желаеше да покаже на всички подчинението си. Това не харесваше на стопанина, който имаше честолюбиви планове, свързани с кучето, но то изобщо не можеше да ги разбере. За нещастие амбициите на стопанина се отразяваха на това, как кучето се държи на изложбите – той й предаваше унинието си всеки път, когато кучето не се държи агресивно. Унинието на стопанина изкарва от равновесие кучето, то губи увереност в себе си и само подсилва демонстрацията на подчинение, като го показва с цялата си стойка. Ще кажа често – това беше единственият ми клиент, с който спорих. Той виждаше у кучето някакъв инструмент за удовлетворяване на собствените си честолюбиви помисли. Убеден съм, че ако кучето имаше друг стопанин, би проявило увереността, която сегашния стопанин подкопава.
Следователно, психическата възприемчивост е присъщо както на кучето, така и на стопанина. Преди да се започне дресировката, ние трябва не само да изучим типа на кучето, за което от този момент носим отговорност, но също и да определим към кой тип самите ние се отнасяме.

 Публикувано: 22.08.08 08:41. Заглавие: Поведение, характерн..

Поведение, характерно за определени породи

Вече засегнахме някои модели на поведение, характерни за отделни породи. Колитата се учат много бързо, защото възприемат сигналите, които ние не винаги съзнателно им подаваме. Шелтитата имат повишена чувствителност към шум и високи звуци, затова обикновено с тях се отнасят много меко. Кучетата-пазачи пазят, а ловните ловуват. Но доста често ние се отнасяме към кучетата като към кучета, независимо за какви цели е изведена породата.
Чести ми се обаждат стопани на кучета, които казват, че лаят на кучето създава проблеми със съседите. Ако стопаните не искат кучето им да лае, по-добре да си вземат пудел, а не немска овчарка, тоест куче с много развити качества на пазач. едни породи пасат стада, други ловуват, трети пазят, някои породи са селектирани като декоративни, някои като ловни. всяка порода си има свои особености и те трябва да се отчитат при дресирането. Ако това се пренебрегне, може да стане така, че да се опитваме да учим кучето на разни работи, като използваме метод, който изобщо не отговаря на целта, за която е предназначена породата.
За съжаление, в повечето клубове обучението се провежда доста стандартно. Не се отчита специфичното за всяка отделна порода поведение. В клубовете, където често ме канят, не веднъж съм забелязвал, че дават еднакви задачи на стопаните на салуки и на стопаните на лабрадор, когато предстои да научат кучетата да търсят и носят предмети. Очевидно е, че за лабрадора изпълнението на тези упражнения изобщо не е подходящо.
В заключение трябва да разгледаме съвместното действие на факторите натиск, осезание, слух, зрение и психика и едва тогава да започваме дресировката.
Пренебрегването на посочените фактори се отразява на процеса на обучение. Ако върху всяко куче влияе един или даже няколко такива фактори, как изобщо ще научим кучетата на нещо, още повече по начин, по който да те да се учат лесно? Методиката на положителната подкрепа дава отговора на този въпрос.

 Публикувано: 22.08.08 10:09. Заглавие: Методика на положите..

