Публикувано: 02.11.07 09:58. Заглавие: НАСЛЕДСТВЕНОСТ НА HD

Благодарности за превода на Татяна


НАСЛЕДСТВЕНОСТ НА HD
При повечето кучета нарушенията не се проявяват клинично, но не трябва да се счита, че външно здравите кучета нямат дисплазия. Болката в ставите се проявява едва при тежката форма на болестта. Следва да се има предвид, че тази патология може да се предава през 14 поколения. В много страни има програми за борба с HD. Основните трудности възникват при диагностиката, ясното определяне на степента на заболяването. Единствено дейната мярка за борба с диплазия на тазобедрените стави при кучетата е изваждането на установено болните животни от разплод. По различни данни наследствеността на HD се колебае от 60 до 20%, но най-обширните изследвания сочат, че тя е средно 25-35%. При кръстосване на дефектни родители вероятността от получаване на болни потомци се увеличава 2 пъти.
Няма смисъл всички болни кучета веднага твърдо да се изключват от развъждане, също не трябва дисплазията да бъде определящ фактор в селекцията, като се забравя екстериора, работните качества и темперамента. Не трябва да се отказваме и от кучета с лека степен на дисплазия, особено ако се отличават с други качества. От практика е доказано, че даже при постепенно изключване от развъдна дейност на кучета с HD могат да се постигнат големи успехи. Не трябва да се забравя, че даже ако кучето успешно е минало рентген и е свободно от дисплазия, въпреки това може да даде неблагополучно по даден признак потомство. Но резултатите от изследванията показват, че колкото по-здрави по HD са родителите и роднините на кръстосваните кучета, толкова е по-голям процента на свободните от HD кученца. Когато родителите са свободни от дисплазия (селекция при две поколения), процентът на здравите кученца е достигал до 76%.
Какво трябва да знае всеки кинолог, експерт, развъдчик, стопанин и човек, желаещ да си вземе куче. Клинични признаци и профилактика.
За щастие на стопаните, едва 20% от кучетата с болни стави имат явни клинични прояви. Много леките отклонения не водят до осезаеми клинични прояви при кучето, и за стопанина, по правило, остават незабележими. Симптомите липсват или са толкова слаби, че не влияят на състоянието на кучето и на работното му използване.
Първите признаци на заболяването обикновено могат да се наблюдават при кучетата над 5-6 месеца. В леките случаи при кученцето или младото куче се наблюдават незначителна слабост на задните крайници, отвреме-навреме леко куцане с единия или двата крайника при продължително движение или голямо натоварване. Когато кучето сяда, то обръща едното бедро навътре, като го приближава до корема. Препоръчва се кинолотъг при актуването на кучилото да оглежда всяко кученце по време на движение. Трябва да се обръща внимание на „късно тръгналите” кученца, на кученца със задни крайници, които се плъзгат настрани на нехлъзгаво покритие и не държат стойка. При това кученцата с леки отклонения могат да се оставят до повторен оглед след 2 седмици, но даже при пълна нормализация на движенията те са първи в рисковата група. В същото време е забелязано, че кученца, които на възраст 30 и повече дни (а някои и като възрастни) по време на почивка заемат поза жабешка поза с разперени и изпънати назад задни крайници и се чувстват напълно комфортно и лесно скачат от тази поза, по-късно те имат рентгеново здрави стави. Впрочем, това положение има нужда от окончателно потвърждаване със статистически материал. При по-големите кученца (2-6 месеца) трябва да се обръща внимание слабостта на таза при малки пробези (кученцето се стреми да седне или легне, при това често завърта задника), лоша координация и избягване на излишни движения, свързани с голямо натоварване на ставата (скокове нагоре на място, рязка смяна на посоката при бързо тичане и т.н.).
При изследване на кученца от порода немска овчарка е установена пряка зависимост на развитието на HD и скоростта на нарастване на теглото – болните кученца са тежели много повече. Тези данни са потвърдени при лабрадор ретривърите. Следва изводът: в ранна възраст, когато костите още съдържат много хрущял (до 5-6 месеца) бързото наддаване на теглото спомага за развитието на костни аномалии. Може „да се развалят” правилни стави, но не може по какъвто и да било начин да се избегне развитието на HD при кученца с „лоша наследственост”.
