За развъдника
POOLSTEAD Развъдника Poolstead е световно известен. Негови собственици са Боб и Диди Хепфорд. През годините в които развъдника съществува той има огромни успехи – 27 шампиона на Обединеното кралство, 24 от тях произведени в развъдника. Към настоящия момент развъдника има 110 СС.
Диди е израстнала с лабрадори, но чак след покупката на женска на име Breaduke Julia са положени основите на развъдника “Poolstead”.
Breaduke Julia of Poolstead станала много влиателен лабрадор. В нейните 5 кучила от четири различни мъжки се родили 4 шампиона на Обединеното Кралство и един Американски шампион. По принцип в името на всяко куче развъдено от съответния развъдник фигурира името на развъдника. Такъв е и случая с Poolstead Kinley Willow, купена от Фред Ригли, тя станала първия шампион от развъдника.. Willow била прекрасна развъдна женска и развъдника основно се базира на линията Julia и Willow.
Развъдника “Poolstead” дал толкова успешни лабрадори, че е невъзможно да бъдат споменати всички, но Шоу шампиона Poolstead Problem заслужава особено внимание. Той бил много скъп за Диди, той единствен от цялото кучило оживял, за което получил и името си. Имал прекрасен характер и оказал голямо влиание в развъдника.
Изложбената кариера на Хепфорд включва поредица от запомнящи се моменти: например получените 3СС на Crufts от техните лабрадори шампиона Poolstead Powder Puff, шоу-шампиона Poolstead President и шоу-шампиона Poolstead Pinacle и тримата потомци на Julia. Или победата в групата на шампионата в Пеингтън, която завоювал шоу-шампиона Poolstead Preferential син на Problem.
Mrs.Hepworth
В ПАМЕТ НА Mrs.Hepworth Светлана Лукашова
През юли получих печалната новина: починала е Mrs. Hepworth – собственик на развъдника POOLSTEAD. Mrs. Hepworth е прекрасен пример за отличен развъдчик и честен съперник. Резултата от дългогодишния труд на живота и е поголовие от лабрадори, които много години бяха и за дълго ще останат скъпоценен развъден материал за породата. POOLSTEAD лабрадорите са станали развъдна основа за много от наи-големите развъдници във Великобритания и целия свят 0- класически генофонд. Около 30 шампиона на Англия, 5 СС на CRUFT`S –само формално, но заслужено потвърждение за успешната полувековна работа на развъдника. Много по важно е огромното признание и дълбокото уважение, даже почитание на колегите и по целия свят, които несъмнено имаше Mrs. Hepworth. И разбира се нейните кучета – винаги с отличен стил и качество и с прекрасен темперамент – истински Лабрадори с голяма буква.
Mrs. Hepworth не беше публичен човек, не говореше много с пресата, изглеждаше внушителна и непристъпна. Но тя никога не отказваше да отговори на въпросите на колеги, които и пишат, откровено с голямо чувство за хумор. По надолу поставям части от интервю с Mrs. Hepworth дадено от нея за поредното издание на сборника Британски шампиони LABRADOR 2000. В текста се срещат имена и названия които не са съвсем познати на руските любители на породата но въпреки това съм оставила тези фрагменти защото те характеризират Mrs. Hepworth като личност. Възможно е някой неща за едни да се сторят банални, но аз смятам, че това не би изплашило Mrs. Hepworth.
Какви бяха кучетата и хората, когато започнахте да развъждате и да представяте лабрадори? Какво се промени от тогава? Аз смятам, че кучетата бяха с много добро качество въпреки че броя на участниците не беше толкова голям. Имаше няколко действително първокласни женски, изключително силен беше открития клас. Много ми се иска да отбележа тук, че съдиите съдеха кучетата, а не тези, които държаха другия край на повода. Ако не беше така ние никога нямаше да се захванем с това. Ще ви кажа също че кучетата се съдеха според техния строеж, а не само по това дали правилно си движат ушите или махат с опашка. Никого не вълнуваха такива тривиални неща, ако кучето е с правилно телосложение, балансирано и има приятен и спокоен темперамент, характерен за лабрадора и правилно се движи в такъв случай ни най малко не беше важно маха ли с опашка и движи ли си ушите. За мен това и сега не е важно, ако става дума за хубаво куче. Нямам предвид че кучето трябва да стои като парцал, но тези самодоволни дебели глупаци, които днес виждаме в ринговете не са истинските лабрадори. Как живеят хората с такива кучета въобще не мога да разбера.
