Публикувано: 04.04.09 14:49. Заглавие: Развъждане на кучета - Малкъм Б. Уилис

Малкъм Б. Уилис
РАЗВЪЖДАНЕ НА КУЧЕТА
От книгата „Практическа генетика за кинолози” Великобритания 1992

Желани физически качества при кучетата

Въведение

В тази глава на кратко се обхващат физическите характеристики, които се смятат за желани за кучетата, а също и методите за тяхното получаване. При дадените обстоятелства в тази глава се съдържат само общи описания, а не конкретна информация за всяка порода, въпреки че все пак са дадени примери с някой породи.

Пропорции и тип телосложение

Думата „сложено” ( например кучето е добре сложено) в кръга на кинолозите обикновено се използва неправилно. В една книга която ми попадна, автора показваше снимки на две кучета на които се виждаха само техните глави и рамене, а на тази основа той твърдеше, че кучетата са еднакво сложени. Безспорно главите на двете кучета си приличаха, но да твърдиш че това са еднакво сложени кучета на основата на тези снимки е невъзможно. Понятието „тип телосложение” включва в себе си не само формата на главата, но и общите пропорции на кучешкото тяло. При две кучета може да има почти идентични глави, но едното да е с дълго тяло и къси крака, а другото с късо тяло и дълги крака. В крайно сметка получаваме две кучета съвсем различни на вид и сложени по различен начин, въпреки че главите им си приличат.

Когато развъдчика говори за кучета „еднакво сложени” или „ различно сложени” той има предвид някой средни представители на породата. Боксера има различно телосложение от Нюфаундленда, защото тези кучета се различават не само по цвят, дължина на козината и размери ( което е очевидно), но и по това, че при тези кучета има различни пропорции на тялото. Понятието пропорции тук включва не само съотношението дължина и височина на тялото, но и съотношението между ширината на гръдния кош и дължината на лапите, дължината на муцуната и черепа, дължината на раменната кост, дължината на колянната става.
Типа телосложение – това са не само тези параметри които видно се различават при различните породи: дължина на козина, цвят и форма на ушите, но и много други характеристики, отнасящи се към пропорциите на тялото на кучето.
Първо трябва да се оцени съотношението на дължината и ръста; съдията или развъдчика, които не могат на око да оценят тези пропорции не трябва нито дори за секунда да се намира в ринга. За повечето породи стандарта определя дължина на тялото по –голяма от техния ръст, но разбира се се срещат и изключения от това правило. Белгийската овчарка изглежда много по-квадратна от немския си събрат. Повечето териери също имат почти квадратни пропорции, докато любителите на дългата езда предпочитат да си имат работа с „ разтегнати на дължина” лайки.


Ако развъдчика има намерение да прави оценка на развъдните достойнства на кучетата той трябва добре да разбира техните пропорции. Това се отнася не само за съотношението дължина на тялото и ръст, но и за съотношението ширина на гръдния кош и дължина на краката. Въпреки че по стандарт при някой породи се поощрява мощно развития гръден кош, едва ли за която и да било работна порода ще е приемлив гръден кош, който слиза по надолу от лакътните стави.
Кучетата тичащи в тръст като например немските овчарки трябва да имат дълги кости основно раменни. Овчарка с къси раменни кости докато тича ще пада на предни лапи. И обратно по-късите породи като например Бернското овчарско куче и нюфаундленда трябва да имат по-къси раменни кости в съответствие с техния размер. Териерите не трябва да са обезателно с къси рамене, но в сравнение с работните и служебни породи те имат по-прави ъгли на предните крайници. За да може правилно да се определи реалната развъдна ценност на едно куче трябва да се отчетат всички тези особености.
При развъждане на кучета с цел да се получи потомство с желани пропорции вие трябва точно да знаете кои пропорции се явяват във вашия случай желани и да се стремите да постигнете своята цел, като подбирате правилно кучетата с нужните пропорции. Излишно дългото тяло при куче не е лесно да се поправи, но кръстоската между разпънато куче с възможно най-късо не е удачното решение на този проблем. Развъдчика винаги трябва да основава своята дейност на пропорционално сложените кучета и да кръстосва излишно разтегнатите само с идеални или въобще да не използва разтегнати в развъждането.