От тези позиции кученце с най-добър в кучило „търговски вид” веднага попада в рисковата група по HD. Струва си над това да се замислят онези клубове, в които главният критерий за отлична оценка на кучилото е „слонският” вид на кученцата, пък нека и едва придвижващи се. Безспорно, излишното тегло на кученцето значително усилва натоварването на тазобедрените стави. При това играе важна роля и характера на храната: храната с високо съдържание на белтъчини спомага за натрупване на мускулна маса, балансираните минерални добавки, витамини и микроелементи влияят на скоростта на растежа и развитието на тъканите на организма, развитието на вкостеняването на скелета. Липсата или излишъка на минерални вещества, микроелементи и витамини може да доведе и до необратими изменения в тазобедрените стави.
Така например, по някои данни, недостига в растящия организъм на аскорбинова киселина (витамин С) при стрес води до развитие на HD. Въглехидратната храна (каши) спомага за формирането на мастна тъкан, с което задълбочава състоянието на ставите. Рахитът влияе отрицателно на костната тъкан като цяло и може да стане отправна точка за развитие на HD. Предизвикваното по различни причини забавено вкостеняване на елементите на ставата също предразполага към HD.
Още един фактор, който може да повлияе на развитието на признаците на HD при генетично здравите кучета се счита претоварването на тазобедрените стави на подрастващите млади кучета. Критичен период на развитие и стабилизация на тазобедрените стави се счита възрастта на кученцето от раждането до 60 дни. В този период меките и еластичните кости и хрущяли, нервите и незрелите мускули са особено възприемчиви към стресови натоварвания и натоварвания в теглото. При правилно натоварване развитието на компонентите на ставата е синхронно. Към 6 месечна възраст вкостеняването на ставите и мускулната маса вече са достатъчни за предотвратяване развитието на HD в нормални условия.
Важен фактор, способстващ развитието на HD, е отбелязваното от повечето изследователи излишно движение в ставата, което даже при нормално тегло и мускулна маса усилва натоварването на ставата в периода на растеж и развитие на дългите кости. При опит върху кученца с изходно слаба степен на заболяване, част от тях, които са израснали в боксове с ограничена възможност за движение, значително са стабилизирали ставите си. Контролната група, в която движенията не са били ограничавани, имаше впоследствие тежка форма на заболяването.
Съществува пряка връзка между HD и развитието на тазовите мускули – колкото по-добре са развити, толкова по-малко е вероятността от заболяване. Само този признак е наследствен и да се повлияе на развитието му може незначително (това е доказано със сравнение на бягащите и „домашните” грейхаунди. Масата на тазовите мускули при тренираните кучета и домашните се различавала незначително.).
Физическите натоварвания са класическа „палка с два края”: от една страна, поразените стави не трябва да изпитват повишени физически натоварвания, о друга – тренировката създава добра мускулна опора, за да облекчи живота на кучето. Показано е, че отглеждането на кученца в клетки може да предотврати развитието на HD и да подобри състоянието на болните кучета. От друга страна, ако родителите на кученцето са били болни, то физическите натоварвания изобщо няма да повлияят на развитието на HD – болестта въпреки това ще се прояви.
Установено е, че плуването е вид натоварване, което се предписва на кучета с диагноза HD: в съчетание с приемане на профилактични препарати, спомагащи за възстановяването на хрущялните тъкани и укрепването на връзките, дава забележимо подобрение на състоянието на кучето даже при тежки форми на заболяването.
