ГОВОРИМ СИ ЗА ЛАБРАДОРИ

Посещението на GOODWILL

В края на ноември в Москва пристигнаха необикновени гости. Руските любители на лабрадорите, както се подразбира възприемат Британското съдийство на специализираните изложби, като добро и обичайно. Но виж на приятелско посещение англичани не идват често. По покана на Елена Портянова в Русия пристигнаха Mrs. Elisabeth Howard (Tapeatom http://www.tapeatomlabradors.com/ ) със съпруга си Майкъл и колегата Mrs. Rosmary Evans (Taleem http://www.taleemlabs.co.uk/ ). Mrs. Howard е една от тези вече уви не млади развъдчици на раменете на която вече няколко десетилетия лежи товара на отговорността за чистотата на „лабрадорската раса”. Нейното лично приятелство с Mrs. Broadley ( Sandylands http://www.sandylands.net/ ) и изразента ориентация в развъждането към Sandyland ска кръв, а също и несъмнените успехи на кучетата от нейното развъждане на английските рингове отдавна са я поставили в редиците на водещите развъдчици в Обединеното Кралство.

Приятелското посещение на толкова уважавана лейди разбира се предизвика огромен интерес за много посветени в подробностите любители на породата. При личното ни запознанство и общуване Mrs. Howard се оказа очарователна английска бабка, с огромно обаяние и дълбока личност, с чувство за собствено достойнство и скромност, а също и с рядка сплав от правдивост с истински Британски такт.
Разбира се исках да я питам за толкова неща, много да обсъдим, да поговорим за постиженията и проблемите, да поговорим на чисто като човек отдаден на лабрадорите с друг такъв. Mrs. Howard беше търпелива и любезна, откровена и дипломатична. Изказваше своето мнение за нещата и винаги подчертаваше „Аз мисля...”, „Струва ми се...”, „Лично за мен това е така...”. В разговорите за нейната любима порода Betty често споменаваше Mrs. Gwen Broadley, своите разговори с нея, разходките със Sandylands My Guy по околностите на Sandylands, особено отбелязваше качеството на неговите движения даже в преклонната му възраст. В един от дните на своето посещение тя се съгласи да отговори на няколко въпроса, както се казва „ на запис”. Ето и нейното интервю:

1. Какво е вашето впечатление от Световния шампионат 2006 в Подздан?

Беше много интересно... Аз с голямо вълнение взех участие на такова значимо шоу. Някой съдии бяха превъзходни, но на мен не винаги ми е ясна самата процедура, все пак аз съм от Великобритания, а това беше първият ми Европейски стил съдийство. Но разбира се най-голяма емоция ми донесе победата на Tapeatom Choir Master, станал най-добро подрастващо за породата на Световния шампионат.

2. Доста често Световните и Европейски първенства се превръщат в задкулисно съперничество между английските развъдчици. Вие сте едва ли не първата от тях, която е взела лично участие в събитията. Защо английските развъдчици игнорират такива събития?

Възможно е за тях това да е твърде дълго пътуване. Но дори и да не се провежда много далече, английските развъдчици не се натоварват с оформяне на специални документи – вет паспорти на кучетата и проблеми по влизане в Европа или което е още по-сложно и трудно разрешимо сложността по връщането във Великобритания. А Европейските кучета всички имат необходимите документи за пътуване, за това не е сложно да се местят. Смятам липсата на вет паспорти при английските кучета като основна причина за тяхното отсъствие от Европейските изложби.

3. Често се налага да слушаме за лабрадорите „английски тип”, които се отличават от Американския, Скандинавския, Италианския и прочие. В какво според вас се състои разликата?

На първо място това е главата, след това козината. Аз смятам, че в някой страни, които не искам да назовавам, защото все пак не съм била на всякъде, има твърде много кучета, напълно различни от желателния тип: имат огромни кости, огромни тела, ненормално отворена козина, която след като кучето излезе от водата не приема първоначалния си вид. В други страни в които съм била, има много лабрадори твърде малки, късокраки, излишно разтегнати, без да имат този приятен обем в ребрата, който е така необходим на работното куче. В някой страни , отново няма да ги назовавам, ние сме загубили тези красиви, истински лабрадорски глави, които трябва да имат нашите кучета.И да намериш такива глави става все по-трудно и трудно. За съжаление е станало почти норма този тип куче, което е далеч от това на което ние сме свикнали. Аз искам да наблегна на кучетата от развъдника Sandylands, тъй като това е този тип, който е бил желателен в продължение на 30 години. Вие никога повече няма да видите такива забележителни глави, които са устойчиво култивирани в този развъдник в продължение на 50 години от своето съществуване и става все по сложно да се задържи в развъждането този тип.

4.На каква възраст е кученцето, когато вие взимате решение за неговите шоу перспективи?

Аз мисля, че изложбените перспективи на кученцето могат лесно да се видят на 6 месечна възраст. Може и да съм малко самонадеяна, но дори и даже на 4 месеца също може да се види. Но! Даже ако видите шоу перспективно кученце, огромно значение има неговото отглеждане. Може да имате потенциално изключително изложбено куче, но ако го отглеждате неправилно, не поддържате правилно съотношение между кости и кондиция, не давате на кученцето съответстващите физически натоварвания, вие губите този баланс, който понякога е много сложно да върнете отново.

5. Английските развъдчици в продължение на цялата история на развъждане на лабрадори широко са се възползвали от предимствата на линейното развъждане. В последно време виждаме, че все по-често се прибягва до аутокрос. Защо?