5. Методика на положителната подкрепа

Методът на положителна подкрепа мое да се прилага при дресирането на всякакви животни, но е особено подходящ за кучетата. Това е система, която изцяло се опира на подбуждащия мотив (стимул) и отрича физическото въздействие или сила във всякакви прояви. Този метод може да се използва дори от деца. Той не изисква някакъв талант от дресьора. Не е свързан с някакъв особен тон, избор на подходящо време, не се основава на редовна практика и не се опира на традиционните теории за дресиране на кучета. Всичко, което се изисква е вашият разум и някакво лакомо парченце.
Как да научим кучето по команда да ляга в определен ъгъл на стаята? за това има два начина:
1. Може да удряте с нещо кучето всеки път, когато то тръгне към друг ъгъл и изобщо да биете докато то не усвои, че посоченото от вас място е единственото безопасно убежище.
2. може да дадете на кучето доста вкусно парче в този ъгъл и напълно да го игнорирате, когато тръгне в друга част на стаята.
Сигурен съм, че като прочетете тези редове, ще си помислите: „Това са разсъждения на ниво здрав смисъл. Какво ново има?”. Разбира се, това е здравият смисъл. всеки стопанин на куче всеки ден постъпва по подобен начин и вкъщи, и навън, без да се замисли какво и как прави. Макар че, когато трябва да направим някое усилие и да научим на нещо кучето си, ние заемаме позата на дресьор и си спомняме стария подход: „Ти си куче, аз съм стопанин. Аз заповядвам, ти се подчиняваш”.
Когато вкъщи викате кучето, обикновено имате намерение да го нахраните или да го изведете на разходка, или да покажете, че сте изпуснали нещо на пода в кухнята и искате то да почисти. Наистина, вкъщи рядко викаме кучето просто ей така, обикновено има някаква причина и в повечето случаи изпълнението на командата носи нещо приятно на кучето. В резултат на това много малко хора се оплакват, че вкъщи кучето не идва, когато го извикат. А в близкия парк нещата са съвсем други. Вие се разхождате, кучето свободно бяга, лови катерички, рови кофите за боклук, в същото време вие сте потънали в собствените си мисли. До вратата на парка вие викате кучето, за да го заведете вкъщи. И тук то ви хвърля поглед и тръгва в противоположна посока (такива ситуации виждаме едва ли не всеки ден). В този момент вие си мислите: „Трябва най-после да дресирам кучето си”. Вие вече сте го дресирали. Вие сте преуспели в това, че сте го научили да не идва при вас. Как? Много просто. Кучето бързо е усвоило: ако не дойде, ще е наградено с по-дълга разходка. Ако пък дойде, то ще се лиши от удоволствието: ще го заведете вкъщи. Ако вие бяхте приложили „домашните си прийоми” на обучение на командата „Към мен!”, като викате кучето около вратата на парка и му давате лакомство, след което правите още една обиколка на парка, скоро като чуе командата, кучето ще лети като куршум към вас. Подкуп? Аз го наричам здрав смисъл. Колко пъти ми се налага да крия усмивката си, когато към мен се обръщат хора, които се сблъскват с нежелателно поведение на кучетата си и аз им предлагам да пробват да награждават кучето за добро поведение вместо да мислят как да го накажат. Стопаните недоумяват: „Искате да кажете, че трябва да го подкупвам?”. Мисля, че това е доста забавно: това, за което учените психолози и бихевиористи (специалисти по проблеми на поведението) са измислили интересни названия, като „модификация на поведението”, „Рехабилитационна психотерапия”, „психология на поведението” и т.н., широката публика го разбира като подкуп.
Всъщност, важно е друго – при правилно прилагане положителната подкрепа е много ефективна: тя променя нежелателното поведение. Съществува редица основополагащи принципи, които определят успеха на прилагането на положителната подкрепа, като метод на дресиране. Но преди да се започне прилагането на тези принципи или закони с помощта на обучаващи упражнения в процеса на дресиране на кучето, трябва да се разгледа отделно всеки стадий на обучението, неговата цел и желаемия резултат.

 Публикувано: 22.08.08 16:36. Заглавие: Татяна и аз да кажа,..

Татяна и аз да кажа, че си невероятна и много ти благодаря!

 Публикувано: 23.08.08 13:42. Заглавие: Как действа положите..