Не може да не се спрем и на модерната сега сред развъдчиците система за „изложбен” тренинг, когато два-три месечно кученце започват да го водят „изкъсо”, неумерено да го карат на тича в тръст, да бяга след велосипед и едва ли не да го впрягат да тегли. Да не говорим за това, че такъв „тренинг” разклаща психиката на кученцето, натоварванията на тазобедрената става са престъпни. До 8-10 месеца основният тренинг за кученцето трябва да бъдат свободните движения, игри с връстници и плуване, при това всичко с мярка, с постепенно увеличаване на натоварванията. Следва да се отчете, че някои „бойни” (забел.: много енергични) кученца по време на разходка нямат мярка, затова самият стопанин трябва да дозира натоварванията. Много е вредно за неукрепналите стави на малкото кученце да тича след бързо галопиращо възрастно куче. Особено нерационална е ранната работа (до 10-12 мес.) с уреди, независимо от тяхната ширина, височина и степен на сложност. Същото се отнася и за тренировката и лова, където природната страст кара кученцето да забравя за умората – именно затова ние не препоръчваме да се започва работа с куче на полето преди 1 година. Получаваните претоварвания на ставите и даже малките травми са най-малкото стресово натоварване и могат да станат пусков механизъм за развитието на HD.
Доказано е, че на дисплазията НЕ влияят: наличието/липсата на треска в периода на смяна на зъби, имунизации с жива ваксина срещу чума и хепатит, повишено съдържание на витамини С, D и Е в храната, както и калций (не трябва да се забравя, че хипервитаминозите протичат доста по-сложно, особено в случая с витамин С); анестетиците преди рентгена макар и да влияят на изменението на формата на ставата, но изобщо не се отразяват при поставянето на диагнозата; добре изразени ъгли на съчленяването на задните крайници не увеличава вероятността от заболяване от HD.
Положение според Клуба
Ще започна с пример: през есента на 2003 година ние планирахме връзка с прекрасна ирландска сетерка (1-во място на изложбата, две дипломи ІІ степен, великолепен произход) с достоен мъжки (Интершампион, Шампион на Русия, дипломи, темперамент, произход – всичко си има). По всички характеристики кучетата идеално си подхождат – бихме чакали кученца с нетърпение. Но стопанката на мъжкия направи тест – резултатът: HD - C. Направиха тест и на женската - HD - C. При мисълта, какво биха получили стопаните, като си вземат кученце от много перспективно по думите на кинолога кучило, не ни става никак добре. При това (без да знам резултатите от теста), няма да си кривя душата, бих била сигурна в блестящото бъдеще на тези кучета.
А сега положенията, от които се ръководим от 2004 година при подбор на двойка.
1. Всички мъжки кучета производители, родени през 1997 година и по-късно, за да бъдат включени в плана на връзките са длъжни да минат теста за HD. Няма да се издават документи за кученца с баща не тестван мъжки на по-малко от 7 години.
2. В "удостоверението за произход на работното куче" се вписват резултатите от тестовете за HD.
- дисплазия степен А (липса на каквито и да било признаци, абсолютно здрави стави) - никакви ограничения.
- дисплазия степен В (подозрение за дисплазия) – свободно допускане до племенно развъждане. Тази степен не говори за заболяване, а за подозрение. В повечето случаи това е свързано с неправилно направена снимка, възрастови изменения, неправилно (по дадения признак) отглеждане или начин на живот. Но, ако при другите кученца от кучилото е поставена диагноза „дисплазия”, може да се говори за предразположеност към HD, което трябва задължително да се отчита.
- дисплазия степен С (преддисплазен стадий). Макар че в Русия и повечето страни няма ограничения, ние решихме да въведем ограничения, тъй като степен С – това вече е дисплазия. Засега няма да изключваме, но партньорът трябва задължително да бъде тестван и здрав. При този подход рискът все пак е няколко пъти по-нисък, отколкото ако и двете кучета изобщо не са тествани. Ортодоксалните програми, които предлагат в развъдната дейност да се използват само кучета с напълно здрави стави, не позволяват бързото изкореняване на заболяването във връзка с характера на неговата наследственост и наличието в поголовието на здрави носители. В същото време рязкото изключване от сферата на развъждане на голям брой елитни животни ще нанесе на породата вреда, която е непоправима и несъразмерна с ползата.
- дисплазия степени D и Е (собствено дисплазия) – не се допускат, без изключения
Ако женската не е тествано, тя не може да бъде кръстосана с мъжки, който има HD-C, и при други равни се отдава предпочитание на мъжки с HD-A пред мъжки с HD-B.