Глава

За някой породи е много важен строежа на главата. В стандарта описващ породата боксер, на формата на главата са посветени много поетични строфи докато в същото време всички физически черти са описани много по –кратко и скучно. Аналогично при бултериерите основно внимание се отделя на главата, въпреки че съществуват и породи в стандарта на които в раздел Глава се споменават само основните пропорции и ясно изразените вторични полови белези. Аз не мога да не се възхитя на удивителните глави на боксерите, но в същото време съм длъжен да кажа, че по моето лично мнение, такова не съразмерно внимание към една единствена част на тялото на кучето не е съвсем оправдано. Разумно би било също да се обръща малко внимание на общите пропорции или захапката, които при много боксери са далеч от най-доброто. Също и при Бултериерите : увличането по формата на главата в крайна сметка доведе до широко разпространение на кучета с изключителни глави и множество недостатъци в тялото, докато в същото време прекрасно сложени кучета с малки недостатъци във формата на главата остават незабелязани.
Развъдчика никога не трябва да отделя излишно внимание на главата на кучето, въпреки че по формата на главите на кучетата от всяка порода трябва да може лесно да се определи техния пол; освен това не трябва да се игнорират основните пропорции, такива като съотношение на дължината на муцуната и черепа, а също и ширината на муцуната и черепа. Взимаме за пример Колито: последните 100 години развъдчиците на коли силно са се стремили да изменят формата на кучешката глава. В крайна сметка черепа на коли по дължина почти се изравнил с черепа на борзой, а при това много явно се е стеснила муцуната, което не е донесло на кучето никаква полза, но може много да навреди. Гореописаното е ярък пример за силата на отбора в развъждането но нищо полезно за породата Коли това не е донесло.
Опитния развъдчик със всички сили се стреми да подобри формата на главата на кучето, но никога не прави това своя единствена цел.

 Публикувано: 06.04.09 16:06. Заглавие: Кости на предни и за..

Кости на предни и задни крайници.

Очевидно е че различните породи имат различен строеж на скелета, зависещ от размера на кучето и неговото предназначение. Например нюфаундлендите, Барнските овчарски кучета, Санбернарите, пиринейските овчарки и леондбергера имат много по мощни кости, въпреки че термина мощен в този случай може и да е леко преувеличен. Желанието да направиш по-плътни кости неизбежно води до увеличаване на ръста на кучето, което от своя страна прави кучето по-потдатливо на остеохондроза или отцепване на венечната част на голямата кост на пред рамото ( виж глава „Нежелани качества при кучетата”) И обратното такива породи като Грейхаунда и Саукито не се нуждаят от мощни кости на краката, които биха сковали техния бърз бяг. Такива кучета почти не страдат от проблеми наподобяващи остеохондроза и изкълчвания на бедрото, но за сметка на това има повече случай на сцепване ( счупване) в костите на крайниците .
Важно е да помните, че скелета на кучето трябва да съответства на общия екстериор на породата. Костите не трябва да са твърде мощни или обратното твърде тънки спрямо размерите и телосложението на самото куче. Повечето породи в това отношение се стремят към златната среда. Като цяло ако погледнете от пред или от страни, предните крака на кучето трябва да изглеждат прави ( въпреки че някой породи имат наклонени глезени, но не толкова че да пречат на движението(. Повечето породи трябва да имат тънки лакътни стави, за да могат предните крайници да се изнасят само напред, но в случаи на късолапи ахондропластични породи да се случи това е невъзможно и съвсем малко вероятно за породи с широк гръден кош, наподобяващи булдог. На предните крайници често се срещат излишни пръсти, които не се махат в последствие.
Задните крайници при различните породи могат да бъдат съвсем различни. При немските овчарки задните крайници са сгънати под видимо изразен ъгъл, въпреки че ако задните крайници се сгънат под твърде голям ъгъл спрямо предните, това може да доведе до не балансирана походка., което може да се избегне само с преднамерено удължаване на тялото, което само по себе си обикновено е нежелателно. При някой породи излишните ъгли на задните крайници са нежелателни. При едрите породи като правило се срещат по-изправените задни крайници, при тях често се случва скъсване на кръстовидна връзка на коляното, вероятно това не е само заради вродена генетична предразположеност към скъсване на връзки, а в следствие на излишно правата става. По принцип този извод е абсолютно очеваден, но все пак няма никакви генетични данни по този въпрос.
От генетична гледна точка , наличието на излишни пръсти на задните крайници е доминантно спрямо тяхната липса. Ако кучето има излишни пръсти на задните крака те трябва да се премахнат примерно на двудневна възраст, тъй като по-късно това ще изисква сериозна хирургична интервенция. Ако не се махнат тези рудиментарни израстъци, това по-късно може да доведе до тежки последствия. Тези които твърдят че такава козметична хирургия е безсмислена и неоправдана не разбират, че бездействието в дадения случай е недопустимо. Да се грижиш за душевния комфорт на кучето е разумно и необходимо, но тук не трябва сляпо да се следва човешкото понятие душевен комфорт, защото това в крайна сметка ще доведе до жестокост от друг вид. Кучетата с излишни пръсти на задните лапи страдат много повече от техните събратя на които тези пръсти са били отделени с помощта на бърза и не много сложна операция.
При кръстосване на кучета родени без излишни пръсти на задните лапи тяхното потомство ще е свободно от този дефект.
При някой породи – такива като Бриара и пиринейската овчарка се срещат двойни излишни пръсти. Възможно е това явление да отразява в себе си някаква генетична особеност, която е била присъща на кучетата създатели на породата и да се е смятала за признак на чистота отличаваща ги от останалите породи. Такива стандарти не са продиктувани от логиката и здравия смисъл. Излишните пръсти на задните лапи не са нужни на съвременните кучета, а в случай на породи с двойни излишни пръсти те би трябвало да се премахват в най-ранна детска възраст.