Аз мисля, че това става все по-сложно. Както вие казахте повечето английски развъдчици действително са построили своята работа на лайнбридинга. Но за съжаление в последните години ние загубихме някой от нашите старши развъдчици. Почина Mary Roslin-Williams (Mansergh), DiDi Hepworth (Poolstead). За щастие въпреки оттеглянето на Gwen Broadley, все още е жив развъдника Sandylands Сега при нас няма големи развъдници с по-голямо количество кучета. Развъдчиците нямат достатъчно на брой лабрадори, за да ги развъждат за себе си. За това им се налага да използват аутокрос. Може би точно за това губим Типа.Аз лично имам трудности в подбора на двойки и веднъж прибегнах до аутокрос. Така ми се наложи да се обърна към други линии, но тези кучета имаха практически този тип глави, които на мен ми харесват. За щастие на мен ми се отдаде да съхраня своя тип. Това е действително голям проблем. Моите колеги във Великобритания също знаят, че е все по-трудно да намериш лабрадор от вън, който би могло да се използва в развъждането...

6. Каква е според вас отговорността на развъдчика за бъдещото продадено от него кученце?

По този въпрос във Великобритания няма никакви закони. До колкото ми е известно, много мои колеги смятат, че трябва да се продават кученцата на разумна цена. Аз знам, че понякога хората купуват кученца за маса пари и очакват от тях много. Аз и моите приятели правим на кучетата всички необходими проверки, проверяват се даже и според възрастта кученцата за продан. Ние знаем, че всички предци на кученцето също са били проверени по всички съществуващи правила. Но въпреки това ние нищо не можем да гарантираме, за това повечето развъдчици смятат, че трябва да продават кученцата на приемливи цени.

7. През последните години руските любители на породата са имали щастието да се представят под съдийството на известни британски развъдчици и съдии. Тяхното мнение за Руското поголовие е различно. Как смятате вие, това обяснявали се с факта, че едни от тях са вежливи, а други честни?

Труден въпрос... Аз мисля, че това се обяснява със страха да не обидите развъдчиците от тази страна в която са ви поканили да съдите. Аз често имам проблеми, когато поискат моето мнение за конкретно куче. Хората обичат това куче, то е хубав лабрадор, дори и ако за мен не изглежда съвсем идеален. Сложността на оценката се състои в това, че ти не винаги знаеш действително ли хората искат нещо да променят и действително ли те искат да чуят твоето мнение. Реално е трудно да постигнеш баланс в оценката, особено ако са те поканили да съдиш или пък просто на гости. В Англия аз съм разговаряла с Mrs. и Mr. Brabban (CAMBREMER http://www.cambremer.tk/ ), а също с Mrs. Wiles (Richbourne http://www.richbourne.com/ ) , които са съдили лабрадори в Русия. Те са говорили не с вас, а с мен и нямаха причини да ми кажат неистини. Всички те казаха, че са били впечатлени от нивото на вашите лабрадори, особено ако се отчете факта, че в областта на развъждането на тази порода Русия може да се нарече млада страна. Mrs. и Mr. Brabban отбелязаха вашите шоколадови кучета. Да развъждаш шоколадови е много сложно, за това те действително бяха много впечатлени от качеството на вашите шоколадови кучета: техния цвят и телосложение в сравнение с другите страни.

Интервюто беше взето преди посещението на британските гости на специализираната изложба, а ние разбира се искахме да видим техните реакции за нашето поголовие. Отдаде се случай на 19 ноември на специализираната изложба „Бомонд”, където съдии бяха Mr. И Mrs. Brown (Ramsayville). Mrs. Howard, като дете се радваше на възможността да види своите британски колеги и неочаквано за тях се появи сред Московската публика.

Изненадата беше голяма. Разбира се особено внимание Mr. и Mrs. Howard отделиха на потомците на внесения от техния развъдник Tapeatom Goodwill, които за да им отдадат дължимото, не покриха с кал лицата им и станаха победител в класа си в черния цвят, CW в силни интермедия клас при жълтите и CW в черния работен клас. За публични коментари нашите английски гости бяха много пестеливи, изпитвайки видими нравствени затруднения при опитите на нашите любители на породата да получат оценки на любимите на сърцето им лабрадори. Изключение бе направено само за кучето BOS в жълтия цвят, типа на което много впечатли Mrs. Howard, за което тя отиде да съобщи на неговата щастлива но леко обезкуражена стопанка. Аз също подочух, че на Betty и хареса главата на жълтата женска спечелила открит клас.
Рискувайки да предизвика недоволство Mrs. Howard все пак повдигна малко завесата и обяви основните проблеми на нашите лабрадори, разказани ми „не за протокола". Похвалите ще пропусна, ние знаем своите силни страни. Главните недостатъци: твърде много кучета с нежелан формат,излишно разтегнати и късокраки. Това много намалява качеството на работата на работното куче. И разбира се голямо количество неправилни опашки, по равно високо и ниско поставени. Идеална горна линия практически няма...
Така че на работа приятели.
В заключение не мога да не спомена за изключителното чувство за хумор, което има Mrs. Howard и което което така добре отличава повечето англичани от другите нации. Когато при опита ми да възпроизведа записа на нейното интервю на компютъра той забуча и почти се взриви, тя каза, че по видимо нейните думи няма как да произведат ефект на взривяваща се бомба. Мило, наистина.

Светлана Лукашова
http://www.retriever.by.ru/vizit.htm