По време на работата ви с породата кой започнахте да уважавате най много? Кой ви помогна в периода на изграждане на развъдника? Има няколко човека които дълбоко уважавам Един от тях е Mr. Fred Wrigley от KINLEY. Както вие знаете аз купих от него Kinley Willow (по-късно CH. Poolstead Kinley Willow). Той винаги ми е оказвал голяма помощ и ме е поддържал.Спомням си, че когато го победих той ми стисна ръката и каза «Диди, ако трябва да бъда победен то ми е много приятно че е именно от теб». Не много хора днес могат да кажат подобно нещо и жалко за това.
Marion Saffel – друг човек които безкрайно уважавам. Тя беше собственик на прекрасните женски ROOKWOOD и никога не извеждаше в ринга такава ако тя не е топ качество. Ако я попитате за нейното мнение, тя винаги даваше прям отговор: хубаво, лошо или никакво. Това беше нейното мнение – вие питате и го получавате.
Но мисля, че човека, който най много ми помогна беше Mary Roslin-Williams. Тя беше прекрасен приятел и действително ме научи на много от нещата които днес умея. Тя можеше да е най грубия човек на земята, говорейки за вашите кучета, ако те не и харесват, но имаше златно сърце и беше човек на който винаги можеш да разчиташ. Тя идваше при нас по няколко пъти, идваше да разглежда кученцата. Опипваше ги, отмяташе нещо и казваше «Даже и не мисли да го оставяш!» Най удивителното е че обикновено се оказваше права. Тя имаше колосална решителност и даже, когато и беше много трудно никога не се предаваше. Нейните MANSERGH – лабрадори бяха изключително типични с красиви глави и изражения, всичките имаха прекрасен темперамент. Повече такива хора ни трябват днес.
Колко са кучетата във вашия развъдник ( без да броим кученцата под 3 месеца)? Държите ли при вас старите кучета? Сега имаме 25 възрастни кучета. Шест от тях са пенсионери най възрастните Sh.Ch.Poolstead Pipe Dreamer и нейния брат Sh.Ch.Poolstead Pipe Smoker по на 13 години. Загубихме тяхната майка P.Positive Mystery на възраст 16 години. Ето ясно е че държим старите кучета.
Разкажете ни кратко за режима на деня в развъдника? Той е много прост: пускаме кучетата сутрин на две големи тревни разходки. Ако няма разгонени женски то пускаме всички заедно: 6-7 на първа разходка и 5-6 на втора. Старите кучета живеят в къщи и се разхождат в градината. Храним със закуска бебетата. После големите се извеждат на 20 минутна разходка на 2-3 групи. После им чистим и ги оставяме да играят по между си. Около 11.00 бебетата получават втора закуска. Ако ни водят женска за връзка, предпочитаме да дойдат в 10.30 . Зимата започваме да храним в 15.30, лятото в 16.00. Не обичаме женските да идват след храненето на разплодниците, за това никои не идва при нас вечер. След храненето всички отново се пускат на трева за 10-15 минути. Пак храним бебетата, мием паниците на големите, готвим им за следващия ден. Затваряме кучетата по боксовете когато се стъмни. На всички даваме по бисквитка в леглото. Кученцата вечерят около 20.30-21.00 часа.
ENG.SH.CH. Poolstead Problem
Имате ли смешни или страни навици? Сигурна съм че имам един куп смешни навици, но на мен те ми се струват абсолютно логични! Например ние не храним кучетата със суха храна (complete food). Ние даваме бисквити, месо и сурови зеленчуци. Единствените добавки са масло от черен дроб на риба треска и стерилизирано костно брашно за бебетата и бременните женски. Също даваме и треви – магданоз, мокреш ( кресон), водорасли, а също и бирена мая, чесън и зародиши на пшеница. Развъдните мъжки също получават пшеничени зародиши. Тревите даваме заедно с яденето всеки ден през целия живот. Може да ме смятате за луда, но това работи и аз не смятам да го променям.
Ние също така взимаме женските да раждат в къщи в кухнята. Женската с кученцата живее там докато бебетата навършат 3 седмици, после те започват да напускат леглото. Тогава ги преместваме в отделението за кученца. По време на връзките понякога използваме вазелин, не винаги, а само когато има проблеми. Веднага след връзката ние държим женската за задните крака, така че тя няколко минути да стои наклонена напред. След това молим да я сложат в колата за да не се изгуби нито капка поне час-два. Ние винаги помагаме на мъжкия при връзката. Ако няма заклещване ние държим мъжкия отгоре колкото се може повече. По принцип заклещването не е задължително ( но разбира се е желателно), има много кучила получени от връзка без заклещване.
Колко кучила на година получавате? Обикновено имаме 2-3 кучила в годината. Аз предпочитам интервала между тях да не е повече от месец. Така че когато примерно 5-6 женски са разгонени едновременно ние сме ограничени в броя на връзките.