Желани психически и работни способности.

Въведение

Въпреки че много породи първоначално са се използвали за изпълнение на някаква специфична задача, днес повечето съвременни кучета са предимно домашни животни.
Днес собственика на Финландски шпиц иска да види в своето куче само весел приятел, често без да знае, че в родината си тези кучета по-рано са били използвани за лов на глухари ( някакви горски птици подобни на пуйки). Повечето породи днес не се използват по първоначалното си предназначение. Обаче заложените в породата работни инстинкти често се срещат при съвременните кучета и много развъдчици се стремят по възможност да ги развиват.
Има отделни развъдчици и цели клубове които изискват от Нюфаундлендите да плуват както преди, от Гордън сетерите да носят отстреляния дивеч, от келпито да пасе овце, от марема да охранява стада и така нататък. Предназначението на други породи отдавна се е променило като например лабрадора и голдън ретривъра, които работят като водачи на слепи, а моята порода на всички добре известните Немски овчарки не само са съхранили черти на поведение, помагащи им да пасат овце, но и се използват в полицията и войската, а също могат да работят и като водачи на слепи. Даже знам за няколко случая в които овчарка е използвана за ловно куче, да носи дивеч независимо от техните изправени уши.
В тази глава ние разглеждаме специфичните задачи за които се използват отделните породи. Всички ние се надяваме за в бъдеще работните породи да усъвършенстват своето майсторство. Но какво да кажем за домашните кучета? Възможно е понякога те да се използват за изпълнение на някакви задачи, но вече много поколения тези породи се развъждат изключително за домашен живот. Как да се отнесем към това?

 Публикувано: 06.04.09 20:40. Заглавие: Много благодаря за т..

Много благодаря за труда, много е интересно. Дано и хората, които развъждат или имат такива намерения, също да четат. Ето, и тук се казва, че прекалено масивни кости, също не е добре... Веднъж имахме с някой спор на тази тема. Трябва да има баланс.
Това за излишните пръсти на задните крайници, за мен поне е ново. Не съм виждала, не знаех и не бях мислила за това, което се коментира в текста. Много добре казано относно "душевния комфорт". А някой при лабрадор виждал ли е? Дали няма да има някакви снимки в нета...
Иглика пишет:

цитат:

От генетична гледна точка , наличието на излишни пръсти на задните крайници е доминантно спрямо тяхната липса. Ако кучето има излишни пръсти на задните крака те трябва да се премахнат примерно на двудневна възраст, тъй като по-късно това ще изисква сериозна хирургична интервенция. Ако не се махнат тези рудиментарни израстъци, това по-късно може да доведе до тежки последствия. Тези които твърдят че такава козметична хирургия е безсмислена и неоправдана не разбират, че бездействието в дадения случай е недопустимо. Да се грижиш за душевния комфорт на кучето е разумно и необходимо, но тук не трябва сляпо да се следва човешкото понятие душевен комфорт, защото това в крайна сметка ще доведе до жестокост от друг вид. Кучетата с излишни пръсти на задните лапи страдат много повече от техните събратя на които тези пръсти са били отделени с помощта на бърза и не много сложна операция.