Как действа положителната подкрепа

Преди всичко трябва напълно да забравим за упражненията. Всичко, което ни интересува за начало е първата стъпка в нужната посока. Да си представим, че искаме да научим косатка да изскача от водата. Свирим със свирката (команда) и чакаме. След това чакаме още малко, а често чакаме още и още. Очевидно, косатката няма представа какво се иска от нея, когато чува свирката. Точно в този миг ние отново свирим и й даваме риба. Когато тя заплува към дълбокото, отново свирим и чакаме. Процедурата се повтаря докато косатката не отиде на ниво „аха!” : „Аха! Когато чуя свиренето, получавам риба”. Това ниво на разбиране, нивото „аха!”, не може да се счита закрепено докато не постигнете да става 10 пъти от 10 възможни незабавни реакции на свирката. докато не се постигне това, не трябва да се преминава към следващия етап на дресировка.
На първия етап ни се струва, че прогресът е едва забележим, обаче за успеха на обучението е особено важно всеки етап да завършва с постигане на ниво пълно разбиране. Ако постигнете това, ще установите, че при всеки следващ етап превръщането на първоначалната реакция в разпознаваема верига от движения става много бързо. Сега можем да преминем към етап на дресировка, който се нарича „формиране”. Трябва да заменим вече установената верига „свирка – показване на носа – получаване на риба” с нова верига: „свирка – косатката изскача от водата – риба се дава понякога”. Това се постига по следния начин. Формирането на поведението означава, че правим една малка стъпка в нужното направление и напредваме към крайната цел, като подкрепяме всяка направена стъпка. Така осигуряваме безусловното изпълняване на тази част от веригата преди да пристъпим по-нататък.
Тук се наблюдава интересно явление: изпълнението на определени действия, здраво тренирани с помощта на награди, може да се направи още по-добро като наградата се задържа. Да предположим, че е тренирана такава реакция на косатката: на 10 свирвания тя се показва 10 пъти. На единадесетия път един път казваме: „Не е достатъчно добре, няма да получиш риба”. Може да се предположи, че сега косатката ще си помисли: „Но аз винаги получавам риба. Сигурно някой я е грабнал преди мен. Следващия път трябва по-бързо да изляза". И на дванадесетия тъп ще получите по-бърза и енергична реакция на косатката: тя ще покаже цялата си глава. Естествено, че й се полага риба, но сега и по-нататък само за това нещо.
По-нататък ще формираме веригата: „свирка – показване на цялата глава от водата – при незабавна реакция получава риба в 10 случая от 10”. Едва след това може да се премине към следващия етап. Струва ни се, че обучаваният с всеки етап все по-бързо разбира какво се иска от него и възниква ефекта на снежната топка.

Нарочно използвах примера с косатката, за да подчертая главното: целият процес на обучение може да се осъществява без каквото и да било физическо въздействие. Отначало чакаме правилната стъпка в нужната посока и я награждаваме, след това затвърдяваме и й придаваме завършена форма.

Стопанинът: „Каква е разликата между всичко това и подкупа?”
Аз: „Подкупът е използването на наградата като съблазън, за да се стимулира движението. Подкрепата е награда, получавана за доброволно движение”
Стопанинът: „Винаги ли да се дава награда?”
Аз: „Прийомът действа по-добре, ако не давате всеки път награда. Когато моделът на поведение е формиран, само най-бързата, ярко изразена и силна реакция се награждава. Понякога на ученика му се налага да изпълни отработена верига шест или седем пъти преди да последва награда”.
Стопанинът: „Винаги ли трябва да се дава нещо за ядене като награда?"
Аз: „Наградата може да бъде и нещо друго, заради което от гледна точка на ученика си струва да изпълнява определени действия. Би било безсмислено да се опитваме да формираме моето поведение с помощта на зеле, ако аз дори не понасям зеле!”

 Публикувано: 30.08.08 15:42. Заглавие: Как да се прилага по..