Как избирате производител? Както добре знаете ние от самото начало се занимаваме само с линейно развъждане. Всички кучета в развъдника произлизат от две женски основателки : Julia и Willow. Ние започнахме нашите линии използвайки Sandyland-ски производители - Tandy, Mark, Stormalong, Tarmac и Reanacre Mallardhurn Thunder. Всички тези мъжки много добре се вписаха в линиите на Julia. После използвахме Sandylands My Lad на Pussy Willow (дъщеря на Kinley Willow) и получихме Problem. После ние използвахме него за нашите женски и сега много рядко правим връзки с чужди мъжки. Разбира се, че по някога ние сме принудени да вливаме малко нова кръв, тогава се стараем да намерим мъжки, аналогичен по тип на нашите женски, който носи същата кръв от поне една наша линия. Получава се не голям , но все пак пълен аутокрос. В много редки случай използваме чист аутокрос, но това не се е получавало много успешно и ни донесе неща, които нямахме до този момент. Единственото изключение е използването на Ch. Ballywillwill за Package Holiday, дъщеря на Problem. От тази връзка получихме Positive Mystery, която стана прекрасен производител и даде няколко наистина добри развъдни женски.
Планирате ли по някакъв повод да използвате в развъждането работни кучета? Не, основно поради причината изложена по-горе: ние предпочитаме линейното развъждане.
Имате ли някакви ограничения за женските, които идват при вас за връзка? Всички женски трябва да имат актуална проверка на очите и проверка за дисплазия на тазобедрените стави. Възрастта няма значение, ако е повече от 18 месеца. По новите правила на Кенъл Клуба женската трябва да е по-млада от 8 години. Никога не се съгласявам на оплождане на женска, ако тя е агресивна. Под агресивна аз разбирам не женска, която се държи нервно преди първа връзка или явно не е готова. Аз имам предвид истински злобни кучета, които се опитват да ни разгонят и нас, и мъжкия, и стопаните, и всички останали. За щастие такива сме имали само две тази година. Понякога аз предлагам на собственика на женската да направи тест за овулация, ако не са сигурни в кой ден женската дава, особено ако до този момент тя е имала проблеми.
Използвате ли някакви медицински програми и помагат ли ви те? На цялото поголовие всяка година се правят тестове за очи. На 12 месечна възраст правим рентгенови снимки, които после се четат в съответствие с BVA/KC HD схеми. Смятам, че тази схема е по-добра от използваните преди. Опитваме се да развъждаме лабрадори с добри движения и новата схема ни помага в това, но ние не развъждаме само според резултатите от тестовете.
Какъв тип темперамент предпочитате за кучетата от вашия развъдник? Всички кучета от развъдника трябва да живеят заедно и да са весели щастливи заради това.
Какво е вашето мнение за съвременните шоу и работни лабрадори? Шоу лабрадорите имат тенденция към излишно утежняване и претоварване без добра мускулатура, също така бързо губим добрата, дебела водно непроницаема козина с малко вълна по гърба, която имаха лабрадорите преди години.
Някои типове работни кучета, според мен, въобще не приличат на лабрадори. Но понякога и между тях има много хубави кучета. За съжаление ми се струва че развъдчиците на работни кучета се грижат само за скоростта и качественото изпълнение на работата, а не за това как изглежда кучето. Шоу развъдчиците пък произвеждат за изложби хипер активни, твърде тежки, глуповати кучета които няма да се радват на ден с полеви изпитания.
Когато съдите в ринга в качеството си на съдия, какво искате да видите в кучетата? Първо търся приятното доброжелателно изражение без и най-малкия признак на суровост. Аз не обичам кръглите очи, цвета на очите може да е всякакъв оттенък на кафяво или орехово. Не харесвам черните очи както и жълтите. Главата трябва да бъде балансирана с хубава ширина на черепа и добра дължина на муцуната. Еднакво мразя огромните тежки глави, като на ротвайлер и тесните глави като на флетове.Кучето като цяло трябва да е балансирано. То трябва да има правилна водоотблъскваща двойна козина, аз харесвам когато има лека вълна по гърба.Както вече казах днес няма толкова много лабрадори с такъв тип козина. Най важното нещо в структурата на тялото това е положението на раменете, защото ако то е неправилно целия баланс на кучето се нарушава. Първото, което аз гледам при оглед на 7-8 месечно кученце това са именно рамената тъй като строежа на рамото няма как да се промени. Главата може да стане по-хубава, могат да се променят кравообразните крака или бъчвообразните, но рамената никога. Движенията за мен също са много важни, но повтарям ако кучето е построено правилно то и ще се движи правилно.