Обаче съществува голям проблем: как да уговориш стопаните на женските да тестват кучетата си? Процедурата за кучето и стопанина не е от най-приятните – ще трябва да се подписват документ, че вие не няма да предявявате претенции, ако кучето не понесе упойката. Повечето стопани след снимката за около ден изпадат в мрачно състояние от преживяното. На всичко отгоре процедурата изисква не само време, но и финансови разходи. Ще пробваме да изложим няколко причини, според които все пак трябва да се направи снимка:
1. Моля!
2. Помислете за тези, които ще станат приятели и стопани на потомците на вашето куче. Те ще Ви благодарят.
3. Породата също ще Ви бъде благодарна. Много интересно изследване е проведено с лабрадори, макар че са анализирани много малко кучета, но данните впечатляват. От здрави родители получавали кученца и проверявали броя свободните от HD предци във второто коляно. Ако е нямало такива, то здравите кученца били 50%, ако е имало 1 – здравите кученца са били вече 68%, ако е имало 2 – 71%, 3 – 100%!
4. Целият цивилизован (който чувства отговорност за бъдещето на любимата си порода) кучешки свят вече 40 години тества кучетата си. Повечето страни реализират програми за борба с HD с различна степен на успех. Най-големите успехи са постигнати там, където рентгеновата диагностика на племенните кучета и тяхното потомство е поголовна, задължителна и се води централизирано, с поетапно изключване от развъдна дейност на болните и неблагополучните животни. Програмите, основани на доброволност на проверката и изключване, както и мерките, осъществявани само от отделни развъдчици, не могат съществено да влияят на динамиката на заболяемостта.
5. Снимката се прави на 1,5 години. Вие със сигурност ще знаете, че ако кучето е здраво, то ще бяга на четирите си лапи до дълбока старост. Ако пък има проблеми, като започнете профилактика и ограничите кучето в някои неща (например, да му забраните да влиза в студена вода; да намалите в известна степен натоварването и т.н.), вие ще избегнете неприятни изненади, тъй като с възрастта заболяването все едно ще се прояви, и ще постигнете това, че вашето куче до края на дните си ще се предвижва самостоятелно.
6. Когато кучето носи кученца, натоварването на ставите се увеличава, тук също трябва особен режим. Освен това, Клубът винаги препоръчва на купувачите първо кученцата от тествани женски. Ето такива сме користни.
7. И още веднъж, моля!!!
Решихте ли се? Тогава има няколко правила:
1. В деня на проверката кучето не трябва да се храни, преди изследването трябва добре да се разходи.
2. Не трябва да се извършва контрол по време на разгонване и веднага след това.
3. Даже спокойните кучета трябва да бъдат под упойка или да се използват обездвижващи средства, както и миорелаксанти. Отпускането на скелетната мускулатура спомага за получаването на по-вярна картина на ставите.
4. Кучето се фиксира строго по гръб. За основната (първа) проекция на снимката крайниците трябва да са напълно изправени във всички стави, пределно изтеглени назад и обърнати навътре на около 15 градуса.
5. Да се изследват млади или кърмещи женски е недопустимо, макар че рентгеновото изследване е абсолютно безвредно за организма.
6. И препоръчване да се спазва: Важността на правилното позициониране при извършването на рентгеновото изследване ( http://tornados.stl.ru/h_hip.htm<\/u><\/a> )
При реализацията на всяка от програмите следва да се отчитат генетичните данни. Широко разпространен в породата наследствен недъг пред първите години борба с него рязко спада. В последващия процес всичко се забавя. Генетиците считат, че масовата селекция е единствения метод за изкореняване на този полигенно наследствен недъг в породата. По този начин, успехът на мерките за борба с HD зависят от постановката на племенната работа. Ние каним всички почитатели на ирландските сетери да вземат участие в тази програма – това особено се отнася за кинолозите, ръководителите на породи, стопаните на развъдници.
Да обединим усилията си в грижите за здравето на любимата порода.
Информацията е от сайта - http://www.irish-setter.ru<\/u><\/a>
http://www.revaldream.ee<\/u><\/a>