Как да се прилага положителната подкрепа

В главата „Как се учат кучетата” разказах как научих първото си куче да търси и да носи апорт (с команда „Апорт!). сега ще разкажа как научих сегашното си куче да изпълнява същата задача. Обучението на първото ми куче отне няколко седмици и то така и не се научи да изпълнява командата наистина добре. То беше немска овчарка - порода, която се слави, че лесно се обучава. сегашното ми суче изпълнява същата задача с пламък в очите и с невероятна за неговите размери бързина. Кучето е японска акита – порода, известна с ината си.
Много време бях на тренировъчната площадка, няколко седмици обучавах немската овчарка. За няколко дни, като отделях по няколко минути
на ден, аз обучих акита, без да стана от фотьойла. С използването на този метод скоро помогнах на водач на полицейско куче да постигне същия резултат при дресирането на немска овчарка. На практика ни потрябва много по-малко време от обикновено, за да научим едно необучено куче до степента на стандарта на министерство на вътрешните работи при дресировката на немски овчарки, при това постигнатите резултати бяха много по-високи от онези, които се постигат с обикновените методи на дресировка.
Моето куче се казва Йоко. Джон Йоко. Беше на 15 месеца, когато реших да я науча да търси и носи хвърлен предмет. Сега не ми остава време да участвам с моите кучета в такива състезания, в които кучетата демонстрират уменията си, но все още съдя на състезанията. Веднъж един стопанин-участник мимоходом направи забележка, която ме амбицира да науча кучето си да търси и носи хвърлен предмет. Момчето каза: „Никога няма да научите акита да изпълнява добре тази команда”. Когато ме предизвикват, аз се амбицирам.
Седнах на бюрото в приемната си и до мен на бюрото сложих кутийка с лакомства. Подавайки на кучето предмета, аз казах „Вземи!” Йоко го душеше, а аз казваха „Добро момиче!" и й давах лакомство. Първото занятие продължи около 5 минути и тя получаваше награда веднага след бърза реакция в 60% от случаите. В останалите случаи за правилна реакция понякога давах награда, но само след като кучето душеше бюрото, катереше се по мен, лаеше или правеше нещо друго в старанието си да получи награда. На следващото занятие същия ден беше постигнато нивото на разбиране (ниво „аха!”). Йоко буташе носа си в предмета всеки път, когато й давах командата. За формирането на действието и прехода към следващия етап ни потрябва малко повече време. Четири занятия подред всяко по пет минути тя се опитваше да прави най-различни неща, за да получи награда. Отношението беше: 15%; 25%; 70%; 100%. Сега вече аз изисквах тя да не бута с нос предмета, а да го лиже. Като не й дадох лакомство, когато тя за пореден път близна предмета, попаднах в точката, което предизвика ефекта на снежната топка много по-рано, отколкото очаквах. Тя решително изтръгна предмета от ръцете ми и ме гледаше, все едно ми казва: „Гледай, глупчо, аз го взех ... Давай награда!”
Никой не може предварително да определи модела на формиране на поведението при изпълнението на задача. Можем да планираме известна структурирана последователност, но при обучението ще ни се наложи да се ръководим от темпото, което ще определи самото животно. След като наградите кучето да определено движение, то трябва да стане единственото движение, за което се дава награда, докато не бъде затвърдено. Йоко направи по-голяма крачка напред, отколкото очаквах, и тъй като ентусиазирано я наградих, не се наложи да чакам дълго, за да го повтори. Отне много по-малко време, отколкото очаквах, но трябва да се вземе предвид, че Йоко е доста лакомо куче.
След такъв голям скок напред цялата верига от действия се формира много лесно. Не след дълго аз вече хвърлях предмета в далечния край на приемната, а Йоко ми го носеше по команда и сядаше пред мен и гордо го държеше в устата си. Първия път, когато навън пробвах да й дам едно от упражненията, които са на състезанията, тя би получила за изпълнението му десет точки, ако аз бях съдия. Струва ми се, обаче, че съм пристрастен.

Да вземем две прости действия: изпълнението на командите „Седни!” и „Легни!”. Ще се опитаме с използване на нашия метод и без да прилагаме сила да научим кучето ясно да реагира на тези команди. за да ускорим процеса, трябва да прибегнем към подкупа. с други думи, показваме наградата, за да стимулираме движението. Веднага, щом се постигне нивото на разбиране, ние подаваме командата само с глас и чакаме да бъде направено вярното движение. Тогава придаваме на това движение завършен вид. За отработването на командата „Седни!” покажете наградата на кучето, даже докоснете с нея крайчеца на носа му. Кажете "Седни!" - бавно преместете лакомството нагоре и назад, малко зад линията на очите на кучето. Телосложението на кучето е такова, че ако главата се вдига нагоре и назад, задната част на тялото задължително се навежда.

За отработването на командата „Легни!” изберете такова препятствие, че за преодоляването му кучето трябва да легне по корем. Това ще зависи от размерите на кучето. Например, за немска овчарка е подходяща холна масичка. Заведете кучето до нея и му предложете лакомство, като го държите в ръката си под масичката, тоест под препятствието. Когато кучето се опита да вземе лакомството, бавно го премествайте под препятствието, като подтиквате кучето да се движи след него и като давате команда: "Легни!". В момента, в който корема на кучето докосне пода, дайте наградата.

Сега, когато сме научили кучето да прави това, което се мъчим да постигнем, остава да го отучим да не прави онова, което не ни харесва. За постигането на тази цел използваме системата да отрицателна подкрепа.