Вие сте съдили много в чужбина. Къде според вас са най-интересните лабрадори? Това е сложен въпрос, тъй като хубави ( и лоши) лабрадори има във всяка страна, да и стандартите малко се различават. Аз смятам, че като цяло много високо е нивото на кучетата в Швеция. Също има хубави кучета в САЩ, въпреки че там според мен има много излишно дългокраки лабрадори.
От какво вие се чувствате удовлетворена? За мен няма никаква разлика, когато се занимавам с кучетата. Харесва ми работата в полето. Също имахме и няколко великолепни дни с победи на изложби. Но аз искам строго да подчертая, че ние не развъждаме кучета само за за победи. Аз ги развъждам защото ми харесва да мисля, че имаме красиви кучета с добър темперамент, които ще направят всичко, което се поиска от тях, било то в игра или в апорт, шоу, работа като водачи или търсачи, или просто работейки като домашен любимец. Аз развъждам такъв тип лабрадори с които ми харесва да живея, надявам се да харесат и на другите хора. Победата – това е бонус, разбира се много е хубаво ако можете да получите СС или да станете шампион, но това за мен в никакъв случай не е най-същественото. Харесва ми да съдя на изложби, тъй като това е една възможност да научиш още гледайки кучетата принадлежащи на други.
Понякога предавали ли сте се? Да неотдавна го усетих и не защото ми тежи работата или ми свършват силите от възрастта, а защото атмосферата на изложбите много се промени. Такова усещане, че всеки идва на шоу, за да спечели и ако това не се случи, те мислят, че тяхното куче не е хубаво, а в 50 % от случайте на тях просто им липсва търпение да дочакат зрелостта на кучето.И не само за това. Понякога далеч не най-добре изглеждащите мъжки и женски произвеждат невероятни кученца. Когато точно започвахме да представяме кучета на изложби ние и не мислехме за победа, на практика ние не печелехме дълги години, но седях, наблюдавах и слушах, какво говорят опитните развъдчици и много научих. После се опитвах да направя нещо самостоятелно. Това отнема много време, но това е наистина най-добрия път.
Какви са вашите планова за бъдещето? Ако можехте да промените нещо какво би било то? Аз не мисля, че имам реални планове. Аз просто запретвам ръкави и се старая да върша работата си по най добрия възможен начин. Всичко на което аз се надявам е съвременните и бъдещи съдии да започнат да обръщат по-голямо внимание на това, как е построено кучето, а не на показния блясък на лабрадори летящи в ринга с умопомрачителна (break-neck) скорост вместо в равномерен тръст.Лабрадора не е показно куче, а работно и ако младите съдии продължават да забравят това, което се боя, че се случва в момента тази прекрасна порода ще престане да съществува.
Ако начинаещ ви помоли за съвет, какво зърно на мъдростта ще му дадете? Започвайте от първата степенка на стълбата и бавно се качвайте нагоре. Не бързайте, не се отчайвайте ако в началото не печелите.
Преди да купите куче идете на няколко специализирани изложби, сядайте и гледайте, решете кой тип лабрадор ви харесва най-много. Всеки развъдчик развъжда своя тип без значение, че всички съответстват на стандарта, всеки го интерпретира малко по своему. Когато определите типа идете при развъдчика и разговаряйте с него за кученце. Не отивайте при него точно преди да излезе в ринга! Изберете правилния момент и ще получите помощта и съвета от който се нуждаете.
Аз ви съветвам да купите най-хубавата женска която можете да си позволите. Също ви съветвам да я вземете на възраст 4-8 месеца, тъй като ако това ви е първото куче още нямате опита по отглеждането и можете всичко да развалите.Разбира се цената на такова куче е по-голяма от на 8 седмично кученце, но пък за това тя ще е отгледана от развъдчика, ще е ясна ситуацията с прикуса и даже може да е проверена за дисплазия. Ако купувате мъжки, трябва да си дадете сметка, че докато той не постигне определени успехи, той няма да се развъжда, докато женската дори и тя да не е напълно оправдала очакванията , но е здрава и типична, може да се използва в развъждане. Тя може да произведе много по-добри кученца от себе си.
Искам още да посъветвам новаците да се обръщат към развъдчика ако имат някакви проблеми.Ние винаги сме готови да помогнем. Ако искате да оплодите женска помолете развъдчика да ви избере подходящ мъжки Ако той няма такъв той ще ви каже към кого да се обърнете. Не използвайте мъжки само защото живее на близо или е новоизлюпен шампион той може и да не подхожда. Вие никога няма да станете добър развъдчик по този път.
P.S. Интервюто е дадено през 1999г. Статията е публикувана в Ежегодника На Националния Ретривър Клуб 2003г и е посветено на кончината на Mrs.Hepworth.
От сайта на развъдника Сapas spirit
http://www.capasspiritlabradors.ru/Poolstead.htm
- участникът е във форума
- участник не е във форума