 Публикувано: 17.11.07 10:06. Заглавие: Увага!

О применении препарата Римадил ! Применение этого средства при дисплазии у собак связано исключительно с одной целью – это добиться скорейшего устранения или уменьшения хромоты как основной проблемы животного. Снимая только крайний симптом патологии – хромоту, мы позволяет собаке полностью нагружать конечность, что приведет к ускорению и усугублению вторичного остеоартроза. Кроме того, применение этого препарата чревато серьезными желудочно-кишечными заболеваниями, хотя он лучше и переносится, другие противовоспалительные препараты.
Многие собаки погибают от сильных побочных эффектов препарата (желудочное кровотечение, язвы)

 Публикувано: 17.11.07 12:22. Заглавие: за прилагането на пр..

за прилагането на препарата Римадил! Прилагането на това средство при дисплация на кучета е свързано изключително само с една цел - да се постигне най-бързо отстраняване или намаляване на куцането, като основен проблем на животното. Като се премахва само крайният симптом на патологията - куцането, ние позволяваме на кучето да натоварва крайника си много, което ще доведе до ускоряване и задълбочаване на вторичната остеоартроза. Освен това, при прилагането на този препарат има опасност от стомашно-чревни заболявания, макар че той се понася по-добре, отколкото другите противовъзпалителни препарати.
Много кучета умират от силните странични ефекти на препарата (стомашен кръвоизлив, язви).

 Публикувано: 17.11.07 14:22. Заглавие: Спасибо за перевод! ..

Спасибо за перевод!
Я могу выложить некоторые статьи по дисплазии российских ортопедов! Если интересно - скажите!

 Публикувано: 17.11.07 14:45. Заглавие: я спрошу других, есл..

я спрошу других, если им интересно - все-таки некоторые из них заводчики. Я-то всего любитель собак и разведением не только не хочу, но и боюсь заниматься. Пока-что мой Лешка маленький, но потом придется мне подумать как справиться с проблемой. Кастрировать не хочу.

 Публикувано: 17.11.07 16:04. Заглавие: САмое лучшее - продо..

САмое лучшее - продолжительные прогулки и умственная работа - охота, поиск....
После 5 лет успокаиваются

 Публикувано: 17.11.07 16:52. Заглавие: охотиться он будет а..

охотиться он будет активно, муж охотник. Только вот с обучением не знаю как мы справимся. Муж занимался сеттерами, курцхаарами и пойнтерами. Впервые лабрадора завели.

 Публикувано: 17.11.07 21:34. Заглавие: Здраствуй, РитаЛуме..

Здраствуй, РитаЛуменс

Добро пожаловат на наш Болгарский форум, Нам очен приятно.
РитаЛуменс пишет:

цитат:

Я могу выложить некоторые статьи по дисплазии российских ортопедов! Если интересно - скажите!

Давай, мне будет очен интересно!

 Публикувано: 17.11.07 22:46. Заглавие: Зависимость частоты ..

Зависимость частоты заболевания от возраста и пола

Все собаки рождаются с нормальными тазобедренными суставами. Этим дисплазия тазобедренного сустава у собак отличается от человеческой, имеющейся с рождения. У собак, унаследовавших это заболевание, оно проявляется с возрастом и частично зависит от воздействующих на них внешних факторов.

Многие ученые считают, что ставить диагноз до годовалого возраста собаки даже на основе рентгеновского снимка нельзя. Это только означает, что для полноты картины (степень дисплазии) скелет собаки должен сформироваться. И если в этом возрасте ДТС не обнаружена, то это вовсе не означает, что она не проявится в дальнейшем. Английские ученые из исследовательского цента Waltham Centre утверждают, что чем старше возраст, в котором собаку признали здоровой, тем надежнее диагноз. Нормальный рентгеновский снимок у 5-ти -6-ти летней собаки по сравнению с годовалой сулит ей лучшие перспективы на будущее.

Тем не менее заводчикам необходимо исключать ДТС у своих племенных собак как можно раньше, поэтому им можно поставить предварительный диагноз, а позже подтвердить или отклонить его. Ведь каждый заводчик прежде всего должен заботиться о здоровье своего поголовья и здоровых потомках своего питомника. Именно из этого складывается его репутация.

Возрастного предела не должно быть, но в программах некоторых стран он все же установлен: 6-7 лет. Объясняется это тем, что в более позднем возрасте практически все собаки страдают артритом и другими дегенеративными заболеваниями, которые смогут осложнить постановку диагноза.

Что же касается половой предрасположенности, то собаки обоих полов имеют равные шансы и одинаковый риск.

Зависимость от темпов роста и прибавлением веса

Здесь я процитирую перевод из статьи ученого из Корнельского университета H . Last :

"Существует прямая связь развития ДТС со скоростью в прибавке веса у щенков. Опытным путем доказано, что до 3-х месячного возраста у собак, оставшихся впоследствии здоровыми или заболевшими ДТС, продуцируется одинаковое количество белка. Но после этого возраста у больных собак его вырабатывается меньше, чем у здоровых. Белок - составной компонент мышечной ткани. К сожалению, остается неясным, является ли синтез белка причинным фактором дисплазии или ее проявлением. Было обследовано 35 щенков лабрадор-ретриверов из-под больных родителей. Щенки были выращены тремя разными способами:
группа А – 8 - на высококалорийном (обычном) рационе.
группа В – 8 - на низкокалорийном (70% от нормы)
группа С – 19 - сразу же после кесарева сечения, так и не попробовав молозива матери, были переведены на искусственное вскармливание.
Через определенные промежутки времени им выполняли рентгенограммы тазобедренных суставов, и к годовалому возрасту у всех щенков из групп А и В развилась ДТС. В группе же С, состоящей из 19 щенков, к этому времени заболело лишь трое. Основное различие между тремя группами заключалось в темпах роста щенков, которые были резко снижены у щенков группы С". От себя добавлю, что для чистоты эксперимента были отобраны щенки из-под разных родителей: здоровых, больных с разной степенью патологии ДТС, один производитель больной, а другой здоровый и т.д. в разных сочетаниях. Все щенки были разных кровных линий.

Количество собак явно недостаточное для заключительных выводов, но такая мысль, как прямая зависимость между быстрой прибавкой в весе на самых ранних этапах жизни способствует развитию некоторых нарушений в тазобедренном суставе. Поясню: известно, что все щенки при рождении имеют частично оссифицированные кости. И лишь к возрасту приблизительно 5-7 месяцев происходит их частичное окостенение. И то, что давление избыточного веса при неокрепших костях и связках может нанести непоправимый вред неразвитым тазобедренным суставам, а также привести к широкому кругу других аномалий опорно-двигательного аппарата даже не оспаривается. В то же время хочу предостеречь: чрезмерное ограничение темпов роста - другая крайность. В результате можно просто не дать возможности реализовать щенку то, чем его "наградили" родители: экстерьер и здоровье будущей взрослой собаки также могут пострадать.

К тому же это еще не дает гарантию, что искусственное замедление роста уберет проблему ДТС на генетическом уровне. Нет. Это только в какой-то мере скроет или замедлит дегенеративные изменения. Зато чрезмерное увлечение "товарным" видом щенка может спровоцировать заболевание суставов, даже если к этому нет генетической предрасположенности. Но окончательное слово все-таки за рентгеновским снимком и заключением специалиста.

Гормоны и проявление ДТС

Учеными также доказано, что существует связь между дисбалансом в метаболизме эстрогена и причинным фактором проявления ДТС.
Учеными из Финляндии доказано, что дополнительное введение эстрогенов молодым собакам приводит к дегенерации эпифизарных хрящей и образованию в них кистоподобных новообразований, в частности в вертлужной впадине. Использование паратиреоидного гормона - в головке бедра. Уровень гормонов поддерживается правильной работой желез внутренней секреции и от правильности работы этих желез и нормального сбалансированного уровня гормонов в крови зависят все функции организма. И именно дисбаланс гормонов на разных этапах жизни животного может привести к тем или иным заболеваниям
Кроме некоторых причин посттравматического характера (осложнения после перелома бедра у молодой собаки), имеются и другие разнообразные факторы, способные спровоцировать развитие дисплазии; влияния одних легко можно избежать, другие же мало известны либо спорны. Основными из них являются следующие:
- величина, строение и развитие: наиболее уязвимы крупные, быстро растущие собаки с тяжелым скелетом, с поздним развитием костяка и неустойчивыми суставами (сенбернары, доги);
- перекармливание, ведущее к избыточной массе тела, отрицательно влияющей на слишком "мягкие" суставы щенка;
- недостаточное развитие мускулатуры крупа (при отсутствии тренировок) по отношению к массе тела животного.
Короче говоря, слишком быстрое развитие скелета вместе с избыточной массой тела провоцируют повышенные нагрузки на слабо развитый сустав, что ведет у особей с генетической предрасположенностью к повреждению и деформации хрящей суставных поверхностей.
Итак, современная тенденция к выведению более крупных, а следовательно, более тяжелых лабрадоров, ведет к появлению определенного числа молодых собак, больных дисплазией и артрозом.


http://enslumens.labrador.ru/displaziya.htm

 Публикувано: 17.11.07 23:43. Заглавие: Зависимост на честот..

Зависимост на честотата на заболяване от възрастта и пола
Всички кучета се раждат с нормални тазобедрени стави. С това дисплазията на тазобедрените стави при кучетата се отличава от човешката, която е по рождение. При кучетата, наследили това заболяване, то се проявява с възрастта и частично зависи от въздействащите външни фактори.
Много учени смятат, че не може да се поставя диагноза преди кучето да стане на една година, даже на базата на рентгенова снимка. Това означава само, че за пълна картина (степен на дисплазия) скелетът на кучето трябва да е формиран. И ако на тази възраст не е установена ДТС, то това изобщо не означава ,че тя няма да се прояви по-късно. Английските учени от изследователския център Waltham Centre твърдят, че колкото е по-възрастно кучето, което е признато за здраво, толкова по-сигурна е диагнозата. Нормалната рентгенова снимка при 5-6 годишно куче по сравнение с едногодишно куче дава по-добри перспективи за в бъдеще.
Въпреки това, развъдчиците трябва да изключат ДТС при племенните си кучета колкото може по-рано, затова може да се постави предварителна диагноза, а по-късно да се потвърди или да се отклони. Нали всеки развъдчик преди всичко трябва да се грижи за здравето на поголовието си и за здрави потомци. Именно от това се гради репутацията му.
Не трябва да има възрастов предел, но в програмите на някои страни все пак той е установен: 6-7 години. Обяснява се с това, че в по-късна възраст всички кучета на практика страдат от артрит и други дегенеративни болести, които могат да усложнят поставянето на диагноза.
Относно половата предразположеност, то кучетата и от двата пола имат равни шансове и еднакъв риск.

Зависимост от темпа на растеж и наддаване на теглото.
Тук ще цитирам превод от статията на учен от Корнелския университет H. Last:
"Съществува пряка връзка между развитието на ДТС и скоростта на наддаване при малките кученца. Чрез опит е доказано, че до 3-месечна възраст при кучета, които впоследствие са останали здрави или са заболели от ДТС, се продуцира еднакво количество белтък. Но след тази възраст при болните кучета се произвежда много по-малко, отколкото при здравите. Белтъкът е компонент на мускулната тъкан. За съжаление, остава неясно дали синтезата на белтък е причинен фактор за дисплазия или нейна проява. Бяха изследвани 35 кученца лабрадор ретривър от болни родители. Кученцата бяха отгледани по три различни начина:
Група А – 8 - на висококалоричен (обикновена) порцион
Група В – 8 – на нискокалоричен (70% от нормата)
Група С – 19 – веднага след цезарово сечение, без да опитат коластрата на майката, бяха на изкуствено хранене
През определено време са им правени рентгенограми на тазобедрените стави, и на възраст около една година всички кученца от групите А и В развиха ДТС. В група С, която се състоеше от 19 кученца, към това време се разболяха само три. Основното различие между трите групи е в темпото на растеж на кученцата, което беше рязко занижено при кученцата от група „С”. От мен ще добавя, че за чистотата на експеримента бяха подбрани кученца от различни родители: здрави, болни с различна степен на патология на ДТС, единият производител – болен, а другият – здрав и т.н. в различни съчетания. Всички кученца бяха от различни кръвни линии.
Броят на кучетата явно е недостатъчен за заключителни изводи, но такава мисъл, като пряката зависимост между бързината на наддаването на тегло в най-ранните етапи на живота спомага за развиването на някои нарушения в тазобедрената става. Пояснявам: известно е, че кученцата при раждането имат частично осифицирани кости. И едва на възраст около 5-7 месеца става частичното им вкостеняване. И даже не се оспорва това, че тежестта на излишното тегло при неукрепнали кости и връзки може да нанесе непоправима вреда на неразвитите тазобедрени стави, както и да доведе до широк кръг от други аномалии на опорно-двигателния апарат. В същото време искам да предпазя: прекаленото ограничаване на темповете на растеж е другата крайност. В резултат на това може да просто да не дадете възможност на кученцето да реализира онова, с което са го „наградили” родителите: екстериорът и здравето на бъдещото възрастно куче също могат да пострадат
Още повече, това не дава гаранция, че изкуственото забавяне на растежа ще премахне проблема ДТС на генетично ниво. Не. Това само в известна степен ще скрие или ще забави дегенеративните изменения. Затова пък прекаленото увличане по „търговския” вид на кученцето може да провокира заболяване на ставите, даже ако няма генетична предразположеност към това. Но все пак окончателната дума е на рентгеновата снимка и заключението на специалиста.

Хормони и проява на ДТС.
Учените са доказали, че съществува връзка между дисбаланса в метаболизма на естрогена и причинния фактор на проявата на ДТС.
Финландските учени доказаха, че допълнителното въвеждане на естрогени на младите кучета води до дегенерация на епифизарните хрущяли и образуването в тях на кистообразни новообразувания. Използването на паратиреоиден хормон – в главата на бедрото. Нивото на хормоните се поддържа от правилната работа на жлезите на вътрешната секреция, и от правилната работа на тези жлези и нормалното балансирано ниво на хормоните в кръвта зависят всички функции на организма. И именно дисбалансът на хормони на различните етапи от живота на животното може да доведе но едни или други заболявания.
Освен някои причини с посттравматичен характер (усложнения след счупване на бедрото при младо куче), има и други разнообразни фактори, способни да провокират развитието на дисплазия. Може лесно да се избегне влиянието на едните, други пък са малко известни или спорни. Основните са следните:
- големината, строежа и развитието: най-уязвими са едрите, кучетата, които бързо растат и имат тежък скелет с по-късно вкостеняване и неустойчиви стави (санбернари, догове);
- прекаленото хранене, което води до излишно тегло, което от своя страна влияе отрицателно на прекалено „меките” стави на кученцето;
- недостатъчно развитие на мускулатурата на задната част (при липса на тренировки) по отношение на теглото на животното.
Накратко казано, прекалено бързото развитие на скелета заедно с излишното тегло провокират повишаването на натоварването върху слабо развитата става, което води при екземплярите с генетична предразположеност към увреждане и деформация на хрущялите на ставните повърхности.
И така, съвременната тенденция към извеждане на по-едри, а следователно, по-тежки лабрадори, води до появата на определен брой млади кучета, болни от дисплазия и артроза.

 Публикувано: 17.11.07 23:45. Заглавие: нахвърлях набързо пр..

нахвърлях набързо превода. Ще има нужда от редакция, но сега нямам време да го изпипам
не знам какво е "вертлужная впадина", но ще го изровя тия дни

 Публикувано: 18.11.07 06:56. Заглавие: РитаЛуменс Спосиба!..

РитаЛуменс Спосибо!!!

tatjana Невероятна си и много бърза с превода!!!

Мерси и на двeтe ви.

О тазобедрена дисплазия к сожелению, я почти все ето знаю, к сожалению, потому что и обе мои сабаки болеют.
Но ничего не знала о методология лечение дисплазия локтевых суставов и нигде не нашла ничаво о Ревматический артрит . Ещо раз спосиба.

 Публикувано: 18.11.07 16:50. Заглавие: Иглика! если тебе ин..

Иглика! если тебе интересно, ты можешь любые статьи взять с сайта и перевести на болгарский!
http://enslumens.labrador.ru/iboleet.htm

 Публикувано: 18.11.07 17:38. Заглавие: Спосибо, я так и дел..

Спосибо, я так и делаю, иногда не спрошу автора Но не все сдес знают руский!!!